Р Е Ш Е Н И Е

 

108

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

18 юли 2014 г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ЛОЛОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                               АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

След като разгледа докладваното от съдия Денева

ВНОХД №381 по описа за 2013 г.

 

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.А.Д., служебен защитник на подс.В.Т.В.,***/2013 г., постановена на 26.11.2013 г., с която е признат за виновен подс.В.В. и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.54 от НК е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от десет години, като е оправдан по първоначалното обвинение да е отнел от владението на М. К. сумата от десет лева и за това деянието да е извършено при условията на чл.26 ал.1 от НК, както и за разликата в общата стойност на отнетото имущество над 105.30 лв до 115.30 лв.

Признал е подс.В. за виновен и на основание чл.170 ал.2 предл.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.

         На основание чл.23 ал.1 от НК е наложил по-тежкото от така определените наказания-лишаване от свобода за срок от десет години, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в заведение от закрит тип.

         Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия.

         Осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

    В с.з. пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия поддържа жалбата и излага възражения изложени и пред първата инстанция, като моли съда да постанови решение в посочените от него няколко алтернативи в жалбата си-Да бъде върнато делото за ново разглеждане от същия съд, да върне делото на ОП-Шумен, моли да се отмени присъдата като бъде оправдан подсъдимия.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата на ШОС е законосъобразна и обоснована, моли същата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс.В. твърди, че не е извършил престъплението за което е бил осъден, моли делото да бъде върнато на първата инстанция.

Съдът след като прецени всички събрани доказателства по делото от ДП и тези в с.з. при разглеждане на същото от ШОС прие за установено следното:

Подс. В.В. бил осъждан многократно. През времето през което не изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” от 4-5 години той живеел на съпружески начала със св. В.Е. Й.. Двамата били безработни и обитавали постройка находяща се в гр. Шумен ул. „Цар Иван Александър” № 56. Издържали се от пенсията която св. Й. получавала. Последната през м. април 1993г. била хоспитализирана в  ДПБ с. Царев брод във връзка с възбудно-агресивна проява, след употреба на алкохол. През м. август 1993 г. отново била хоспитализирана до м. април 1994 г. по чл. 36 от ЗНЗ по повод системни алкохолни злоупотреби, асоциално поведение и епизоди на обърканост. На 29. 08. 2012 г. подс.В. изтърпял поредното наказание „Лишаване от свобода”, след като бил освободен от затвора. Заживял отново със св. Й. на семейни начала.

  През 2012 г. пострадалия М. В. П. живеел сам във вила № 23 находяща се в местността „Смесе” до гр. Шумен. Вилата представлявала постройка състояща се от входно помещение от което се влизало в стая, в последната спял пострадалия, намираща се в дворно място което било оградено и пострадалия държал заключена пътната врата. От тази стая се влизало в друга стая, която пострадалия ползвал като изба и държал винаги заключена. Пострадалия П. изварявал ракия от плодове в собствен казан, както и приготвял зимнина – консерви и компоти, които държал в стаята ползвана като изба. Познавал се със св. Й., тя често ходела при него на вилата. Двамата имали и интимни отношения през времето през което подс. В. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода”. Пострадалият се познавал и със св.М. К. К., той му гостувал понякога, като при тези гостувания, двамата се черпели.

  На 09. 09. 2012 г. св. Й. празнувала рождения си ден в дома на пострадалия П., заедно с П. и подс. В.. Няколко дни преди 12. 10. 2012 г. подс. В. попитал св. Й., къде пострадалия П. си държи ракията, като св. Й. отговорила, че я държи в стаята която ползва за изба.

  На 12. 10. 2012 г. пострадалия имал в себе си 4 лв. Една банкнота от 2 лв. и две монети от по 1 лв. Същия ден около 17 ч. св. Й. отишла при пострадалия П. на вилата, той отключил пътната врата, за да влезе св. Й.. Там били П., св. К. и съсед на пострадалия – М.. Тримата се черпели. След това съседа М. си заминал, а тримата – П., Й. и К. продължили да се черпят. Около 19. 30 ч. като започнало да се стъмва, тримата влезли във вилата, продължавайки да се черпят. Заключили вратата на стаята с райбер. Седели на поставен в стаята диван и стол. В 21 ч. започнали да гледат по телевизията футболен мач между Р. България и Дания. След като започнал мача подс. В. влязъл в двора на вилата, стигнал до вратата на стаята в която били К., Й. и П.. Той блъснал вратата, райбера се отворил и влетял в стаята. подс. Пострадалият го попитал „Ти кой си, как влезе”. Подсъдимия казал на пострадалия „Аз ще те убия” и започнал да нанася удари с юмруци в лицето на П.. Св. К. се намесил като се опитал да спре побоя, но подсъдимия го избутал, за да не му пречи да нанася удари на П.. Принуден от ударите П. отишъл до дивана и там легнал. Подсъдимия продължил да му нанася удари по лицето и тялото с ръце и крака. След като нанесъл множество удари по пострадалия, подс. В. му поискал пари. Пострадалия отговорил, че нямал пари. Тогава подсъдимият пребъркал дрехите на пострадалия и взел парите му – една банкнота от 2 лв. и две монети по 1 лв. Поискал още пари, но пострадалият отговорил, че нямал повече. Тогава подсъдимият заповеднически казал на пострадалия „Давай ракия”, на което пострадалия отговорил, че нямал. След което подсъдимият нанесъл няколко удара с крак по вратата на стаята която пострадалия ползвал за изба, от страната на пантите. След това подсъдимия взел една брадва и с нея нанесъл удари по вратата. Поискал ключовете за катинара с който била заключена избата и П. ги дал. Подсъдимия отключил вратата на избата, влязъл вътре и от там извадил две бутилки от по 10 литра от минерална вода в които имало ракия. Взел две пластмасови бутилки от 1. 5 литра от минерална вода „Девин” и „СБА Трапезна вода”. Взел една от десет литровите туби и от нея прелял ракия в малките бутилки, като ги напълнил. В тубата останало съвсем малко ракия. Затворил напълнените бутилки и ги оставил на масата. Оставил в стаята и двете туби, които изнесъл от избата. След това влизал още няколко пъти в избата и от там взел множество други вещи, подробно описани в мотивите на ШОС. Поставил вещите в прозрачна розова найлонова торбичка. Дрехите сложил в бяла непрозрачна найлонова торбичка. Тъй като подсъдимия бил изпушил цигарите си, попитал пострадалия и св. К. дали имат цигари, но те му отговорили, че не пушат. Тогава подсъдимият поискал от св. К. пари за цигари и последния му дал 6-7 лева. Подсъдимият отишъл за цигари, като през това време св. Й. си заминала. Подс. В. след като си купил цигари, се върнал при пострадалия и св. К. и отново започнал да отправя закани към пострадалия. След това с нормален тон поискал от св. К. 10 лв. и последния извадил една банкнота от 10 лв. и я дал на подсъдимия, тъй като бил уплашен и се страхувал, заради нанесения побой върху пострадалия и отправената закана „Аз ще те убия”. По късно подс. В. взел двете бутилки напълнени с ракия, взел и една пластмасова бутилка с вино „Синева, Бяло специално вино” поставил ги в торбичка и си заминал, отнесъл и останалите вещи които взел от избата и изнесъл на двора. Св. К. останал при пострадалия през нощта. След заминаването на подс. В., вратата на избата била заключена.

Подсъдимият се прибрал в постройката на ул. „Цар Иван Александър” № 56 и оставил носените от него вещи. По късно, след подсъдимия в постройката се прибрала и св. Й.. Влизайки в стаята където двамата спели, тя забелязала на пода една найлонова торба в която видяла, че имало буркани с компоти и консерви, както и друга торбичка в която имало две бутилки от 1. 5  или 2 литра. Опитала течността от бутилките и разбрала, че това било ракия.

         На 13. 10. 2012 г. сутринта пострадалия отишъл в РУП Шумен и съобщил за нанесения му побой от подс. В. и отнетите му пари, ракия и буркани с компоти и консерви. Съобщил и за това, че подс. В. отнел 10 лв. от св. К.. Бил отведен за оказване на медицинска помощ, след което в РУП Шумен са извършени с него процесуално следствени действия.

  След получения сигнал за извършеното престъпление на св. Г.Г. и В.В. – полицейски служители, било наредено да отидат до дома в който живеел подсъдимия и да го отведат в РУП Шумен за изясняване на случая. Същите изпълнили нареждането като отвели подсъдимия в РУП Шумен. Върнали се обратно, установили и св. Й. и също я отвели в РУП.

  Същия ден бил извършен оглед на местопроизшествие във вилата на пострадалия, както и в дома на подсъдимия от където са били намерени и иззети вещи.

  От протокола за оглед на местопроизшествие от 13. 10. 2012 г. извършен във вилата на пострадалия се установило, че вратата на избата е намерена заключена с катинар, като в областта на пантите на вратата са намерени следи от изкъртени / отчекнати / дървени стърготини. В стаята където спял пострадалия на пода се намирали две 10 литрови бутилки, като в едната имало около 3 литра безцветна течност, а в другата около 9 литра.

Намерени и иззети били и останалите отнети вещи от подсъдимият.   

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни такива.

Направените възражение от защитата на подсъдимият в жалбата и тези изразени в с.з. при разглеждане на делото от първоинстанционният съд и въззивния такъв са неоснователни по следните съображения.

ШОС е обсъдил и отговорил на всички възражение направени пред него от защитата на подсъдимия. Част от тези възражения се правят и пред настоящата инстанция.

         Възражението, че е нарушена разпоредбата на чл.72 ал.2 от ЗСВ и съдебните заседатели участвали в разглеждане на делото от първата инстанция не са били определени чрез жребий е неоснователно, тъй като за съдиите е налице въведена административна уредба и съществува административна процедура, то за съдебните заседатели не е налице такава и поради тази причина този принцип към момента на разглеждане на делото, а и към настоящият момент не съществува като задължително изискване. Не е налице нормативно информационен продукт, чрез който би следвало да бъдат определяни съдебните заседатели участващи в наказателния процес при разглеждане на делата.

Твърдението, че не са проверени фактите и обстоятелствата сочени от подсъдимият, които го оневиняват е неоснователно. Твърди се, че съд и органите на ДП не са взели предвид състоянието на подс.В., а именно неговото състояние с оглед употребеното количество алкохол. Напротив на ДП е назначена СМЕ, както и СХЕ за количеството алкохол и на тримата присъствали тази вечер на въпросния инцидент. Това, че на следващата сутрин при задържането на подс.В. той е бил също така под въздействие на алкохола е било очевидно. Неговата не адекватност не следва да се приема като оправдание за това какво е сторено от него през предходната вечер. Това, че той е в това състояние се дължи на неговото поведение и воля, тъй като той сам се е привел в това състояние и не би могло да се черпи от този факт някакво оправдание,че видите ли той е разпитван в неадекватно състояние. Полицейските органи при подаване на сигнала от пострадалия и при вида на същия, незабавно са предприели оперативно издирвателни мероприятие относно откриване на извършителя.

Възражението, че показанията на св.К. не се кредитират изцяло и най вече тези дадени пред ШОС, също че не се тълкуват в полза на подсъдимият се счита, че съдът е събирал доказателства относно подкрепа на обвинителната теза. Това е неоснователно, тъй като на ДП св.К. е бил разпитван пред съдия, в последствие бил поставен в очна ставка и всички негови показания са били в насока извършеното деяние от подс.В.. В с.з. при разглеждане на делото от първата инстанция, показанията на св.К. в определение части са били променени, но съда е констатирал противоречия или по-точно, той е потвърдил, че ни си спомня точно какви показания е давал, поради което е прочетен протокола за разпит от фазата на ДП и той е потвърдил, че това което е прочетено това е вярното. Съдът ги е приобщил като доказателства по делото по съответния ред.

Обвинителният акт отговаря на всички изисквани по НПК и точно е описано по какъв начин е извършено престъплението. Нанесения внезапен побой на пострадалия П. от подс.В., като и непосредствено след това е пристъпил към отнемане на парите от джобовете на пострадалия и вещите от съседната стая, служеща за изба.

Възражението за образуване на ДП по съобщение на тел.112. Началото на ДП е поставено с първото извършено следствено действие, а именно оглед на местопроизшествие и в последствие и останалите оглед, претърсване и изземване на вещи от дома на подсъдимият, а така също и незабавното задържане на В.. Така, че факта дали е имало обаждане на тел.112 не е от значение. Законният повод за да се започне извършване на незабавни следствени действия е била жалбата на пострадалият П. пред органите на полицията, с което процесуално действие е образувано ДП.  

Протоколите за оглед претърсване и изземване на местопроизшествието, в дома на подсъдимият и иззетите вещи от последният са изготвени по реда на НПК и не съществуват никакви съмнения, че тези действия са били съобразени със законовите изисквания. Сочения факт, че задържането на подсъдимият е станало в по предходен момент от извършване на останалите следствени действия е съвсем нормално като поредност на осъществяване на процесуални действия. Изказаното съмнение, че едва ли не някой от момента на задържането до момента на извършване на оглед, претърсване и изземване на вещите от дома на подсъдимия би могло да ги подхвърли там е несъстоятелно, тъй като св.Й. след като се прибрала през нощта и е заварила подсъдимият да спи то въпросните вещи са били вече в дома на подсъдимият и това тя го е потвърдила пред съдия при разпита си като свидетел.

  Възражението, че пострадалият не е знаел точно какво е имало отнето от домът му при подаване на жалбата си в полицията е нормално. Имайки предвид станалото в предходната нощ, а именно-нанесен побой, така, че дори едното му око се е затворило и той самият е казал, че не е виждал добре и не е видял точно какво е било изнесено от подсъдимия. Факта, какво точно е било отнето от подсъдимия от дома на П. се е установило след извършване на оглед, претърсване и изземване на намерените вещи в дома на подсъдимия.

Възражението на подсъдимият, че мярката за неотклонение е била взета и разгледана от същия съдебен състав не отговаря на фактите по делото. Такава била взета еднолично от съвсем друг съдия. А това, че е обжалвана мярката за неотклонение изменена след постановяване на присъдата е изискване от закона, но това определение не подлежи на обжалване и в този смисъл е и съдебният акт на АС-Варна по ВЧНД №367/2013 г.

Наложеното наказание на подс.В. е справедливо, размера на същото е определено в границите на съответната норма предвидено за това престъпление, след като са били отчетени многократните осъждания на В.-девет на брой, което обуславя и квалификация опасен рецидив.

В мотивите си ОС-Шумен подробно и аргументирано е обсъдил всички събрани доказателства относно извършеното деяние от подсъдимият, което е доказано по безспорен начин. Всички доводи относно направените възражения и обсъдени подробно от ШОС настоящата инстанция споделя изцяло и не счита да преповтаря.

При извършената проверка съдът не констатира нарушения на процесуални правило, които да водят до отмяна на съдебният акт, поради и което присъдата на ШОС следва да бъде потвърдена, като законосъобразна, правилна и обоснована.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК

 

 

                                     Р   Е   Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Шумен по НОХД №265/2013 г., постановена на 26.11.2013 г.

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: