Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 41/11.03. Година 2016 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На пети февруари, Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

съдебен секретар С.Д.

прокурор Стефка Якимова

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 381 по описа на съда за 2015 г., при произнасянето си взе предвид:

 

Настоящето въззивно производство е второ по ред за проверка правилността на присъда №46/19.06.2014 година по НОХД № 436/2006 г. по описа на Окръжен съд-Разград. Образувано е след Р 319-2015-2 н.о., с което състав на ВКС е отменил решение №20 по ВНОХД №217/2014 година на АС-Варна и е дал задължителни указания относно стадия на новото разглеждане на делото, приложението на закона и отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

 С атакуваната първоинстанционна присъда подсъдимите Й.П., Б.М., Е.Е., М.М., С.И. и Д.Х. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.20 ал.2  /за М., Е., М., Х. и И./ вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК /за П./, защото на 07.12.1996 година в гр.Разград, в съучастие – П. като подбудител и помагач, а останалите като съизвършители, с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин умишлено умъртвили Добрин Д.Д..

Наказанията на всички подсъдими са индивидуализирани в хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и са еднородни по вид и размер – по шест години лишаване от свобода, изпълними при първоначален строг режим в затвор.

С първоинстанционната присъда са отхвърлени предявените граждански искове от П.Д. като правоприемник на Кръстина Миткова и Д. Митков в размер от по 25000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието поради изтекла погасителна давност.

С първоинстанционната присъда е решен въпроса за съдебните разноски и веществените доказателства.

Всички страни в съдебното производство са недоволни от първоинстанционната присъда, като по реда на чл.318 от НПК са атакували същата със съответни протест и жалби.

Въззивният протест е съсредоточен към справедливостта на наказанията за подсъдимите Д.Х., С.И. и Й.П.. Авторът на протеста намира явно несъответствие на наложените им наказания със степента на обществената опасност на деянието и личната им характеристика. Акцент се поставя върху механизма на умъртвяване на пострадалия – изключително жесток и упорит до постигане на смъртния резултат. Изразява се несъгласие с аргументите на първоинстанционния съд по основанието за приложение на чл.55 от НК, като се оспорва значението на изминалия период от време от датата на деянието до решаване на въпроса за наказанието. В заключение се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда, като наказанието на подсъдимите Х., И. и П. бъде увеличено  за първите двама към максималния размер, а за третия – към средния размер в санкцията на чл.116 от НК.

В пренията на  въззивното съдебно заседание протестът не се поддържа.

Гражданският ищец П.Д. атакува първоинстанционната присъда относно гражданския иск. Позовавайки се на ТР 5-2006 ОСГКТК счита, че исковете не са погасени по давност. Претендира отмяна на присъдата в тази част и уважаване на претенциите за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на деянието.

В рамките на висящото съдебно производство гр.ищец П.Д. е починал /л.39 от ВНОХД №381/. Преките му наследници – Г.Д. /съпруга/, Д.Д. /дъщеря/ и Д.Д. /син, лично и със съгласието на майката/ декларират собствения си правен интерес от продължаване на съдебното производство по предявените от наследодателя им граждански искове. В пренията пред въззивната инстанция поддържат въззивната жалба относно гражданската отговорност.

По реда на чл.318 ал.6 от НПК въззивни жалби срещу първоинстанционната присъда са подадени от защитниците на петимата подсъдими. По хронология на постъпването:

Адв.Е.Н. – защитник на подс. Е.Е. се ангажира с лаконична въззивна жалба, в която релевира две оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

В пренията пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата си. Съзира флаграндно процесуално нарушение, ограничило правото на защита на Е.Е. произтичащо от същественото противоречие между фактическото обвинение и диспозитива на обвинителния акт. Относно необосноваността на атакуваната присъда защитникът припознава част от аргументите на адв.Л. /защитник на подс.П./ . Счита, че фактическите положения, приети от първоинстанционния съд не се подкрепят от доказателствата по делото. Обобщавайки, че в случая се достига до една „групова отговорност“, адв.Н. поддържа жалбата си относно отмяна на атакуваната присъда, алтернативно оправдаване на Е.Е. по повдигнатото му обвинение.

Адв.Б. – защитник на подс.Б.М. счита, че първоинстанционната присъда е необоснована и постановена в нарушение на закона. По първото оплакване защитникът прави собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства, като счита че заключенията на две от СМЕ и обясненията на останалите подсъдими, доказват че Б.М. не е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл.116 от НК. Защитникът под условие развива аргументи за наличието на ексцес, като счита че М. макар и да имал предположение за побоя над пострадалия, не е знаел за смъртния резултат. В заключение е искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова в хипотезата на чл.304 от НПК.

Най-общо в пренията пред настоящата инстанция адв.Б. поддържа жалбата си. Припомня, че доказателствата по делото установяват липса на знание у Б.М. къде и защо отива с останалите подсъдими на процесната дата.Защитникът заявява, че до момента на пристигането на М. при останалите подсъдими побоят над Добрин Д. вече бил приключил. Доводите по отсъствие на авторство на деянието се допълват със заключението на СМЕ за аутопсия и резултатите от освидетелстването на М.. Всичко това е основание за търсене на присъда в хипотезата на чл.304 от НПК, алтернативно – за намаляване наказанието на М..

Адв.В. – защитник на подс.М. поддържа във въззивната жалба искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова по чл.304 от НПК, алтернативно - отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция поради допуснато съществено процесуално нарушение или намаляване по размер на наложеното наказание.

В пренията пред въззивната инстанция адв.В. квалифицира мотивите на РОС като „изумителни“ поради неоснователното игнориране на обясненията на подсъдимите като източник на доказателствени факти. Защитникът не намира в доказателствената съвкупност нито едно уличаващо подзащитния му доказателство в авторството на процесното престъпление. По отношение на процесуалната съдба на атакуваната присъда поддържа искането в алтернативните хипотези по въззивната жалба.

Адв.В.В. – защитник на подс.Д.Х. релевира всички възможни оплаквания срещу първоинстанционната присъда. Част от тях – относно нарушеното право на защита на Д.Х. и нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧ във връзка с правото на лично участие на подсъдимия в наказателното производство и допуснатите нарушения на НПК при формиране на доказателствената съвкупност, са загубили актуалността си предвид Р 319-2015-2 н.о.   Извън тях се поддържат оплакванията за необоснованост, липса на мотиви и изграждане на осъдителното решение върху оговор, при наличие само на предположения.

В пренията пред настоящата инстанция адв.В. поддържа жалбата. В рамките на доказателствената съвкупност не намира основание за положителни изводи по авторството на Д.Х., поради което счита че подзащитният му следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно защитникът претендира отмяна на присъдата поради наличие на абсолютно съществено процесуално нарушение и връщане на делото в първата инстанция за ново разглеждане или прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.124 от НК и прекратяване на наказателното производство поради изтекла преследвателна давност.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от адв.М. – защитник на подс.П. в първата инстанция. Релевирано е оплакване за необоснованост. То се доразвива от адв.И.Л. в допълнение към въззивната жалба.Защитникът счита, че мотивите към първоинстанционната присъда почиват само на предположения и така нарушават стандарта на чл.303 ал.1 от НПК. Вторият аспект на допълнението към въззивната жалба касае   субективната несъставомерност на повдигнатото обвинение на П. за акцесорно съучастие в престъплението по чл.116 от НК. Поставя се и въпроса за конструкцията на обвинението на плоскостта на субективната страна, конкретно по какъв начин П. е подбудил и подпомогнал съизвършителите да осъществят квалифицирания състав на убийство по чл.116 ал.1 т.6 от НК. Алтернативни са оплакванията от нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

В пренията пред настоящата инстанция адв.Л. поддържа въззивната жалба. Пледоарията е съсредоточена около субективната съставомерност на деянието на Й.П., доказателствено отречена според защитника. Отделя се внимание и на възможната мотивация като конструктивен елемент на умисъла.

Пледоарията на адв.Л. засяга доказателствената съвкупност, като предлагайки собствен анализ защитникът извежда аргументи за несъставомерно поведение на Й.П. по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК. Съзира се нарушение на закона, като  алтернативният довод обхваща възможността за субсумиране поведението на Й.П. под състава на чл.128 от НК. В тази хипотеза адв.Л. се позовава на изтекла преследвателна давност, правейки искане за прекратяване на наказателното производство.

В пледоарията се засяга дефицита на мотивите към първоинстанционната присъда довел до противоречие с диспозитива.

В последен алтернативен вариант се обсъжда справедливостта на наказанието в аспекта на разумността във времетраенето на наказателното производство – основен стандарт за правото на справедлив процес по чл.6 от ЕКЗПЧ. В заключение адв.Л. счита, че Й.П. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, алтернативно – осъден само за действителното си участие.

Сходна е защитната позиция на адв.Г.А.. Той релевира доводи относно квалификацията на деянието на Й.П. – спорна и припомня доказателствата за провокация в поведението на пострадалия.

Адв.Е.  - служебен защитник на подс.С.И. също е подал въззивна жалба по реда на чл.318 ал.6 от НПК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция поддържа оплакването за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда поради нарушение на чл.13 от НПК. Основното искане е свързано с нейната отмяна и връщане на делото в първата инстанция. Алтернативно се претендира отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подс.И. или преценка за наличие на ексцес в съучастническата дейност, включително възможност за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

В последната си дума и шестимата подсъдими не се признават за виновни, молят да бъдат оправдани.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено следното:

Подсъдимите Й.П., Б.М., Е.Е., М.М., С.И. и Д.Х. са предадени на съд по обвинение за квалифицирано убийство по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.20 ал.2  /за М., Е., М., Х. и И./ вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК /за П./, защото на 07.12.1996 година в гр.Разград, в съучастие – П. като подбудител и помагач, а останалите като съизвършители, с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин умишлено умъртвили Добрин Д.Д..

Първоинстанционният съд в рамките на проведено съдебно следствие подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, по инициатива на страните и сам попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда.

Според настоящата въззивна инстанция, с допустими доказателствени способи накратко са установяват следните релевантни обстоятелства:

Към  м.декември 1996 година подс.Й.П. менажирал собствено нощно заведение в гр.Разград. Близки до подсъдимия в този период били подсъдимите Б.М., Д.Х., С.И., Е.Е. и М.М..

Познанството между подс.М. и подс.П. датирало от 1994 година. През месец октомври 1996 година Б.М. дал в заем на подс.П. сумата от 600 щ.д.

Подсъдимите М. и Е. подпомагали подс.П. при работата в „Кунс клуб“. Подс.Е. бил управител на заведението, подс.М. – бодигард. Подс.Х. също гравитирал около подс.П.. Х., М. и Е. били спортни възпитаници.

Подс.С.И.  бил близък приятел на подс.П.. Двамата завършили едно училище, обитавали заедно обща квартира. Към декември 1996 година подс.И. бил уволнен от състава на МВР.

В горепосочения период сестрата на подс.П. – С. С. поддържала интимна връзка с пострадалия Добрин Д.. В същото време бракът между С. и св.Стойчев не бил прекратен. Сходно било положението със семейния живот между Д. и съпругата му св.Николинка Д..

Връзката между С. С. и Добрин Д. не се одобрявала от подс.П..

На 06.12.1996 година С. и Д. първо се отбили в „Куинс клуб“, а после посетили заедно заведение „Майстор Манол“, находящо се в гр.Разград. Компания им правили св.св.И. и Б.. В ранните часове на 07.12.1996 година Д. публично ударил шамар на С.. Тя напуснала заведението и се прибрала в дома си – апартамент в блок „Млади семейства“2, гр.Разград. След нея пристигнал и Д.. Той останал да нощува при С..

След полунощ на 06 срещу 07.12.1996 година шестимата подсъдими се намирали в „Куинс клуб“. Подс.П. бил придружаван от съпругата си – Иваничка П..

След 02.00ч. в „Куинс клуб” влязъл свид. Б.. Той разказал на подс.П. за ударения шамар на С. от пострадалия. Изразил притесненията си, т.к.Д. бил много пиян.

Подсъдимият П. се засегнал от чутото. В този момент решил да отиде до дома на сестра си и да се разправи с Д.. Бил сигурен, че С. и пострадалият били все още заедно.

Към м.декември 1996 година Добрин Д. – 45 годишен  и бивш спортист, бил в много добра физическа форма. За разлика от него подс.П. страдал от последиците на многофрагментно счупване на дясната бедрена кост.  Той се движил с помощно средство, накуцвал. В това състояние П. бил  физически неравностоен на Д..

При съобразяване на тези обстоятелства и гнева от поведението на пострадалия и сестра му, подс.П. мотивирал останалите петима подсъдими да го придружат до жилището на С.. Всички тръгнали с л.а.“Форд Сиера“ с ДК№РР 5928 АА, управляван от подс.П..

След като шестимата  напуснали заведението, от стационарния телефон в „Куинс клуб“ се фиксирало изходящо обаждане към домашния телефон на С. С.. Последната предприела необходимото Д. незабавно да напусне апартамента й. Въпреки, че бил много пиян Д. побързал да тръгне. В момента на напускането възприел автомобила с шестимата подсъдими. Това го принудило да търси спасение за себе си към горните етажи.Шумът от придвижването му бил чут от подсъдимите. Мотивирани да се саморазправят физически от П., те догонили пострадалия в следната последователност:

Първи по стълбите бегом хукнали подс.Х. и подс.И., след тях подсъдимите Е., М. и М.. Подс. П. влязъл в апартамента на сестра си- на първия етаж, до входа на блока. Започнали да се карат, като П. ударил сестра си. Нарекъл я неколкократно „курва“.

В това време пострадалият Д.  достигнал до междинна площадка 5/4 етаж Там бил догонен от подсъдимите в последователността на тяхното тръгване.  На междинната площадка между пети и четвърти етаж подсъдимите му нанесли многобройни удари по главата, лицето и тялото. Влачейки и бутайки  го надолу по стълбите успели да го смъкнат на междинната площадка между трети и втори етаж, като през цялото време го удряли по главата и тялото. Въпреки, че видели колко сериозно е състоянието на Д., подсъдимите не престанали  с побоя до момента, в който той паднал в безсъзнание. Всички продължили да му нанасят многобройни удари на различни места по тялото, съзнавайки напълно, че го пребиват до смърт. Едва след като Д. престанал да диша, петимата подсъдими спрели да го удрят и заедно с подс.П., който ги изчаквал пред апартамента на сестра си, се качили в лекия автомобил и така избягали.

Тялото на пострадалия останало на междуетажната площадка между трети и втори жилищен етаж. Непосредствено след заминаването на подсъдимите Д. бил намерен от св. Станчева – живуща на трети етаж в посочения жилищен вход. Свидетелката се събудила от шумове сходни с блъскане в стена, чула мъжки гласове: „остави го тук”, „ша го убия” и пак шумове от блъскане. Тя отворила вратата на апартамента и видяла кръв пред вратата си, продължаваща към  площадката между трети и втори етаж, както и мъж, лежащ по очи.

Огледът на местопроизшествието започнал в 03,35ч.

В това време подсъдимите  се върнали в „Куинс клуб“. Там целенасочено се разделили. Х. ***. В нощния клуб останали подс.Е. и подс.М.. Подсъдимите П. и М. заминали за с.Острово. До сутринта останали в заведение на подс.П. в компанията на св.Зихни Мустафа.

 Чрез заключенията на единична СМЕ и тройна СМЕ са установени уврежданията, получени от пострадалия Д. на инкриминираната дата, а именно:

1.Съчетана механична травма - глава и гърди:

-три разкъсно-контузии рани в областта на лявата вежда, почти в една линия/под веждата/, с кръвонасядане на кожата и меките тъкани около и под тях;

-повърхностни охлузвания и кръвонасядания на кожата в лявата половина на челото, дясната половина на челото, лявото слепоочие и лявата скулова област и носа;

-повърхностни охлузвания на кожата по предновъншната страна на дясната предмишница;

-петнисто бледо насиняване на кожата в лявата половина на гърдите;

-раздробяващо счупване на носните костици, с кръвонасядане на меките тъкани около счупването;

-кръвонаседнали меки черепни обвивки в ляво челно, ляво слепоочно и дясно тилно;

-счупване на костите на черепа в ляво/започващо като пукнатина от горен ръб на лявата очница и продължаващо надолу по черепната основа с по-финни пукнатини около лявата очница оформящи правоъгълник;

-субарахноидален кръвоизлив /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/тип „пелена”/ по конвекситета, странично и по основата на лявото главномозъчно полукълбо;

-мозъчна контузия- кръвоизливи в мозъчното вещество в ляво челно и по основата;

-оток на мозъка, с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор;

2.Контузия на гръдния кош:

-кръвонасядания в меките тъкани на гърдите в дясната гръдна половина;

-счупване на ІІ-ро до VI - то ребра в дясно по мамиларната линия и от III - то до X - то в ляво по предната мишнична линия;

-вдишана кръв и оток на белите дробове.

Според заключенията смъртта на Д. е настъпила в резултат на претърпяната тежка черепно-мозъчна травма, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, които са и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта /счупване на черепни кости, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизливи в мозъчното вещество/, с последващия оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, в съпричинена с гръдната травма/счупени ребра, вдишана кръв, контузия на белите дробове/.

Механизмът на травматичните увреждания е установен посредством посочените експертизи и се очертава от:

1.От действието на удари с или върху твърди или тъпоръбести предмети в областта на лицето, в областта на лявата вежда от такъв предмет с продълговата форма;

2. От действието на удари с или върху твърди тъпи предмети в лявата половина на челото, лявото слепоочие и дясната тил на част на главата;

3. От действието на твърди тъпи предмети в областта на гърдите, с упражнен натиск по предно-задния диаметър на гръдния кош;

4.От твърд ръбест предмет с ограничена удряща повърхност по задновъншната страна на дясната предмишница.

Уврежданията са получени приживе, имат еднаква давност,  основно са ситуирани в областта на главата и гърдите. Първите - уврежданията в областта на главата са тежки и несъвместими с живота. Смъртта е настъпила сравнително бързо и била неизбежна.  Според вещите лица, смъртта е настъпила в момента на нанасянето на побоя или кратко време след преустановяването му. Този извод се обяснява  и с малкият обем кръв в дихателните пътища на Д..

Вещите лица допускат възможността за наслагване на увреждания в сходни анатомични области, причинени със значителна сила.

Отново според експертизите, преди изпадането в безсъзнателно състояние пострадалият чувствал болки от нанесените удари.

 

На инкриминираната дата Д. бил  в тежка степен на алкохолно опиване – заключение на СХЕ /2.52%о алкохол в кръвта и 3.39%о алкохол в урината/. Същият имал тежки нарушения в координацията на движенията, съобразителността, силно забавени мисловни процеси и бързина на реакциите. С това състояние, както и със захват по време на побоя, вещите лица обясняват липсата на „защитни рани” по пострадалия Д..

Според заключението на СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране, върху веществените доказателства – яке на подс.М. и обувки на подс.Е. има кръв от Добрин Д.. В аналогична насока е заключението на допълнителната СМЕ на ВД  №21/25.04.2013г., установяваща петна, съмнителни за наличие на кръв по обектите на първоначалната експертиза №1/97г.

Така изложената от настоящата инстанция и в по-голямата си част описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства и доказателствени средства.

Подсъдимите отричат авторството на деянието.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК проверка и анализ на всички доказателства и доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК установявайки следното:

Настоящият казус касае деяние с близо двадесет годишна давност. Съдебната фаза на наказателното производство е започнала на 01.11.2006 година, когато с обвинителен акт е повдигнато обвинение на подсъдимите М., М., Х., И. и Е. в съучастие като съизвършители заедно с подсъдимия П. - подбудител и помагач, да са осъществили състав на квалифицирано убийство по чл.116 ал.1 т.6 от НК.

Доказателствената съвкупност се организира около писмените доказателствени средства, ВДС, ВД, писмени доказателства, гласни доказателствени средства – обяснения на подсъдимите и показания на свидетели, съдебни експертизи. Следва да се отбележи, че доказателствените източници макар и отдалечени във времето от момента на решаването на въпросите по деянието, авторството и вината на подсъдимите, представляват стабилна основа за реализиране на процесуалното познание относно онези елементи от събитието на 07.12.1996 година, имащи отношение към предмета по чл.102 от НПК. В тази насока значение има и Р 319-2015-2 н.о., с което на практика изводите по допустимост на доказателствените средства са доведени до край.

С обясненията си подсъдимите въвеждат сериозни по обхват фактически данни, касаещи деянието. Те собствено подлежат на анализ и оценка за достоверност, съвместно с останалите доказателствени източници.

След горното резюме на първо място следва да се разгледа оплакването на всички защитници за необоснованост на атакуваната присъда на РОС.

За отправна точка на доказателствените си съждения съставът на РОС е приел обясненията на подсъдимите. Вярно е, че те имат непосредствени възприятия от събитието, но този факт не бива да се абсолютизира. Преки доказателства се съдържат също в протокол за оглед на местопроизшествие /т.1, л.3 от д.пр./, протокол за оглед  на л.а. „Форд Сиера“ с ДК№ РР5928АА /т.1, л.9 от д.пр./, фотоалбум /т.1, л.11 от д.пр./, ВД – яке и обувки, показания на св.Браян т. и св.М.С.. Останалите доказателствени източници съдържат косвени доказателства, които в случая консолидират изцяло преките доказателства.

Настоящият въззивен състав прие различна точка от тази на първоинстанционния съд за своя собствен доказателствен анализ. Тя се остойностява със съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие от 07.12.1996 година /т.1, л.3 от д.пр./. Съпоставено по детайли с останалите доказателстени източници  писменото доказателствено средство има значение относно:

I.Времето на деянието.

Огледът на местопроизшествието е започнал на 07.12.1996 година в 03.35ч.  Той е пряко свързан със съобщение за извършено престъпление  /т.1, л.2 от д.пр./,  постъпило  в МВР по телефона на процесната дата около 03.00ч.

В коментираната насока значение имат показанията на св.М.С. - живяла на трети жилищен етаж в блок „Млади семейства“-2 в гр.Разград. Тя сочи, че на 07.12.1996г. късно през нощта чула „доста шумно движение, очевидно из коридорите“ /т.8, л.4808 от НОХД/. Отворила входната врата на жилището си, видяла кръв по площадката и лежащ по очи мъж на междуетажното пространство /т.1, л.75 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК/.Веднага се обадила в полицията и след около 30 минути пристигнал дежурния екип.

Изложените факти позволяват да се направи извод, че на 07.12.1996 година около 03.00 часа на междуетажната площадка в блок „Млади семейства“2 се намирал единствено трупа на пострадалия Добрин Д..

II.Достъп до вх.А, бл.“Млади семейства“-2, гр.Разград:

Достъпът до жилищния вход бил свободен. При огледа входната врата се намерила отворена, подпряна с бетонна плочка. Пред самия вход имало асфалтиран паркинг.

Стълбищното осветление работило, т.к. в 03.35ч. на 07.12.1996 година огледът се провел с негова помощ.

III.Следи от събитието:

От междинната площадка между 5/4 етаж в посока надолу започвали първите петна и капки от тъмночервена течност. Това позволява да се приеме, че стълкновението между пострадалия Д. и неговия нападател/нападатели се случило именно в тази зона. Заключението се потвърждава и от показанията на св.Браян т. в съдебното следствие: "По моята площадка нямаше кръв“ /т.8, л.4805 от НОХД/. За пълнота, в д.пр. и в съдебното следствие не е изяснено на кой жилищен етаж се намира апартамента на свидетеля. Фигурира само като №115. При съпоставка с номера на жилището на св.Станчева, за което е установено че се намира на трети жилищен етаж, може да се приеме че апартаментът на св.т. е бил разположен на пети или по-горен етаж /варианти – по три или два апартамента на етаж/.

Логичният въпрос е как Д. се озовал на междуетажната площадка 3/2 етаж, където се намерило тялото му на 07.12.1996 година  в 03.35ч?

 Отговорът се извлича от  поредица доказателствени източници, чието хронологично начало се формира от показанията на св.св.Иван И. и Бисер Б. от д.пр., приобщени по реда на чл.281 от НПК.

Всеки един от тях имал лично познанство с пострадалия Д.. На 06.12.1996 година около 19.00 часа тримата се намирали в барчето на „Коопстрой“ в гр.Разград. Към тях се присъединила С. С. – сестра на подс.П.. Всички заедно консумирали алкохол.

            Напускайки заведението, четиримата се отправили към механа „Майстор Манол“ в гр.Разград. Пострадалият Д. и С. С. се отбили в „Куинс клуб“. Във връзка с този факти е налице разминаване в показанията на двамата свидетели относно възможността те също да са посетили „Куинс Клуб“. Настоящият състав счита, че с положителна оценка за достоверност следва да се ползват показанията на св.Б.. Те са детайлни относно обстановката. По-важно е, че описаните действия на С. – отишла до служебната маса, се потвърждават от обясненията на подс.М.  /т.1, л.22 от д.пр., приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК/. Последният възприел С. С. в нощния клуб около 23.00ч. на 06.12.1996 година, когато на служебната маса за около 5 минути тя провела разговор с Иваничка П..

            Престоят на Д. и компанията му в „Куинс клуб“ бил кратък /показания на св.Б.  от д.пр., обяснения на подс.М. от д.пр./. Напускайки клуба, четиримата отишли в механа „Майстор Манол“. Там престояли заедно до около 02 часа на 07.12.1996 година. 

Доказателствено обезпечен е фактът, че пострадалият Д. продължил активната консумация на алкохол. Чрез показанията на св.Б. /т.1, л.99/ се установява неговото състояние – станало му лошо, не можел да контролира действията си. Около 02.00 часа без видима причина Д. ударил С. по лицето с опаката част на ръката си /показания на св.Б. и св.И. т.1, л.99, л.98 от д.пр./. Жената станала, взела палтото си и тръгнала. Пострадалият я последвал незабавно.

            Описаният инцидент между С. и Д. има съществено доказателствено значение. В зависимост от процесуалния си интерес, страните в съдебното производство го оценяват по различен начин с оглед последвалите събития. Настоящият състав счита, че коментираният факт следва стриктно да се отнесе към обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, т.к. конфликтът между С. и Д. има значение за мотивацията в бъдещите действия на подсъдимите, най-вече в тези на Й.П..

            На първо място, оценката на конкретната ситуация е възможна през възприятията на св.Б.. Чрез показанията /т.1, л.99 от д.пр. и т.8, л.4901 от НОХД/ се установява близкото му познанство с Добрин Д., поддържано от интереса към футбола. Свидетелят сочи: „За бай Добри мога да кажа само хубави неща, но нашето познанство е свързано със спорта, знам, че обича да се почерпва, но не съм бил често в компания, за да видя какво прави след като се почерпи.“ /т.1, л.100 гръб от д.пр./.

            Макар и оскъдно, заявеното от св.Б. обяснява защо е възприел ситуацията между Д. и С. на 07.12.1996 година като притеснителна. Поведението на Д. първо нямало причина и второ, демонстрирало агресивност. В тази насока показанията на св.Б. са константни: „..Така в себе си се уплаших да не би да вземе като е толкова пиян да вземе да направи нещо, като изхождах че още в механата я удари и затова слязох в Куинс клуба да кажа на брат й какво се е случило, че бай Добри е ударил сестра му и да не я набие след това отново… Казах на П., че бай Добри  е прекалил с алкохола и се страхувам да не стане нещо като е пиян. П. ме попита само кога е станал този побой, аз му казах, че е станало преди малко… Трудно ми е да посоча в колко часа съм отишъл при П., за да му кажа, че сестра му е бита, но според мен вероятно е било след 02 часа след полунощ…“ /т.1, л.100 от д.пр./; „…Сега като съм давал показанията съм казал, че е ударил, това означава, че е агресивен и е употребил алкохол…“ /т.8, л.4902 от НОХД/.

Показанията на св.Б. правят възможно установяване началото на събитието, заключвайки интервала му в диапазон, по-кратък от 60 минути – малко след 02.00 часа до около 03.00 часа на 07.12.1996 година.

Приблизително в началото на този времеви отрязък пострадалият Д. се намирал в жилището на С. С.. Защо го напуснал?

Отговорът следва от приложената писмена разпечатка  от ТД „Далекосъобщения“-Разград /т.2, л.1-2 от д.пр./. На 07.12.1996 година в 2.53 ч. от телефон 3-65-16 с абонат Й.П. постъпило обаждане до телефон 4-47-19 с абонат С. С.. Разговорът продължил 41 секунди.

Чрез обясненията на подсъдимите М. и  Е. се установява, че на 07.12.1996 година в „Куинс клуб“ подс.П. разполагал с радиотелефон /т.1, л.22, л.48 от д.пр./. Въпросът е кой би могъл да ползва този радиотелефон за обаждането в 02.53ч?

Отговорът се намира в показанията на св.Б. /т.1, л.100 от д.пр./. Когато той съобщил на подс.П. за инцидента със С., на масата се намирала съпругата му - Иваничка П.. Това е достатъчно, за да се направи извод, че именно П. реализирала обаждането до С. на 07.12.1996 година. Впечатление прави продължителността на разговора – 41 секунди. Очевидно той касаел нещо важно – тръгването на шестимата подсъдими към дома на С.. С този факт се обяснява защо Добрин Д. напуснал жилището на приятелката си, правейки опит да се скрие нагоре по етажите. Бързината в неговите действия позволява извод, че същият сериозно се уплашил от реалната физическа саморазправа.

Защо Д. не напуснал блока? Отговорът се извлича от  обясненията на подс.М.: „…Обаче си спомням добре, че някой от групата каза „Някой бяга нагоре“…“ /т.1, л.63 от д.пр./ Последното прави споделяемо заключението на първоинстанционния съд – пострадалият фактически не е имал време да излезе от входа. Това е така, защото към момента на обаждането в 02.53ч. подсъдимите били съвсем близко до блок „Млади семейства“2, т.е. времето за реакция на Д.  било твърде кратко.

Както бе споменато, на 06/07.12.1996 година Д. употребил значително количество алкохол. Той се намирал в тежката степен на алкохолно повлияване  /СХЕ – т.2, л.5-6/, попречила на координацията и забавила реакциите му.  Предвид експертното заключение за отражението на изпития алкохол върху двигателната и координационната му активност, обосновано може да се заключи че придвижването на Д. не може да се окачестви като тихо, незабелязано. В тази връзка обясненията на подс.М. в цитираната част са достоверни, като СХЕ, единичната, тройната СМЕ и гласното ДС позволяват извод, че движението на пострадалия по етажите било възприето поне слухово от всички подсъдими.

Логически, следва да се даде отговор на въпроса  кои лица се намирали на местопроизшествието, като едва след това е възможно да се разсъждава по авторството на деянието.

За отправна точка служат показанията от д.пр. на св.св.В.С. и С.С., приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 от НПК в съдебното следствие пред настоящата инстанция. Чрез тях се установява, че на 07.12.1996 година до 01.30 часа шестимата подсъдими се намирали в „Куинс клуб“. Показанията на свидетелите в коментираната част  кореспондират с обясненията от д.пр. на подсъдимите М. /т.1, л.23/, П. /т.1, л.37/, Е. /т.1, л.48/, М. /т.1, л.62/, И. /т.2, л.108/.

След разговора със св.Б., подс.П. подканил махвайки с ръка подсъдимите М., Е., Х., М. и И. да тръгват /обяснения на подс.М. т.1, л.23, на подс.П. – т.1, л.37, на Е. – т.1, л.48/. Действието се случило след 2.30 на 07.12.1996 година, извод следващ от посочената справка за телефонни разговори, както и от обясненията на подс.М. /т.1, л.23/, П. /т.1, л.37/, Е. /т.1, л.48/. Обясненията на подс.И. /т.2, л.108/ досежно часа на напускане на „Кунс клуб“ са недостоверни поради дисонанса с коментираната до тук синхронна доказателствена съвкупност от една страна, а от друга косвено се изключват от двете СМЕ, протокол за оглед на местопроизшествие, показания на св.Станчева.

Подсъдимите пътували с л.а. „Форд Сиера“ с ДК№ РР 5928 АА. Шофирал подс.П.. Автомобилът му бил предоставен за ползване от св.Георгиев /т.1, л.94 от д.пр., приобщени по реда на чл.281 от НПК/. Връзката между подс. П. и посоченото МПС в инкриминирания период се установява още от показанията на св.Зихни Мустафа /т.1, л.102 от д.пр., приобщени по чл.281 от НПК/ и протокол за оглед на МПС /т.1, л.9 от д.пр./.

Спорен е въпросът относно разположението на подсъдимите в лекия автомобил. В този аспект обясненията им са разнопосочни. За настоящия състав фактът къде точно е стоял всеки един от петимата мъже /без шофьора П./ е ирелевантен. Вероятността този извод да се възприеме безкритично от страните в производството е минимална. Противопоставими са следните аргументи:

-от разположението на подсъдимите зависи поредността на слизането от автомобила и възможността за формиране на възприятия относно движението на пострадалия по стълбите на входа. В този аспект да се има предвид, че л.а. „Форд Сиера“ е бил с две врати;

-изясняването на този факт има значение за проверка достоверността на обясненията.

Дори и при тези възражения становището за ирелевантност на коментирания факт остава непроменено. От значение за обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК е присъствието на подсъдимите заедно в едно МПС. Така е възможно да се направи заключение за знанието на всеки един от тях относно мястото и целта на пътуването. Доказателствените източници – обяснения на подс.М. /т.1, л.23/, на подс.П. /т.1, л.37/, на подс.Е. /т.1, л.48/ и на подс.И. /т.2, л.108/ сочат, че подс.П. изрично уточнил посоката на пътуването. Станала ясна и причината: „Любовникът на сестра ми пак я бил, затова отиваме да видим какво става“ /обяснения на подс.М., т.1, л.23/. След като четирима от подсъдимите са знаели къде и защо отиват, то логично и за останалите двама в колата – Х. и М. това да е било известно.

В хронологичен план се дължи отговор на въпроса за ролята на Й.П. в отношенията с останалите петима подсъдими. Изводът на първоинстанционния съд относно неговото лидерството е верен. Освен коментираната подробно материална зависимост на част от подсъдимите /л.14 от мотивите/, констатацията има доказателствена обезпеченост в поведението на М., М., Е., И. и Х. на инкриминираната дата. В този ред на мисли,  при положителния извод относно знанието на всеки един от тях за мястото и целта на пътуването биха могли да се направят следните фактически обобщения:

1.Напускането на „Куинс клуб“ от подсъдимите има връзка с инцидента между пострадалия Д. и С. С.;

2.Физическото насилие, реализирано на публично място мотивирало подс.П. да реши проблема като се саморазправи с Д.. Той лично не би могъл да го стори поради физически недостатък /комплексна СМЕ  т.2, л.28 от д.пр., тройна СМЕ  т.8, л.4733 от НОХД/.  За осъществяване на намерението си мотивирал участието на останалите петима подсъдими;

3.Подсъдимите М., М., Е., И. и Х. са били наясно с намерението на подс.П.. Изводът следва първо от часа на напускане на заведението, необичаен за провеждане на  нормален разговор по каквато и да е тема. На следващо място идва начинът им на придвижване – шестима мъже в петместна кола, с две врати… Все някой от подсъдимите е стоял седнал в друг от мъжете.

За да се случи всичко това, очевидно ситуацията е била много напрегната. Изводът е защитим с факта на обаждането от П. на С.. Среща между двете имало само няколко часа преди 02.53ч., т.е. телефонният разговор не е касаел нещо забравено или несподелено. Краткостта на комуникацията – 41 секунди позволява извод за особената настоятелност на П. да предупреди С. относно гнева на нейния брат. Това телефонно обаждане от друга страна доказва, че подс.П. още при тръгването си от „Куинс клуб“ е бил сигурен, че ще намери Д. в жилището на сестра си.

Косвено реалната опасност за пострадалия Д. е изводима и от неговото поведение.  Към 07.12.1996 година той бил физически здрав и силен. Макар и употребил алкохол, би могъл да се защити срещу подс.П., предвид временния му физически недостатък. Бързината в действията на пострадалия по напускане на жилището и опитът да се укрие доказват знанието му относно идването на Й.П. заедно с подсъдимите и тяхната цел. Допълнителен аргумент в тази насока  дава  фотоалбум /т.1, л.12/, установяващ че Д. толкова много бързал, та дори не успял да закопчее ципа на  панталона си.

4.Петимата подсъдими последвали подс.П. във входа на блока. Очевидно, те не са били нужни като морална подкрепа за разговор със сестра му. Подс.П. не е имал и намерение да проведе такъв. Гневът му бил толкова сериозен,  че още с отварянето на вратата ударил сестра си.

5.Последвалата динамика в ситуацията – догонването и умъртвяването на Д. в рамките на минути,  доказва категорично целта на подсъдимите – физическа саморазправа с пострадалия Д., прерастнала в умъртвително деяние.   

            Доколкото за отправна точка на доказателствения анализ настоящият състав избра протокол за оглед на местопроизшествие, то чрез неговото съдържание е проверима и достоверността на обясненията на подсъдимите по авторството на умъртвителното деяние.

Както бе посочено, първите следи са установени „…от междинната площадка, между 5 и 4 етаж се виждат петна и капки от тъмночервена течност, които продължават надолу до междинната площадка между 3 и 2 етаж..“ /протокол за оглед, т.1 л.5 гръб от д.пр./. В тази част протоколът кореспондира със заявената от св.Браян т. липса на следи от кръв  пред неговото жилище.

Макар и много оскъден по фактическото си съдържание, протоколът за оглед на местопроизшествие позволява да се направи извод, че от зоната между 5/4 етаж се иззели четири части от счупен прозрачен химикал – кадър фото 10 от фотоалбум /т.1, л.13 от д.пр./. Кадърът дава откъслечна представа за състоянието на междинна площадка 5/4, т.е. за липсата на концентрирани следи.

Първите петна и капки кръв според огледния протокол започвали  от междинна площадка 5/4 етаж. Безспорно е установено, че по стълбището към 4 етаж са намерени и иззети веществени доказателства – тъмночервена течност от капки /т.1, л.7 гръб/. Ако се следва логиката на съдържанието на протокола за оглед  „…от междинната площадка, между 5 и 4 етаж се виждат петна и капки от тъмночервена течност, които продължават надолу до междинната площадка между 3 и 2 етаж..“  следва извод, че по протежение на зоната от стълбището към четвърти етаж /изрично формулирано по този начин в протокол за оглед т.1, л.7 гръб/ до междинна площадка 3/2 етаж имало  петна и капки тъмночервена течност.

Чрез ВДС са фиксирани част от тях. На кадри №№ фото 7 и фото 8 е заснета подпряна талашитена плоскост, в чиято средна лява част са били установени малки петна с неправилна форма от тъмночервена течност. Видна е и концентрация на тъмни петна в непосредствена близост до въпросната талашитена плоскост.

На междинен етаж 3/2 при огледа се установило петно от незасъхнала течност с размери 30/40 см, визуализирано в кадри №фото 3 и 7 от посочения фотоалбум.

Синхронни с писменото ДС са показанията на поемното лице Росен М. от д.пр. „…Имаше много кръв по лицето, имаше много кръв по площадката.“ /т.3, л.53, приобщени по реда на чл.281 от НПК/. Поемното лице очевидно има предвид площадка 3/2 етаж, където е намерен трупа на пострадалия  Д., т.к. заявеното от него  кореспондира с кадри №№ фото 3, фото 5, фото 6.

Изложеното до тук позволява да се направи обективна проверка относно достоверността на обясненията на подсъдимите. Анализът е възможен чрез следния подход – разделяне на местопроизшествието на зони, така както е направено с протокола за оглед и фотоалбума и съпоставяне на следите с гласните доказателствени източници.

При влагане съдържанието на писменото ДС – протокол за оглед в пътя на доказателствената логика се налага извод, че първото съприкосновение между пострадалия Д. и неговите нападатели е станало в зоната на междинна площадка 5/4. Настоящият състав ползва множественото число нападатели поради еднопосочността на обясненията на подсъдимите М., М., Е. и И. за поредността, по която всеки един от тях и подс.Х. са достигнали до пострадалия Д..  

Подробни сведения за първото съприкосновение между Добрин Д., подс.Х. и подс.И. се съдържат в обясненията на  последния. Изложената фактическа хронология от подсъдимия И. в съдебното следствие /т.8, л.4914-л.4916/ и в досъдебното производство /т.2, л.108, л.1115, л.117, л.118 от д.пр./ относно участието му в деянието е отчасти доказателствено дискредитирана, защото:

Подс.И. се движил непосредствено след подс.Х.. В обясненията си от съдебното следствие той определя времевото разстояние между него и Д.Х. в рамките на 10-20 секунди. За тези 10-20 секунди според заявеното от И., подс.Х. успял да:

 -застигне Д., да го  удари с шамар, после с юмрук/крак;

 -да нанесе 7-8 много бързи удара, последвани от търкаляне на пострадалия по стълбището;

-да слезе по стълбите и застане прав на площадката, а долу на мозайката да лежи Д..

В логичен план тази поредица от действия би изисквала много повече от време от 10-20 секунди, но това не бива да се възприема като решаващ довод за отречената достоверност на обясненията на подс.И.. Същият твърди: „…Аз видях, че този който лежеше на площадката е в кръв, имаше кръв по ръцете и лицето, течеше му кръв от носа. Докато се разправях с Д., пострадалият лежеше на една страна на мозайката и продължаваше да си пази лицето….Още ги нямаше останалите….След това аз си спомням, че го хванах и му казах да слизаме надолу по стълбите….  Според мен побоя стана, побоя на Добрин стана между четвъртия и петия етаж“ /т.2, л.109-110 от д.пр./.

Както вече бе споменато следите капки/петна тъмночервена течност започват от междинна площадка 5/4. Протоколът за оглед не фиксира наличие на подобни следи на тази площадка. Този факт изключва възможността Д. да е лежал върху мозайката с течаща кръв от носа и кървави следи по ръцете и лицето. При напълно идентични аргументи, като недостоверни се третират сходните фактически твърдения на И. в проведените три очни ставки и депозираните в съдебното следствие.

В коментираната зона обаче са били нанесени първите удари по тялото на пострадалия Д.. Част от тях са намерили локация, позволяваща бързо формиране на кървене. При съпоставка със заключението на СМЕ /т.1 л.111 от д.пр./ и заявеното от в.л. М. в съдебното следствие /т.8 л.4770 и сл. от НОХД/ може да се направи извод, че в зоната на междинна площадка 5/4 са причинени уврежданията в областта на лявата вежда на пострадалия Д.. Касае се за три рани в почти една линия, които според заключението на СМЕ са причинени от удар в предмет с продълговата повърхност. Поради липсата на събрани доказателства за характеристиката на облеклото /конкретно на обувките/ на подс.Х. и подс.И. не би могло да се правят по-детайлни изводи в тази насока.

Доказателствената съвкупност позволява да се направи извод и за конкретните действия на подсъдимите Х. и И. на междинната площадка 5/4.

В обясненията си /т.1, л.48 от д.пр./ подс.Е. подробно диференцира действията на И. и Х.  на коментираната междинна площадка. Така се установява, че подс.И. се намирал зад пострадалия. Държал го с дясната си ръка през кръста, а с лявата си ръка бил хванал лявата ръка на пострадалия. В това време подс.Х.  удрял пострадалия с юмруци по лицето, главата, корема. Пострадалият бил леко приведен напред и в кръв. Относно позицията на тялото в този момент е налице синхрон с обясненията на подс.М. /т.1, л.23 от д.пр./ За наличието на кръв, обясненията на подс.Е. подлежат на съпоставка с обясненията на подс.И. и заключението на СМЕ /т.1, л.111 от д.пр./ ведно с разясненията на в.л.М. по реда на чл.282 от НПК в съдебното следствие пред първоинстанционния съд /т.8, л.4770/. Както вече беше споменато, вещото лице счита, че кръв е текла от раните в областта на лявата вежда. След като подс.Е. е пристигнал малко по-късно от подсъдимите И. и  Х. и е видял кръв по пострадалия Д., то следва че уврежданията му са били причинени или от подс.И., или от подс.Х.. В тази насока следва да се имат предвид обясненията на подс.И. от д.пр. /т.2, л.108/ за чут от него тъп удар като удар от юмрук/крак. Отнесено към заключението на коментираната единична СМЕ /т.1, л.111 от д.пр./, потвърдена и от заключението на тройната СМЕ /т.7 л.4239 от НОХД/ то би могло да се направи извод, че нараняванията в областта на лявата вежда на Д. са били причинени от подс.Х..

Позоваването на обясненията на подс.И. в конкретната част не изключва вече направения извод за тяхната недостоверност относно поредността на „възприетите“ от него действия на подс.Х. в хронологията, посочена изрично по-горе в настоящето решение. Оценката за недостоверност касае комплекса от факти, а не  отделни негови съставни.

Обясненията на подс.Е. относно поведението на подсъдимите Х. и И. хармонира с обясненията на подс.М.:.“… когато видях на самата площадка Д. да бие непознат за мене мъж. До тях беше и С., но не мога да кажа дали С. го биеше или държеше този мъж…. Пострадалият нито говореше, нито викаше, нито се отбраняваше. Основните удари видях, че ги нанася Д.. А С. според мен го крепеше пострадалият или го държеше, за да го бие Д.“ /т.1, л.25 гръб от д.пр./.

В коментирания сегмент обясненията на подсъдимите М. и Е., протокол за оглед на местопроизшествие и СМЕ /т.1, л.111 от д.пр./ изключват достоверността на обясненията на подс.И. за защитното му поведение спрямо пострадалия  /т.2, л.108, л.115, л.117 и л.118/, както и обясненията в тази насока на подсъдимите М., Е. и М. при проведените очни ставки.

В един момент подсъдимите И. и Х. си сменили местата така, че подс.Х. застанал зад пострадалия. Той го блъснал по стълбите към четвъртия етаж. Не е вярно заявеното от подс.М., че пострадалият Д. застанал на първо стъпало и подпирайки се с ръце за парапета и стената успял да се задържи. Изводът следва от липсата на установени петна от кръв по стената и парапета. Такива обаче са намерени и иззети от стълбището към четвъртия етаж, което доказва обилното кървене от пострадалия.

Подс.М. твърди, че точно в този момент на задържането, подс.Х. нанесъл удари в гърба, бъбреците и главата на пострадалия с юмруци, определя ги като „резки“ /т.1, л.23 от д.пр./. Достоверността на обясненията в тази част се изключва от заключението на СМЕ /т.1, л.111 от д.пр./ и тройна СМЕ /т.7, л.4239 от НОХД/. Видно от съдържанието на експертните заключения е отсъствието на следи от нараняване в областта на гърба и конкретно в зоната на бъбреците на  пострадалия Д.. С този аргумент следва да се изключи достоверността на обясненията на подс.Е. /т.1, л.48 от д.пр./ за реализирани удари от подс.Х. в гърба на пострадалия.

Настоящият състав намира за недостоверни и обясненията на подс.М. /т.1, л.63 от д.пр./, с които отрича да е видял подс.И. и подс.Х. да удрят пострадалия на площадка 5/4. Той е пристигнал до тази зона заедно с подс.М.. Както вече бе посочено, обясненията на подс.М. и намиращият се вече на място подс.Е. са идентични относно действията на С.И. и Д.Х., т.е. логично е подобни възприятия да са се формирали и у подс.М..

По повод изследвания механизъм за получаване на травмите по пострадалия, вещите лица изготвили единичната СМЕ и тройната СМЕ са безконфликтни – някои от уврежданията биха могли да се причинят при търкаляне/падане по стъпалата. Отнесени тези изводи към обясненията на петимата подсъдими, изключват достоверността за носене на тялото на Д. по стълбището към четвърти етаж и към междинна площадка 3/2 етаж.

В зоната на стълбището от четвърти етаж и на етажна площадка – трети етаж на пострадалия е било причинено раздробяващото счупване на носа. Този извод следва от съвкупната оценка на протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, показания на св.Станчева, заключение на единичната и тройна СМЕ.

Св.Станчева чула шум от блъскане  „като в стена или асансьор“ /т.1, л.75 от д.пр./. Последвали две реплики – първо „Остави го тук“ и след малко друг глас „Ша го убия“, последвано от ново блъскане.

Възприятията на свидетелката подлежат на съпоставяне с кадри № фото 7 и 8 от фотоалбум /т.1 л.11 от д.пр./. На третия етаж, пред жилището на св.Станчева била намерена талашитена плоскост. В нейната средна лява част били установени  малки петна с неправилна форма. Доколкото са фиксирани и размерите на тази плоскост – 70см/2.30 м  и при стриктно позоваване на заснетото на кадри №  фото 7 и фото 8 от фотоалбум, могат да се направят следните заключения:

1.      Петната с неправилна форма се намират на около 115см от височината на плоскостта и в лявата й половина;

2.      Непосредствено пред тази половина от плоскостта, на мозайката се наблюдава струпване на тъмни петна;

3.      По плоскостта има следи от предмети с по-голяма повърхност, като допирът с тях е премахнал част от прашното наслояване - кадър № фото 8 и отчасти № фото 7.  

Отношение към зоната на трети етаж има заявеното от в.л.М. в съдебното следствие /т.8, л.4770-4771/. Той сочи, че след раздробяващото счупване на носа на Д., се получил обилен кръвоизлив от носа. Вещото лице  счита, че капки кръв биха могли да се намерят, защото при натиск в гърдите или при натиск по предно-задния диаметър, ако носа вече е бил счупен и е наличен кръвоизлив, при този начин биха се реализирали пръски и по-далеч. В тази част заключението на единичната СМЕ /доколкото  разпитът на вещото лице по чл.282 от НПК е неделима част от самата експертиза/, кореспондира с т.3 от заключението на тройната СМЕ /т.7, л4239 от НОХД/. В този пункт вещите лица са приели възможност кръвотечението от носа на пострадалия да е предхождало получаването на тежката черепно-мозъчна травма, която обусловила загуба на съзнанието или смърт. При това положение вещите лица приемат, че част от вдишаната кръв може да се получи и докато пострадалият е прав.

Собствено коментираните две синхронни СМЕ, настоящият съдебен състав отнесе към обясненията на подс.М. /т.1, л.65 от д.пр./. В тях той възпроизвежда следните си възприятия: „След като се качихме на някой от етажите аз лично видях, че на една площадка, където има врати за апартаменти имаше клекнал човек. Този човек беше на колене и видях как Д. му нанася удари с юмруци в гърба и по главата.Главата му беше наведена. След това спря да го удря и започна да го рита. Д. риташе падналия човек на колене в гърба, главата, навсякъде…..Мисля, че на тази площадка, където аз видях всичко това имаше една плоскост, тъмна, нещо като дъска….“ /т.1 л.65 гръб от д.пр./. В едната си част цитираните обяснения на подс.М. не са достоверни /относно ударите в гърба на пострадалия вече има изложени съображения/ Изводът следва от съпоставянето на обясненията с показанията на св.Станчева и поредността на възприетите от нея шумове.

В друга част обаче обясненията на подс.М. се ползват с положителен извод за истинност. Подсъдимият описва положението на тялото на пострадалия на трети етаж, до намиращата се там талашитена плоскост. Видна от СМЕ за аутопсия /т.1, л.111 от д.пр./, височината на пострадалия Д.  е 175 см, т.е. заставайки на колене главата му остава на височината, на която са били установени пръски по талашитената плоскост. Към този момент раздробяването на носните кости вече е било факт, за което свидетелстват тъмните петна пред самата плоскост. В тази връзка настоящият състав още веднъж отбелязва семплостта на проведеното разследване. В случай, че петната по мозайката и пръските по плоскостта бяха подробно фиксирани по реда и със способите на НПК , то тогава би  било възможно да се изследва положението на тялото на пострадалия спрямо следообразуването, респективно възможно е формиране на още по-задълбочени изводи.

От заключението на СМЕ – единична и тройна, защитени от вещите лица в съдебното следствие /т.8, л.4770 и л.4777/ настоящият състав взима повод да анализира  установените гръдни травми по пострадалия. Съобразно заключението на единичната СМЕ вече се ангажира извод за обвързаност между обективните находки на трети тежа и  уврежданията в гръдния кош на Д.. Последните според вещите лица са били причинени от независими един от друг удари и натиск по предно-задния диаметър като скачане или натиск с крак в гръдния кош. Натискът е реализируем в легнало положение по гръб на тялото на пострадалия. Доказаността на този отделен фрагмент от насилието почива и на показанията на св.Станчева за възприетите шумове.

Изложеното има следното значение за картината на събитието:

-интензитетът на увреждането на Д. е бил значителен в зоната на трети етаж;

-механизмът на причиняване на травмите и вече коментираното кратко време за развитие на умъртвителното деяние изключват възможността те да са причинени само от един човек.

Отделно внимание следва да се отдели на счупването на костите на черепа на пострадалия. Двете СМЕ – единична и тройна са категорични, че счупването е причинено от действията на удари с  или върху твърди тъпи  предмети в лявата половина на челото, лявото слепоочие и дясната тилна част на главата. Вещите лица, автори на тройната СМЕ конкретизират, че счупването на черепа вляво се дължи на силен удар. Какво означава силен удар за подобна травма разяснява в.л.Доков в съдебното следствие /т.8, л.4778 от НОХД/. Вещото лице е категорично, че с юмрук челната кост трудно би се счупила, уточнявайки че костите по черепната основа издържат натиск до 1 тон. При съобразяване на  времето, в което се е развило умъртвителното деяние, множеството на причинените травми, възможността за наслагващи увреждания и отделната характеристика на някои от тях /черепна и гръдна/, както и на механизма на реализирането им може обосновано да се заключи, че смъртта на Д. е причинена от подсъдимите съвместно. Допълнително този извод се остойностява със заключението на вещите лица, изготвили тройната СМЕ – между травмите и настъпването на смъртта е минало кратко време, минимум 5 минути.  Отнесено между диапазона на 02.53ч /телефонно обаждане/ и постъпването на сигнала в МВР /около 03.00ч/, изводите на вещите лица намират и необходимата доказателствена обезпеченост.

При връщане към хронологията на събития:

Тежката черепна травма е била причинена съвместно от подсъдимите. Интензивността на побоя над пострадалия на трети етаж е била особено висока. В тази зона са били реализирани несъвместимите с живота му наранявания. Чутото „туп“ от св.Станчева е резултат от търкалянето на тялото на Д. до  междинна площадка 3/2.

Не е вярна заявената от подсъдимите последователност  на напускане на входа, защото:

-Св.Станчева: „…изведнъж се чу нещо като „ТУП“ и това беше. Тогава станах отворих входната врата на апартамента и видях кръв на площадката. Излязох малко напред и видях, че на площадката между третия и втория етажи лежи мъж по очи. О това, което чух и от това, че човек лежи на площадката сметнах, че трябва да се обадя на полицията на тел.166“ /т.1, л.75 от д.пр./.

Показанията на св.Станчева, заедно с писмените доказателства – телефонна разпечатка, съобщение за извършено престъпление, позволяват извод, че подсъдимите непосредствено след падането на пострадалия Д. на междинна площадка 3/2 етаж незабавно са напуснали входа на блока.

Доказателствата позволяват да се приеме, че заедно с петимата местопроизшествието е било напуснато и от подс.П.. С бележка за вече уточнения бавен темп на придвижване на подс.П., настоящият състав счита че доказателствената съвкупност по делото налага и още няколко извода:

Шестимата подсъдими са влезли заедно във входа на блока. Поне слухово всички са възприели движението на пострадалия Д. по етажите. Докато подс.П. влизал в жилището на сестра си, подс.И. и подс.Х. хукнали нагоре по стълбите. Часът бил малко след 02.53ч, т.е след телефонното предупреждение. Като се съди по незакопчания панталон на пострадалия, „малко“ е време до минута. Подсъдимият престоял 4-5 минути в жилището на сестра си. Фактът е изводим от синхронните обяснения на подс.Е. /т.1, л.50/, подс.М. /т.1, л.65/ и подс.М. /т.1, л.23/. Както вече бе посочено в настоящето решение, целта на подс.П. не била да проведе нормален разговор със сестра си, а да се саморазправи с нейния приятел. Доказателство за това са възприетите слухово от подсъдимите М., М. и Е.   два шамара и реплики на П., определящи сестра му като „курва“.

Във връзка с чувството за чест на подс.П. първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви. Част от тях обаче надценяват доказателственото значение на показанията на св.Стойчев и правят нестабилна защитената версия относно желание на подс.П. да възстанови семейството на сестра си. Според настоящия състав изпитваната ярост от страна на подсъдимия по повод извънбрачната връзка на С. С. има друго обяснение. В кориците на делото /т.1, л.40/ се намира  изготвена от подсъдимия автобиография. В нея той посочил „…През 1995 г. от Инициативен комитет ми беше издигната кандидатурата за Кмет на град Разград и получих 8% от действителните бюлетини“. 

Това изречение позволява няколко извода:

-подс.П. не само е бил лидер в собствения си кръг, включително и сред подсъдимите, но имал амбиции да се реализира в обществения живот;

-поведението на често употребяващия алкохол Д. /виж показания на св.Б./ и на извънбрачната връзка със сестра му /публично известна – св.Станчева, св.т., св.Б. и др./ дискредитирало репутацията на подс.П.;

-събитието от 07.12.1996 година между Д. и С. на публично място дълбоко засегнало чувството на П. за доброто му име. Това обяснява и защо той окачествил публичното поведение на сестра си с такова на „курва“.

При горната вметка и обратно до съпоставката на доказателствата, касаещи подс.П. на 07.12.1996 година в интервала 02.53ч-03.00ч. може да се заключи, че към момента на настъпването на смъртта на Д., Й.П. не се намирал в жилището на сестра си. След като в 03.00ч св.Станчева не споменава да е чула шумове във входа - „…изведнъж се чу нещо като „ТУП“ и това беше“ /т.1 л.75/, това означава че и подс.П. е заминал от там заедно с останалите.

Последващото поведение на шестимата подсъдими доказва, че те са знаели за причинената смърт на Добрин Д., правейки всичко възможно да се разделят и прикрият следите си.

По авторството на умъртвителното деяние значение имат ВД – яке и обувки – т.1, л.109-110/, както и свързаните с тях СМЕ на ВД по метода на ДНК профилиране /т.2, л.52/ и СМЕ на ВД /т.6, л.3876 от НОХД/.

Двете заключения са синхронни – по левия маншет на якето на Б.М.  и по предните части на обувки на подс.Е. има петна от човешка кръв, еднаква с генотипа на пострадалия Д.. В СМЕ на ВД от д.пр. изрично е конкретизирано наличието на петна, характерни за кръв и по подметката на дясната обувка.

Значението на ВД за участието на подсъдимите в нанесения побой над пострадалия Д. съвсем правилно е оценено от пъвоинстанционния съд, с аргументи споделени от настоящата инстанция. След като доказателствено е отречено „носенето“ на пострадалия от подс.М. няма как следообразуването по връхната дреха да се реализира по описания от него механизъм. Отделно от това следва да се заключи, че пострадалият Д. не е падал върху подс.М. в нито един момент от развитието на деянието. Доводи за този извод се черпят от СМЕ /т.2, л.45-46/. Видно от цитираната експертиза, по тялото на подс.М. не са установени травматични увреждания. Освидетелстването е извършено на 09.12.1996 година, т.е. времето само по себе си не е достатъчно да заличи евентуални следи. Допълнително, чрез приложения в т.1 от д.пр. фотоалбум, имащ отношение към процесуалното действие по чл.157 от НПК се установява физическата форма на пострадалия Д.. В случай на съвместно падане по стълбите, тялото на пострадалия със своята тежест също би довело до възникване на увреди по Б.М..

Намерените следи по предната част на обувките на подс.Е. са във връзка с участието му в изпълнителното деяние. Съпоставени веществените доказателства – чифт обувки с установения от единичната и тройната СМЕ механизъм за причиняване на част от травмите по тялото на Д. – с ритници, резонно обясняват констатираните обективни находки. Доколкото първоинстанционният съд задълбочено е отрекъл възможността петната от кръв да са случайни като се позовал и на установената следа от кръв по дясната подметка /СМЕ на ВД т.2, л.52 от д.пр./, то стабилни защитни аргументи, черпени от веществените доказателства не биха могли да се защитават.

Настоящият възизвен състав счита, че следва да вземе изрично отношение по значението на комплексна СМФЕ /т.6,л.3818 от НОХД/ за предмета на доказване. С нейното назначаване първоинстанционният съд не е постигнал изясняване на обстоятелства от обхвата на чл.102 т.1 от НПК. Съдебната експертиза е един от способите на доказване, обективираща  изводи от известни към неизвестни факти. В случая вещите лица доц.Радойнова и доц.Войнов са били поставени от съда в положение да анализират сами обясненията на подсъдимите и останалите доказателства по делото. Въпросите, поставени на вещите лица не изискват специални знания в областта на медицината и физиката, а оценка на доказателствата и ДС за относимост, достоверност и достатъчност. Доколкото по същността се касае до формиране на вътрешното убеждение по чл.14 от НПК, то първоинстанционният съд незаконосъобразно е „делегирал“ собствените си процесуални задължения по чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК на вещите лица. Поради това коментираната комплексна СМФЕ следва да се изключи от доказателствения обхват на настоящето наказателно производство.

При изложените съображения, не намира разбиране за състоятелност оплакването на защитниците от дейността на първоинстанционния съд по проверка и оценка на доказателствата. Логическите изводи, допълнени и от настоящата инстанция са обективни, формирани без да се отдава значение на т.нар.“изключително доказателство“, да се игнорират или превратно тълкуват съставни на доказателствената съвкупност.

При спазване на стандарта за доказване „извън разумното съмнение“, обосновано и законосъобразно окръжният съд е стигнал до единствения възможен извод за съставомерно поведение на подсъдимите М., И., Е., М. и Х. по чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.20 ал.2 от НК. Що се касае до подс.П. приетите фактически положение се субсумират от състава на по-леко наказуемото престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК.

Предвид конструкцията на обвинението, настоящият възизвен състав намери за необходимо да се занимае на първо място със съучастието в престъплението. Конкретната особеност на съучастието в собствен смисъл следва да се разгледа на плоскостта на умисъла. Известно е от теорията, че общият умисъл изисква всеки от съучастниците да съзнава освен обективните елементи на престъплението и обстоятелството, че действа задружно с другите съучастници за осъществяване на едно и също престъпление. В случай, че посочената двустранна субективна връзка липсва, то тогава не би могло да се говори за съучастие.

Доколкото деянието като неделима съвкупност от телодвижения, насочени към постигане на конкретна цел е единственият обективен еквивалент на субективния признак на престъплението и при изложените по-горе доказателствени съждения биха могли да се конфигурират следните правни изводи:

            За да се направи положителна констатация за субективната съставомерност на деянието на съизвършителите и наличието на общност на умисъла им заедно с акцесорния съучастник Й.П. първо трябва да се установи техния мотив. Ролята на мотива в случая е от изключително важно значение като „…осъзнат стимул, вътрешна причина, която подтиква и движи човека към постигането на определена цел. Чрез реализирането на тази цел той задоволява изпитваната нужда или потребност… Без определен мотив не може да се осъществи нито едно престъпно деяние.“ /Михайлов Д., Проблеми на наказателното право,Обща част, Сиела 2007, с.414/.

            По пътя на доказателствения анализ в настоящето решение и в мотивите към първоинстанционната присъда е изведен мотива на престъплението за подс.П. – отмъщение. „Отмъщението изразява стремежа на човека да получи „удовлетворение“ за причиненото в миналото „зло“ и се осъществява посредством действие или бездействие, което засяга интересите на виновния или на неговите близки. То има строго личен характер и представлява акт на разплата или „разчистване на сметките“ за нанесената обида, причиненото огорчение или преживяното страдание….Отмъщението изразява груб егоизъм и жажда за възстановяване на накърнено субективно чувство за чест, достойнство, име или справедливост..“ /Михайлов Д., Проблеми на наказателното право,Обща част, Сиела 2007, с.484 – 485/.

Посочените константи теоретични разбирания имат пряко отношение към деянието на подс.П.. Конфликтът между Добрин Д. и С. С. на 07.12.1996 година бил връхна точка в унижението, което подсъдимият изпитвал от публичната извънбрачна връзка на сестра си. Както фактически е защитено – подсъдимият и  пострадалият Д. независимо един от друг били известни личности в гр.Разград. Наличието на интимна връзка между Д. и С. станало достояние на много хора – на съседите /сред тях св.св.Станчева, т./ на други хора, предвид откритата демонстрация на връзката например в обществени заведения в града. 

Подс.П. държал на доброто си име и лична чест. Инцидентът от 07.12.1996 година между сестра му и пострадалия дълбоко е засегнал подс.П.. Изводът бе доказателствено разискван, като за изчерпателност следва да се припомни бързината в реакцията на П., прекараното кратко време в дома сестра си – 4/5  минути, в които успял да я удари и да я нарече „курва“, защото го излагала. Гневът на подсъдимия бил насочен към Добрин Д., а не към С. С.. Тук собствено място има комплексната оценка на писменото доказателство – справка за проведен телефонен разговор и поведението на пострадалия. Бързината, с която той напуснал дома на приятелката си доказва, че отправеното предупреждение от Иваничка П. касаело  единствено неговата сигурност.

Коментираната справка за проведения телефонен разговор прави стабилен извода, че още в момента на тръгването си от „Куинс клуб“, Й.П.  имал намерение да се саморазправи с Добрин Д.. Решението му се проектирало от изключително силен гняв предвид засегнатите персонални субективни ценности. Поради обективната невъзможност сам да изпълни целта си, се наложило мотивирането на останалите петима подсъдими към фактическото осъществяване на престъплението. Махването с ръка към всички, а не само към отделен подсъдим всъщност представлява недвусмислен знак за необходимостта от тяхната деятелност. Дори и да се приеме, че подс.М. бил изпратен към останалите от групата с някакви реплики от подс.П., то значимият извод в случая  касае необходимостта всички момчета да го придружат до дома на сестра му.  Без да се преповтарят аргументите за неудобството при пътуването до бл.“Млади семейства“2 и внесената яснота от подс.П. къде и защо отиват, тази хронология всъщност изпълва съдържанието на подбудителската деятелност – създаването на намерение у петимата подсъдими да се саморазправят физически с Добрин Д..

 Не бива да се пренебрегва характеристиката на петимата подсъдими – млади мъже, четирима от които в персоналната орбита на подс.П.. Подсъдимите И., Х., Е. и М. зависили от Й.П. материално и морално, в аспекта на желаното приятелство с него. Сходна е характеристиката на отношения с подс.М. предвид близката им връзка – живели известно време при общи условия, запазили контакт, включително оказвали си финансова помощ. Подс.П. на практика представлявал локалния лидер, като в тази насока следва да се отчетат обясненията на подс.М. за предшестващите деянието дни. В синхронен аспект относно мотивацията на петимата подсъдими са споделените аргументи на първоинстанционния съд /л.14 от мотивите към присъдата/.

Транспортирайки подсъдимите до бл.“Млади семейства“ 2, подс.П. е създал обективна предпоставка за извършване на престъплението без да участва в неговото изпълнително деяние.

В аспекта на следваната аргументационна логика следва да се приеме, че подс.П. ясно допускал,  съзнавал възможността петимата подсъдими в отлична физическа форма да пребият до смърт пострадалия – пиян, в неравностойно положение и без възможност за реална, ефективна самозащита. Стабилността на извода се допълва и от факта на едновременното напускане на жилищния вход на П. заедно с останалите подсъдими.

Първоинстанционният съд е аргументирал сходна субективна конструкция, касаеща акцесорния съучастник, споделена от настоящия въвзивен състав. Горните аргументи изключват прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.128 от НК.

Подбудителят и помагачът могат да отговарят по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК само, когато умишлено са подбудили и подпомогнали извършителя да умъртви жертвата с особена жестокост или по особено мъчителен начин /Р 308-1985-1 н.о. и др./. Общността на умисъла в подобна хипотеза трябва да обхваща не само решението за извършване на убийството, но и начина на умъртвяване. Подобна субективна конструкция за подс.П. е доказателствено незащитима.

Петимата подсъдими са съзнавали всички обективни елементи на престъплението. Поведението им било насочено към причиняване на телесна повреда, но предвид нанесените множество и силни удари в различни анатомични зони – в областта на главата, гръдния кош и пр., същите са допускали възможността за настъпването на смъртния резултат. Наличната представа за възможния общественоопасен резултат категорично не е изпълнила ролята си на контрамотив за поведението им. Деянието на подсъдимите се явява в пряка причинна връзка със съставомерния общественоопасен резултат. Нанесеният изключително жесток побой фактически довел до наранявания, несъвместими с живота на Добрин Д..

Начинът на извършване на умъртвителното деяние категорично надхвърлил общия умисъл между съучастниците, т.е. налице е ексцес, за който умишлено акцесорният съучастник не е допринесъл .

Убийството на Добрин Д. е извършено с особената жестокост  - външна характеристика на престъплението, чрез която намират отражение субективните качества на дееца. Особената жестокост при конкретното деяние на подсъдимите се обективира от броя и силата на нанесените множество удари,  интензивното насилие и проявите на агресия, включително и от липсата на каквото и да е отношение към последиците от действията на подсъдимите и страданията на пострадалия, изоставен в много тежко състояние на местото на боя. Това онагледява отсъствието на чувство за милост и състрадание.

Подсъдимите са извършили убийството по особено мъчителен за жертвата начин предвид изживените  от Д. тежки физически и душевни страдания, далеч надхвърлящи тези при обикновеното убийство /П 2-1957-ПлВс/.

            Няма аргументи, които да отнесат деянието на подсъдимите към състава на чл.124 от НК. Предмет на множество съдебни решения е бил еднообразният сравнителен анализ на умишленото убийство с непредпазливото престъпление по чл.124 от НК.Подсъдимите са нанесли поредица от удари, като локацията им е в различни анатомични области, включително и върху жизненоважни  части – глава, гръден кош. С тези удари са били причинени множество телесни увреждания, а видно от дълбочината на някои поражения, силата, с която са били нанесени, се определя като значителна. От обсъдените обективни действия на подсъдимите се налага извод, че в съзнанието им са се съдържали представи за възможно причиняване на увреждания, несъвместими с живота. Във времетраенето на побоя за тях е било видимо обилното кървене от областта  на главата на Д.. За това не може да се твърди, че подсъдимите са имали представа само за причиняване на телесните повреди, след като напълно съзнателно са нанесли на пострадалия жесток побой, несъвместим с живота.

Първоинстанционният съд се е занимал със значението на конкретния каузален принос на всеки един от съизвършителите в причиняването на съставомерните последици. Правилно е приел, че той е без значение за съставомерността с оглед задължителната за съдилищата т.6 на П 2-1957-ПлВс.

Пред настоящата инстанция неуспешно се поддържа възможност за отнасяне на деянието на подс.П. към състава на чл.118. Деянието на акцесорния съучастник е необсъдимо на плоскостта на афектното убийство поради отсъствието на обективни предпоставки за това. ТР 2-1993 ОСНК детайлизира съдържанието на „другото противозаконно действие“ по чл.118 от НК. Поведението на Д. на 07.12.1996 година по отношение на С. С. води до причиняване на обикновени неприятни емоции с краткотраен характер, без да създава дори предпоставки за дълбоко, сериозно засягане на чувство на чест и достойнство.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения:

 Оплакванията на страните от нарушение на процесуалните норми има ограничен обхват в сравнение с доводите за необоснованост на атакуваната присъда. Най-общо те се свеждат до съдържанието на обвинителния акт с оглед общия стандарт на правото на защита на подсъдимите и до липсата на мотиви. Нито едно от възраженията не би могло да се ползва с положителна оценка за състоятелност.

В обвинителния акт на РОП обвинението по отношение на подсъдимите е формулирано така че,  очертае предмета на доказване по чл.102 т.1 от НПК. В обстоятелствената част са посочени всички факти, имащи отношение към съставомерността на деянието и участието на подсъдимите. Ясно са диференцирани времето, мястото и начина на извършване на престъплението, посочени са пълни данни за личността на подсъдимите, т.е. съобразно т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК обвинителният акт отговаря на процесуалните стандарти за съдържание.

Не може да се сподели отправения упрек към първоинстанционния съд относно мотивната му дейност. Оплакването не държи сметка за последователно изложените съображения по фактическите и правни въпроси, обсъдените доводи на страните и аргументирането на съдебната теза относно тяхната основателност/неоснователност. Мотивите към първоинстанционната присъда разкриват изчерпателно начинът на формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, съобразно принципът по чл.14 от НПК. От същите е изводима увереността на решаващия съд за достигнатата обективна истина в аспекта на изчерпано процесуално познание относно престъплението и авторството, изложени са съображения по стандарта на чл.301 ал.2 вр. ал.1  от НПК.

Относно справедливостта на наказанията:

Престъплението и наказанието са взаимно свързани, първото е основание и мярка за последното. Престъплението поражда наказателната отговорност и определя нейната тежест /Р 443-2007-1 н.о./.

Характерът на обществената опасност на настоящето престъпление се определя от обекта на посегателство. Касае се за деяние, отнемащо човешки живот и грубо интервениращо върху неприкосновеността на това най-висше благо.

Степента на обществена опасност на деянието с оглед смъртния резултат, способа на извършването му, избраното място – в жилищен блок и интензитета на престъпното поведение следва да се определи като изключително висока.

Степента на лична обществена опасност на подсъдимите е измерима с моралната укоримост на тяхното деяние, включваща вината, подбудите, целта. На тази плоскост може обобщено да се направи извод за висока лична степен на обществена опасност на подсъдимите, защото:

-подс.П. обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на убийството на Добрин Д.. Той мотивирал и подпомогнал останалите петима подсъдими към извършване на умъртвителното деяние, поради потребността от отмъщение на пострадалия за накърнената публична чест и достойнство;

-подсъдимите М., И., Е., Х. и М. демонстрирали изключителна агресивност при осъществяване на деянието. Тяхното поведение удовлетворявало и желанието за мъст на подс.П., като и петимата безразлично се отнесли към възможността да сложат край на живота на Д., съзнавайки че го пребиват от бой.

Изложените аргументи позволяват на настоящия въззивен състав да сподели сходното смислово заключение на първоинстанционния съд относно степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимите.

Чистото съдебно минало на шестимата подсъдими  към 07.12.1996 година и младата им възраст са мислими като смекчаващи обстоятелства на плоскостта на чл.54 ал.2 от НК и като такива, съвсем резонно са попаднали в обхвата на аналитичната дейност на първоинстанционния съд.

Наказанието за всеки един от подсъдимите е индивидуализирано при хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Отговорността им е смекчена от наличието на изключително обстоятелство - разглеждане на настоящето дело в прекомерен срок, извън стандарта на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС.

Практиката на Европейския съд относно изискването за разумен срок се характеризира с конкретен подход. Във всеки случай на решение по отправените до Съда спорове, преценката на разумния характер на продължителността на вътрешното производство се хармонира със сложността на конкретното дело, поведението на страните и поведението на компетентните власти.

За може съдът да се позове на преценката за спазване на изискването за разглеждане на делото в разумния срок, следва да се обсъди на първо място неговия релевантен период – начален и краен момент на този срок.

Началният момент по конкретното дело съдът счита, че следва да се приеме за идентичен с датата на постъпване на съобщението за извършено престъпление – 07.12.1996 година.  От тази дата тече разследване срещу подсъдимите с оглед авторството на престъплението. Развитието на досъдебното производство се забавило от издирването на подс.Д.Х. и то резонно с оглед обвинението за убийство, извършено в съучастие от шестимата подсъдими. Продължителността на досъдебната фаза в рамките на 10 години обаче се явява неразумна от гледна точка на стандарта за справедлив съдебен процес по чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС. Тя пряко рефлектира и върху правата на пострадалите по ангажиране на гражданска отговорност на подсъдимите.

Задочното съдебно производство по отношение на подс.Х. е една от причините за продължилия още осем години първоинстанционен стадий. Доколкото с Р319-2015-1 н.о., състав на ВКС приема за установено знанието на подс.Х. относно висящото съдебно производство спрямо него, логично би било и в допълнение да се коментира представена пред настоящата въззивна инстанция справка №328600-3877/01.02.2016 година, изготвена от Директор на ГД „Национална полиция“ /л.89 от ВНОХД/. Чрез нея се доказва ползването на чужда самоличност, обясняваща невъзможността за издирване на подсъдимия във връзка с наказателно преследване за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 от НК приблизително две десетилетия. Х. се укрил непосредствено след деянието, като с това фактически затруднил разглеждането на делото в досъдебната и съдебна фаза. Изложеното позволява заключение, че съществен принос за неразумността на срока на наказателното производство има поведението на  подс.Д.Х..

Извън горното и при хронологично проследяване на насрочванията/отлаганията на съдебните заседания по НОХД №436/06 година /посочва се само последния номер на делото/ по описа на РОС е установима връзка между забавянето на първоинстанционния съдебен стадий и поведението на подсъдимите, включително на защитниците им.

Собствено, самият казус не разкрива фактическа и правна  сложност в случай, че беше разгледан и решен в разумен срок. Отдалечеността на събитието от процесуално-следствените действия за неговото установяване  е реалната пречка по пътя на реализиране на процесуалното познание. За това принос имат страните в съдебната фаза, изключвайки от този кръг публичния обвинител и гр.ищец.

Изтичането на двадесет години от деянието до решаване на въпроса относно конкретния размер на наказанието има собствената роля на  изключително смекчаващо отговорността на подсъдимите. В тази насока е трайната практика на ВКС по чл.22 ал.1 от НПК във връзка с практиката на Съда по чл.6 от ЕКЗПЧ /например Р 574-2009-І н.о., Р 343-2012 – І н.о. и др. Солидаризирайки се с идентичния извод на РОС, настоящата инстанция  счита, че наказанията от по шест години лишаване от свобода, наложени на съизвършителите са справедливи. Няма основание за тяхното  допълнително редуциране, т.к занижаването на санкциите би било несъответно на завишената степен на обществена опасност на деянието от една страна и на приноса им в забавянето на фазата по разследването и първоинстанционния съдебен стадий /Р 3-2014-3 н.о./.

Няма основание и за увеличаване наказанието на подсъдимите  Д.Х., С.И. и Й.П.. Логиката на решението следва от отдалечеността на деянието до решаване на въпроса за наказателната им отговорност. При осемнадесет годишното наказателно производство /към момента на висящността му пред РОС/ и изводът относно приложимостта на чл.55 ал.1 т.1 от НК, излагането на мотиви по чл.57 ал.1 от НК се явява съвсем формален пропуск на първоинстанционния съд, без собствено значение за правилността на постановената от него присъда.

При положителния извод за ексцес в поведението на извършителите, за извършеното в повече не отговаря акцесорния съучастник Й.П.. Това самостоятелно изисква преосмисляне на размера на наказанието от шест години лишаване от свобода, наложено от първоинстанционния съд на плоскостта на собствената му деятелност по чл.115 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК. Като се отчете значителния принос на подсъдимия за извършване на престъплението, конкретно фактът че без неговата подбудителска и помагаческа дейност извършителите изобщо не биха стигнали до вземане на решение и осъществяване на умъртвителното деяние и при акцент върху мотивите за престъпното поведение – мъст, то следва че наказанието на акцесорния съучастник не бива да е в сериозен размерен дисонанс с наказанието на останалите подсъдими.   Това даде основание на настоящият въззивен състав да приеме, че наказание от пет години лишаване от свобода би удовлетворило целта на индивидуалната превенция, като постигането на последната има значение за реализацията и на генералната превенция на наказателната отговорност.

Режимът и мястото на изтърпяване на наказанията са правилно определени от РОС, съобразно чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

По жалбата на гражданските ищци:

С първоинстанционната присъда двата граждански иска на П.Д., правоприемник на Д. Митков и Кръстина Пейчева, наследници на пострадалия Д. са отхвърлени поради изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е приел, че давността започва да тече от датата на деликта - 07.12.1996 година.  Този извод е неправилен. Съобразно чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане въз,,,,,,,,,,,никва от деня на откриване на дееца, като определянето на началния момент е изцяло фактически въпрос . Според настоящият състав вземането на наследниците на Добрин Д. е възникнало от датата на привличане на Б.М., Е.Е., М.М., С.И., Д.Х. и Й.П. като обвиняеми /т.1, л.17, л.32, л.43, л.58р л.73 и т.2 л.108 от д.пр./.

Към датата на предявяване на гражданските искове от Д. Митков и Кръстина Пейчева – 14.03.2006 година /т.1, л.247 от НОХД/ същите са били погасени по давност /ТР 5-2006-ОСГКТК/. Достигайки до това заключение, първоинстанционният съд законосъобразно е приел претенцията за реализиране на гражданската отговорност на подсъдимите за неоснователна.

При служебната проверка въззивният съд не установи основания за отмяна на първоинстанционната присъда.

По изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.т.1, 2 и чл.338 от НПК настоящият състав на апелативния съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №46/19.06.2014 година по НОХД № 436/2006 г. по описа на Окръжен съд-Разград, като:

- прилага закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.115 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 от НК и оправдава Й.Й.П. с ЕГН ********** по обвинението да е извършил престъпление по 116 ал.1 т.6 от НК;

-намалява, наложеното на Й.   Й.П. с ЕГН ********** наказание на пет години лишаване от свобода.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: