Р Е Ш Е Н И Е

 

199

 

гр. Варна, 20.09.2016г.

 

 

В името на народа

 

Варненският Апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Г. Н.

и прокурора В. Мичев

разгледа докладваното от съдия Димитрова

ВЧНД № 381 по описа за 2016 год. по описа на Апелативен съд – Варна и за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.20 ВР. ЧЛ.17 ОТ ЗЕЕЗА.

 

Пред настоящата инстанция е образувано производство по жалба на Т. К. чрез процесуалните й представители – адвокати Б. Д. и П. Ч.,***, за проверка на решение № 247/02.09.2016 г на ОС-Варна, постановено по ЧНД № 1125/16 г. по описа на същия съд. С последното е допусната исканата от Генералната прокуратура на  Република Казахстан екстрадиция на казахстанската гражданка  Т. К., родена на *** г. в гр.Алмати, Република Казахстан, притежаваща казахстански паспорт № 8804763, издаден на 06.06.2013 г. във връзка с издадена заповед за арест  № 14751103107358 на 13.05.2015 г. от Районен съд Алмати, Република Казахстан за наказателно преследване за мошеничество -  заграбване на чуждо имущество чрез измама и злоупотреба с доверие, с предварително договаряне на група лица, неедноК.но, в големи размери, осъществяващи признаците на престъпления  по чл.177, ч.3, п.”б” от НК на Република Казахстан.

 

В жалбата си до ревизиращата инстанция процесуалните представители на лицето, чието предаване се иска оспорват правилността на така постановеното от ВОС решение, като навеждат идентични с развитите доводи пред първоинст. съд, а именно: че мобата за екстрадиция не отговоря на изискванията на чл.9, ал.3, т.2 от ЗЕЕЗА, т.к. липсва точно описание на деянията, предмет на обвинението, правната квалификация не е ясна и не е приложен действащия към настоящия момент НК на Р Казахстан, с оглед преценка за изтекла погасителна давност; оспорва се и правната квалификация на повдигнатите обвинения. Прави се искане пред настоящата инстанция за отмяна на така постановеното решение от Варненския окръжен съд и постановяване на ново, с което бъде отказано предаването на Т. К..

На 19.09.2016 г. в 11.10 часа в Деловодството на „Наказателно отделение” при Апелативен съд гр. Варна, поверениците на лицето, чието предаване се иска – адвокати Д. и Ч. информират съда за това, че на 08.09.2016 г. с Изх. № ИСХ 098-123-896-052-080916 ПОЕМР, ВН 22-55/31-21 на Генералната прокуратура на Република Казахстан, е било изпратено по факс уведомление до МП на РБ, че наказателното производство срещу Т. К. е преК.ено и направеното искане за нейната екстрадиция се оттегля, като Министерството на правосъдието на Р. България от своя страна е уведомило Генералната прокуратура на Казахстан, че документацията е получена в Министерството на 14.09.2016г. Тази информация е обусловила извършването на справка в МП от страна на въззивния съд, с молба за отговор /по факс и с официално писмо/, получени ли са подобни документи.

 

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна, защитниците на лицето, чието предаване се иска,  поддържат жалбата на посочените в нея основания, правят искане за отмяна на решението на ВОС и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, за да бъде попълнено с доказателствен материал, досежно актуалния материален закон и погасителната давност.  

Представителят на АП-Варна оспорва жалбата, като навежда доводи за правилност на решението на Варненски окръжен съд, прави искане за потвърждаването му като законосъобразно.

Лицето, чието предаване се иска – Т. К. заявява, че е невинна и моли да бъде отхвърлено искането за екстрадицията й в Р Казахстан, като съдът направи повторно запитване, чрез Министерство на правосъдието на Р България, за това, че делото в Р Казахстан е преК.ено.

Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:

В Окръжен съд гр. Варна, по реда на чл. 16 от ЗЕЕЗА е образувано производство във връзка с молба на Генералната прокуратура на Република Казахстан за екстрадиция на казахстанската гражданка  Т. К., родена на *** г. в гр.Алмати, Република Казахстан, притежаваща казахстански паспорт № 8804763, издаден на 06.06.2013 г. във връзка с издадена заповед за арест  № 14751103107358 на 13.05.2015 г. от Районен съд Алмати, Република Казахстан за наказателно преследване за мошеничество - заграбване на чуждо имущество чрез измама и злоупотреба с доверие, с предварително договаряне на група лица, неедноК.но, в големи размери, осъществяващи признаците на престъпления  по чл.177, ч.3, п.”б” от НК на Република Казахстан, като лицето е било обявено за международно издирване. Молбата за правна помощ ведно с приложената към нея документация е представена пред Българските съдебни власти в официално заверен препис на руски език и официално заверен превод на български език, т.е. отговаря на изискванията на ЗЕЕЗА и Договора за екстрадиция между правителството на Р България и Р Казахстан. По отношение на Т. К. е образувано наказателно производство за извършени от нея криминални  престъпления, за това, че заедно със съпруга си Овчаренко  в периода 2007 – 2009 г. в гр.Алмати са извършили мошеничество, т.е. заграбване на чуждо имущество чрез измама и злоупотреба с доверие, с предварително договаряне на група лица, неедноК.но, в големи размери; същата е получавала пари от други граждани, обещавайки им да купи и достави коли от САЩ до Казахстан. Впоследствие не е изпълнила задълженията си, а по измамен начин и чрез злоупотреба с доверие е взела парите. В резултат на това общата стойност на нанесените щети е в размер на 30 223 830 казахстански тенге /около 157 000 лв/. Извършеното от жалб. К. съставлява престъпление по смисъла на чл.177, л.3, п.”б” от НК на Република Казахстан, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до десет години. Изложеното е обусловило издаване на заповед за арест на 13.05.2015г, като К. е била обявена на международно издирване.

 

За да се произнесе по същество на искането първоинст. съд правилно и обосновано е съобразил всички изисквания на разпоредбите на глава ІІІ от ЗЕЕЗА, изследвайки ги поотделно, а именно: наличие на всички предпоставки по смисъла на чл.5 и чл.6 от Закона, както и липсата на тези, по смисъла на чл.7 и чл.8: - касае се за деяние, представляващо престъпление както по българския закон, така и по този на молещата държава, за което се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от 4 месеца; - касае се за гражданка на Р Казахстан, на която не е предоставено убежище в Р. България и същото не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Р.България, същата съгласно описаното деяние и законодателството на Р.България би била наказателно отговорна и пред Българските съдебни власти. По делото не са налице данни, които да дават основание да се счита, че екстрадицията  има за цел преследване или наказване на лицето, или утежняване на неговото положение на основание раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, доколкото се касае се криминално деяние; липсват и данни, от които да се предполага, че жалб. К.  ще бъде подложена на насилие, изтезание или на жестоко или унизително наказание – гарантирани са правата й свързани с наказателното производство и евентуалното изпълнение на наказанието, съгласно изискванията на международното право /същото се установява от представеното искане на Първи зам. Генерален прокурор на Република Казахстан, в което се заявяват гаранциите по отношение на лицето, чието предаване се иска – жалб. Т. К./. Деянията, предмет на обвинение спрямо жалб. К. са криминални и за тях не се предвижда смъртно наказание, същите не са амнистирани, нито погасени по давност, съгласно Казахстанското законодателство /към молбата за  правна помощ са приложени извлечения от НК на РКазахстан, касаещи правната квалификация на извършените деяния и предвидената погасителна давност, действала към инкриминирания период./ - видно е , че същата не е изтекла. Деянията, за които жалб. К. е обвинена  съставляват престъпления и по българския закон, а именно по чл.210, ал.1, т.5 от НК, като предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до осем години, поради което се налага извода, че не е изтекла предвидената в закона давност и по българския Наказателен закон. Деянията не са подсъдни на български съд, извършени са на територията на Република Казахстан; в Република  България за същите престъпления е нямало и няма образувано наказателно производство, което да е висящо или преК.ено.

Описаното по-горе обосновава извод за правилност на решението на първоинст. съд -  ОС-Варна, с което се допуска екстрадиция на  казахстанската гражданка  Т. К..

 

Въззивната инстанция намира възраженията на защитата, /идентични с тези, направени пред първоинст. съд/ за липса на точно описание на деянията, предмет на обвинението, неяснота на правната квалификация, както и че не е приложен към молбата действащия към настоящия момент НК на Р Казахстан, с оглед преценка за изтекла погасителна давност, както и за неправилност на правната квалификация, също за неоснователни: на първо място, следва да се отбележи, че молещата държава е приложила към молбата за правна помощ всички необходими документи, имащи отношение към повдигнатите обвинения спрямо жалб. К., от които ясно и безспорно се установяват мястото, времето и фактическите й действията, осъществяващи признаците от обективна и субективна страна на квалифицираните като престъпления деяния; На второ място, както правилно е отбелязал в мотивите към решението си ВОС, в производството по реда на ЗЕЕЗА, решаващият съд на замолената държава не е овластен с правомощията да ревизира образувано и водено в молещата държава, в случая в Република Казахстан, наказателно производство за извършени криминални деяния спрямо издирваното лице, чието предаване се иска, нито да коментира, дали са допуснати процесуални нарушения в хода на провеждането му, както и досежно привличането и на други лица към наказателна отговорност, с оглед данни за участието им при извършване на деянията. На трето място, във връзка с възражението, че не е приложен към молбата действащия към настоящия момент НК на Р Казахстан, с оглед преценка за изтекла погасителна давност, съставът на въззивния съд намира същото за абсолютно безпочвено: по-горе в настоящото решение изрично е отбелязано, /а това е сторил и първоинст. съд/, че молбата за правна помощ е  съобразена с изискванията на чл.14, ал.4, т.5 от  ЗЕЕЗА, като към нея са приложени всички изискуеми документи, в това число и извлечения от НК на РКазахстан, касаещи правната квалификация на извършените деяния и предвидената погасителна давност, действала към инкриминирания период  /л. 13-25, 33-35, 39-61, 69-73 от ЧНД № 1125/16г на ВОС/.

 

Пред настоящата инстанция изнесената информация в писмена форма на 19.09.2016г от поверениците на лицето, чието предаване се иска – адвокати Д. и Ч. за това, че на 08.09.2016г. с Изх. № ИСХ 098-123-896-052-080916 ПОЕМР, ВН 22-55/31-21 Генералната прокуратура на Република Казахстан е изпратила по факс уведомление до МП на РБ за това, че наказателното производство срещу Т. К. е преК.ено и направеното искане за нейната екстрадиция се оттегля, както и че Министерството на правосъдието на Р. България от своя страна е уведомило Генералната прокуратура на Казахстан, че документацията е получена в Министерството на 14.09.2016г., не е подкрепена от доказателства, напротив - в резултат на направено запитване от АС-Варна на 19.09.2016г, същия ден в 15.39ч. Министерство на правосъдието на РБ в лицето на Директора на Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” е уведомило АС-Варна с писмо, изпратено по факс, че по образуваната преписка  № 99-Е-167/16г от 19.08.2016г във връзка с упоменатата екстрадиция на казахстанската гражданка Т. К., в деловодството на Министерството не е получавано уведомление относно преК.яване на екстрадицията на лицето.

 

Всичко изложено по-горе дава основание на Варненски Апелативен съд да приеме, че всички възражения на жалб. К., направени чрез процесуалните й представители, като и депозираната жалбата в цялост,  са неоснователни, решението на Окръжен съд -Варна като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл. 20 вр. чл. 17 от ЗЕЕЗА

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 247/02.09.2016 г на ОС-Варна, постановено по ЧНД № 1125/16 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението следва да се изпрати на Министъра на Правосъдието за уведомяване на молещата държава – Р. Казахстан на ВКП за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

Председател:                 Членове:    1.                     2.