Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 282/21.11.2017г., гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

   прокурора Милена Гамозова,

   като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

   ВНДОХ №381 по описа за 2017 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби на Е.И.А., чрез адв. Р.П. ***, подсъдим  по нохд № 234/16г. по описа на Разградския окръжен съд, и от И.Р.Р. и Ф.Р.Р., чрез адв. К.С. ***, частни обвинители, против присъдата на същия съд от 23.06.2017г., с която подсъдимият А. е признат за виновен за деяние по  чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 НК и чл.54 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от пет години и лишаване от правоуправление за срок от три години и четири месеца както и лишаване от правоуправление за срок от три години.

В жалбата на подс. А. се сочат основания за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон като се прави  искане съдът да отмени присъдата в осъдителната й част и признае подсъдимия за невинен.

Защитата на подсъдимия, в лицето на адв. П., поддържа жалбата в с.з. като излага съображения в тази насока.

В жалбата на частните обвинители се излагат съображения за необоснованост в оправдателната й част и явна несправедливост на наложените наказания на подсъдимия А. и се прави искане за тяхното завишаване и постановяване на ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Въззивните жалби са  подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 23.06.2017г. по нохд № 234/2016г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Е.И.А. за виновен в това, че на 18.04.2015г. в землището на с.Богомилци, обл. Разград, по общински път с.Богомилци - с.Хума, при управление на МПС –л.а.”Рено Клио” рег.№РР0964ВА, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост, причинил смъртта на Р. Р.Р., на 90 год., който по същото време е извършил нарушение на чл.113 ал.2 ЗДвП, като на основание чл.343 ал.1 б.“в“вр.чл. 342 ал.1 НК вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години и четири месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Оправдал го е по обвинението да е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1; чл.20 ал.1 и чл.116 от ЗДвП.

Осъдил го е подсъдимите да заплати и съответните такси и разноски.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено следното:

На 18.04.2015г., след 16ч. след обяд, постр. Р. Р.,***, тръгнал с пластмасова туба за вода от чешма намираща се извън селото. С него тръгнала и внучката му – Д., на 27 год. Тя вървяла напред, а дядо й след нея, от дясната страна на лента за движение посока с.Богомилци-с.Хума. Изминали около 200м. извън селото като пътя следвал завой наляво и наклон, като лентите за движение били разделени с непрекъсната разделителна линия, а преди тази линия бил поставен знак В24, забраняващ изпреварването.

По същото време и в същата посока се движел подс. А. с л.а „Рено Клио“ рег.№РР0964ВА. На около 130м. преди завоя, подс. А. забелязал движещите се пред него пешеходци и дори ги разпознал. Намалил скоростта и решил да ги заобиколи, навлизайки в лявата лента за движение. В един момент, когато подс. А. бил наближил пешеходците, постр. Р. рязко сменил посоката си на движение наляво като тръгнал по следата на пътното платно, навлизайки в лявата лента. Подс. А. предприел аварийно спиране, намирайки се на 0.60м. в лявата лента като ударил постр. Р. с предната дясна част на автомобила в левия крак. В резултат на инерционните сили, пострадалият ударил главата си в долния десен ъгъл на панорамното стъкло, бил отхвърлен от автомобила като паднал на платното, претъркалвайки и плъзгайки се, получил контузни рани по тялото. Междувременно подс. А. успял да спре автомобила. През мястото на произшествието в това време преминал и кмета на с. Хума – свид. Е.Х., който съобщил за ПТП. Пристигналият медицински екип, констатирал смъртта на постр. Р..

От заключението на СМЕ е установено, че постр. Р. Р. е получил тежка ЧМТ и травма на главата с разкъсване на мозъчен паренхим, контузия на долната част на малкия мозък, с кръвоизлив под меките обвивки, кръвоизлив в задната част на големите полукълба, счупване базата на черепа и около големия тилен отвор, кръвонасядания по главата и лицето; травма на гърдите с аспирация на кръв, счупване на ребра по мишечната линия, на гръбначен стълб под 6-ти прешлен; травма на крайниците – закрито раздробено счупване на горната част на големия и малък пищял на лява подбедрица, кръвонасядания и охлузвания по тялото. Като непосредствена причина за настъпилата смърт се сочи тежката ЧМТ, несъвместима с живота.

По делото са били изслушани три СТЕ, като съдът не е кредитирал единичната такава, изготвена от в.л.М.М..

Втората експертиза, изготвена от в.б. В.Д. и назначената в хода на съдебното дирене тройна АТЕ не са в противоречие и се допълват като съдът правилно ги е кредитирал.

От тройната АТЕ се установява че мястото на удара спрямо осевата линия се намира на 0,6м.в лявата пътна лента, на 5м. от ОР`1/пътен знак В24/ и на 4,1м.  южно, от северния край на платното. Скоростта на автомобила преди задействане на спирачната система е била 74 км/ч като в района няма знаци ограничаващи максимално допустимата скорост. Скоростта при удара съответно е била 14,4 м/сек. или 51,8 км/ч. От намерените обективни находки се установява че сблъсъкът е станал с предната дясна част на автомобила и левия крак на пешеходеца. Опасната зона за спиране при тези параметри е била 68,7м. Водачът на л.а. е имал реална възможност да забележи препятствието на пътя от разстояние 130м. преди мястото на удара.

При условие, че опасността е била възприета своевременно и при навременна реакция на водача с приложено максимално спирачно усилие ПТП не би възникнало както при движение с 90 км/ч, така и с 74 км/ч. При скорост 90 км/ч автомобила би спрял на 35м. преди мястото на удара. Водачът на л.а. не е имал пречки да възприеме своевременно опасността – слънчево, ясно, сухо, топло време, без вятър, в светлата част на деня. Вместо да съобрази разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП, подс. А. предприема заобикаляне като навлиза в насрещната пътна лента, отграничена с непрекъсната линия предвид ограничената видимост към последващия ляв завой.

При движение с така определената скорост от 74км/ч пешеходецът не е попадал в опасната зона на спиране на л.а. Водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди мястото на удара. Правилно е посочено, че скоростта на движение на л.а. не е пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Нарушението на водача на л.а. е по чл.20 ал.2 ЗДвП, който е имал задължението да наблюдава внимателно и с необходимата концентрация пътната обстановка.

От своя страна пешеходецът също е допуснал нарушение на правилата за движение – чл.113 ал.2 ЗДвП като е следвало да се движи извън платното за движение или ако това не е възможно – от но платното, противоположно на движението на ППС, по възможност най-вляво, както и преди да навлезе в платното за движение да се съобрази с разстоянието и скоростта на приближаващите ППС и да не удължава ненужно пътя и времето на пресичане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Правилно, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че са нарушени посочените правила за движение от подс. А., който е управлявал автомобила си несъобразявайки се с нормата на чл.20 ал.2 ЗДвП. От своя страна пострадалият е създал предпоставки за възникване на ПТП, движейки се неправилно по платното – по средата на лентата за движение на л.а. като е предприел промяна на посоката си на движение към лявата лента без да се увери за наличието на безопасни условия за това. Налице е и причинно следствената връзка между деянието и настъпилия противоправен резултат.

По жалбите:

В жалбата на подсъдимия А. се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Спор по фактическата обстановка няма, но се твърди, че изключителна вина за настъпилото ПТП има пострадалия. Счита, че е направил всичко зависещо от него за да предотврати удара.

Възражението е неоснователно. Не се касае до спасителна маневра. Подс. А. е имал възможност от разстояние 130м. преди удара да види пешеходеца, представляващ препятствие по пътя, тъй като се е движил по средата на неговата лента за движение. Още повече сам подсъдимият казва, че го е познал. Въпреки задължението си да намали скоростта или да спре той е започнал маневра заобикаляне. Безспорно е, че скоростта му на движение е без значение за настоящия казус. Дори движейки се с разрешената скорост от 90км/ч при навременна реакция той би спрял на 35м. преди мястото на удара, а при установената скорост на движението му от 74 км/ч това разстояние е още по-голямо. Пострадалият, въпреки своето нарушение не се е намирал в опасната зона за спиране на л.а.

Окръжният съд е изложил подробни съображения в този смисъл, които се възприемат изцяло и от настоящата инстанция.

Предвид изложеното жалбата на подс. А. се явява неоснователна.

По жалбата на частните обвинители:

Същата е по отношение оправдателната част на атакуваната присъда, с която подс. А. е признат за невинен да е допуснал нарушение на чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 ЗДвП, чл.20 ал.1ЗДвП и чл.116 ЗДвП., както и по отношение явната несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че е налице нарушение и по чл.116 ЗДвП, както и че определеното наказание не е съобразено с целите на генералната превенция и няма основания за приложението на чл.66 НК.

Окръжният съд е изложил подробни съображения защо приема, че нарушенията на чл.5 ал.1 и 2, чл.20 ал.1 и чл.116 ЗДвП не са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Що се отнася до нормата на чл.5 ЗДвП то тя съдържа общо предписание за поведението на участниците в движението по пътищата и не въвежда конкретни задължения. Същото се отнася и до нормата на чл.116 ЗДвП, която също регламентира общи и широки задължения за водачите на ППС без да им предписва конкретно поведение. Разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП въвежда общото задължение на водачите да контролират непрекъснато управляваните от тях ППС. По делото няма доказателства в тази насока. В чл.20 ал.2 са изброени конкретни задължения за водача свързани с т.нар „предвидима“ и „непредвидима“ опасност. В случая именно тези разпоредби са нарушени, тъй като водачът е имал възможност своевременно да възприеме опасността /движещия се по платното пешеходец/ и ако беше реагирал своевременно и адекватно, така както му повелява разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП, той е имал техническа възможност да предотврати удара. Или основната причина за възникване на конкретното ПТП е неправилната преценка на създалата се ситуация от страна на подс. А., последвана от неправилните му действия по предотвратяване ПТП. Същият е имал възможност да предотврати ПТП чрез спиране на управлявания от него л.а., вместо да предприема заобикаляне на неправилно движещия се пешеходец. Както вече беше посочено, въпреки това неправилно поведение на пешеходеца, той се е намирал извън опасната зона за спиране и неговото поведение не е в пряка причинно-следствена връзка, тъй като подсъдимият технически би могъл да спре на 35м. преди мястото на удара. Поради това и не е налице независимо съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец.

Признавайки подсъдимия за виновен, при определяне на размера на наказанието съдът е преценил всички смекчаващите  отговорността обстоятелства, отчитайки личността на подсъдимия като такава с ниска обществена опасност, отчел е и високата степен на обществена опасност на деянието. Съдът е отчел, че извършените от него административни нарушения по ЗДвП в предходните годините не са многобройни или тежки и не следва да отегчават вината му. Правилно съдът е приел, че деянието е извършено при смекчаващи обстоятелства, като е отчел и действията на пострадалия, който с поведението си е създал предпоставки за възникналото ПТП. Преценявайки всички тези обстоятелства, окръжния съд правилно е приел, че на подсъдимия А. следва да се определи наказание в пределите на предвидения законов минимум, което наказание правилно е преценено, че не следва да се изтърпява ефективно. Правилно съдът е приел, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо същия да бъде отделян от средата, в която се движи. Вярно е, че тези престъпления са с особено завишена обществена опасност, предвид честотата на извършването им, но целите на генералната превенция не следва да се съобразяват отделно от тези на личната превенция и наказанието да се превръща в своеобразен линч.

Така определеното наказание по вид и размер е законосъобразно и ще изпълни целите и задачите предвидени в чл.36 НК.

По отношение наказанието лишаване от правоуправление, същото е определено съразмерно определеното наказание лишаване от свобода. В този смисъл и жалбата на частните обвинители е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното настоящата инстанция намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло. Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 23.06.17г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд № 234/16г. по отношение на подсъдимия Е.И.А. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    

 

                                                                                     2.