Р Е Ш Е Н И Е

 

209/17.12.2015 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД        Наказателно отделение

На деветнадесети ноември Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Ружа Големанова

като разгледа докладваното от съдия Тончева НДВ № 382 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

На основание чл. 420, ал. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 1 НПК осъденият Т.Д.Д. чрез изрично упълномощения защитник – адв.Т. е направил искане за възобновяване на НОХД № 816/2014 г. по описа на Районен съд Търговище и ВНОХД №37/2015 година по описа на ОС-Търговище.

От съдържанието на отправеното искане са изводими основанията на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по препращане от чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

В съдебното заседание пред АС-Варна искателят Д.  се явява лично. Чрез редовно упълномощен защитник, поддържа искането за възобновяване на наказателните дела.

Представителят на АП-Варна намира искането за  основателно, споделяйки изложените в същото аргументи.

Варненският Апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Присъда №4 от 06.02.2015 г. по НОХД № 816/2014 г. по описа на Районен съд – Търговище Т.Д.Д. е признат за виновен в извършването на престъпления по:

- чл.217 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, защото в периода от 01.07.2010 година до 16.07.2010 година в гр.Варна и гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ на „Джангъл”ООД и „Варна Парадайс”ООД, съзнателно действал против законните интереси на представляваните, подписвайки договор за паричен заем от 01.07.2010 година и издавайки запис на заповед на 16.07.2010 година, като от деянието за представляваните са настъпили значителни имуществени вреди в размер на 600 000лв;

-чл.290 ал.1 от НК, защото на 26.02.2013 година в гр.Търговище, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай Димо Д. като свидетел по д.пр.№208/2012 година по описа на ОД на МВР Търговище, устно съзнателно потвърдил неистина относно личното  получаване на сумата от 300 000лв., а Р.С. с ЕГН ********** лично взел сумата от 200 000лв. във връзка с договор за паричен заем от 01.07.2010 година със страни „Марго 77”ЕООД, Р.С., „Джангъл“ООД  и „Варна Парадайс”ООД.

Съвкупността от престъпления е наказана по реда на чл.23 от НК с една година лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с минимален изпитателен срок и глоба в размер на двеста лева, присъединена на основание  чл.23 ал.3 от НК. 

С Решение № 38 от 24.04.2015 г. по ВНОХД № 37 по описа на Окръжен съд – Търговище за 2015 г. първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Решението на ТОС е влязло в сила от момента на постановяването му доколкото е изключено от кръга на актовете, подлежащи на касационен контрол.

Искането за проверка на наказателното дело по реда на възобновяването е депозирано по изричното пълномощие на осъдения от неговия защитник, поради което същото се намери за допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

 

Разгледано по същество, искането на осъдения Т.Д. за възобновяване на наказателното производство е частично основателно.

Оплакванията на искателя тангентират с касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Настоящият състав на ВАпС не намира доказателства за процесуалната незаконосъобразност на проверяваните съдебни решения. За ангажирането на подобен извод е необходимо установяването на процесуални нарушения, които съшествено да нарушават охранявани права на страните и да засягат основни принципи на наказателното производство /ТР 51-1964-ОСНК/.

В двете фази на образуваното и водено по отношение на Т.Д. наказателно производство правата му са били надеждно охранени посредством стриктно спазване от органите осъществяващи функцията по ръководство и решаване на императивното предписание на чл.15 ал.2 и ал.3 от НПК. Лично и чрез защитника си Д. е участвал в процеса по събиране и проверка на доказателства. В аспекта на правата по чл.55 ал.1 от НПК същият  е правил редица възражения  във връзка с непълноцеността на фактите,  довела според страната до дефицит на съдържанието на обвинителния акт досежно престъплението по чл.217 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.  Отстоявана е невъзможността доказателствено средство създадено за друго наказателно производства да е годен източник на доказателства  за съставомерно поведение по чл.290 ал.1 от НК /л.36, л.56, л.80 от НОХД №816/. Всички възражения на искателя са били подложени на внимателна преценка от първоинстанционния съд.Отхвърлянето им като неоснователни е резултат на подробна аргументация и правоприлагане.

Не е съществувало основание да се приеме, че правото на защита на искателя е било ограничено от дефицити на фактическото обвинение. Изготвеният от ТРП обвинителен акт изцяло отговаря на  процесуалната характеристика по чл.246 от НПК, както и на тълкуваните стандарти за съдържание в т.4.2 на ТР 2-2002-ОСНК. Що се касае до конкретното оплакване от ненадлежно попълване на бланкетната диспозиция на чл.217 от НК, същото не ангажира нарушение в аспекта на чл.15 ал.4 от НПК, а по-скоро касае възражение срещу обосноваността на съдебните решения и в частност неправилна оценка на доказателствата от гледна точка на постулираното в ТР 3/2013 година ОСГКТК.

Не могат да се споделят оплакванията на искателя за нарушение на чл.13 ал.2 и чл.105 ал.2 от НПК. Доколкото същите се ограничават в предмета на обвинението по чл.290 ал.1 от НК, се аргументират с недопустимостта на създадено писмено ДС за целите на друго наказателно производство да обезпечава процеса на доказване по НОХД №816/2014 година. Разбирането почива на неправилната процесуална трактовка на посоченият протокол /т.5, л.122 от д.пр. №66/. Доказателствените средства представляват процесуално-технически способи, чието предназначение е възпроизвеждане на данни, които могат да послужат като доказателства. Доколкото същите са актове на наказателното производство, предназначението им е за обслужване на конкретния доказателствен процес. За разлика от тях доказателствата са факти, съществуващи в обективната действителност, като тяхна разновидност са посочените в чл.109 от НПК  писмени веществени доказателства, които могат да послужат за изясняване на обективната истина. Последните дават възможност за непосредствен контакт с фрагменти от обективната реалност – в случая устно изявление на искателя в процесуалното му качество на свидетел в д.пр.№208/2012 година по описа на ОД на МВР-Търговище.

На аналогично неразбиране се дължи и оплакването за нарушаване на чл.118  ал.2 от НПК във връзка с проведения разпит на св.Д.. Вярно е, че този свидетел е осъществил разпита на искателя Д., но по друго наказателно производство – д.п.№208/2012 година по описа на ОД на МВР-Търговище. Тъй като Д. не е участвал в несъвместимо със свидетелстването процесуално качество в д.п.№66/2013 година, приключило с внасяне на обвинителен акт срещу Д. за коментираните две  престъпления, не е съществувала пречка чрез показанията му да се попълни доказателствената съвкупност /Р 76-2013-2 н.о./. Последната касае деянието по чл.290 ал.1 от НК с принадлежащите му особени обективни и субективни характеристики. Доказването им е осъществено по реда на НПК.

Не е налично и безусловното основание за отмяна по см. на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК. Мотивите към първоинстанционната присъда са изчерпателни от гледна точка на  стандарта по чл.305 ал.3 от НПК. Проследима е оценъчната дейност на първоинстанционния съд по чл.102 от НПК и доколкото не се установява игнориране или формално обсъждане на доказателства, следва да се отрече основателността на оплакването от нейната произволност. Не може да се аргументира и недостатък на правните съображения за взетото решение, чийто неразделен елемент е подробното обсъждане на възраженията на Т.Д. /стр.164-168 от НОХД №816/.

В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, окръжният съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда и то, след нова задълбочена собствена проверка на всички доказателствени материали и пълноценно изясняване на отправените от жалбоподателя Д. и защитника му възражения за необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд във връзка с авторството на деянията. Оплакванията са били подробно анализирани, като ТОС е изложил съдържателни аргументи защо ги приема за неоснователни /стр.6-7 от въззивното решение/.

Доколкото материалната незаконосъобразност почива на несъответствие на правните изводи с установените факти, оплакването на искателя в частта относно престъплението по чл.217 ал.4 вр. ал.2 от НК е неоснователно. Обвинението е доказано чрез писмени доказателства, показания на св.Колева /л.46, л.138 от НОХД №816/, заключение на ССчЕ, приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св.Р.С. от д.пр.№66/2013 година. С тях кореспондират и частичните самопризнания на Т.Д. по авторството на договор за заем от 01.07.2010 година и запис на заповед от 16.07.2010 година, включително и заявеното от същия неосчетоводяване на сумата от 500 000 лева по дружествените сметки на „Джангъл“ООД и „Варна Парадайс“ООД.

Инкриминираните действия на искателя не намират основанието си и в ТР 3-2013-ОСГКТК. С посоченото решение се уеднаквява прилагането на закона във връзка с решението на ОС на ООД по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ като условие  за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на ООД или с вещно право върху него. В тази връзка е и тълкуването на чл.38 ал.1 от ЗЗД досежно приложимостта му при органното представителство на търговските дружества. Доказателствената съвкупност, послужила за основа на постановените съдебни актове, не разкрива идентичност с постулираното в ТР 3-2013-ОСГКТК, което лишава аргументите на искателя за обективна несъставомерност на престъплението по чл.217 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК от основание.

Не така стои въпроса с правилното приложение на материалния закон във връзка с постановената присъда за престъплението по чл.290 ал.1 от НК. На 26.02.2013 година Т.Д. е бил разпитан като свидетел по д.пр.№208/2012 година по описа на ОД на МВР-Търговище.  Това досъдебно производство се водило с оглед разследване на престъпна деятелност на Р.С. по чл.313 от НК. В предмета на доказване по д.пр.№208/2012 година попада  обстоятелството каква сума е получил Р.С. по договор за заем от 01.07.2010 година. В тази връзка е бил разпитан Т.Д. – представител на две ЮЛ, също страни по договора от 01.07.2010 година. На 26.02.2013 година устно при разпита си като свидетел по д.пр. №208/2012 година Д. заявил, че сумата предмет на договора от 01.07.2010 година била получена от него и Р.С. при съотношение - 300 000лв и 200 000лв.  Истинността на заявеното по д.пр.№208/2012 година е опровергана чрез събраните и проверени доказателства и доказателствени средства в НОХД №816/2014 година по описа на ТРС, изчерпателно обсъдени в мотивите към първоинстанционната присъда /стр.166-167/.

При прилагането на материалния закон  извън съжденията на двете съдебни инстанции е останало гарантираното от чл.121 от НПК право на свидетеля да не се самообвинява. В логично нормативно единство с последното е разпоредбата на чл.292 ал.1 т.1 от НК, според която отговорността за лъжесвидетелстване отпада, в случай че лицето ако каже истината би обвинило себе си в престъпление. Диспозицията на чл.292 ал.1 т.1 от НК касае само определени участници в наказателното производство – свидетелите, в каквото качество искателят депозирал фактическите си твърдения на 26.02.2013 година. При това положение инстанционните съдилища е следвало да обсъдят потвърдената от Д. неистина на 26.02.2013 година на плоскостта на чл.292 ал.1 т.1 от НК. Не би могло да има съмнение, че ако Д. бе заявил факта на получената от него сума от 500 000лв. по договор за заем от 01.07.2010 година като представител на „Джангъл“ООД и „Варна парадайс“ООД, респективно неосчетоводяването й в дружествените сметки би се уличил в извършване на престъпление по чл.217 ал.4 вр. ал.2 от НК /в аналогична посока са изводите на ТРС – стр.162-164 от НОХД №816 и на ТОС – стр.46 от ВНОХД №37/. Проведеното разследване в края на  краищата е дало основание за образуване на досъдебно производство срещу Д. за това престъпление близо три месеца след датата на депозираните от него показания по д.пр.№208 /постановление за образуване т.1, л.1 от д.пр. №66/, а по-късно се стигнало до постановяване на осъдителна присъда по НОХД №816/2014 година по описа на ТРС за злоупотребата на доверие. Според трайната съдебна практика, приложението на чл.292 от НК не се обвързва само с показанията на свидетеля, отнасящи се до конкретното престъпление, обект на разследване, а до всяко друго престъпление в което би се самоуличил /Р 181-2009-1 н.о., Р 602-2014-1 н.о./. 

Идентично е теоретичното разбиране във връзка с чл.292 ал.1 т.1 от НК. Последната разпоредба се разглежда като „законов компромис“ единствено в случаите ако деецът прикрива себе си (Гиргинов Антон, Наказателно право на Република България, Особена част, с.409-410, изд.София-Р, 2005). В тази хипотеза деянието макар и съставомерно, не е престъпление и не поражда изобщо наказателна отговорност. В логиката на изложеното, искателят Т.Д. би следвало да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда по НОХД №816/2014 година по описа на ТРС поради обстоятелството, че деянието му от 26.02.2013 година не съставлява престъпление. 

Предвид горното и на осн. чл.425 ал.1 т.2 от НПК, Варненският апелативен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязлата в сила присъда № 4/06.02.2015 година по НОХД №816/2014 година на РС-Търговище в осъдителната част за престъпление по чл.290 ал.1 от НК и приложението на чл.23 ал.1 от НК,  както и решение № 38/24.04.2015 г. по ВНОХД № 37/2015 г. на ОС-Търговище, в частта с което е потвърдена присъда по НОХД №816/2014 година на РС-Търговище относно престъплението по чл.290 ал.1 от НК и приложението на чл.23 ал.1 от НК,  и вместо това:

 

ПРИЗНАВА подс. Т.Д.Д. с ЕГН ********** за невинен в това, че на 26.02.2013 година в гр.Търговище, пред надлежен орган на властта – разследващ полицай, като свидетел по д.пр.№208/2012 година по описа на ОД на МВР Търговище, устно съзнателно потвърдил неистина относно получаването на суми лично и от Р.С. по договор за заем от 01.07.2010 година със страни „Марго 77”ЕООД, Р.С., „Джангъл“ООД  и „Варна Парадайс”.

 

ОСТАВЯ без уважение искането на Т.Д.Д. в останалата част за възобновяване на НОХД №816/2014 година по описа на ТРС и ВНОХД №37/2015г. по описа на ТОС.

 

Решението не подлежи на обжалване.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.