Р Е Ш Е Н И Е

                   286

27.11.2017 година, Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

секретар Г.Н.

прокурора Милена Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №382 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по след отменително решение на ВКС по внохд245/16г. на Бургаски апелативен съд и определение на ВКС за изпращане делото за разглеждане от ВАС.

С решението си от 09.8.06.17г. ВКС е отменил решение №227/27.02.17г. на БАС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по отношение назначената видеотехническа експертиза. Поради липса на състав, който да разгледа делото в БАС същото е препратено на ВАС. Делото е връщано два пъти от ВКС на въззиивна инстанция.

Пред апелативният съд  въззивни жалби са били подадени от подсъдимия М.А.М., чрез защитника си адв. Д.Д. и от гражданските ищци и частни обвинители Н.И.А., Х.С., Ф.С. и Р.Е., чрез пълномощника си – адв. Кр.К. срещу присъдата на  Бургаския окръжен съд от 10.03.16г. по нохд №861/15г., с която  подс. М. е бил признат за виновен по обвинение по чл.124 ал.1 пр.3 вр.чл.130 ал.2 НК вр.чл.54 НК и ме е било  наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим, като е бил оправдан по обвинението по чл.124 ал.1 пр.1 вр.чл.128 НК като е било постановено и да не се изтърпява наказанието по нохд №449/12г. на РС Айтос от три месеца лишаване от свобода, отложено с приложение на чл.66 НК с изп. срок от три години. Осъден е бил да заплати общо 90 000лв. на гр. ищци, както и съответните  разноски.

В жалбата на подсъдимия се изразява становище за неправилност и необоснованост, както и при нарушение на материалния и процесуалния закон на атакуваната присъда в наказателно осъдителната и гражданско осъдителната й части, както  и явна несправедливост на наложеното наказание.  Прави се искане за отменянето й  и постановяване на оправдателна такава като се отхвърлят изцяло предявените граждански искове. Алтернативно се иска да се приложи закон за по-леко наказуемо деяние и се намали размера на наложеното наказание и обезщетенията. Апелативният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага присъдата на ТОС да бъде потвърдена изцяло.

В жалбата на частните обвинители и гр. ищци се излагат съображения за необоснованост като се предлага подсъдимия да бъде признат за виновен по първоначално възведеното му обвинение като му се наложи съответно наказание.

Жалбите са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 10.03.16г. по нохд №861/15г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия М.А.М. за виновен в това, че на 12.04.2014г. в с.Билка общ. Руен, обл. Бургас по по непредпазливост причинил смъртта на С.Е.С., настъпила на 09.05.2014г., вследствие умишлено причинена лека телесна повреда и на основание чл.124 ал.1 пр.3 вр.чл.130 ал.2 НК вр.чл.54 НК му е  наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим, като го оправдал по обвинението му по чл.124 ал.1 пр.1 вр.чл.128 НК. На основание чл.68 ал.2 НК не е привел в изпълнение присъда постановена по нохд №449/12г. на РС Айтос от три месеца лишаване от свобода, отложена на основание чл.66 НК с три годишен изпитателен срок. Осъдил го е да заплати на Х.Х.С. обезщетение в размер на 30 000лв. за причинените неимуществени вреди и на Ф.С.С., Р.И.Е. и Н.И.Е. – по 20 000лв.обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е отхвърлил исковете в останалата им част. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Произнесъл се е по веществените доказателства.

В изпълнение на дадените задължителни указания при повторната отмяна на въззивното решение на БАС, ВАС назначи видеотехническа експертиза, която бе изслушана, приета и присъединена към останалите доказателства по делото.

За да стигне до този резултат окръжният съд, е приел за установено следното:

На 12.04.2014г., около 17.18ч., в кафенето, стопанисвано от свид. Ш., намиращо се в с.Билка влезли свид. Р.Е. и подс. М.М.. Към тях се присъединил и свид. Е. И. като тримата си поръчали алкохол и салата и започнали да се черпят. В един момент свид. Р. Е. си тръгнал, а в заведението влязъл баща му – постр. С.С. и седнал на масата на подсъдимия, видимо почерпен. Подсъдимият решил да го почерпи, тъй като го уважавал като баща на приятеля си и му поръчал ракия. Около 20ч. между пострадалия и подс. М. възникнало пререкание във връзка с погребението на бащата на подсъдимия. Постр. С. го упрекнал, че баща му се е самоубил заради него и майка му и го напсувал. От своя страна подс. М. се изнервил от поведението на пострадалия, помолил го да спре да говори за баща му и да се прибира у дома си. Постр. С. отказвал да си тръгне доброволно и продължил да псува подсъдимия. Инцидента бил наблюдаван и от свид. Ш.. В един момент подс. М. не издържал на нападките и псувните на постр. С., станал, вдигнал го от стола, хванал го под мишница и започнал да го избутва навън от заведението като постр. С. бил с гръб към вратата. Целта на подсъдимия била да изведе принудително постр. С. от заведението за да не слуша нападките му пред останалите посетители. При избутването на пострадалия през вратата, подсъдимият допуснал постр. С. да падне от собствен ръст върху циментовата площадка като краката му останали в заведението, а главата и тялото му – върху площадката. Падането от собствен ръст довело до удар на главата на пострадалия върху бетонната площадка, в резултат на който същия получил ЧМТ, станала в последствие причина за смъртта му. От събраните до настоящата инстанция доказателства, подкрепени и от допусната пред настоящата видеотехническа експертиза се установява, че при избутването навън, държейки пострадалия под мишница с една ръка, подсъдимият е отворил вратата с другата си ръка. Тъй като вратата била с механизъм за затваряне, с върнала в изходно положение, което наложило подсъдимия да я блъсне навън. Избутал пострадалия през отвора на вратата, който паднал назад по гръб като ударил главата си в площадката. След това подсъдимия го хванал за ревера на дрехата и повдигнал до седнало положение и го издърпал  около 2м.навън, след което го пуснал, а пострадалия отново паднал по гръб. От изследвания запис на видеокамерата, разположена на входа на заведението се вижда още, че след като пострадалия е легнал на земята, подс. М. му нанася удар с крак в областта на таза и в това време се приближава трето лице /свид. Ш./, което се опитва да избута подсъдимия, който замахва още веднъж към главата на пострадалия. След това третото лице/свид. Ш./ успява да издърпа подсъдимия и конфликта приключва. На записа се виждат последващи действия на подсъдимия върху пострадалия, които всъщност представляват опитите на пострадалия да извади езика му, тъй като протезата на пострадалия била изхвръкнала и свид. Ш. предположил, че си е глътнал езика. Подсъдимият поставил и кърпа под главата на подсъдимия откъдето била изтекла кръв върху бетонната площадка. Свидетелите М. М. и Е. И. излезли навън, видели пострадалия на земята и кръвта, изтичаща от главата му. Свид. Ш. се обадил на тел.112 както и на сина на пострадалия – свид. Р.Е.. Същия веднага пристигнал на мястото заедно с децата си Х.И. и И.И.. Докато чакали линейката, пострадалият казал на близките си, че подсъдимия М. го е ударил. Същия бил адекватен и искал да стане, но свидетелите не му разрешили. Медицинският фелдшер установил на място рана и хематом в задната странична част на главата, изтичане на кръв от лявото ухо и същия бил транспортиран до МБАЛ Бургас.

След инцидента подс. М. *** разплакан споделил на приятеля си, свид. М.М., че сигурно ще влезе в затвора но не обяснил защо.

След обстойния преглед на пострадалия в МБАЛ се установило, че същият е получил тежка ЧМТ, наложила хирургична интервенция за отстраняване на субдурален хематом. Пострадалият бил изписан на 21.04.14г. като на 25.04 състоянието му се влошило като на 26.04 била извършена втора операция. На 07.05 бил поставен на асистирано дишане , а на 09.05 постр. С. починал.

При извършената аутопсия били установени остатъци от субдурален хематом в лява предна черепно-мозъчна ямка, стари контузионни огнища челно и слепоочно вляво, ляво странично и по изпъкналата част на мозъка – ревизирана кухина – съсирек. Не са установени следи от травматични увреждания по тялото.

Съдът е изслушал и СППЕ по отношение на подсъдимия М., която не е констатирала разстройство на умствено-паметовата дейност, мисловния процес и волевия импулс. Интелектуално-волевият капацитет на подсъдимия е в границите на нормата за възрастта, социалния опит и образователно равнище. Има съхранен спомен за случилото се по време на инцидента,подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност, значимост,участващи персонажи.По време на извършване на деяние е можел да ръководи постъпките си, поведението му е подредено и целенасочено, въпреки употребения алкохол няма обективни данни за стеснение на възможностите му да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка е установена по безспорен и категоричен начин след анализ на събраните доказателства, закрепени в гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели, заключенията на СМЕ, СППЕ, видеотехническа експертиза, както и останалите веществени доказателства.

Разликата с фактическата обстановка приета от първата инстанция е единствено в хронологията на движенията на двете участващи в инцидента лица, заснето от камерата за видеонаблюдение. С установеното от последната видеотехническа експертиза у съда не остана съмнение за поредността на тези действия. Те са такива, каквито са описани и в решението на втория състав на БАС, разглеждал делото.

Във второто си отменително решение ВКС е приел, че въззивният съд не е направил всичко необходимо за разкриване обективната истина по делото, не е изпълнил задължението си да анализира подробно доказателствената съвкупност и да констатира противоречията в нея. ВКС визира двете предходни видеотехнически експертизи като в първата е описано влачене на едно лице на друго през вратата на заведението, а във втората – бутане.

От изслушаната пред настоящата инстанция експертиза, изготвена според указанията на ВКС, е видно, че :“две лица от видим мъжки пол излизат от заведението като лице 1 е с гръб към изхода, държано и избутвано от лице 2. Непосредствено след като лице 1 преминава през прага на вратата пада по гръб. Веднага след това лице 2 го хваща за ревера на дрехата, повдига го до седнало положение, влачи го около 2 метра и го пуска, като лице 1 отново пада по гръб.Докато стои неподвижно на земята лице 2 му нанася удар с крак в областта на таза“.

Възприемайки така даденото заключение въззивният съд счита, че е изчистено посоченото от ВКС противоречие. Не се касае нито до влачене през вратата, нито до блъскане върху площадката. Това заключение кореспондира и със заключението на СМЕ за падане на пострадалия от собствен ръст, когато най-вероятно е получена и ЧМТ, тъй като такава не би могла да се получи от второто падане от седнало положение. Това нараняване би могло да се насложи с първото, но при падане от собствен ръст е известно, че кинетичната енергия е много по-голяма от тази при падане от седнало положение, без да е налице силово блъскане в земята. Такова не се установява нито от видеозаписа нито от останалите доказателства по делото.

Както и ВКС е отбелязал – този вид доказателства – записи от технически средства са „най-коректния и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“.

След като този въпрос е изяснен по безспорен и категоричен начин, изяснена е хронологията на събитията и така възприета тя кореспондира с всички останали доказателства.

Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на чл.371 т.1 НПК като страните са се съгласили да не се разпитват посочени свидетели и вещо лице, като ще се ползва съдържанието на съответните протоколи от ДП.

Разпитан в с.з. подс. М. описва фактическа обстановка в синхрон със заключението на вещите лица по видеотехническата експертиза. В същата насока е и заключението на в.лице д-р К.Я. който в с.з. казва:“Не мога да кажа, че тази травма е причинена от някой. Тази травма е получена при падане, а дали има придадено ускорение – няма белези, които да го обективират…Няма белези на такова ускорение“…“други видими белези по тялото от удари или ритане не съм констатирал…И най-малкото стискане причинява някаква болка…възможно е да се причини болка от действията на подсъдимия с дърпането, хващането под мишница, без наличието на обективни белези по тялото…“…“Той има на едно място на главата травма, само на едно място…Според мен, при тази рана, ударът е получен при първото падане. Самият вид на травмите по мозъка е от падане от собствен ръст. Характеристиката на рана е от падане от собствен ръст“…

Свид. Ш., разпитан в с.з. дава показания, подкрепящи обясненията на подсъдимия след първият момент на излизане през вратата. Свид. Ш. заявява, че е видял“дядото, който беше на земята. М. го хвана и пак го пусна на земята. Аз опидох, хванах М. и го разтърсих…М. посегна да ритне дядото, но аз го хванах. Като се обърнах видях, че дядото лежи по гръб, май си беше глътнал езика и казах на М.. М. се наведе и му изкара езика, помогна му и извикахме Бърза помощ. Не земята имаше кръв от главата му…“ По отношение на вратата на заведението, свид. Ш. обяснява, че има праг, вратата се отваря навън на 90 градуса, тъй като има зид и се връща обратно.

Разпитан в с.з. свид. М. М. заявява, че е видял подсъдимия да хваща под мишниците пострадалия бай С., след като му казал да си отива вкъщи, за да го изкара навън.

Предвид така събраните доказателства следва да се възприеме цитираната в последната видеотехническа експертиза последователност на събитията, както и факта, че не е установено силово блъскане на пострадалия през прага на вратата на заведението, а е налице падане от собствен ръст. С избутването му навън са му причинени болка и страдание – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 НК. Тази квалификация е възприета както от първата така и от въззивната инстанция./неправилно посочена в отменителното решение като такава по чл.130 ал.1 НК/.

В отменителното решение ВКС е посочил, че въззивният съд е изменил съществено фактите като не е аргументирал начинът, по който е стигнал до тях.

Настоящата въззивна инстанция стига до същият резултат, както вече беше посочено правейки заключението си на базата както на заключението  на новата видеотехническа експертиза, така и на всички други доказателства по делото, които се допълват взаимно и не си противоречат. Не противоречи на този извод и цитираното изречение от заключението на вещото лице – медик, че вероятността пострадалият да удари главата си два пъти на едно и също място е практически изключена. Този извод е направен на базата на възприетото, че ЧМТ е получена при първият удар при падането от собствен ръст, а не при второто падане от седнало положение.

Отстранени са били и противоречията в показанията на двамата разпитани свидетели Ш. и М., които следва да се отбележи касаят отделни детайли и могат да се обяснят с отдалечеността на отделите разпити от момента на събитието. Свид. Ш. никъде в разпита си в с.з. не е заявявал, че е видял първото падане. Видял е пострадалия да лежи на земята пред кафето, постъдимият да го вдига до седнало положение и пак да го пуска. Момента на излизане през вратата е видял другия свидетел – М.. По този начин показанията на двамата свидетели взаимно се допълват. И както вече неколкократно беше посочено, кореспондират и с останалия доказателствен материал.

Останалите изводи, които е направил първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни и съответстват на събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира оплакването за необоснованост в жалбата на подсъдимия за неоснователно. Налице е деяние по чл.124 ал.1 пр.3 вр.чл.130 ал.2 НК. Налице е и причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Механизмът на причиняването на телесното увреждане е доказан по несъмнен и категоричен начин, а причинно-следствената връзка е изяснена обективно в компетентното заключение по СМЕ. Заключението на СМЕ на трупа на пострадалия установява непосредствената причина за смъртта на пострадалия е ЧМТ причинена от действието на твърди тъпи предмети. СМЕ по писмени данни установява, че при инцидента постр. С. е получил тежка ЧМТ по механизма на падане на задната част на главата. Доколкото липсват травми по лицевата част на главата и предната част на тялото, експертът приема, че няма сигурни данни падането да е станало с предварително дадено ускорение. Излага категоричен извод за наличието на пряка причинно-следствена връзка между получената на 12.04.14. травма и настъпилата на 09.05.14г. смърт на пострадалия С.. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е изразил мнение, че характеристиката на раната сочи на падане от собствен ръст като нараняването е станало при първото падане на пострадалия върху твърдата повърхност,както и че с действията на подсъдимия спрямо пострадалия, изразяващи се в хващане под мишниците, бутане може да се причини болка без да са налице обективни външни белези по тялото.

Правилно съдът е ценил и заключението на СППЕ по отношение на подс. М.. Съгласно тази експертиза подсъдимия е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Поведението му е било нормално психологично мотивирано, изключващо налудности, халюцинации или други психо-патологични феномени. Емоциите, които са го владеели по време на извършване на деянието не надхвърлят нормалната човешка емоционалност,като липсват данни за физиологичен афект.

В допълнението към жалбата на подсъдимия се прави искане за приложение на закон за по-леко наказуемо деяние – такова по чл.124 ал.2 пр. последно вр.ал.1 пр.3 вр.чл.130 ал.2 НК в условие на алтернативност.

 В тази част жалбата също е неоснователна.

Установено е, че пострадалият е отправял обиди към подсъдимия, но тези обиди не биха могли да се ценят като „тежка обида“ по смисъла на чл.132НК, който изисква от нея да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Сам подсъдимият заявява, че е уважавал пострадалия, като баща на негов приятел, че е възприемал състоянието му като повлияно от изпит алкохол, както и че е искал да го изпрати вкъщи. В подкрепа на този извод е и цитираното по-горе заключение на СППЕ. Според вещите лица психичното състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието не може да се определи като силно раздразнение, в смисъла, в който законът влага в този израз или т.нар. „физиологичен афект“, а се касае до нормална човешка емоционалност.Константната съдебна практика определя състоянието на силно раздразнение като внезапно възникнало и краткотрайно силно душевно вълнение, при което чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на чувствата като волевата способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва. Безусловно при извършване на деянието у подсъдимия не е била налице внезапно появила се бурно протичаща емоционална реакция, която да е ограничила или стеснила психичната му годност да ръководи адекватно постъпките си. Действията му, напротив, са били организирани, подредени и целенасочени.

Не е налице и „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК.

Квалификацията на деянието по чл.124 ал.1 – причиняване смърт по непредпазливост, зависи от вида нанесена умишлено телесна повреда. Ако от умишлено нанесено по-леко по вид увреждане, впоследствие настъпят по-тежки такива или смърт, които деецът нито е желал, нито е допускал, отговорността по чл.124 ал.1 ще се квалифицира във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, а по-тежките увреждания или смъртта са настъпили по непредпазливост. В конкретният случай, подсъдимият с поведението си, изразило се в хващане на пострадалия под мишниците, избутването му гърбом към вратата и през прага навън от заведението, му е причинил съзнателно болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 – лека телесна повреда без разстройство на здравето. В резултата на това изблъскване през прага, пострадалият, който е бил гърбом е изгубил равновесие и е паднал назад по гръб от собствен ръст, като главата и тялото му са били извън, а краката вътре в заведението. При падането си по гръб  върху бетонната площадка е ударил главата си отзад в твърдия терен и в резултат на този удар е получил ЧМТ довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 НК. Като последица от това увреждане, въпреки адекватната лекарска намеса е последвала смъртта на пострадалия на 09.05.14г.

Правилен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият следва да понесе отговорност за причинената смърт по непредпазливост във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена съзнателно. Законосъобразен е изводът, че освен посоченият пряк резултат от действията на подсъдимия – леката телесна повреда, в следствие на нея е настъпило по-тежкото по вид телесно увреждане, както и смъртта на пострадалия, като този по-тежък резултат се е намирал в пряка причинно-следствена връзка с по-лекото увреждане на здравето, което е целял деецът. Правилно е прието, че по отношение леката телесна повреда, подсъдимият е действал умишлено, защото е предвиждал причиняването на болка на пострадалия при хващането и избутването му през вратата като пряко е целял лекото телесно увреждане. Също правилен и обоснован е изводът и че по-тежкият резултат нито е бил допускан нито е бил целян. Като допълнителен аргумент към този извод е и последващото поведение на подсъдимия за оказване първа помощ на пострадалия. По отношение този по-тежък резултат подсъдимият е действал по непредпазливост, изразяваща се в небрежност – могъл е и е бил длъжен да предвиди настъпването на този по-тежък резултат.

С този смисъл и деянието, извършено от подс. М., не представлява „случайно деяние“, което да изключва неговата наказателна отговорност. Подробно бяха описани действията на подсъдимия, с които е нарушил общото правило „да не се вреди другиму“, въпреки че е имал обективната възможност например да напусне заведението и да предотврати конфликта, вместо да изкарва навън пострадалия. Като не е извършил това си задължение и се е поставил в положение да не може да преодолее вредните последици, подс. М. не може да се позовава на случайно деяние. В този смисъл и възражението на защитата на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно.

По отношение възражението за наличие на състояние на силно раздразнение, в допълнението към жалбата на подсъдимия, вече беше взето отношение по-горе.

По отношение възражението за явна несправедливост на наложеното наказание и твърдяното наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, то също е неоснователно. Не са налице нито многобройни нито изключителни такива. Поведението на пострадалия не може да се цени като изключително смекчаващо обстоятелство. То е смекчаващо и е ценено като такова но не е изключително по своя смисъл.

Правилно съдът е отчел високата степен на обществена опасност на деянието с оглед обекта на защита-обществените отношения свързани с правото на живот и телесна неприкосновеност наличността, както и нарастващият брой подобни деяния. Правилно са отчетени и недобрите характеристични данни за подсъдимия – предишни осъждания, като настоящото е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Отчетена е склонността на подсъдимия към пренебрегване установените правила в обществото. С настоящото деяние същият е проявил и агресивност и невъздържаност към значително по-възрастен от него човек, баща на негов приятел. Отчетени са ниска обща и правна култура, както и слаби морално-волеви задръжки, злоупотреба с алкохол, агресивност.

Съдът е отчел и смекчаващите отговорността му обстоятелства – както беше посочено – провокативното поведение на пострадалия, оказаната от подсъдимия в последствие помощ, изразените от него съжаление и разкаяние.

В този смисъл отново следва да се посочи, че не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи обстоятелства и правилно наказанието е определено при приложението на чл.54 НК. Настоящата инстанция счита, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на  отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния предвиден размер, а не при баланс на смекчаващи и отегчаващи такива. Едно наказание малко над средният размер от три години лишаване от свобода би било по-справедливо, съобразено с установените обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на наказанието и би изпълнило целите и задачите предвидени в разпоредбата на чл.36 НК. Още повече като се имат предвид и подбудите и причините за извършване на престъплението, които не са обсъдени от окръжния съд, а именно слабите морално-волеви задръжки, незачитането на телесната неприкосновеност, ниска обща и правна култура, злоупотреба с алкохол от страна на подсъдимия. Както и предходна инстанция е приела,едно смекчаване на наказанието без реално обуславящи го фактори, би било израз на необоснована снизходителност и би създало усещане за безнаказаност. Наказанието следва да се изтърпи при общ режим. Правилно е прието, че не са налице условията за приложение на чл.66 НК. Подсъдимият вече е получил едно условно наказание, в чийто изпитателен срок е извършил и настоящото и само обстоятелството, че последното е непредпазливо, го е освободило от изтърпяване и на предходното.

По отношение жалбата на частните обвинители същата е частично основателна по отношение размера на определеното наказание. По отношение искането за осъждане на подсъдимия по първоначално възведеното обвинение вече бяха изложени съображения защо не е налице причинена умишлено тежка телесна повреда. При наличие на жалба от страна на частните обвинители по отношение квалификацията и съответно вида и размера на наказанието, не е налице утежняване положението на подсъдимия, увеличавайки размера на така наложеното наказание без изменение на квалификацията.

Правилно съдът не е привел в изпълнение предходната условна присъда, тъй като са налице условията по чл.68 ал.2 НК

В гражданско-осъдителната част присъдата не е обжалвана от частните обвинители.

При наличието на виновно поведение от страна на подсъдимия и установена причинно следствена връзка между него и получения противоправен резултат, предявените граждански искове се явяват основателни. Правилно съдът е приел, че съпругата и децата на пострадалия са претърпели морални болки и душевни страдания от смъртта на техния близък. Отмервайки размера на това обезщетение съдът е преценил степента на близост и родствена връзка. Установил е много добрите отношения между тях, обич, уважение и привързаност, както и че загубата на съпруга и бащата представлява тежка загуба за гр. ищци. Размерът на уважената част от тези искове е справедлив и няма основание за неговото намаляване.

Подсъдимият следва да бъде осъден да запрати сторените пред тази инстанция разноски.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 10.03.2016г. на Бургаския окръжен съд, постановена по нохд №861/2015г. по отношение на подсъдимия М.А.М. с ЕГ№ ********** в наказателно-осъдителната част като увеличава определеното му наказание от две години и шест месеца на ТРИ години лишаване от свобода.

Осъжда подсъдимия М.А.М. да заплати сумата от 550,48лв. представляващи направените разноски пред тази инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      

 

                                                                                      2.