Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 285/27.11.         Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На двадесет и седми октомври            Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 383 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на Л.С.Л., осъдена по НОХД № 508/2016г. на Районен съд гр. Търговище, изготвено от процесуален представител изрично упълномощен защитник, с предмет влязлата в законна сила присъда № 14 от 13.04.2017 г., потвърдена по ВНОХД № 80/2017 г. с решение № 60/04.08.17г. на Окръжен съд – Търговище. На основание допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, се иска възобновяване на производството, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане в стадия на изготвяне на обвинителния акт, където е допуснато първото грубо и отстранимо процесуално нарушение. Искането е аргументирано с разглеждане на делото от незаконен състав и недопустимо произнасяне на въззивната инстанция, вкл. и в текста на решението са били използвани неразбираеми за защитника символи, незаконно изменение на обвинението в съдебната фаза, нарушения при изготвяне на присъдата, съществени слабости на обвинителния акт.

В проведеното открито с.з. защитникът поставя акцент и върху наличието на друг законен представител на детето, който не е бил запитан поддържа ли обвинението, желае ли да се води дело от частен характер – известно от самото начало на производството, въпреки че е имал това качество от ДП и следвало да бъде конституиран като пострадал, обосноваващо връщане на делото в тази фаза. При условията на алтернативност на основание чл. 425 ал. 1 т. 2 от НПК се иска оправдаването на осъдената, поради липса на годни доказателства по НПК в подкрепа на осъждането й. Моли искането да бъде уважено.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за допустимо, но неоснователно. Намира, че не са били допуснати процесуални нарушения и нарушение в приложението на материалния закон. ТОС е взел отношение по възраженията, повдигнати и пред настоящата инстанция. По отношение на основанието за незаконен състав прокурорът счита, че участието на член на въззивния състав в производство, по което е разгледана мярка за неотклонение „Домашен арест“ на осъдената, не разкрива основание по чл. 29 ал. 1 б. „Г“ от НПК. Счита, че интересите на детето са били охранени, като съображенията на съда са станали ясни – без да бъдат повлияни от техническия проблем в решението.Моли искането да бъде оставено без уважение.

Осъдената Л. не се явява пред настоящата инстанция.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните присъда и потвърждаващо я решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 14/13.04.2017г., постановена по НОХД № 508/16г., Районен съд гр. Търговище признал подсъдимата Л. за виновна в това, че за времето от 28. 04. 2015 год. до 30. 04. 2015 год. в с. Кралево, общ. Търговище, причинила две средни телесни повреди на малолетно лице - С.Л.С., изразяващи се в трайно затрудняване движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129, ал. 2 НК, поради което и по правилата на чл.54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години., чието изпълнение отложил за изпитателен срок от 3 години.

Присъдата била обжалвана от защитника на подсъдимата. Въззивното производство протекло по ВНОХД № 80/17г. на Окръжен съд гр. Търговище. С Решение № 60/04.08.17г. присъдата била потвърдена изцяло и влязла в сила. Съобщението за изготвяне на решението било връчено на Л. на 17.08.17г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК – на 22.08.17г., срещу присъда, непроверена по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество се явява неоснователно.

По делото не се установяват процесуални нарушения както по установяване на правно значимите факти, така и по приложението на материалния закон и не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на производството. Възраженията на защитата са разгледани и отхвърлени по следните съображения:

1. Становището на защитата на осъдената за наличие на незаконен състав и основание за отвод на съдия по реда на чл. 29 ал. 1 т. 1 б. „Г“ от НПК е аргументирано с участието на съдията Й. И. във ВЧНД № 129/15г. и ВНОХД № 80/17г. на ТОС. В първото производство е бил разгледан протест срещу определение на ТРС за изменение на мярката за неотклонение на обв. Л. от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ с искане за отмяна на определението и потвърждаване на взетата мярка „Задържане под стража“. Второто производство е било по повод въззивна проверка на постановената от ТРС присъда.

Действително, участието на съдия в упражняване на досъдебен контрол върху мерките „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ – съобразно чл. 62 ал. 2 от НПК, би било абсолютно основание за отвод на този съдия от състава, който следва да разгледа делото по същество /по арг. и на Решение № 134/16.03.2009г. на ІІІ н.о., Решение 41/25.02.2014г. на ІІ н.о., Решение № 194/28.10.2016г. на І н.о. на ВКС на РБ/ до промените в НПК с ДВ бр. 63/04.08.2017г., в сила от 05.11.2017г. Последният Закон за изменение и допълнение на НПК въвежда съществена редакция в чл. 29 ал. 1 т. 1 от НПК, като б. „Г“ е отменена. Следователно, участието на съдия в упражнен досъдебен контрол по посочените мерки за неотклонение не води до абсолютно основание за отвод при последващо участие на същия съдия в производство по същество.

Съобразявайки изложеното и с оглед действието на процесуалния закон занапред, макар и към 05.06. и 04.08.17г., когато са били съдебното заседание и обявено решението на ТОС, да е съществувала пречка за участието на съдия И., към настоящия момент тя е отпаднала. Нарушението е заличено по силата на закона и не може да доведе до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. След 05.11.2017г. подобно съвместяване на функциите по досъдебен контрол и по участие в съдебната фаза на едно и също наказателно производство е допустимо и законосъобразно.

Съставът на настоящата инстанция намери, че е необходимо да продължи проверката по твърдението за незаконен състав и с оглед основанието по чл. 29 ал. 2 от НПК. Относителното основание би възникнало в случай, че съставът на ТОС, разгледал ВЧНД № 129/15г. е допуснал коментар на доказателствата и е изразил позиция по вината на обвиняемата Л., след което съдия И. е участвал и при въззивната проверка на присъдата по делото. Съображенията в определение № 126/03.07.2015г. на ТОС в производството, докладвано от съдия И., са изразили в необходимата и достатъчна степен становището, че е налице обосновано предположение обвиняемата да е извършила онова, в което е обвинена. Не са били формулирани изводи по отделни доказателствени източници и тяхната оценка, не са били споделени категорични изводи, че обв. Л. е автор на деянието, в което е обвинена. Коментар относно обоснованото предположение е основна предпоставка при вземането на всяка мярка за неотклонение – чл. 56 ал. 1 от НПК, и от установяването му не би могъл да се изведе аргумент за предубеденост и/или пристрастност на съда. Обоснованото предположение е неотменима характеристика на ограничението на човешкото право по чл. 6 от ЕКПЧ и преценката му е задължителна във всички етапи на наказателното производство, без констатацията за съществуването му да нарушава презумпцията за невинност.

Поради което не се установява и съществуването на относителното основание по чл. 29 ал. 2 от НПК за отвод на съдия И. от състава на съда, разгледал ВНОХД № 80/2917г. на ТОС.

По изложените аргументи съставът на ВАпС счете, че делото не е било разгледано от незаконен състав на въззивната инстанция.

2. Приложеното към искането за възобновяване решение по ВНОХД № 80/17г. на ТОС е било разпечатано от системата за обявяване на съдебните актове – ЦУБИПСА. Ноторно известен факт е, че преди да бъдат обявени в тази система решенията подлежат на обезличаване, с оглед защита на личните данни. Изготвеното от съда решение № 60/04.08.2017г. е било редактирано от съдебен секретар в съответствие с правилата за работа на администрацията, обработено и въведено в системата от системен администратор, при която дейност очевидно са били въведени символите „І=“, заместващи някои букви.

Този факт изобщо не затруднява възприемането на съображенията на въззивния съд - установимо и чрез съпоставка на датите: на получаване от подсъдимата на съобщението за изготвяне на решението – 17.08.17г., и на подаване на искането за възобновяване – 22.05.17г. 

От друга страна, в качеството си на защитник на подсъдимата адв. П. е бил легитимиран да поиска препис от постановеното решение и/или да се запознае с неговия оригинал, приложен по делото. Правата му не са били ограничени, засегнати, упражняването им не е било осуетено.

3. Констатацията на ТОС, че първоинстанционният съд е пропуснал да зачете по чл. 59 от НК периодите на мерките за неотклонение, среща противопоставянето на защитника, че ТОС не е изпълнил задължението си да отстрани явните процесуални нарушения.

Всъщност, пропускът на ТРС не би могъл да бъде отстранен от въззивния съд с оглед съдържанието на правомощията по чл. 334 – чл. 338 от НПК. Зачитането по чл. 59 от НК е извън хипотезите и на чл. 306 от НПК, което означава, че и самият ТРС не би могъл да го отстрани след постановяване на присъдата. В тези случаи по чл. 417 от НПК - чл. 59 от НК следва да бъде приложен от прокурора.

4. Становището на защитника, че независимо от приключване на производството Л. продължава да е с мярка за неотклонение „Подписка“, сочи на непознаване на материалите по делото.

В протоколът от с.з. от 13.04.17г., л. 366 от НОХД 508/16г. на ТРС – след постановяване на присъдата съдът е разгледал служебно взетата мярка за неотклонение и я е отменил. Определението не е било обжалвано и протестирано и е влязло в сила. Независимо от това, в определението си от 08.06.2017г. съставът на ТОС също не е намерил основания за произнасяне по мярката за неотклонение.

Следователно възражението е напълно необосновано – мярката е била отменена от съда. То се явява и несъстоятелно, тъй като след приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт – както е в случая, мярката за неотклонение преустановява действието си и не се нуждае от изрична отмяна.

5. Счита се, че на досъдебното производство са били допуснати множество процесуални нарушения, част от тези възражения на защитата са били разгледани и правилно отхвърлени от въззивния съд.

Обвинителният акт по делото напълно съответства на изискуемото съдържание по чл. 246 от НПК и на свързаната с приложението му съдебна практика. Всички факти, които са били установени в тази фаза, от значение за предмета на доказване са били отразени от прокурора. В главната фаза на производството, в процеса на събиране и проверка на доказателствата, прокурорът е установил нови фактически положения и се е възползвал от правомощията си по чл. 287 от НПК да измени двукратно обвинението. Наведените от защитника аргументи, свързани с тежката телесна повреда и нейното описание в обвинителния акт са лишени от правно значение, тъй като тези факти са били променени и се е достигнало до нова квалификация. Индивидуализацията на обвинението срещу подсъдимата изисква отразяване на причинения престъпен резултат – в случая две средни телесни повреди, които са описани по своето законово съдържание. Не е прилаган чл. 26 от НК. Тази детайлизация не би могла да се интерпретира във вреда на осъденото лице, тъй като не ограничава правата й да разбере волята на съда за обема на причинения престъпен резултат.

Отсъствието на препращане към чл. 161 ал. 1 от НК и на вписване на родствената връзка между осъденото и пострадалото лице в присъдата, също не разкрива съществено процесуално нарушение в приложението на материалния закон. Нормата на закона е зачетена от страните и съда. Подробните съображения на съда са изложени в мотивите към присъдата. Съдебният акт е единство на мотиви и диспозитив и всеки, който се запознае с разглежданите по делото, би могъл да придобие в пълнота фактическа и правна представа за изводите на съда.

Името на пострадалото дете по наказателното производство е С.Л.С.. Последното предявяване на материалите по ДП на обв. Л. и нейния защитник е станало на 20.04.2016г. – след като на 05.01.2016 в акта за раждане на детето е било отразено вписване на Декларация за припознаване от 02.10.2015г., с която свид. А.М.А.е заявил, че е баща на детето. Тези промени в гражданския статус и имената на пострадалото дете не са били заявени от обвиняемата/подсъдимата, защитника, дори от свид. А. в разпита му пред съда. Промяната не е била известна и на РД Социално подпомагане гр. Търговище, видно от становището им от 19.01.2016г., л. 156 от НОХД № 508/17г. Разликата в бащиното и фамилното име на детето по никакъв начин не влияе върху съставомерните факти. В подобни случаи, при възникнала необходимост от установяване на идентичност на лицето, известно с две имена - службата по гражданско състояние издава удостоверение.

Във връзка с припознаването на детето от свид. А. очевидно са и съображенията на защитата пред настоящата инстанция, че този баща не е бил издирен на ДП, не му били предявени материалите, макар че имал качеството пострадал. Ако това било сторено, нямало да се наложи прокурорът да води производството от частен характер.

В с.з. от 23.06.16г. при встъпването в процеса на адв. М., в качеството на особен представител на детето като частен обвинител, защитникът на подсъдимата е посочил – че не се противопоставя и искането е основателно. В същото с.з. е бил разпитан свид. А. – л. 111-114, който се е представил като фактически съпруг на подсъдимата, но не и като баща на детето. Само в началото на това съдебно заседание – въпросният родител, свид. А. би могъл да поиска встъпване в производството като представляващ детето и то само в качеството на частен обвинител и граждански ищец. /Бащата няма качеството на пострадал, детето С. е пострадало от разглежданото престъпление./. Той не го е сторил. От друга страна, в пренията пред ТОС на 05.06.2017г. защитникът сочи, че приемните родители, при които е настанено детето, следвало да подадат частна тъжба, тъй  като производството е от частен характер.

Пропуска се от защитата същественият факт, че към момента на приключване на ДП и внасяне на обвинителния акт, престъплението, за което подс. Л. е била обвинена е от общ характер. Напълно неоснователно е да се твърди, че причиняването на тежка телесна повреда на малолетен низходящ се преследва по тъжба на пострадалия. Достатъчно е да се прочете внимателно чл. 161 ал. 1 от НК. Едва след поредната допълнителна СМЕ, телесните увреждания са били прецизирани и е било установено, че на детето са причинени две средни телесни повреди. Поради връзката между пострадало и подсъдимо лице, деянието е от частен характер, което и е довело до изменение на обвинението по чл. 287 ал. 5 от НПК. И прокурорът, и частният обвинител са поискали съдът да се произнесе с присъда. В момента на решаващото изменение на обвинението срокът за встъпване на представител на детето – до започване на съдебното следствие, е бил изтекъл, но такъв то вече е имало в лицето на особения представител, упражняващ правата на частен обвинител.

В заключение, следва да бъде посочено, че на ДП и в съдебната фаза не са били допуснати процесуални нарушения, които да са засегнали правата на обвиненото лице, неговия защитник, или пък на пострадалото лице и неговия особен представител.

6. По възраженията, че не са налице убедителни доказателства за авторството на подсъдимата, че в къщата са живели и други хора и че обвинението не е доказано, съставът на настоящата инстанция подкрепя съображенията, подробно изложени в актовете на съдилищата по същество. При анализа на доказателствата не са допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение, слабости и неправилна интерпретация. Съдът е провел внимателно изследване, законосъобразно е формирал стабилна доказателствена съвкупност и е извел единствено възможните изводи по приложението на материалния закон.

Съобразеното от съдебните инстанции по фактите и по правото е при спазване на процесуалните изисквания по установяването на обективната истина по делото. Не се установяват съществени нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1-2 от НПК, поради което и искането за възобновяване на производството следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Л.С.Л. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда № 14 от 13.04.2017 г. по НОХД № 508/2016г. на Районен съд гр. Търговище, потвърдена по ВНОХД № 80/2017 г. с решение № 60/04.08.17г. на Окръжен съд – Търговище.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

председател :                      членове :1.                          2.