МОТИВИ: Към присъда №10/08.12.2014 г., по ВНОХД №385 по описа на Апелативен съд-Варна за две хиляди и четиринадесета година.

 

         Производството по делото е образувано по протест на ОП-Варна, против присъда на ОС-Варна, по НОХД № 365/2013 г., с която подс.Д.А.К. е била призната за невиновна и на основание чр.304 от НПК е оправдана по обвинението й по чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК.

         Срещу така постановената присъда ОП9Варна е подала протест пред настоящата инстанция, с който се иска да бъде отменена присъдата и да се постанови нова, с която подсъдимата К. да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като бъде наложено справедливо наказание.

         В с.з. представителят на АП-Варна поддържа така подадения протест, моли същия да бъде уважен.

         Защитата на подс.К. в с.з. изразява становище за неоснователност на подадения протест и моли настоящата инстанция да го остави без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.

         Въззивната инстанция уважи подадения протест, като отмени оправдателната присъда и вместо нея постанови: Признава подс.Д.А.К. за виновна в това, че на 02.05.2012 г. в гр.Варна в качеството й на длъжностно лице-Директор на Детска ясла № 11 „Иглика”-гр.Варна е поискала от Елена Пенчева В.-парична сума в размер на 700 лева, която не й се следва, за да извърши действия по служба-приемане на детето Борис Бориславов Х. в ръководената от нея детска ясла, съгласно чл.8 ал.1 от Наредба №26 от 18.11.2008 г., поради което и на основание чл.301 ал.1 пр.1 от НК вр. чл.54 от НК и наложи наказание-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК, отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да заема длъжността Директор на детска ясла за срок от една година и шест месеца.

         Съдът осъди подс.К. да заплати направените разноски по делото.

         Потвърди присъдата в останалата част.

            Съдът след като взе предвид цялостния доказателствен материал по делото, установи следното от фактическа страна: 

 

Подсъдимата К. била назначена  на длъжността”Директор” на Детска ясла№11”Иглика” с трудов договор№ 00170/28.09.2007 г. сключен между  нея и Община Варна,представлявана от Борис Корновски-вр. ИД кмет на Община Варна като работодател,считано от 01.10.2007 г. Видно от приложената към Договора-длъжностна характеристика в т.5,пряко задължение на подс.К. било приемането и изписването на деца в детска ясла, спазвайки нормативните документи. В началото на м.август 2011 г. свид.Е.В. и съпругът й Б.Х. решили да подадат документи за записване на детето им Б.Х. в детска ясла № 11”Иглика” в гр.Варна. Св.В. посетила детската ясла и се срещнала с директорката подс.К.. На тази първа среща, която се състояла в кабинета й, свид.В. се интересувала какви документи трябва да подаде и какъв е срока за кандидатстване и за евентуално приемане на детето в детската ясла.  Подс.К. отговорила, че периодът е дълъг и може да мине година и половина преди детето да бъде прието. Учудена от това свид.В. отговорила, че ако е знаела за този дълъг срок е щяла да кандидатства много по-рано. Тогава подс.К. й обяснила, че има и друг начин за кандидатстване –чрез т.наречено”спонсорство” ако иска детето да влезе по-рано. Свид.В. казало, че трябва да обсъди тази възможност със съпругът й и тъй като тя в момента е в отпуск по майчинство, не знае дали ще имат финансова възможност да станат спонсори. След този разговор В. си тръгнала. Няколко дни по-късно свид.В. занесла в кабинета на подс.К. Заявление за прием в детска ясла, което било заведено с вх.№4496/20.04.2011 г. и придружаващи го документи-копие от удостоверение за раждане на Б.Х., копие от лична карта на св.В., удостоверение за наличие или липса на задължения и удостоверение за месторабота на св.В. и свид.Б.Х.. Подс.К. след преглед на документите и казала ,че трябва да представи и копие от лична карта на съпругът й свид.В. отговорила, че съпругът й отсъства от страната и не може да донесе копие от лична карта, тогава подс.К. и казала, че не е толкова спешно и че могат да се видят пак в края на м.септември или началото на м.октомври, за да и предаде копие от този документ и че детето може да бъде записано в повереното й детско заведение още около нова година ако са съгласни със спонсорство. Междувременно свид.В. и свид.Х. решили да не дават пари за спонсорство и да изчакат реда си. През ноември 2011 г. свид.В. посетила детската ясла като оставила копие от личната карта на съпругът си на една от служителките, т.к. обв.К. отсъствала. През м.април 2012 г. свид. В. и св. Х. решили, че трябва да проверят в тази детска ясла как върви класирането на деца за прием. Двамата заедно със сина си  посетили кабинета на подс. К., като я попитали как върви класирането. Подс.К. им отговорила, че  тази година може да не стане до м.септември. Извадила папката с документи на детето им и тогава Двамата свидетели видели, че  върху тяхното заявление има поставена червена лепенка. Тогава подс. К. ги попитала да кажат какво са си говорили предния път, след което св.В. и обяснила, че при предишния им разговор директорката казала, че може да кандидатстват чрез спонсорство, но семейството им решило да пробват по стандартния начин и за това  не са я търсили.Тогава подс. К. им казала, че ако искат през 2012 г. има възможност детето им да бъде прието в яслата през м.август като се задействат връзки, но по добре да се видят допълнително. Като основание за допълнителна среща подс.К. посочила необходимостта от представяне на ново удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и удостоверения за трудови отношения на родителите, т.к. те се изисквали за всяка година, а техните били вече изтекли. Подс. К. им казала, че ще ги чака на 04.05.2012 г. в 08,30 часа, но няколко дни по-късно се обадила на св.В., като й предложила да се видят по-рано, а именно на 02.05.2012 г. в 08,30 часа. Свид.В. й казала, че понеже са почивни дни, не е готова с документите и трябва да ги вземе на 02.05.2012 г. Тогава подс. К. й отговорила, че може да ги занесе й по-късно, а сега само да се видят. Свид.В. отишла в кабинета на подсъдимата на 02.05.2012 г. в 08,30 часа, там била и десетгодишната дъщеря на подс. К.. Когато св.В. влязла в кабинета, подсъдимата взела папката с документи на детето и започнала да й обяснява какви документи трябва да се предадат, като отново повторила възможността за прием чрез спонсорство. Подс. К. обърнала документите на последният лист и на гърба на удостоверението за наличие или липса  на задължения с изх. №УД 14034/05.07.2011 г. издадена на името на свид.В. започнала да пише с молив. Насочила вниманието на В. с жестове, последната видяла написаното, това било цифрата 700, след което този надпис бил ограден в каре от К. и изтрит в последствие нея.  Свид.В. го възприела като сума която  трябва да се даде  на подс. К. за да се приеме детето в детската ясла. Тъй като документите не били готови В. казала че може да ги занесе в два часа следобед, а подс. К. и отговорила, че тогава ще се видят. Свид.В. излязла от кабинета и веднага се обадила  на съпруга си, казала какво се е случило, тогава те решили да уведомят полицията. Свид.В. още същия ден подала сигнал. Съпругът и изтеглил от ДСК сумата от 700 лева, които предали с протокол за доброволно предаване на полицейски служител, той ги описал по серия и номер и съответно били обработени с флуоресциращо вещество и върнати на св.В.. В това време подс. К. се обадила на св.В. за да й каже, че може да мине  около 14,00 часа, но тя й съобщила, че е сама с детето си и не може сега да отиде, но че ще се обади на мъжа си  ако той има възможност да мине през детската ясла и да й остави документите. След разговора и предварителната уговорка със служителите на полицията, срещата била отложена от св.В. за следващия ден -03.05.20`12 г. в 08,30 часа. На този ден св.В. отишла около 12,00 часа в кабинета на подс. К., носела със себе си изисканите допълнителни документи, като между тях в прегънат лист формат А4, закрепен с кламер били поставени 14 бр.банкноти с номинал 50 лв.-общо 700 лв., обработени по реда на  НПК. В. й подала документите които носела, съответно подс. К. ги сложила  в папката при останалите документи на детето. Подс. К. обяснила, че вероятно детето няма да бъде прието с номера с който е входирано заявлението, а с друг, но в момента не може да й го каже. След като св.В. излязла от кабинета, в помещението влезли служители на полицията, които описали намерените банкноти-под класьор  на бюрото на подс. К..

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Против така постановената присъда е подаден протест от ОП-Варна, който настоящата инстанция счита за основателен и същия следва да бъде уважен.

На подс.К. е било повдигнато обвинение и е внесен Обвинителен акт за извършено от нея деяние по чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК. Подкуп по смисъла на чл.301 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК е да бъде поискан такъв или да бъде приет такъв. С каква цел се иска или приема е да извърши или да не извърши.

По делото са налице безспорни доказателства, че подс.К. е поискала дар, парична сума от св.В., която не и се следва за да извърши по служба прием на детето й, в повереното й детско заведение-детска ясла-„Иглика”.

Предложение второ на горепосочения текст от НК е „или приеме”, а не с каква цел „да извърши” или да не извърши”.

Относно доказателствата, от които следва да се направи категоричния извод, че подсъдимата е поискала парична сума в размер на 700 лева от св. В.. К. е предложила спонсорство, но В. е отказала.  В хода на досъдебното дирене по безспорен начин е било доказано, че  след 2008 г. привилегирован прием „чрез спонсорство” не е разрешен, тъй като е била приета Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройство дейността на детските ясли и др. В тази връзка е била издадена изрична заповед на Кмета на Община-Варна.

По делото е била назначена графологическа експертиза относно изписаната цифра „700”  и оградена в каре, на гърба на Удостоверение за наличие или липса на задължения касаещи св.В., представляващо част от изискуемите документи за прием в детско заведение е дадено заключение, че не би могло да се установи по категоричен начин дали е изписано от подс.К..

Горното наложи прилагане на служебното начало от настоящата инстанция и в тази връзка се назначи нова тройна графологическа експертиза, на вниманието на която се предостави и иззето от бюрото на подсъдимата листче върху което е изписано цифрата 700 лева срещу две имена едно от които е на св.В.. Заключението на извършената тройна графологическа експертиза е категорично, че въпросното число 700 и в първия иззет документ посочен по горе и в посоченото иззето листче са изписани с почерка на подс.К..

Настоящата инстанция счита, че предложение второ „ или приел” на чл.301 от НК не би следвало да бъде прието, че е налице, тъй като действието на приемане на парите от подс.К. е  осъществено на 03.05.2012 г., а тази дата не съществува в диспозитива на обвинението. Поради тази причина въззивната инстанция потвърди оправдателната присъда в тази част, а така съща и в частта относно целта с която се приема тази сума „да не извърши действия” по служба-изпълнение на процедура по постъпване на деца в общинските детски ясли и др. на територията на гр.Варна. Безспорен е факта, че приема се извършва централизирано по специална система и подсъдимата няма тази компетентност, поради и което беше потвърдена оправдателната присъда и в тази част.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция отмени присъдата на ВОС, с която е била призната подс.К. за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.301  ал.1 пр.1 и пр.2 от НК. Вместо това, след преценка на всички по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, произнесе присъда, с която подсъдимата бе призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл.301 пр.1 от НК, като наложи наказание-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години. Наложи предвиденото в нормата кумулативно наказание-глоба в размер на 1500 лева. Съдът приложи и разпоредбата на чл.301 ал.4 от НК и наложи на подс.К., наказание-лишаване от право да заема длъжността Директор на детска ясла за срок от една година и шест месеца.

Съдът потвърди присъдата на ВОС в останалата част.

Счита, че така наложеното наказание ще изпълни целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК.

Водим от горното АС-Варна постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: