Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       44/12.03.           Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и седми февруари               Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 385 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 88 по НОХД № 200/2014г. на Окръжен съд гр. Търговище, постановена на 30.10.2014г., с която подсъдимият Е.С.С. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок дванадесет години и с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК било постановено за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок осем години, при първоначален строг режим. По чл. 68 ал. 1 от НК било приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок девет месеца. Приспаднато било времето през което спрямо подсъдимия била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”. С присъдата бил уважен предявеният от пострадалия граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 08.11.2013г., като в останалата част на приетия за съвместно разглеждане до 30 000 лв.  претенцията била отхвърлена. Съдът се разпоредил с вещественото доказателство по делото. На подс. С. били възложени държавната такса върху уважения граждански иск и направените по делото разноски.

Производството е образувано по жалба на подсъдимия, в която счита присъдата за неоснователна и обвинението за недоказано. Признава вината си по първоначално повдигнатото му обвинение за средна телесна повреда, като оспорва доказаността на получените от пострадалия увреждания. Сочи, че на психолозите по изготвената СПЕ по съвет на адвоката си казал неща, които не са верни и не съответстват на поведението му.

Назначеният в хода въззивното производство служебен защитник поддържа жалбата и счита присъдата за необоснована. Поставя акцент на въпроса за квалификацията на деянието, като счита, че изхождайки от умисъла на дееца след като пряко не е целял смъртта на пострадалия и не е възможен опит при евентуален умисъл, то се касае за средна телесна повреда. Намира, че първоинстанционният съд не е мотивирал присъдата си, тъй като не е изложил съображения защо и на каква основа приема, че е налице опит за убийство, а не деяние по първоначалното обвинение. Моли присъдата да бъде отменена.

В личната си защита подс. С. заявява, че е признал вината си, но не може да разбере как осем месеца деянието е било средна телесна повреда, а след това се появили наранявания в корема и изведнъж е станало опит за убийство.

В с.з. пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна. Намира, че за умисълът следва да се съди по обективно извършеното, като отсъствието на обвинение по чл. 116 от НК с оглед хулиганските мотиви се явява компромис. Подчертава, че ударът е бил нанесен с годно средство и е довел до сериозни наранявания, които биха обусловили смърт, ако не е била оказана своевременната намеса на лекарите. Прокурорът счита, че наложеното наказание с оглед младостта на подсъдимия е снизходително, но поради липсата на протест, предлага присъдата да бъде оставена в сила.

Конституираният по делото граждански ищец и частен обвинител П.П. и неговият повереник не се явяват пред въззивната инстанция и не са изразили становището си по жалбата на подсъдимия.

В последната си дума подс. С. моли присъдата му да бъде намалена.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава XXVII от НПК като след депозираното от подсъдимия С. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8 – „При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция прие за установени следните факти и обстоятелства:

 

Подс. С. /19г./ и свид. М. /15г./ живеели на семейни начала в гр. Търговище. На 07.11.2013 г. в дома им подсъдимият и чичо му – свид. П. започнали да пият алкохол от следобед. Около 22.30 ч. заедно със свид. А. М. отишли на гости на баща й, където продължили да пият. Видимо повлиян от алкохола подс. С. извадил нож с кожен калъф, с намерение да го подари на тъста си. Свид. Е., майка на свид. М., взела ножа и когато към 01.00ч. на 08.11.2013 год. гостите си тръгвали го дала на дъщеря си да го прибере.

Подс. С., свид. П., свид. М. и баща й - А.Б. се отправили към дома на С., за да продължат да се черпят. Отишли до денонощния магазин за цигари и алкохол „Джака“ намиращ се в спортната зала, в центъра на гр. Търговище. Свидетелите Б. и П. влезли в магазина за да купят водка, а М. и подс. С. ги чакали на паркинга.

Същата вечер свид. П. П. празнувал рожден ден в механа „Хаджи Генчо“ с приятели. Около 01.00ч. напуснали механата и тръгнали към дискотека „Планета Пайнер“. По пътя пострадалият П. и свид. А. се насочили към магазин „Джака“, за да си купят цигари.

Около 01.30ч. свид. П. и А. се срещнали на паркинга пред спортната зала с подс. С. и свид. М.. Повлиян от алкохола, подсъдимият взел от свид. М. ножа и се отправил към свид. П. и А.. Заставайки пред тях, крещейки ги запитал „какви са“ и какво правят по това време, заявил, че е най-важният в града, че той командва. Тези негови крясъци били съпроводени с псувни и обиди. Свид. П. се опитал да обясни, че има рожден ден и не желае каквито и да е неприятности, но в този момент подсъдимият извадил ножа и нанесъл средно силен удар в лявата част на корема на свид. П.. Ножът проникнал в коремната кухина, срязал слезката и стената на дебелото черво, предизвиквайки излив на кръв в коремната кухина.

Свид. М. започнала да вика силно, дошли свид. Б. П., отдръпнали подсъдимия и с такси се отдалечили от мястото.

Мястото на инцидента било посетено от медицински и полицейски екипи, пострадалият веднага бил откаран в МБАЛ Търговище, където бил опериран по спешност.

Подсъдимият изхвърлил ножа в пустеещо място в близост до дом „Майка и дете“. При проведения на 08.11.13г. следствен експеримент подс. С. показал на разследващите мястото и ножът /с дължина на острието около 15см и извит връх/. С протокол за доброволно предаване от подсъдимия ножът бил приобщен като веществено доказателство по ДП.

Видно от заключението на съдебно­медицинската експертиза, при намушкването с нож в коремната област свид. П. е получил прободно порезно проникващо нараняване на коремната кухина, срязване на слезката с дължина около 1, 5см, срязване на стената на дебелото черво, свободно излята течна кръв в коремна кухина около 400-500мл - самостоятелно обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота. При оперативното лечение в спешен порядък бил извършен шев на стената на дебело черво, електрокоагулация на слезката, евакуация на излятата кръв и резекция на голямото було поради замърсяване. Вещото лице е посочило, че уврежданията са причинени в резултат на действието на предмет с остър връх и режещ ръб – нож с минимална ширина 1, 5см и дължина на острието с оглед разположението на слезката – най-малко 15см. Ударът е бил един, със средна сила по предна коремна стена, ножът проникнал в коремната кухина, наранил слезката и стената на дебелото черво, при което се излива кръв в кухината. Оперативното лечение било животоспасяващо, като при неоказване на своевременна медицинска помощ би настъпил смъртен изход от остра кръвозагуба или перитонит.

По делото била изготвена съдебно психиатрично-психологична експертиза, заключението на която е категорично, че подс. С. не страда от психично заболяване - нито към момента на извършване на деянието, нито към момента на изследването. Не се води в диспансерния регистър на ЦПЗ гр. Търговище, не е бил обект на амбулаторна и стационарна психиатрична помощ до момента на изготвяне на заключението. Въпреки състоянието му към момента на извършване на деянието - обикновено алкохолно опиване, средна степен - той е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си.

 

Изложената фактическа обстановка се установява чрез съвкупността от безпротиворечиви по основните елементи и взаимнодопълващи се доказателства – съдържащи се изцяло в показанията на свид. П., А., П., Е., М. от ДП, писмените доказателства по делото – протоколи за оглед, следствен експеримент, доброволно предаване, вещественото доказателство, заключенията на СМ и СПП експертизи, както и признанието на подсъдимия по отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.

Анализът на събраните по делото доказателства установява незначителни разминавания сред гласните източници относно началото и развитието на инцидента.

Свид. М. сочи, че при разминаването с подсъдимия момчетата го бутнали и “Когато тези момчета се сблъскаха с Е. започнаха да се карат и да се бутат един друг. Аз застанах настрани и започнах да крещя да спрат. В това време видях, че баща ми и К. излизат от магазинът. Аз им извиках да дойдат бързо. В това време видях, че Е. извади ножът от себе си. Не видях как но разбрах, че е намушкал едното момче. След като баща ми и К. дойдоха разтърваха Е. и момчетата и те си тръгнаха.”. Свид. А., който придружавал пострадалия, твърди – “по средата на паркинга на ДСК се разминаваме с три момчета, като единият от тях тръгна срещу П., като му говореше нещо след което хукнаха да бягат… В един момент П. се хвана за корема и се наведе към земята и аз тогава разбрах, че е наръган с нож.”. Свид. П. описва следното – “Това момче се насочи към нас и започна да ни вика и да ни пита какви сме и защо вървим така. В общи линии това момче търсеше как да се заяжда с нас. Псуваше ни като думите му бяха “Какъв си ти бе. Майка ти да еба.”. Също така той се обръщаше към нас с “копелета” и казваше че той решавал какво ще става в градът. Аз му казах да ни остави на мира и че празнувам рожден ден и искам да си изкарам празника без проблеми. Тогава той отново повтори “Какъв си ти. Майка ти да еба.”. Още с думите това момче извади нож, като не видях точно откъде го извади, мисля, че беше от ръкава си и замахна към мен като ме прободе веднъж в корема и по-точно в лявата част. Аз усетих остра болка и паднах на земята…”.

От своя страна подсъдимият – в хода  на досъдебното производство след повдигане на обвинението по чл. 129 ал. 1 от НК на 08.11.2013г. е дал обяснения: “… две момчета минаха покрай нас. Едното от тях го познавам по физиономия понеже преди време го бях бил в хранителното училище. Поздравих го и тогава другият дойде при мен и ме буташе. Той ми говореше нещо но не го разбирах какво ми говори. А. стоеше отстрани и викаше. Тогава не зная защо извадих ножът си и замахнах към едно от момчетата. Не съм сигурен но мисля че го мушнах веднъж с ножа. Не видях къде го мушнах. Момчето, което мисля че мушнах не е това, което както казах бях бил в хранителното училище. След това тези две момчета си тръгнаха….”. Пред експертите по СППЕ подс. С. е посочил, че е бил в магазина със свид. П. и Б., след което не помни нищо до момента на задържането му от полицията. След повдигане на обвинение по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК на 19.06.2014г. декларирал, че не се признава за виновен и отказал да дава обяснения.

На тази основа, при съобразяване на възрастта и пристрастността на свид. М. към твърденията на подс. С. – разколебаващи достоверността на показанията й, беглите възприятия на свид. А. на поведението на подсъдимия и прекият директен словесен и физически контакт между подс. С. и свид. П. – съдът приема, че правилно обстоятелствената част на обвинението е изградена върху показанията на пострадалия. Не се установява по несъмнен начин активно провокативно поведение от страна на свид. П. и А. спрямо подсъдимия. В допълнение подобна логика се изключва от факти като - поводът пострадалия и приятелят му да се намират в близост до магазина, празничното настроение на свидетелите, отсъствието на предходни контакти и познанство между свид. П. и подс. С.. С признанията, депозирани от подсъдимия пред съда, доброволно и съзнавайки правните им последици, той частично е променил собствената си позиция и по този начин е потвърдил верността на показанията на свид. П.. В обобщение съставът установи, че в доказателствената съвкупност не се проявяват съществени противоречия, които да водят до други изводи по фактическата обстановка, респ. да оспорят правилността на решението за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК.

Подсъдимият в жалбата си твърди, че пострадалият не е представил документи за извършена операция на дебело черво и далак, доказващи че здравето му е било сериозно засегнато. Установява се, че в материалите по делото са приложени писмени доказателства за здравословното състояние на пострадалия – л. 17 и 18 от ДП. Видно от съдържанието им свид. П. ***, Хирургично отделение, на 08.11.13г. и е бил на лечение до 15.11.13г., след което бил изписан с дадени указания за домашно долечение. От първичните медицински документи и интерпретиращата ги СМЕ се установява видът, обемът и насоката на оперативната интервенция /упражнена в спешен порядък/ спрямо свидетеля. Видно е, че на 27.11.13г. на свид. П. е бил проведен и преглед в Съдебно-медицинско отделение на МБАЛ – АД – Търговище, от специалистът, назначен по-късно като вещо лице. Отразено е в епикризата, че още при приемането в болницата пострадалият е бил в увредено общо състояние, като от раната са се виждали пролабирали вътрекоремни органи. По време на самата операция са установени срязването на слезката и дебелото черво, излива на значително количество кръв в кухината. Медицинските документи са интерпретирани от назначената по делото СМЕ. С оглед на тези доказателства съдът приема, че травматичните увреждания на пострадалия са установени по категоричен начин, те са били проявени в пълен обем при постъпването му в болнично заведение и са налагали съответна животоспасяваща оперативна интервенция.

Подс. С. сочи, че е дал неверни сведения на вещите лица по СППЕ. С определение по чл. 327 от НПК съставът отказа да назначи нова комплексна експертиза, тъй като не бе установена такава необходимост. Заключението на представената по делото е обосновано и пълно, не възникват съмнения за правилността му. От позицията на компетентността си вещите лица са установили, че към момента на изследването подсъдимият проявил негативизъм и нежелание да бъде оценен реално, имал е ясно съзнание, с висок защитен механизъм – да отрече и омаловажи извършеното. Специализираните методики, приложени по отношение на подс. С., са позволили обективни изводи – при него съществува гранична степен на интелект, а нивото на концентрация, устойчивост на вниманието, ниво на паметовите и интелектуални способности са в съответствие с възрастта, образованието и житейския опит. В личностовия му профил се очертава потенциална агресивност, която в дадени ситуации преминава във физическа агресивност, импулсивност в поведенческата дейност, дисбаланс между емоционално и рационално, като преобладава емоционалното, слаби волеви задръжки и нисък самоконтрол. Извършеният от вещите лица клиничен анализ на свидетелските показания и анамнестичните данни са обусловили извод за обикновено алкохолно опиване средна степен – предизвикало към момента на деянието у подс. С. нарушаване на афективния контрол, разгръщане на склонност към конфликти, които на базата на занижена критичност и улеснена действена активност са довели до агресивни действия. Това състояние е позволявало подсъдимият да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

 

При изследването на доказателствата, събрани по делото, както сами за себе си, така и съпоставени с останалите, и с оглед постъпилите конкретни възражения, съдът не установи други обстоятелства, които да налагат допълнителен анализ. Приобщените от първоинстанционния съд доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІ. От правна страна.

 

С присъдата подс. Е.С. бил признат за виновен в това че на 08.11.2013 г. около 01, 30ч. в гр. Търговище, направил опит умишлено да умъртви П.В.П., като деянието останало недовършено по независещи от него причини. Описаното поведение съдът оценил като осъществяващо обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК.

Пред настоящата инстанция служебният защитник на подс. С. намира, че анализът на доказателствата налага извод, че се касае за хулиганска проява, съпроводена с причиняване на телесно увреждане. Счита, че присъдата е немотивирана, тъй като не са изложени подробни съображения относно субективната страна на извършеното от подсъдимия, че съдът не е обосновал тезата, че е извършен опит за убийство, а не средна телесна повреда, каквото е било първоначалното обвинение.

Действително проверката на мотивите към присъдата установява изключителна лаконичност в частта на правните изводи. Съдът е приел, че деянието е довършен опит за убийство, извършено е виновно, при пряк умисъл на вината. Позицията на страните в хода пренията пред първоинстанционния съд, включително и на упълномощения тогава защитник, не е обективирала спор или възражения за друга правна оценка на извършеното. Следователно, не би могло да се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да разгледа и обсъди наведените от страните аргументи.

Доколкото възраженията на защитника и подс. С. относно квалификацията на извършеното са формулирани пред настоящата инстанция, съставът ги обсъди по следния начин:

Правната страна на деянието, формата на вината и съответно приложимият материален закон се основават върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства, индивидуализиращи извършеното - от предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните отношения, характера и интензитета на съставомерната дейност, насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното средство и конкретен способ, до последиците от него. Доказателствените източници по настоящото дело, разгледани в тяхната последователност, логическа обвързаност и разнородна правна природа, позволяват несъмнени изводи по наведените възражения.

В конкретния казус не са налице фактически положения за прилагане на материален закон, съдържащ оценка на поведението на подс. С. като състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, съответно изцяло извън обсъждане са нормите по чл. 118 или чл. 132 от НК. Не е установено и поведение на пострадалия, което да постави подсъдимия в състояние на неизбежна отбрана, респ. да подлежи на оценка състав по чл. 119 от НК.

Счита се от защитника, че умисълът на подс. С. не е бил насочен към предизвикване смъртта на свид. П., а само към нанасяне на средна телесна повреда. В тази насока допълващи аргументи са: липсата на мотив да бъде извършено убийство; съмнението, че подсъдимият добре познава човешката анатомия и посред нощ, в пияно състояние цели да засегне жизненоважен орган в коремната кухина; отсъствието на реплики относно решение за причиняване на смърт; въздържането от последващи удари и оставането на място докато настъпи смъртта; невъзможността да има опит за убийство при евентуален умисъл. Подсъдимият от своя страна сочи, че не разбира как от обвинение по чл. 129 от НК се е преминало към такова за убийство.

         В мотивите към разглежданата присъда е отделено необходимото внимание на механизма, средството, мястото и естеството на причинените увреждания – водещи ориентири в съдебната практика при изясняване на субективната страна – в частност формата на вината. Правилни са съображенията, че подсъдимият е използвал оръдие на престъплението, годно да причини смърт, като е упражнил средна по степен сила, позволила преодоляването на телесните обвивки и навлизането в коремната кухини на пострадалия. Видно е, че именно по обективните характеристики на нараняването на слезката вещото лице е посочило, че е необходимо острие с най-малка дължина около 15см. От значение е инициалната посока на удара – съзнателно замахване към свидетеля, в ляво в коремната област, където са съсредоточени жизненоважни, масивно кръвоснабдени органи. /Именно значителното количество излята кръв е определило разстройство на здравето, временно опасно за живота – смъртният изход би могъл да настъпи поради остра кръвозагуба или перитонит./

Следователно използваното оръжие и локализацията на удара демонстрират формираната в съзнанието на подсъдимия субективна представа за целените последици. Известни са множество примери от практиката, при които съдилищата са приемали, че и един удар с оръжие, годно да причини смърт – нож, камък, дърво и т.н. в жизненоважна за пострадалия област сочат на субективната страна на дееца. /напр. Решение № 151 от 2.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 149/2014 г., I н. о., НК - “Вярно е, че подсъдимият е нанесъл един удар на пострадалия, но с опасно средство (дълго и тежко дърво), в жизненоважна част от тялото (тилната област на главата) и със сила и интензитет, причинили изключително тежки и многобройни телесни увреждания на пострадалия с дълготрайни, а някои от тях - и неотстраними, последици”, Решение № 108/23.03.2009г. на ВСК – І н.о. и др./. Тезата, че за умисълът следва да се изходи и от обстоятелството, че деецът не е нанесъл повече последователни удари в случая е необоснована. Действията на подс. С. са били овладени с помощта на бащата на свид. М. и свид. П., които са го отдръпнали от пострадалия. След намесата им той не е могъл да установи нов физически контакт с пострадалия.

Безспорно и трайно отстоявано в съдебната практика е становището, че не е възможен опит за убийство при евентуален умисъл. Необходимо е  обаче да се отчете, че в някои случаи на посегателствата срещу личността – както и в настоящия, умисълът на дееца е с неконкретизирано съдържание, с неопределеност или алтернативност на представите, като се предвижда най-общо настъпването на два или повече резултати и иска или допуска настъпването на който и да е от тях, като това ангажира отговорността му по по-тежкото престъпление. /арг. от ППВС 28/57г., изм. и доп. с ППВС № 7/87 – “В случаите, когато се иска или допуска или единият, или другият резултат (алтернативен умисъл), деецът следва да отговаря само по чл. 126 НК или за опит към същото в зависимост от това дали е настъпила, или не смъртта на пострадалия.”, Решение № 109 от 10.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 624/2008 г., II н. о., НК, -“В тези случаи, когато деецът действа с пряк неопределен умисъл и поради независещи от него фактори причинява по-лекия от резултатите, то той следва да отговаря за опит към по-тежкия резултат.”, Решение № 157/15.04.2014г. на ВКС, ІІ н.о. и др./. С оглед изложеното съставът счита, че подс. С. е действал с пряк неопределен/алтернативен умисъл. До такъв извод е достигнал и наблюдаващият производството прокурор при РП гр. Търговище – видно от постановлението от 27.05.2014г., когато е изпратил по компетентност делото на Окръжна прокуратура. Аргументи в тази посока са били изложени и в постановлението от 02.06.2014г. на Зам. Окръжен прокурор при ОП гр. Търговище, който е приел, че в действията на обвиняемия е налице пряк алтернативен умисъл.

Отправянето на заканителни реплики, съдържащи декларация за готовност да бъде извършено убийство, не е условие без което не може при изследването на обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 115 от НК. Респективно, отсъствието на словесно формулиране на взетото решение не променя значението на конклудентните действия на деец, воден от такива намерения.

При подс. С. е установена годност за формирането на представи относно естеството на деянието и неговите последици. В този смисъл той е съзнавал, че нанасяйки силен удар с нож целенасочено към жизненоважна област на свид. П. резултат от това би бил умъртвяване на жертвата, като не е необходимо образование или интелект надвишаващи придобитите от подс. С. и констатирани от СППЕ. Намесата на специализираната помощ е осуетила иначе неминуемите последици. Действително СМЕ установява по пострадалия две средни телесни повреди, но предвид всички значими факти, при съобразяване и на съдебната практика, отговорността на подс. С. е отнесена към по-тежкия резултат и деянието правилно е било квалифицирано по чл. 115 вр. чл. 18 от НК. /съобразено и Решение № 437 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 443/2010 г., I н. о./.

С оглед на процесуалното развитие и промяната в подсъдността на досъдебното производство обвинението спрямо подс. С. за деяние по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК се явява законосъобразна оценка на установените в процеса на разследването фактически положения. Не са били допуснати нарушения или ограничения на правата на обвиняемия и подсъдимия, не е налице необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд.

Защитата на подсъдимия пред въззивния съд определя извършеното като “безспорно хулиганска проява”, водена от мотив и желание да доминира, за да докаже, че той е човекът, който управлява и в изблик на демонстрация на това намерение е извършено намушкването.  Прокурорът от апелативната прокуратура от своя страна счита, че мотивът и подбудите на подсъдимия са хулигански и правната квалификация следва да бъде по чл. 116 от НК и намира, че по отношение на подсъдимия е направен компромис.

В отсъствие на подобно обвинение, настоящата инстанция би могла да отчете обективните данни за обусловеност на деянието от явното неуважение на подс. С. към обществения ред и човешките ценности само като обстоятелство от значение за параметрите на отговорността. При  обвинение по чл. 115 от НК мотивът не е съставомерен признак.

След преценката на становищата на страните съставът не установи други възражения от правна страна. На основата на разнородните източници на доказателства и връзките между тях, внимателният подход към правната оценка на извършеното установи, че постановената присъда е правилна в частта на взетите решения по съществото на обвинението.

 

         ІІІ. По отношение на наложеното наказание.

 

         В последната си дума пред въззивната инстанция подс. С. моли за намаляване на присъдата. Прокурорът оценява наложеното наказание като снизходително, но в отсъствието на протест предлага присъдата да бъде потвърдена.

        

Мотивите на разглежданата присъдата в тази част са в съответствие с принципите на законоустановеност и индивидуализация. Изследвани и оценени като изключително високи са степента на обществена опасност на деянието и на личността на подс. С.. Първоинстанционният съд не е установил смекчаващи отговорността обстоятелства, извън признанието на подсъдимия, но определил наказанието незначително над минималния размер, воден от съображения за потребностите на подсъдимия от поправяне и превъзпитаване и младата му личност. Не са били изрично формулирани отегчаващи отговорността обстоятелства, но те са изводими от подробните съображения относно предходната съдимост, спецификата и градирането на престъпните проявления на подс. С., извършване на деянието в изпитателния срок на отложено наказание лишаване от свобода за деяние по чл. 198 ал. 1 от НК.

Допълнително се открояват следните обстоятелства от значение за отговорността – смекчаващо: подс. С. е съдействал на органите на разследването, като сам е показал и доброволно предал оръжието на престъплението; отегчаващи - установено безспорно и от страните по делото е, че мотивите за извършването му могат да бъдат окачествени като хулигански; у подсъдимия е налице потенциална агресивност, която преминава в определени ситуации във физическа – констатирано от СППЕ и чрез контролните факти по делото – свид. А. е бил бит от подсъдимия, свид. Е. прибрала ножа от масата и го върнала на дъщеря си, свид. М. не искала да го дава на подсъдимия – очевидно съзнавайки личностовите му особености.

Не се установяват множество или изключителни по характера си смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извод за прилагане на чл. 58 А ал. 4 от НК.

Преценката за параметрите на отговорността на подс. С. е правилна по своя краен извод. Техниката на определяне на наказанието не се позовава на математически понятия в отмерването на санкция - справедливо отражение на извършеното. Водещи ориентири са обстоятелствата по чл. 54 от НК, гаранциите за постигане на целите по чл. 36 от НК и задължителното прилагане на чл. 58 А ал. 1 от НК. С оглед на фактите по настоящото производство и законовите изисквания, определеното от първоинстанционния съд наказание се явява справедливо. С приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК и налагането на наказание лишаване от свобода за срок от осем години е постигнато стабилно съответствие между значимите законови положения и очакваните цели на превенцията. В съответствие със специалния закон е определен първоначалния режим на изтърпяване. Отговорността на съда да прецени потребностите на личността от поправяне и превъзпитаване, условията на функционирането й, потенциалните рискове, които носи, в случая предопределя изолирането на подс. С. от обществото в рамките на период, гарантиращ настъпването и затвърждаването на положителни промени в нагласите и ценностната система. Наказанието постига и необходимото въздействие спрямо обществото в широк кръг, тъй като е в размер, съобразен с моралната укоримост и категорично влияе като предупреждаващ и възпиращ подобни прояви фактор. Не са налице основания за проява на по-голяма снизходителност – нито с оглед доказателствата по делото за извършеното и спецификите на личността на подсъдимия, нито с оглед съотнасянето на конкретния казус спрямо актуалната съдебна практика.

Привеждането на наказанието лишаване от свобода за срок от 9 месеца по НОХД № 916/2012г. на РС Търговище е по силата на закона – чл. 68 ал. 1 от НК. Правилно е определен първоначалният режим на изтърпяване.

Приспаднат е бил периодът на задържането в хода на наказателното производство.

 

ІV. По отношение на гражданско осъдителната част на присъдата.

 

Независимо от отсъствието на възражения срещу тази част на присъдата, в пределите по чл. 314 от НПК въззивната инстанция я подложи на проверка.

         С оглед осъждането в наказателната част и признаването на подс. С. за виновен в деяние, от което са настъпили неимуществени вреди за свид. П. – елементи на отговорността по чл. 45 от ЗЗД, правилно ТОС е счел предявеният граждански иск за основателен за сумата от 25 000лв., при допуснат за съвместно разглеждане в размер на 30 000лв.

         По отношение на размера, в който искът е доказан, съдът е отчел вида и характера на претърпените болки и страдания – преки физически травми, интензивен риск за живота му, продължително лечение. Пострадалият е бил тежко увреден в нощта на личния си празник, дълго време е бил в болнични, страхувал се е да излезе от дома си, а срязването на далака пречи на бъдещото упражняване на професията му –танцьор. Налице са убедителни писмени и гласни доказателствени средства в подкрепа на претенцията.

         Не са останали обстоятелства, които съдът да не е преценил по справедливост при определяне на обезщетението. С оглед заключението на вещото лице по СМЕ в резултат на оперативното лечение свид. П. е възстановил в голяма степен физическото си състояние. Пострадалият понесъл травмата на 27г. възраст, в която възможностите за компенсация на организма са високи, и притежава интелектуални качества, които да подпомогнат психичното превъзмогване на отражението от извършеното и намирането на адекватен начин за трудова реализация. Поради тези съображения въззивният съд подкрепя извода на ТОС, че за разликата от 5000лв. претенцията се явява необоснована.

         Присъждането на лихвите от деня на увреждането е на самостоятелно основание и е правилно постановено.

         Поради изложеното въззивната проверка не установи основания за промяна в гражданско осъдителната част на присъдата.

 

При служебната проверка на присъдата и в останалата част не се установиха основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 88 на Окръжен съд гр. Търговище по НОХД № 200/2014 г., постановена на 30.10.2014 г.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :