Р Е Ш Е Н И Е

 

255

 

гр.Варна,           01.12.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  трети ноември  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Светла Курновска

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №385/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №21/22.08.2016г. по нохд №291/2016г. на Шуменски окръжен съд , с която  подсъдимият А.А.М. е бил признат за виновен в това, че на 01.02.2016г. в гр.Шумен, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност 226 лева от владението на М.Н.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила,  поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 НК му определил наказание  девет години лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК намалил с една трета -  до размера на шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подс.М. като е осъден да заплати на М.М. сумата от 200лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Зачетено е и предварителното задържане на подс.М., и в негова тежест са възложени и сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.С.Т. в качеството й на защитник на подсъдимия А.М.. Прави се възражение в жалбата единствено за явна несправедливост  на наложеното наказание. Иска се неговото намаляне.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му.

          Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата , и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата на подс.А.М. е основателна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

             Подсъдимият А.А.М. *** пазар. Неколкократно бил осъждан , като наказанието си по последната присъда от 2012 г. от четири години лишаване от свобода за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК изтърпял на 18.12.2015г. След освобождаването  от затвора подсъдимият пребивавал в с. Избул, общ. Нови пазар, където живеела майка му, или в гр. Шумен - при баба си. Обикалял из града, за да си търси работа. При една от разходките си срещнал св.С.Д. – полицай, с когото се познавал, защото той работел по разкриването на предишни негови престъпления. Подсъдимият разказал на свидетеля, че е освободен от затвора, гостува на баба си и си търси работа, и му дал номера на мобилния си телефон. На 01.02.2016 г. преди обяд М. се намирал в района на поликлиниката в гр. Шумен. Видял възрастна жена – пострадалата М.Н.М.,***, прилошало й и паднала на тротоара, при което ударила главата си и от носа й потекла кръв. Подсъдимият и други минувачи й се притекли на помощ, помогнали й да се изправи и й дали стол, за да седне. Гражданин се обадил по мобилния си телефон и скоро на мястото пристигнала линейка, за да я откара до болницата. Подсъдимият помогнал на жената да се качи в линейката и останал с нея като придружител. В болницата я съпровождал до рентгена и до кабинетите, за да й извършат необходимите прегледи. Купил мокри кърпички и й ги предоставил, за да избърше кръвта от лицето, чантата и дрехите си. При престоя си в болницата двамата разговаряли, пострадалата обяснила защо е в града. Поинтересувала се с какво се занимава подсъдимия и той обяснил, че извършва строително-ремонтни дейности. М. заявила, че има нужда от ремонти в дома си и за да може да се свърже с него подсъдимият написал на листче номера на мобилния си телефон и име „А.” и й го дал. Пострадалата се почувствала по-добре и казала на подсъдимия, че ще се върне в поликлиниката, защото в 11,30 ч. има час за преглед при кардиолог. Той предложил да я придружи дотам, защото има работа в намиращата се в близост банка. Двамата тръгнали по улицата покрай болницата и жената решила да плати на момчето мокрите кърпички, които й купил, и да му даде 5 лева за това, че си е изгубил времето с нея. Извадила портмонето от дамската си чанта и го отворила, за да извади парите. Подсъдимият видял, че в него има много банкноти, пресегнал се и го издърпал от ръцете й, след което побягнал към центъра на града. Извадил от портмонето намиращите се в него банкноти – една от 100 лева и няколко от по 10 и 20 лева, на обща стойност 200 лева, а самият портфейл и намиращите се вътре документи  – лична карта, карта за пътуване с намаление по БДЖ, карта „Била“ и рецепти, укрил в недостроена сграда. В района на автогарата подсъдимият си закупил нови маратонки и хранителни продукти, които занесъл в дома на майка си в с. Избул. Похарчил всичките пари за пътуване с такси и закупуване на алкохол.

          Пострадалата М., след като се съвзела от уплахата, отишла в РУ на МВР – Шумен и подробно разказала на дежурните за случилото се с нея. Полицейските служители – св. С.Д. и Й.А. от сектор „Криминална полиция”, сравнили номера на мобилния телефон от листчето, което пострадалата им предала, и номера, който подсъдимият съобщил на св. Д. при срещата им, и установили тяхната идентичност. Веднага започнали издирването на А.М., но не го намерили в дома на баба му. Обадили се на колегите си от гр. Нови пазар, които отишли в дома на майка му в с. Избул и изчакали завръщането на подсъдимия, който по това време пътувал с такси със свой сродник до с. Изгрев. При завръщането си, още щом видял полицаите, подсъдимият заявил, че знае защо са там и че сигурно са им се обадили от Шумен. Малко по-късно пристигнали и св. Д. и А. и дежурният разследващ полицай –Т.Т., на когото вече било възложено започналото с разпита на тъжителката досъдебно производство. По време на пътуването до гр. Шумен подсъдимият им разказал, че първоначално помогнал на жената и й оказал помощ, придружавайки я до болницата, но впоследствие като видял, че в портмонето й има доста пари, решил да го грабне и да избяга. Обяснил им, че скрил портмонето и при пристигането в града завел полицаите на мястото и показал укритите вещи. Бил извършен оглед на местопроизшествие и вещите били иззети като веществено доказателство по делото. На 02.02.2016 г. в хода на разследването било извършено и разпознаване на лица, при което св. М. разпознала категорично подсъдимия.

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е  повдигал и пред първоинстанционния съд. Прави се възражение във въззивната жалба единствено за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което и на него ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.

Следва все пак първо да се отбележи , че при правилно установените фактически положения, то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Несъмнено с действията си подс.А.М. както от обективна , така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението , визирано в текста на чл.199 ал.1 т.4 НК. Налице е и квалифициращият признак „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б. „б” НК – с оглед предходната съдимост на подсъдимото лице. В случая рецидивът се обуславя от последните две осъждания на лицето – по нохд №1367/2010г. на Шуменски РС – единадесет месеца лишаване от свобода, и по нохд №131/2012г. на Шуменски ОС – четири години лишаване от свобода, по които и не са изтекли сроковете по чл.30 НК.

 

Конкретно по жалбата на подсъдимия – както се спомена и по-напред, съдът я намира за основателна. Като отегчаващи вината обстоятелства първостепенният съд е приел лошите характеристични данни и множеството осъждания на подсъдимия. Тук следва да се отбележи, че по отношение на М. са постановени общо седем присъди. Наложените по тях наказания обаче са частично групирани – с присъда №1068/2005г. по нохд №1133/2005г. на Шуменски РС е определено общо наказание по нохд №1377/2004г. на РС-Шумен и нохд №390/2004г. на РС-Нови Пазар, а с присъда №3/2008г. по нохд №23/2008г. на Шуменски ОС е определено са групирани наказанията по нея и по нохд №297/2007г. на Шуменски ОС. Т.е. въпреки, че постановените присъди са седем, осъжданията на лицето са пет на брой. Като смекчаващи са приети направеното от М. самопризнание още в хода на досъдебното производство и оказаното от него съдействие /с посочването на мястото, където укрил вещите на пострадалата/, и изразеното съжаление за стореното. Следва да се отчете и материалното положение на подсъдимия – безработен и без доходи/типично за представителите на този етнос – общественосоциален и извън наказателното право е отговорът на въпроса защо те се намират в това положение/. Вярно е също така, че грабежът като вид престъпление е с висока степен на обществена опасност, но това е взето предвид и от законодателя и точно поради тази причина той е тежко наказуем – в случая от 5 до 15 години лишаване от свобода. Същевременно конкретния казус /с оглед начина на извършване/ не сочи степен на обществена опасност по-голяма от обичайната за този вид деяния. Нещо повече – следва да се отчете фактът, че подсъдимият първоначално е помогнал на възрастната жена. Умисълът му за грабеж е възникнал по-късно – при вида на парите в портфейла на пострадалата. В тази връзка напълно се споделя изводът на първостепенния съд за наличието на инцидентен умисъл при извършване на престъплението/доводите в тази насока няма да бъдат преповтаряни/. С оглед изложеното и като не пренебрегва и факта, че подсъдимият е вече осъждан за грабежи, и настоящото деяние е извършено месец и половина след излизане на лицето от затвора, въззивният съд счита, че наказание от девет години лишаване от свобода се явява завишено. Относимо към извършеното и степента на обществена опасност на дееца би  било едно наказание от осем години лишаване от свобода – определено при съблюдаване изискванията на чл.54 НК. То разбира се следва да бъде намалено с една трета – при спазване императивните разпоредби на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК -  до размера на пет години и четири месеца лишаване от свобода. Естествено отново изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В тази насока и атакуваната присъда следва да претърпи корекция, а в останалата си част като правилна и законосъобразна – потвърдена. Включително и в нейната гражданска част – без съмнение вследствие действията на дееца пострадалата жена е претърпяла имуществени вреди в размер на 200лв. /отнетата от нея парична сума, останалите вещи са били върнати след оказаното от М. съдействие/, за които логично е била овъзмездена от съда с ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Доколкото съдът е пропуснал да осъди подсъдимото лице да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск, то това следва да стане след евентуално влизане на присъдата в сила по реда на ГПК или чл.306 НПК.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.337 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ присъда №21/22.08.2016г. по нохд №291/2016г. на Шуменски окръжен съд в частта, в която на подс.А.А.М. за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК е наложено наказание девет години лишаване от свобода намалено по реда на чл.58а НК на шест години лишаване от свобода,  КАТО НАМАЛЯ наказанието на подс.А.М. на ОСЕМ ГОДИНИ  лишаване от свобода, което на основание чл.58а ал.1 НК редуцира с една трета до размера на ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

В останалата част потвърждава присъдата.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :