Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2/07.01. Година 2019 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение, втори състав

На петнадесети ноември, Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

   

съдебен секретар Соня Дичева

прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 385 по описа на съда за 2018г., при произнасянето си взе предвид:

 

Предмет на въззивната проверка е правилността на постановена от Окръжен съд – Шумен присъда №18/08.08.2018 година по НОХД №154/2018 година, с която подсъдимият С.Г.Д. е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК.

Съдебният акт е протестиран от прокурор от Окръжна прокуратура – Шумен с твърдение за незаконосъобразност и необоснованост, произтичащи от допуснати процесуални нарушения от ШОС в разпоредителното заседание поради бездействие да констатира очевидна фактическа грешка в обвинителния акт относно мястото на извършване на престъплението, липса на мотиви, противоречие между доказателствата и приетите фактически положения. Към въззивния съд са отправени алтернативни искания – за отмяна на присъдата на ШОС и връщане на делото в първата инстанция за новото му разглеждане от друг съдебен състав или за осъждане на подсъдимия Д. по повдигнатото му пред съда обвинение за престъпление по 248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК.

В пренията пред настоящата инстанция протестът се поддържа изцяло. Приоритетна е тезата за липса на мотиви по съществени части от предмета на доказване, с което се обосновава очакване  за резултат по чл.335 ал.2 от НПК. В алтернатива се поддържа искане за осъждане на подсъдимия по съответното обвинение в първата инстанция.

По съществото на делото защитникът на подсъдимия счита протеста за неоснователен. Адв.Г. намира за съгласувани обстоятелствената  част и диспозитива на обвинението относно местоизвършването на деянието, като отхвърля технически недостатък в обвинителния акт. По отношение на качеството на мотивите към присъдата се изразява положително  становище, твърди се и субективна несъставомерност на деянието с оглед техническите условия за генериране на окончателното заявление за подпомагане за съответната стопанска година.

В последната си дума подсъдимият моли да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Варненският апелативен съд като взе предвид аргументите в протеста, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, достигна до следните правни и фактически изводи:

По отношение на подс.С.Д. Шуменската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение за престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК, защото на 23.06.2015 година в гр.Шумен като търговец – ЕТ „С.Г.Д. - Мушев”, подал заявление за подпомагане 2015 с УИН 27/100615/79567, в което представил неверни сведения – че обработва заявени за подпомагане БЗС с №№12766-1510-9-4, 12766-1510-10-1 и 12766-1510-11-1, за да получи средства от фондове, предоставени от ЕС на българската държава, като получил сумата от 1517.62лв.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общата процедура, като в неговите предели е подложил на проверка събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, по инициатива на страните и по свой почин е попълнил доказателствената маса с гласни и писмени доказателства, след което е разрешил въпросите по чл.301 от НПК.

Доказателствената основа по делото обосновава приетите от първоинстанционния съд фактически обстоятелства, като дава и основание на настоящия състав да приеме нови фактически положения на основание чл.316 от НПК в следния аспект:

Подсъдимият С.Д. е жител ***. В течение на години той се занимавал със земеделие, обработвайки свои и арендувани земеделски земи  в землището на гр.Върбица и околните населени места.

 През стопанската 2014/2015 година подсъдимият обработвал собствени сливови овощни градини в землището на гр.Върбица с №№12766-1510-9-4 (идентичен с кадастрални имоти №№ 036031, 036032, 036033), 12766-1510-10-1 (идентичен с кадастрални имоти №№036018 и 036019) и 12766-1510-11-1 (идентичен с кадастрален имт №036011). За овощките грижи полагали подс.Д., неговите синове – св.св. Р. Г. и Б. Г., както и работниците – св.св.Начко Филипов, А. В. и Д. Ч.. В стопанската година 2014/2015 те извършили есенно дисковане, почистване на дръвчета от сухи клони, пръскане с бордолезов разтвор, пролетна оран с техен трактор и плуг, предцъфтежно и следцъфтежно пръскане.  Мероприятията приключили до края на месец май 2015 година.

На 07.05.2015 година подсъдимият като собственик на ЕТ „С.Г.Д. - Мушев” подал в ОС „Земеделие” в гр.Върбица заявление за подпомагане 2015 по СЕПП и директни плащания на площ за стопанската 2014/2015 година.

През 2015 година ДФ «Земделие» стартирал Програма за развитие на селските райони 2014-2020 година. Подмярка 6.1. от програмата предвиждала подпомагане на млади земеделски стопани във възрастовата граница от 18 до 40 години, занимаващи се със земеделие и животновъдство.

Интерес към подмярка 6.1. проявили св.Р.Р.и св.Р.Ч.. По този повод в началото на м.юни 2015 година св.Ч.разговарял с подс.Д., съобщавайки му намерението си да вземе под аренда негови сливови градини. Подсъдимият приел предложението. На 04.06.2015 година в гр.Върбица подс.С.Д. подписал пълномощно, с което давал права на св.Ч.да сключва договор за аренда на имоти с №№ 036032, 036033, 036031, 036019, 036018, 036011 и 037008, като определя рента в размер на 60 килограма на декар или 25 лева на декар, за период от 7 години.

На 15.06.2015 година подс.Д. депозирал редактиращо заявление в ОС „Земеделие“-гр.Върбица, в което посочил за подпомагане сливовите овощни градини с №№12766-1510-9-4, 12766-1510-10-1 и 12766-1510-11-1 (фактическо положение, прието на основание чл.316 от НПК).

На 18.06.2015 година св.Ч.сключил договор за аренда за срок от 7 години със св.Е. за три собствени на подс.Д.  имоти с кадастрални №№036033, 036019 и 036018, общо 11.635 дка сливови насаждение в землището на гр.Върбица.

На 19.06.2015 година св.Ч.подписал и други два арендни договора за от по 7 години със св.Р., пълномощник на св.св.Д.Х.и Й.А.. Според съдържанието им св.Х.взел под аренда имоти на подс.Д. ***  с кадастрални №№ 036031 и 03632 с обща площ от 8.700 дка, а св.А. –имот на подсъдимия с кадастрален №036011 в същото землище, с площ от 2 дка.

Подсъдимият не е предавал владение на арендаторите върху арендуваната земя до края на стопанската 2014/2015 година (фактическо положение, прието на основание чл.316 от НПК).

На 23.06.2015 година подсъдимият подал последно редактиращо заявление до ОС „Земеделие”-гр.Върбица, в което добавил три имота в землището на с.Маломир.  Тогава автоматично се генерирало окончателно заявление с УИН 27/100615/79567, в което чрез натрупване се включили всички заявени на  07.05., 02.06. , 15.06.и 23.06.2015 година от Д. обработвани земи и отглеждани животни през стопанската 2014/2015 година. Сред тях попадали БЗС с №№12766-1510-9-4, 12766-1510-10-1 и 12766-1510-11-1.

На 29.06.2015 година свидетелите Е., Х.и А. подали собствени заявления и проекти по схемата „Млад фермер”, към които приложили арендните договори. В хода на проверката на документите от ОД на ДФ”Земеделие” – Шумен били изискани доказателства за началната дата на владението им върху посочените като обработвани от тях сливови насаждения, съответно:

-уведомителното писмо до св.Е. датира от 27.11.2015 година, като след тази дата същата представила декларация от подс.Д., удостоверяваща предаване на владението върху арендуваните земи на 17.06.2015 година;

-уведомителното писмо до св.Х.е от 10.11.2015 година, като същият  на 19.11.2015 година представил декларация от подс.Д. за предадено му владение на 18.06.2015 година;

-уведомителното писмо до св.А. е от 09.11.2015 година, като лицето е представило на 19.11.2015 година пред компетентната администрация декларация от подс.Д. за предадено  му владение на 18.06.2015 година (нови фактически положения, приети на основание чл.316 от НПК).

Във връзка със заявлението за подпомагане с УИН 27/100615/79567, ЕТ „С.Г.Д. - Мушев” получил средства от фондове, предоставени на нашата държава от ЕС в размер на 1517.62лв.

Горните фактически положения се извличат от обясненията на подс.Д.; от показанията на св.св.К., Ш., Е., А., Х., Р., Ч., В., Ч., Г., Д., М., П., Г.С., Г.С., Б.Г. и Бузгова; от заключенията на съдебните експертизи; от писмените доказателства.

Доколкото в протеста се заема становище за незаконосъобразност на атакуваната присъда поради съществени процесуални нарушения по чл.348 ал.3 т.т.1 и 2 от НПК, логично би било контролната въззивна дейност да се развие по този приоритет. По мнение на състава обаче чрез отразените оплаквания се цели изместване фокуса на въззивната проверка от обосноваността на присъдата, като се търси процесуален ред, по който съдебният акт да бъде отменен с оглед бъдеща възможност по чл.287 от НПК. Поради тези съображения въззивният състав изведе на преден план контрола за обоснованост на акта, като при внимателния прочит и оценка на доказателствата и доказателствените средства по отделно и в съвкупността им установи следното:

В резултат на събраните и проверени в съдебното следствие относими доказателства  и техните процесуални носители, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, напълно различна от предложената с обвинителния акт. Дадената оценка на доказателствените източници е обективна, почива на правилата на формалната логика, изведени са верни фактически положения. Приетите от настоящата инстанция нови фактически положения само детайлизират картината на деянието, без да променят отразената му същност в мотивите към проверяваната присъда.

По отношение заявлението на подс.Д. за подпомагане по СЕПП и директни плащания на площ за стопанската 2014/2015 година:

На 07.05.2015 година подсъдимият подал в ОС „Земеделие” в гр.Върбица общо заявление за подпомагане с УИН 2710061579567 (т.5 л.6-л.25 и следващите от д.пр.), в което посочил множество обработвани имоти и отглеждани животни. Във въпросното заявление, както и в редактиращите заявления от 02.06.2015 година (т.5, л.113 и сл. от д.пр.) и 15.06.2015 година (т.5, л.139 и сл. от д.пр.) не фигурират парцелите по ИСАК с №№12766-1510-9-4, 12766-1510-10-1 и 12766-1510-11-1.  Същите  са били посочени от Д. в друго заявление от 15.06.2015 година (т.5, л.164 и сл. от д.пр.).

Съобразно чл.41 ал.3 от Закон за подпомагане на земеделски производители, земеделските земи включени в заявлението за подпомагане трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделския стопанин, като правното основание за ползване се доказва с вписани актове по ЗСПЗЗ. Чрез показанията на св.А.Б.се установява, че е била извършена проверка за собствеността и ползването на заявените от подс.Д. обработваеми площи в специален софтуеърен регистър на общинската служба по земеделие (НОХД №154, л.87), приключила без констатация за нарушение.

Към 15.06.2015 година сливовите насаждения в БЗС по ИСАК с №№12766-1510-9-4, 12766-1510-10-1 и 12766-1510-11-1 били обработени от подсъдимия Д., синовете му св.св.Р. и Б. Г. и от работниците св.св.Н.П., А. В. и Д. Ч.. Конкретните мероприятия се извличат от гласните ДС, като биха могли да се отразят по следния начин:

-св.Пенков орал сливовите насаждения с трактор, видял работници на подс.Д. да пръскат, а самият собственик да реже клони  (НОХД №154, л.72);

-св.В. работил с личен труд на сливовите насаждения (НОХД №154, л.72 гръб);

-св.Ч. работил като общ работник при подсъдимия, пръскал овощките (НОХД №154, л.72);

-показания на св.св.Б. и Р. Г., обяснения на подс.Д. в насока, че градините били обработвани от тях и работниците им (НОХД №154, л.л.73, 77, 88).

Въззивният състав се отнесе много внимателно към показанията на горната група участници в наказателното производство поради обстоятелството, че св.св.Пенков, Ч. и В. са в приятелски и финансови отношения с подсъдимия, а свидетелите Г. са негови синове. Към внимателно проучените за достоверност се числят и обясненията на подсъдимия, с оглед двойнствения характер на доказателствения източник.  В случая контролни по отношение истинността на гласните доказателства се явяват преки доказателства, въведени чрез показанията на  св.П. П. (НОХД №154, л.75) и чрез листи за посещение на място в овощните градини през м.септември 2015 година (т.IX, л.79-л.83, т.X, л.81-л.86 и т.XI, л.105-л.109). Въззивният съд разчита смисълът им като еднопосочен относно положената грижа за сливовите насаждения от подсъдимия. Чрез показанията на св.П. се установява, че при проверка от  компетентната администрация през м.септември 2015 година св.св.Е., А. и Х.не могли да посочат масивите, които твърдели, че обработват.

Кредитираните доказателствени източници автоматично изключват достоверността на показанията на св.св.Е., А. и Р. относно твърдените грижи за насажденията до края на стопанската 2015 година. В показанията си св.Х.не заявява собствено участие в отглеждането на овощките, поради което доказателственият източник на практика е без принос по обсъжданото обстоятелство. Св.А. твърди, че с баща си св.Р. садили дървета, като с оглед намиращите се в т.2 л.43-48, горна номерация, от д.пр. писмени доказателства (сортово свидетелство №18 от 09.11.2015 година и документи за предаден посадъчен материал) въззивният състав приема, че тези мероприятия имат отношение към следващата стопанска година 2015/2016.

Към базовата за доказателствения процес дата 15.06.2015 година подсъдимият Д. вече бил упълномощил св.Ч.да отдава под аренда негови собствени сливови овощни градини в землището на гр.Върбица с №№12766-1510-9-4 (идентичен с кадастрални имоти №№ 036031, 036032, 036033), 12766-1510-10-1 (идентичен с кадастрални имоти №№036018 и 036019) и 12766-1510-11-1 (идентичен с кадастрален имт №036011). Пълномощното датира от 04.06.2015 година (т.1, л.54 от д.пр.), като съобразно заключението на СГЕ (т.2, л.117 от д.пр.) представлява истински частен документ. Същото не съдържа ограничителни клаузи по отношение на представителната власт на упълномощения.

Както първоинстанционният съд, така и настоящият състав констатира доказателствени противоречия досежно реалните договорки между подс.Д. и св.Ч.преди подписване на пълномощното.

Св.Ч.твърди, че бил потърсен от св.Е., от св.св.А., Р. и Х.с молба да им намери сливови насаждения, с които да участват по програма «Млад фермер». В тази връзка той питал подсъдимия: «...Бат С., ще можеш ли да ми дадеш сливи, искат да кандидатстват...» (НОХД №154, л.76)

Оценката за достоверност на доказателствения източник се проведе на основата на писмени доказателства, съдържащи се в досиетата на св.св.Е., Х.и А., които установяват следното:

- на 04.01.2015 година св.Е. сключила договор за наем на сливова градина със св.Ч.(т.9, л.120 от д.пр.). Този договор послужил на свидетелката за първоначалната й регистрация на 15.05.2015 година като земеделски стопанин по Наредба №3 (т.9, л.112 от д.пр.) и бил прекратен на 20.06.2015 година (т.9, л.117 от д.пр.);

-на 12.05.2015 година св.Х.сключил договор с майка си Ц. Х.а (сестра на св.Ч.) за  наем на три овощни градини в землището на гр.Плиска (т.10, л.110 от д.пр.). По подобие на св.Е., договорът бил използван от свидетеля да се регистрира като земеделски стопанин по Наредба №3 в ОД «Земеделие» - Шумен на 13.05.2015 година (т.10., л.103 от д.пр.) и после прекратен на 03.06.2015 година (т.10, л.113 от д.пр.);

- на 13.05.2015 година св.А. сключил договор за наем на овощна градина в землището на с.Енево с баща си св.Р. (т.11, л.120 от д.пр.). Регистрирал се като земеделски стопанин по Наредба №3 на 15.05.2015 година (т.11, л.111 от д.пр.). Договорът бил прекратен на 02.06.2015 година (т.11, л.123 от д.пр.).

 Горната група писмени доказателства позволява извеждането на общи черти в документалната история на тримата свидетели - към 04.06.2015 година същите били регистрирани като земеделски производители по Наредба №3 с фиктивни договори за наем на земеделски земи, сключени със св.св.Ч., Р. и Х.а (не е разпитвана по делото като свидетел). Времетраенето на договорите доказва отсъствието на намерение за обработване на земя. Краткото време до първия ден на стартиране на подмярка 6.1. (29.06.2015 година) изисквало в спешен порядък сключване на нови договори за аренда, за да се приемат за допустими заявленията за подпомагане на св.св.Е., Х.и А.. Всички тези факти не са убегнали от вниманието на контролните органи в ОС «Земеделие» - Шумен. В много подробен сигнал  (т.9, л.135-138 от д.пр.) е обоснована връзката между св.св.Ч., Р. и Х.а, като е изразено съмнение, че те са в основата на схема за усвояване на европейски средства чрез подставени лица, сред които освен свидетелите Е., Х.и А., попадат и разпитаните по настоящето дело Г.С. и Г.С..

На фона на тези фактически положения и при твърдение от страна на подсъдимия, че св.Ч.е заявил намерение лично да вземе под аренда сливовите насаждения, показанията на св.Ч.относно инициативата на св.св.Е., Х.и А. да търсят земя за кандидатстване по подмярка 6.1 се очертават като недостоверни. Интерес от подобно развитие на нещата са имали св.св.Ч., Р. и Х.а, като изводът следва от посочените по-горе писмени доказателства. В показанията си в съдебното следствие св.Е. заявява, че инициативата за наемане на земя от подс.Д. е била на св.Ч.. Очевидно св.св.Х.и А. също нямат пряко отношение към арендните договори, доколкото и двамата в инкриминирания период са работили като фризьори в салон „Ноу хау” в гр.София (показания от съдебното следствие и лични данни по протоколи за разпит на лицата в досъдебното производство).

Както бе посочено по-горе, пълномощното от 04.06.2015 година не съдържа ограничителни клаузи. Подсъдимият твърди, че то се отнася за следващата стопанска година 2015/2016. Първоинстанционният съд надлежно е проверил версията на Д. през разпоредбите на Закона за аренда на земеделска земя. По аргумент от чл.28 ал.1 и чл.29 ал.3 от Закона, договорите за аренда се сключват за стопанска година, която според §2 т.3 от ДР започва на 01.10. на текущата година и завършва на 01.10. на следващата година. С оглед приетите за достоверни обяснения на подсъдимия, че за стопанската 2014/2015 година е извършил всички мероприятия в сливовите насаждения, както и подаденото заявление на 15.06.2015 година, в което е включил имоти по ИСАК с №№ 12766-1510-9-4, 12766-1510-10-1 и 12766-1510-11-1 за подпомагане, се налага извод, че същият не е имал намерение да се лишава от собствеността върху имотите и плодовете за конкретната стопанска година.

По-късно свидетелят Ч.сключил като пълномощник на подсъдимия три арендни договора – на 18.06.2015 година със св.Е. (т.9, л.44- л.46 от д.пр.), на 19.06.2015 година със св.Й.А., чрез пълномощника му св.Р.(т.11, л.40-л.41 от д.пр.) и пак на 19.11.2015 година с Д. Х., отново чрез пълномощник св.Р. (т.10, л.42 – л.43 от д.пр.). Съществен за предмета на доказване е отговорът на въпроса знаел ли е подс.Д. за трите арендни договора? Показанията на св.Ч.по този факт са колебливи, което е напълно разбираемо с оглед правата му по чл.121 от НПК. Подсъдимият твърди, че не е бил уведомен за подписването на арендните договори, като тези му обяснения са били кредитирани от първоинстанционния съд. Ето тук се проявява същността на обвинителната теза, според която подсъдимият е знаел за договорите, защото е подписал декларации за прекратено владение от негова страна върху отдадените под аренда имоти, съответно на 17.06.2015 година и на 18.06.2015 година.

По отношение на въпросните декларации прокуратурата не представя доказателства за времето на тяхното съставяне. Задоволява се с твърдение за истинността им, изводимо от обясненията на подсъдимия и заключението на СГЕ (т.1, л.110 от д.пр.). Ясно е, че подписването на декларациите преди датата на генериране на окончателното заявление за подпомагане би позволило обсъждане на обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по чл.248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК. По този начин би се доказало знанието му за сключените арендни договори на 18 и 19.06.2015 година, съответно ще се установи несъмнено представянето на неверни сведения от страна на дееца в нарушение на задължението да представи такива, с цел да получи средства от фондовете принадлежащи на ЕС или предоставени на българската държава. Събраните доказателства по делото обаче не установяват несъмнено подобно фактическо положение. Инкриминираните декларации са били представени от св.св.Е., Х.и А. през м.ноември 2015 година в хода на проверката на заявленията им за подпомагане от 29.06.2015 година (т.9, л.79-83, т.10, л.103-107, т.11, л.111-117 от д.пр. Декларациите са приложени в т.9, л.131, т.10, л.117 и т.11, л.125 от д.пр.). Този факт се потвърждава в приобщените показания на св.Ч.от д.пр. (т.1, л.82 гръб – л.83), доказващи, че нуждата от декларациите е възникнала в периода на кандидатстването на св.св.Е., Х.и А., след като се установило че Д. е чертал конкретните земи. Синхронни по обстоятелството са и показанията на св.Ерхан М..

Чрез горепосочените доказателствени източници се фиксира моментът на ползване на декларации с невярно съдържание от св.св.Е., Х.и А., което би могло да предизвика обсъждане на данни за документно престъпление. Остава недоказан моментът на съставяне на частните документи. Липсват категорични доказателства и за знанието на подсъдимия за сключените от св.Ч.три арендни договора. Никой от свидетелите Е., Х., А. и Р. не е контактувал с подсъдимия във връзка с тези договори, не е била плащана рента, няма очевидци или писмени следи за уведомяване на Д. за договорите, няма актове за предаване на владението или гласни доказателства в тази насока. Всичко това внася съмнение в обвинителната теза, което следва да се тълкува в полза на подсъдимия, като при спазване на принципа по чл.303 ал.2 от НПК на основание чл.304 от НПК с проверяваната присъда същият законосъобразно е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК.

Първоинстанционният съд е обсъдил възможността за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като съвсем правилно е констатирал липсата на изискване в Наредба №14/28.05.2015 година за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за подпомагане на млади земеделски стопани“ за подаване на декларации относно началния момент на владение върху арендуваните земи, изключващо обективна съставомерност на деянието на подсъдимия и по този текст от закона.

В мотивите към първоинстанционната присъда е отделено специално внимание на местоизвършването на деянието, което според обвинителния акт е в гр.Шумен, а според писмените доказателства (например т.7, л.1 от д.пр.) – в гр.Върбица. Известно  от т.4.2 на ТР 2-2002-ОСНК е, че с обвинителния акт прокурорът формулира обвинението, като определя предмета на доказване. Съществени за правата на подсъдимия (в случая няма други страни) са фактите относно времето и мястото на извършване на престъплението.

От момента на привличането на С.Д. като обвиняем (т.1, л.49 от д.пр.) до съдебните прения в първата инстанция, прокуратурата е поддържала обвинение за престъпление по чл.248а ал.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от НК, извършено в гр.Шумен. При това положение становището в протеста за бездействие на първоинстанционния съд да отстрани очевидна фактическа грешка в обвинителния акт по реда на чл.248а от НПК се явява лишено от основание. За прокурора е съществувала възможността в съдебното следствие в първата инстанция да предприеме изменение на обвинението по отношение на мястото на деянието, с каквито действия обаче ШОП не се е ангажирала. Предложената в протеста оценка на ситуацията през призмата на чл.248а ал.1 от НПК не държи сметка за естеството на очевидната фактическа грешка в обвинителния акт.  С аргументи от Р №14 от 09.10.2018 година на КС, настоящият състав припомня принципното различие между производството между съда и прокуратурата по чл.248а от НПК, което се развива извън разпоредителното заседание и процедурата по изменение на обвинението по чл.287 от НПК. Като очевидна фактическа грешка в обвинителния акт би могла да се възприеме всяка грешка от техническо естество, която не би довела до затруднения  в осъществяване правото на защита от страна на подсъдимото лице. Изменението  по чл.287 от НПК почива на принципа за установеност на обвинението и изискването подсъдимият да е бил в състояние да се защитава по него, като прокуратурата има възможност да променя фактите по обвинението до приключване на съдебното следствие в първата инстанция.

Извършената проверка на мотивите към атакуваната присъда приключи с констатация за съответствието им с изискването на закона. Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл.301 от НПК, като е предложил съответни подкрепящи аргументи, които са ясни и изчерпателни, позволяващи пълноценното упражняване на правото на обжалване.

С оглед изложеното и на основание чл.338 от НПК, въззивният състав

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №18/08.08.2018 година по НОХД №154/2018 година по описа на Окръжен съд – Шумен.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

Председател:                                                Членове:  1.

 

 

 

                                                                                                   2.