Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 74/24.04.           Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и седми март                     Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 386 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 24, постановена на 21.11.2014 г. по НОХД № 115/14 на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдими П.С.В. и Мариана М.Р. били признати за невинни като управители на „ПМ 96“ ООД гр. Шумен, в условия на независимо съпричинителство помежду си, с неустановено до момента лице, служител на „Електроразпределение – Варна“ АД клон Шумен с правоприемник „ЕНЕРГО-ПРО мрежи“ АД и с пострадалите, да са причини смъртта на повече от едно лице – П.З.Д. и Б. С.Б., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /извършване на строително-монтажни работи/, при нарушения на разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 124/1997 г./, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37/2004 г./ и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./, като подс. В. след деянието, направил всички зависещо от него за спасяване на пострадалите, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдал по обвиненията – за подс. В. – по чл. 123 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК, подс. Р. – по чл. 123 ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Със същата присъда бил изцяло отхвърлен предявеният от гражданския ищец П. М. граждански иск срещу подсъдимите за сумата от 70 000лв., като обезщетение за неимуществени вреди. Съдът постановил разноските по делото да останат в тежест на държавата и се разпоредил с веществените доказателства.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор и жалби на поверениците на частните обвинители и граждански ищец.

В протеста срещу присъдата се счита, че е неправилна и необоснована. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат осъдени по обвиненията, като им се наложат съответни наказания. В допълнителните си съображения прокурорът счита и че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение – приемайки, че подсъдимите не са допуснали нарушения на трудовото законодателство, обосновавайки се единствено по чл. 16 ал. 1 т. 7 от ЗЗБУТ, а останалите три норми по обвиненията не са били обсъдени, поради което е налице липса на мотиви. Отговорът на съда по първото нарушение прокурорът счита за неправилен и при неразбиране на рамката на обвинението – не за липсващ, а за инструктаж без необходимия обхват и съдържание. Анализирани са доказателствата по делото и се обосновава становище, че подсъдимите са били длъжни и са могли да предвидят, че неизпълнявайки задълженията си, това ще отрази отрицателно на безопасността на работещите и че тяхното здраве и живот могат да бъдат засегнати. Протестът се поддържа от представителя на въззивната прокуратура, като се формулира искане за отмяна на присъдата и постановяване на осъдителна, а при условията на алтернативност – за връщане на делото поради липса на мотиви на друг състав на съда.

Въззивната жалба на повереника на частните обвинители Д., З. и Д. претендира отмяната на присъдата като неправилна и осъждането на подсъдимите по обвиненията с налагане на поисканите в пренията пред първоинстанционния съд наказания. В допълнителни съображения са изложени подробни аргументи за отсъствие на мотиви по четири от петте нарушени от подсъдимите норми в причинна връзка с престъпния резултат, а по отношение на инструктажа съдът не е оценил необходимото му съдържание. Обсъдено е становището на съда, че смъртта на работниците е настъпила при условията на независимо съпричиняване от страна на неустановен служител на „Електроразпределение-Варна” АД клон Шумен, без да дал отговор по обвинението за независимо съпричиняване от страна на подсъдимите. Повереникът не приема тезата на обвинението, че пострадалите са съпричинили престъпния резултат, защото е установено, че в този ден подсъдимите не са давали конкретни инструкции, с които работниците да са били длъжни да се съобразят, като не е налице противоправно поведение от тяхна страна. Посочени са конкретни противоречия във фактическите изводи  на съда, изложени в мотивите, като се оспорва приетото, че фактологията е безспорно установена. Повереникът сочи, че е налице и друго съществено процесуално нарушение, като съдът не е дал възможност на процесуалният представител на гражданският ищец да изрази становище по искания на другите страни в процеса. Жалбата се поддържа в с.з.

Постъпили са две въззивни жалби от частния обвинител П. М. и от нейния повереник като граждански ищец. Изразено е становище, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи обвиненията срещу подсъдимите, като се иска отмяна на присъдата, осъждане на подсъдимите и уважаване на предявения граждански иск. В допълнителни съображения на повереника се счита, че присъдата не е мотивирана в гражданскоправната й част, а в хода на производството ШОС пренебрегвал становището на частния обвинител и повереника при обсъждане на редица въпроси по делото, не взел становището им при прилагане на нормата на чл. 281 ал. 5 от НПК. Жалбата се поддържа от повереника с искане за произнасяне по същество с осъждане на подсъдимите и уважаване на гражданския иск.

Защитникът на подсъдимите моли за потвърждаване на присъдата. Счита, че съдът правилно е оценил и кредитирал относимите доказателства, като не намира за необходимо да бъдат излагани мотиви за допуснати нарушения, които не са в причинна връзка настъпилата смърт. Инструктаж на работниците бил проведен, като не е налице нормативен акт, регламентиращ неговия обем и съдържание. Налице е съпричиняване от служител на ЕРД и от страна на пострадалите. Издадената от подс. Р. инструкция изрично разяснявала необходимостта от разглобяване на скелето, предвидено и в Наредба 3 за ползването на преносими стълби.

В последната си дума подс. В. изразява искрено съжаление за колегите си, счита че ШОС дал решението и пледира за невинност.

В последната си дума подс. Р. желае решението на ШОС да бъде потвърдено, изразява искрено съжаление, но счита че пряка вина за случилото се няма.

 

Настоящият състав на въззивния съд след като се запозна с материалите по делото, счита че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и съставлява основание за отмяна на постановената присъда.

 

Изготвените към присъдата мотиви нямат необходимото и достатъчно съдържание, което да позволи проверка на законосъобразността на взетите решения. Налице е нарушение по чл. 305 ал. 3 от НПК, доколкото мотивите не съдържат правни изводи по внесените срещу подсъдимите обвинения и по отношение на отхвърлената гражданска претенция.

В обвиненията, внесени и поддържани от прокурора, се твърди, че в процеса на причиняване на престъпния резултат участват – подсъдимите, неустановен служител на ЕРД и пострадалите. Спрямо подсъдимите обвинението приема, че поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /извършване на строително-монтажни работи/, изразяващо се в

неизвършването на оценяване на рисковете за безопасността и здравето на работещите, осъществяващи строително-монтажни дейности на обект „Монтаж метална конструкция хале“,

неизработването на инструкция за безопасност и здраве при извършването на строително-монтажни дейности на обект „Монтаж метална конструкция хале“ в близост до ВЕ 20 kV, извод „ЗИЕНО-1“,

неприлагането на мерки за съществуващия на строителната площадка въздушен електропровод /ВЕ 20 kV, извод „ЗИЕНО-1“, междустълбие 20-21/ преди началото на строително-монтажните работи на обект „Монтаж метална конструкция хале“,

допускането до работа /извършването на СМР/ на обект „Монтаж метална конструкция хале“ в близост до ВЕ 20 kV, извод „ЗИЕНО-1“ на работници, които не са били подходящо инструктирани,

в нарушение на разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 124/1997 г./, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ бр. 37/2004 г./ и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./, а именно:

Чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – „Преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска“;

Чл. 16 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи -

Строителят:

1. осигурява:

в)изработването и актуализирането на инструкции по безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР и при изискваните по тази наредба случаи;

Чл. 54 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – „Преди началото на СМР за съществуващите на строителната площадка въздушни електропроводи се прилага една от следните мерки:

3.при невъзможност за изключване се поставят:

а)бариери (ограждения) или знаци и сигнали така, че да се осигури безопасно разстояние до електропроводите;

б)(изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) подходящи предупредителни устройства и висящи защити, ако под тях ще преминават превозни средства

Чл. 16, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд – „При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен:

7.да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани“…

Чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – „Инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа“….

В мотивите към присъдата действително липсват ясно формулирани правни съображения, които да обосноват оправдаването на подсъдимите изцяло. Доколкото сред фактическите изводи се съдържат някои констатации с правно значение и се приема, че подсъдимите не са извършили нарушения по чл. 16, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, то в отсъствие на аналитично разглеждане на останалите обективни признаци се констатира възникване на основание да бъдат оправдани частично по тези конкретни нарушения.

Не е отразено виждането на съда по останалите елементи на обвиненията - неизвършването на оценяване на рисковете за безопасността и здравето на работещите, осъществяващи строително-монтажни дейности на обект „Монтаж метална конструкция хале“,

неизработването на инструкция за безопасност и здраве при извършването на строително-монтажни дейности на обект „Монтаж метална конструкция хале“ в близост до ВЕ 20 kV, извод „ЗИЕНО-1“,

неприлагането на мерки за съществуващия на строителната площадка въздушен електропровод.

Не е формулиран отговор – има ли значение изготвената оценка на риска – в т. 3, л. 510, за 2002/2003г. и може ли да се приеме, че е дължимата по чл. 15 ал. 1 от Наредба 2/22.03.2004г.; изработената през м. 12.2007г. инструкция по безопасност и здраве била ли е актуализирана съобразно конкретните условия на строителната площадка – съгласно чл. 16 т. 1 б. „В” Наредба 2/22.03.2004г.; бил ли е електропроводът част от строителната площадка, респ. изисквало ли се е да бъдат предприемани действията по чл. 54 от Наредба 2/22.03.2004г. и т.н. Съответно – има ли някое от тези действия/бездействия на подсъдимите значение на принос към сложната верига на съпричиняване, описана в обвинителния акт. Такова изследване на фактите от предмета на доказване и съотнасянето им към рамките на обвиненията срещу подсъдимите напълно отсъства.

Мотивите съдържат вътрешно противоречиви и непълни фактически положения – по отношение на началото на работата от пострадалите – преди или по време на работния ден; кой и кога е определил коя е „необходимата работа”, за която „скелето трябвало да бъде преместено”; какво е било съдържанието на проведения в деня на инцидента инструктаж – след като не е била известна предстоящата работа.

В заключителната част съдът само съобщава, че с присъдата е отхвърлил предявения граждански иск. Това решение страните са узнали още към момента на постановяване на присъдата. Смисълът на мотивите е да се разясни на каква основа е взето съответното решение, на базата на какви съображения е отказано признаването на иска – с прилагане на относимите норми от ЗЗД.

Изложеното дотук обосновава извод, че съдът не е изпълнил задължението да изготви мотивите към присъдата в съответствие със дължимите стандарти. С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС – подобен недостатък категорично ограничава процесуалните права на всички участващи в производството страни. В случая извън вниманието на съда са останали множество въпроси, на които не е даден отговор – не се касае само за недостатъчно пълни и ясни съображения, а и за цялостно неразглеждане на три/четвърти от обвинителната теза и гражданската претенция. Съответно, въззивната инстанция не е в състояние да провери правилността на отсъстващи изводи, които са от изключително съществено значение.

С оглед на допуснатото нарушение, което е съществено и неотстранимо в тази фаза, присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Проблеми относно участието на повереника и гражданския ищец в проведените с.з. – пренебрегване на адвоката и на самата ищца в хода съдебната фаза, не се установяват. Действително съдържанието на протокола не отразява техни изявления, но това не е задължително условие. Друг е въпросът, ако те като страни са имали желание да се включат, а съдът не им е разрешил – видно обаче от протоколите, чието съдържание не е оспорено, не се касае за подобно ограничение и засягане на процесуални права.

 

Предвид съществуващото процесуално основание за отмяна на присъдата, становището на повереника на частните обвинители относно оценката на поведението на пострадалите, както и всички останали аргументи на страните досежно анализа на фактите не могат да бъдат обсъждани.

 

         По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК, въззивният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда № 24, постановена на 21.11.2014 г. по НОХД № 115/14 на Окръжен съд гр. Шумен, и

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: