Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 305/14.12. Година 2017 Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На девети ноември                            Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

АНДВ № 386 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 83 е от ЗАНН и е образувано по искане за възобновяване на наказателното производство от административен характер, подадено от „Медицински център – Солигена“ ООД, чрез управителя на дружеството  - Д.Х.П., в качеството му на процесуален представител. Чрез същото се атакува Решение № 198/19.07.2017г. по ВАНД № 228/2017г., по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 21/12.04.2017г. по АНД № 50/2017г., по описа на Окръжен съд – Разград. В искането за възобновяване се обосновава основание по чл. 83 Е ал. 1 т. 6 от ЗАНН и се излагат възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал. 3 т. 1 и 2 от НПК. Претендира се като съществено процесуално нарушение липсата на мотиви в акта на въззивната инстанция по довода за изтекла на 07.06.2017г. абсолютна погасителна давност, изведен от внасянето на обвинителния акт по НОХД№ 12/13г. на РОС – 07.12.2012г. и приложението на чл. 80 ал. 1 т. 5 и чл. 81 ал. 3 от НК, което е самостоятелно прекратително основание на производството по чл. 83 А от ЗАНН. На второ място се излагат доводи за липса на мотиви относно приложението на материалния закон, доколкото при постановяване на решението от въззивната инстанция не са изложени съображения относно причинната връзка между престъплението и твърдяната облага за юридическото лице и другите обстоятелства по чл. 83 Г ал. 5 от ЗАНН. Искателят намира, че налагането на имуществената санкция е в нарушение на законоустановеността на административно-наказателната отговорност, тъй като към момента на деянието в периода 30.03.2006г. – 29.03.2007г., престъплението по чл. 255 от НК не е било включено в обсега на чл. 83 А ал. 1 от ЗАНН, което е станало с промените от 27.05.2011г. Счита се, че санкционният материален характер на нормата по чл. 83 А ал. 1 от ЗАНН, при отчитане на чл. 14 ал. 1 от ЗНА, обуславя действието й занапред. С оглед на което се обобщава, че обективната отговорност на ООД по реда на чл. 83 А от ЗАНН е неправилно ангажирана за действия, извършени преди въвеждането на правната възможност затова – на 27.05.2011г. По същество се иска възобновяване на производството, отмяна на Решение № 198/19.07.2017г. на ВАпС и връщане за ново разглеждане с оглед отстраняване на констатираните нарушения и изготвяне на акт по правилата на чл. 83 Г ал. 7 от ЗАНН, който да даде отговор на възраженията за приложението на института на давността и правилното прилагане на закона.

В проведеното открито с.з., не се явява представител на вносителя – медицински център „Солигена“.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за допустимо, но неоснователно. Намира, че двата предходни съдебни акта са достатъчно аргументирани и в този смисъл не може да се приеме липсата на мотивираност. Излагат се съображения и за наличието на материално правните предпоставки за наложената имуществена санкция, като към момента на внасяне на предложението за налагането й престъплението по чл. 255 от НК е било включено в чл. 83 А ал. 1 от ЗАНН. Представителят на държавното обвинение счита, че доводите на въззивния състав по възражението за изтекла давност  са подробни, като допълва, че такава не е предвидена, тъй като в това производство не са приложими чл. 34 от ЗАНН и чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 80 и чл. 81 от НК. Посочва и разпоредбата на чл. 83 Б ал. 1 т. 2 б. „Б“ от ЗАНН според която производството по чл. 83 А от ЗАНН може да бъде проведено и при изтекла давност, погасяваща наказателната отговорност. Счита, че искането следва да бъде оставено без уважение.

Варненският апелативен съд взе предвид, че настоящето производство се развива по реда на чл. 83 Е от ЗАНН, като за неуредените въпроси по чл. 83 Ж от ЗАНН се прилагат нормите на Наказателно- процесуалния кодекс. Съобразно правомощията си по чл. 83 Е от ЗАНН и чл. 424 от НПК съдът извърши проверка и установи следното:

„Медицински център – Солигена”ООД е регистрирано с Решение № 686/20.07.1999г. по ф. д. № 403/1999г. на ОС гр. Търговище. Седалището и адресът на управление на дружеството е в гр.Търговище, капиталът е собственост на съдружниците – Д.П., А.А. и Й.Т.. От създаването му дружеството се управлява и представлява от Д.П..

По НОХД № 112/2013г. на ОС-Разград Д.П. бил признат за виновен в извършването на две престъпления  - по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 6 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Наказателното производство продължило по ВНОХД №116/2014 година на АС-Варна и КНД №2024/2014г. на ВКС. С окончателния акт, Решение № 112/27.07.2015г. на ВКС, деянието по чл. 212 от НК било преквалифицирано в престъпление по чл.210 ал.1 т. 3 и т. 5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, а решението на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционната присъда в частта за квалифицираното данъчно престъпление по чл. 255 от НК било оставено в сила.     

С влязлата в сила присъда по НОХД №112/2013 година е прието, че в периода от 30.03.2006 година до 29.03.2007 година, Д.П. при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -88 939 лева, като управител на „Медицински център - Солигена”ООД, като потвърдил неистина в подадена ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО (отм.) с вх.№ 25000949/30.03.2006 година и използвал документи с невярно съдържание – 162 броя фактури и като управител на „СХБАЛ П.”ООД потвърдил неистина в подадени ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО (отм.) с вх№ 25000952/30.03.2006г. и вх.№25000918/29.032007 година и използвал документи с невярно съдържание – 24 броя фактури, осъществяващо обективните и субективни признаци на деяние по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 6 вр. чл.26 ал.1 от НК.

По предложение на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Търговище на 13.02.2017г. било образувано АНД № 50/2017г. на Окръжен съд гр. Разград и с решение 21/12.04.2017г. на основание чл. 83 Г ал. 6 т. 1 от ЗАНН съдът наложил на дружеството имуществена санкция от 23 0 24.08лв., равняваща се на получената чрез престъплението по чл. 255 от НК имуществена облага – размерът на приспаднатия неследващ се данъчен кредит, явяващ се данъчен ефект за МЦ „СОЛИГЕНА“ ООД гр. Търговище. Съдът преценил, че е налице изискуемата връзка между престъпното деяние, извършено от управителя на дружеството, и облагата за юридическото лице, явяваща се резултат от престъплението и по смисъла на пар. 1 т. 2 от ЗАНН съставляваща пряка облага.

По жалба на управителя на дружеството било образувано ВАНД № 228/2017г. по описа на Апелативен съд гр. Варна. С Решение № 198/19.07.2017г. съдът потвърдил решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице.

Варненският апелативен съд намира, че искането, предмет на настоящото производство, е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес и в изискуемия срок по чл. 83 Е, ал.2 от ЗАНН – депозирано на 17.08.2017г., и срещу акт по чл. 83 Е ал.1, поради което е допустимо.

Разгледано по същество се явява неоснователно. След анализ на процесуалното развитие на делото, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, подлежащи на проверка в извънредното производство, инициирано от управителя на санкционираното юридическо лице, настоящата съдебна инстанция не установи процесуални нарушения по приложението на материалния закон и/или на съдопроизводствените правила. Възраженията и доводите на представляващия се преценяват като неоснователни по следните съображения:

1. В основата на становището за съществени нарушения по чл. 83 Е ал. 1 т. 6 от ЗАНН и по чл. 348 ал. 3 т. 1 и 2 от НПК в искането е посочено, че съдебните актове на РОС и ВАпС страдат от липса на мотиви.

Проверката установи, че решенията на инстанционните съдилища съдържат изводи по фактите и по правото. Възраженията на управителя пред първата инстанция са били различни от последвалите пред въззивната. Съставите са дали пълен и обоснован отговор по повдигнатите пред тях доводи, съобразно особеното производство по ангажиране на административната отговорност на юридическото лице за престъпните действия на неговия управител. Така, Окръжният съд е разглеждал възраженията за размера на облагата, за връзката на имущественото облагодетелстване на съответното дружество с действията, престъпно осъществени от неговия управител, за неприложимост на принципа да не се наказва два пъти за едно и също. Пред Апелативния съд е бил поставен акцент върху отделни елементи на фактическата основа, на проблема за давността, разгледан е и въпросът за справедливостта на санкцията. В решението на въззивната инстанция са изложени законосъобразни изводи, обосновани от доказателствената маса, очертаващи способа, предвиден в ЗАНН като специална процедура за налагане на имуществена санкция, която следва от непозволеното увреждане на обекта на защита.  Съдържанието на въззивното решение дава възможност както на страните, така и на настоящия състав в производството по възобновяване, да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение, съгласно императивно вмененото му задължение за това по см. на чл.14 от НПК.  В мотивите на атакуваното решение е обективирана оценка за установените факти и доказателства, аргументирани са изводи и по налагането на съответната санкция на обогатилото се юридическо лице.  

Съобразявайки съдебната практика, напр. по аргумент от Решение № 93 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 33/2015 г., II н. о., липса на мотиви би била налице, когато такива отсъстват въобще, когато съображенията на съда страдат от съществени непълноти, както и когато са неясни и вътрешно противоречиви и от тях не може да се изведе недвусмислено действителната воля на решаващия съдебен орган. Изрично за въззивната инстанция се приема, че дори изцяло да подкрепя фактическата и правна аргументация на първоинстанционния съд, не е освободена от задълженията си да осъществи самостоятелна аналитична дейност по проверка на приетите факти и направените юридически изводи.

Съпоставяйки качеството на разглежданите съдебни актове, в частност акта на Апелативен съд гр. Варна, с изискванията на закона и опорните критерии на съдебната практика, се установява наличието на необходимото и достатъчно съдържание по съществото на производството по налагане на имуществена санкция на МЦ „СОЛИГЕНА“ ООД. Решенията са напълно съответни на дължимото по чл. 83 Г ал. 7 вр. ал. 6 т. 1 от ЗАНН и чл. 83 Д ал. 4 т. 5 от ЗАНН. Независимо, че съдилищата са достигнали до противоположни на претендираните от управителя на дружеството изводи, дадените от тях отговори на основните въпроси на производството са резултат от правилно протекъл процес на изследване на фактите, придаване на относимата правна оценка и отчитане на специфичната процесуална рамка. Следователно, възражението за постановени немотивирани съдебни актове се явява неоснователно.

2. Становището на защитата за изтекла абсолютна погасителна давност, която обосновава и отпадане на наказуемостта, е било изразено пред въззивната инстанция. Недоволството от дадения в решението отговор, управителят на ЮЛ подчертава в депозираното искане за възобновяване.

Аргументацията на тезата на искателя е вътрешно противоречива. От една страна, на л. 10 от настоящото производство, се подкрепя становището, че чл. 83 А и следв. от ЗАНН не съдържат правило за поведение, което да бъде санкционирано, а материално-правни предпоставки за налагане на имуществена санкция на ЮЛ, специфична административнонаказателна процедура с изключване прилагането на чл. 34 от ЗАНН, в която правомощието на прокурора да сезира съда за налагане на санкцията възниква след внасяне на обвинителния акт и не е ограничено със срок. От друга страна обаче, се счита, че поради отсъствието на норма, уреждаща абсолютната давност по ЗАНН, по силата на чл. 11 от ЗАНН следва да се прилага уредбата за погасяването на наказателното преследване по НК, защото иначе би се достигнало до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото е едно административно нарушение. Следвайки тази логика, в искането се приема, че началото на давността по чл. 83 А от ЗАНН е внасянето на обвинителния акт в съда и от този момент за държавата възниква материалното право да наложи и изпълни наказанието на ЮЛ, което се е облагодетелствало. С оглед фактите по наказателното производство се претендира, че от внасяне на първия обвинителен акт на 07.12.2012г. е започнала и давността за налагане на имуществената санкция, като по 11 от ЗАНН вр. чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК абсолютната давност е в размер на 4 години и 6 месеца, и е изтекла на 07.06.2017г. Заключава се, че това е самостоятелно прекратително основание за производството по чл. 83 А от ЗАНН.

Съображенията на искателя бяха разгледани и отхвърлени, тъй като:

Действително, според процесуалната хронология на наказателното производство, внасянето на обвинителния акт, по който е било образувано НОХД №12/2013 година по описа на РОС е станало на 07.12.2012 година. С разпореждане съдията-докладчик е прекратил съдебното производство поради нарушаване правото на защита на подсъдимия при привличането му в качеството на обвиняем (привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.212 ал.4 от НК, а с ОА му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.212 ал.5 от НК) и нарушаване правото на Държавата да узнае за образуваното и водено срещу П. наказателно производство за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 6 вр. чл.26 ал.1 от НК. На 11.03.2013 година срещу подсъдимия е бил внесен нов обвинителен акт, без изменение на фактическото обвинение, по който е било образувано, а по-късно и приключило с влязла в сила присъда НОХД №112/2013 година по описа на РОС.

Датата на внасяне на обвинителния акт е значима доколкото от този момент възниква възможността прокурорът да инициира производство по чл. 83 Б ал. 1 т. 1 от ЗАНН. От друга страна, предложението може да бъде изготвено от прокурора и без да е бил внасян такъв – в случаите по чл. 83 Б ал. 1 т. 2-4 от ЗАНН. Следователно не би могло да се приеме, че внасянето на обвинителния акт би могло да изиграе ролята на начален момент на давност /Dies a quo/.

Съществен аргумент срещу позицията на искателя в настоящото производство за обвързване на давността, значима за имуществената санкция, с тази по НК бе посочен от представителя на въззивната прокуратура. Прокурорът може да изготви предложението и в случай, че наказателното производство не може да бъде образувано или е прекратено, поради погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност. Хипотетично, ако след внасяне на обвинителен акт по обвинение за някое от престъпленията по чл. 83 А ал. 1 от ЗАНН, извършено от лице по т. 1-4 на същата норма, поради забавяне на съдопроизводствените действия в хода на наказателното производство е изтекла абсолютната давност, погасяваща отговорността на дееца и производството бъде прекратено по чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, чл. 334 т. 4 вр. чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК или по чл. 354 ал. 1 т. 3 от НПК, би възникнало самостоятелното основание по чл. 83 Б ал. 1 т. 2 б. „Б“ от ЗАНН и прокурорът ще има право да внесе предложение за налагане на имуществена санкция. Следователно, независимо от процесуалният ход на наказателното производство срещу дееца за предвиденото престъпление – внасяне на обвинителен акт, прекратяване, спиране – прокурорът може да инициира производство по специалния ред на чл. 83 А и следв. от ЗАНН. На още по-силно основание, следва да бъде изключено правното значение на погасяващата наказателната отговорност на дееца давност спрямо административнонаказателната отговорност на свързаното с него ЮЛ. Необходимо е пълното разграничаване на предмета на двете производства, обсега на подлежащите на доказване обстоятелства, отговорния субект, респективно възможностите за защита, начина на определяне на санкциите и погасяването им. Съставът съобрази и Решение № 10395/05.10.2016 г. по адм. д. № 9757/2015 г. на ВАС.

В цитираната в искането относима съдебна практика е прието, че след възникване на правопораждащото основание по чл. 83 Б ал. 1 т. 1-4 от ЗАНН, срок за внасяне на предложението по чл. 83 Б ал. 1 от ЗАНН не тече. Следователно, не би могъл да тече и срок, относим към погасяване на отговорността на засегнатото ЮЛ. Предмет на производството е налагането на санкция на юридическо лице, което е наказателно неотговорно, не е налице негово административно нарушение, касае се за ангажиране на административната му отговорност по силата на закона при наличие на съответните предпоставки. Затова и в производството по чл. 83 А и следв. от ЗАНН не би могло да се търси препращане към нормите, регламентиращи изключване и прекратяване на преюдициалното наказателно производство. Още по-малко биха били приложими чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК – ограничаващи давностния срок за преследване на най-леко наказуемите извършени престъпления, явяващ се едно от основанията за прекратяване на наказателното производство.

Веднъж инициирано, производството по чл. 83 А и следв. от ЗАНН, може да бъде прекратено единствено при наличието на основание по чл. 83 Г ал. 1 т. 2 – съдът прекратява делото, когато ЮЛ е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. Доколкото в специалния закон е предвидено изрично основание за прекратяване, не би могло да се претендира препращане по чл. 83 Ж от ЗАНН към НПК – приложимо само по неуредените в чл. 83 Г въпроси. Изложеното отхвърля извода на искателя, че изтичането на давността би било самостоятелно прекратително основание. Изключването на подобна възможност в съдебното производство по чл. 83 Г от ЗАНН е още един аргумент в подкрепа на становището, че в хода на административнонаказателното производство по този ред давност не тече.

По изложените аргументи съставът счете, че в разглежданата процедура не е допустима защита на основание давност, заличаваща материалноправната административнонаказателна отговорност на ЮЛ. От друга страна, след приключване на производството се установява вземане, събирането на което може да бъде погасено по давност. Производството по чл. 83 Г от ЗАНН приключва с решение за налагане или отказ на първоинстанционния съд да наложи имуществена санкция на ЮЛ, като решението за налагането й определя и дължимия размер. След проверката на въззивната инстанция по чл. 83 Д ал. 4 т. 4 и 5 от ЗАНН се формира окончателния размер на санкцията. Задължението става изискуемо след влизане в сила на съдебния акт по установяването му. Чрез акта на съда се създава публично държавно вземане по чл. 162 ал. 2 т. 6 от ДОПК, събирането на което е обвързано с общата давност по чл. 171 от ДОПК.

3. Оспорва се законоустановеността на наложената санкция, поради факта, че към момента на извършването на деянието, съставът по чл.255 от НК не е бил включен към чл.83 А ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно чл. 83 Ж от ЗАНН- за неуредените в чл. 83 Б, 83 Г-83Е въпроси се прилагат разпоредбите на НПК. По чл. 3 от същия процесуален закон, разпоредбите на НПК се прилагат от влизането им в сила и за действия, които предстоят по незавършени наказателни производства. Времето на извършване на деянието по възможното, преюдициалното или паралелното наказателно производство, в случая 30.03.2006 – 29.03.2007г., не е от значение за административнонаказателната отговорност на ЮЛ, дори и към този момент то да е получило имуществената облага. Действието на процесуалния закон, какъвто е характерът на гл. ІV от ЗАНН, занапред, позволява валидно изготвяне на предложението от прокурора на 28.12.2016г., след като от 27.05.2011г. престъплението по чл. 255 от НК е включено в текста на чл. 83 А, ал.1 от ЗАНН. Срокът за предприемане на това действие в случая е предвиден в чл. 83 Б ал. 1 т. 1 от ЗАНН и е спазен. Предложението е годно да произведе законовия правен ефект на иницииращ специалното производство акт.

По гореизложените съображения, съставът счете, че не са налице основания по чл. 83 Е ал. 1 т. 6 от ЗАНН и искането за възобновяване на ВАНД №228/2017г. следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 83 „Е“ от ЗАНН, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането подадено от „Медицински център – Солигена“, чрез управителя на дружеството  - Д.Х.П., в качеството му на процесуален представител, за възобновяване на ВАНД №228/2017г. на Варненския апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

председател :                      членове :1.                          2.