Р Е Ш Е Н И Е

9

 16.01.2015 година, град ВАРНА

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на девети януари, година две хиляди и петнадесета , в публично заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

     Станчо Савов

 Секретар Г.Н.

При участието на прокурора Станислав Андонов , като разгледа докладваното от съдия Савов ВНОХД № 387 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 99 по НОХД №664/2014г. по описа на същия съд, постановена на 11.11.2014г. е признал подсъдимата  ЯНА Ц.Х. /В./ ЕГН ********** за виновна в това, че на 11.01.2014 г. по пътя гр.Добрич - гр.Варна на около 350 м. след фирма „Вебер”, обл. Варна, при управление на л.а. „Ауди А4” с рег.№ СА1231СВ, нарушила правилата за движение - чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - смъртта на Коста Костов Костадинов и на Славчо Костов Костадинов, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр.5 буква „Б”, пр. 1, вр. ал.1, вр.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК й е наложил  наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с  изпитателен срок от пет години , считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.304 от НПК  я е оправдал  да е извършила нарушение по чл.21 от ЗДвП.

С присъдата на основание чл.343 Г от НК е наложил на  подсъдимата  наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от   три години, като на основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено  времето през което подсъдимата е била лишена от това право по административен ред.

Със същата присъда подсъдимата  е осъдена да заплати направените по делото разноски.

 Въззивното производство пред АС-Варна е образувано по жалба на частния обвинител Снежа С., чрез адв.М.М., като са    посочени основания за неправилност, незаконосъобразност,   както и за допуснато съществено нарушение при решаване въпроса за отговорността на подсъдимата, което е довело до несправедливост на наложеното наказание. Предлага се първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК, като се предлага наказанието да бъде изтърпяно ефективно в местата за лишаване от свобода. 

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.Д.М., като допълнително се сочат отегчаващи отговорността обстоятелства, които от своя страна да доведат до извод, че наказанието определено на подсъдимата следва да  се изтърпи ефективно в местата за лишаване от свобода.      

Защитника на подсъдимата - адв. Б.Р. излага, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.  Излагат се аргументи защо наказанието наложено на подсъдимата  не следва да бъде търпяно ефективно, а именно - самотна майка която полага грижи за двете си малолетни деца.

Прокурорът излага, че присъдата е справедлива, жалбата  неоснователна,  поради което  и  следва да бъде оставена без уважение.

Подсъдимата в последната си дума моли съда да вземе най правилното решение.

 След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на частния тъжител  е неоснователна, по изложените по- долу съображения.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата  живеела в гр.Варна, като от  2009 год. била  правоспособен водач на МПС.  Същата няма налагани наказания по ЗДП.

На 11.01.2014 год. подсъдимата била в  гр.Добрич по работа, като пътувала със служебния си л.а. Ауди А4 с ДК№ СА 1231 СВ. Заедно с нея били децата й Пламен и Виктор.

Около обяд подсъдимата  тръгнала обратно за гр.Варна, като до нея на предната дясна седалка седял Пламен, а отзад на задната седалка детето й Виктор.

Управлявала лекия автомобил по главен път II - 29 Варна-Добрич. На около 350 м. след фирма „ВЕБЕР" подсъдимата  се обърнала към стоящия на задната седалка Виктор и в този момент застигнала предно движещото се в дясна пътна лента посока гр. Варна МПС , а именно  л.а. БМВ с per. № В 7855 НХ, което било управлявано от свидетеля  Илиян  Петров. Започнала маневра преместване от дясна към лява пътна лента, която била за насрещно движещите се ППС с цел да го заобиколи и да предотврати удара, но не съобразила габаритите на автомобила и ударила лекия автомобил  БМВ в задна лява част.    В следствие на удара лекия автомобил БМВ се поднесъл със задната си част към десния банкет по посока на движението му, като предницата се насочила към лявата насрещна пътна лента, след което бил овладян и изтеглен в дясно на разстояние от точката на ПТП-то. През това време автомобила на подсъдимата продължил движението си в лявата пътна лента и там се ударил челно в л.а. ВАЗ 2101 с ДК№ ТХ 0912 МХ, който бил управляван от Коста Костов Костадинов.

Зад  лекия автомобил  ВАЗ в същата посока гр.Варна - гр.Добрич се движел л.а. „Опел Омега" с ДК № СТ 9700 АК, управляван от свидетеля Ганчо  Димитров. Този лек автомобил  се ударил с предната си част в задната част на предно движещият се л.а. ВАЗ, като след повдигането му в следствие удара с Ауди А4 на подсъдимата  л.а. „Опел Омега" влязъл под л.а. ВАЗ.

Лекият автомобил „Опел Омега" следствие на ПТП не променил траекторията си на разположение спрямо пътната лента. В следствие на еластичните сили и теглото на л.а. ВАЗ, който в момента на ПТП бил разположен над предната 1/3 част от преден капак на двигателен отсек на л.а. „Опел Омега", същият се е придвижил до крайната позиция, в която е намерен и описан в протокола за оглед на местопроизшествие

След удара автомобила на подсъдимата  се е позиционирал обратно на часовниковата стрелка (след завъртане на волана вляво от водача) - като заел положение в лява пътна лента насочен към насрещното движение с предната си част и е причинил ПТП с л.а. ВАЗ, в който пътували Коста Костов Костадинов и Славчо Костов Костадинов, като удара между двата автомобила бил изцяло в лентата за движение посока Варна-Добрич.

Вследствие на удара при ПТП между л.а. „Ауди А4" на л.а. „ВАЗ" на място починал возещия се на предна дясна седалка в л.а ВАЗ Славчо Костадинов. Водачът на автомобила - Коста Костадинов бил откаран в МБАЛ" Св.Анна- Варна", където на 12.01.2014 год. починал.

Видно от заключението на извършената делото СМЕ в вследствие на удара между двете превозни средства Славчо Костадинов е получил съчетана травма: глава - кръвонасядане на меките черепни покривки вдясно теменно-тилно, субарахноидален кръвоизлив вляво срединно-теменно, три порезни рани, множество охлузвания и кръвонасядания по лицето; гръдна травма - разкъсване на двете сърцеви предсърдия и на сърцевата междукамерната преграда с пробив до дясната камера, разкъсване на дясна белодробна вена, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на белите дробове в хилусите им, хемопневмоторакс наличие в гръдната кухина на въздух и около 1100 мл кръв, хемоперикард (наличие на 100 мл кръв в околосърцевата торбичка), счупване на ребрата двустранно с масивни кръвонасядания на околните меки тъкани - вдясно: от 6-то до 11-то от предна към задна мишнична линия, вляво: 1-во и 2-ро ребро до залавното им място за гръдната кост, от 4-то до 9-то ребро от 4 см до 8 см от залавното им място за гръдната кост, като 7-мо и 9-то ребро и по предна мишнична линия, образуване на джоб с кръв и течна мазнина вдясно странично между последните ребра и меките тъкани, кръвонасядания и ожулвания вляво по долната половина на гръдния кош; коремна травма -руптури на черния дроб и слезката, разкъсване на диафрагмата вдясно, кръвопропиване на голямото було вляво, кръвонасядане по мастната капсула на десния бъбрек, кръвонасядания по опорака на тънкото черво и разкъсване на опорака на правото черво с кръвопропиване на околните меки тъкани, наличие на около 200 мл кръв в коремната кухина, прекъсване на тазовия пръстен на две места - в дясното кръстцово-хълбочно и в лонното съчленение, с масивни кръвонасядания в околните меки тъкани, кръвонасядания и ожулвания вляво по горната половина на корема; травма на крайниците - открита коса фрактура на двете кости на лявата подбедрица - голямопищялната кост на 10 см от долния й край, многофрагментно, а малкопищялната - непосредствено над външния глезен, четири разкъсно-контузни рани по ляв долен крайник, множество охлузвания и кръвонасядания по крайниците.

Установено е, че причина за смъртта на пострадалия Славчо  Костадинов е несъвместимата с живота гръдна травма с разкъсване на околосърцевата торбичка, дясната белодробна вена, двете предсърдия на сърцето и междукамерната преграда, довела до масивен кръвоизлив в гръдната кухина. Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо. Порезните рани и драскотините по лицето са били резултат от действието на предмети с режещ ръб и/или остър връх - счупени стъкла или деформирани детайли вътре в купето на автомобила. Разкъено-контузните рани, ожулванията и кръвонасяданията са възникнали по общия механизъм на удар или натиск с или върху твърди тъпи предмети. Всички описани увреждания биха могли да се получат при обстоятелствата на конкретното ПТП, а именно в купето на лек автомобил, силно деформиран вследствие на удар с друг лек автомобил.

От заключението на извършената по делото СМЕ относно причината за смъртта на пострадалия Коста Костадинов се установява, че същият е получил тежка комбинирана травма гърди-корем-счупване на десни и леви ребра, гръдна кост, контузия на двата бели дроба и сърцето, вдишана кръв, разкъсване на чреводържател и излив на кръв в коремната кухина, счупване на двете бедра, двете коленни капачета, десен голям пищял, срамните кости, разкъсно контузии рани по лицето, долните крайници, кръвоизливи под меки мозъчни обвивки, кръвонасядания по меки черепни обвивки, лицето, гръдния кош, ожулвания по лява надключична област, гръдния кош, корема, долните крайници, порезни рани по лява длан, емфизем, огнищна пневмония, околосъдова фиброза в миокарда, липоматоза и миокардиосклероза, мастна дистрофия на черен дроб. Причина за смъртта му е тежката комбинирана травма гърди-корем с увреждане на жизненоважни органи-контузия на бели дробове, сърце. Облагоприятстващо значение за настъпване на смъртния изход е имала и развилата се анемия в резултат на разкъсването на чреводържател, счупването на тазови кости, двете бедра. Налице е пряка причинно-следствена връзка между тежките травматични увреждания и настъпилата смърт.  По Коста Костадинов се установени порезни рани по лява длан, които са резултат на действието на предмети с режещи ръбове, каквито ръбове притежават фрагменти стъкла. Останалите травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила, в областта на гръдния кош, корема, таза и долните крайници, респективно детайли от купето на лек автомобил.

От извършеното изследване не е установено наличие на алкохол в кръвта при нито един от водачите на МПС участвали в ПТП.

От заключението на извършената СМЕ относно  останалите участници в ПТП-то се установява, че подсъдимата  е  получила многофрагментно сгъвно счупване на 4-ти поясен прешлен.Описаното травматично увреждане е резултат на форсирано сгъване на гръбначния стълб в поясната област и би могло да се получи по указаните време и начин- при ПТП като водач. Тази травма  е обусловила  трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 10-12 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

Синът на подсъдимата - Виктор Влаев е  получил изкълчване на ставата между горната фаланга на 2-ри пръст и 2-ра предкиткова кост на лявата длан, като това  травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да се получи по указаните в предварителните данни време и начин от удар в част или детайл в купето на катастрофиралия автомобил. Обусловило е временно разстройство на здравето неопасно за живота, при условие, че не възникнат усложнения в оздравителния процес

Другият син на подсъдимата - П.В. получил разкъсно-контузна рана по главата. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да се получи по указаните време и начин, от удар в част или детайл в купето на катастрофиралия автомобил. Обусловило е временно разстройство на здравето неопасно за живота

Свидетеля Н.К. е  получил контузия на главата. Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да се получи по указаните в време и начин, от удар в част или детайл в купето на катастрофиралия автомобил. Обусловило е временно разстройство на здравето неопасно за живота

Свидетеля Б. Семов е получил разкъсно-контузна рана по лявата подбедрица.Описаното травматично увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да се получи по указаните време и начин, от удар в част или детайл в купето на катастрофиралия автомобил. Обусловило е временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Видно от заключението на извършената  делото от вещото лице Иванов  АТЕ се установява, че скоростта на движение на л.а. Ауди А4 към момента на удара с л.а. ВАЗ е 86-87 км.ч. Мястото на удара между двата автомобила е в лявата пътна лента, която е насрещна лента за движение на управлявания от подсъдимата лек автомобил.

Разпитано в съдебно заседание пред първоинстанционния съд  вещото лице излага, че  изхождайки от деформациите върху лекия автомобил  ,,БМВ,, , то този удар реално не е допринесъл за намаляване на скоростта на движение на автомобила на подсъдимата, поради което вещото лице приема, че скоростта на движение непосредствено преди удара е в параметрите посочени от него в експертизата.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания на пострадалите и  настъпването на смъртта им.

 По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване факти, които изясняват в пълна степен  обективната истина, като в същото време е установил  една подробна и правилна фактическа обстановка. За да достигне до тези фактически изводи Варненският окръжен съд е направил много подробен и  задълбочен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки приетото от него заключение по  АТЕ с гласните доказателства – свидетелски  показания, обясненията на подсъдимата. Обсъждайки заключението на изготвената АТЕ, съдът правилно е приел, че скоростта на л.а. непосредствено преди ПТП е била 86-87 км/ч.   т.е. допустима за движение  извън населено място.

Изготвената  на досъдебното производство АТЕ, която е дала заключение за движение на лекия автомобил управляван от подсъдимата със скорост от 141км/ч. и настоящия състав намира, че правилно не е приета от първоинстанционния съд и не е ценена от него, предвид  липсата на компетентност на вещото лице.

Настоящия съдебен състав  приема, като неоснователен  довода на частния обвинител, че първоинстанционният съд не е положил усилия да отстрани противоречието между двете АТЕ, а именно тази от ДП и тази изготвена и приета по време на съдебното следствие.

Варненският апелативен съд не намери опора в това твърдение, предвид изобщо липсата на компетентност на  лицето изготвило експертизата  по време на ДП т.е. на практика липсва компетентно дадено становище от лице което да може да дава заключения относно поставените от право имащите  органи задачи.

Правилно ВОС е приел, че по делото няма спор относно механизма на настъпването на ПТП- установява се безспорно как, по какъв начин и каква е поредността на събитията при настъпване на ПТП.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че подсъдимата е управлявала лек  автомобил ,,Ауди,, като е  нарушила правилата за движение по пътищата, поради което и по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице, а именно на  Коста Костадинов и Славчо Костадинов.

 Установява се  безспорно, че на инкриминираната дата подсъдимата е управлявала  автомобила на главен път ІІ-29 Варна –Добрич, като на  около 350 м. след фирма Вебер се движила в дясната пътна лента в посока гр.Варна. Метериологичните условия били добри.    В автомобила, заедно с подсъдимата били и двете и деца, като на  предната дясна седалка седял Пламен, а отзад Виктор. В един момент подсъдимата се обърнала назад към детето си и на практика в тази момент  отклонила вниманието си. Обръщайки се напред подсъдимата видяла, че наближава  движения се пред нея лек автомобил БМВ и за да не се удари в него тя преминала в лявата пътна лента, която била за насрещно движещите се автомобили.  Там  срещу нея обаче се движел  л.а.ВАЗ 2101, управляван от Коста Костадинов. Удара между двата автомобила бил челен и много силен с оглед малкото време за реакция на водачите. В същия момент зад автомобила на Костадинов се движил л.а.Опел Омега, управляван от Ганчо Димитров, който се ударил отзад в движещия се пред него автомобил ВАЗ. Последния се повдигнал в задната си част в следствие на ПТП-то, поради което и автомобила на св.Димитров останал под него, както и бил намерен при отиването на място на органите на реда.

В този смисъл твърденията на частния обвинител, че съдът не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото  са несъстоятелни, защото съдът е извършил пълно и всестранно изследване на всички правно релевантни факти и обстоятелства и на база на тях е обосновал и правилните си правни изводи.

Безспорно е налице причинно-следствена връзка между нарушаването на конкретните правила за движение по ЗДвП, а именно чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, вменено във вина на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на пострадалите.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно от първоинстанционния съд е прието, че подсъдимата не е нарушила разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, тъй като от заключението на вещото лице Иванов по извършената и приета от съда  АТЕ се установява, че същата не е превишила максимално разрешената скорост за движение на леки автомобили извън населено място, а именно 90км/ч.  С оглед на това и правилно е оправдана по така предявеното й обвинение, че е нарушила тази разпоредба. 

При така изяснената от ВОС фактическа обстановка, която въззивната инстанция изцяло споделя, няма основание да се приеме необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ на гласните доказателства,  без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства. Именно поради гореизложеното, всички възражения, направени от страна на частния обвинител  се възприемат от настоящата инстанция като несъстоятелни.

На базата на правилно установената фактическа обстановка, ВОС е достигнал до правилни  изводи, във връзка с извършеното  нарушение на ЗДвП от подсъдимата, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, респективно и законосъобразни правни изводи относно  правната квалификация на извършеното деяние от подсъдимата.

Първоинстанционния съд е изложил  убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подсъдимата.

От друга страна обаче, при преценка дали са налице смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, за разлика от ВОС  настоящият съдебен състав намира, че са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства – нараняване и нанасяне на телесни повреди и на други участници в ПТП, повреди по МПС,   посочени и от адв.М. в съдебно заседание пред АС.  Тези обстоятелства обаче не могат на мотивират съда да достигне до извод относно размера на наказанието и неговото отлагане по реда на чл.66 ал.1 от НК различен от този  до който е достигнал ВОС.  Това е така, тъй  като следва да се имат предвид многото смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно-  сравнително млада възраст на подсъдимата, осъзнаването на  вината, семейното и положение, искреното и съжаление за станалото и като най важно следва да се отчете обстоятелството, че същата е майка на две малолетни деца за които сама полага грижи.  Едно отделяне на майката от децата й, би имало  безспорно много негативен ефект на тяхната психика, а ще повлияе и отрицателно на тяхното отглеждане и възпитание.

 Лишаването на подсъдимата  от право да се управлява МПС за срок от три  години, АС – Варна намира също за справедливо и не намери основание този срок също да бъде коригиран.

Така наложените наказания на подсъдимата настоящия съдебен състав  намира за абсолютно правилни и справедливи, подходящи да изиграят възпитателна роля за постигане на целите и задачите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

                                    Р Е Ш И :

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 99 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 664/2014г. по описа на същия съд, постановена на 11.11.2014г.

 Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

  

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.