Р Е Ш Е Н И Е

 

278

 

гр.Варна,   16 декември 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 03 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

            ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора СВЕТЛА КУРНОВСКА и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНД № 388 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 5/2016 г. по описа на Районен съд-Исперих и отмяна на постановеното по него определение по реда на чл.381 от НПК по отношение на осъденото лице П.С.В..

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД № 5/2016 г. на Районен съд - гр.Исперих определение, с което е одобрено споразумение за решаване на наказателното дело, като заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че с определение от 27.01.2016г. по НОХД № 5/2016г. по описа на Районен съд-гр.Исперих, на основание чл.382, ал.7 НПК, е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура-гр.Исперих и защитника на обвиняемия П.С.В.. С одобреното споразумение обвиняемият П.В. се е признал за виновен за извършени на 05.08.2015г. престъпления по чл.343, ал.1, б.“а“ НК и по чл.343б, ал.1 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2 НК му е наложено общо наказание „пробация“.

На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 НК обв. П.В. е лишен от право да управлява МПС за срок от двадесет месеца.

Определението е влязло в сила на 27.01.2016г. и не е проверявано по касационен ред.

Според искането е допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното приложение на разпоредбите на чл.54, чл.55 и чл. 23 НК. По отношение на обв.В. са били повдигнати обвинения за две престъпления по чл.343, ал.1, б.“а“ НК и по чл.343б, ал.1 НК. Приложението на разпоредбата на чл. 23 НК предполага за всяко от престъпленията, извършени при условията на съвкупност, да бъде индивидуализирано съответно по вид и размер наказание, съобразно с изискванията на чл. 54 или чл. 55 НК, за да се определи като общо най-тежкото от тях. Такава индивидуализация не е направена в представеното за одобрение от съда споразумение за решаване на делото.

Според Главния прокурор неправилно при определяне на общото наказание е приложена и разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2 НК, която има отношение единствено при индивидуализацията на наказание за конкретно престъпление. Позоваването на тази разпоредба не съответства на предвидените при условията на алтернативност санкции за престъплението по чл, 343, ал.1, б.“а“ НК, което допуска определяне на наказание пробация и при условията на чл. 54 НК. Твърди, че не са индивидуализирани и предвидените кумулативни санкции по чл.343г НК.

Съдът не е констатирал допуснатите нарушения на материалния закон при определяне на наказанията за престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност обв. В. и е одобрил постигнатото между страните споразумение, въпреки че противоречи на закона, без да изпълни задължението си по чл. 382, ал.5 НПК

Приемайки, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предлага апелативния съд, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 425, ал.1, т.1 от НПК, да възобнови производството по НОХД № 5/2016г. по описа на Районен съд-гр.Исперих, да отмени постановеното по него определение от 27.01.2016г. и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.

            Осъденото лице П.С.В., редовно уведомен за датата на съдебно заседание и неговия предмет, не се явява. Неговият процесуален представител изразява становище за неоснователност на искането, тъй като според него твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон не са допуснати.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна прокуратура и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл. 382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК - определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С определение от 27.01.2016 г. по НОХД № 5/2016 г. Районен съд-Исперих е одобрил постигнато между обв. П.С.В. /осъдено лице в настоящото производство/ чрез неговия защитник и представителя на Районна прокуратура – Исперих споразумение, с което обвиняемият се е признавал за виновен в това, че на 05.08.2015г. на път ІІІ – 2005, 10+850км. между с.Самуил и с.Хърсово, обл.Разград при управление на МПС л.а.“Мерцедес С 200”, с рег.№ РР 5930 ВА, собственост на Областна администрация гр.Разград, нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП –“Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не требва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП – “ На водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП –“ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват, при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозните средства, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидими препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При  избиране скоростта на движение на водача на ППС от категория В е забранено да превишава скорост от 90km/h в извън  населено място”, като при десен завой губи контрол върху управлението на лекия автомобил и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на МПС – л.а. “Мерцедес С 200”, с рег.№ РР 5930 ВА в размер на 6 750/ шест хиляди седемстотин и петдесет /лева – престъпление по чл.343, ал.1, б.а от НК

и на 05.08.2015г. на път ІІІ – 2005, 10+850км. между с.Самуил и с.Хърсово, обл.Разград  при управление на МПС л.а.“Мерцедес С 200”, с рег.№ РР 5930 ВА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 3,28 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №361/05.08.2015г. на експерт – химик  в НТЛ при ОД на МВР – Разград и последващо съдебно – медицинска експертиза от 30.10.2015г. на МБАЛ гр.Разград – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Съдът е одобрил волята на страните ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - №1 л.а.“Мерцедес С 200”, с рег.№ РР 5930 ВА, предаден на Анатолий В. – началник склад при УССД на ОД на МВР Разград  за съхранение и отговорно пазене на МПС-то, да се върне на собственика Областна администрация гр.Разград.

Съдът е одобрил като вид и размер на наказанието, по отношение на обвиняемия П.С.В. ЕГН ********** да бъде наложено общо наказание, при условията на чл.55, ал.1,т.2 НК – ПРОБАЦИЯ, по чл.42а, ал.2 от НК, включваща следните пробационни мерки:

-                           по т.1 – “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, с периодичност 2 /два/ пъти седмично;

-                           по т.2 – “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА;

-                           по т.4 – “Включване в програми за обществено въздействие” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл.343г от НК обвиняемият П.С.В. ЕГН ********** е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ДВАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от датата на отнемане на СУ на МПС.

Видно от приложената в досъдебното производство справка за съдимост осъденият В. не е осъждан, а нанесените на Областния управител на Област Разград щети са били възстановени в пълен размер.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - "Решаване на делото със споразумение". Съдът е бил длъжен да прецени съответствието на клаузите от споразумението със закона и морала - чл. 382, ал.7 от НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона или морала, съдът следва да предложи промени в неговото съдържание и при липса на съгласие на страните  - да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.

В конкретният случай съдът не е извършил прецизна проверка на съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е пропуснал да констатира, че страните не са индивидуализирали наказание за всяко от престъпленията, осъществени от осъдения в условията на идеална съвкупност. В тази си част оплакването на Главния прокурор е основателно. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените такива по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Изискването на законодателя е да е налице не просто нарушение от категорията на посочените в чл.348, ал.1 т.1-3 НПК, а то да е съществено.

В конкретния случай допуснато нарушение на материалния закон не е от тази категория. Това е така, защото е ясна и недвусмислена волята на страните наказанията да бъдат определени в хипотезата на чл.55, ал.1 т.2 от НК. За престъплението по чл.343, ал.1 б.А от НК предвиденото наказание е „Лишаване от свобода” до една година или пробация. Нормата на чл.55, ал.1, т.2 от НК е приложима за наказанието „Лишаване от свобода” без специален минимум и води до замяната му с наказание „Пробация”. Същото е относимо и за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. Към момента на извършване на деянието - 05.08.2015 г., е действала нормата на чл.343б, ал.1 от НК в редакцията й от ДВ, бр. 21 от 2000 г., чиято санкция е предвиждала наказание „Лишаване от свобода” до една година. С изменението на НК на РБ с ДВ бр. 74 от 26.09.2015г. е увеличен размера на наказанието до три години и е предвиден специален минимум от една година. Горното обосновава извод, че действалата към момента на деянието редакция на закона следва да намери приложение по отношение на осъденото лице, тъй като тя е по-благоприятна за дееца. Това от своя страна означава, че волята на страните да приложат нормата на чл.55, ал.1 т.2 от НК и по отношение на това престъпление не е незаконосъобразна. И за второто престъпление наказанието „Пробация” е допустимо и възможно. Групиране между две наказания „Пробация” за осъществени две престъпления в условията на идеална съвкупност е не само възможно, но и задължително по силата на чл.23, ал.1 от НК. Безспорно пропускът на страните да индивидуализират мерките на наказанието „Пробация” за всяко от двете осъществени престъпления не е бил отстранен от съда при разглеждане на споразумението. Но подобна индивидуализация е налице при определянето на т.нар. „общо” наказание. Горната формулировка, макар да не е прецизна, не се намира в такова съществено противоречие с материалния закон, че да не позволява да се разбере действителната воля на съда и да не позволява изпълнение на наложеното наказание.

Аналогичен е бил подхода на страните и съда при отмерването на кумулативното наказание, предвидено по чл.343г от НК. То безспорно е следвало да бъде определено и за двете престъпления, но на осъденото лице за изтърпяване може да бъде наложено само едно – арг.чл.23, ал.2 от НК. В конкретния случай наложеното на осъдения В. наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК е съобразено с изискванията на чл.49 от НПК и в този смисъл при неговото налагане не са нарушени изискванията на закона. Ясно и недвусмислено е посочен вида и размера на наказанието, както и основанието за неговото налагане. Горното позволява така формулираното наказание да бъда изпълнено.

 

По изложените съображения апелативният съд прие, че определението по НОХД № 5/2016 г. на Районен съд – Исперих, с което е одобрено постигнатото между страните в процеса споразумение за решаване на делото и чиято отмяна се претендира по реда на възобновяване на делото, е постановено при нарушение на материално-правната разпоредба на чл.23 от НК, но то не е съществено, поради което и не следва наказателното производство да бъде въззобновявано.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 вр. чл. 422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Варненският апелативен съд

  

Р Е Ш И:

  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 5/2016 г. на Районен съд - гр. Исперих.

           

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                          2.

 

--------