О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

390/27.11.2019г.

 

град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на двадесет и пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА Н.

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                   

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВЧНД № 388 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на член 243 ал.7 от НПК.

 

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура– Добрич срещу определение № 297/21.10.2019г. на Окръжен съд–Добрич, постановено по ЧНД № 327/19г. по описа на същия съд. С последното е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.09.2019г по сл.дело52/2018г. по описа на ОСл.О Добрич при ОП-Добрич и делото е върнато на ОП – Добрич за прилагане на закона с конкретни указания.

С протеста се атакува първоинстанционния съдебен акт като неправилен, с твърдение за липсата на посочените от страна на съда пороци в изготвеното на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Според представителят на държавното обвинение, указанията на ДОС за допълнителни действия по разследването и няма да доведат до разкриването на обективната истина, тъй като са неотносими към предмета на доказване. Прави се искането е за отмяна на така постановения съдебен акт и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

 

След запознаване  с материалите по делото, Варненският Апелативен Съд констатира следното: протестът е подаден от легитимирано лице в установения от НПК срок, допустим е за разглеждане, а по същество се явява неоснователен, респ.  първоинстанционният съдебен акт се явява законосъобразен и  обоснован по следните съображения:

 

 Окръжен съд–Добрич, с определение № 297 от 21.10.2019г., постановено по ЧНД № 327/2019г. по реда на чл.243 ал. 5 вр. ал 4 от НПК е отменил постановление от 26.09.2019г за прекратяване на наказателно производство по сл.дело № 52/2018г. по описа на ОСл.О –Добрич при ОП-Добрич, като е върнал делото на ДОП за прилагане на закона с конкретни указания. За да направи този извод е констатирано наличието на вътрешни противоречия в проверявания прокурорски акт, установена е, на първо място, липса на обстоен анализ на събраната доказателствена съвкупност, а на второ - необходимост от събирането на допълнителни доказателства.

 

Преди всичко, съставът на въззивната инстнация намира за необходимо да акцентира на общите изисквания на разпоредбата на чл. 243 от НПК по отношение на прокурора и съда : постановлението на прокурора за прекратяване на производството като процесуален акт следва да бъде проверен /както от първоинстанционния съд, така и от въззивния/ от гледна точка на неговата обоснованост и законосъобразност. Съдът проверява, дали отразените фактически констатации съответстват на събрания и проверен в пълнота доказателствен материал; дали извършеното разследване е обективно, всестранно и пълно, за да може прокурорът да формира своите изводи въз основа на всички възможни доказателства, както и дали процесуалните действия са извършени по реда и със способите предвидени в НПК. Не съществува обаче задължение за съда да приеме отразените в постановлението констатации и изводи; той извършва собствена преценка за наличието на обоснованост и законосъобразност. Тази дейност на съда безспорно е обвързана с конституционноустановените правомощия на прокурора, в чиято единствена компетенция е да прецени, налице ли е престъпление и доказано ли е виновното участие на конкретно лице в него. Логично е, че за да е възможен съдебния контрол върху прекратителното постановление, прокурорът следва да изложи в пълнота установената в резултат на проведеното разследване фактология и въз основа на собствен фактически /доказателствен/ и правен анализ, да посочи ясно и обосновано изводите си за налично или не престъпление и за евентуалната съпричастност на определено лице в осъществяването му.

В процесния случай действията на представителя на държавното обвинение не отговарят на нормативните изисквания, доколкото и от въззивната инстанция /идентично с извода на ДОС/се констатира вътрешно противоречие, неточно и превратно тълкуване на доказателствената маса: в прокурорския акт е посочено, че „част от извършените действия по разследването са установили допуснати от други лица нарушения, които могат да са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат“. Нещо повече, посочено е кои разпоредби лично, чрез своите действия е нарушила пострадалата, без да се държи сметка, че част от тях вменяват задължения другиму, свързани с осигуряването на максимални по своя обем усилия за осъществяването на безопасни условия за труд. Доказателствата са установили, че спрямо пострадалата е бил проведен само първоначален инструктаж, но не и периодичен и извънреден такъв, „….въпреки, че предстояло почистване и измиване на помещенията за отглеждане на птиците.“-л.3, том.2, ДП. Обвинителят се е задоволил само да отбележи, че макар и да е допуснато това нарушение, то не се намира в пряка връзка с резултата, тъй като извършваната конкретна дейност не е била възложена на пострадалата от прекия й ръководител. Тази констатация не държи сметка за задълженията на ръководителите, чиято основна задача е да опазят живота и здравето на трудещите се. И след като на Анка Е. е бил проведен само първоначален инструктаж, как би могло с категоричност да се твърди, че тя е била запозната в цялост с нормативните изискванията и спецификата на правилата за безопасен труд. Този въпрос не е намерил коментар в атакуваното постановление.

По делото са били изготвени експертизи, включително по безопасност на труда и трудови правоотношения – л.100, том 2, ДП. Изведени са няколко изводи, които прокурорът не е взел под внимание: допуснати са нарушения по безопасност на труда, които са в пряка и косвена връзка със станалата трудова злополука. Отбелязано е също, че „Проведеното, но не в дълбочина разследване на злополуката, както от комисията на предприятието, така и от комисията на НОИ, не помага на работодателя да открие нарушенията, които са във връзка със злополуката. Не е направен задълбочен анализ на причините, те не са разкрити и при извънредния инструктаж след злополуката няма да бъдат дадени правилни насоки на работниците за недопускане на такива инциденти в бъдеще. Не е постигната целта на разследването на злополуката – да се открие не само видимата причина – падането, а и скритите и основните причини, които могат в бъдеще да бъдат отстранени. По тези причини грешките – нарушенията могат да се повторят, инцидентът също.“-п.там.

В следващ пункт към изложението, държавният обвинител само декларативно е отбелязал, кои лица имат задължения за осигуряване на безопасни условия за труд, без да изследва в цялост дали техните действия не са първопричина на резултата. В чл.14, ал.2 от ЗЗБУТ е предписано, че „Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, носят отговорност за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, независимо от задълженията на работещите, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи, или е възложена на други компетентни служби или лица.“ Прокурорът е посочил допуснатите от страна на пострадалата нарушения, като се е позовал на нормата на чл.33 от ЗЗБУТ – „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.“ Във втората алинея на същата норма, съображенията се допълват по следния начин:“ Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни……..“ Недвусмислено и ясно изразено е, че информираността и осведомеността на трудещите се е основна предпоставка за предотвратяване на инциденти. В конкретния случай, както вече бе изтъкнато и по-горе, представителят на държавното обвинение доста повърхностно и без да анализира доказателствената маса, е заключил, че макар и по отношение на пострадалата да не са провеждани инструктажи /т.е тя не е била запозната със специфични изисквания на работата,която е извършвала/ то този пропуск не стои в пряка връзка с настъпилото увреждане.

Както е констатирал и първостепенният съд- ДОС, пропуски в разследването са налице и в други аспекти – не са били разпитани всички свидетели, чиито показания биха спомогнали за разкриването на обективната истина; не е установено в кой времеви интервал са изготвени част от съществени за изясняването на фактическата обстановка документи, и какъв извод произтича от това, липсват други.

В духа и логиката на изложеното, настоящият състав приема, че не били положени максималните усилия за разкриване на обективната истина от страна на прокуратурата, което пък води до извод за правилност в подхода на първоинст. съд-ДОС относно необходимостта от допълнително разследване, с оглед пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по делото, чрез предвидените в НПК способи, налагащо извършването на допълнителни процесуално – следствени действия.

 

При прочитът на атакуваното определение, съставът съзря неточност, в следната насока: отбелязано е, че при допълнителното разследване, следва да се имат предвид указанията „дадени в обстоятелствената част на обвинителния акт“, вместо „дадени в обстоятелствената част на настоящето определение“ – л.12, ЧНД № 327/2019г. Погрешността на изказа не внася по никакъв начин съмнение за наличие на допуснато съществено нарушение, което да налага отмяна, или изменение на постановеното от ДОС определение.

 

Предвид изложените изводи, протестът се явява неоснователен, а обжалваното определение, постановено от ОС-Добрич следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, съставът на АС-Варна

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 297 на Окръжен съд - Добрич, по ЧНД № 327/2019г., постановено в закрито съдебно заседание на 21.10.2019г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.