Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

246

 

гр.Варна, 21 ноември 2016 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 21 октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯ ПАЧАЛОВ

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ИСКРА АТАНАСОВА и секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВЧНД № 389 по описа на ВАпС за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК намиращи приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК. Ообразувано е по въззивна жалба от защитника на осъденото лице Й.Р.К., ЕГН ********** против определение № 140 от 25.08.2016 г., постановено по ЧНД № 139/2016 г. по описа на ОС Търговище, с което е било извършено групиране на наложените на жалбоподателя наказания, а определеното най-тежко е било увеличено по реда на чл.24 от НК.

Предмет на въззивното производство е определение № 140 на ТОС от 25.08.2016 г., постановено по ЧНД № 139/2016 г., с което наложените на ос.лице К. наказания са били обособени в две групи:

1. по споразумение, одобрено по НОХД № 1038/12г. на РС Разград;

по присъда, постановена по НОХД № 583/13г. на ОС Варна ;

по присъда, постановена по НОХД № 1378/13г. от ОС Варна;

по присъда по НОХД № 1177/14 на ОС Варна и

по присъда, постановена по НОХД № 177/14 на ОС Търговище, като на основание чл.25, вр.чл.23 от НК му е НАЛОЖЕНО най-тежкото от така определените наказания, а именно ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ  МЕСЕЦА  лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК ТОС е УВЕЛИЧИЛ с ЕДНА ГОДИНА, което наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, осъденият следва да търпи в затворническо общежитие от открит тип при ОБЩ режим.

2. по НОХД № 40/2010г  на РС Търговище и  по НОХД № 6496/2012г на  РС Варна , като  на основание чл.25 във връзка с чл.23 от НК  му налага едно общо наказание, в размер на по-тежкото , а именно глоба в размер на 5000лв

На основание  чл.25 ал.2 от НК ТОС е зачел изтърпяното наказание „Лишаване от свобода” до 16.08.2016г в размер на 1г 7м и 9 дни, което да бъде приспаднато от общо определеното наказание -  от  4 г  и 6 м л.св .

    Във въззивната жалба се излагат оплаквания единствено относно неправилно приложение на чл.24 от НК, като се иска неговата отмяна или намаляване на наложеното най-тежко наказание.

    В съдебно заседание пред въззивната инстанция К., лично и чрез защитника си адв.Н.С., поддържа жалбата в частта й, съдържаща искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК.

    Прокурорът от АП-Варна намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и обосновано.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че протеста и жалбата са допустими и ги разгледа по същество.

За да се произнесе с атакуваното определение, ТОС е взел предвид от фактическа страна следните осъждания на К.:

      1/ С одобрено споразумение по НОХД № 40/2010г. на РС гр.Търговище, К. е бил осъден за престъпление по чл.227б от НК , извършено в периода 02.08.2008г - 18.08.2008г., за което му е било наложено наказание „Гглоба” в размер на 2 500 лв. Споразумението е влязло в сила на 20.01.2010г.;    

     2/ С одобрено споразумение по НОХД № 6496/2012  на РС гр.Варна, К. е бил осъден за престъпление по чл.227б от НК, извършено в периода 10.06.2008г – 25.06.2008г, за което му е било наложено наказание “глоба“ в размер на 5000 лв. Споразумението е влязло в сила на 14.01.2013г.;   

     3/ С одобрено споразумение по НОХД № 1038/2012 на РС гр.Разград, К. е бил осъден за престъпление по чл.313 от НК, извършено в периода 15.06.2009г – 14.08.2009г, за което му е било наложено наказание от 4 месеца „Лишаване от свобода”, отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 3 години. Споразумението е влязло в сила на 06.02.2013г.;   

    4/ С присъда по НОХД  № 583/2013г на ОС гр.Варна, К. е бил осъден за престъпление по чл.255 от НК, извършено за времето от 13.08.2009г- 14.05.2010г. на 3 години „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е било отложено за изпитателен срок от 5 години, като на основание чл.67 ал.3 от НК е била постановена през изпитателния срок „Пробационна мярка” по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител  по настоящ адрес  за срок от 2 години . Присъдата  е влязла в сила на  26.06.2013г .

    5/ С присъда по НОХД № 1378/2013г, също  на  ОС гр. Варна, лицето е било осъдено отново за престъпление по чл.255 от НК,  извършено  за времето от месец юли 2007г. до м декември 2007г. на  2 години и 10 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим. Присъдата е в сила от 21.04.2015г. 

    6/ С присъда по НОХД № 1177/2014г, отново на ОС гр.Варна, Й.К. е бил осъден отново за престъпление по чл.255 от НК, извършено за времето от 14.12.2010г. до 16.05.2011 г., на 3 години лишаване от свобода, при първоначален “общ“ режим. Присъдата е в сила от 16.06.2015г.

    7/ С присъда по НОХД №177/2014г, на Окръжен съд гр.Търговище, Й.К. е бил осъден отново за две престъпления по чл.255 от НК,  извършени в периодите 12.11.2007 - 14.01.2008г. и от 13.02.2008г  до 14.04.2008г, за които, на осн чл.23 от НК  му е наложено общо наказание в размер на  3 години и 6 месеца  лишаване от свобода при първоначален“общ“ режим . Присъдата по отношение на К. е влязла в сила  на 20.11. 2015г   

Междувременно, в две производства по чл.25 от НК, ОС  Варна  с  определения по ЧНД№ 567/15г и ЧНД№ 752/2015г е извършил частично групиране на  наложените наказания, като с второто- влязло в сила на 14.07.2015г е било определено общо наказание между  наложените по  НОХД№ 6496/12г на РС Варна /№2/, НОХД № 1038/12 г. на РС Разград /№3/, НОХД № 583/13г. на ОС Варна /№4/, НОХД № 1378/13г на ОС Варна /№5/ и НОХД № 1177/14г на ОС Варна /№6/ наказания, в размер най-тежкото, наложено по последната присъда, а именно 3 /три/ години л.св, което на осн чл.24 от НК съдът завишил с една година и  присъединил  изцяло  наложената  НОХД № 6496/12г на РС  Варна  глоба  в размер на 5000лв .Съдът приспаднал изтърпяното  до момента наказание лишаване от свобода, както и на осн чл.25 ал.3 от НК - изтърпяното наказание пробация  по НОХД № 583/13г, при съотношение  два дни пробация зачетени за един ден лишаване от свобода.

Правилна е била преценката на ТОС, че последното осъждане - това по НОХД № 177/14г на ТОС, налага ново и пълно произнасяне относно наличието основанията по чл.25, вр. чл.23 от НК. В тази посока  са както задължителните указания на ППВС 4/65  така и на ТР  № 3 от 16.11.2009г на ОСНК.

Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че деянията, обособени в първата група, са били извършени от жалбоподателя в условията на реална съвкупност и е групирал по реда на чл.25, вр.чл.23 от НК наложените му наказания „Лишаване от свобода”. По реда на чл.24 от НК ТОС е увеличил размера на определеното за изтърпяване наказание с една година (4/14) и е наложил на въззивника да търпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим в ЗООТ. На основание чл.25, ал.2 от НК окръжният съд е приспаднал изтърпяното от ос.лице наказание „лишаване от свобода” до настоящия момент.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На първо място жалбоподателят поддържа бланкетно твърдение за незаконосъобразност на проверяваното определение на ВОС в частта на приложението на чл.24 от НК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от назначения служебен защитник единствено досежно оплакването за неправилно увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК. Въпреки това обаче въззивната инстанция дължи произнасяне, доколкото е задължена да извърши и служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон. При тази служебна проверка ВАпС не констатира допуснати нарушения от първоинстанционния съд. На първо място ТОС правилно е определил съвкупностите и е увеличил размера на определеното наказание, съобразявайки предходното богато съдебно минало на жалбоподателя. К. е осъждан многократно за извършени посегателства срещу данъчната система и то все на ефективно търпени наказания „Лишаване от свобода”, които обаче очевидно не са изиграли никаква превъзпитателна и възпираща роля спрямо личността му. В този смисъл и увеличаването на наложеното наказание се явява абсолютно наложително, тъй като противното би било равнозначно на безнаказаност на упоритото престъпно поведение на въззивника. От друга страна обаче неоснователна е била е и претенцията на прокуратурата за увеличаване на наказанието в максимално допустимия от закона размер - с 21 месеца. Безспорно К. е осъден общо с 9 влезли в сила присъди, за извършени тежки умишлени престъпления. В коментираната първа група обаче попадат само 5 от тях и именно те следва да бъдат ценени при решаване на въпроса за адекватното увеличаване на наказанието, което следва да постигне съответствие с обществената опасност на тези конкретни деяния. Разгледани престъпните прояви в коментираната група са четири данъчни престъпления, извършени в периода  2007  до 2011 година, за които са били наложени наказания  в близък размер  - между 2г и 10м и 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. За тази престъпна деятелност наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4 години и 6 месеца се явява справедливо и съответно на целите, поставени в чл.36 от НК. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия. Единственият достъпен механизъм за определяне на съотношението между наложеното и увеличеното наказание, при липса на изрична регламентация в закона, е именно справедливостта. При тази преценка на съда за постигане на справедливост с постановеното увеличение следва отново да се преследва постигане на общите за наказанието цели, визирани в чл. 36 от НК. В конкретния случай увеличеното наказание е съответно както на обществената опасност на деянията и на дееца, така и би постигнало предупредителното и превъзпитателното въздействие, както спрямо осъденото лице, така и спрямо другите членове на обществото.

 

Поради изложеното и определението на Окръжен съд Търговище следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6, намиращ приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС

     

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 140 от 25.08.2016 г., постановено по ЧНД № 139/2016 г. по описа на ОС Търговище

 

Решението е окончателно и не подлежи на проверка.

 

 Копие от решението да се връчи на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                           2/