Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                        № 21

                                          30.01.2018 г. гр.Варна

                                   

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

                                               

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                              СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

 

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА

Прокурор ИВАН Т.

Като разгледа докладваното от  съдия Денева

ВНОХД №389 по описа за 2017 година на АС-Варна

 

 

Производството по делото е образувано по жалба от адв.А.Д. от ВАК, защитник на подс.А.П.А. против присъда по НОХД №1382/2016 г. по описа на ОС-Варна, постановена на 19.07.2017 г., с която подс.А.П.А. е бил признат за виновен в това, че на 02.02.2014 г. в гр. Девня, област Варна, по бул. „Съединение" в близост до ресторант „Девня", при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло" , с per. № В 7894 РР, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на М.Г.И., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.З, б. „Б" пр. първо вр. ал.1, б. „в" вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години, като е признат за невинен по същото време и място да е нарушил чл. 70, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по това обвинение.

 

На основание чл.343 Г от НК, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява ВПС за срок от пет години, като на осн.чл.59, ал.4 от НК при изпълнение на наказанието е приспаднал времето, през което за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.  

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, като в подадената жалба от защитата му се твърди, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Воли настоящата инстанция да отмени присъдата, да признае за невиновен подсъдимия и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или отмяна на присъдата и връщане на делото, на ВОС за ново разглеждане. В условията на алтернативност, ако съдът приеме виновността на подсъдимия да намали размера на наложеното наказание.

Представителят на АП-Варна изразява становище, че присъдата на ВОС е законосъобразна, обоснована и правилна, поради й което счита, че същата следва да бъде потвърдена.

В с.з. при разглеждане на делото защитата на подсъдимия поддържа жалбата и излага съображения за това.

 Повереникът на частния обвинител- А.М.И., в с.з. изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и моли съда да остави жалбата без уважение, а съдебния акт да се потвърди.

Повереникът на частния обвинител-В.М.И. в с.з. изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и същата моли да бъде оставена без уважение, а присъдата да се потвърди.

В последната се дума подс.А. заявява, че нищо не е възприел от станалото произшествие. Заявява, че е невинен и моли да му бъде намалена присъдата.

Съдът след като се запозна с материалите по делото прие за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС с придобити категории А С В АМ ТКТ. До момента на ПТП не е бил наказван за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 22.02.2014 г. в гр. Девня бил на погребение на свой роднина и след това на помен в ресторант „Девня“, където консумирал алкохол заедно със св.Ж. и други свои познати. Впоследствие напуснал заведението и привел в движение собственият си л.а. „Фолксваген  Поло" с ДК № В 7894 РР.

След 17.30 часа той отново се движил с автомобила си по бул. „Съединение”, в посока към ресторант „Девня“. Атмосферните условия били зимни, но без валежи. Времето било студено. Пътният участък бил с хоризонтална пътна настилка, заснежена,  с коловози. В страни от пътя имало образувани преспи сняг от снегопочистването. Видимостта била намалена - на свечеряване.

По същото време пострадалият  М.Г.И. се намирал на пътното платно пред дом № 191 на бул. „Съединение" в гр. Девня, в лявата лента за движение, считано по посока на движение на лекия автомобил. Малко преди това същият бил видян от свидетелите Н., Т. и П. / в различен период от време / да се движи в района и около него, като от поведението му било видимо, че е в нетрезво състояние. Бил облечен с тъмни дрехи, имал и камуфлажна шапка. Движел се трудно и залитал. Клатушкайки се падал често и преодолявал с усилие образуваните преспи сняг.

Движейки се по бул. „Съединение" в гр. Девня със скорост около 25 -30 км/ч. подсъдимият не забелязал легналия по гръб на пътното платно пешеходец, с крака към приближаващият се автомобил в неговата лента за движение.

Последвало съприкосновение между пешеходеца и колата, при което управлявания от подсъдимия автомобил прегазил с предната си лява част тялото на пострадалия М. И., като същото се закачило на ниските части на окачването, на лявото предно колело и напречната греда на двигателя.

Подсъдимият от своя страна не усетил случилото се и продължил движението си, ведно със затиснатото тяло, притискайки коремната му област с детайлите на автомобила. Влаченето на тялото на пострадалия по заснежената настилка на пътното платно, продължило около 350 метра, до спирането на автомобила и паркирането му пред ресторант"Девня”

След като паркирал автомобила подсъдимият влязъл в заведението без да забележи намиращото се под автомобила му тяло на пострадалия М. И..

Около 18,50 часа на същата дата в РУ - Девня при ОД МВР - Варна  бил подаден сигнал за паркирания пред ресторанта автомобил, под който се виждало неподвижно човешко тяло.

Пристигналият на място свидетел Боянов - дежурен полицейски авто патрул установил, че пред ресторанта е паркиран л.а."Фолксваген Поло" с ДК № В 7894 РР, под който се виждало прегазено човешко тяло. За случилото бил уведомен ЦСМП-Девня, като пристигналия на място медицински екип за медицинска помощ констатирал настъпилата смърт на пострадалия М. И..

Свидетелят Боянов установил, че паркирания пред ресторанта автомобил се управлявал от подс. А., след като го изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство "Алкомер 931" с фабр. № 0145375, уреда отчел 1,72 промила. По-късно на подсъдимият бил издаден талон за медицинско изследване и придружен до ЦМСП-Девня, където му била взета кръвна проба.

На местопроизшествието е извършен оглед за времето от 20.15 ч. до 22.00 ч., и от 22.00 до 23.00 ч., за което бил изготвен и фотоалбум.

Установило се, че подсъдимия е управлявал автомобила след употреба на алкохол.

Горната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните доказателства по делото.

Направените възражения в жалбата на защитата на подсъдимия и тези в с.з. при разглеждане на делото са неоснователни по следните съображения:

На първо место се оспорва авторствата на деянието. По делото са разпитани множество свидетели, а и самия подсъдим не отрича, че той е управлявал автомобила при и по време на станалото ПТП. Той отрича вината си и това е негово право, като заявява, че не е разбрал как и кога се е случило ПТП.

Безспорен е факта, че причина за настъпилата смърт на пострадалото лице е станалото ПТП. В тази насока е посочено в Комплексната петорна експертиза, че това ПТП е предизвикало смъртта, както и това, че не са налице никакви обективни данни, че друго пътно превозно средство преди това е прегазило починалото лице. При разпита на вещите лица от първата инстанция в с.з. е видно, че „прегазването“ е причинено от едно превозно средство, а именно от това на подсъдимия.

Оспорва се соченото обстоятелство, дали е налице прегазване или притискане от МПС. В заключението дадено от вещите лица и поддържано пред съда е видно, че смъртта е настъпила в следствие на значително по сила притискане от МПС върху гръдния кош на пострадалото лице, поради затискането му от предната част на автомобила. Заключението на вещите лица е дадено по изключително точен и подробен начин, поради което не би могло да се прави извод за некомпетентност на вещите лица.

Обстоятелството, че е управлявано МПС след употреба на алкохол от подсъдимия е доказано по безспорен начин. Вещото лице д-р Демиров е дал заключение относно съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия и не е налице каквото и да е съмнение, че лекия автомобил, е управляван от подсъдимия след употреба на алкохол. В тази насока са както свидетелските показания на св.Ж., св. К.Д.-сервитьорка в р-нт „Девня“, от които е видно, че подс.А. е пристигнал повторно в ресторанта в 18.10 ч., а сигнала за станалото произшествие бил подаден в 18.50 ч. Последното обстоятелство е видно от показанията на св.Б. - полицай посетил произшествието.

Интервала през който е пристигнал подс.А. в ресторанта и подадения сигнал за настъпило ПТП е 40 минути. Вещото лице д-р Демиров сочи, че за такъв интервал от време, ако бъде изпито посоченото от доказателствата по делото алкохол не би могло да покаже съдържание в кръвта -1,58 промила. Сочените СМЕ по други дела, от защитата на подсъдимия са недопустими, тъй като всеки случай се преценява самостоятелно с оглед фактите и обстоятелствата по съответното дело и не могат да бъдат съпоставяни по този начин, по който го е сторил защитника на подсъдимия. Това е недопустимо при разглеждане на конкретния казус, тъй като всеки един е самостоятелен сам по себе си.

   Оспорва се от защитата на подсъдимия мястото на станалото произшествие. В протокола за оглед на местопроизшествие е фиксирано, че на 350 метра от местонахождението на МПС, по бул.“Съединение“ в посока обратна на направлението на огледа пред дом №191 се намери шапка с козирка в зелен цвят  с маскировъчни зелени цветове. Шапката е иззета. С присъдата си съдът се е произнесъл по веществените доказателства, от което е видно, че е налице като веществено доказателство и иззетата шапка на пострадалото лице. Предвид на това направеното възражение, че не би могло да се съди  за местото на произшествието е неоснователно, тъй като не е налице удар в право положение на тялото за да има нанесен удар и от това да е последвало рязко отхвърляне, както на тялото на пострадалия, така и на негови принадлежности-шапка, „обувки“ и др.

Безспорно е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на пострадалия, тъй като е констатирано значително съдържание на алкохол- в кръвта-2,90-%о в ликвор-3,55%о и урина-3,85%о, което отговаря на тежка степен на алкохолно повлияване, при което са налице значителни нарушения на координацията, на движенията, концентрация на вниманието, дезориентираност, включително кома и реален смъртен изход.

Съдът е отчел горепосочените обстоятелства, поради и което е наложил наказание съотносимо към вината на подсъдимия.

Една от причините за настъпилото ПТП е наличие на алкохол в кръвта и на подсъдимия-1,58%о, което от своя страна е довело до понижена концентрация на вниманието на подсъдимия, поради и което съдът счита, че това е причината същия да не забележи тялото на пострадалия в легнало положение.

Възраженията относно скоростта на МПС, управлявано от подсъдимия е неоснователно. Вещите лица са изчислили при два вида скорост на лекия автомобил- 25 км/ч и 30 км/ч, каква ще бъде дължината на спирачния път на автомобила, но това обстоятелство не от значение за станалото ПТП, тъй като по делото са налице факти и обстоятелства, че подсъдимия не е възприел тялото на пострадалия, като препятствие на пътя. Той не го е възприел и след това, и поради тази причина го е влачил до ресторант „Девня“, а не го е забелязал и след слизането си от лекия автомобил, след което е влязъл в заведението.

Съдът при определяне на наказанието се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и с оглед смекчаващите вината обстоятелства, така и с отегчаващите такива. Съдът е отчел и степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпилото ПТП и е определил наказание в размер на минималния такъв предвиден в законовата норма за това престъпление, като е постановил на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. За да наложи такова по вид и размер наказание съдът се е съобразил с целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК. Така наложеното наказание и настоящата инстанция счита, че е съотносимо на степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Наложеното наказание-лишаване от право да управлява МПС в размер от пет години също е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца.

При извършената служебна проверка на присъдата, съдът констатира, че при определяне на наказанието съдът е изписал в присъдата си чл.55 от НК. Видно от размера на наложеното наказание, той е бил определен при условията на чл.54 от НК, това е обсъдено в мотивите към присъдата, от което става ясно каква е била волята на съда и не би могло да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на съдебния акт.

Предвид гореизложеното съдът счита, че присъдата на ОС-Варна е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което същата следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК съдът

 

 

 

                            Р   Е   Ш   И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №58 от 19.07.2017 г. по НОХД №1382/2016 г. по описа на ОС-Варна.

 

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: