Р Е Ш Е Н И Е

                    № 35

12.03.2014г. гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на шести март през две хиляди и четиринадесета година,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Румяна Панталеева

секретар Г.Н.

 прокурор Вилен Мичев,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

 ВНОХД №39 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на адв. М.Й., защитник на Ю.Н.Ш., подсъдим по нохд № 368/2013г. по описа на Разградския окръжен съд, против присъдата постановена от същия съд на 15.01.2014г, с която подс. Ш. е признат за виновен по чл.115 НК вр.чл.18 ал.1 вр.чл.58а ал.4 НК и му е наложено наказание от девет години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим, както и по чл.339 ал.1 пр.2 вр.чл.58а ал.4 НК като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК му е определено общо наказание от девет години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим. Осъден е да заплати на гр. ищец 40 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и съответните такси и разноски. Отнел е в полза на държавата ловна пушка - двуцевка

В жалбата се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се излагат съображения и за приложение на чл.12 ал.1 или ал.4 НК. В саморъчната жалба на подсъдимия се твърди, че той не е действал умишлено, а тъй като пострадалият влязъл в двора му да го убие, стрелял по него. По отношение на второто обвинение заявява, че намерил пушката при ремонт на къщата, в която живеел. В с.з. защитата прави искане атакуваната присъда да бъде изменена като се намали размера на наложеното наказание, да се промени режима, както и да се намали присъденото обезщетение на пострадалия.

 Частният обвинител и гр. ищец не се явява за да изрази становище по жалбата.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура излага съображения за неоснователност на жалбата на подсъдимия и предлага присъдата да бъде потвърдена.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

Пред първата инстанция производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК като подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства по обв. акт, признал е вината си и се е съгласил да не се събират нови доказателства и по двете обвинения.

С присъда от 15.01.2014г., постановена по нохд № 368/2013г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Ю.Н.Ш. за виновен в това, че на 18.07.2013г. в с.Хърсово, обл.Разград, направил опит умишлено да умъртви С.М.М. от с.с., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.58а ал.4 и чл.55 ал.1 т.1 НК му е определил наказание от девет години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим. Признал е същия подсъдим за виновен и в това, че за времето от 2003г. до 18.07.2013г. в с.Хърсово, обл. Разград е държал огнестрелно оръжие – ловна пушка двуцевка/успоредка/ калибър 16 и ловен патрон, кал. 16, без да има надлежно разрешение за това като на основание чл.339 ал.1 пр.2 вр.чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК му е определил наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК е наложил едно общо най-тежко наказание от девет години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на С.М.М. сумата от 40 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, като е отхвърлил иска в останалата му част. Осъдил го е да заплати съответните такси и направените по делото разноски. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Произнесъл се е и по веществените доказателства. Отнел е в полза на държавата ловна пушка – двуцевка/успоредка/ с дървен приклад.

Фактическата обстановка е изяснена напълно и не се оспорва. Подкрепя се от всички събрани доказателства и признанията на подсъдимия Ш..

Спора е по отношение субективната страна на деянието по чл.115 НК и размера на наложеното наказание.

Защитата излага съображения, че подсъдимия в момента на извършване на деянието  е действал при условията на чл.12 ал.1 или ал.4 НК. Алтернативно се поддържа жалба за явна несправедливост на наложеното наказание като се иска на подсъдимия се наложи наказание под 5 години лишаване от свобода, респ. да се промени режима на изтърпяване и да се намали и размера на присъденото обезщетение.

Съгласявайки се, производството пред първата инстанция да протече по реда на глава ХХVІІ НПК подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по този обв. акт. На основание чл.283 НПК съдът е прочел всички писмени доказателства по делото вкл.  СПЕ и е приел същите, предявил е веществените доказателства. Подсъдимият е признал вината си, заявил е, че не оспорва показанията на свидетелите.

По делото не са събрани никакви доказателства, които да установяват, че подсъдимия е действал в състояние на неизбежна отбрана или да е превишил пределите й в състояние на уплаха или смущение. Установен е повода за конфликта. Установено е поведението на пострадалия, който тръгнал към дома на подсъдимия за да се разправя с него по повод отправени към съжителницата му обидни реплики. Установено е, че пострадалия е държал брадва в ръцете си, но нито е влязъл в двора на подсъдимия, нито е посегнал да го удря с брадвата. Самия подсъдим виждайки пострадалия до входната врата с брадва в ръце, се е върнал в дома си за да вземе пушката – т.е. не е имало никаква непосредствена опасност за живота му. Той е могъл да се прибере и въобще да не излезе на двора за да се разправя с пострадалия, могъл е да му отговори по някакъв начин от вратата на дома си, без да влиза в някакво съприкосновение с него. Дори е могъл да се обади в полицията и да потърси помощ, както е сторил след изстрела, ако се е чувствал застрашен. Вместо всичко това, подс. Ш. заявил „О, аз съм застрашен! Ей сега ще те оправя!”. Върнал се в къщата, взел ловната пушка, върнал се обратно при портата, въоръжен и от непосредствена близост стрелял в лицето на пострадалия

От всичко изложено може да се направи категоричния извод, че към момента на деянието подсъдимият Ш. не е бил нито непосредствено заплашен от противоправно нападение. Не е имало необходимост да защитава нито личността си нито някакви свои или на другиго права, нито пък е бил уплашен или смутен. Действайки съвсем умишлено той е изминал разстоянието от входната врата на двора до дома си, взел е намиращата се вътре пушка, заредил я е, върнал се е обратно и е произвел изстрел. Намерението му се извежда от начина му на действие и използваното оръжие. След като имал много други възможности да предотврати както словесна, така и физическа разправа, той съвсем целенасочено е решил да използва огнеспрелно оръжие срещу пострадалия. Няма никакво значение какви са били сачмите в патрона, използван при стрелбата. Огнестрелното оръжие е използвано от голяма близост, в лицето, респ. горната предна част на тялото на пострадалия, където са разположени всички жизнено важни органи. Поради това и правилно съдът е приел, че умисъла на подсъдимия е бил да причини смърт, а не телесна повреда на пострадалия. В резултат на изстрела пострадалият е получил огнестрелни наранявания в областта на лицето, очните ябълки, шията, горната част на гърдите, раневи канали в меките части на главата, , мозъчното вещество, трахеята, хипофаринкса, контузии на мозъка, загуба на зрението на двете очи, разстройство на здравето временно опасно за живота.

По отношение на второто деяние, по чл.339 НК няма никакъв спор. Налице е държане на огнестрелно оръжие и боеприпас без съответно разрешение като е без никакво значение дали пушката е била случайно намерена или не.

Второто оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание. Това оплакване също е несъстоятелно. Тъй като производството се е развило по реда на чл.371 т.2 НПК съдът е бил задължен да приложи правилото на чл.58а НК. Съдът добросъвестно е отчел и всички смекчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на подсъдимия и недоброто му здравословно състояние, оценил е характеристичните му данни.

При индивидуализацията на наказанието настоящата инстанция има предвид всички онези съображения изложени и от първата инстанция. Наказанието е определено под предвидения минимум, като съдът е приел, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 НК – девет години и шест месеца лишаване от свобода за деянието по чл.115 вр.чл.18 ал.1 НК и една година лишаване от свобода за деянието по чл.339 ал.1 НК. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и е приложил разпоредбата на чл.55 НК, отчитайки, че въпреки предишните си осъждания, от 1997г. до сега не е имал никакви противоправни прояви, имал е добри характеристични данни, процесуалното му поведение, както и че деянието по чл.115 е останало във фазата на опита. Така определено наказанието би оказало своето възпитателно въздействие върху подсъдимия, ще въздейства възпиращо и предупреждаващо и на останалите членове на обществото.

Жалба има и по отношение присъденото обезщетение на пострадалия С.М.. То е в размер на 40 000лв и в никакъв случай не е завишено по размер. Предявеният граждански иск е основателен, налице е причинно-следствената връзка между деянието и настъпилият противоправен резултат. Съдът е отчел претърпяната от пострадалия тежка телесна повреда със загуба на зрението и на двете очи завинаги.

Определения размер на обезщетението е справедлив и би възмездил в достатъчна степен търпените болки и страдания от ищеца.

В този смисъл и жалбата на подсъдимия Ш. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна бъде потвърдена.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 15.01.2014г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд №368/2013г. по отношение на подсъдимия Ю.Н.Ш. с ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.