Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 73/24.04.      Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и седми март                        Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 39 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 8, постановена на 26.01.2015 г. по НОХД № 1575/14 на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият М.Б.Е. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4  вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК намалил с една трета и постановил за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от четири години, при първоначален строг режим което да бъде изтърпяно в затвор. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил на подсъдимия направените по делото разноски.

         Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подс. Е., в която че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Изложено е становище, че признанието на подсъдимия по фактите на обвинителния акт е в основата на изводите на съда, че обвинението по чл. 199 вр. чл. 18 от НК е доказано по безспорен и категоричен начин, но в случая е налице доброволен отказ от довършване на престъплението. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимия бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 18 ал. 3 от НК. В пренията пред въззивната инстанция защитникът поддържа становището си. При условията на алтернативност моли да бъде приложен чл. 58 вр. чл. 55 от НК.

Представителят на въззивната прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прокурорът не приема тезата за доброволен отказ, като обръща внимание на предварителната подготовка на подсъдимия, активната защита от страна на пострадалата, при която подсъдимият, загрижен за собствената си сигурност, се е видял принуден да напусне магазина. По-късно взел допълнителни мерки, за да се избегне съмнение в него, самонаранил се, търсил помощ като се представил за пострадал от грабеж. По отношение на наказанието, с оглед факта, че подсъдимият е осъждан 13 пъти за тежки престъпления, в хода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода извършва разглежданото престъпление, намира че не са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК. Оценява определеното наказание като съразмерно с извършеното и с очакванията на специалната превенция.

В последната си дума подс. Е. заявява, че наистина доброволно се отказал, ако е искал щял да го направи.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК. Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Задължителните указания по т. 8 от ТР 1/2009г. на ВКС, ОСНК, налагат при правилно приложена процедура по чл. 372 ал. 4 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивната жалба съдържа декларативно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение – без да има конкретни възражения спрямо действията на съда. Проверката от процесуална страна не установи нарушения на изискванията на закона – общо и в частност отнесени към процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК.

С оглед на изложеното и съставът прие за установени следните значими фактически положения:

Подс. М.Е.  бил многократно осъждан. В периода 01.12.2010г. – 08.08.2012г. изтърпял наказание лишаване от свобода на основание чл. 70 ал. 7 от НК – остатък по УПО, като в изпитателния срок извършил престъпление. От 08.08.2012г. било приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода, групирано по няколко присъди, като по чл. 23 и чл. 24 от НК подсъдимият следвало да изтърпи наказанието за срок от три години и десет месеца.

Към м.07.2014г. подс. Е. бил в ЗОТП - Разделна към ОЗ - Варна. На 11.07.2014 г. бил пуснат в домашен отпуск за срок от 5 дни. Отишъл на гости в дома на сестра си Д.Б.Е. находящ се в гр. Белослав.

Тъй като нямал пари на 16.07.2014 г. подс. Е. решил да ограби оборотните средства от някой магазин в гр. Белослав. Взел от племенницата си тениска червена на цвят с бял кант на ръкавите и с черна яка, от дома на сестра си нож и бежов дамски чорапогащник. Отишъл до хранителен магазин „Галиополис" в близост до старите гробища и започнал да оглежда района.

Около 09.30 ч. свид. Д.С.Н., която работела като продавачка в магазина отивала на работа. Тя трябвало да застъпи на смяна от 11.00 ч. и да смени колежката си. В близост до магазина свид. Н. възприела подс. Е. като непознат, който й направил впечатление.

Около 11.10 свид. Н. се намирала сама в магазина и подреждала надписите с цените на стоките. Оборотните средства в касата на магазина били 20 лв.

В този момент влязъл подс. Е.. В дясната си ръка държал нож насочен напред към свидетелката, а на главата си бил сложил дамски чорапогащник. Със заплашителен глас казал на свид. Н. : „Дай парите!"

Свид. Н. се изплашила и тръгнала към изхода като едновременно с това взела телефона си и се опитала да набере управителката на магазина. Вървейки към изхода свидетелката започнала да вика : „Помощ!". Подс. Е.  вървял след нея с ножа. Тогава свидетелката взела кутия с бонбони и се опитала да го удари. Стигайки до входа свидетелката коленичила. Той се изплашил от виковете й за помощ и от съпротивата и побягнал по улицата в посока към училище „Св. Св. Кирил и Методий". Докато бягал махнал чорапогащника от главата си и го захвърлил в близост до входа на училището, като се обърнал няколко пъти за да види дали е преследван от свидетелката. След това на около 100 м. от училището на ул. „Никола Вапцаров" съблякъл тениската и я захвърлил под намиращото се мостче над дерето.

Подсъдимият се върнал в дома на сестра си и помолил племенницата си свид. И.Р.Г. да не казва на никого, че му е давала червена тениска, като повече нищо не обяснил.

Около 14.30 ч. подс. тръгнал към автобусната спирка в гр. Белослав за да се прибере в затворническото общежитие. Притеснил се, че може да бъде разкрит тъй като в близост до магазина забелязал, че имало охранителна камера. Решил да инсценира, че е бил нападнат от неизвестни лица, които му извършили грабеж. Нанесъл си с бръснарско ножче повърхностна порезна рана в областта на корема. Веднага след това влязъл в болницата където му била оказана медицинска помощ. Обяснил на лекарката, че раната му била нанесена от неизвестни лица, които го ограбили. От своя страна лекарката се обадила в полицейския участък и съобщила за случилото се. На место пристигнали служители на полицията и отвели обвиняемия в полицейския участък за изясняване на случая.

В следствие на проведените оперативно издирвателни мероприятия се установило, че подс. Е. е направил опит за грабеж на оборотните средства в размер на 20 лв. от магазин „Галиополис" и в последствие е инсценирал ,че му е извършен грабеж.

При извършения оглед на местопроизшествие били намерени и иззети използваните от подс.М.Е.  вещи - чорапогащник и червена тениска при извършване на деянието.

В хода на разследването е било извършено разпознаване от свид. Д. Н., при което тя категорично е посочила подс. Е. като лицето, което се опитало да я ограби.

 

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия – свидетелски показания, протоколи за оглед, за разпознаване, за доброволно предаване на използвания от подсъдимия нож от свид. Р. Ангелов, СМЕ. Първоинстанционният съд не е формулирал подробни съображения относно оценката на отделните източници с оглед формата на проведеното съдебно следствие и констатацията, че доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон, а доказателствата са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимия са правилно изяснени от първоинстанционния съд.

 

ІІ. От правна страна.

Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на 16.07.2014 г. в гр. Белослав, област Варненска, в условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи - сумата от 20 лв. от владението на Д.С.Н., собственост на „Галиополис" ООД, представлявано от Стойка Георгиева Събева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха и деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини, и извел правната оценка на действията на подсъдимия, като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. I, във вр. с чл. 18, ал. I от НК.

         Защитникът на подсъдимия и пред ВОС и във въззивното производство оспорва правния извод за приложимост на чл. 18 ал. 1 от НК, като настоява да бъде прието, че подс. Е. не е довършил деянието поради собствени подбуди. В мотивите на присъдата съдът е отделил внимание на тази защитна теза, но не я споделил. Съставът намира за необходимо да изложи допълнително следните съображения:

Изхождайки от трайната практика на съдилищата грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Изпълнителното деяние по чл. 198 ал. 1 от НК се състои от две действия – принуда, изразена като сила и/или заплашване,  и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението. Видът принуда се определя от самия деец, фактите в процеса на осъществяване на престъплението и е средството, което деецът избира като необходимото и достатъчно да му осигури отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца и обосновава прекия му умисъл.

При стриктно отчитане на фактите по делото съставът намира, че субективните представи на подс. Е. са включвали връзката между преследваната цел /да отнеме вещта/, заплахата с нож и интонация като единствено възможен път за отнемане на вещта. Поради обективни причини деянието не е било довършено. 

Деянието е останало във фазата на опита. Подсъдимият е започнал изпълнението на престъплението, но не е успял да довърши изпълнителното деяние, тъй като не е прекъснал владението на свид. Н., не е отнел чуждите вещи. Налице е недовършен опит.

От първоинстанционния съд са изложени мотиви относно причините, поради които деянието е останало недовършено. Съображенията имат опора във фактическите положения по делото и напълно се споделят и от настоящия състав.

Недвусмислено е изяснено, че подсъдимият е обмислил старателно деянието – дреха, маска, нож, оглед на района, изчакване на удобен момент, в който продавачката да е сама и с гръб към входната врата. Влязъл в магазина без да го усети, като бил поставил чорапогащника на главата си. След като свид. Н. е възприела маскираната външност, заплашителното му поведение „с нож насреща ми” и думите, произнесени с тих глас „Дай парите”, тя се уплашила и тръгнала от хладилните витрини към пътеката. В този момент подсъдимият не е знаел накъде се е насочила, очаквал е да му се подчини и да вземе от касата парите, които да му даде, затова я последвал с ножа, насочен към нея. Свидетелката, обаче, взела телефона си и набрала номер, движейки се към вратата и викайки „помощ”. Стигайки до вратата извикала по-силно за помощ, взела кутия бонбони и опитала да удари човека, който продължавал да върви след нея. Веднага след това коленичила до вратата, а подс. Е. я прескочил и излязъл, махнал маската и едновременно се е отдалечавал, но е и следил за действията на свид. Н..

Изложеното налага да се приеме, че след довършване на първата /задълбочено обмислена/ част от съставното престъпление – отправяне на заплахата към владелеца с искане на парите, подс. Е. не успял да отнеме наличните в обекта пари, тъй като свид. Н. с поведението си го е изненадала,  усложнила е обстановката, оказала е лична съпротива и е викала за помощ. Подс. Е. вървял след нея с ножа си докато е разбрал, че свидетелката няма да се подчини и да му даде пари, а напротив активно се противопоставя. Виковете и телефонът в ръката на свидетелката са създали пряка опасност за подсъдимия от привличане на вниманието и появата на други хора, които да го заварят в магазина, да го задържат и  идентифицират. Това го е мотивирало да не довърши в цялост престъпните си намерения и го е подтикнало да се оттегли.

Поради което и правилно е прието от ВОС, че деянието е останало недовършено поради независещи от волята му причини. Изследването на подбудите на дееца да не довърши замисленото престъпление и приложението на чл. 18 ал. 3 от НК са задълбочено обсъдени и в съдебната практика – напр. Р № 57/17.04.72г. на ІІ н.о., Р № 40/78г. на І н.о. на ВКС – като отдалечеността във времето и различните фактически положения не осуетяват възможността съставът да ги споделя като решаващ извод.

Фактите по делото не разкриват проява на собствени подбуди, чувства, разкаяние, които да са трансформирали престъпната воля на подс. Е. в осъзнаване и отърсване с изразяване на отказ да довърши  деянието.

Действително подс. Е. не е довършил планирания грабеж, но всичко, което подготвил и обмислил във връзка със сдобиването си с пари по такъв начин, той е осъществил. Не е успял само поради отказа на свид. Н. да се подчини – тя не е предоставила на подсъдимия исканите от него пари, стигнала е до външната врата, извикала, замахнала да го засегне физически. За оставането на деянието във фазата на опита единствен и решаващ фактор е поведението на свидетелката. Ако след възприемане на заплахата тя бе дала парите на подсъдимия, то деянието би било довършено. Безспорно е, че разполагайки с нож подсъдимият би могъл да засили степента на принудата, но свидетелката вече е била в непосредствена близост до вратата, набрала телефонен номер и викала за помощ. Рисковете да бъде разкрит и заловен на място за подсъдимия са били значителни и затова той се е „отказал да довърши грабежа”.

Поради изложеното и настоящият състав не счете за основателно искането на защитникът на подс. Е. за прилагане на чл. 18 ал. 3 от НК.

Останалите правни елементи на престъпния състав не са оспорвани, не представят сложна конструкция от обективна и субективна страна и не налагат допълнителен анализ.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

 

С оглед становището на защитата на подсъдимия, че съдът е трябвало да приложи чл. 58 б. „А” вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

На първо място, самата процедура, по която е протекло съдебното производство, е свързана със законово регламентирано снизхождение към подсъдими, признали фактическите положения по обвинителния акт - по чл. 58 А от НК. Нормата на ал. 1 на същия текст позволява намаляване на санкция, определена по чл. 54 от НК, с една трета, а нормата на ал. 4 разрешава колизията между чл.58 А и чл. 55 от НК, в полза на чл. 55 от НК, ако се явява по-благоприятен.

Съставът на ВОС е отхвърлил приложимостта на чл. 55 от НК – както по самостоятелните му основания, така и във вр. чл. 58 б „А” от НК. Не са налице изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, които да водят до извод, че и най-лекото предвидено от закона престъпление се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Опитът, макар и недовършен, съдържа всички действия, които биха позволили на подс. Е. да постигне целта си и следователно степента на осъщественост на намеренията му е висока – поради което и не се обосновава основание съдът да се възползва от условно съществуващата възможност от прилагане на чл. 58 б. „А” от НК.

Наложеното на подс. Е. наказание – лишаване от свобода за срок от шест години, е индивидуализирано по чл. 54 от НК – незначително над минималния размер. С редукцията по чл. 58 А ал. 1 от НК с една трета, то е наложено в размер от четири години, съответстващ на наказание, формирано по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК – под минимума от пет години. Този извод сочи, че искането на служебния защитник за прилагане на чл. 55 от НК е фактически уважено и постигнато чрез другата законово уредена техника.

Проверката на обстоятелствата от значение за отговорността не установи основания за проява на по-голяма снизходителност към подс. Е.. Видно е, че независимо от превеса на отегчаващите обстоятелства и разпоредбата на чл. 18 ал. 2 от НК – „При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление…”, ВОС е определил наказание около минимума. Съобразяването на - брой предходни осъждания; видове извършени престъпления /в това число по чл. 116 от НК, по чл. 198 от НК/; установеното, че деянието е в режим на понасяне на наложено наказание в значителен размер и то в края му, когато би следвало да са настъпили очакваните от обществото промени; извършено е обмислено, с набавяне на средства за укриване на самоличността и за оказване на визуална заплаха; старателното планиране подвеждането на органите на полицията и самоувреждане с цел да стане известно, че в този ден в гр. Белослав действително е имало мъж с червена тениска с копчета отпред и нож в ръката, но това е бил друг непознат мъж, а не самият той – прави необосновано искането за допълнително намаляване на санкцията, защото не биха били постигнати основните принципи за съответност и справедливост. Подсъдимият, разкриващ покачване на агресията, неповлиян от предходния престой в условията на затвор /общо около 15 години/ се нуждае от изключително внимание и професионален подход за постигане на желаните от закона промени. При тази увредена личностна основа така формирания размер на наказанието осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Моралната укоримост на извършеното, реалната тежест на частично настъпилите общественоопасни последици и съпоставката на проявата на подс. Е. спрямо останалите от този вид подкрепят този размер на санкцията. С така определеното наказание се постига справедливо отражение спрямо подсъдимия и обществото и гарантиране целите по чл. 36 от НК.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 на Окръжен съд гр. Варна, по НОХД № 1575/2014 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 26.01.2015 г.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :