Р Е Ш Е Н И Е

 

67

 

гр.Варна,       16.05.2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                  СВЕТОСЛАВА К.

 

                                    

 

при секретар Петранка Паскалева

и в присъствието на прокурор Милена Гамозова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №39/2019г. на Варненски апелативен съд и за да се произнесе взе предвид следното :

        

        

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №75/14.11.2018г. по нохд №1167/2018г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимите Д.Т.С. и И.Р.С. са били признати за виновни в това, че на 09.06.2018 г. в гр. Белослав, област Варна, при условията на опасен рецидив и в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи - портфейл, удостоверение за психическа годност на  Т.С. Б., СУМПС на Т.С. Б., ведно с контролен талон към него с № 5583337, лична карта на Т.С. Б., карта за водач ДР на Т.С. Б. и  клубни карти, както и сумата от 2580.00 лева, всичко на стойност 2623.00 лева, от владението на Т.С. Б., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила,  поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, и чл.58а от НК  им наложил наказания както следва : - на подс.Д.С. - лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а от НК намалил с една трета до размера на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, при първоначален строг режим; - на подс.И.С. - лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание чл.58а от НК намалил с една трета до размера на ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален строг режим.

           На основание чл. 59, ал. 1 от НК предварителното задържане на подсъдимите било зачетено. В тяхна тежест са възложени и сторените по делото разноски.

         Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се прави възражение за явна несправедливост единствено на наложеното на подс.И.С. наказание. Иска се неговото увеличаване до размера на седем години лишаване от свобода, след което да бъде редуцирано по реда на чл.58а НК.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от адв.В.Т. в качеството му на защитник на подс.И.С.. И в нея се прави възражение единствено за явна несправедливост  на наложеното на жалбоподателя наказание. Иска се неговото намаляне до размера на минимума, предвиден от закона.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло както от защитника на подсъдимия, така и от самия него.

         Представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбата , поради което и моли присъдата да бъде изменена в посочения в протеста смисъл.

         Подс.Д.С. лично и чрез защитника си изразява задоволство от постановената присъда, моли да бъде потвърдена. Не желае да се присъедини към жалбата на подс.И.С..

         Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

         И протестът, и жалбата са неоснователни.

         Установено е от фактическа страна по делото следното:

             

         Подсъдимите Д.Т.С. и И.Р.С. били приятели и  живеели в гр. Белослав, Варненска област. Подс.С. живеел в къща, намираща се в гр. Белослав, Варненска област, ул. „Синчец" № 14а. Той обитавал една стая, в която се влизало директно от двора пред къщата. С. живеел със своята приятелка свид. Е.Илиева К.. До тази стая имало долепена друга стая, която имала отделен вход от двора на къщата и между двете стаи нямало обща врата. Втората стая се обитавала от бащата на подс. Д.С. - св.Т.С. Б.. Къщата имала навес, а в началото на навеса имало окачена електрическа лампа, която се включвала от стаята на св. Т.Б.. На 08.06.2018 г. Б. си легнал около 21:30 часа. Когато си лягал той винаги обувал вместо долнище на пижама долнище на анцунг, в джоба на което поставял парите, които имал спестени и документите си. Това обстоятелство било известно на сина му Д.С.. Електрическата крушка, окачена на навеса на къщата, винаги стояла светната вечер. С гвоздей, окачен на касата на вратата св.Б. ограничавал достъпа до стаята си, като го завъртал над вратата. Както обикновено св.Б. светнал електрическата крушка и затворил вратата на стаята си с гвоздея. В това време подс. Д.С. и подс. И.С. били заедно, отрано започнали да употребяват алкохол. Тъй като им трябвали пари, замислили да вземат от свид. Т.Б. - баща на Д.С.. Подс. С. предполагал, че баща му има спестени пари, защото работел и споделил това с подс. И.С..

След полунощ  /вече на 09.06.2018 г./ св. Б. се събудил, тъй като чул сина си - подс. С. да се прибира в съседната стая. Б. видял, че е 02:10 часа и чул, че С. изпратил св.Е.К. да му купи баница. Всъщност това било част от плана на С., за да няма преки свидетели на отнемането на парите на  Б.. Двамата подсъдими вече били употребили значително количество алкохол, като още няколко часа по-рано К. ги видяла, че са пияни пред магазин в гр. Белослав. След като К. излязла от стаята, подс.С. отвил електрическата крушка, монтирана под навеса, и тя изгаснала. Подс. С. сложил на главата си тъмна на цвят тениска, за да не се вижда лицето му, като двамата с подс. С. се разбрали С. да държи и притиска тялото и ръцете на Б., а през това време С. да му пребърка джобовете. До това решение стигнали, тъй като С. бил с по-едро телосложение от С. и св.Б. по-трудно би му оказал съпротива.

След като осветлението пред къщата изгаснало, Б. чул, че някой силно блъска по вратата на неговата стая. От блъскането гвоздеят се откачил и вратата се отворила, и подс.С. и подс.С. влезли в стаята на Б.. Подс. С. се надвесил над тялото на Б., който лежал на леглото си, и с ръце притиснал тялото му надолу. Свид. Б. правел опити да се предпази и да отблъсне нападателя си с лявата си ръка, а с дясната си ръка придържал джоба на анцунга си. В този момент подс. Д.С. пребъркал джобовете на анцунга, с който бил обут баща му, намерил портмонето с намиращите се в него пари, карти и документи и го взел. Веднага след това двамата с подс. С. напуснали стаята. Независимо, че подс. С. бил закрил лицето си с тъмна дреха,  свид. Б. го познал по телосложението, тъй като той бил приятел от дълги години със сина му. За самоличността на втория си нападател, чието лице свид. Б. също не видял, той отново нямал съмнение – С. и С. почти винаги се движели заедно, а от друга страна никой освен сина му не знаел къде точно Б. държи парите си. В портмонето на св.Б.  били удостоверението му за психическа годност, СУМПС на името на Т.С. Б. ведно с контролен талон към него с № 5583337, лична карта на Т.С. Б., картата му за водач ДР № 209471405, клубна карта Дизерол № 96056504, клубна карта Дизерол № 30067963, клубна карта Бенита № 2017440030050882, карта ЛукОйл № 708635, карта Май Маркет, както и сумата от 2580 лева.

Б. веднага излязъл на улицата след своите нападатели, но навън не видял никой. Завил крушката на фасунгата и тя светнала, след което се обадил на телефон 112 и подал сигнал за случилото се. На място пристигнали полицейски служители, а малко по-късно дошла и св.Е.К..

След като взели вещите на Б., двамата подсъдими отишли до жилището на подс.С.,***, където разгледали какво има в портфейла. Взели парите и решили да отидат в гр.Варна, където да играят на ротативки, а портмонето заедно с всички документи останали в къщата на С.. Двамата се придвижили до гр. Варна с такси, като в игрална зала „Лас Вегас", находяща се на ул. „Русе" № 3 проиграли всички пари, които отнели по-рано от владението на св. Б. и в 06:00 часа напуснали игралната зала. След като се върнали в Белослав рано сутринта двамата подсъдими отишли до полицейското управление, тъй като разбрали, че ги търсят. Същият ден - на 09.06.2018 г. сутринта  подс. Д.С. завел полицейските служители Д.В.Н.и А.С.П.до жилището на подс. И.С.,***, откъдето взел останалите вещи, отнети от Б., и ги предал на полицейските служители – портмонето му, удостоверение за психическа годност на Т.С. Б., СУМПС на името на Б. ведно с контролен талон към него с № 5583337, лична карта на Т.С. Б., карта за водач ДР № 209471405 на Б., клубна карта Дизерол № 96056504, клубна карта Дизерол № 30067963, клубна карта Бенита № 2017440030050882, карта ЛукОйл № 708635, карта Май Маркет.

 

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК. Правилна по съществото си и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя  от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В тази насока са : - показанията на пострадалия Т.Б., на св.Е.К., св.Р.С., св.М.П.П., св.С.М.К.; - протокол за доброволно предаване от Д.С. на отнетите от Б. вещи;  - протокол за доброволно предаване на диск със записи от видеокамери в казино „Лас Вегас“-Варна.

Всички тези доказателствени средства/вкл. и самопризнанията на подсъдимите лица/, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите , включени в предмета на доказване като не оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е  повдигал и пред първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите.  Прави се възражение единствено за явна несправедливост на наложеното на подс.И.С. наказание – от страна и на защитата му, и на прокуратурата, поради което и на него ще спре вниманието се въззивният съдебен състав.

Следва все пак първо да се отбележи , че при правилно установените фактически положения, то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Несъмнено с действията си подсъдимите  както от обективна , така и от субективна страна са осъществили състава на престъплението, визирано в текста на чл.199 ал.1 т.4 НК – след използвано над пострадалия насилие са отнети негови вещи. Налице е съучастие под формата на „съизвършителство“, тъй като и двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на престъплението : С. в осъществяването на насилието, С. в отнемането на вещите – след разпределение на ролите подс.С. затиснал с тяло и ръце лежащия на леглото Б., а подс.С. отнел портфейла от джоба му. Предварителната уговорка пък сочи и на общност на умисъла на двамата подсъдими за извършване на престъплението. Налице е и квалифициращият признак „опасен рецидив” - по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” НК за подс.И.С., и по чл.29 ал.1 б.“б“ за подс.С..

Конкретно по протеста и жалбата на подсъдимия С. : както вече се спомена и по-напред в тях се прави едно единствено възражение /но разбира се с обратен знак/ – за явна несправедливост на наложеното на С. наказание. Такава обаче според настоящият съд не е налице. При индивидуализацията на наказанията съдът е отчел като отегчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими високата  степен на обществена опасност както на деянието, така и тази на дейците. Взети са предвид и миналите им осъждания, като за подс.С. е прието, че е с утвърдени престъпни навици. Като смекчаващи вината обстоятелства са изтъкнати и за двамата подсъдими изразеното съжаление и критичното отношение към извършеното, а за подс.С. като такова е отчетено и самопризнанието му в хода на досъдебното производство – съобразно становището, застъпено в т.7 от ТР №1/2009г. на ВКС на РБ. Отчитайки изложените обстоятелства окръжният съд е определил на подс.С. наказание пет години лишаване от свобода, а на подс.С. – шест години лищаване от свобода, които после редуцирал съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК и чл.58а ал.1 НК с една трета.

Прокуратурата изразява недоволство от така определения размер на наложеното на С. наказание и иска неговото увеличаване до размера на седем години.  В допълнението към протеста прокурорът е изложил общо в девет точки своите съображения в подкрепа на тезата си за увеличаване наказанието на С.:

·        В първата и втората от тях се коментира съдебното минало на С.. Вярно е,че С. е многократно осъждан и това е неоспорим факт. И именно поради този факт първостепенният съд е приел, че С. е с „утвърдени престъпни навици“. Некоректно е обаче да се посочва, че свидетелството му за съдимост е 19 страници, защото от значение е колко са осъжданията на подсъдимия, а не на колко страници са изписани. Коректно е да се посочи, че в посоченото свидетелство са налице 19 отбелязвания, две от които представляват съдебни актове за групиране по реда на чл.25 НК. Деветнадесетото осъждане обуславя наличието на опасния рецидив. Извън него са постановени 16 присъди, които са групирани с различни съдебни актове по начин, щото С. в крайна сметка е осъждан общо седем пъти извън последното, обосноваващо рецидива. Осъжданията му след 2006г. /с изключение на последните две/ са за престъпления по чл.343в НК. Или ако трябва да се обобщи : По отношение на подс.И.С. извън последната присъда /рецидивната/ са постановени 16 присъди, групирани с различни съдебни актове по начин, че осъжданията са общо 7 на брой, като всичко това е описано на 19 страници. Подс.С. е осъждан два пъти извън двете осъждания, обосноваващи наличието на рецидив. Но пък е с 11 години по-млад от С..

·        В третата се сочи, че настоящото деяние С. е извършил три месеца след изтърпяване на предходното наказание. И това е така. Деянието е извършено на 09.06.2018г., С. е изтърпял наказанието си и е освободен от затвора на 08.03.2018г. Подс.С. пък е освободен на 14.02.2018г., т.е. настоящото деяние е извършил след по-малко от четири месеца от изтърпяване на наказанието си.

·        В четвъртата поред точка се посочва като отегчаващо обстоятелство, че подс.И.С. след извършване на престъплението и след разкриването му е напуснал пределите на РБ и е бил задържан при връщането си на 17.09.2018г. Тук следва да се отбележи, че още на 09.06.2018г. и С. и С. са били проверявани още в 4.00ч сутринта, снети са им обяснения, след което са пуснати. Същият ден след като двамата разбрали, че се издирват, сами отишли до полицейското управление /в тази насока по делото са приложени докладни записки на полицейски служители/. Разпитани са като свидетели и отново са освободени. По отношение и на двамата не са предявени обвинения, съответно не са наложени никакви мерки за процесуална принуда. Поради това и никой от подсъдимите не е имал задължението да не напуска дома си, съответно – местоживеенето си. Едва на 01.08.2018г. по отношение на С. е предявено обвинение, а по отношение на С. това е станало на 30.08.2018г. в негово отсъствие.

·        На пето място посочва се, че И.С. не бил съдействал за разкриване на обективната истина, и признанието му на фактите е чисто формално, и целящо по-леко наказание. Второто от тези две твърдения няма как да бъде проверено, но първото категорично не отговаря на истината.  Както вече се спомена още на 09.06.2018г. и двамата подсъдими на два пъти са били в полицейското управление. При второто им посещение там и двамата са разпитани като свидетели. Тези протоколи разбира се нямат никаква процесуална стойност, но следва да бъдат посочени дотолкова, доколкото да се установи, че още към онзи момент С. е направил признания /или по-скоро съдействал/ за извършеното от него - л.15 от д.п. Защо не му е предявено обвинение и не е разпитан веднага в качеството на обвиняем още тогава е отделен въпрос.

·        Невъзстановяването на предмета на престъплението не следва да бъде отчитано като отегчаващо вината обстоятелства.

·         На седмо – отново се сочи съдебното минало на С.. За това вече стана въпрос. Може би следва да се допълни, че най-тежкото му наказание от 6 години лишаване от свобода /за което прокурорът твърди, че не е изпълнило целите на закона/ е наложено на подсъдимия като непълнолетен през 1995 година.

·        На осмо – твърди се, че извършеното престъпление е свързано с упражняване на принуда, и че пострадалият Т.Б. бил познат на С.. Грабежът е двуактно престъпление и принудата/насилието винаги са елемент от обективната му страна. И ако Т.Б. е познат за С., то на С. той е баща. И именно това, а не познанството с жертвата, е особено укоримо - наказателният закон предвижда при други престъпления квалифициращи случаи/примерно убийство  на баща/. Още повече, че предвид начина на извършване на деянието очевидно идеята е била на С. – само той е знаел, че баща му има пари и къде той ги държи.

·        На девето – вярно е, че семейството на С. е в Германия и същият няма как да се грижи за децата си. За сметка на това обаче по делото съществуват убедителни доказателства, че той живее с майка си в един дом, а тя е с тежко заболяване. Поради което твърденията, че се грижи за нея не могат да бъдат пренебрегнати. Това обстоятелства на свой ред следва да се отчете като смекчаващо – то не е взето предвид от първостепенния съд.

 

Изложеното дава основание на настоящия съд да прецени протеста като несъстоятелен – липсват основания за увеличаване наказанието на подс.И.С.. В този вид определени между наказанията на двамата подсъдими съществува и необходимата диференциация – като личност с по-висока степен на обществена опасност /предвид повечето осъждания на С./ нему е наложено и по-тежко наказание, и то не се нуждае от промяна. Наложените на С. наказания лишаване от свобода след 1995 година са минимални, и някои като замяна на наказанието пробация. Наказание от шест години лишаване от свобода /редуцирано с една трета/ въззивният съд счита, че би постигнало целите на закона. Минималното му увеличаване /каквато е желанието на прокуратурата/ едва ли би имало по-положителен ефект.

Също така несъстоятелна е и жалбата на подс.С.. Поради изложеното по-напред липсват основания и за намаляне на наказанието му. Такава не се явява и необходимостта от оперативно лечение – последното е продиктувано единствено от лекомислието на подсъдимия С., а и може да се проведе в условията на изпълнение на наказанието.

Наложеното пък на подс.Д.С. наказание е на минималния праг, предвиден от текста на чл.199 ал.1 т.4 НК. Съответно категорично не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, щото да доведат до приложението на чл.55 НК. В този си вид наказанието също е в състояние да изпълни целите на закона. А и деянието на този подсъдим както вече стана въпрос е особено укоримо – посегнал е на баща си.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че е налице основание за изменение на атакуваната присъда, Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

        

ПОТВЪРЖДАВА присъда №75/14.11.2018г. по нохд №1167/2018г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                 Членове :