Р Е Ш Е Н И Е  

 

23/16.2.2015г.

 

Град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и шести януари година две хиляди и петнадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА         

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар С. Д.

Прокурор В. Мичев

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВЧНД № 390г по описа на съда за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ ОТ НПК.

 

Предмет на същото е протоколно определение № 896 на Окръжен съд - Варна, по ЧНД № 1406/2014г., постановено в открито съдебно заседание на 04.12.2014г., с което по реда на чл.436 от НПК е допусната съдебна реабилитация по отношение Т.Я.Г., ЕГН -********** във връзка с осъждането му по НОХД 961/2002г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Пред настоящата инстанция производството е образувано по протест на прокурор при ОП-Варна, с който се иска отмяна на постановеното определение като неправилно, с аргумента за липса на доказателства, че причинените от умишлените престъпления имуществени вреди са възстановени, като една от изискуемите предпоставки по смисъла на чл. 87 ал 1 т. 2 от НК.

В с.з. представителят на АП-Варна поддържа протеста, излагайки допълнителни аргументи в подкрепа на изложеното в него.

Процесуалният представител на инициатора на настоящото производство Т. Г. – адв. Я. П. изразява становище за неоснователност на протеста, като намира, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че  са налице предпоставки за допускане на съдебната реабилитация и моли за потвърждаване на съдебния акт.

 

Съставът на АС-Варна, след като се запозна с материалите по делото и след преценка на доводите на страните намира, че протестът е допустим, като по същество същият се явява и основателен по следните съображения:  Правилно първоинстанционният съд - ВОС  е установил, че молителят Т. Г.  е осъждан два пъти: първият път с присъда по НОХД № 1469/95г. по описа на ВРС, ІІс, по което осъждане е настъпила реабилитация по право на 06.03.1997г; второто осъждане е с влязла в сила присъда на 24.03.2003г по НОХД № 961/2002г на ВОС за деяния по чл.199 ал.2 т.З вр. ал.1 т.2 вр. чл.198 ал.1 вр, чл.26 ал.2 от НК; по чл. 346 ал. 2 т. 1 и 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК и по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3, 4 и 5 от НК, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание от 7 години лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години. Наказанието „лишаване от свобода” молителят е изтърпял, като е бил освободен условно предсрочно с определение на ОС-Ловеч, влязло в сила на 05.05.2006г с остатък 8 месеца и 20 дни. От справка на ВОП се установява, че правата по наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС са възстановени на 29.06.2006 г.

 Правилна е била и преценката на първоинстанционният съд за наличието и на другата изискуема предпоставка от разпоредбата на чл. 87, ал.1 от НК  - тази по т. 1 – молителят да е имал добро поведение. Последното се установява по безспорен начин от представените и приложени по делото доказателства - у-ние от ВОП, служебна бележка от ВРС и писмо от ВРП, доказващи липсата на висящи досъдебни производства, повдигнати обвинения или прекратени ДП в този период. Изискването на закона за „добро поведение” се установява в достатъчна степен от приложената характеристика по месторабота.

Не може да се сподели обаче извода на ВОС досежно наличието на третата изискуема от закона предпоставка за допускане на съдебна реабилитация по смисъла на т. 2 на ал. 1 на чл. 87 от НК -  причинените имуществени вреди за умишленото деяние да са изцяло възстановени. От приложените по делото писмени доказателства, приобщени от първоинст. съд се установява, че срещу молителя няма образувани изпълнителни дела, както и че няма никакви задължения към Държавата. Липсата на подобни задължения обаче не означава, че молителят е възстановил причинените от него имуществени вреди в резултат на извършените от него умишлени деяния, предмет на НОХД № 961/02г на ВОС: налице е само изтекла погасителна давност досежно възможността кредиторът да упражни правата си по отношение на длъжника – молителя Г., но този факт сам по себе си не представлява „уважителна причина” /по см. на ал. 2 на чл. 87 от НК/ за неизпълнение на това му задължение: за да може да се  възползва от предоставената му от закона възможност за съдебна реабилитация молителят е бил длъжен да възстанови причинените вреди, резултат на умишлената му престъпна дейност. Бездействието на подс. във връзка с невъзстановяване на причинените от него имуществени вреди, не може да му послужи като основание за черпене на права.

 

Всичко изложено по-горе налага извода за основателност на протеста, респективно за неправилност на определението ОС-Варна – същото следва да бъде отменено, а искането на молителя за допускане на съдебна реабилитация по смисъла на чл. 87 от НК бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл. 436, ал.3 от НПК настоящият състав на АС- Варна:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение № 896 на Окръжен съд - Варна, по ЧНД № 1406/2014г., постановено в открито съдебно заседание на 04.12.2014г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Я.Г., ЕГН -********** за допускане на съдебна реабилитация във връзка с осъждането му по НОХД 961/2002г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.