Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 33/16.02.          Година  2016                  Град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На осми януари                   Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:           Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 390 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 90/08.10.2015 г. по НОХД № 897/15 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият К.С.М. е бил признат за виновен и осъден по чл.342, ал.3, б.”б”, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК на три години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, е било отложено за пет години, а по чл.342, ал.4 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за четири години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 29.04.2014 г. в гр.Варна, при управление на лек автомобил „Рено Клио" с рег. № СА 4794 КХ, подсъдимият е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, с което умишлено е причинил средна телесна повреда на С.Д.Д..

 

Въззивното производство се инициира с бланкетна жалба от защитника на подсъдимия - адвокат Ж.Г.,***, последвана от подробно допълнително становище, с които се иска, в условията на алтернативност, присъдата да бъде отменена и делото върнато за повторно разглеждане в първоинстанционния съд, да бъде произнесена нова, оправдателна присъда, или подсъдимият да бъде признат за виновен по чл.343, ал.1, б.”б” от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, или наказанията му да бъдат намалени. Повереникът на частния обвинител – адвокат К.М.,***, в представено писмено възражение по жалбата и в съдебно заседание, развива подробни доводи за нейната неоснователност, каквото е и становището на представителя на въззивната прокуратура. В последната си дума подсъдимият иска да бъде признат за невинен.

 

Чрез събраните и проверени в окръжния съд доказателства, от фактическа страна накратко се установява следното:

Подсъдимият бил правоспособен водач от 2002 г., санкциониран по административен ред за нарушения на правила за движението по пътищата осем пъти в периода 2005 – 2014 г. Към м. април 2014 г. той управлявал лек автомобил „Рено клио“ с рег. № СА 4794 КХ.

Пострадалият С.Д. получил правоспособност през 2012 г., управлявал мотоциклет „Хонда” и нямал налагани наказания като водач.

На 29.04.2014 г. около 14.30 часа, в условията на ясно време и суха пътна настилка, пострадалият се движел по ул.”Ян Палах” и приближавал кръстовището с ул. „Брегалница", след което „Ян Палах” преминава в бул.”Васил Левски”. Сигналът на светофара бил червен, и в дясната от наличните две ленти за попътната права посока, изчаквала колона от автомобили, сред които този на подсъдимия, а малко по-назад, друга кола, управлявана от свидетеля В.С.. Пострадалият преминал с мотоциклета си от дясно на чакащите и се установил на нивото между първия и втория автомобил, непосредствено пред подсъдимия. При потеглянето на зелена светлина подсъдимият застигнал пострадалия и го засегнал със страничното си дясно огледало по лакътя. Започващият след кръстовището булевард „Васил Левски” в посока кв. „Чайка” се разгръща в три пътни ленти, и подсъдимият продължил движението си по средната. Пострадалият успял да го догони, като минавайки от лявата му страна ритнал страничното огледало на „Рено”-то, след което също се установил в средната лента. Подсъдимият от своя страна увеличил скоростта и приближил мотоциклета, при което Д. изпреварил отдясно движещия се пред него автомобил, но подсъдимият го последвал чрез същата маневра, което направило впечатление на свидетеля С.. При последното застигане двете МПС отново се движели в средната лента, подсъдимият застрашително наближил пострадалия, който успял да избегне евентуален удар, но веднага след това автомобилът се изравнил с мотоциклета. Последното било забелязано от свидетелката А.Б., която имала пряка видимост към пътя от балкона на блока си, разположен успоредно на булеварда.

Чрез ускоряване пострадалият опитал да се изтегли напред, но подсъдимият също увеличил скоростта, така че мотоциклетът изостанал около задната лява част на автомобила, и в този момент М. косо се изнесъл в ляво, при което със същата тази част ударил лоста на спирачката на „Хонда”-та. Тъй като ППС продължили движението си, от страна на подсъдимия – все в посока на ляво, последвал и втори удар – отново в участъка на задния ляв калник и мигача. От предизвикания дисбаланс в движение пострадалият паднал на платното. Подсъдимият спрял и слязъл от автомобила си. Спрял и свидетелят С., който помогнал на Д., а към двамата се обърнал с „какво става, бе, момчета, вие ще се убиете?!“, на което М. отговорил, че пострадалият му е ударил огледалото. На телефона за спешна помощ за станалото съобщил подсъдимия, след което разговарял и с пострадалия. Запитан от последния защо го е ударил, казал, че е заради ритнатото огледало и защото му е писнало от такива, дето застават пред колата му на светофар.   

Същия ден Д. бил прегледан в спешен медицински център, където се констатирали редица травматични увреждания, вкл. счупване в областта на дясна мишнична кост, обусловило затруднение в движението на дясната ръка за около месец и половина.

 

По възраженията от жалбата с процесуален характер.

С фактът, че съдът се е произнесъл с определение по чл.372, ал.3 от НПК преди да е дал ход на съдебното следствие, не е допуснато процесуално нарушение, тъй като се касае за решаване на процедурен въпрос в рамките на правилата за предварително изслушване, и с оглед систематичното място на относимите разпоредби, действията му са били изцяло законосъобразни. Не е вярно твърдението, че смисълът на това произнасяне е съдът да определи кои доказателствени средства ще бъдат приобщени към доказателствената маса по реда на чл.283 от НПК, защото отделно от изброените с определението по чл.372, ал.3 от НПК протоколи и експертни заключения, този ред е приложим и за широк кръг други протоколи и писмени документи, по отношение на които се явява и единствен способ за включването им в доказателствената съвкупност. По тези причини самите действия по чл.283 от НПК винаги се осъществяват в рамките на съдебното следствие, но одобряването на съгласие по чл.371, т.1 от НПК е предварителен по отношение на него въпрос.

Не е допуснато процесуално нарушение и при действията по реда на чл.287 от НПК. Използваният във въззивната жалба израз „диспозитивна част” на обвинителния акт” не е законов, а престъплението, в извършването на което се обвинява подсъдимият, съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, следва да бъде описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Когато в хода на съдебното следствие възникнат основания за изменение на обстоятелствената част на обвинението – възможност, изрично предвидена в чл.287, ал.1 от НПК, именно това е частта на обвинителния акт, върху която те ще се отразят. Респ. при втората възможност – възникване на основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, каквото в случая няма, промяната ще е относно данни, съдържими в заключителната част на обвинителния акт – чл.246, ал.3 от НПК – правна квалификация на деянието.

По отношение на израза „техническа грешка” – жалбоподателят е прав дотолкова, че грешки с такъв характер не се изправят по реда на изменение на обвинението, при което, в тази си част определението от съдебно заседание на 09.09.2015 г. – л.32 – гърба, не е предизвикало процесуално-правни последици. Съществуващата грешка в обвинителния акт обаче би следвало да се разгледа в друг аспект, при който, от една страна е от значение, че формата на вината се съдържа в престъпния състав на всяка една норма от специалната част на НК и предвид задължението с обвинителния акт да се посочи правната квалификация, в разпоредбите на чл.246 от НПК не се съдържа изискване в която и да е негова част да бъде посочена изрично и словесно формата на вина. Формата на вина има своето принципно значение за процеса на индивидуализацията, и в този смисъл може да бъде отнесена към обстоятелствата, които смекчават или отегчават отговорността на подсъдимия, с което косвено подлежи на отразяване, но това е относимо към конкретния вид на умисъла - пряк или евентуален, респ. конкретния вид на непредпазливостта – самонадеяност, или груба небрежност. Важно за преценката дали е налице съществено процесуално нарушение, представляващо отменително основание, в случая е дали с допуснатата грешка при изписването на стр.4 от обвинителния акт „форма на вината – непредпазливост” е създадена такава неяснота, която пряко да се е отразила върху възможността за защита на подсъдимия, а отговорът на този въпрос е отрицателен. Очевидно е, че във всеки един момент от съдебното производство подсъдимият е бил наясно, че прокуратурата го обвинява за транспортно престъпление с настъпил обществено опасен резултат - умишлено причинена средна телесна повреда, и че се е защитавал именно срещу това, дори към окръжния съд и той, и защитникът му, са отправили именно това единствено искане - да бъде признат за виновен не по обвинението, повдигнато му с обвинителния акт, а по чл.343 от НК.

 

По възраженията в жалбата относно обосноваността на присъдата.

Повечето от тях са стояли на вниманието и на окръжния съд, като отбелязани в защитната реч, и са получили аргументирани отговори в мотивите към проверявания съдебен акт.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е установена правилно, без доказателствената съвкупност да е интерпретирана превратно. Позоваването на обясненията на подсъдимия, респ. оценката на тяхната достоверност, не са били недопустими поради това, че след двукратното изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК той не е дал нови обяснения. И в двата случая - когато обстоятелствената част е била изменена досежно посоката, в която подсъдимият е отклонил автомобила си и по този начин е „засякъл” мотоциклета, и когато изменението е засягало разположението на двете ППС на пътното платно, на него му е била дадена възможност както да се подготви, ако желае, за защита по новото обвинение, така и да допълни казаното във връзка с фактическото обвинение, при което той е заявявал, че няма какво да добави, и че поддържа изцяло дадените вече обяснения. Позовавайки се на „последователна съдебна практика” в тази част от жалбата си, въззивникът не сочи конкретни решения, а в системата на АПИС служебно беше открито едно – Р 463/2008 г., III н.о., според което предходни обяснения не могат да се ползват във връзка с „ново, по-тежко обвинение”, каквото в случая не е налице, при това касателно обяснения, които не са били снемани от съда, а са били четени по реда на чл.279 от НПК, което със сега действащия кодекс безспорно би било недопустимо предвид изричната разпоредба на чл.287, ал.4 от НПК.

В жалбата е записано, че не се оспорва настъпилото ПТП, както и че то е последвало в резултат на нарушение, извършено от подсъдимия. Защитата не приема обаче наличието на два удара между автомобила и мотоциклета, и изобщо механизма на настъпилото ПТП, за което се позовава на тройната АТЕ, и в частност на отговорите, дадени от вещите лица при разпита им в съдебно заседание. Действително вещите лица никъде не са заявили изрично, че ударите са били два, но това следва от характера и механизма на причиняване на констатираните три следи по лекия автомобил, така, както са описани в заключението – удар перпендикулярно върху автомобила /следа №1/ и движение отпред-назад и отгоре-надолу чрез повдигане на следообразуващия предмет, и отново въздействие /следа №2 и №3/, като същевременно се има предвид, че следообразуващият предмет е един – лоста на спирачката на мотоциклета, и че първата следа е достатъчно отдалечена от другите две.

Споменатата възможност мотоциклетистът да е загубил устойчивост от своите неправомерни действия и конкретно от ритането по страничното огледало на подсъдимия, следва да се изключи не само поради факта, че със заключението е възприет друг механизъм, а предвид всички събрани доказателства, съгласно които това се е случило още преди и двамата да предприемат изпреварването от дясно на движещ се пред тях автомобил, а чак след предприета, наблюдавана от свидетеля С., и също забранена, маневра „изпреварване отдясно”, е последвало наближаването и изравняването им, опита на мотоциклета да се откъсне чрез ускоряване и засичането му чрез завиване в лява посока от страна на подсъдимия, довело до удар и падане на пострадалия – всичко това наблюдавано от свидетелката А.Б..

Изводът на експертизата, че траекториите на движение на двете МПС са се пресичали под малък ъгъл, също не може да обслужи защитната теза, а и с мотивите не е възприето извършването на „рязка” маневра. Несериозно, поради липса на доказателствена подкрепа, е да се твърди, че подсъдимият  е изпреварил автомобилите пред него неправилно, за да избегне неравности по пътя – за такива няма никакви данни, а и очевидно тези „автомобили пред него” успешно са се придвижвали по платното именно в същия участък. Същото се отнася и за твърдението, че поведението на подсъдимия е било предвидимо, защото преминаването му наляво е представлявало престрояване поради свършването на дясната лента. От показанията на свидетелите С. и Б. е видно, че след изпреварването отдясно, управляваните от подсъдимия и пострадалия ППС са се отдалечили видимо от другите коли, и че първо известно време са се движили един до друг, след което е последвал удара.

Наистина, теоретично, възможен удар, или съприкосновение по израза на защитата /терминологичният подбор в случая не е от съществено значение/ би бил възможен и при едновременното сближаване на двете МПС, но липсват данни по делото за подобна траектория на движение от страна на мотоциклетиста, а и подобно негово поведение изглежда напълно лишено от логика – с несравнимо по-малката маса на управляваното от него средство сам да се отклони и насочи към автомобила на подсъдимия, обратно, доказателствата са в посоча, че той се е опитвал да се изтегли напред и да се откъсне от преследването, но очевидно мощността му не е била достатъчна за това.

Показанията на пострадалия са кредитирани напълно основателно. Следва да се отбележи, че като подлежащи на анализ и оценка са единствено дадените при разпита му в съдебното заседание на 09.09.2015 г., когато е отговорил на всички поставени му въпроси, вкл. и от защитата, която не е направила искане за констатиране на противоречия. Независимо от качеството му и на страна по делото с определени процесуални интереси, като свидетел Д. добросъвестно е съобщил за всички свои незаконосъобразни действия - че на светофара е преминал между автомобилите и е застанал отпред, че съзнателно е изпреварил и в този момент ритнал страничното огледало на подсъдимия, както и че, опитвайки се да се откъсне от застигащия го подсъдим, е предприел изпреварване отдясно. Въпреки обратните твърдения в жалбата, той е посочил пред съда къде е настъпил удара и каква е била приблизителната му скорост на движение, а заявеното от него, че е бил преследван от подсъдимия, не се опровергава, а обратно, се потвърждава от свидетелските показания и на двамата свидетели С. и Б.. За това, че е бил преследван, в резултат на предходен пътен конфликт, той е заявил и пред свидетелите полицейски служители В. и М. още веднага след инцидента, макар да е бил в състояние на стрес и объркване по думите на Б..

Относно датата на подаване на сигнала от пострадалия, освен че тя не е посочена коректно в жалбата, тъй като входящият номер на прокуратурата е от 09.05, а не от 09.06.2014 г., като видно от документа същият е изготвен на 07.05.2014 г. – т.е. непосредствено след изтичане на почивните дни, следващи инкриминираната дата, следва да се отбележи, че подаването му е без никакво процесуално значение по делото, тъй като отпочването и воденето на настоящето досъдебно производство е било изцяло задължение на държавата.

Неправилно е критикувано и кредитирането на показанията на свидетелката Б.. На сайта wikimapia.org е добре видимо разположението на бл.11, вх.Б, на ул.Царевец, която улица е всъщност и продължението на „свършващата” крайна дясна лента, по която е било осъществено неправомерното изпреварване от дясно, последвано от прибиране в средна лента, успоредно движение и засичане в ляво, предизвикващо удар. В АУАН е отбелязано, че пътният инцидент е настъпил приблизително на около 50 м преди кръстовището на бул.”Васил Левски” с ул.”Царевец”, т.е. точно пред блока на свидетелката. Последната е млада жена и е заявила пред съда, че има отлично зрение, поради което не са съществували никакви пречки да забележи от височината на балкона си, разположен на ниво шести етаж на блока, обстоятелствата, които е съобщила при разпита си, вкл. това, че в един момент водачите са били обърнати един към друг и сякаш са разговаряли. На същия сайт не се забелязва твърдяната в жалбата огромна зелена площ, а само паркинг за два реда автомобили, разположен между блока и булеварда, а видимостта на височината, на която се е намирала свидетелката, определено не се ограничава от нищо видимо. При интерес относно мотивите на свидетелката да слезе и да отиде на мястото на инцидента с готовност да сподели видяното, не е имало никаква пречка защитата да й постави този въпрос при разпита в първоинстанционния съд, но липсват каквито и да било данни за някаква заинтересованост от нейна страна. В показанията на тази свидетелка не се откриват противоречия с останалия доказателствен материал, защото и чрез тях се установява също, че непосредствено преди удара подсъдимият се е намирал в средната лента, а мотоциклетистът е бил вляво от него, при което, при липса за данни относно състоянието на хоризонталната маркировка, е напълно възможно и обяснимо именно страничното им разположение един спрямо друг да е създало у нея представата, че мотоциклетът на Д. попада в съседната лента.

 

По възраженията във връзка с приложението на материалния закон.

Въз основа на правилно установените в първата инстанция факти, законосъобразно се извличат признаците на престъплението по чл.342, ал.3, б.”б, пр.1, вр.ал.1 от НК. От всички елементи на престъпния състав единствено спорна е субективната страна, като защитата твърди, че подсъдимият е извършил деянието при форма на вината – непредпазливост. Това разбиране не може да бъде споделено, тъй като подсъдимият без никаква обективна причина е насочил управлявания от него автомобил с многократно по-голяма маса по траектория, пресичаща пътя на движещия се в непосредствена близост мотоциклет, чийто водач безспорно е много по-уязвим физически, и това му поведение налага извод, че той е предвиждал настъпването на последвалия общественоопасен резултат. Първоинстанционният съд уместно се е възползвал от относима съдебна практика в тази част на мотивите си - Р 59/84 г., ОСНК, касаеща престъплението по чл.342, ал.3 от НК, и те не се нуждаят от допълване. Видът на умисъла е бил уточнен като евентуален, което в настоящото производство не се оспорва от обвинението и е в полза на защитата.

  

Относно справедливостта на присъдата.

Направеното възражение за несъразмерност на наложеното наказание се съпътства с искане за намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода до предвидения в закона минимум, срока по чл.66, ал.1 от НК и лишаването от права. В първата си част това искане е незаконосъобразно, тъй като лишаването от свобода е било определено в самия минимум на специалната норма, а искане за приложение на чл.55 от НК не е направено, като служебно съдът не констатира да са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства. Също така е неоснователно позоваването в тази част на жалбата на съпричиняване, тъй като такова не е налице, доколкото с поведението си пострадалият не е допринесъл пряко и непосредствено за настъпването на пътнотранспортното произшествие, но доколкото неговото поведение от една страна е било в достатъчна степен морално укоримо, а от друга следва да бъде отнесено към формирането на мотив у подсъдимия, първоинстонционният съд правилно го е отбелязал сред смекчаващите отговорността на последния обстоятелства.

 По отношение размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК, който е определен в максимален размер,  окръжния съд не е изложил нарочни мотиви, но с оглед конкретните характеристики на деянието, това решение е справедливо, както и във връзка с наличните отегчаващи отговорността обстоятелства – множеството предходни санкции по административен ред за нарушения на правила за движението по пътищата, осъществяване на деянието в условията на интензивно движение по един от най-натоварените булеварди в гр.Варна, различията в защитеността, респ. уязвимостта, а от там и реално възможните рискове за водача на лек автомобил спрямо тази на мотоциклет при пътен инцидент. Същите тези обстоятелства са от значение и за размера на наказанието по чл.342, ал.4 от НК, и въз основа на тях решението, да не бъде определено то във възможния минимален размер, който е три години, също се явява правилно и справедливо.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения, допуснати в различните фази на производството, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна или изменение на присъдата, поради което и на основание чл.338 от НПК

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 90/08.10.2015 г. по НОХД № 897/15 г. на Окръжен съд Варна.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: