Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 11/18.01.2018

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

               

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На шестнадесети ноември

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар: Г. Ненчева

Прокурор: М. Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 391 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер И.М.И. за възобновяване на ВНОХД № 257/2016г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е частично е изменена Присъда № 50, постановена на 09.06.2016г. по НОХД № 428/15г от състав на Шуменски районен съд.

Доводите, изложени в молбата за възобновяване касаят авторството на деянието, с твърдения за непричастност на искателя и за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата и законните му интереси. Искането е за допускане на възобновяване и отмяна на двата съдебни акта, като постановени в противоречие на закона и в нарушение на процесуалните правила или признаване на осъденото лице за невинно поради липса на категорични доказателства за извършено от него деяние, съгласно възведеното му  обвинение.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на осъденото лице поддържа искането за възобновяване.

Искателят И. моли да бъде оправдан.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира молбата на осъдения за възобновяване на наказателното дело за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице в изискуемия по чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочена срещу съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, като по същество счита същото за неоснователна.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 50/09.06.2016г., постановена по НОХД № 428/2015 г., състав на РС-Шумен е признал подсъдимия И.М.И. за виновен в извършване на деяние наказуемо по чл.235 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че за времето от 30.10.2011г. до 30.12.2011г., в землището на с. Коноп,  общ Антоново, при условията на  продължавано престъпление, като извършител и чрез посредственото извършителство на  неустановени лица, в съучастие  с помагача С.В.С.от гр. Търговище отсякъл  и извозил  с редовно писмено позволително  за сеч № 0022233 от 30.10.11г,  но извън указаните  в него  дървета, а именно маркирани  с КГМ № 1238 със синя боя, от дървесен вид  цер, зимен дъб, и бук в размер на 73,58 куб.м. дървесина на стойност  5 297,76лв и 59 куб.м. дърва от дървесен вид  „трепетлика“ на стойност  3 245 лв.,  които не били посочени  в позволителното за сеч,  или общо  дървета извън  указаните в  позволителното за сеч  на стойност  8 542,76 лв  от имот с кадастрален номер  048007, отдел 289 Б,  по картата на ДГС Омуртаг, намиращ се в землището на с Коноп, общ. Антоново, собственост на К.И. Д., П.В.С. от и Д. И. Д.. Наложено е било наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б“б“ от НК - ПРОБАЦИЯ“ със следните  пробационни мерки - задължителна  регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца  с периодичност два пъти седмично  и задължителни срещи с пробационен служител за срок 6  месеца. С така постановения акт РС –Шумен е осъдил подс. И. да заплати на  гр. ищци К.И. Д., П.В.С., и Д. И. Д. обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в резултат на деянието общо в размер на 8542,76лв, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2011г до окончателното  й изплащане; произнесъл се е по направените по делото разноските и тези, направени от гр. ищци, както и относно предметът на престъплението; осъдил е подс. да заплати и д. т. върху уважения гр. иск.

Със същата присъда подс И. е бил признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК оправдан по възведено с обв. акт обвинение да е извършил деяние по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

С въззивно решение № 18/20.02.2017г. постановено по ВНОХД № 257/16г., състав на Окръжен съд-Шумен е изменил първоинст. съдебен акт, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната му части, като е: 1. намалил стойностния размер на предмета на престъплението от  8542,76 лева на 6703.67 лева; 2. сумата, представляваща равностойността на предмета на престъплението, която следва да заплати подс. в полза на Държавата от 8542,76 лева на 6703.67 лева; 3. размера на присъденото  обезщетение за причинени имуществени вреди от 8542,76 лева на 6703.67 лева; 4. както и размера на  присъдената държавна такса от 314,71 лева на 268.15 лева, отхвърляйки гражданския иск в останалата част до пълния предявен размер. В останалата й част първоинст. присъда  е била потвърдена.

 

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И.:

На първо място, следва да се отбележи, че същото се базира на доводи, които вече са били изтъквани от защитата пред двете редовни съдебни инстанции – РС-Шумен и ОС-Шумен и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили задълбочен и пространен отговор, поради което съставът на АС-Варна, предвид естеството на настоящото производство, ще се спре само на някои от тях, т. к. споделя изцяло подробните доводите и съображения, развити в решението на въззивна инстанция.

 

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК:

Наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от страна и на двете редовни съдебни инстанции, състоящо се в липса на мотиви, не се споделя от състава на АС-Варна: Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на ШРС е изложил много подробни и задълбочени съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в  чл. 305, ал. 3 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието. Лишено е от основание твърдението в искането за възобновяване, за формалност и бланкетен характер на мотивите, защото в тях е извършена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като са изложени съображения по отношение на тяхното кредитиране. Направен е доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между свидетелските показания с писмените доказателства са изведени фактите, значими за съставомерността на деянието. Лишени са от основание и критиките срещу съдебния акт на въззивната инстанция: съставът на ШОС е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като е изложил обосновани съображения защо възприема за правилна фактическата обстановка, установена от първия съд, направил е изводи за правилно приложение на материалния закон, както и е извършил преценка по отношение на наказанието, наложено на осъдения. Решението на въззивната инстанция отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, понеже на възраженията срещу доказателствения анализ и оценката на доказателствата, съдебният състав е отговорил, правейки собствен логически издържан анализ на доказателствените източници. Мотивите на потвърдителното въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

 

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК:

 

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране волята на съда от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това обоснованите и подробни изводи на въззивния съд относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда ШОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност -  обясненията на подсъдимия И., показанията на свидетелите К.Д., П.В., Д.Д., И.И., Н.С., С.С., Д.А., Г.Х., Е. М.; С.В.С., както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и заключения по съдебно-лесовъдните оценителни експертизи, вкл-но и допълнително назначената такава в хода на въззивното съдебно производство, съдебно-графологичните експертизи, както и приобщените в хода на въззивното производството писмени доказателства. Не се констатира от настоящата инстанция твърдяното от защитата противоречие в отделните доказателства /гласни и писмени/, налагащо извод за липса на преки и категорични такива в подкрепа на обв. теза. Очевидно, аргументът касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на съдебното производство. Такова основание би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Твърденията на осъдения за липсата на преки доказателства, че той лично е извършвал сечта не могат да бъдат възприети като основателни – поначало повдигнатото и внесено спрямо него обвинение е за извършване на незаконна сеч чрез посредственото извършителство на наетите от фирмата му работници. Това е сторил осъд., а по- късно  е възложил на  св. Х.извършване на сеч от работници наети от него, да извършат сечта от негово името и за негова сметка. Чрез фигурата на посредственото извършителство, деянието не се извършва пряко от дееца, а от други лица, които без наличие на престъпен умисъл, мотивирани от него, извършват самото деяние. Безспорно е установено, че тези работници са били наети  за извършване на определена работа, за което им е било платено -възлагането на извършване на сеч /от негово име и за негова сметка/ от страна на искателя и  осъщественото извозване, не може да постави под съмнение правомерното поведение на работниците по повод законосъобразността на провежданата сеч. Тези неустановени лица  са извършили технически действия по изсичане и извозване на дървата. Същото обаче не може да се отчете по отношение престъпните намерения на подсъдимия. Незаконната сеч е извършена от осъденото лице с цел лично облагодетелстване.

След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд /включително и по отношение оправдателната част на присъдата за деянието по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК/ относно съставомерността на деянието по чл. 235 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл 26 ал. 1 от НК и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/, които вече са били направени и пред ШРС /те също са били обект на обстойно и задълбочено обсъждане в мотивите към присъдата/. Ревизирайки така постановената присъда, ШОС е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства /включително допускайки нови доказателства – назначил е допълнителна съдебно-лесовъдна оценителна експертиза, което е довело до намаляване на стойностния размер на обвинението и размера на уважената гражданска претенция/, като е изложил подробни и обосновани съображения по отношение на тяхното кредитиране, направил е доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между обясненията на подсъдимия и свидетелските показания с писмените доказателства е извел фактите, значими за обективната и субективна съставомерност на деянието, извършено от осъд. И., извършвайки преценка по отношение и на наложеното му наказание.

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда по отношение на осъд. И. и връщане на делото за ново разглеждане, още по-малко това е относимо досежно наличието на обективната и субективна несъставомерност на деянието по чл. 235 ал. 1 от НК и оправдаване на искателя, каквото искане се прави.

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 257/2016г на ОС-Шумен, направено от осъденото лице  И.М.И..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.