Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 18

 

гр.Варна, 02.02.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и втори януари  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

              ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Милена Гамозова

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №393/2015г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на осъденото лице К.С.К. за възобновяване на производството по внохд №626/2015г. на Варненски окръжен съд, и по нохд №4856/2014г. на Варненски районен съд. Навеждат се доводи доводи за допуснати съществени процесуални нарушения довели до неправилното осъждане на лицето , нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, т.е. относими към основанията по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В крайна сметка се иска отмяна на постановените в хода на посочените производства съдебни актове и връщане делото за ново разглеждане на Варннески районен съд.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване, и моли същото да бъде оставено без уважение.

          Осъденото лице и назначеният му служебен защитник поддържат искането – молят делото да бъде възобновено и искателят да бъде оправдан, алтернативно – да се върне делото за ново разглеждане или да се измени присъдата като се приеме, че е налице маловажен случай.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи/доколкото лице без правни познания е в състояние да ги изложи/ в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.3 т.1- 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано обаче и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №152/31.03.2015г. по нохд №4856/2014г.  Варненски районен съд е признал К.С.К. за виновен в това, че на 05.06.2014г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив  отнел чужди движими вещи – раница „Адидас” с други вещи в нея, всички на стойност 75,40 лева, от владението на П.Н.Н. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК му наложил наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на К..

С решение №245/10.08.2015г. по внохд №626/2015г. Варненски окръжен съд изцяло е потвърдил посочената присъда, и тъй като съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, то присъдата влязла в сила на датата на постановяването му.

          При така изложеното релевират се пред настоящата инстанция основанията за възобновяване, предвидени в разпоредбата на чл.348 ал.1 т.т.1 - 3 НПК. В този аспект и ще бъдат разгледани.

Твърди се на първо място , че е направена неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, което пък е довело до неправилно осъждане на К., което почивало само на предположения. Това твърдение е неоснователно – то не държи сметка нито на събраните по делото доказателства, нито на техния анализ. В хода на съдебното производство са били събрани различни гласни, веществени и писмени доказателствени средства. Това са показанията на свидетелите Н., П.Н., Д.А., С.Д. и Н.Н., иззетият диск от охранителна камера в гробищния парк, както и протокол за оглед на това веществено доказателство. От всички тях се установява , че във времето между 8.30 и 9.00 часа осъденият К. е бил в стаята за преобличане в гробищния парк, където работел, че в същото помещение св.П.Н. си е оставил раницата, че след излизането на К. Н. е установил нейната липса. След което администрацията на гробищния парк в лицето на свидетелите А. и Д. прегледала записите от охранителните камери в присъствието и на св.Н., а впоследствие и пред св.Н. – инспектор социална дейност към Затвора-Варна. Всички те категорично разпознали К. като лицето , което носи раницата на св.Н.. Въпреки това съдът назначил и техническа експертиза, от заключението по която станало ясно, че не се установяват следи от манипулации по представения видеозапис, и че от сравнителния анализ може да се направи извод, че на фотокопията е заснето едно и също лице, посочено като К.К.. След като подложили на анализ събраните доказателства и първата, и въззивната инстанция логично стигнали до еднозначния и категоричен  извод, че автор на извършеното престъпление е именно К. и никой друг. Действително доказателствата в този им вид и съвкупност не оставят възможност за направа на друг извод – различен от вече посочения. В тази връзка и възражението на осъденото лице, че е осъдено на база предположения, не намират никаква опора в доказателствения по делото материал. Тук е и мястото да се отбележи, че при събирането на доказателствата по делото , при тяхната оценка , както и при изграждането на вътрешното убеждение на съдилищата не са допуснати процесуални нарушения. Напротив –стриктно са спазени процесуалните изисквания , гарантиращи както разкриването на обективната истина, така и обективност и безпристрастност на решаващите съдебни състави.

На фона на изложеното неоснователно се явява и второто възражение на искателя. При правилно и категорично установените факти, то ответна на закона се явява и тяхната правна оценка. Без съмнение с действията си осъденият К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, предвидено в текста на чл.194 ал.1 НК. И тъй като е осъждан, то съдът правилно е преценил, че е налице квалифициращият елемент „опасен рецидив”, поради което и признал К. за виновен и го осъдил по чл.196 ал.1 т.1 НК. Загатва се от страна на искателя и защитника му, че деянието следва да бъде оценено като „маловажен случай”, поради което и да намери приложение разпоредбата на чл.194 ал.3 НПК. Това мнение не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно т.9 на чл.93 НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността  на вредните последици, или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с обикновените случаи от този вид. Такива в настоящия казус не са налице. Както е посочено и в т.7 от Постановление №6/71г. на Пленума на ВС на РБ по-ниската степен на обществена опасност следва да се определи с оглед малката стойност на предмета на кражбата, но също така и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност. А осъденият К. е с изключително висока степен на обществена опасност – извън осъждането, обуславящо наличието на рецидив, е осъждан още 11 пъти в периода 2004-2012г. и то все за кражби и за престъпления по чл.346 НК. Този факт не предполага наличието на маловажен случай – въпреки стойността на предмета на престъплението. Между другото ниският размер на предмета на престъплението – 75,40 лева е бил отчетен от първостепенния съд, приет  е като изключително смекчаващо вината обстоятелство и това е довело до определяне на наказанието под най-ниския предел, предвиден от текста на чл.196 ал.1 т.1 НК. В тази връзка и наложеното на осъдения наказание не се явява явно несправедливо, а напротив – ответно и адекватно на деянието и на обществената опасност на дееца. Не се налага неговото изменение.

С оглед изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че твърдяните от страна на искателя и защитата му нарушения не са налице, поради което и искането за възобновяване се явява напълно неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К.С.К. за възобновяване на производството по внохд №626/2015г. на Варненски окръжен съд, и по нохд №4856/2014г. на Варненски районен съд.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :