Р Е Ш Е Н И Е

 

73

 

гр.Варна,   27.05.2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  двадесет и пети март,  две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

           ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА                                               СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                 

                                     

 

при секретар Геновева Ненчева

и в присъствието на прокурор Искра Атанасова

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №393/2018г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.М.М., в качеството му на процесуален представител на осъденото лице Е.Ю.Х., за възобновяване на производството по внохд №178/2018г. на Окръжен съд – гр. Разград, и нохд №185/2016г. на Районен съд – гр. Кубрат. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на направеното искане.

          Осъденото лице – Е.Ю.Х. се явява лично, и с адв. Адриана Валентинова Д. – ВАК, надлежно упълномощена от деня на съдебното заседание.  Защитникът на осъденото лице поддържа доводите за възобновяване, искателят желае да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Варненският апелативен съд, след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420, ал.2 НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК / решението на Окръжен съд – гр. Разград като неподлежащо на обжалване е влязло в сила от датата на постановяването му – 30.07.2018г., а искането е подадено на 12.10.2018г./. Разгледано обаче и по същество, то се явява неоснователно.

С присъда №9/15.03.2018г. по нохд №185/2016г. Районен  съд – Кубрат е признал Е.Ю.Х. за виновен в това, че на 17.09.2015 год. в гр. Завет с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у И.Ф.А. от гр.Завет заблуждение - да му предаде печелившия си лотариен билет от Национална лотария разновидност „Нов Златната 7”, серия А 2015 с № 16-041286-063 и код за проверка № 16003404340403, за да избегне посегателства от други лица върху билета му, като така е лишил А. от правото да получи печалба от посочения билет - 1 кг. злато или сумата от 100 000 лева, като с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 000 лева, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. На основание чл. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е било наложено наказание от две години „лишаване от свобода“, което е било отложено по реда на чл.66 от НК, с изпитателен срок от три години.

Чрез подадени  протест и жалба от подсъдимия, била инициирана въззивна проверка. Тя приключила с решение №36/30.07.2018г. по внохд №178/2018г., с което Окръжен съд – гр. Разград изменил присъдата, като увеличил размера на наложеното наказание  на три години, както и този на определения изпитателен срок на пет години. Присъдата била потвърдена в останалата й част. И тъй като решението не подлежи на касационно обжалване, това дало повод на осъденото лице чрез адв.М.М. да отправи до Варненски апелативен съд искане за възобновяване.

В молбата са залегнали касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК като предпоставка за възобновяване.

Релевираните оплаквани, могат да се обособят на такива касаещи нарушение на материалния закон –  осъдения Х. не е осъществил състава на престъпление по чл.211, вр. чл.209 от НК, налице е и погрешна правна квалификация, тъй като случаят не е особено тежък; - съществени нарушения на съдопроизводствените правила – съставът на първата инстанция не е изследвал обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото – нарушение на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5, чл.305, ал.3 от НПК; липса на мотиви на въззивния съдебен акт. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание.

 Следва да се отбележи, че съобразно текста на чл.348, ал.2 НПК, нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е следвало да бъде приложен. Поради това макар и формулировката на част от оплакванията да са изрично посочени като нарушение на закона, то изложената аргументация по съдържанието си е насочена срещу фактическите констатации  на съдебните инстанции, въз основа на които те са формирали изводите си за обективна и субективна съставомерност на действията на осъденото лице, или иначе казано твърди се необоснованост. Затова и тук следва да се обърне внимание, че в производството по възобновяване необосноваността не е предвидена като самостоятелно основание за проверка на съдебните актове. Поради което и съдебната инстанция по възобновяването /каквато се явява и Апелативният съд в това производство/ разполага с възможността единствено да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на решаващите органи. Тяхната субективна увереност по отношение достоверността на доказателствените материали може да се поставя под съмнение единствено и само при нарушения на процесуални норми, гарантиращи неговата правилност. На плоскостта на изложеното настоящият съдебен състав не съзира процесуална незаконосъобразност при събирането и оценката на доказателствата по делото. Това налага  проверката да включва само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, т.е. да се отговори на въпроса дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото. Анализът на доказателствена маса сочи, че делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на съдилищата да установят кръга факти по чл.102 НПК налице ли е извършено деяние и участието на Е.Х. в него. Тези въпроси са намерили своя отговор в постановените съдебни актове – авторството на деянието е установено по категоричен начин чрез събраните по съответния ред и при спазване на изискуемите правила доказателства и доказателствени средства.

Защитата твърди, че между осъдения Х. и св. И.А. са налице облигационни отношения, по-конкретно договор за поръчка. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът за поръчка е договор по силата на който доверителят (мандант) възлага, а довереникът (мандатар) се задължава да извърши за сметка на доверителя определени правни действия. И макар в закона да не е изрично посочено, то е безспорно в практиката и в теорията, че именно извършването на правни сделки/действия, обезпечават изпълнението по договора за поръчка. Довереникът се задължава да сключи от свое име, но за сметка на доверителя си поръчаната или поръчаните му правни сделки, които могат да бъдат едностранни или двустранни. От нито един от доказателствените източници по делото не могат да се извлекат изводи, че между двете страни /осъдено лице и пострадал/ са налице такива отношения. По делото са налични безспорни доказателства, които установяват, че именно св. А. е закупил печелившия билет и то от свое име, и за своя сметка. Както е прието и от решаващите съдилища : „След това се върнал и купил лотариен билет от „Национална лотария“ разновидност „Нов Златната 7“, серия А 2015, с № 16-041286-063 и код за проверка № 16003404340403. А. изтрил този билет върху фризер вътре в магазина и видял, че печели 1 кг злато или сумата от 100000 лева. Радостен от печалбата той веднага показал билета на продавачката св.Г.С., като й казал, че печели. Развълнуван, излязъл навън с билета, където били св.Ю. Й. и св.Митко А.и им съобщил за печалбата.“ Свидетелските показания – С., В. Ф., Ф. Ф., Ф., М., Б., Й.,А.В.и Х., удостоверяват  безспорно, че билетът е закупен именно от И.А., и това е станало с негови лични средства.

Според защитата липсва и квалифициращият признак, а именно случаят да е особено тежък. Измамата е в особено големи размери, тъй като надхвърля 140 пъти минималната работна заплата за страната, съобразно критериите възприети с ТР № 1/1998г. на ОСНК. С оглед настъпилите вредни последици деянието разкрива изключително висока степен на обществена опасност в сравнение с други такива. Начинът и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, определят случаят като особено тежък. Както е изтъкнал и съставът на първата инстанция, касае се за деяние, извършено спрямо непълнолетно лице, за което родителите не полагат грижи и не осигуряват издръжка, извършено от възпитател във възпитателно училище-интернат, където учи пострадалото лице. В качеството му на такъв той има ангажименти по грижите и обучението на децата, които са му поверени, ползва се с тяхното доверие. Подсъдимият е съзнавал възрастта на пострадалия, неговият социален статус, както и особеностите на психиката на подрастващите с оглед професията и местоработата си. Именно тези характеристики определят по-тежката квалификация. И в съдебната практика еднозначно се приема, че едно и също отегчаващо обстоятелство може да определя високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца - Решение № 188 от 25.IV.1991 г. по н. д. № 21/91 г., I н. о.; Решение № 379 от 14.XII.1990 г. по н. д. № 388/90г.; Решение № 34 от 5.IХ.1988 г. по н. д. № 544/88 г., III н. о.

Изложените доводи налагат извод, че при установените и доказани фактически положения, залегнали в присъдата и въззивното решение, съдилищата правилно са приложили материалния закон. И за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че осъденото лице от обективна и субективна страна е осъществило състава на престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

Не са налице и основанията по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Правилно, законосъобразно и в съответствие с правилата на формалната логика и първоинстанционният, и въззивният са формирали изводите си, основани на всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, поради и което настоящата инстанция не съзира нарушения на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 от НПК.

Подлага се на критика и процесът на формиране на вътрешното убеждение у редовните инстанции, рефлектирал и върху мотивната част на постановените актове. Оплакването на искателя от липса на мотиви е напълно неоснователно. Законодателят е поставил изискване за формата и минимално изискуемото съдържание на мотивите към съдебните актове – в разпоредбите на чл.301 и 305 НПК за първоинстанционния съд, и в чл.339 НПК за въззивния. Същите следва да позволяват проследяване начина на формиране на вътрешното убеждение у съда. Това изискване в случая е спазено -  подлежащите на анализ в образуваното извънредно производство актове са подробни и детайлни, съдържат установените фактически и правни констатации, техните доказателствени източници, даден е  логичен и подробен отговор както на въпросите включени в предмета на доказване, така и на възраженията на страните. Това обосновава извод за законосъобразно изградено вътрешно убеждение, поради което не е налице нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Изискванията на посочените разпоредби на чл.301, 305 и 339 НПК са спазени. Изложеното обосновава липсата на нарушения при извършване на съдопроизводствените действия.

Липсват основания за намеса от настоящия съдебен състав и относно пределите на наложената санкция, тъй като така определено по вид и размер наказанието не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК. При неговата индивидуализация решаващите инстанции са взели предвид чистото съдебно минало на лицето, съдействието за разкриване на обективната истина, семейното му положение и имущественото състояние, добрите характеристични данни. Отчитайки всичко това, съдът е определил наказанието при условията на чл.55, ал. 1, т. 1 от НК.Нещо повече - поради чистото съдебно минало на дееца и поради размера на наложеното наказание, съдът е приложил и разпоредбата на чл.66 от НК като е отложил изтърпяването на наказанието с тригодишен изпитателен срок. Вярно е, че въззивната инстанция е увеличила размерa на наказанието, но същото и в този му вид не обосновава извод за явна прекомерност. Налагането на по-леко наказание  би компрометирало постигането на целите, посочени в чл. 36 от НК.

Поради изложеното и настоящият съд счита, че не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановените съдебни актове. Т.е. искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Предвид това и Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Е.Ю.Х. за възобновяване на производството по внохд №178/2018г. на Окръжен съд – гр. Разград, и нохд №185/2016г. на Районен съд – гр. Кубрат.

Решението е окончателно.

 

 

          Председател :                                        Членове :