Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 36/27.02.……… година  2015                  град Варна

 

Варненският апелативен съд              Наказателно отделение

На пети февруари               Година две хиляди и петнадесета 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СТАНЧО САВОВ

 

Секретар  Г.Н.

Прокурор Анна Помакова

Като разгледа докладваното от съдия Савов

ВНОХД № 394  по описа на съда за 2014г.,

за да се произнесе, взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимите А.Г.А. и П.Д.П. срещу присъда по НОХД № 1103/ 2013г. на Окръжен съд- Варна, постановена на 05.11.2014г.

С обжалвания съдебен акт подс.А. е признат за виновен по обвинение за престъпления по смисъла на чл.294,ал.4,вр.ал.2, вр.ал.1,вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.302,т.1, б.”б”, вр. чл.301, ал.3,вр.ал.1 от НК, като е оправдан да е извършил последното в съучастие с подс.П.. Последният съдът е признал за виновен по обвинението за престъпление по чл.294,ал.4,вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и го оправдал да е извършил това по чл. чл.302, т.1,б.”б”, вр.чл.301, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК.

В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски.

 

В жалбата си адв. В.С. от ВАК-защитник на подс. П., сочи атакувания съдебен акт за неправилен, необоснован и постановен в нарушение на процесуалния закон, а наложеното на подзащитния му наказание за явно несправедливо. В допълнително писмено изложение към жалбата се развиват доводи за недопустимост на наказателното производство като образувано в нарушения на процесуалния закон и недоказаност на обвинението. Излага се становище за оказано въздействие върху свидетелите Ц.Г. и А.В., от показанията на които съда се позовал при постановянането на присъдата,  както и за създадена от служителите на Дирекция “Вътрешна сигурност” при МВР преднамерена обстановка за даване и получаване на подкуп.

Моли се да бъдат събрани допълнителни писмени и гласни доказателства-повторни разпити на някои от свидетелите и разпити на нови такива, да се изиска и приобщи от съда докладната записка и материалите от предварителната проверка, послужили за образуване на досъдебното поризводство, да се приобщат прекратените дисциплинарни производства спрямо подсъдимите, да се изискат полицейските досиета на св.А.В. и св.Ц.Г., назначаване на коплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза по отношение на тези двама свидетели и др.

От своя страна адв.Й.Ч.-процесуален представител на подс.А., сочи обвинението за недоказано и обжалва съдебения акт като неправилен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Моли за неговата отмяна и постановяването на нова, оправдателна за подзащитния му присъда.

В допълнение към жалбата защитника оспорва изцяло кредитираните от окръжния съд доказателства. Твърди, че в резултат на неправилен подход на съда при оценката и анализ на доказателствата съвкупност, фактическа обстановка за действително случилото се на 27.10.2012г. и 08.11.2012г. е неправилно установена.

Адв.Ч. се консолидира с мнението на адв.С. за наличие на правокация към подукп и за необходимостта от събирането на допълнителни гласни и писмени доказателства, включително и за назначаване на комплексна експертиза по отношение на свидетелите Г. и В. и разпити на служителите от задържания по погрешка патрулен екип.

 

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на въззивната прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбите, а направените искания за неотносими към предмета на доказване.

Моли присъдата да бъде потвърдена като съда остави жалбите без уважение.

Същевременно се релевират възражения относно начина на

индивидуализиране на наказанията от първоинстнационния съд и възприетите от него смекчаващи вината обстоятелства.

Въпреки липсата на протест, представителя на държавното обвинение изразява несъгласие с възприемането на семейното положение на подсъдимите и ниската стойност на предмета на подкупа като смекчаващи обстоятелства. Сочи и пропуск на съда да инкорпорира вече отчетените от него лоши характеристични данни за подсъдимите.

 

Като краен извод, въззивния прокурор намира размера на наложените наказания и начина на изтърпяването им за достатъчни за постигането ефекта на наказателната репресия и превенция.

        Подсъдимият П.П., редовно призован, явява се лично. Процесуалният му представител –адв.С., поддържа жалбата и развива изложените в нея доводи. Моли за събирането на допълнителни доказателства и оправдаването на подзащитния му.

        Подсъдимият А.А., редовно призован, явява се лично. Процесуалният му представител–адв. Ч., поддържа жалбата и направените искания и моли за събирането на сочените доказателства. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

 

        В последната си дума двамата подсъдими не се признават за виновни и молят да бъдат оправдвани.

 

Настоящите въззивни жалби са подадени от процесуални легитимни лица, съгласно чл.318, ал.6, спазен е предвидения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесет дневен срок. Същите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения:

 

За да постанови присъдата си, окръжния съд е събрал необходимите за решаване на делото доказателства, след което ги е анализирал и е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимите А.А. и П.П. работели съответно като „старши полицай”, категория „Е- II степен” и „старши полицай”, категория „ Е-I степен” в ООР на Сектор „Охранителна полиция” към Първо РУП гр.Варна. Съгласно тези им длъжности двамата полицейски служители осъществявали патрулно-постова дейност на територията, обслужвана от районното управление. При всяка тяхна смяна бил определян района им за патрулиране, както и дали ще бъдат пеши или автопатрул. В някои случаи били разпределяни от прекия им началник да са по трима служители в един екип, в различни комбинации помежду си. Тези обстоятелствата по разпределението на патрулите за съответната смяна били отбелязвани в дневник.

Двамата подсъдими се познавали със св.А.В., тъй като той живеел в близост до самото управление- на съседна улица и им бил познат като лице от криминалния контингент на районното управление.

 

Свидетелите А.В. и Ц.Г. се познавали от деца. И двамата от години били наркозависими.

Преди обяд на 27.10.2012г. двамата свидетели отишли в ромската махала, намираща се в обслужваната от Първо РУП територия, за да си закупят нужното им количество хероин. Парите за закупуване на наркотика били предоставени от св.Г.. Свидетелите закупили две дози хероин за сумата от пет и седем лева, които взел и носил в себе си св.А.В.. Двамата тръгнали да се връщат и при излизането им на ул.”Петко Напетов” били спрени от полицейски автопатрул на Първо РУП. Още със забелязването на патрулния автомобил св.В. изхвърлил носения от него наркотик.

В служебния автомобил се намирали подсъдимите А.А. и П.П., който го управлявал. През този ден за времето от 07.00ч. до 19.00ч двамата били на работа като автопатрул–„АП 113” в екип със св.С.Г., която обаче, при конкретното посещение на двамата подсъдими в района на ул.”Петко Напeтов” и срещата им със свидетели Г. и В., не била с тях и не се намирала в служебния автомобил.

Когато полицейските служители забелязали двамата свидетели, подс.П. възприел реакцията им и движението по изхвърлянето на наркотика като помислил, че това е било сторено от св.Г.. Подс.П. излязъл от автомобила и оглеждайки земята около двамата свидетели, намерил едното от двете пакетчета с наркотик. Казал на св.Г. да го вземе от земята, но последния отказал да го направи. Св.В. също отказал да го вземе.

Тогава подс.А. взел пакетчето с наркотик и го поставил на арматурното табло вътре в служебния автомобил. Двамата подсъдими разпоредили на свидетелите да влязат в автомобила, за да бъдат отведени в районното управление. След като потеглили св.В. започнал да разговаря с подс.А. и го молил да „измислят нещо по въпроса” във връзка с намерения наркотик.

Подс.П. спрял автомобила на улица в района на читалище „Христо Ботев”. Другия подсъдим казал на двамата свидетели да излязат навън , да изпушат по цигара и „да се разберат” какво могат те „да измислят” по поставения от св.В. въпрос.

От така направеното изявлението на подс.А., св.В. разбрал, че той иска в замяна пари. Свидетелят заявил, че няма такива в себе си, но ще може да намери пари по–късно през деня. Полицейските служители записали личните данни на св.Г. и го освободили. Подс.А. и св.В. се уговорили последния да им донесе пари след един час, като  В. предложил двамата с Г. да им дадат по 30 лева, за да не бъде

започнато наказателно преследване срещу тях за престъпление по чл.354а от НК.

Било уговорено двамата подсъдими и св.В. да се срещнат след един час на паркинг в близост до Първо РУП, където последния щял донесе и даде обещаната сума.

Подсъдимите освободили св.В.. Той настигнал св.Г. и му обяснил какво са се договорили с подс.А. и за това, че двамата трябва да дадат на полицаите по 30 лева или общо 60 лева. Св.Г. категорично му заявил, че няма да даде пари. Св.В. казал, че се прибира до вкъщи, за да вземе пари от родителите си.

Около 12.00ч. двамата подсъдими излезли от определения им маршрут и посетили района на Първо РУП. В 12.05ч. подс.А. съставил АУАН по ЗДвП на А. Д.Д. за управление на МПС след употреба на алкохол. Като свидетел в акта бил вписан подс.П..

Малко по-късно св.В. се срещнал на уговореното място с тях. Обяснил им, че не е намерил пари. От своя страна подс.А. му заявил, че няма да му бъде върнат наркотика. Св. В. обещал, че ще опита да намери пари до 15.00 часа като се разбрали да се срещнат отново. В уговорения час на срещата свидетеля не се явил.

На 28.10.2012г. В. отишъл в Първо РУП, където се оплакал от поведението на полицейските служители. В последствие се срещнал и със служители на Дирекция „Вътрешна сигурност”, на които обяснил за случилото се между него и двамата подсъдими, а по – късно съобщил и за друг известен му подобен случай с негов познат- свидетеля И.Б..

През този ден за времето от 07.00ч. до 19.00ч. двамата подсъдими били на работа като пешипатрул „122”. В нарядния дневник те записали св.Г. като проверено от тях през тази смяна лице.

Св.В. решил да направи оплакване в Първо РУП за действията на двамата подсъдими, тъй като не успял да намери пари и смятал, че с даването им няма да се реши проблема му. От районното

управление бил препратен към „Вътрешна сигурност” при ОД на МВР-Варна. Директорът на „Вътрешна сигурност” при МВР, въз основа на изложеното от свидетеля, разпоредил извършването на оперативно-издирвателни мероприятия и подпомагането на процесуално–следствените действия след съгласуване с прокурор и водещия разследването. В резултат на това били приложени и СРС, които да контролират уговорената между св.В. и полицейските служители среща.

 

За времето от 07.00ч. на 19.00ч. на 05.11.2012г. двамата подсъдими и колегата им св.И.И.- полицай от Първо РУП, изпълняващ също патрулно-постова дейност, били на работа като пешипатрул. Тримата били в един екип и около 16.00ч. се намирали на п-д ”Независимост”. Малко след 16.20ч. тримата се срещнали със св.В., която среща била контролирана и документирана чрез СРС.

За времето от 16.24.54ч. до 16.29.08ч. св.В. и подс.А. провели разговор, при който подсъдимия го попитал защо не се явил на уговорената им среща. Св.В. от своя страна го попитал кога ще му бъде върнат наркотика като изпозвал думата „кирийка”, която била възприета от подс.А. в смисъла на наркотично вещество. Подсъдимият заявил, че ако иска дори ще го „изсмърка”- в смисъл, че ако подсъдимия поиска може сам да го употреби чрез смъркане.

Св.В. обяснил, че има готовност да даде пари и показал намиращите се в портфейла му 15 лева, за които подс.А. казал, че са недостатъчни и му заявил да се срещнат отново в четвъртъка на 08.11.2012г. когато щели да бъдат нощна смяна.

 

Разследващите органи и служителите на вътрешната дирекция преценили, че исканата сума от 30 лева следва да бъде белязана по смисъла на ЗСРС, а тъй като свидетеля живее близо до управлението срещата може да се проведе в близост до него, което да позволи тя да бъде контролирана и да се направи преценка за предприемане на съответните процесуално- следствени действия.

Около 19.00ч. на 08.11.2012г. св.В. се намирал пред входа на блока, в който живеел. На същия ден двамата подсъдими и св.И. били на работа от 19.00ч. като смяната им трябвало да продължи до 07.00ч. на 09.11.2012г. Тримата били определени да работят в един екип като автопатрул „АП 112”.

След задължителния инструктаж двамата подсъдими и св.И.  излезли от управлението, качили се в патрулния автомобил и потеглили, за да влязат в определения им маршрут. Автомобилът се управлявал от подс.П., св.И. бил седнал на предна дясна седалка, а на задната седалка се намирал подс.А..

Когато полицейските служители забелязали св.В., подс.П. спрял автомобила до него. Подс.А. отворил прозореца на задна лява врата и попитал свидетеля „какво става”. Св.В. се приближил до автомобила и отговорил, че има вече „готовност” в смисъл, че е събрал поисканата преди това сума. Той отворил портмонето си и показал парите. Подс.А. заявил, че не вижда в тъмното и тогава свидетеля си вкарал ръцете вътре в автомобила, държейки портфейла.

 

Св.В. извадил сумата от тридесет лева, разпределена в 2 броя банкноти с номинал от 10 лева със серийни номера АП № 0493558 и ЮБ № 0956499 и 2 броя банкноти с номинал от 5 лева със серийни номера БД№ 6374519 и БД № 6986795, която сума предварително била маркирана чрез „белязване” по ЗСРС и ги предал на А..

Подс.А. взел парите, а А.В. бил отпратен да изчака до намиращото се в близост дърво. Последният възприел, че следва да изчака, за да му бъде върнато намереното и взето от подсъдимите на 27.10.2012г. пакетче с наркотик. Св.И. излязъл от автомобила, а св.В. му  поискал цигара и клекнал до посоченото му дърво.

Срещата била контролирана чрез прилагането на СРС, а проведения между подс.А. и св.В. разговор за времето от 19.23.00. до 19.25.00ч. бил документиран чрез „звукозапис” съгласно ЗСРС.

По същото време и мястото преминал случайно бащата на св.В. – свид.О.В.. Последният възприел срещата на сина си с полицейските служителите си като първоначално не го разпознал, тъй като бил облечен с друго яке. Св.А.В. казал на баща си да продължава по пътя си.

По описания начин били възприети действията на полицейските служители и св.В. от св. К.К.. Той изпълнявал длъжността „Началник Сектор 04” в Дирекция Вътрешна сигурност при МВР и по същото това време се намирал в района около Първо РУП заедно със свои колеги, разпределени в различни екипи. По–конкретно той се намирал на неохраняем паркинг зад районното управление. Той добивал непосредствена представа за случващото се и местоположението на лицата посредством данните, които се получавали от прилагането на СРС.

Веднага след като подс.А. взел белязаните пари, св.К. разпоредил задържането на лицата. Служителите на вътрешна сигурност се насочили към мястото, където следвало да се намира служебния автомобил с двамата подсъдими и св.И.. Междувременно обаче подс.П. преместил автомобила в близост до районното управление.

Непосредствено преди служителите на вътрешната дирекция да достигнат до мястото, където трябвало да се намира автомобила на подсъдимите и св.И., от районното управлението потеглил друг патрулен автомобил, който минал пред техния. Служителите от въпросната дирекция погрешно възприели втория патрулен автомобил като този, в който трябвало да бъдат контролираните лица и пристъпили към задържането на намиращите се в него служители.

Задържането на другия патрулен екип било възприето от двамата подсъдими и св.И., които се намирали на разстояние от около 20 метра от мястото на задържането, поради което и виждайки станалото и преценявайки ситуацията, след известен период от време те се насочили към колегите си.

Тримата отишли на мястото на задържане, където през това време се появили и други служители на управлението, но всички били отпратени от служителите на вътрешната дирекция, които им се легитимирали като такива.

Подсъдимите и св.И. тръгнали да се връщат обратно към управлението, но малко след това били пресрещнати от св.К., който се движил пеша и били задържани.

От момента, в който възприел задържането на полицейските служители от другия патрулен автомобил до момента на неговото задържане, подс. А. имал възможност и укрил на неустановено място дадените му преди това пари от св.В..

При последващо изследване на двамата подсъдими и св.И. било установено маркиращо вещество само по ръцете на подс.А..

При извършването на процесуално–следствените действия и други действия по разследването парите-предмет на подкупа не били открити.

За да установи фактологията по делото окръжния съд се позовал на приобщените гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: протоколите от извършените действия по разследването, копия на заповеди за назначаване на държавни служители в МВР, длъжностни характеристики, нарядни дневници, ведомости, Иструкции за изпълнение на ППД на патрулни участъци „112”  и „113”, Инструкция № Iз-2843/2010г. за организация на работа в МВР по заявителски материали за извършено престъпление от общ характер, Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР №Iз-2295/ 06.16-2006г., копие на АУАН№747689 / 27.10.2012г., заключението на съдебно-химическа експертиза, свидетелства за съдимост и др., както и от приобщените ВДС от СРС, показанията на свидетелите Г. , А.В. , О.В., К.К., С.Геогиева, П. Куртев и Г.Йорданов и отчасти от обясненията на подсъдимите А. и П. и показанията на св.И..

 

ПО ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА И ОБОСНОВАНОСТТА НА ПРИСЪДАТА

 

При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционния съд е достигнали и до правилни прави изводи.

Въззивният съд е съгласен с изводите на окръжния съд досежно съставомерността на престъплението по чл.294, ал.4, вр. ал.2,вр.чл.20,ал.2  от НК и доказаност на обвинението по отношение на двамата подсъдими и също приема, че на инкриминираната дата-27.10.2012г. те са осъществили от обективна и субективна страна състава на това престъпление.

Видно от показанията на двамата свидетели Ц.Г. и А.В. за случилото се на 27.10.2012г. и кореспондиращите им доказателства– показанията на св.К.,св. О.Варжебян, СХЕ, изготвените ВДС и приложените писмени доказателства, двамата подсъдими, при общност на умисъла, са осуетили наказателно преследване спрямо първите двама   свидетели. Подсъдимите П. и А. като полицейски органи не изпълнили задълженията си по служба при констатиране на престъпно деяние и освободили неправомерно свидетелите Ц.Г. и А.В., за които са били налице данни, сочещи ги като негови автори. Това подсъдимите   направили за имотна облага.

Настоящия състав също приема, че с деянието си на 08.11.2012г. подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна и престъплението по чл.302, т.1, б.”б”, вр.чл.301, ал.3, вр.,ал.1 от НК.

Несъмнено виновността му за това деяние се доказва пряко от приложените СРС-„белязване”, респ. заключението на СХЕ и ВДС от „звукозапис”. Именно от данните от изготвените ВДС се установява: корупционния характер на проведените между него и св. Варжбаден разговори на 05.11.2012г. и 08.11.2012г., факта на проведената на 27.10.2012г. по между им среща и вече осъщественото от двамата подсъдими деяние по чл.294 от НК, целта на срещата им на 08.11.2012г. и нейното осъществяване, поискването и вземането на подкупа от страна на подс.А. в качеството му на полицейски орган, загдето вече е осуетил наказателно преследване.

Фактът на осъществения пасивен подкуп се доказва пряко и от показанията на св.А.В. и св.К. като пълно и обективно кореспондиращи със съдържанието на данните от СРС и показанията на О.В. и Ц.Г..

Въззивната инстанция е съгласна с крайния извод на окръжния съд, че от събраните доказателства не се доказва по категоричен начин участието на другия подсъдим в извършването на това деяние, като приема и изложените от него доводи като правилни и обосновани. Поради това и законосъобразно подс.П. е бил оправдан по това му обвинение, съответно подс.А. е бил оправдан да е извършил престъплението в съучастие с него.

По делото са били констатирани противоречия между отделните доказателства и несъществени такива в същността на някои от тях, като първоинстанционния съд пространно е изложил аргументи защо приема едни, а други е отхвърлил.

Напълно разбираемо съдът не е кредитирал обясненията на двамата подсъдими в частта им, че не са извършили престъпленията по вмененото им обвинение, както и, че същите са спазвали стриктно служебните си задължения, установени в съответните инструкции за организация на работа. В тази връзка окръжния съд е приел приобщения процесен акт по ЗДвП като доказателство сочещо напускането на определения им маршрут без разрешение. По отношение на този акт е налице възражение от двамата защитници, че същия е бил съставен от подс.П. по повод нареждане от ОДЧ при РУП да се извърши проверка на конкретното лице, тъй като той бил единствен служител от наряда за деня имащ правото да прави такива проверки.

Това възражение се явява неоснователно. На първо място видно от дневника на ОДЧ за дата 27.10.2012г. въпросното отклонение на патрулния екип от определения им маршрут не е отразено. / В дневника на ОДЧ е вписано само едно разпореждане към техния екип в 12,40 часа по сигнал за нарушаване на обществения ред на ул.”Братя Миладинови”/ На следващо място при съпоставка на дневниците на оперативния дежурен и този на екипа, към който са били зачислени двамата подсъдими, се установява, че на 27.10.2012г. те са напускали указания им маршрут общо три пъти без да е отбелязано в дневника на ОДЧ да им е било разпоредено от него или дадено разрешение за това.

В този смисъл твърдението, че стриктно са били спазвани изискванията на съответните инструкции и не е имало възможност да бъдат извършени действия, които им противоречат и които да останат неконтролирани от ръководството на управлението и съответната дежурна част, е неправдоподобно. 

Правилно при съпоставянето на обясненията им с другите гласни доказателства-показанията на свидетелите Г., В. и К., данните получени от прилагането на СРС и резултата от съдебно-химичната експертиза, окръжния съд е извел защитната същност на техните изявления по отношение на уличаващите ги престъпните обстоятелства.

За същото индиректно сочат и фактическите действия на подсъдимите и св.И.- проведените срещи и разговори със св.А.В., вписването на св.Г. като проверено на следващия ден лице. Несъстоятелно в тази връзка се явява и възражението на защитата, че тематиката на разговорите между подсъдимите и А.В. е била само и единствено липсата на лична карта у последния.

Видно от неговите показания и ВДС от „звукозапис”, както и показанията на другите свидетели и резултата от СХЕ се установява противното, в това число и вложения смисъл на употребения жаргон за наркотично вещество. По отношение на факта, че конкретните разговори са проведени между А.В. и подс.А., въззивната инстанция приема доводи на окръжния съд.

 

Резонно не са били кредитирани във връзка с престъпните обстоятелства-предмет на доказване и показанията на св.И., като съдът при тяхната преценка е подходил задълбочено и ги съпоставил детайлно с всички други доказателства и се обосновал защо не ги кредитира. Направил изводите си внимателно преценяйки отношенията му с двамата подсъдими и факта, че е бил обвиняем по същото производство.

Свидетелят е дал показания за случилото се на въпросните дати, но през своята защитната призма и тази на подсъдимите. Съдът е кредитирал показанията му относно фактите по делото освен в частта им, изключваща уличаващите подсъдимите престъпни обстоятелства- същите, заради които може да му бъде търсена наказателна и дисциплинарна отговорност на него самия.

Преценката дали следва да се търси реализирането на такава, в каквато насока е възражението на адв.Ч., е правомощие единствено на прокуратурата да стори. След като е нямало повдигнато обвинение пред първоинстанционния съд / прокурора е намерил обвинението спрямо него за недоказано и прекратил производството частично/, не е било и необходимо съда да обсъжда дали действително стореното от този свидетел представлява престъпно поведение или не.

Неоснователно се явява искането на адв. С. за повторен разпит на св.Г., с който да се установи дали на 27.10.2012г. е било разпоредено по станцията на въпросния екип да напусне маршрута си, за да бъде извършена проверка за алкохол и съставяне на въпросния акт. Не е необходим и разпита на св.С.Г., тъй като с нейните показания няма да се установи наличието или не на такова разпореждане. Повече от очевидно е, че свидетелката няма никакви спомени за конкретния ден. В показанията й пред предходната инстанция не се съдържат конкретни данни за тази дата, а същите се отнасят единствено организацията на патрулно-постова дейност съобразно нормативните определености.  Поради това меко казано е нелогично след още близо година да има промяна на спомените й в противоположната посока, което да позволи да отговори еднозначно на този въпрос. Още повече, че в разпита си пред първоинстанционния съд свидетелката заявява, че на 27.10.2012г. са били „нощна смяна”.

По-съществено е това, че няма значение отговора на въпроса дали  отклонението от маршрута за проверка и съставяне на АУАН е станало по разпореждане от ОДЧ или при липса на такова, тъй като предмет на изследване и доказване е посещението на двамата подсъдими в района на ул.”Петко Напетов” и обстоятелствата, при които е извършено деянието по чл.294 от НК. Аналогично е становището на съда и по искането за разпит на оперативния дежурен С..

При наличие на реална възможност да бъдат извършени действия от патрулните служители, които да не бъдат отразени в дневниците и да са неконтролеруеми от съответното ръководство, не е необходимо и да се установява къде реално е била свидетелка Г. по време на посещението на подсъдимите в района на ул.”Петко Напетов” и срещата им с двамата свидетели. По делото несъмнено установено е, че тя в действителност не е била с тях. 

 

Въззивната инстанция възприема и изводите и мотивите на окръжния съд относно показанията на другите свидетели, изготвената СХЕ и ВДС от СРС. Неоснователни са в тази връзка възраженията за съществени противоречия заедно и по отделно в показанията на свидетелите А.В., Ц.Г. и О.В..

Относно основните факти, отнасящи се до авторството на извършените деяние, тяхната съставомерност и виновността на подсъдимите, показанията на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви. Именно в логическата си взаимовръзка, наред с показанията на св.К., информацията от СРС, съдебно- химическа експертиза, нарядни дневници и др., формират и крайния извод за виновността и отговорността на двамата подсъдими.

 

За годността и достоверността на показанията на свидетелите Г. и А.В. е без значение това, че са криминално проявени и наркозависими. Последните обстоятелства, както и досега на св.А. В.  с наказателното правораздаване по други производства, не могат голословно да сочат на дискредитирането им като свидетели или еднозначно, недвусмислено да разкриват възможност за тяхно евентуално манипулиране в посока интересите на обвинението или нечии други такива. Данни за такива действия не са били събрани по делото и не са налице.

Въззивният съд не намери и необходимо в тази връзка да се изискват „досиетата” им от полицията, тъй като не се спори, че двамата свидетели са наркозависими и криминално проявени. Прецени, че не следва и да се назначава желаната от защитата комплексна  психиатрична и психологична експертиза, поради което също остави това искане без уважение. На въпроса кога се назначава експертиза по отношение на свидетел, процесуалния закон дава категоричен отговор. В настоящия случай предмет на психиатричното изследване е била именно способността на двамата свидетели правилно да възприемат фактите и да дават достоверни показания за тях. Всичките други психологични особености на свидетелите, в това число подават ли се на внушение, което защитата желае да бъде установено и взето под внимание от съда, е ирелевантно за годността на техните показания и стоят извън предмета на доказване.

Достоверността на конкретните им показания следва да се преценява в съвкупност с всички доказателства и обстоятелствата по делото и това е  сторено от окръжния съд и настоящия съдебен състав.

Заключението на вещото лице не поставя под съмнение способността им да дават достоверни показания, нито са налице данни, поставящи под съмнение обективността, пълнотата и правилността на това заключение.

Нито психиатричната, нито психологичната експертиза могат да предоставят и другия целен от защитата отговор на въпроса дали същите свидетелите са били употребили или не наркотични вещества на посочените по делото дати, тъй като отговорите на тези въпросите по начало се крият в приложното поле на съдебната медицина.

 

Извън предмета на доказване стоят и евентуални показания на служителите от другия патрул, които са били задържани. С тях не може да се установят правно и доказателствено-релевантни по делото факти. Искането в тази връзка на адв.Ч. е да се изясни противоречие извършвали ли са подсъдимите и свидетеля И. действия по оказване на помощ на задържаните вече полицейски служители. Това искане е абсолютно неотносимо на първо място- няма отношение към подлежащите на установяване обстоятелства и на следващо- съдът е приел в мотивите си, че тримата са подходили към другия патрулен автомобил и в последствие са отпратени от служителите на вътрешна сигурност.

 

Извън обсега на проверката на въззивната инстанция е начина на образуване на досъдебното производство. Въпреки това обаче за допуснато някакво нарушение в тази връзка категорично не може да става на въпрос. Отделно от това следва да се отбележи, че единствено в правомощията на прокуратурата е преценката за извършването или не на това действия. Няма процесуално изискване наказателното производство да се образува само след извършване на конкретното престъпление и правилно окръжния съд е констатирал, че противното би ограничило приложното поле на процесуалното право и реализирането на наказателна отговорност. По–важното е да се отбележи, че предмета на въззивната проверка не е правилността на постановлението за образуване на досъдебното производство.

 

Неоснователно е възражението на адв.С. за това, че докладната записка, послужила за образуването на производството не е приложена по делото, с което е било опорочено това действие до степен недопустимост на наказателното производство. Като документ докладната записка не е сред актовете годни да инициират наказателно производство –такива са постановлението на прокурора и протоколите от съответните действия в случаите на чл.212, ал.2 от НПК.

Аналогично е становището на състава по отношение на искането за прилагане към делото на „тъжбата” на св.А.В., тъй като реда по който се закрепят процесуално изложените устни данни на лице, съобщило за извършено престъпление е чрез съставяне на нарочен протокол, съгласно изискванията на НПК.

Не е било необходимо първоинстанционния съд да обсъжда защо са били прекратени дисциплинарните производства водени спрямо подсъдимите. Същността и правилността на индивидуалният административен акт на ръководно решаващия орган не е включен в предмета на доказване по настоящето наказателното производство.  Директорът на ОД на МВР –Варна е преценил, че подсъдимите не са извършили тежки нарушения на служебните си задължения, обуславящи налагането на дисциплинарни наказания. Становището му обаче няма обвързваща сила за съда, дали тези или други действия на подчинените му служители съставляват или не престъпни деяния.

Един от най-оспорваните въпроси по настоящето производство е начина на получаване на флуоресциращо вещество по ръцете на подс.А.. Във връзка с твърдението на защитата и подсъдимия за начина на получаването като следствие от здрависването му със св. А.В., въззивния състав споделя изцяло доводите на окръжния съд по доказателствата, от които се установява факта на поискания и взетия подкуп.

Във въззивната си жалба адв.Ч. моли за извършването на всички онези действия за доказателствено събиране, които не са били уважени от наблюдаващия прокурор по време на разследването- разпит пред съдия на св.К., разпит на св. Куртев, изискване на копие на нарядния дневник и назначаване на експертиза на А.В. с конкретни въпроси.

Всички тези действия са били извършени в първоинстанционното производство с изключение назначаването на експертиза, за която и двете инстанции са изложили становището си.

Виновността на подс.А., в това число и за деянието по чл.302 от НК, не се доказва единствено от показанията на свидетелите Г., В. и К., в каквато връзка е възражението на адв. Ч., тъй като те не са единствени доказателства и изолирани само по себе си, а напротив те взаимно се допълват и се потвърждават безспорно от изготвените ВДС, заключението на съдебно –химичната експертиза, приобщените нарядните дневници, инструкции и други писмени доказателства и косвено от показанията на другите свидетели и от части от обясненията на самите подсъдими. Такова е становището на въззивната инстанция и по виновността на подсъдимия П..

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА АПЕЛАТИВНАТА ПРОКУРАТУРА:

И ПО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА НАКАЗАНИЯТА

 

Констатациите на въззивната прокуратура относно приетите от окръжния съд смекчаващи обстоятелства и за двамата подсъдими и отчетените, но не намерили отражение при определяне на наказанията им лоши характеристични данни за тях, при липсата на протест принципно не следва и да се обсъждат, съответно да се преценя необходимостта от извършване на корекция на съдебния акт в тази му част, в посока на утежняване положението на подсъдимите.

Настоящият състав намира донякъде правилно становището на прокурора. Първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди в мотивите си по какъв начин лошите данни за личността на подсъдимите следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказанията им. Същите трябва да се отчетат в тяхна вреда, защото ги характеризират като полицаи склонни към корупционни прояви.

Освен това не е обсъдил и защо следва да се приемат ниската стойност на имотната облага и тази на подкупа като смекчаващи обстоятелства, защото размера на предмета им не предопределя обществената опасност на тези престъпления, а характера на обществените отношения, които засягат и степента на тяхното накърняване. В случая, което е било отчетено от и окръжния съд и двата вида престъпления разкриват висока степен на обществена опасност, засягайки отношенията осигуряващи правораздаването и тези гарантиращи нормалното функциониране на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. Още повече, че двамата подсъдими са полицейски служители призвани да защитават закона и морала.

По правило за индивидуализацията на наказанията съобразно високата обществена опасност, засегнатите отношения и обществената укоримост към този род престъпления, размера на предмета не следва да се взема в предвид.

Немотивирано е останало и съображението на съда да приеме семейното положение на подсъдимите като смекчаващо обстоятелство.

        Въззивната инстанция намери, че последното обстоятелство може да се отчете като смекчаващо само по отношение на подс.А., доколкото е женен и с малко деца, за което трябва да се грижи и да осигурява потребностите му. Подс.П. има две пълнолетни деца, съответно на 24 и 22 години в работоспособна възраст, като за противното няма данни.

 

Въпреки това въззивния съд намира наложените и на двамата подсъдими наказания „лишаване от свобода” в минималния предвиден размер и отложени на основание чл.66, ал.1 от НК за справедливо определени. Законосъобразни са били действията на съда по отношение на определеното общо наказание на подсъдимия А. за съвкупността от двете престъпления, неналагането на „конфискация на имущество” и присъединяването на акцесорните наказания за подкупа- „глоба” в размер на 500 лева и „лишаване от право да заема длъжност в МВР” за срок от три години. Последните въззивния съд прецени също за справедливи.

            По делото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да предполагат приложението на чл.55 от НК и да обуславят налагане на по-леки наказания на подсъдимите.

         

   Настоящият състав намира, че така определените наказания и за двамата са справедливи и ще постигнат целите на специалната и на генералната превенция, визирани в разпоредбата на  чл.36 от НК.

При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка не бяха констатирани основания за отменяване или за изменяване на постановената присъда.

Предвид гореизложеното и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 НПК, съдът

 

                                       Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по НОХД № 1103 / 2013г. на Варненски окръжен съд, постановена на 05.11.2014г.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 15 дневен срок от получаване на съобщението по чл.340, ал.2 от НПК.

 

                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.