Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3/07.01.           Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                        Наказателно отделение

На тринадесети декември          Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

 Ангелина Лазарова

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 395 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 15 по НОХД № 155/2018г. на Окръжен съд гр. Силистра, постановена на 10.09.2018г., с която подсъдимият Т.С.Г. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 1, б. „б", предл. 1, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“ от НК, за което му било наложено за изтърпяване наказание, определено по чл. 54 от НК в размер на лишаване от свобода за срок четири години, намалено с една трета на основание чл. 58 а ал.1 от НК до размер от две години и осем месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Съдът се разпоредил с вещественото доказателство. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

Производството е образувано по протест на прокурор от ОП гр. Силистра, който счита, че съдът неправилно е анализирал и оценил отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Иска се присъдата да бъде изменена на основание чл. 337 ал. 2 т. 2 от НПК с отмяна на освобождаването от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК.

Представителят на въззивната прокуратура намира, че е налице основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прокурорът посочва, че в мотивите на съда е допуснато противоречие относно оценката на влиянието на неработещата спирачка в процеса на настъпване на ПТП. От друга страна разглежда и заключението на СМЕ относно причината за смъртта, като счита, че не е налице отговор дали причинената от произшествието черепно-мозъчна травма сама по себе си е могла да доведе до смъртта на пострадалия. На следващо място поддържа протеста и го намира за основателен, тъй като употребеният алкохол е в много по-висока стойност от въведения в практиката минимум, подсъдимият е управлявал между две населени места, ремаркето е било нерегистрирано, в опасност е бил живота на трима човека, като един от тях е починал. На тази основа прокурорът счита, че основното наказание няма да изиграе превъзпитателно значение и няма да осъществи генералната превенция.

Защитникът на подс. Г., адв. В., не споделя становището на прокурора за допуснати сериозни процесуални нарушения и счита, че присъдата е правилна, законосъобразна и постигаща спрямо подсъдимия целите по чл. 36 от НК, поради което моли да бъде потвърдена. Оценява заключението на СМЕ и намира, че напълно е изяснен механизмът на настъпване на произшествието и на общественоопасният резултат. Разграничава превозното средство по делото, създадено с цел селскостопанска работа, производителят на което не е наблегнал върху безопасността му при управление по пътищата. Обръща внимание, че подсъдимият съзнава своето противоправно поведение, характера на извършеното, искрено съжалява за загубата на приятеля си. Защитникът разяснява, че подс. Г. живее с умствено изостаналата си приятелка, която не може да работи и да се грижи сама за себе си. Подсъдимият обезпечава съществуването й, осигурява прехраната им, плаща осигуровките. По отношение на извършеното, защитникът сочи, че несъобразяването на скоростта е относително понятие при скорост от 33-39 км/ч. Намира, че наказанието е справедливо.

В личната си защита подсъдимият признава вината си, употребата на алкохол, посочва, че пострадалият му е бил голям приятел, много съжалява за случилото се. Твърди, че от 7 години живее с приятелката си, която сама не може да се контролира и той й е като настойник. В последната си дума подс. Г. моли присъдата да бъде потвърдена.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция в пределите по чл. 314 от НПК след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

След проведеното на 10.09.2018г. разпоредително заседание при единодушно становище за отсъствие на съществени процесуални нарушения в хода на ДП и наличие на условия за незабавно разглеждане на делото, производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава XXVII от НПК. По депозираното от подс. Г. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8 – „При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда. Доколкото не са установени процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, правомощията на въззивната инстанция, с оглед цитираното тълкувателно решение, налагат проверката да бъде извършена по същите факти и обстоятелства. Основни, с оглед внесеното обвинение, са следните фактически положения:

На 01.12.2017г.  подс. Г. и приятелката му свид. М.предприели пътуване с мотоблок (мотокултиватор, мотофреза) марка "WM 900 WIEMA” и прикаченото към него ремарке, от с. Малък Преславец до с.Зафирово. Подсъдимият управлявал мотоблока, а свидетелката се настанила отзад в ремаркето. В с.Зафирово се срещнали с пострадалия С.Г. И.и отишли да се почерпят за купуването на мотоблока от подсъдимия. В заведението си поръчали алкохолни напитки - подс. Г. консумирал мастика (както и по-рано през деня), пострадалият И.- мастика и бира, а свид. М.пила кафе. Към 15.00 часа тримата решили да тръгнат, като свид. М.седнала в ремаркето, а до нея бил пострадалият. Двамата  се държали за ръба на ремаркето пред тях. Подс.Г. карал доста бързо и И.го предупредил на няколко пъти : „...Полека, полека, ще вземеш да направиш някоя беля...“. Пътното платно било мокро. Пътят им станал наклонен, надолу, по посоката им на движение, с предстоящ ляв завой, подсъдимият решил да натисне спирачките, но те не се задействали и скоростта не намалявала. Мотофрезата и прикаченото ремарке се наклонили надясно, като левите колела се повдигнали. Г. решил да противодейства на обръщането надясно, като насочил мотофрезата надясно и по този начин увеличил радиуса на завоя. Мотофрезата напуснала пътното платно, навлязла в десния затревен банкет и след като изминала около 6м. се блъснала в крайпътно дърво и се обърнала на лявата си страна. В резултат на удара всички паднали, като пострадалият С.И.изхвърчал на около 3,5 метра, ударил си главата в ствол на дърво и се свлякъл в дерето. След като се изправили, М.и Г. видели падналия Иванов, който не мърдал и не давал признаци на живот. Подсъдимият започнал да го вика по име, но той не реагирал. Уведомили за случилото се познати от селото, на място пристигнал и екип на полицията.

Подс. Г. бил изпробван с техническо средство - „Алкотест- Дрегер“ за наличие на алкохол в кръвта, уредът отчел 1,9 промила. Резултатът от дрегера не бил оспорен, подсъдимият го приел и по тази причина отказал да даде кръвна проба.

В интервала от 16.50 до 18.05ч. бил извършен оглед на местопроизшествието с отразяване на състоянието на превозното средство, трупа на пострадалия, характеристиките на пътния участък и следите по него. Изготвени били фотоснимки, приобщени във фотоалбума по делото.

Назначената в хода на разследването химическа експертиза установила наличие на етилов алкохол в кръвта на С.Иванов, в количество 6.56 промила.

От заключението на СМЕ е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на С.Г. И., на 67г. се установява контузия на главата с голяма разкъсно-контузна рана в дясно челно - теменно със зеещо дъно, обилно кървяща, достигаща до черепните кости, тежък мозъчен оток с челно и малкомозъчно вклиняване, остър кръвен застой във вътрешните органи, тежък белодробен оток, сътресение на мозъка, наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация на 6,56 промила. Според заключението на вещото лице, непосредствената причина за смъртта се дължи на комплексна причина между закритата черепно-мозъчна травма видно от голямата разкъсно- контузна рана на главата, челно-теменно в дясно и тежката стенен на алкохолно опиване /интоксикация от 6,56 промила/. В своята съвкупност травмата и алкохолната интоксикация са довели до надпределно подтискане на центровете за дишане и сърдечна дейност в главния мозък, поради бързото развитие на тежък общомозъчен оток с челно и малкомозъчно вклиняване. Установените следи от механични увреждания в областта на главата и тялото са в резултат от удар на главата в дебел ствол на дърво, намиращ се по пътя на свличащотото се по ската на канавката тяло, като всички увреждания са прижизнено причинени и може да бъдат обяснени с горепосочения механизъм.

От заключението на Автотехническата експертиза, изготвена от вещо лице, участвало и в огледа на произшествието, е видно, че произшествието е настъпило в населеното място –в с.Зафирово, в района на кръстовище образувано от ул. „Богдан Хмелницки“ и ул. „Васил Бъчваров“. Пътното платно на ул.“Богдан Хмелницки“ е с широчина от 8,10м., а това на ул. „Васил Бъчваров“ - с ширина от 6,4м. Измереният на произшествието надлъжен наклон на ул.“В.Бъчваров“ е надолу по посоката на движение на мотоблока и е 12,7 процента, а напречният наклон - 5 процента. Водачът е трябвало да направи ляв завой. Лявата страна на кръстовището е с дъговидна форма, с радиус 14.5м. При спускането по наклона, водачът е натиснал педала на механичната спирачка, но тя не се задействала, в резултат на това мотофрезата и ремаркето й са се наклонили надясно, левите колела са се повдигнали и водачът противодействал като насочил мотофрезата надясно и така е увеличил радиуса на завоя. По този начин мотофрезата се насочила надясно, напуснала пътното платно, навлязла в десния затревен банкет и след като изминала 6м в него, се блъснала в крайпътно дърво. Скоростта на мотоблока с двуколесно ремарке към момента на настъпване на произшествието при спускането надолу по ул. „Васил Бъчваров“ била около 39 км/ч. Критичната за завоя скорост на преминаване на мотоблока с прикачено към него двуколесно ремарке при конкретните пътни условия е около 33 км/ч. Водачът на мотоблока с прикачено към него двуколесно полуремарке е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието при положение, че е управлявал мотоблока без употреба на алкохол и със скорост много по- ниска от критичната за преминаване на мотоблока през участъка на настъпване на произшествието. Непосредствена причина за настъпване на произшествието е неработещата механична спирачна система на ремаркето и високата скорост на мотоблока с прикаченото двуколесно ремарке при преминаването през кръстовището.

Изложената фактическа обстановка е обоснована върху доказателствените източници – свидетелски показания, приети от ДП, писмени доказателства и доказателствени средства, които са без съществени противоречия помежду си и взаимно допълващи се. От значение са предоставените от експертните заключения специални знания, интерпретиращи доказателствата по делото. Съвкупността от източници подкрепя признанията на подс. Г. в процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК.

Доколкото в пренията пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура отправи възражения спрямо конкретни доказателствени изводи на първоинстанционния съд, съставът счете за необходимо да изложи своите съображения:

1.Според прокурора, от една страна, при описване на механизма на произшествието съдът е възприел, че механичната спирачка е била употребена от подс. Г., но не е задействала. Но при излагането на съображения в частта за наказанието в мотивите си съдът посочил, че неработещата спирачна система не следва да се взема предвид, тъй като не е установено дали не е работила по принцип, или повредата е възникнала в момента на движение. По този начин съдът не е успял да изяснил какво приема – причина ли е за ПТП безуспешното натискане на спирачката, не е ли, и защо не следва да се вземе предвид, че спирачната система не е работила.

Съзряното от прокурора противоречие – има ли участие неизправността на спирачката на ремаркето в механизма на ПТП, е заложено още в изводите на АТЕ. На л. 69 в абз. 3, вещото лице, отчитайки, че спирачката не е работела, не поставя една изправна спирачка сред факторите за предотвратяване на случилото се, а обобщава, че водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието ако е управлявал без употреба на алкохол и със скорост много по-ниска от критичната за преминаване през участъка. На л. 70, абз. 2, експертът сочи, че непосредствената причина за настъпване на произшествието е неработещата механична спирачна система на ремаркето и високата скорост на мотоблока с ремарке при преминаване през кръстовището – включено сред фактическите положения по обвинителния акт, признати от подс. Г..

Всъщност, мотоблокът сам по себе си не е имал спирачка, коментира се установената при огледа спирачка на ремаркето. Видно от фотоалбума – състоянието й е лесно променимо – на снимка 16 и 17 педалът е вдигнат, а на снимка 24 – виси свободно, без да е закачен за железния механизъм. Изследването на причините за това състояние на спирачката на ремаркето не е било включено сред задачите на АТЕ, като по гласните доказателства е било прието, че независимо от употребата й – тя не е сработила. Именно поради това и съдът не е отчел във вреда на подс. Г. фактът, че спирачката не е била изправна. Не би могло да се установи кога е настъпила повредата, но е видно, че с оглед допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата, тя има съпътстващо, второстепенно значение. Съображенията в този смисъл:

Видно от гаранционната карта, на 23.11.2017г. е започнал да тече гаранционният срок, обезпечаващ експлоатацията на мотокултиватора/мотоблока/мотофрезата. Тогава и подс. Г. е получил придобивката си, предназначена за обработка на земеделски терени, като ръчките на машината (сн. 7, 19 и 21 от фотоалбума, л. 10 и следв. от ДП) се държат с ръце от фермера, който се движи прав зад машината по време на работата й. Седмица по-късно, подсъдимият е включил тази земеделска машина в състав с ремарке, на чиято външна стена е монтирана дървена седалка (сн. 3, 8, 14, 16, 17, 21) и така създаденото съчленено превозно средство е управлявал недопустимо по пътищата за обществено ползване извън и в населени места, нарушавайки забраната по чл. 134 ал. 1 от ЗДвП за возене на пътници – свидетелите били седнали върху дървена платформа, покрита с одеяло и възглавница (сн. 3).

Без да притежава каквато и да е правоспособност за управление на МПС и/или на специализирана и специална самоходна земеделска техника, независимо от метеорологичните условия, импровизираното ППС и състоянието на пътя, както и предстоящия завой, подс. Г. е управлявал съзнателно на най-високата предавка на мотоблока. Скоростта към момента на произшествието, независимо, че е била допустима по чл. 21 от ЗДвП – 40 км/ч за самоходни машини в населено място, е надхвърлила критичната скорост за изминаване на този пътен участък със същото МПС. Критична е най-високата скорост, която позволява предприетото от водача движение в завой да бъде осъществено безопасно. Следователно, ако скоростта на движение бе до около 33 км/ч с подобно ППС този завой би бил преминат – без да е необходимо използването на спирачка. Поради което, независимо дали спирачната система на ремаркето е работела или не, при една съобразена скорост – завоят е могъл да бъде преодолян без настъпването на ПТП.

Но в конкретната пътна обстановка – подс. Г. е избрал несъобразена скорост и изгубил контрол над управляваното превозно средство, поради което левите гуми се вдигнали, търсенето на баланс е било неуспешно и след навлизане в банкета е настъпил нежеланият пътен инцидент. Тези фактически действия на подсъдимия са в основата и имат първостепенно значение за произшествието.

2.На следващо място прокурорът от въззивната прокуратура счита, че заключението на СМЕ не е задълбочено изследвано от съда. Съдът отбелязал в мотивите си, че алкохолната интоксикация сама по себе си е годна да причини смърт, но не е дал отговор дали сама по себе си черепно мозъчната травма може да причини смъртта.

Заключението на СМЕ също е било включено сред признатите от подсъдимия фактически положения по обстоятелствената част на обвинителния акт.

Безспорно е, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия И.е комплексна, формирана от закритата черепно-мозъчна травма видно от голямата разкъсно-контузна рана на главата, челно-теменно в дясно, и тежката стенен на алкохолно опиване - интоксикация от 6,56 промила. Уточнено е, че именно в своята съвкупност, травмата и алкохолната интоксикация, са довели до надпределно подтискане на центровете за дишане и сърдечна дейност в главния мозък, поради бързото развитие на тежък общомозъчен оток с челно и малкомозъчно вклиняване.

Факт е, че независимо от тежката степен на алкохолно опиване И., не само не е бил мъртъв, но е имал адекватно поведение, отправял е забележки на подсъдимия да кара по-бавно, упражнявал е съответни физически усилия, държейки се за ръба на ремаркето и т.н. Излитането на тялото му и ударът в главата, причинил закритата черепно мозъчната травма, са били в резултат от необмислените действия на подс. Г. като водач на създаденото ППС.

Изолираното разглеждане на всеки от двата компонента от комплексната причина за настъпване на фаталния резултат и тяхното относително значение би могло да води само до предположения. Категоричният извод е за съвместното им действие, по силата на което са били подтиснати жизненоважните центрове в главния мозък и е настъпила смъртта на С.Иванов. Не е налице съмнение, непълнота или противоречие в аргументацията на съда по отношение на причината за общественоопасния резултат от действията на подсъдимия.

С оглед на изложените съображения, съставът констатира, че мотивите на съда са в съответствие с фактическите положения, отразени по обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подс. Г. в хода на процедурата по чл. 371 т. 2 от НПК, поради това и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения би следвало да се отнесат към изготвянето на обвинителния акт. Видно от съдебния протокол в с.з. на 10.09.2018г. пред СОС не са били установени каквито и да е процесуални нарушения в хода на ДП, последен етап от което е изготвянето на обвинителния акт. Поради изложеното и с оглед нормата на чл. 248 ал. 3 от НПК в настоящото въззивното производство е преклудирна възможността да бъдат поставяни за първи път доводи за съществени процесуални нарушения, необсъдени при разпоредителното заседание на първоинстанционния съд. Независимо от това в настоящото решение бяха изложени и подробни съображения за отсъствието на основателност по съществото на отправените възражения.

В аналитично-оценъчната дейност на СОС не са установени слабости и нарушения на процесуалните правила, които да засягат съществено правата по подсъдимия и защитника и да налагат отмяна на постановената присъда и връщане на производството за ново разглеждане. Съдът е формирал своето вътрешно убеждение при спазване на законовите правила, регламентиращи процеса на събиране и проверка на доказателствата.

Настоящата инстанция не установи други възражения от фактическата страна на делото, които да налагат допълнителна проверка и анализ.

ІІ. От правна страна.

В съответствие с релевантните по делото доказателства Окръжният съд признал за виновен подс. Г. в това че на 01.12.2017г., в с.Зафирово, обл.Силистра, по ул.“Богдан Хмелницки“, до дом №1, в посока кръстовище с ул.“Ген.Атила Зафиров“ и ул.“Васил Бъчваров“, при управление на ППС-мотоблок марка WM 900 WEIMA“ с двигател  WM170F/P17B131094,  с  прикачено двуколесно ремарке, в пияно състояние-с концентрация на алкохол в кръвта си 1.90 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№0006 /уредено в Наредба №1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1 ЗДвП-„водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по чл.20 ал.2 изр.първо от ЗДвП-„водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя  и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като при маневра „завой на ляво“ , изгубил контрол върху управляваното с несъобразена ППС, и допуснал ПТП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на С.Г. И..

Съдът приел, че действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. първо, б. “б“ предл. първо във вр. чл. 343 ал. 1 б.“в“ от НК.

Извън подробните съображения на първоинстанционния съд от правна страна на извършеното от подс. Г., свързани с наличието на пияно състояние, конкретните нарушения на правилата за движение и формата на вината – непредпазливост, изразена като небрежност, напълно споделени от състава на въззивната инстанция, следва да се посочи и:

1.Съдебната практика по приложението на чл. 343 от НК относно видовете транспортни средства при управление на които възниква съответната наказателна отговорност, отразени в чл. 342 ал. 1 от НК, трайно поставя сред тях самоходните машини – напр. още в Решение № 1084/25.10.1079г. на ВС, ІІІ н.о.; Постановление № 1/17.01.1983г. на Пленума на ВС и до актуалните решения на ВКС на РБ.

Видно от легалната дефиниция по т. 16 от § 6 от ДР на ЗДвП, "Самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg, максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колеята - до 900 mm, и масата без товар - до 900 kg.“.

По § 1, т. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, "Самоходна техника" са: а) колесни трактори; б) верижни трактори; в) специализирани самоходни машини; г) всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.“.

Видно от т. 10, от § 6 от ДР на ЗДвП – „Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.“. По следващата т. 11. "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.

Според Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства, по чл. 3, т. 9 е въведена дефиниция за „ремарке", към която препраща и националния ни ЗРКЗГТ и  „означава превозно средство в областта на селското или горското стопанство, чието основно предназначение е да бъде теглено от трактор и което е предназначено основно да превозва товари или да обработва материали и при което съотношението между технически допустимата максимална маса с товар и масата без товар е равно или по-голямо от 3,0;“.

На тази основа, управляваният от подс. Г.  мотоблок марка WM 900 WEIMA“ с двигател  WM170F/P17B131094,  с  прикачено двуколесно ремарке, се явява самоходна машина, приравнена на ППС, тъй като се е придвижвал по път за обществено предназначение и може да бъде определена като „МПС“, доколкото мотоблокът е бил снабден с двигател. Така образуваният състав от теглещо и теглено превозни средства фактически попълва характеристиките на вид транспортно средство, относим към включените по чл. 342 ал. 1 от НК.

2. С оглед обстоятелството, че мотокултиваторът/ мотофреза/ мотоблок, е специализирана самоходна машина за земеделското стопанство, предназначена за обработване на земеделски терени, ползването на която подлежи на нормативно регулиране: напр. лицата, боравещи с техниката следва да са придобили правоспособност по реда на Наредба № 12/22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника; норми, регламентиращи статута на подобна техника са въведени в ЗДвП, ЗРКЗГТ, Наредба 15/07.04.2008г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана съгласно ЗРКЗГТ, и др.

В тази връзка съставът разграничи извършеното от подс. Г. от признаците на престъпния състав по чл. 123 от НК в съответствие със задължителните указания на Постановление 1/17.01.1983г. на Пленума на ВС – „Когато водачите на специални или самоходни машини управляват същите при извършване на работата, за която са предназначени и пригодени, вследствие нарушение на съответните правила по техниката за безопасността на труда причинят съставомерни последици, не са субекти на престъпленията по транспорта, защото в тези случаи не важат правилата за движение. Те отговарят по чл. 123 или по чл. 134 от НК.“.

По аргумент на обратното, в конкретния случай подс. Г., следва да носи отговорност за деяние по чл. 343 от НК, тъй като причинените съставомерни последици са в резултат от управление на мотоблока не по неговото предназначение, а на територия, регламентирана от правилата за движение по пътищата. Изводът е съобразен и с други примери от съдебната практика – напр. Решение № 1084/25.10.1979г- на ВС, ІІІ н.о., Решение № 352/18.09.2009г. на ВКС, І н.о. и др.

Проверката на изложените от СОС съображения от правна страна, след съобразяване с трайната съдебна практика по приложението на материалния закон в сходни по предмет наказателни производства, позволява категоричното потвърждаване на изводите и от състава на въззивната инстанция.

ІІІ. Относно наложеното наказание.

Протестът съдържа възражение, че определеното от съда отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода не съответства на отегчаващите отговорността на подс. Г. обстоятелства. В пренията по същество прокурорът от въззивната прокуратура поддържа искането отмяна на постановеното по чл. 66 от НК отлагане на наказанието, като излага конкретни аргументи.

Проверката на присъдата в тази част налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Първоинстанционният съд е определил наказанието лишаване от свобода в размер незначително над минималния, при предвидено от три до петнадесет години, за срок от четири години. След прилагане на редукцията по чл. 58 а ал. 1 от НК с една трета, било наложено за изтърпяване в размер на две години и осем месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за максимален изпитателен срок. Съдът изложил съображенията си по обстоятелствата по чл. 54 от НК. Не е наложено кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС по чл. 343 Г от НК, тъй като подс. Г. е неправоспособен.

Съставът обсъди аргументите на представителя на въззивната прокуратура, развиващи искането по бланкетния протест и счете следното:

Действително установеното (повече от час след ПТП) количество алкохол в издишания от подс. Г. въздух значително надхвърля минимума, необходим за наличие на по-тежко квалифициращия деянието признак. Създадената от подсъдимия опасност за живота на превозваните лица също завишава степента на обществената опасност на деянието. Тези съществено отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, обаче, са били отчетени от първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието му.

Регистрацията на управляваното от подс. Г. ППС е спорна, тъй като то е било създадено от него от два нерегистрирани отделни компонента. Видно от писмото на компетентния орган по ЗРКЗГТ – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, самоходната машина не е подлежала на регистрация, тъй като мощността на двигателя й е по-малка от 10 kw, респ. 13, 6 конски сили. Липсата на регистрация на ремаркето няма никакво отражение върху параметрите на обсъжданата наказателна отговорност. (По делото не са налице доказателства чия собственост е било то, респ. не е безспорно установено чия е била административната отговорност за регистрацията му).

Пътуването с така създаденото МПС и превозването на свид. М.между двете населени места само по себе си би могло да осъществи състав на самостоятелно административно нарушение, което не е в пряка причинна връзка с престъпния резултат. Действително подс. Г. не разполага с правоспособността да ползва и управлява подобна специфична земеделска машина, но тъй като деянието не е извършено от него в процеса на работа по предназначението на машината, това не може да отегчи значително отговорността му. Видно е, че подсъдимият е намерил недопустим начин да преодолее законовата забрана да управлява МПС, за което също не притежава правоспособност. С оглед изложеното, единственият фактор, завишаващ степента на обществена опасност на личността му, е пренебрежението на подсъдимия към законовия ред за осъществяване движението по пътищата.

От друга страна при установените и от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства, данните за траен социално съобразен начин на живот, житейската му ангажираност към зависимо от него лице, с което живее на семейни начала, критичността към извършеното, размерът на определеното по чл. 54 от НК се явява законосъобразен. Намаляването му с една трета е последица от законовия механизъм, приложим към съдебната процедура. Увеличаване на размера на наказанието не е и част от искането по протеста на прокурора.

Съобразявайки изложеното съставът не установи обстоятелства, налагащи отмяната на отлагането на наложеното наказание по чл. 66 ал. 1 от НК. Въздействието на наказанието спрямо личността на подсъдимия видимо е налице. За поправянето и превъзпитаването му не е наложително изолирането му от обществото. Пределите на максималния изпитателен срок биха гарантирали настъпването на положителни промени и въздържане от извършване на друго престъпление, при запазване на трайно създадените му обществени връзки – социални, трудови, житейски. Понасянето на наказанието в тази среда би подпомогнало постигането на индивидуалната превенция.

За осъществяване на генералната превенция, втората основна цел по чл. 36 от НК, справедливото наказание трябва да отрази оценката на извършеното, като спрямо членовете на обществото видът, размерът, начинът на изтърпяване на наказанието следва да осъществят предупредително-превъзпитателно и възпиращо въздействие. Колкото висока е степента на обществена опасност и по-разпространена е съответната престъпна проява, толкова по-големи са очакванията на обществото от преодоляване на следващи подобни действия чрез съразмерността на санкцията.

Но в конкретния случай, произшествието, при което е причинена смъртта на пострадалия И., при нарушаване на класическите основни задължения към водачите на МПС от неправоспособния подс. Г., има своята специфика при съпоставяне с други деяния по същия престъпен състав. Количеството алкохол у пострадалия надхвърля в пъти установеното у водача, като е съществен фактор и в генезиса на настъпилата смърт. Транспортното средство е импровизирано, съставено от земеделска машина за обработка на почвата и малко ремарке, движещо се със скорост около 39 км/ч. При проучване на съдебната практика се установи, близък от фактическа страна казус, разгледан по Решение № 220 от 10.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 764/2016 г., I н. о., НК, по което е коментирано и потвърдено същото по размер и начин на изтърпяване наказание. Съставът на ВКС е приел: „Няма как предизвиканото ПТП да се сравнява от жалбоподателя с "типичните автогонки, дрифтове, препускане с превишена скорост, с употреба на алкохол и т. н.", след като то е следствие на управляване на самоходна товаро-подемна машина, от неправоспособния подсъдим, …. В тази светлина правилно въззивният съд се е съгласил с извода на първостепенния наказанието на подсъдимия да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, съобразявайки младостта му, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, желанието му да повиши образованието си, проявената критичност към инкриминираното му поведение. От друга страна, доводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия мотоциклетист е разрешен с изследване и на поведението му като водач на МПС с констатации за допуснати от него в миналото множество и сериозни нарушения на правилата за движение, за което е заплатил значителни по размер глоби. … Убедително е обоснован определеният близко до минимума размер на наказанието от 4 години лишаване от свобода, редукцията на което е довело до налагане на наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. Правилен е изводът на съда за приложението на условното осъждане с максимален изпитателен срок…“.

С оглед на нетипичността на престъпната проява на подс. Г., съпричиняването от страна на пострадалия, съществуващият превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства, и според настоящия състав на съда, ефектът на наказанието спрямо широкия обществен кръг би бил постигнат и чрез института на условното осъждане. По силата на закона – чл. 66 ал. 4 от НК, в петте години на изпитателния срок подс. Г. е длъжен да работи или учи, като съзнава, че следваща престъпна проява ще доведе до изтърпяване и на отложеното наказание. Тези правила създават гаранция за обществото, че подсъдимият ще има трайно законосъобразно и обществено дължимо поведение.

С оглед неправоспособността на подсъдимия, кумулативното наказание по чл. 343 Г от НК не е и не може да бъде постановено. Подходящо в случая би било постановяване на пробационна мярка в рамките на изпитателния срок, но тъй като не е налице подобно искане в протеста, въззивната инстанция не е в състояние да отегчи правното положение на подсъдимия и да ангажира допълнително наказателната му отговорност.

Съобразявайки изложеното, съставът счете, че определеното от съда наказание и начинът на понасянето му е справедливо отражение на извършеното. По този начин е установен баланс между социалните и личностни ресурси на подсъдимия и очакваните от обществото промени в нагласите му към спазване на законовия ред. Осъществява се и общопревантивното отражение на санкцията, съобразена с конкретната престъпна проява.

 

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15 от 10.09.2018 г., на Окръжен съд - гр. Силистра, постановена по НОХД № 155/2018 г., по описа на съда.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :