Р Е Ш Е Н И Е

                   № 34

26.02.2015 г. гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Павлина Димитрова

секретар С.Д.

прокурора Пламен Константинов,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №396 по описа за 2014 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба от адв. Бр.Б., като защитник на Н.Е.Х., подсъдим по нохд №1363/13г. на Варненския окръжен съд против присъдата на същия съд от 31.10.2013г., постановена по същото дело, с която подсъдимият Х. е признат за виновен за деяние по чл.244 ал.2 вр.ал. 1  и чл.54 НК  като му е определено наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години. В жалбата се излагат съображения за нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила, необоснованост и недоказаност. Прави се искане за отмяна на така постановената присъда и постановяване на нова оправдателна такава.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 31.10.13г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Н.Е.Х. за виновен в това, че на 28.03.2013г. в гр.Варна държал подправени платежни инструменти в големи количества -138 бр.неистински банкноти с номинал от по 100 щатски долара, за което и на основание чл.244 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 НК му е определил наказание от две години лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от четири години. Зачел е предварителното задържане на подсъдимия, осъдил го е да заплатят направените по делото разноски. Произнесъл се е по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. бил обект на реализация по друго ДП, като разследващите органи разполагали с известна информация за евентуална престъпна дейност срещу финансовата система. В тази връзка той бил следен и установен на 08.03.13г. пред жилищен блок 26 вх.А в кв.”Трошево” на гр.Варна, където живеела неговата тъща. Информацията била, че подс. Х. държи фалшиви парични знаци и същия ден му предстои среща с друго лице във връзка с предаването на такива парични знаци. Същия трябвало да бъде задържан на излизане от входа и обискиран, като в зависимост от резултата се извърши евентуално и обиск в жилището.

Действително, подс. Х., на 08.03.13г. след обяд отишъл в жилището на тъща си в кв.”Трошево” бл.26 вх.А ет.3 ап.9, влязъл като отворил с ключ. Отишъл на терасата, намираща се пред стаята на тъща му. Там от плик, поставен под печката извадил 15 бр. банкноти от по 100 щ.д., поставил ги в плик с логото на „Виваком”, сложил плика в джоба на якето си и напуснал жилището. Излизайки от входа, бил задържан от служители на ТЗ БОП – свидетелите К. и E.. При извършения обиск от джоба на якето му били намерени плик с 15 бр. банкноти от по 100 щ.д., подробно описани в съставения протокол за обиск. След това разследващия полицай, служителите на БОП и подсъдимия се качили до апартамента на тъщата на подсъдимия и последния доброволно посочил къде са скрити останалите копюри – 123 бр. от по 100 щ.д. отброени и запечатани в плик като ВД №1. Двата протокола – за обиск и претърсване и изземване съответно са били представени за одобрение и одобрени от дежурен съдия. На 09.03.13г., в присъствието на поемни лица е бил извършен оглед на ВД, същите са били подробно описани по серийни номера и фотографирани. От назначената СТЕ се установява, че описаните като ВД банкноти са неистински. Хартията се различава по плътност и морфологични белези от тази на оригиналните банкноти, липсва релеф. Сините и червени влакънца са имитирани чрез отпечатване, както и водния знак и осигурителната нишка, отпечатването е на офсетов печат. Числото „100”, разположено в долния десен ъгъл от лицевата страна на банкнотите не променя цвета си в зависимост от зрителния ъгъл. Налице са и повтарящи се серийни номера, някои от които и многократно – 10-11 пъти. Банкноти от същия вид са били задържани при други случай в Разград, София,Тетевен, Русе, Банско, Благоевград, Силистра, Шумен, Кърджали, Бургас и Варна, като за тях са били образувани ДП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Тя и не се оспорва от подсъдимия. Спори се по субективната страна на деянието. Подсъдимият твърди, че е получил парите при продажба на лек автомобил от румънци и не е предполагал, че са неистински. Твърди, че е обменял от тази пари в обменни бюра и не е имал проблеми.

Тази теза на подс. Х. правилно е възприета от съда като защитна. Тя не се подкрепя от нито едно от събраните доказателства.

Във връзка с тезата на подсъдимия са били разпитани множество свидетели, които обаче не установяват с категоричност нито кои са били купувачите – румънци, нито за каква сума е закупен автомобила от тях, нито в какви банкноти и в каква валута е платена цената. Тези свидетели не могат да установят и дали намерените у подсъдимия и в дома на тъща му банкноти са същите предадени от купувачите, нито дали те са истински или не, а още по-малко дали у подсъдимия е имало съзнание, че те са истински или неистински.

Обвинението е за държане на неистински парични знаци и няма спор, че такива са били установени у подс. Х..

В подкрепа на извода, че подсъдимия е знаел с какви парични знаци разполага е и факта, че ги е скрил не в собствения си дом, а в дома на друго лице, където той самият не живее, поставил ги е на необичайно място – за да не могат да бъдат открити случайно и не е уведомил за това собственика на жилището. Реализирал е /или е правил опит да реализира/ банкнотите на части като не е известно нито какъв е бил първоначалния брой на копюрите, нито дали някои са прокарани в обръщение /за това няма и такова повдигнато обвинение/ Твърдението, че е обменял валута в обменни бюра също не разколебава извода на съда за наличието на субективен състав. Възможно е той да е обменял валута, но няма никакви доказателства, че това е била от същия вид като намерената при обиска. Дори да се предположи, че подс. Х. не е имал грамотността да различи на външен вид неистински от истински доларови банкноти, то няма как да не види повтарящите се серийни номера при някои копюри – до 11 пъти, като само 6 бр. от намерените банкноти не са с повтарящи се серийни номера.

Всички тези факти, съчетани с наличието на предварителна информация у полицията, че точно този ден подс. Х., точно от този адрес ще вземе и ще държи в себе си неистински парични знаци /нещо, което е безспорно установено/ опровергават защитната му версия и водят до категоричния извод за наличие на субективен състав на деянието по чл.244 НК.

Защитата възразява относно наличието на умисъл у подсъдимия като посочва факта, че той веднага след като е започнал обиска в дома на тъща му е посочил къде се намират парите. Оттам следвало да се направи извод, че не е съзнавал тяхната неистинност. Самият факт, че те са били скрити на необичайно място говори, че нещо е налагало това. Ако е считал, че тези банкноти са редовни той е могъл, а и обичайно е това, да ги остави в дома си, да ги покаже на близките си, да ги вложи в банка, да ги обмени в лева и да извърши още много други законни дейности, а не да ги скрие в дома на тъща си, без да спомене пред никого, на терасата, под печката. Обстоятелството, че ги е посочил след като е започнал обиска може да се обясни с ред други причини – да си помогне при осъществяване на наказателната репресия, да не се оставят видими следи след извършения обиск, тъй като жилището не е негово и още ред други съображения.

Не е вярно твърдението на защитата, че е установен произхода на парите. Версията на подсъдимия не е установена по категоричен начин. Както вече беше посочено не е установено по категоричен начин, че процесните парични знаци са именно тези получени от евентуалната продажба на някакъв лек автомобил. Възможно е такъв автомобил да е бил продаден, да е продаден на румънци, но с каква валута, колко на брой те са платили и дали са платили именно с тези копюри – не се установява нито от разпитаните в тази насока свидетели, нито от останалите събрани по делото доказателства. Същото се отнася и до твърдяното обстоятелство, че подсъдимия е обменял част от тази сума.

Не са налице и твърдяните допуснати процесуални нарушения. Протоколите за обиск и претърсване и изземване на съставени по надлежния ред, подписани са от поемни лица, които също са били разпитани в хода на съдебното следствие, тези протоколи са одобрени по съответния процесуален ред. Подсъдимия не е бил лишен от защита, същата е присъствала от началния момент съобразно разпоредбите на НПК.

Подс.Х. е държал в якето си 15 броя неистински , а в дома на тъща си държал 123 бр неистински банкноти всички с номинал от по 100 щ.д. като държаните парични знаци са в голямо количество. Същият е упражнявал фактическа власт върху тях, доколкото същите са се намирали в негова собствена дреха и скрити в дома на негови близки, достъп до които е имал единствено той.

Противозаконното държане на неистинските парични знаци се установява при упражняването от дееца фактическа власт върху тях. Те са намерени в дрехата на подсъдимия, която е носел в момента на обиска, и под печка на терасата в дома на роднините му, където именно подс.Х. ги е поставил, т.е. намерени са на място, което изключва всяко друго държане, освен от страна на подс.Х..

Количеството на неистинските банкноти е голямо съобразно техния брой, доколкото не става дума за няколко такива, а за 138 броя неистински банкноти, всяка на стойност по 100 щ.д.

Държаните от подсъдимия банкноти представляват неистински парични знаци. Безспорно е в настоящия случай, че инкриминираните банкноти притежават характеристиките на неистински парични знаци по вида на хартията, начина на отпечатване и вложените защитни елементи.

От субективна страна - подсъдимият Х. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че държи неистински парични знаци в голямо количество. Подсъдимият е имал обективната възможност да констатира неистинността на процесните банкноти, защото според заключението на експерта по СТЕ, независимо от имитирането на защитните знаци, нито хартията, нито начина на отпечатване, нито вложените защитни елементи отговарят по цвят на действителните банкноти от по 100 щ.д. Тези обективни фактически характеристики са били достъпни за подсъдимия, още повече, че той е притежавал в наличност значително количество купюри, общо 138 броя банкноти, намиращи се само в негово владение, до които само той е имал достъп, като само 6 бр. от банкнотите са с неповталящи се серийни номера, а всички останали 132 бр. са с повтарящи се серийни номера на групи от по 2 бр. до по 11 бр. от един и същ сериен номер, поради което е изключено неустановяването на физическите им различия с истинските банкноти.

Подсъдимият Х. е съзнавал обстоятелството, че законът забранява държането на неистински парични знаци в количеството, което е имало в него. Той е знаел общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им т.е. действал е при пряк умисъл.

В този смисъл жалбата е неоснователна.

По отношение размера на наложеното наказание настоящата инстанция счита, че то е съобразено с разпоредбата на чл.36 НК. Съдът е изследвал всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отчел е високата степен на обществена опасност на деянието, както и невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия. Определеният размер на наказанието е в минималния предвиден /а не както съдът е посочил – между минималния и средния размер/ като съдът правилно е преценил, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо той да изтърпява това наказание ефективно.

В този смисъл присъдата следва да бъде потвърдена изцяло Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 31.10.2013г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №1363/2013г. по отношение на подсъдимия Н.Е.Х. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.