Р Е Ш Е Н И Е

 

215

 

22.12.2015 година, Град Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и седми ноември година две хиляди и петнадесета, в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

  ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар: Г.Н.

Прокурор: Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНОХД №396 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид:

 

Шуменският окръжен съд, с присъда №21 по НОХД №405/2015г. по описа на същия съд, постановена на 07.10.2015г. е признал подс. А.Д.Х. за ВИНОВЕН в това, че на 03. 07. 2014г. на път І-7 /Силистра - Шумен/, управлявайки тов. Автомобил - влекач марка „Мерцедес” 1843 LS+ с рег. № Т 01 05 МТ, с прикачено към него полуремарке марка „Шмитц” с рег. № Т 51 52 ЕЕ, нарушил правилата за движение – чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. И.М. ***, поради което и на основание чл. 343, ал.1 б. „В" и чл. 58а ал.1 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.343г от НК подс. Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същата присъда подс.е осъден да заплати на частните обвинители М. М. и И.М. направените от тях разноски по делото за адвокатски хонорар, а в полза на Държавата направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР – Шумен;

Налице е произнасяне досежно веществените док-ва по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е второ по ред, тъй като с Решение №157/14.09.2015г. друг състав на въззивния съд е отменил присъдата на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнал делото за ново разглеждане.

Настоящото производство е образувано:

-  по протест на прокурор при ОП – Шумен, с който се атакува съдебния акт в частта досежно наказанието лишаване от право да се управлява МПС, като неправилен и явно несправедлив; предлага се завишаване на същото за срок от пет години;

- по жалба на ч.обвинители, чрез повереника им, останали недоволни от твърде занижените наказания, наложени на подс. Х.. Искането е за отмяна на чл. 66 ал.1 от НК и увеличение на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”.

- по жалба на подс. Х. чрез процесуалния му представител, който обжалва първоинстанционния съдебен акт, като явно несправедлив и с искане наказанието да бъде определено към минимума предвиден в закона за извършеното престъпление; 

В съдебно заседание  пред състава на АС – Варна подс. Х. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник от преди.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста на ОП – Шумен и аргументира становището си с константната съдебна практика.

Повереникът на частните обвинители поддържа депозираната жалба и излага аргументи в насока, че първостепенният съд при индивидуализация на наказанието на подс. не е отчел всички отегчаващи вината обстоятелства, което е довело до определяне на едно несправедливо занижено наказание.

Защитникът на подс. поддържа въззивната жалба, излага подробни аргументи във връзка с необосноваността на мотивите на ШОС досежно индивидуализираното наказание и намира същото за явно несправедливо, с молба същото да бъде редуцирано.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Х. заявява, че съжалява за случилото се и моли за по – лека присъда.

 

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че протестът е основателен, жалбата на ч.обвинители частично основателна, а тази на подс. - неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство пред ОС-Шумен е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. производство, след което е провел съдебно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Подс. Х. притежавал свидетелство за управление на МПС категория СЕ. През 2014г. работел като шофьор в „Път Инженеринг” ЕАД - гр. Търговище и управлявал товарен автомобил – влекач „Мерцедес” , с прикачено към него полуремарке „Шмитц” /гондола/. На 03.07.2014г. подс.Х. управлявал тов. автомобил от гр. Тервел посока гр. Търговище, движейки се по автомагистрала „Хемус”. Около 19.30ч. наближил западния край на магистралата, когато все още било светло, но валяло дъжд. Навлязъл в кръстовище образувано от включването на автомагистрала „Хемус” към главен път І-7 /Силистра – Шумен/ в зона с ляв завой по посока на неговото движение. При навлизането в завоя тов. автомобил се движел със скорост от 53 км/ч. В този участък от пътя, преди началото на кръстовището имало ограничение на скоростта с пътен знак „В 26”, ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч. Докато още бил в завоя и в кръстовището подсъдимият увеличил скоростта си на движение до около 68 км/ч, а  безопасната скорост, за да се премине през този завой била  - 66км/ч. Внезапно тегленото от него ремарке загубило устойчивост на движение и започнало да увлича и влекача. Тогава подс. Х. увеличил скоростта до 73 км/ч, но съзнавайки, че не може да овладее автомобила намалил скоростта, при което полуремаркето навлязло в лентата за насрещно движение. В този момент срещу подсъдимия, в насрещната лента за движение, на 56м от него се движел тов. автомобил цистерна „Мерцедес” с рег. № С 00 76 НС, управляван от постр. М.. Автомобила на М. се движел със скорост от 48 км/ч. Виждайки движението на полуремаркето на подсъдимия, поср. М. задействал спирачната система на автомобила в авариен режим, но въпреки това последвал удар между двете МПС - та на 0.5 – 1.5м от осовата линия, в платното за движение на постр. Първоначалният контакт между тях бил приплъзващ - между предната лява част на цистерната и предна лява и леко странична част на влекача, управляван от подсъдимия. В следващия момент последвал масивен блокиращ удар между предна лява част на автомобила управляван от постр.М. и предния ляв ръб на полуремаркето на подсъдимия. Вследствие на пътнотранспортното произшествие настъпила смъртта на пострадалия.

 

Съставът на АС-Варна констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ШОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

Съглаъсно заключението на СМЕ за оглед и аутопсия на труп се установява, че при реализираното ПТП пострадалия М. е получил тежка гръдна травма, довела до травматично разкъсване на сърдечния мускул, вследствие на което е настъпила неговата смърт.

Според заключението на САТЕ първоначалния контакт между двете МПС –та  е бил приплъзващ, в предната лява част на цистерната и предната лява и леко странична част на влекача на ремаркето. Веднага след това е настъпил масивен блокиращ удар между предната лява част на цистерната и предния ляв ръб на ремаркето на влекача; Според експерта към момента на удара цистерната е била изцяло в лента си за движение. Мястото на удара се намирало на 0.5 – 1.5м западно от осевата линия към лентата за движение на цистерната. Скоростта на движение на цистерната към момента на удара била около 42км/ч, а непосредствено преди ПТП-то около 48км/ч; Скоростта на движение на тов. автомобил - гондола към момента на удара била около 25 км/ч, а непосредствено преди настъпване на ПТП е била около 73 км/ч; Навлизането на тов. автомобил в лентата за насрещно движение било 9.07м преди момента, в който водача на цистерната е реагирал и предприел аварийно спиране; Критичната скорост на загуба на напречна устойчивост при движение на тов. автомобил в завоя била 66.2 км/ч, а водача на тов. автомобил гондола е излязъл от завоя с 73 км/ч, т.е. според експерта скоростта на движение на тов. автомобил в зоната на завоя - 68 км/ч била технически несъобразена с критичната загуба на напречна устойчивост – 66 км/ч.

Според изготвените химически експертизи, не е налице алкохол в кръвта на подсъдимия и пострадалия М..

От приложените на досъдебното производство справки от сектор КАТ при МВР се установява, че подсъдимия Х. е бил наказван два пъти по административен ред през 2012 г. /по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП/ и 2013 г. /по чл. 20 ал. 2 от ЗДП – движение с несъобразена скорост/.

Правилен е извода на съда, че нарушението на разпоредбите на чл.6 т.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Въпреки, наличния пътен знак „В26”, ограничаващ скоростта за движение на МПС до 50 км/ч, подс. е навлязъл в процесния ляв завой със скорост от 53 км/ч, като непосредствено след навлизането неправомерно е увеличил същата до 68 км/ч, достигайки постепенно 73 км/ч. По този начин той сам се е поставил в ситуация да загуби управлението на товарния автомобил и да не може да го овладее, тъй като скоростта му е била технически несъобразена и критична такава, довела според САТЕ до загуба на напречната устойчивост на тов. автомобил. С последващото си навлизане в насрещната лента за движение, където е последвал удара между процесните МПС – та, подс. е нарушил и разпоредбата на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Съставът на въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с престъпните действия на подс. Х., намерили отражение във фактите, установени по делото. Подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.6 т.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия, неспазвайки забраната на пътен знак „В26” и навлизайки неправомерно в насрещната лента за движение, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал.1  б. „В"вр. чл.342 ал.1 от НК.

 

Основните оплаквания, направени пред въззивната инстанция са: от страна на държавното обвинение – досежно занижен срок на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”, а от страна на жалбоподателите – ч.обвинители и подсъдим - досежно наложените на подс. наказания, с доводи за явна несправедливост.

Пред настоящия състав бяха събрани доказателства, свързани с установяване на добри характеристични данни за подс. Х., от които безспорно се потвърждава, че същият се ползва с добро име в обществото.  Тази констатация обаче не разколебава извода, до който е достигнал първостепенния съд, за това, че наказанието на подс. следва да бъде определено към средния размер, предвиден в закона, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ всички възражения на страните, като е констатирал смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които: чистото съдебно минало на дееца, младата му възраст и трудова ангажираност,  а в настоящото производство се събраха и добри характеристични данни за дееца. От друга страна, правилно са били отчетени като отегчаващи вината обстоятелства наложените на подс. до момента адм. наказания за нарушения на разпоредбите на ЗДвП, едно от които е именно за движение с несъобразена скорост. Изложеното е обусловило правилно индивидуализиране на наказанието  около средния размер от четири години лишаване от свобода, което предвид проведената диференцирана процедура, резонно е редуцирано на две години и осем месеца лишаване от свобода.

С оглед на изложеното претенциите за завишаване или за намаляване на наказанието са абсолютно неоснователни и в разрез с установеното по делото, както и с обективните и субективни характеристики на стореното, а също и с данните за дееца.

Не се споделят аргументите на повереника на ч.обвинители, за допълнително отчитане на отегчаващи вината обстоятелства за подс. като: 1. разположението на гондолата след ПТП – то в двете пътни платна  - същото е следствие от неправомерното поведение на подс., за което последният е предаден на съд; 2. че подс. е извършил 2 нарушения на ЗДвП в миналото – напротив ШОС е отчел това обстоятелство, като единствено отегчаващо такова; 3. че превишената скорост е и несъобразена – в случая се отчита нарушението на подс., което е за превишена скорост и не може да му се вмени едновременно и за несъобразена скорост, която се поглъща; 4. игнориране на липсата на съпричиняване от страна на пострадалия – недопустимо е да се отчита липсата на съпричиняване като отегчаващо вината обстоятелство, защото това би утежнило неправомерно положението на подс.; 5. нанесените материални щети на процесните МПС – та – имуществените вреди не са елемент от деянието, т. к. се поглъщат от норпмата нса чл. 343 от НК.

Не се споделят аргументите и на защитата на подс. за необходимостта от намаляване размера на така наложеното наказание: обществената опасност на деянието е висока, а тази на дееца сравнително ниска и това е довело до определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК към средния размер лишаване от свобода, но пред неговата редукция.

Така определено наказанието е адекватно и ще обезпечи специалната и генерална превенции. Настоящата инстанция се солидаризира и с заключението на първостепенния съд, че наказанието „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано от подс. Х. ефективно. Същото е съответно на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал.3 от НК.

От друга страна АС – Варна счита, че действително, каквото е и оплакването на държавното обвинение, кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да се управлява МПС” е неправилно определено. Последното в разрез със Закона и трайната съдебна практика, т. к.  е по – ниско от наложеното наказание „лишаване от свобода”. Освен това, с оглед и допуснатите от подс. в миналото нарушения на разпоредбите на ЗДвП, наложените административни наказания явно не са го дисциплинирали, а напротив ескалират, довеждайки до причиняване на много тежък съставомерен резултат – отнемане на човешки живот, на подс. следва да се наложи  наказание „лишаване от право да се управлява МПС” в завишен размер, а именно от четири години.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ШОС следва да бъде изменена единствено досежно наказанието „лишаване от право да се управлява МПС”, а в останалата част, на основание чл.338 от НПК, същата следва да бъде потвърдена.

Други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда не бяха констатирани.

 

Водим от горното и на основание чл.334 т. 3 вр. чл. 337 ал. 2 т. 1  и чл. 338 от НПК,  ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №21 на Окръжен съд-Шумен по НОХД 405/2015г., постановена на 07.10.2015г. в наказателно-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА срока на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС” на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.