Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 25/18.02. Година  2015            Град Варна

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На пети февруари  Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков     

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева  

Станчо Савов

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Савов

ВНОХД № 397 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 103/25.11.2014 г. по НОХД № 679/2014г.  на Окръжния съд  гр.Варна, с която подсъдимият П.П.И.  ЕГН ********** е бил признат за виновен и осъден на осн. чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т.2 предл.1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл.54  от НК , като му е наложено наказание лишаване от свобода  за срок от три години , изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено  с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 25, ал.1, вр.чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на  подсъдимия И. най-тежкото - от така определеното  наказание и наказанието по НОХД № 1510/2009 г. на ВОС, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил  с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.3 от НК към така наложеното най-тежко наказание е пресъединил  наказанието глоба в размер на 2000 лв. по НОХД № 1053/2013 г. на ВРС.

В цялата наказателна част присъдата е влязла в сила, тъй като по отношение на осъждането не е обжалвана от подсъдимия или неговия защитник.

Съвместно в наказателното производство е бил разглеждан граждански иск за имуществени вреди, предявен от Държавата чрез министъра на финансите, с размер на 1 074 225,75лева – съответен на общия размер по възведеното от прокуратурата обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18.03.2014г.    С присъдата искът е бил отхвърлен изцяло като неоснователен, като е прието , че е погасен по давност.

Въззивното производство е инициирано по жалба от процесуалните представители на гражданския ищец – юрисконсулти в НАП Варна, в която се моли за уважаване на иска в пълния му размер. В съдебно заседание Държавата не се представлява, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че жалбата  е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

С влязлата в сила наказателно осъдителна част на присъдата, подсъдимият  И. , като управител и представляващ на търговското дружество ,,Е. БГ,, ЕООД бил осъден за извършено данъчно престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т.2 предл.1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Конкретното престъпление е било продължавано, осъществено под формата на единадесет  отделни деяния, тъй като осъденият е потвърдил неистина в единадесет  отделни справки, от което е последвал съставомерният резултат – укриване на дължим данък, а именно:

1. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС вх.№ 03000925745/16.04.2007 г., за данъчен период 01.03.2007-31.03.2007 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил неизвършена реално доставка по фактура № 27/31.03.2007 г., с издател „Е.С.” ЕООД и приспаднал данъчен кредит в размер на 5553.18 лв. по посочената фактура;

2. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 03000934933/14.05.2007 г., за данъчен период 01.04.2007-30.04.2007 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил неизвършена реално доставка по фактура, издадена от „Е.С.” ЕООД с № 32/27.04.2007 г. и приспаднал данъчен кредит в размер 1273.39 лв. по посочената фактура;

3. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 03000941750/13.06.07 г., за данъчен период 01.05.2007-31.05.2007 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил неизвършени реално доставки по фактури № 39/29.05.2007 г., № 40/30.05.2007 г. и 41/30.05.2007 г., издадени от „Е.С.” ЕООД и приспаднал данъчен кредит в размер на 5901.60 лв. по посочените фактури.

4. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 03000964036/14.08.07 г., за данъчен период 01.07.2007 -30.07.2007 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил неизвършени реално доставки по фактура № 110/06.07.2007 г., издадена от „Г.К.” ЕООД и приспаднал данъчен кредит в размер на 1400 лв. по посочената фактура;

5. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС
вх.№ 03001055573/14.05.08 г., за данъчен период
01.04.2008-30.04.2008 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил
неизвършени реално доставки на
 „И.” ЕООД, „В.” ЕООД и приспаднал
данъчен кредит в размер на 181983.80 лв. по посочените фактури;

6. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 03001074678/16.06.2008 г., за данъчен период 01.05.2008-31.05.2008 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил неизвършени реално доставки по фактури, издадени от „И.” ЕООД и „В.” ЕООД и приспаднал данъчен кредит в размер на 48940.54 лв. по посочените фактури;

7. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 03001085855/14.07.08 г., за данъчен период 01.06.2008-30.06.2008 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил неизвършени реално доставки по фактури, издадени от „И.”"ЕООД, „В.” ЕООД „М.” ЕООД и приспаднал данъчен кредит в размер на 225526.37 лв. по посочените фактури;

8. Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с вх.№ 03001097845/14.08.08 г., за данъчен период 01.07.2008-31.07.2008 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил неизвършени реално доставки по фактури, издадени от „В.” ЕООД, „М.” ЕООД и „О.-О.Т.” АД и приспаднал данъчен кредит в размер на 159640.97 лв. по посочените фактури;

9.       Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с
вх.№ 03001110849/15.09.08 г., за данъчен период
01.08.2008-
31.08.2008 год.
, подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил
неизвършени реално доставки по фактури издадени от
 „И.” ЕООД, „В.” ЕООД и „М.” ЕООД и
приспаднал данъчен кредит в размер на 113554.60 лв. по
посочените фактури;

10.      Потвърдил неистина в СД по ЗДДС с
вх.№ 03001122479/14.10.08 г., за данъчен период
01.09.2008-
30.09.2008 год.,
подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил
неизвършени реално доставки по фактури, издадени от
 „И.” ЕООД, „М.” ЕООД и „А.КО” ЕООД и приспаднал данъчен кредит в размер на 284077.89 лв. по посочените фактури;

11.     Потвърдил     неистина     в     СД     по     ЗДДС     с вх.№ 03001136118/14.11.08 г., за данъчен период 01.10.2008-31.10.2008 год., подадена в ТД-НАП-Варна, в която включил неизвършени реално   доставки   по фактури, издадени от „С.К.” ЕООД и приспаднал данъчен кредит в размер на 46373.42 лв. по посочените фактури.

 

Сумиран, общият размер на укритите данъчни задължения за инкриминирания период възлиза на  1 074 225.75лева, за които с присъдата подсъдимият бил признат за виновен и осъден. Въпреки това осъждане, първоинстанционният съд отхвърлил гражданския иск изцяло, като изложил аргументи за неговата неоснователност.

Преди всичко съдът констатирал, че искът е и погасен по давност, което е въпрос, който следва да бъде обсъждан само ако се приеме, че искът е основателен, и то в случаите на направено  изрично възражение с позоваване на изтекла погасителна давност.

В своите мотиви съдът е посочил, че по отношение на давността за гражданските искове в наказателното производство  е постановено тълкувателно решение №5/05.4.2006 год. на ВКС. Излага се, че според това решение независимо от развитието на наказателното производство, гражданският иск трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебното или съдебното производство по НПК не спира теченето на този срок. Приел е че разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД предвижда, че вземането за вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца  и от същия момент то става изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. Приел е също,  че в случая деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта,  т. е. от датата на довършване на продължаваното престъпление -14.11.2008 год. Счита, че не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от повдигане на обвинението или влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер.  Приел е също, че  веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.

 

Това разбиране на първоинстанционни съд не се споделя от настоящия съдебен състав.

Възражението за изтекла давност  е било допустимо, но по същество е неоснователно.

ВОС в своите мотиви е направил неверен извод, че е изтекъл петгодишният период за погасяване на вземането по давност. Предявеният  иск от Министъра на финансите е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с претенция за настъпили от престъплението имуществени вреди.

Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В голяма част от случаите  моментът на увреждането и откриването на дееца съвпадат по време, но е възможно извършителят на деликта да бъде установен след настъпването на вредните последици.

 В случая досъдебното производство е било образувано срещу подсъдимия И. на 29.11.2012г./том първи л.1/, като същия е бил привлечен в качеството на обвиняем на 18.03.2014г./том 3 л.19/, за престъпление по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК.

От този момент е започнала да тече и давността за вземането от непозволено увреждане. Гражданският иск е предявен  в окръжния съд   гр. Варна на 16.09.2014г., което налага извод, че към момента на предявяването му не е изтекла погасителната пет годишна давност по   чл. 110 от ЗЗД.                  В този смисъл  решение №129 от 15.04.2014г. на ВКС по н.д. №133/2014г. I н.о.

По изложените съображения, както и с оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че подсъдимия е признат за виновен  в извършване на вмененото му  престъпление по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.26 ал.1 от НК, предвид  събраните доказателства,  а от друга страна   с оглед несподеляне на аргументите на окръжния съд за неоснователност на разглеждания граждански иск, както и не открива служебно  други пречки по основателността му, обосноваващи отхвърлително решение, въззивният състав счита, че присъдата в гражданската част следва да бъде изменена.     На осъдения следва да се възложи и овъзмездяването на гражданския ищец чрез присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размера от наказателно-осъдителната част на присъдата.

По отношение на искането за присъждане на лихва върху уважения размер на гражданския иск, настоящия съдебен състав намира, че същото следва да бъде уважено считано от 18.03.2014г., каквато е и претенцията на гражданския ищец направена в съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

Предвид на гореизложеното, искането по въззивната жалба за уважаване на гражданския иск в пълен размер следва да бъде  уважено.

 По всички изложени до тук съображения и на основание чл.337, ал.3 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда  № 103/25.11.2014 г. по НОХД № 679/2014г.  на Окръжния съд  гр.Варна в гражданската част, като ОСЪЖДА П.П.И. ***  да заплати обезщетение за имуществени вреди в полза на Държавата в размер на 1 074 225,75лева/един милион седемдесет и четири хиляди двеста двадесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2014г.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: