Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 184

 

12.11.2015 година,

 

гр. Варна

 

В името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на  дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Г.Н.

в присъствието на прокурора Вилен Мичев

разгледа докладваното от съдия Димитрова

ВЧНД № 397 по описа за 2015 год. по описа на съда

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.44, ал.12 и чл.48, ал.1 от ЗЕЕЗА.

Предмет на ревизия от АС-Варна е определение № 374/15.10.2015г. на ОС-Шумен, постановено по ЧНД № 264/15г. по описа на същия съд, с което на основание чл.457 ал.3 от НПК съдът е приел за изпълнение присъда № 203/10 от 08.02.2010г. по наказателно дело на Окръжен съд – Албертвил, преписка прокурорски №08005052, Република Франция, влязла в сила на 19.02.2010г., с която е бил признат за виновен българския гражданин Д.С.М., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Шумен, за извършено престъпление по чл.121-4 и 121-5 от НК на Р.Франция, чл.313-2 ал.6, чл.131-1, ал.1, чл.132-71 от НК на Р.Франция и наказуемо по чл.313-2 ал.6, чл.313-7, чл.313-8 от НК на същата държава, за извършено престъпление по чл.Л 163-4-1, чл.Л 163-4 *, чл.Л 132-1 от Паричния и Финансовия Кодекс и наказуемо по чл.Л 163-4-1, чл.Л 163-5, чл.Л 163-6 ал.1 ал.2 от Паричния и Финансов Кодекс на Република Франция, и му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години. Така описаните деяния първоинст. съд е приел, че съответстват на престъпленията по чл.249 ал.3 и 4 от НК и по чл.246 ал.1 от НК на РБ, като наказанието, което следва да изтърпи осъденият М. е в размер на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 61, т.3, вр. чл. 60, ал.1 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 457, ал.5 НПК вр. чл. 59 от НК е приспаднато от подлежащото за изпълнение наказание лишаване от свобода предварителното задържане на осъдения, считано от 04.06.2008 г. до 24.12.2008г в Р Франция и от 22.12.2014г до 24.12.2014г в Р България, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода; включително и времето, през което М. е бил с мярка за неотклонение домашен арест в България, считано от 25.12.2014г. до 26.06.2015г. включително, следва да се зачете, като два дни домашен арест се зачитат  за един ден лишаване от свобода.

Определението е обжалвано от адв. П.П. ***/, в качеството му на защитник на Д.С.М. с твърдения за незаконосъобразност, свеждащи се до това, че първоинст. съд не е подложил на анализ въпросите, свързани с отлагане на наложеното наказание лишаване от свобода, съгласно задълженията си, вменени му в разпоредбата на чл. 301 ал. 1 т. 5 от НПК, като този довод защитникът обосновава с пределите на действие на НК на РБ, прогласен в нормата на чл. 4 ал. 1 от НК. Поради това се иска изменение на атакуваното определение на ШОС, като се приложи института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Осъденият Д.М. също поддържа жалбата и аргументите на защитника си.

Представителят на АП-Варна изразява становище за законосъобразност и обоснованост на атакуваното определение на ШОС, поради което същото следва да се потвърди. Моли за произнасяне и по мярка за неотклонение на осъдения, т.к. липсва подобно произнасяне от страна на първоинстанционния съд.

Варненският апелативен съд в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по делото и служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата: същата е подадена в деловодството на ОС-Шумен на 29.10.2015г в 10.20ч. с вх. № 5388. Първоинст. съдебен акт е бил обявен на страните на 15.10.2015г в 10.36ч., като изрично е отбелязано в съд. протокол, че са разяснени реда и сроковете за неговото обжалване – 15-дневен срок от обявяването му пред АС-Варна по реда на глава ХХІ от НПК. Съгласно императивната норма на чл.48 ал. 1 вр. чл. 44 ал. 12 от ЗЕЕЗА – закон, явяващ се специален по отношение на разпоредбата на чл. 457 от НПК и изричната разпоредба на чл. 462 от НПК вр. чл. 35 и чл. 44 ал. 8 вр. чл. 40 ал. 1 т. 4 от ЗЕЕЗА, решението на окръжния съд подлежи на проверка от апелативния съд в 5-дневен срок от обявяването му -  в настоящия случай преклузивният срок изтича на 20.10.2015г в 24.00ч. Предвид на това, че първоинст. съд в постановения съдебен акт изначално е посочил неправилен срок за ревизия и този срок е бил разяснен на страните след обявяване на решението, въззивната инстанция приема, че жалбата на адв. П.П. ***/, в качеството му на защитник на Д.С.М. е депозирана в срок и като такава е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество същата се преценява като неоснователна по изложените по-долу съображения.

Производството по чл. 457 НПК пред първоинстанционния съд е образувано след като с решение № 7/10.02.2015г. /влязло в законна сила на 16.02.2015г./ по ЧНД № 521/2014г. ШОС е отказал да изпълни Европейска заповед за арест, издадена на 10.11.2014 год. от Заместник окръжен прокурор на Прокуратурата на Окръжен съд град Албертвил на Република Франция по преписка прокурорски номер 08005052 издадена въз основа на съдебно решение № 203/10 от 08.02.2010 год. издадено от Окръжен наказателен съд на град Албертвил на Република Франция за предаване на българския гражданин Д.С.М. с ЕГН - **********, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по присъда № 203 /10 от 08.02.2010 год. на Окръжен наказателен съд на град Албертвил на Република Франция. Със същото решение ШОС е приел да се приведе в изпълнение от Шуменска окръжна прокуратура оставащата част от наказанието в размер на 13 месеца и 14 дни от общото определеното наказание от две години лишаване от свобода, наложено на българския гражданин Д.С.М. от гр. Шумен с присъда № 203/10 от 08.02.2010 год. на Окръжен наказателен съд на град Албертвил на Република Франция по преписка прокурорски номер 08005052. С решението е била потвърдена взетата мярка за неотклонение „домашен арест” по отношение на осъд. лице М. до привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода”.

В рамките на производството по чл. 457, ал.2 - 5 НПК в необходимата степен и при спазване на процесуалните изисквания е изяснена фактологията по делото, относима към предмета на същото, като направените фактически констатации са правилни и обосновани. Така с основание е прието, че българският гражданин Д.С.М., с ЕГН ********** е бил признат за виновен за престъпления по чл.121-4 и 121-5 от НК на Р.Франция, чл.313-2 ал.6, чл.131-1, ал.1, чл.132-71 от НК на Р.Франция и наказуемо по чл.313-2 ал.6, чл.313-7, чл.313-8 от НК, както и по чл.Л 163-4-1, чл.Л 163-4 *, чл.Л 132-1 от Паричния и Финансовия Кодекс и наказуемо по чл.Л 163-4-1, чл.Л 163-5, чл.Л 163-6 ал.1 ал.2 от Паричния и Финансов Кодекс на Република Франция. За посочените престъпления са му наложени наказания 2 /две/ години затвор и глоба в размер на 5000 евро. Така установените от съда факти не са спорни по делото и се извличат несъмнено въз основа на обсъдените от първата инстанция писмени доказателства.

Изложените в постановения чужд съдебен акт съображения за осъждането на българския гражданин М., както и правната квалификация на описаните деяния, дават основание да се приеме, че при съпоставката им със съответните им наказуеми по българския НК деяния, същите правилно са приети от ШОС като престъпления по чл.249 ал.3 и 4 от НК и по чл.246 ал.1 от НК на РБ.

Обосновано първоинст.съд е счел, че са налице предпоставките за приемане изпълнението на съдебния акт, доколкото няма съмнение, че същият е постановен спрямо българския гражданин Д.С.М., с ЕГН ********** и касае деяния, наказуеми и по посочените текстове от българския наказателен закон. Решаващите изводи на ШОС за съответните български наказателноправни разпоредби - чл.249 ал.3 и 4 от НК и по чл.246 ал.1 от НК, предвиждащи отговорност за извършените престъпления с наказуемост от една до осем години лишаване от свобода и произтичащата от това липса на необходимост от редуциране на наложеното наказание по реда на чл. 457, ал.4 НПК, се споделят и от въззивния съд. Поради това не са налице основания както за преквалифициране на деянията, предмет на приетото за изпълнение решение, така и за намаляване размера на наложеното с него наказание лишаване от свобода за срок от две години.

При данните за предварително задържане на осъд. М. за времето от 04.06.2008 г. до 24.12.2008г в Р Франция и от 22.12.2014г до 24.12.2014г в Р България, включително и времето, през което М. е бил с мярка за неотклонение домашен арест в България, считано от 25.12.2014г. до 26.06.2015г. включително, следва на основание чл. 457, ал.5 НК да бъдат приспаднати, както е постановено с атакувания съдебен акт.

Основното оплакване в жалбата от защитника на осъдения, поддържано и в съдебното заседание пред АС-Варна, се свежда до постановеното от съда ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, респективно до отказът на първоинст. съд да приложи разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и да отложи изтърпяването на наказанието с подходящ изпитателен срок. Изложените в тази насока доводи обаче, които са били предмет на обсъждане и от първата инстанция, не могат да бъдат споделени и от състава на въззивния съд предвид предмета на настоящото производство. Последното цели да реши въпросите, свързани с приетата за изпълнение присъда, постановена от чужд съд, а не да преценява наличието на основания за промяна в начина на изпълнението й. Именно поради това нормата на чл. 457, ал.3 НПК изчерпателно урежда обхвата на произнасянето на съда и очевидно посочените в разпоредбата въпроси не са идентични с тези, възникващи и намиращи решение в посочената от защитника разпоредба на чл. 301 ал. 1 т. 5 от НПК, произнасянето по които предполага и обсъждане на други предпоставки. Най-малко пък един наказателен закон може да бъде тълкуван разширително, каквото е предложението на защитник. В процесния случай въпросът, дали така наложеното наказание лишаване от свобода от чуждестр. съд може и следва да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК на РБ, не са предмет на обсъждане в настоящото производство и не могат да се обсъждат от съда, решаващ въпросите по чл. 457 от НПК, т. к. не е оправомощен да замества волята на решаващия чуждестр. съд -  всякаква намеса по вече постановената и влязла в сила присъда е недопустима, още по-малко досежно справедливост на наказанието /включваща реда на изтърпяване или отлагането му по чл. 66 от НК/, след като поначало този въпрос не стоял на обсъждане и пред решаващия съд - Окръжен наказателен съд на град Албертвил на Република Франция.

Поради тези съображения, основаващи се на законово предвидената компетентност на съда в настоящото производство, които по същество съвпадат и с изложените и от първата инстанция мотиви, настоящият съдебен състав счете за неоснователно оплакването на жалбоподателя относно постановеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и първоначален режим за изтърпяване при привеждане на постановената от чужд съд присъда.

Предвид приложимия специален закон, цитиран по-горе – ЗЕЕЗА и изискването на чл.44, ал.9 от същия закон първоинстанционният съд е следвало да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъдения М.. Това не е било сторено, поради което настоящата въззивна инстанция намира, че до привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода осъдения следва да остане със същата мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест”.

С оглед на гореизложеното и предвид цялостна законосъобразност на постановения съдебен акт, настоящият състав на АС-Варна счете, че не се налага отмяна или изменение на същия, поради което и на основание чл.48 ал.2 от ЗЕЕЗА и чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 374/15.10.2015г. на ОС-Шумен, постановено по ЧНД № 264/15г. по описа на същия съд.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Домашен арест”, взета по отношение на осъдения Д.С.М..

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.