Р Е Ш Е Н И Е

 

29

 

гр.Варна,    07 февруари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 17 ноември 2017 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора Милена Гамозова и секретаря Соня Дичева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 397 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

·        въззивна жалба от частните обвинители и граждански ищци С.Н.И. и Ж.Л.И. чрез техния повереник адв.И.И. от ВАК с искане за изменение на присъдата и налагане на по-тежко наказание на подс.Р.И..

·        въззивна жалба от подс.Р.И., чрез неговите защитници – адв.Л.С. и адв.Т.Р., против присъда № 28/11.05.2017г, постановена по НОХД № 1605/2016 г. от ВОС, с която Р.В.И. ЕГН ********** е бил признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.115 от НК, като при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ;

На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът зачел времето, през което подс. И. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 24.08.2015 г. до 25.04.2016 г.

Със същата присъда е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия Р.В.И., който бил осъден да заплати:

·        на Е.Н.И., ЕГН ********** и Б.Н.И., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител В.Р.И., ЕГН ********** сумите от по 200 000 /двеста хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.08.2015 год.

·        на Ж.Л.И., ЕГН ********** и С.Н.И., ЕГН ********** сумите от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.08.2015 год., както и по 1500 /хиляди и петстотин/ лева за всеки един от тях, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Във въззивните жалби на частните обвинители се твърди несправедливост на наложеното наказание и се иска изменение на присъдата като на подс.Р.И. бъде наложено от въззивния съд по-тежко наказание „Лишаване от свобода”.

Във въззивните жалби на защитата се твърдят допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с ограничаване правата на един от пострадалите от престъплението – В.И., която не била надлежно уведомена от първата инстанция за правата и́ и не и́ била осигурена възможност да ги реализира. С действията си съдът е игнорирал основното право на И. да участва в процеса като частен обвинител и граждански ищец, гарантирано й с нормите на чл.79 и чл.87 от НПК. Претендира се допуснато от ВОС съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.З, т.1 от НПК и отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.

На следващо място се твърди допуснато нарушение чл.13 и чл.14 от НПК при оценката и анализа на доказателствения материал по делото. Навеждат се оплаквания за предубеденост на съдебния състав, проявил „очевидното обвинително отношение”, който извършил превратен анализ на доказателствената съвкупност, ценил доказателствата изолирано и единствено с оглед тезата на обвинението. Отправя се критика, че съдът е игнорирал изцяло обясненията на подсъдимия, показанията на св. В.И., на св. Е.К., а показанията на останалите подсъдими били коментирани изолирано, а не в цялост, само в отделни части. Същият избирателен подход първата инстанция била приложила и по отношение на изготвените по делото множество експертизи, противоречията в които съдът не отстранил чрез способите на доказване. Защитата счита, че единствените достоверни доказателствени източници са обясненията на подс.Р.И. и на неговата дъщеря В.И.. Предлага на въззивната инстанция да ги цени и да приеме, че стореното от подсъдимия е било извършено в условията на неизбежна отбрана и да го оправдае по предявеното му обвинение или - при превишаване пределите на неизбежната отбрана, да приемете, че те са такива, породени от състояние на уплах и смущение, в което е изпаднал той, след започване на противоправното нападение, т.е. в такова особено състояние, при което той не е във възможност трезво да оцени обстановката. В условията на евентуалност се поддържа искане и за преквалификация на деянието като такова по чл.118 НК или чл.119 от НК. Претендира се за приложението на чл. 55, ал. 1, т.1 НК при определянето на наказанието.

            Във въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци С. и Ж. Иванови се развиват оплаквания за неправилна квалификация на деянието, като се претендира такава по чл.116, ал.1, т.5 и т.6 от НК. Твърди се и заниженост на наложеното наказание.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете жалби. Намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Според прокурора ВОС е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и е стигнал до обосновани правни изводи. Намира тезата на подсъдимия за наличие на противоправно нападение от страна на Н. И. за опровергана от доказателствата по делото – Н. И. е получил огнестрелни в гръб, когато е напуснал жилището, затова и първите следи от неговата кръв са в коридора на кооперацията. Подсъдимият е продължил да го преследва до входа на жилищната кооперация и е произвел два изстрела в тялото на падналия на земята Н. И..

По отношение на оплакването на частните обвинители за несправедливост на наложеното наказание, прокурорът изразява становище за неоснователност.

Повереникът на частните обвинители – адв.В. И., също поддържа депозираната въззивна жалба, с която моли да бъде увеличено наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” до максималния размер, предвиден в санкцията на чл.115 от НК. Счита, че ВОС е недооценил обстоятелството, че въззивникът е използвал мощно огнестрелно оръжие, което би могло да повали и вол. С това оръжие подс.Р.И. е произвел в тялото на Н. И. четири изстрела – един със стоп патрон и още три с бойни патрони. Намира, че претенцията за приложение на чл.12 от НК е лишена от каквато и да била опора, тъй като втория изстрел е произведен когато Н. И. е напускал жилището и куршумът е попаднал в гърба му, а третия и четвъртия, когато той вече е бил паднал пред вратата на кооперацията, когато вече е бил в безпомощно състояние. Според частното обвинение подсъдимият просто е разстрелял падналия на земята Н. И., затова и поддържа искането си за налагане на максимално наказание.

Особеният представител на малолетните граждански ищци и частни обвинители – адв.Я.Г., изразява становище за неоснователност на оплакванията и на двете страни. Намира твърденията на защитата за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения на правата на пострадалите малолетни деца на убития Н. И. за неоснователни. Счита, че деянието е доказано от обективна и субективна страна, правилно е квалифицирано и е наложено справедливо наказание.

Защитата на подс.Р.И. - адв. С. и Р., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Заявява становището си, че първата инстанция е допуснала процесуални нарушения на правата на единия от пострадалите – В.И.; ВОС допуснал нарушение на чл.296 от НПК, тъй като няколкократно прекъсвал пледоарията на подсъдимия; както и ВОС бил допуснал нарушения при формирането на вътрешното си убеждение, превратно тълкувайки доказателствените източници в частност показанията на В.И., Ивелина К. и обясненията на подс.Р.И., което пък довело до нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, а именно присъдата да почива на предположения. Тези два доказателствени източника защитата настоява да бъдат поставени в основата на формиране на изводите по фактите. Според защитата подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана, защото Н. И. нападнал дъщеря му и внуците му; бил в състояние на физиологичен афект, както и бил уплашен и смутен.

 Според защитата заключението на комплексната психологична и психиатрична експертиза, което изключва наличието на афект било необосновано и неправилно.

В крайна сметка защитата поддържа искане въззивната инстанция да отмени присъдата на ВОС  и да постанови нова, с която да оправдае подс.Р.И. в хипотезата на чл.12, ал.1 или ал.4 от НК. В условията на евентуалност се поддържа искане за преквалификация на деянието по чл.118 от НК или за намаляване на наказанието, поради неговата несправедливост.

В личната си защита подс.Р.И. заявява, че представителите на прокуратурата и частното обвинение изключително избирателно, превратно и тенденциозно са тълкували доказателствата по делото и думите на експертите. Декларира, че той не е гонил Н. И., че кръвта е пред вратата. Събитията се развили в коридора, при отворена врата и първият куршум е стоп, вторият и смъртоносен куршум е този, който минал през ключицата на момчето, забил се в стената и оттам тръгнала кръвта, третият и четвъртият били при извъртане на тялото да бяга. Според подсъдимия няма нито един изстрел в гърба на Н. И.. В заключение заявява, че очаква справедлив процес.

В последната си дума подсъдимият Р.И. отново изтъква, че очаква справедливост.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда № 28/11.05.2017г, постановена по НОХД № 1605/2016 г. от ВОС, с която Р.И., е бил признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 115 НК, тъй като на 23.08.2015г., в гр. Варна, умишлено умъртвил Н. Жечков И., за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ;.

На основание чл.59, ал.1 от НК ВОС e приспаднал времето, през което подс. Р.И. е бил задържан под стража, считано от 24.08.2015 г. до 25.04.2016 г.

ВОС е ангажирал и гражданската отговорност на подс.Р.И., като го е осъдил да заплати на гражданските ищци следните обезщетения:

·        на Ж.Л.И., ЕГН ********** и С.Н.И., ЕГН ********** сумите от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.08.2015 год.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ВОС е възложил на подс.Р.И. заплащането и на направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по веществените доказателства.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежни страни, като разгледани по същество се преценяват като неоснователни по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие и в проведеното такова във въззивното производство доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р.В.И. през 2015 г. и години преди това работел като мениджър в „София Дженерал контрактърс“ ЕАД, гр.София.

Подсъдимият е баща на свид.В.И. и св.Й. И.. Връзките между тях тримата били здрави – подсъдимият сам отгледал и възпитал децата си и държал много на тях.

Притежавал и разрешително серия С № 0352053 за носене на бойно оръжие.

През 2008 г. дъщеря му В.И. се запознала с бъдещия си съпруг и пострадал - Н. И., докато двамата специализирали в „Клиника по кожни болести“ към ВМА – София.

Въпреки неодобрението на подс.Р.И. на избора на дъщеря му В., видно от показанията на св.Ивелина К., на 31.08.2012 г. двамата сключили брак, а на *** г. се родило и първото им дете – Е.. Междувременно Н. И. продължил специализацията си по медицина в Германия. На 01.10.2012 г. той започнал работа като специализант-асистент по ортопедия и спешна хирургия в специализирана клиника по ортопедия в гр.Щенум /т.3, л.441-448 д.п./.

Н. И. пътувал до България, за да бъде със съпругата си, доколкото му позволявали служебните ангажименти, като обаче не пропуснал раждането на дъщеря им.

Свид. В.И. в този период предпочела да остане с детето да живеят в България при баща си, който я подпомагал финансово и физически. Преценила, че съпругът й не може да й осигури добри битови условия за живот.

На 10.01.2013 г. /т.6, л.51 -58 и т.3, л.499 д.п./ Н. И. наел и обзавел за семейството си апартамент с жилищна площ от около 80 км.м. и гараж в гр.Олденбург, Германия. Тогава свид.В.И. и бебето Е. се присъединили към него и тримата заживели заедно – Н. И. ходел на работа, а свид.В.И. полагала грижи за бебето. Тя също имала намерение да се реализира като лекар в Германия, но езиковите й познания не били на достатъчно добро ниво. Докато Н. И. практикувал професията си – хирург в клиника по ортопедия в гр.Щенум, целодневно ангажиран, в това число и с дежурства, по-голямата тежест в домакинството и грижите за бебето Е. се падали и била поета от свид.В. И..

Въпреки натоварения си работен график (тръгвал за работа сутрин в 6.30 ч. и се прибирал в 19-20ч.) Н. И. помагал на съпругата си и в домакинството. Свободното си време Н. И. прекарвал със семейството си, полагайки грижи и за дъщеря си. На това станала свидетел и майка му С.И., посетила семейството за една седмица след 09.11.2013 г.

Опитите на двамата млади съпрузи и родители да се адаптират към семейния живот и трудова реализация в чуждата държава се оказали неуспешни – двамата с течение на времето започнали да се карат и постепенно се дистанцирали един от друг. В.И. се чувствала нещастна и самотна, тъй като според нея съпругът и́ пренебрегвал семейството им за сметка на служебните си ангажименти. Междувременно св.В.И. забременяла с второто им дете. Н. И. се опасявал, че тази втора бременност на В. е твърде скоро след първото раждане, извършено със секцио и може да застраши здравето й. Затова и двамата обсъждали възможност за аборт, като Н. И. настоявал съпругата му да се консултира с личния си гинеколог. Свид.В.И. обаче възприела това негово виждане като егоистично нежелание на Н. да „усложни“ живота си с отглеждането на още едно дете. Затова потърсила подкрепена от баща си – подс. Р.И., които заявил, че децата са богатство и всячески ще подпомага дъщеря си. Така В.И. решила да задържи детето. Тези събития обаче отдалечило съпрузите допълнително един от друг и интимната близост между тях била прекратена по думите на В.И..

Н. И. продължил да работи и да полага грижи за бременната си съпруга и детето Е.. Ежедневието им обаче било съпроводено с постоянни битови конфликти, на които ставала свидетел и малолетната Е..

През м.април 2014 г. семейството сключило договор за дневни грижи по отношение на Е. с местна детска ясла /т.6,л.64 д.п./, считано от м. август същата година.

На *** г. В.И. родила в гр.Олденбург второто им дете Б.. Това бил повод подс.Р.И. да посети семейството. Намеренията му били да помага в този момент на дъщеря си в домакинството и при отглеждането на двете невръстни деца. Същевременно обаче подсъдимият не скривал неодобрението към зет си – упреквал го, че не се грижи за семейството си, че не е мъж, наричал го „боклук”. Вечерта на 23.07.2014 г. между двамата съпрузи възникнал спор, в който Р.И. се намесил, подкрепяйки позицията на дъщеря си, обиждайки отново зет си. Тогава Н. И. го помолил да напусне дома му. Подсъдимият казал, че ще стори това, ако Н. му купи билет. Н. И. това и сторил. Така подс.Р.И. се завърнал в България преждевременно.

Н. И. се обадил на майка си - св. Ст.И., и я помолил да дойде тя в Германия по-рано от планираното, за да помага на съпругата му. Така на 27.07.2014 г. в Германия пристигнала свид. Ст.И., която пребивавала в дома на семейството до 04.09.2014 г. По време на престоя й, Н. И. споделил с нея, че подсъдимият често употребявал алкохол и го обиждал, което било и причината да го изгони. Свид.С.И. повярвала в истинността на думите на сина си, още повече, че намерила и множество празни бутилки от алкохол на терасата на жилището. За описаните събития Н. И. споделил и с брат си - св.Л.И..  Докато била гост в дома на семейството, свид.Ст.И. получила и преки впечатления от ежедневието им - Н. И. всеки работен ден ставал в сутрин в 6 часа, приготвял кафе и тръгвал за работа. Пътувал с велосипед и влак от гр.Олденбург до /и обратно от/ работното си място в гр.Щенум, а вечер, когато се налагало, готвел, къпел децата, понякога преспивал Е., като и́ пеел песнички. След това обикновено работил на компютъра си, за да се подготви за медицинската интервенция, която му предстояла да извърши в клиниката на следващия ден. Намирал време и да поиграе с Е. извън дома, да я полюлее на люлки. В ежедневието Ст.И. станала свидетел и на всекидневните разговори между В.И. и баща и́ по скайп. Тя понякога ги водили и по време на семейната вечеря, което според свидетелката било неприятно за Н. И..

Св.Л. И. също гостувал на семейството в Германия и се убедил, че и двамата родители полагат грижи за децата си - ангажимент, който не им позволявал да имат сериозни противоречия. Според него св. В.И. чувствала липсата на удобствата, който и́ е осигурявал баща и́, с което той си обяснявал периодичните и́ завръщания за по две- три седмици в България. Е.И. започнала да посещава детската ясла през август 2014 г. /т.6, л. 62; л.66 д.п./, а св.В.И. започнала да посещава езикови курсове по немски език.

Поредното пътуване на В.И. и децата до България било планирано за м. септември 2014 г. Тя решила обаче да стори това по-рано и настоявала да тръгне заедно със св.Ст.И. на 04.09.2014 г. Н. И. бил против, тъй като бебето Б. било твърде малко, но в крайна сметка се съгласил с желанието на съпругата си. Затова те тримата – Н. И., В.И. и бебето Б., предприели пътуване до гр.Берлин на 21.08.2014 г. Там бил заверен нотариално в посолството на Р.България в Берлин, подписа на Н. И. върху декларация, с която давал съгласие детето Б. да напуска територията на Р.България, придружавано от майка си, която всъщност обезпечавала възможността В.И. да се завърне обратно в Германия заедно с децата безпрепятствено. Подобна декларация била оформена от Н.И. и по отношение на детето Е. през м. април същата година. /т. 8, л.38-39д.п./

Така В.И. и двете деца се завърнали в България в началото на септември 2014 г. През м. октомври Н. И. се присъединил към тях и след това цялото семейство се прибрало в Германия. През м. ноември 2014 г. двамата съпрузи сключили договор за предоставяне на дневни грижи по отношение на Б.И. / 4 часа дневно/ с местна гражданка, считано от м. януари 2015 г. /т.6 л.92-95 д.п./ Отношенията между съпрузите продължавали да бъдат все така неудовлетворителни за В.И.. Това тя споделяла с баща си в техните ежедневни контакти по Скайп или чрез имейл. Свидетелката записвала разговорите между нея и съпруга си и ги изпращала на баща си по имейл. Постепенно тя решила да напусне съпруга си. В това си решение тя отново била подкрепена от подсъдимия. Същевременно обаче В.И. не намерила за нужно да уведоми за това си решение съпруга си. Тайно тя изпратила голяма част от личните си вещи и тези на децата на адреса на баща си в България. Купила тайно и самолетни билети за себе си и децата. Така на 21.01.2015 г., без отново да каже на съпруга си, след като той отишъл на работа, взела децата и със семейния автомобил се отправила до летището в гр.Дортмунд. Така тя и децата отпътували от Германия и пристигнали в София.

Същата вечер, връщайки се от работа, Н. И. установил отсъствието на съпругата си и двете им деца. Като огледал жилището забелязал липсата на вещи и дрехи на децата и така разбрал, че съпругата му го е напуснала. Пострадалият веднага позвънил по телефона на св.В.И., но тя не му отговорила. Затова Н. И. споделил за случилото се с брат си, а той и с майка им. Брат му – св.Л. И., от своя страна също потърсил В.И. и я упрекнал, че по такъв начин не се постъпва. Последвали разговори между съпрузите по инициатива на Н., като той недоумявал за причините тя да постъпи по този начин и настоявал тя и децата да се върнат в Германия. Св.В.И. не успяла да му даде понятно за него обяснение защо го е напуснала по този начин.. На 31.01.2015 г. Н. И. изпратил на съпругата си сумата от 500 евро, за да обезпечи връщането на семейството му в Германия /т.5,л.51/.

На 04 февруари 2015 г. Н. И. пристигнал в София и отново разговарял със съпругата си в търсене на взаимно приемливо разрешение на проблемите им. Тъй като В.И. отказала да се завърне с децата в Германия, Н. и заявил, че ще подаде оплакване в полицията за отвличане на децата.

На 05.02.2015 г. В.И. подала молба за развод до Софийски районен съд. Било образувано гр.д. № 5721/2015 г.

На същата дата Н. И. чрез немска адвокатска кантора изпратил уведомително писмо до В.И., с което определил срок до 28.02.2015 г. тя и децата да се завърнат в Германия доброволно, като я уведомили, че в противен случай ще търси правата си по Хагската конвенция за граждански аспекти на международното отвличане на деца /л. 22-30 т.8 д.п./.

На 19.02.2015г. В.И. подала в СРС молба и за определяне на привременни мерки за местоживеене *** и за определяне на режим на лични отношения на същите с баща им. /л.13-14 т.8 д.п./ След това Н. И. пристигнал в България и упълномощил свой процесуален представител по бракоразводното дело. Последният оспорил с молба от 12.03.2015 г. по  гр.д.№ 5721/15 г. на СРС компетентността на българския съд за решаване на делото, като едновременно с това подал и отговор на исковата молба /л.31 -37, т.8 д.п./. В отговора бил предложен и вариант на  режим на лични отношения на бащата с децата.

На 22.02.2015 г. Н. И. подал молба по Хагската конвенция от 1980 г. пред Федералното министерство на правосъдието на Германия, която постъпила на 30.03.2015 г. в Министерство на правосъдието на РБ. По този повод на 19.06.2015 г., било образувано в СГС гр.д. № 8038/15 г. – ІІ брачен състав /л.1, т.6 д.п./, като първото заседание било насрочено за 13.07.2015 г.

С определение по гр.д.№ 5721/15г. от 24.04.2015 г. СРС - ІІІг.о., 91с-в, приел, че не е компетентен да разгледа исковете на В.И., касаещи децата /по чл.59, ал.2 СК и чл.143 СК/ и прекратил частично съдебното производство /л.38, т.8 д.п./. Определението било обжалвано и от двете страни - от В.И. /с частна жалба от 15.05.2015 г./ и от Н.И. /с частна жалба от 16.06.2015 г./, като последният искал прекратяването на делото и в останалата му част /по иска за развод/. До смъртта на Н. И. СГС не се е произнасял, а сторил това едва с определение от 22.10.2015 г. по образуваното ч.гр.д.№ 11515/2015 г., с което прекратил изцяло делото поради настъпилата смърт на ответника /л.8, т.8 д.п./.

От момента на напускането на децата и съпругата му на пределите на Германия до смъртта си Н. И. продължавал редовно да изпраща на св.В.И. пари (около 1400 евро) и вещи, нужни за издръжката и отглеждането на децата /т.5, л.40-55 д.п./ На 12.06.2015 г. св.С.И. също изпратила пари до В.И. за предстоящия рожден ден на Б. от „баща му” /т.5, л.56 д.п./.

Въпреки полаганите от Н. И. усилия да постигне някакво разбирателство със съпругата си и регулярните му посещения до България, отношенията между съпрузите останали обтегнати.

Св.В.И. и подсъдимият настоявали всички срещи на Н. И. с децата да бъдат осъществявани в негово присъствие или в присъствието на брат й. При тези срещи обаче нито подсъдимият, нито брата на св.В.И. – св.Й. И., не скривали негативното си отношение към личността на Н. И. като го обиждали и провокирали. Негативното отношение на семейството на В.И. било провокирано и от опасенията им, че заведеното от Н. И. дело по Хагската конвенция би се увенчало с успех за него и би довело до връщането на децата в Германия. Основното им искане било това производство да бъде прекратено, но Н. И. не бил съгласен да оттегли иска си, защото предложения по бракоразводното дело режим на виждане с децата не го устройвал. Затова Н. от своя страна искал на срещите му с децата в дома на В.И. да присъства и брат му – св.Л. И.. Така бил изработен сложен механизъм, съобразно който Н. И. предварително уговарял посещенията си по телефона, като срещите се провеждали във време удобно за В.И. и нейния баща. Благодарение на усилията на двете страни по време на описаните срещи не се стигнало до конфликтни ситуации между В. и Н. Иванови, макар и същите да били договаряни трудно, а в един от случаите подсъдимият да отправил предизвикателни реплики към св. Л. И..

Насроченото за 13.07.2015 г. заседание по гр.д.№ 8038/15г. било отложено поради нередовното призоваване и неявяването на В.И.. Следващото заседание било насрочено за 25.09.2015 г.

На 15.07.2015 г. бил отпразнуван рождения ден на Б., на който присъствали освен роднини на В.И. /в това число и подсъдимия/, нейни приятелки, но и Н. И. и св.С.И..

След това Н. И. се завърнал в Германия. На 24.07.2015 г. св.В.И. изпратила писмо до пострадалия, с копия до неговите адвокати, майка му и Дирекция „Социално подпомагане“ - София, с което го уведомявала, че планира пътуване с децата за периодите 27.07.-10.08. и 21.08.-30.08.2015 г. до гр.Варна, както и че ще пребивава на адрес в к.к. „Чайка” № 57, ап.4 и ап.19. /т.7 л. 25-36 д.п./ Съгласно текста на писмото св.В.И. очаквала Н. да не я безпокои през това време, като се надявала той да не се връща в България и да не се вижда децата през посочения период. С писмото тя настоявала бъдещите срещи на Н. И. с децата да бъдат писмено уговаряни с нея.

На 20.08.2015 г. подсъдимият и св.В.И. заедно с двете деца пристигнали на посочения адрес в гр.Варна и се настанили в апартамент №4 - собственост на дружеството, в което по това време имал дялово участие подс.Р.И.. Жилището се намирало на втория етаж от пет етажна сграда. Състояло се от две стаи - дневна с кухненски бокс, разположена срещу входа на жилището, и спалня, намираща се в дясно от входната врата. И от двете помещения имало достъп до балкона /л.223 НОХД/, макар и същият да бил разположен изцяло пред дневната. Св. В.И. с децата се настанили в спалнята, а подсъдимият спял на дивана в дневната. Р.И. носел със себе си и собствения си револвер- „SMITH & WESSON“, калибър 357 мод. 360PD № DCV5635  зареден с 1 „стоп” и 4бр. бойни патрони, което съхранявал, когато не носел със себе си, в каса, разположена в спалнята на описания апартамент.

На пострадалия му предстояло през м. септември да започне работа в друга клиника. По тази причина му се полагал отпуск и той решил да посети децата си в България. Уговорил се с майка си св.С.И. да го посрещне на 22.08.2015 г., а на следващия ден двамата да отпътуват до гр.Варна, за да се видят с децата. След пристигането си в София, на 23.08.2015 г., Н. И. взел автомобила на брат си и негова sim карта на български оператор с аб. № 0877924102 /разп.л.224 НОХД ; CD-R - лист 337 т.3 д.п. / и заедно с майка си отпътували за гр.Варна. Пристигнали около 14 ч. Н. И. оставил майка си в семейната вила, където бил баща му – св.Ж.И. - и отишъл да се настани в хотел. Уговорил се с майка си по-късно да мине да я вземе и заедно да отидат при децата.

Междувременно в същия ден – 23.08.2015 г., в к.к.” Чайка” № 57 пристигнал синът на подсъдимия – св. Й. И.. Заедно със семейството си, свид.Й. И. се настанил в ап.19 в същата сграда. Ползвал мобилен телефон с аб.№ 0888856524 /разп.л.228 НОХД CD-R - лист 337 т.3 д.п. /.

Сутринта на 23.08.2015 г. В.И. завела децата на плаж, а подсъдимият и сина му си приказвали в близкия бар и консумирали алкохол.

В обедните часове подсъдимият заедно с децата си и внуците си обядвал в близкия ресторант „При Миро”. Р.И. бил облечен с къси панталони и тениска. По време на обяда той отново употребил алкохол.

В 15.08 ч. Н. И. се свързал от предоставения от брат му телефон с аб. № 0877924102 със св.В.И. на ползвания от нея телефон с аб.№ 0887218186 /разп.л.226 НОХД CD-R - лист 337 т.3 д.п./ и провели разговор с продължителност 58 сек. Н. И. и казал, че ще дойде да види децата около 18 часа. Тя му обяснила, че времето не е удобно, защото щяла да слага децата да спят. Предложила да се чуят, когато децата се събудят. Н. й казал, че независимо от това ще дойде да ги види.

Свид.В.И. не споделила с никого за проведения разговор със съпруга си, а заедно с децата се прибрала в апартамента и ги сложила да спят.

Подсъдимият също се прибрал след 16,30 ч. в същото жилище, а св.Й. И. със семейството си решили да се разходят из гр.Варна.

Подс.Р.И., като се върнал в апартамента, излязъл на терасата и задрямал както му бил обичая на стола.

В 18,35 ч. Н. И. пристигнал до сградата, където били съпругата и децата му. Обадил се по мобилния си телефон на телефона на В.И. и провели 14 сек. разговор, обслужен от клетка ВСУ КК Чайка. След това се качил в апартамента, където бил посрещнат от св.В.И.. Тя помолила Н. И. да бъде по-тих, защото децата спели. Тя самата говорела тихо. Въпреки това Н. И. влязъл в спалнята. Съпрузите разменили реплики, децата се събудили.

В 18,49 ч. Н. И. се обадил на майка си на аб.№0896586910 и я попитал какво прави. С.И. отговорила, че го чака и че е започнала да оправя багажа. В този момент тя чула детски гласове и изненадана го попитала: „Ти при дечицата ли си?“, а той отговорил със спокоен тон „Като се видим, ще ти кажа. След малко се прибирам.“ След това Н. И. взел Е. на ръце и се насочил към вратата, а В.И. взела Б. и тръгнала след него. В този момент подс.Р.И. се събудил и видял зет си с детето на ръце, минал през дневната и пресрещнал дъщеря си. Казал на пострадалия да остави детето и да напусне апартамента, но Н. И. възразил, че децата са негови и има право да ги вижда. Подсъдимият отново настоял Н. да остави детето и да напусне апартамента, като демонстративно отворил и входната врата. По този повод двамата се скарали. В.И. междувременно оставила бебето Б. на земята в хола и взела Е. от ръцете на Н.. В.И. прибрала децата в хола и затворила вратата към коридора, за да не ставали децата свидетели на скандала.

В този момент подс.Р.И. изблъскал Н. И., който продължавал да настоява, че има право да види децата си. След това подсъдимият извадил револвера си и от разстояние между 50-100 см произвел изстрел със „стоп” патрон в тялото на Н. И., който попаднал в областта на дясната ключица. Елементите на „стоп” патрона/торбичка със сачми и тапа/ причинили сляпо огнестрелно нараняване с входна рана /на височина 141 см/ и раневи канал с посока хоризонтално отдясно наляво, подкожно под дясната ключица. Н. И. изпитал силна болка, превил се, обърнал се с гръб към подсъдимия и излязъл от апартамента. Изминал частта от коридора до етажната врата приведен напред, когато подсъдимият, следвайки го, произвел втори изстрел с боен боеприпас от разстояние повече от 120 см. Куршумът образувал входна рана на гърба отдясно и изходна рана на шията отпред вляво, след което се забил в стена в коридора на етажа. От втория изстрел била засегната и лява сънна артерия, в резултат на което пострадалият започнал обилно да кърви и бързо да губи сили. Шумът от първите изстрели били възприети от св. М.А. и М. К., които се намирали в офис помещение на партерния етаж.  Свид.А. помислил, че е паднал асансьора и излязъл от помещението и надникнал към двора. Там видял млад мъж да върви превит, обвит в „облак от прах.” След това чул още два гърмежа.

Младият мъж бил Н. И., които успял да излезе от кооперацията и в близост до металната врата на двора на кооперацията паднал. Тогава подсъдимият И., който следвал зет си, застанал над него и произвел още два изстрела в тялото му. Единият, произведен от разстояние 60-120 см, чийто куршум причинил сляпо огнестрелно нараняване с входна рана през 11-то ляво ребро, останал в тялото. Другият, произведен от около 120 см, куршумът на който причинил входна рана на корема отляво и раневи канал през коремната кухина, като разкъсвайки мускулатурата на гърба и тениската на пострадалия, също се установил в тялото. Причината последните два куршума да не напуснат тялото била подлежащата повърхност под тялото - асфалта, върху който бил паднал Н. И..

Междувременно свид.М.А., след като се върнал в помещението, казал на свид.М.К.да се обади на 112, защото имало изстрели, а на земята лежал човек. Тогава те чули и последващите два изстрела. Св.К. в 18.54 ч. /л.329, т.3 д.п./ от телефона на св.А. се обадила на телефон 112 и съобщила за изстрели. По-късно тя погледнала през прозорец на помещението видяла ръката на лежащия на земята Н. И. и в 18,59 ч. /л.329,т.3 д.п./ подала втори сигнал.

Шумът от изстрелите били чути и от св. Г.П., В.С.и В.П., всеки един от тях, намиращ се в различни жилища в кооперацията. Те били възприети и от св. В.И., която в 18,54 ч. се обадила на брат си.

След като произвел и последните два изстрела, подсъдимият се върнал в апартамента, казал на В.И., че Н. е мъртъв и и́ наредил да звънне на тел.112, но В. И. отказала, тъй като била много разстроена от случилото се. Тогава подс.Р.И. си взел мобилния телефон с аб.№ 0888707101 /т.3, л.345/ и слязъл на двора на кооперацията до трупа на Н. И.. В 18,59 ч. се обадил св.Т.Т., като му съобщил, че е убил зет си. От своя страна Т. /бивш служител на МВР и на Прокуратурата/, провел разговор с Окръжния прокурор на гр.Варна – Вл.Ч., и му обяснил какво се е случило. Окръжният прокурор казал, че веднага ще  уведоми дежурния при ОД МВР - Варна, като се поинтересувал къде се намирал подсъдимия. Т. го уверил, че е на място и чака полицията, но въпреки това се обадил на Р.И., за да се увери, че действително е така. Св. Й. И. от своя страна, след като първоначално върнал обаждането до сестра си,  се свързал и с баща си в 19,03 ч. /т.3, л.345/и се отправил към кооперацията, в която били настанени. Подсъдимият в 19.05 ч. провел разговор и с телефон, принадлежащ на адвокатско дружество /ангажирано в настоящия процес/. Докато чакал идването на полицията, Р.И. изпразнил гилзите и останалия един боен патрон от оръжието си и го прибрал в джоба си.

На мястото пристигнали служители на Пето РУ Варна - св. Г.Т. и И.Д.. Д. и Т. забелязали окървавеното тяло на мъж, паднал в непосредствена близост на вътрешната страна на метална врата, водеща към двора на кооперация. Затова те останали отвън и наблюдавали през решетките на металната ограда. Д. забелязал, че тялото лежи по гръб, с глава извърната леко на дясно, а дясната му ръка била разпъната до торса, пръстите свити, без признаци на живот. Освен облеклото /къси жълто-бежови панталони, синя тениска, на гърба черна раница/ Д. забелязал огнестрелна рана на врата и кръвта по тениската. До трупа свидетелите намерили четири на брой гилзи и един не изстрелян патрон. На около 3-4 метра навътре към паркинга се виждали пръски, които Д. оприличил на кръв. На известно разстояние от трупа полицейските служители видели подсъдимия, който говорел по телефона и се разхождал напред-назад. След като забелязал присъствието на полицейските служители подсъдимият се дръпнал настрани и довършил разговора си. След малко  от сградата излязла св.М. К.. Д. я попитал дали тя е подала сигнала, дали е чула изстрели. К. отговорила, че е чула, попитала от своя страна дали човека е жив. След това си дала данните, а като видяла подсъдимия, побързала да се прибере. Подсъдимият приключил разговора си и св.Д. го извикал, като го попитал дали той е подал сигнала. Р.И. отговорил, че не е подал сигнала. На следващия въпрос подсъдимият отговорил „Стрелецът съм аз, а това, дето лежи, е зет ми“. Тогава Т. прескочил трупа и влязъл в двора. Попитал подсъдимия къде е пистолета и той веднага извадил от джоба си огнестрелно оръжие, черно на цвят, разпознат от св.Д. като револвер „Смит и Уесън“. Р.И. му подал оръжието с дръжката към него. Св.Т. го поставил на бетонна преграда, а след това поставил белезници на подсъдимия. Подс.Р.И. обяснил на свид.Д., че от дълго време имали конфликт със зет си, тъй като тормозил физически и психически дъщеря му и децата й. Според думите на подсъдимия те били преминали през всички законови средства да го спрат, включително и през съд, но зет му не се отказвал и продължавал да ги тормози. Р.И. още споделил, че в този ден пак дошъл и посегнал на дъщеря му. Казал, че изкарал пистолета, подгонил го в сградата и, че е стрелял още вътре в коридора на същата. След това го застигнал и прострелял няколко пъти. Твърдял, че револвера е законно притежаван от него, че впоследствие изхвърлил гилзите от барабана до трупа и изчакал да дойде полиция, за да се предаде. Междувременно на място пристигнал и синът му - св.Й. И.. По това време пристигнала линейка, била констатирана смъртта на Н. И. от лекар и местопроизшествието било запазено от Д. и Т. до идване на дежурна група.

Бил извършен оглед на местопроизшествие /д.п. т.1 л. 75-79 и 86-107/ в КК „Чайка“ 527 №57 , при който били фиксирани чрез описване и фотографиране, мястото, на което е намерен пострадалия, ведно с намиращите се там предмети и петна от червено-кафяво вещество с различни форми и размери. Били фиксирани всички видими наранявания. С протокола за оглед били иззети следи и вещи, подробно и описани в обстоятелствената му част, а именно : 4бр. гилзи с дължина от 3,5 см /обекти №2, 3 и 4/ и дължина З см /обект №5/; 1бр. патрон с обозначения S&B MAGNUM 357 /обект №6/. След вдигане на трупа на асфалта на мястото, където е лежал, от 3 обособени петна с неправилна форма и тъмночервен цвят и размери 5/10 см, 10/15см и 10/25 см, иззети с тампон /обект №9/; поставен на ръба на бетонната ограда, револвер „SMITH & WESSON”, калибър 357 и №DCV563560PD, без патрони в барабана - с 5 празни гнезда /обект №7/ от вътрешността на двора, в западна посока от множество червеникаво-кафяви пръски в периметър 50/20см,  иззети с тампон обтривка  /обект №8/; от прага, върху теракотен под във вътрешността на кооперацията, от пръски със засъхнала червеникавокафява субстанция, иззети с тампон  обтривка и физиологичен разтвор /обект № 10/; от стъпала - пътечка от пръски със засъхнала червеникавокафява течност,  иззети с обтривки /обект № 11/; от последното стъпало, на площадка на 1-ви жилищен етаж от множество засъхнали пръски и петна с червеникавокафяв цвят иззети с обтривки /обект № 12/;  отвор с неправилна форма в стена с размер 9/13 см /обект № 13/; под обект № 13 на пода - 1бр. проектил с размери 9/17мм /обект №14/ и в апартамент №4 от бежова платнена чанта намираща се на закачалка зад входната врата - 1бр. разрешение за носене и употреба на оръжие серия С №0352053 на името на Р.В.И. ЕГН ********** /обект № 15/.

В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на труп /д.п. т.1, л. 81-82/, при който били фиксирани чрез описване нараняванията по трупа на Н. И.. По време на същия били иззети куршуми /проектили/, дрехи и биологичен материал, описани като обекти от № 1 до № 8 .

В 20,38 ч. на 23.08.2015 г. Г. Т. изпробвал подсъдимия за алкохол с Алкотест Дрегер 7510 №ARBB 0011 /проба № 25016/, който отчел 1,22 промила. Била съставена и докладна записка /т.3, л.366 д.п./. В 22,45 ч. подс.Р.И. бил освидетелстван от лекар и взета от него кръв за алкохолна проба, за което бил съставен надлежен протокол / т.2, л. 259 д.п./

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебномедицинска експертиза на трупа на Н. И. /д.п. т.2 л.163-170/ от заключението на която е видно, че:

I. Налични четири отделни огнестрелни наранявания както следва:

1. Пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана № 5 на гърба отдясно и изходна рана на шията отпред в ляво /рана № 1/ и раневи канал с посока отзад напред отдясно наляво и отдолу нагоре, преминаващ през дясната лопатка, 6-то дясно ребро, горния лоб на десния бял дроб, първо дясно ребро, меките тъкани в долната част на шията и лявата сънна артерия;

2. Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана № 2 и къс раневи канал с посока хоризонтално отдясно на ляво подкожно под дясната ключица, в който се установяват елементи от стоп-патрон.

3. Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана № 3, през 11-то ляво ребро, ляв бъбрек, 11-ти гръден прешлен и 10 дясно ребро, меки тъкани на гърба, завършващ с метален проектил и посока на раневия канал е странично отляво надясно назад, почти хоризонтално и леко надолу.

4. Пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана № 4 на корема отляво, и раневи канал през коремната кухина, надлъжните мускули отдясно до гръбначния стълб, 9-то дясно ребро, през дълбоката мускулатура на гърба до изходна рана № 6, в която се установява проектил, посоката на раневия канал е отпред назад, отляво надясно назад и отдолу нагоре;

• Анемия на кожата и вътрешните органи;

•Ограничени охлузвания по ляво коляно и горната част на дясната подбедрица отпред.

II.  Причината за смъртта на Н. И. е остра кръвозагуба вследствие на масивен външен и вътрешен кръвоизлив от разкъсани съдове и органи по хода на огнестрелните наранявания, установени по тялото.

Видът и особеностите на кожните рани и оформените през тъканите раневи канали показват, че нараняванията са от четири отделни изстрела.

Три от образуваните раневи канали са с характеристика да са от действие на металните проектили на бойни патрони. Входните рани за тези наранявания са съответно една на гърба/ № 5/ с изход на шията отпред/ рана № 1/. Второто нараняване в лява хълбочна област / №3/, завършващо сляпо с проектил подкожно на гърба в дясно, и третото с вход лява коремна област / № 4/ и изходна рана на гърба в дясно, в която е открит проектил/ № 6/.

Изключение е нараняването на гърдите в дясно/ № 2/, завършващо сляпо с къс канал, в края на който се откриват елементи от стоп- патрон.

Около и в четирите входни рани не се откриват морфологични белези за действие на допълнителните фактори за изстрел от  упор или близко разстояние.

Оформените раневи канали са преценени при изправено положение на тялото и на съответната височина от нивото на петите. В случая при всяко едно от нараняванията направлението на раневите канали е различно, което показва динамика и промяна на позициите на тялото на пострадалия при получаване им. Съдейки по кръвонасяданията в меките тъкани и мускули на гърба и шията, както и по бледността на трупа и вътрешните органи, всички увреждания са причинени приживе. След получаване на всяко едно от нараняванията е било възможно пострадалият да промени позицията си, да се придвижи на известно разстояние и да извърши други действия. Най-голяма загуба на кръв и най-тежки увреждания са по хода на пронизващото нараняване с входна рана на гърба/ № 5/ и изходна на шията в ляво/№ 1/, където подлежащо е разкъсана лявата сънна артерия. Смъртта е настъпила за кратко време, в порядъка на няколко минути след получаване на това увреждане.

III. Само по характеристиката на раните не може с категоричност да се даде точна последователност на нараняванията. Появата на кървене е веднага след първото нараняване. Уврежданията по дрехите под формата на дефекти в отделните им части съответстват на тези по трупа.

IV. Установените охлузвания по кожата на долните крайници са резултат от удар с или върху твърди тъпи и ръбести предмети много кратко време преди настъпване на смъртта. Те могат да се получат и при падане върху колене предвид вбитите песъчинки по засегнатите повърхности.

V. В близките часове преди смъртта си пострадалият не е употребил алкохол.

 

Допълнителна съдебно медицинска експертиза /л.307, т.2 от д.п./ от заключението на която е видно, че:

I. Установени са четири отделни огнестрелни наранявания, както следва:

1. Пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана на гърба отдясно на височина 139 см и изходна рана на шията на 145 см отпред в ляво и раневи канал с посока отзад напред отдясно наляво и отдолу нагоре, преминаващ през дясната лопатка, 6-то дясно ребро, горния лоб на десния бял дроб, първо дясно ребро, меките тъкани в долната част на шията и лявата сънна артерия;

2. Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана на височина 141 см и раневи канал с посока хоризонтално отдясно на ляво подкожно под дясната ключица, в който се установяват елементи от стоп-патрон.

3. Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана на височина 116см, през 11-то ляво ребро, ляв бъбрек, 11-ти гръден прешлен и 10 дясно ребро, меки тъкани на гърба, завършващ с метален проектил и посока на раневия канал е странично отляво надясно назад, почти хоризонтално и леко надолу.

4. Пронизващо огнестрелно нараняване с входна рана на височина 101см на корема отляво, и раневи канал през коремната кухина, надлъжните мускули отдясно до гръбначния стълб, 9-то дясно ребро, през дълбоката мускулатура на гърба до изходна рана на 131см, в която се установява проектил. Посоката на раневия канал е отпред назад, отляво надясно назад и отдолу нагоре;

По тялото още са установени ограничени охлузвания на кожата по ляво коляно и горната част на дясната подбедрица отпред.

Смъртта е настъпила в резултат на остра кръвозагуба следствие получените огнестрелни наранявания.

По хода на един от образуваните раневи канали с входна рана №5 на гърба и изходна рана № 1 на шията е засегнат централен кръвоносен съд-лява сънна артерия. Това определя пронизващото огнестрелното нараняване като водещо при смъртния изход и също самостоятелно неминуемо би довело до смъртен изход. Темпът на настъпване на смъртта след прекъсване на сънната артерия е от порядъка на няколко минути. Според комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза това нараняване е получено след втори изстрел, в коридора на първи етаж на жилищната кооперация и е последващо на това със стоп-патрона. Двете преминаващи през коремната кухина наранявания са определени като резултат на изстрели, възпроизведени извън сградата и там където е окончателното положение на тялото. Предвид приета последователност на изстрелите и това, че всички наранявания са с белези за прижизненост, емпирично времето на настъпване на смъртта се ограничава в интервала между втория и четвъртия изстрел. По медицински път не би могло с точност да са посочи времето между нараняването със стоп патрона и водещото огнестрелно нараняване. Смъртта е настъпила бързо. Прекъсването на кръвотока през едната сънна артерия води до резки нарушения в общото и мозъчното кръвообращение - две-три минути, след което може да настъпи пълна загуба на съзнание. Засегнатият в случая артериален съд е от голям калибър с кръвоток приблизителен на този в аортата и, за да се получи събраното количество кръв от 1600 мл в гръдната кухина, са необходими не повече от 2-3 минути. За приблизително такъв период от време и пострадалият могъл да изпитва болка и да възприема случващото се.

В съдебно заседание заключението се поддържа, като се разяснява, че времето за настъпване на смъртта е сравнително кратко, особено след получаване на изстрела, прекъснал сънната артерия - получава рязко падане на кръвно налягане, загуба на съзнание и смърт в рамките на не повече от 2-3 минути, възможно е и доста по-кратко. В този смисъл болка е изпитвана и от стоп-патрона и от всеки един от изстрелите, но след получаване на това нараняване, смъртта е настъпила в рамките на минута и нещо.

 

Съдебно медицинска експертиза  за освидетелстването на подсъдимия Р.И., които дават заключения, че :

·        № 841 л. 237, т. 2 д.п./ се касае за мъж на 57 г., правилно развит за възрастта, при прегледа на който не се установяват травматични увреждания. Липсата на такива не изключва извършването на описаните в предварителните данни действия.

·        № 63/2016 г. л. 245, т. 2 от д.п./ от медицинска документация се установява  че Р.В.И. е страдал от полипи в областта на дебелото черво /сигмоидно и право черво/, по повод на което през 2014 г. е проведено оперативно лечение с отстраняване на полипи. Установени са вътрешни хемороиди в напреднала степен на развитие, доброкачествен тумор на ляв надбъбрек, двустранна бъбречнокаменна болест, хипертонична болест, захарен диабет II тип.

Съдебно медицинска експертиза  за освидетелстването на В.Р.И. /л. 254, т. 2 от д.п/, от заключението на която е видно, че се касае за жена на 33 год., при прегледа на която не се установени следи от травматични увреждания. Липсата на такива не изключва хващане с ръце в указаното време. Реално при нанасяне на удари със значителна сила в областта на горните крайници и корема биха се реализирани кръвонасядания и други, каквито не са установено по време на прегледа.

В съдебно заседание заключението се поддържа, като се разяснява допълнително, че болката е субективно усещане, а увреждането е обективно, което се установява по време на прегледа. Може да има много сериозна болка, която да се представя така, без да се установява травматично увреждане. Може да са нанасяни удари, но с значително по-слаба степен и тези удари да не причинят реализирането на травматични увреждания, които да не се установяват обективно при клиничния преглед.

 

Комплексна физикохимична и балистична експертиза /№ 15/БАЛ-178, - л. 187, т. 2 д.п. от заключението на която е видно, че:

• Представеният за изследване Обект № 7 е револвер марка „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. 357 MAG, е с № DCU5635, предназначен за стрелба е патрони кал. .357 MAG и кал. .38 SPL. Револверът е фабрично произведен от оръжейната компания „SMITH & WESSON“, САЩ. Той е технически изправен и годен да произведе изстрели. С револвера е стреляно след последното му почистване.

• Представените за изследване Обекти с № № 2, 3 и 4 са 3 бр. гилзи, части от патрони кал. .357 Magnum, предназначени за стрелба с револвери кал. 357 Magnum. Гилзите са били стреляни е представения за изследване револвер „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, с № DCU5635.

• Представеният за изследване Обект № 5 е 1 бр. гилза, част от „стоп“ патрон кал. .38 Special, предназначен за стрелба с револвери кал. .38 Special и кал. .357 Magnum. Гилзата е била стреляна е представения за изследване револвер „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, с № DCU5635.

• Представените за изследване Обекти е № 7 и № 14 са 3 бр. куршуми, части от патрони кал. 357 Magnum, предназначени за стрелба е револвери кал. .357 Magnum. Куршумите са изстреляни от представения за изследване револвер „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, е № DCU5635.

• Представеният за изследване Обект № 8 е 1 бр. торбичка от текстилен материал пълна с оловни сачми и 1 бр. надбарутната тапа - части от „стоп“ патрон кал. 38 Special, предназначен за стрелба е револвери кал. 38 Special и кал. 357 Magnum, включително и с предоставения за изследване револвер.

• Представеният за изследване Обект № 6 са 1 бр. гилза и 1 бр. куршум, части от патрон кал. .357 Magnum, предназначен за стрелба е револвери кал. 38 Special и кал. .357 Magnum, включително и с предоставения за изследване револвер. Същите са били част от патрон с който е проведена експериментална стрелба при изготвянето на ЕС № 376/25.08.2015 г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР - Варна, чрез която е установена годността на патрона за употреба по предназначение.

• В обтривката от цевта на револвера „Smith & Wesson“, кал. .357 с № DCU5635 -Обект № 7, се регистрираха множество капсулни микрочастици с два състава: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/, Ва /барий/ и РЬ /олово/, Sb /антимон/, Ва /барий/. Регистрират се и множество частици с непълен състав: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/.

• В обтривката от лявата ръка на Р.В.И. не се регистрираха капсулни микрочастици. В обтривката от дясната ръка на Р.В.И. се регистрират три капсулни микрочастици със състав: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/, Ва /барий/, две със състав: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/ и една индикативна микрочастица със състав: РЬ /олово/, Ва /барий/.

• В обтривката от лявата ръка на Н. Жечков И. се регистрират три капсулни микрочастици със състав: РЬ /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/, Ва /барий/, две със състав: РЬ /олово/, Sb /антимон/, Ва /барий/. В обтривката от дясната ръка на Н. Жечков И. не се регистрират капсулни микрочастици.

• Съставите на капсулните микрочастици регистрирани по дясната ръка на Р.В.И. и по лявата ръка на Н. Жечков И. съвпадат с тези, регистрирани в цевта на револвера „Smith & Wesson“, кал. .357 с № DCU5635 - Обект № 7.

• Определянето на разстоянието, от което е произведен изстрел става посредством изследване на следите от допълнителните фактори при изстрела /пламък, барутни, капсулни и метални частици и др./ върху първата преграда /обикновено дрехи/ и сравнението им с резултати получени при експериментална стрелба срещу мишени от различни дистанции с инкриминираното оръжие и боеприпаси.

В съдебно заседание заключението се поддържа. Вещите лица го допълват  в следния смисъл:

• Гилзата обект № 2 е производство на завод „Първи партизан“ - Сърбия с обозначение ППУ.357.Магнум, 2 броя от гилзите обекти №3 и №4 с обозначение S&В.357.МАГ, което оказва, че са производство на завод „Селер Белот“ - Чехия,  4 - тата гилза е с обозначение „Меско 38 специал“, което указва, че е производство на завод „Меско“-Полша. Всеки производител по принцип публикува в сайта мощността на кинетичната енергия и начална скорост на произведените от тях боеприпаси на определени дистанции. Между патрони от един и същи калибър, но различни производители съществуват леки разлики в начална скорост и кинетична им енергия, но отклонението е минимално.

• Не може да се посочи разположението на двете тела. За следите по ръката на пострадалия е възможно да се получат при изстрел с конкретното оръжие до 1.20 м.

• Боеприпас 357. Магнум сравнен със сроден, широко известния калибър 9х18 за пистолет Макаров е по-мощен. По-мощен е от боеприпаса за пистолет Макаров, но е по-малко мощен от патроните за нарезни карабини. Съотносим е, малко по-мощен е и от патрони 9х19 Парабелум.

• Обект № 6 е бил предоставен като гилза и куршум, които са били част от патрон, с който е прилагана експериментална стрелба при изготвянето на експерта справка 376/2015 г. на БНТЛ при ОД на МВР-Варна, т.е. не е предоставян патрон. 

• Върху годността на патрона влияе условията на съхранение. Ако е във влажна среда е възможно да не бъде годен за стрелба, да корозира, да се навлажни барута и да не може да бъде изстрелян. Не е изследван кобур. По-скоро годността на патрона зависи от условията, в които е съхраняван, дали в каса, дали в закрито помещение, дали е бил подлаган на атмосферни условия, дъжд, влага.

• В цевта на оръжието състава от боеприпаса е едни и същ и газовия поток, който се носи напред, носи същите частици. Ако дадено лице е на пътя на газовия поток, е нормално то по него се отложат частици със същия състав. Възможно е тези частици да са попаднали по ръцете на човек, ако той е пипал раната си, по нея също се отлагат частици. Не може да се твърди дали са от разстояние между стрелеца и пострадалия и как те точно са попаднали върху ръцете на пострадалия. Обикновено по повърхността на оръжието по дулото му остават капсулни частици, възможно е т.н. вторичен пренос. Не може да се каже с категоричност дали следите са от обсега на газовия поток или от вторичния пренос, защото не може да се каже дали има разлика в количествен аспект.

• Не може да се каже дали вида на кобура оказва влияние на револвера по отношение въздействието на околната среда. 

• Не може без експерименти с конкретен револвер при конкретен патрон при конкретни условия, да се каже, дали е възможно иглата на ударника да остави следа, без да е произведен изстрел. Теоретично е възможно.

• В експертизата не е описван с какво действие е спусъка е револверът - единично или двойно. Револверът е с 5 заряден барабан, лявовъртящ се, т.е. при взвеждане на ударното чукче гнездото, което се намира срещу цевта и ударника се завърта посока наляво и при достигане на чукчето до крайно задно положение на мястото на това гнездо идва следващото поред.

• Обикновено при револверите има по-голям брой неуплътнени участъци и би трябвало върху ръцете и дрехите на човек, произвел изстрел да останат по-голям брой частици в сравнение с  пушки и пистолети. Това не е свързано с излизането на гилзата, където има обратен реверсивен газов поток, който се отлага по ръцете.

• Съществуват различни проучвания и експерименти, като се установява напр. куршумът трябва да притежава енергия минимум 80 джаула, за да може се нанесе смъртоносно поражение. При по-малка енергия ще нанесе различни наранявания - само повърхностно охлузване, разцепване на кожата, но точно при каква енергия,  зависи от вида на използвания боеприпас.

• Различните производители, предвиждат различна начална скорост, но тя е доста по-висока от тези 80 килоджаула. Тя е от порядъка на 400 м/сек - това е около 400 килоджаула. 

• Година на производство не може да се определи, т.к. няма обозначение на гилзите .

• При провеждането на идентификационното изследване на гилза, първо се установяват наличието на следи, годни за провеждане на последващо изследване. За да са годни следите, трябва да има изявени достатъчно индивидуални признаци. В случая е револвер, има следа от ударника на оръжието. При установяване на годни следи се провежда експериментална следа, ако има заподозряно оръжие. Задължително всяка гилза се сравнява с другите експериментални гилзи. Ако  ударника удари два пъти на едно и също място би трябвало да има различен по характер следа. Ако в настоящия случай е намерен такъв образец, който да е различен това ще е отразено в експертизата. Когато има 2-3 следи от ударника се отразява, дописва и заснема. Характеристиката на този микрорелеф, ако беше ударен два пъти капсула, ще има наслагване и картината по-скоро не би била същата. Зависи и дали гилзата ще бъде завъртяна по същия начин.

 

Комплексна медико-балистична и физико-химична експертиза / №16/БАЛ-71, л. 212, том 2 д.п./ , от заключението на която е видно, че:

1. Н. И. е получил четири огнестрелни наранявания - едно пронизващо и три слепи с извадени проектили от тялото му;

2. На местопроизшествието са намерени и иззети 4 бр. гилзи, които били са стреляни е револвер „SMITH & WES SON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, е № DCU5635. Една от гилзите е от „стоп“ - патрон, а останалите три от бойни. Намерен е и 1 бр. патрон кал. .357 MAG. Барабанът на револвера „SMITH & WES SON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, е № DCU5635 е с вместимост 5 бр. патрони;

3. На местопроизшествието е намерен и иззет 1 бр. проектил /от стената в коридор на 1-ви етаж/, който е бил изстрелян от револвер „SMITH &WESSON“, мод. 360 PD, кал. 357 MAG, c №DCU5635;

4. При аутопсията на труп от 24.08.2015 г. са иззети 2 бр. проектили, които са били изстреляни от револвер „SMITH & WESSON“, мод. 360 PD, кал. .357 MAG, с № DCU5635, както и 1 бр. торбичка и 1 бр. надбарутна тапа от „стоп“ патрон;

5. На местопроизшествието са установени пръски и петна от червеникаво кафява материя, намиращи се до входната метална врата където е намерен трупа на пострадалия, във входа на сградата, стъпалата и на площадката на 1-ви жилищен етаж.

6. На базата на получените резултати и събраните материали по делото, като се вземат в предвид динамиката на ситуацията, подвижността на човешкото тяло, локализацията на входните огнестрелни рани и направлението на раневите канали може да се направи извод, че:

• Огнестрелното нараняване, на гърдите в дясно, с входна рана № 2 в което се установяват елементи от „стоп“-патрон е възможно да се получи при различни положения на пострадалия - изправен, клекнал, легнал или някое междинно на тях положение, като стрелящият е бил пред пострадалия и леко в дясно. Възможно е това да е било първото нараняване, като в момента на изстрела пострадалия е бил с лице и леко обърнат е дясното си рамо към стрелящия, а дулото на револвера е било на нивото на гърдите му, на разстояние между 50 и 100 см от него;

• Пронизващото огнестрелно нараняване с входна рана № 5 на гърба отдясно и изходна рана на шията отпред в ляво /рана № 1/ е получено в коридора на етаж 1, като след напускането на тялото на пострадалия, проектилът е проникнал в стената на коридора от където е изваден. Като се вземе предвид посоката на проникване в стената, при получаване на нараняването пострадалия е бил с наведено напред тяло, обърнат с гръб и завъртян леко надясно към стрелящия. Дулото на оръжието е било на разстояние по-голямо от 120 см от гърба на пострадалия. Възможно е това да е второто нараняване;

• Нараняването с входна рана № 3, отзад в страни, в лява поясна област, е възможно да е получено при паднало на терена и завъртяно леко на дясно тяло на пострадалия. Дулото на оръжието е било на разстояние между 60 и 120 см, над и леко зад тялото на пострадалия, като асфалтовата настилка се е оказала допълнителна преграда и не е позволила на проектила да напусне тялото, а да завърши сляпо в края на раневия канал и да причини охлузването на кожата в долната част на гърба в дясно. Не се изключва възможността нараняването да е получено и при други положения на пострадалия - изправен, приведен, клекнал, или някое междинно на тях положение, като оръжието е било в ляво и зад пострадалия;

• Нараняването с входна рана № 4, на корема отляво, най-вероятно е получено при паднал по гръб на терена пострадал. Дулото на оръжието е било на разстояние от около 120 см, а стрелящият да е бил пред краката му и леко вляво, като асфалтовата настилка се е оказала допълнителна преграда и не е позволила на проектила да напусне тялото, а само да разкъса кожата и тениската.

• Местоположението на пръските и петна от кръв и пробойната върху стената от куршум, дават основание на настоящата експертиза да допусне, че първият/те изстрели са били в сградата, след което пострадалия се е придвижил по стълбището надолу, напуснал е сградата и е паднал до входната метална врата на двора.

            • Не е възможно да бъде установено точното време между първия и последния изстрел. Смъртта на Н. И. е настъпила за кратко време, но не моментално, в порядъка на няколко минути, през които той е могъл да извършва активни движения и да се придвижва. Имайки предвид морфологията на нараняванията /описани в аутопсията на трупа/, всички те са причинени приживе. Няма морфологични данни по установените огнестрелни увреждания, някой от изстрелите да е произведен след смъртта на И..

 

Химическа /токсикологична/ експертиза / л. 264, т. 2  д.п. от заключението на която е видно, че :

От извършените изследвания на предоставената проба кръв от трупа на Н. Жечков И., ЕГН **********, не се установява алкохол /етанол/, на наркотични / упойващи и токсични вещества и медикаменти.

Предоставената за анализ проба е съхранявана крайно дълъг период от време при условия, които не са адекватни за съхранение на биологична проба за токсикологичен анализ В настоящия случай са налице обективни признаци на разлагане на пробата, което компрометира изследването за медикаменти, които са особено нестабилни. При тези обстоятелства, получаването на положителен резултат може да се приеме за обективен, но при отрицателен резултат от извършеното изследване - както в настоящия случай - експертизата не може да даде категоричен отговор за присъствие на наркотични вещества и медикаменти към момента на пробовземане.

В съдебно заседание заключението се поддържа, като вещите лица дават следните разяснения:

 

Съдебномедицински  експертизи на веществени доказателства, които дават следните, заключения:

• заключение /№ 15/БТМ-312, л. 198, т.2 д.п./: По обекти № № 1,2,3,4 / обтривки 3 бр. от различни части на револвер и револвер/ не се доказва кръв.

• заключение /№ 16/БТМ-63, л. 225 т.2 д.п.: кръвногруповата принадлежност на Н. И. е 0/алфа,бета /. В кръвта сравнителен материал от Р.И. се установяват алфа аглутинини. Алфа аглутинини се съдържат в кръвта на лица от кръвна група В/алфа/ и 0/алфа,бета/.

Обектите иззети : от оглед на труп от 24.08.2015 г. ЕС №73/04.09.2015 г.; Обект №1 нокти от лява ръка на Н. Жечков И. ЕГН **********; Обект №2 нокти от дяна ръка на Н. Жечков И. ЕГН **********; Обект №3 бежови къси панталони; Обект № 4 черна тениска; Обект №5 сиви боксерки; Обект №6 тъмнозелени сандали; И от оглед на местопроизшествие от 23.08.2015 г. ЕС № 75 / 03.09.2015 г. ; Обект №8 обтривка от множество червено кафеникави пръски с периметър 50/20 см; Обект №9 обтривка от три бр. обособени петна с неправилна форма с тъмночервен цвят и размери 5/10 см, 10/15 см 10/25 см; Обект№10 обтривка от пръски от засъхнала червено кафява субстанция;  Обект №11 обтривка от пръски пътечка от засъхнала червено кафява течност; Обект №12 обтривка от множество пръски и петна с червено кафяв цвят са изследвани и описани подробно в експертни справки № 72 от 03.09.2015г. и № 73 от 04.09.2015 г. на Й. Й.ов и Валентин Василев в БНТЛ при ОД МВР гр. Варна. По обекти № 3, 4 и 5/ бежови къси панталони, черна тениска и сини боксерки/ се доказва човешка кръв от кръвна група 0/алфа,бета /. По обекти №№ 1 и 2 / нокти от лява и дясна ръка на Н. И. / се доказва кръв По-нататъшни изследвания с кръвта по тези обекти не са провеждани, поради минималното количество материал, който е запазен за ДНК АНАЛИЗ. По обект №6/ тъмнозелени сандали/ се доказва човешка кръв. По обекти №№ 9, 10, 11 и 12/ обтривки/ се доказва човешка кръв от кръвна група 01 алфа, бета /. По обект №8 / обтривка / се доказва човешка кръв.

Човешката кръв по обекти №№ 3, 4, 5, 9, 10, 11 и 12 / бежови къси панталони, черна тениска, сиви боксерки, обтривка от три бр. обособени петна с неправилна форма е тъмночервен цвят и размери 5/10 см, 10/15 см 10/25 см, обтривка от пръски от засъхнала червено кафява субстанция, обтривка от пръски пътечка от засъхнала червено кафява течност и обтривка от множество пръски и петна е червено кафяв цвят/ може да произхожда от Н. И..

Съдебномедицински  експертизи на веществени доказателства по ДНК профилиране, които дават следните заключения:

• заключение  /№ 15/ДНК-443, л. 203, т. 2 д.п. : За изследвания биологичен материал обтривката от спусъка и дръжката на револвер „Smith & Wesson” /обект № 1/ се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада с ДНК профила на Р.В.И.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако генетичният материал е оставен от друг, освен Р.В.И., е 1 на 90 000 000 000 000 000 . За изследвания биологичен материал – обтривка от цевта на револвер „Smith & Wesson” /обект № 2 / се установява смес на генетичен материал с ниски нива, която не може да бъде интерпретирана и няма идентификационна стойност.

• заключение /№ 16/ДНК- 204, л. 231, т. 2 д.п./: За изследваната човешката кръв по обекти №№ 1, 2 и 3 /отривки, с надписи: „обект № 8“, с надпис: „обект № 10“, „обект № 11), се определя един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада с ДНК профила на Н. Жечков И., ЕГН: ********** (обект № 4). Вероятността да се установи този ДНК профил, ако генетичният материал е оставен от някой друг, освен Н. Жечков И., е 1 на 220 000 000 000 000 000 000

Изследваната човешка кръв по отривките /обекти №№ 1, 2 и 3/ произхожда от Н. Жечков И., ЕГН: ********** /обект № 4/

В съдебно заседание заключенията се поддържат.

Съдебно психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс.Р.И., /л. 272, т. 2 д.п./ която дава заключение в следния смисъл:

• Не се установяват психично заболяване, което да удовлетворява критериите за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието нито към момента на инкриминиране на деянието, нито към момента на изготвяне на експертизата.

• Не е имало пречки от медицински характер, които да са ограничавали И. от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В свидетелските показания няма описание за дезорганизирано психотично мотивирано поведение или за качествени или количествени нарушения на базисните психични годности, които да пречат на освидетелствания да разбира свойството и значението и да ръководи поведението си.

• Освидетелстваният е с нормален интелект, нормални паметови възможности, няма качествени и количествени нарушения на базисните психични годности, което дава основание да се приеме, че същият е със запазени психични годности правилно да възприема фактите, имащи значение за наказателното производство, да дава достоверни обяснения в качеството на обвиняем, ако желае.

• Към момента на извършване на деянието алкохолно опиване е от лека към средна степен /1.75%0 /. Според формулата на Видмарк концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Р.И. към 17.00 на 23.08.15год. е била 1.75 ‰. По правило значимата алкохолна интоксикация не допуска интерпретация в посока на физиологичен афект. В този контекст алкохолната интоксикация може сама по себе си да доведе до снижаване прага на раздраза, силно намаляване на контрола върху импулсите, погрешна, но не болестна преценка на ситуацията, вкл. опасността, както и гневно дисфорични нагласи. Макар част от описаните признаци да са налични при физиологичен афект в случая на Р.В.И., не могат да се установят описаните в литературата характерни фази и симптоми, които да удовлетворят диагностицирането на такова състояние.

• Употребата на алкохол по правило изключва квалификацията по смисъла на чл.118 от НК.

• Въпреки, че алкохолът намалява количествено задръжните процеси, в конкретния случай не може да установи качествена промяна на психичните годности породена от етанол /патологично алкохолно опиянение, хаотично помрачение на съзнанието и сумрачно помрачение на съзнанието/. В този смисъл освидетелстваният е бил с намалени, но не отсъстващи годности да ръководи постъпките си, т.е. улеснен при извършване на деянието.

• Извън компетентността на вещите лица е да определят законосъобразността на действията И. в конкретната ситуация, както към момента на деянието, така и въобще.

Психологически портрет на Р.В.И.: Защитни тенденции, скриване на индивидуално-психологични особености, които могат да представят освидетелствания в негативен аспект, както и силен контрол над поведението. Постоянство, консерватизъм, акцентуация на характера и заострени индивидуално-психологически черти, реагира сензитивно, чувствителност към средови фактори, склонен към прибързани решения, настроението зависи от обкръжението, избирателен в контактите, подозрителен, скептичен към оценките на другите. Водещи са избягване на неуспехите, стремеж да намери социалната си ниша, постигане на достижения. Стил на междуличностно поведение - избягване на конфронтации. Стил на мислене – вербално-аналитичен. Много контролиращ се индивид. Склонност към прикриване на проблеми. Силни защитни нагласи и настойчиво поддържане на фасада на адекватност и контрол. Социално-желателно поведение. Слабо заинтересован или без специално внимание към тялото и здравето си, емоционално отворен и балансиран, реалистичен и разбиращ /ориентиращ се в нещата/. Черти като усамотен, затворен, стеснителен,тъжен, липсва му енергия, с невъзможност за концентрация, с физически оплаквания и проблеми със съня. Черти като самоуверен, не изпитва несигурност, чувства се спокойно и комфортно,   постоянен   и   ефективен,   конвенционален   и консервативен, самоконтролиращ се. Индикира неподвижност, липса на енергия за справяне с ежедневните активности, склонност да се избягват другите хора и емоционална скованост. Не приема враждебните или агресивни импулси и действия. Отрича агресивните и враждебните си импулси. Чувства се комфортно в общуването с другите. Дава си вид, че малко го интересува мнението, оценките и възприемането му от страна на другите. Често е нетърпелив и раздразнителен в междуличностните отношения. Сдържаност /задръжки/, физическо заболяване, чувство за неспособност да се справи с външен натиск. Лошо себепознание и трудности в адаптацията в проблемни ситуации. Ригидно приемащ и подкрепящ, налице тенденция да вижда себе си и да бъде описван от другите като стремящ се да постигне значимост чрез собственото си поведение, надежден, с усещането за интегрираност и отговорност към групата. Към момента на извършване на деянието е бил в средна степен на алкохолно опиване, което опиване максимално е улеснило при извършване на деянието, поради намаления контрол върху задръжките.

• Има данни, които подкрепят тезата за продължителни конфликтни сложни отношения между Р.И. и Н. Ж., което е основание да се приеме кумулиране на негативни емоционални преживявания, които не достигат до разгръщане на фазите и симптомите на физиологичен афект.

 

Допълнителна съдебно психиатрична и психологична експертиза /л. 408, т. 3 д.п./ от чийто заключение е видно:

Физиологичният афект е особено състояние на съзнанието с изключително силно, внезапно настъпващо, бурно протичащо, краткотрайно чувство, предизвикано най-често от преживяване на застрашеност и/или унижение, което намалява количествено, но не променя качествено базисните психични годности на индивида.

Физиологичният афект има типично развитие в поредни фази и се дължи на определена констелация от предпоставки, условия и фактори, които предшестват количественото изменение на съзнанието.

Обикновено в момента на пиковия афект се преживява недиференцирано крайно изразено смесено чувство на силен страх, гняв, омраза, ужас и ярост. При анализа на данните от делото не се установяват клинични симптоми, удовлетворяващи динамиката и развитие на физиологичен афект /консенсус за физиологичният афект/. Макар част от описаните признаци да са налични при физиологичен афект, в случая на Р.В.И. не могат да се установят описаните в литературата характерни фази и симптоми, които да удовлетворят диагностицирането на такова състояние:

• При освидетелстваният има употреба на алкохол, което е изключващ критерий. За развитие на физиологичен афект не се допуска употреба на алкохол и психоактивни вещества, но употребата на алкохола се явява улесняващ фактор, затрудняващ волевия контрол.

• Взаимоотношенията между В.Р.И. и Н. Ж. И. са конфликти, а Р.В.И. е бил свидетел на такива отношения и в подкрепа на това  са водените правни процедури.

• Въпреки, че конфликтната ситуация по време на инкриминираното деяние има характеристиката на неочаквана, то тя се базира на хронични конфликтни отношения.

• Поведението на освидетелствания преди, по време и след деянието е логично изводимо и разбираемо и в значителна степен подредено, което отхвърля хипотезата за физиологичен афект. Декларираната при първоначалните разпити ситуация със стеснение на съзнанието „всичко ми е като в мъгла“ не се потвърждава при последващи разпити, при които се открояват редица детайли, за който разказва И.. Макар, че загубата на спомен няма експертна стойност.

• Няма описание за наличие на постафектно състояние, характеризиращо се с релаксация, умора, снижена активност, апатия и субективно чувство на облекчение и с невъзможност човек да извърши активни действия, което се подкрепя от свидетелските показания и на обвиняемия /качва се по стълбите и казва на дъщеря си да се обади на 112, обажда се по телефон след убийството и казва какво е направил, изчаква полицията/.

• Нанесените травматични увреждания по тялото на пострадалия, както и данните, че изстрелите започват в антрето на апартамента и приключват на входа на сградата, който се намира два етажа по-надолу, както и изстрелите нанесени отпред и отзад са доказателство за липсата на автоматизирани поведенчески действия, характерни за физиологичния афект.

• Няма описания за наличие на външни /психофизиологични/ признаци на афекта, няма и типичните за физиологичен афект предпоставки - хронично безсъние, недохранване, или изтощения поради тежка телесна болест. При освидетелствания е установено наличие на захарен диабет, който е компенсиран и в състояние на ремисия /телесно здраве/, което също отхвърля хипотезата за физиологичен афект.

• По правило значимата алкохолна интоксикация не допуска интерпретация в посока на физиологичен афект. В този контекст се установява, че алкохолната интоксикация може сама по себе си да доведе до снижаване прага на раздраза, силно намаляване на контрола върху импулсите, погрешна, но не болестна преценка на ситуацията, вкл. опасността, както и гневно дисфорични нагласи. Макар част от описаните признаци да са налични при физиологичен афект в случая на Р.В.И., не могат да се установят описаните в литературата характерни фази и симптоми, които да удовлетворят диагностицирането на такова състояние. В този ред на мисли емоционалните реакции и отслабването контрола върху гневноагресивните импулси могат в най-голяма степен да се причислят към състояние на обикновено алкохолно опиване /Ebrietas simplex/.

Към момента на извършване на деянието алкохолно опиване е от лека към средна степен . Според формулата на Видмарк концентрацията на алкохол в кръвта към 17.00 на 23. 08. 15 е била 1.75 промила. Опиването от алкохол включва различни симптоми, като тяхната проявя, поява и интензивност са строго индивидуални. В оценката са включени приблизителните нива на алкохол в кръвта, при който се появяват отделните състояния. Те не трябва да се приемат като абсолютни. Има описани шест степени на промените при алкохолна интоксикация. Към момента на деянието при освидетелствания се наблюдава концентрация на алкохола 1.75 промила, което отговаря на степен летаргия. Тя се характеризира с проява на сънливост, разбиране на речта и спомнянето са затруднени, реакциите забавени, координацията на движението на тялото е силно засегната, лесно се губи равновесие, походката е нестабилна, зрението е замъглено, може да има понижение на сетивността в другите анализатори. Данните очертава, че към момента на инкриминираното деяние освидетелстваният е бил в лека към умерена степен на алкохолно опиване, което се изразява в летаргия, което кореспондира с неговите показания и на дъщеря му показания „че бил задрямал на терасата“, предвид факта, че алкохолът е мощно психоактивни вещество, което само по себе си променя базисни параметри на съзнанието и това, състояние не може да бъде физиологично, не може да се приеме, че в конкретния случай е възможно да се обсъжда физиологичен афект. Под влиянието на алкохола има редица прояви, които са сходни с тези на физиологичен афект, но отсъстват типичните фази, симптоми и състояние, които да дадат основание за оценка физиологичен афект. Физиологичният афект, включва и уплахата.

В съдебно заседание заключенията се поддържат. Вещите лица допълват, че са извършили три лични прегледа на подсъдимия. Заключението е базирано на тях и на материалите по делото. По време на изследването няма получени данни за психоза, освидетелстваният е обяснявал и при първоначалните си разпити и по-късно какво се е случило. Съществена разлика в неговите показания не са установени. Няма данни за наличие на психоза, нито на психическо заболяване, което да влияе върху промяната на неговото състояние, както след инкриминираното деяние, така и по време на изготвяне на експертизата. Възприятията принципно се променят във всеки момент, защото се променя средата. Изследването за алкохолното опиване е налично в материалите по делото. Има химическа експертиза, която казва, какво е количеството алкохол в кръвта. Съгласно теорията на Видмарк, има по 0,15 промила елиминация на час и след изчисления, вещите лица са приели 1.75 промила. Запознати са, че подсъдимият е с диабет, но е от компетентността на други вещи лица, да коментират влиянието на алкохол и медикаменти за диабет. Когато е налице физиологичен афект едно от първите неща е да липсва употреба на алкохол или други психоактивни вещества, когато има алкохол или психоактивни вещества по правило това изключва физиологичния афект, т.е. може да се говори, както е в случая, за алкохолно опиване. Има емоционални състояния, като гняв, раздраза, които може да изпитва човек в дадена ситуация, но те не довеждат до фазите и степените на физиологичен афект със всичките характеристики, които има. Има такива емоционални преживявания, които могат да бъдат включени в евентуално развитие на физиологичен афект, но поради употребата на алкохол, това се изключва категорично. Употребата на алкохол е възприета като изключващ фактор в теоретичните бази и литература. Безспорно ситуацията, която се е развила е конфликтна ситуация, а във всяка една такава ситуация има емоционални преживявания, които са свързани с гняв, раздраза и други. Налице са емоционални преживявания, но те не довеждат до наличието на физиологичен афект. От гледна точка на съдебната психиатрия и психология, когато има страх, или уплах би трябвало човек да избегне тази ситуация. Когато има разгърнат физиологичен афект, е възможно човек да извърши престъпление, но в случая няма такъв. Има описани в свидетелските показания елементи от спомена, както и липса на описано в свидетелските показания автоматични поведенчески актове, както и ограничаването на съзнанието, както и липсата на релаксация. В свидетелските показания има описано едно поведение, което е много ясно,  логично, подредено, няма данни за нещо което да навежда, че има стеснение на съзнанието, нещо което да повлияе. Фазата на релаксация е непосредствено след извършване на деянието и има описани в литературата допълнителни данни, че всъщност това е състоянието, в което се освобождава толкова много адреналин, че извършителят пада до жертвата и заспива, т.е. е налице тотално изтощение на организма. В случая няма такива данни, в случая е налице ясно поведение - качване, помолване да се обади по телефона и други. Степента на алкохола е определяно към 17 ч., но самият факт, че е употребил алкохол изключва физиологичен афект, дори и той да е в по-малкото установено количество.

Съдебно медицинска експертиза на иззета кръвна проба от подсъдимия в 22.45 ч., от която се установява, че в кръвта на същия има наличие на етилов алкохол в концентрация – 1 ‰ /промил/, което отговаря на лека степен на алкохолно опиянение.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимия и показанията на В.И.; напълно от показанията на свидетелите С.И., Ж.И., М. К.; М.А., Г.Т., И.Д., Г.П., Вилиян Савовска, В.П., Л. И.; частично от показанията на  св. Й. И., Т.Т., Е.К.; писмените доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, справка за съдимост, характеристики, копия от материали по гр. дела, данни от мобилни оператори, данни от единен център 112 и заключенията на съдебно -медицинските експертизи на труп, на живи лица и веществени доказателства, балистическа, комплексна физикохимична и балистическа, комплексна физико-химична балистическа и съдебно медицинска, химическа /токсологична/, съдебно медицинска експертиза за алкохолно съдържание, ДНК и съдебно психиатрична и психологическа експертизи.

Видно от изложеното въззивната инстанция възприема аналогична фактическа обстановка на тази, установена от първоинстанционния съд.

            При тази фактическа основа, първостепенният съд от правна страна е достигнал до правилни правни изводи, придавайки точната квалификация на стореното от Р.И.. Преди обаче въззивната проверка да навлезе в анализ на доказателствата по същество, следва да бъден даден отговор на преюдициалния въпрос дали са били допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, обуславящи отмяна на постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане.

Пред настоящия съд се поставя въпросът за допуснато ограничаване на правата на малолетните пострадали и на тяхната майка – св.В.И.. Въззивната инстанция намира за недопустимо защитата да се позовава на нарушения на чужди права. Правото на защита на подсъдимия Р.И. по никакъв начин не може да се приеме, че е пострадало от обстоятелството, че срещу него не е била конституирана още една страна, призвана да поддържа обвинението. Въпреки това въззивната инстанция по реда на служебната проверка дължи отговор дали не е било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило права на потенциални страни в наказателния процес. Отговорът на така поставения въпрос е отрицателен по следните съображения:

Производството по НОХД № 1605/2016 год. е било насрочено за разглеждане от съдията-докладчик с Разпореждане № 31/04.01.2017г.,  с което ясно и недвусмислено са посочени кои лица са пострадали по смисъла на НПК (в това число В.И. и двете и́ малолетни деца) като е било разпоредено те да бъдат уведомени за правата си по смисъла на чл.255 от НПК.

Съобщение по чл.255 от НПК е връчено лично на В.И. на 23.01.2017г. В.И. е била втори път уведомена и в качеството и́ на законен представител на малолетните Е. и Б. за техните аналогични права в наказателното производство. Уведомена била за предмета на образуваното НОХД № 1605/2016 г., водено срещу подс.Р.И. за престъпление по чл.115 НК, както и за датата на с.з. – 01.02.2017 г., 9.00ч. Разяснено й е правото да се конституира като страна в процеса лично и като законен представител на малолетните деца. В това първо съдебно заседание В.И. не се явила, но ангажирала адвокат – адв.Топалов от ВАК, когото упълномощила в качеството си на законен представител на малолетните деца да предяви срещу баща й граждански искове и да ги конституира като частни обвинители.

В проведеното на същата дата съдебно заседание ВОС конституирал Е. и Б. като граждански ищци и частни обвинители. Между страните било постигнато съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК и производството било отложено за 13.03.2017 г.

В това второ по ред съдебно заседание В.И. не се явила, макар да била редовно уведомена за това по телефона. С имейл от vroumenova@gmail.com уведомила ВОС, че не може да се яви, защото била в отпуск поради последващо заболяване на двете деца, като приложила копия на 6 бр. болнични листи. В съдебното заседание на 13.03.2017 г. не се явил и адв.Топалов – повереник на малолетните граждански ищци и частни обвинители, като заявила че е в болнични до 12.03.2017 год., тъй като си счупил ръка  ВОС преценил, че отсъствието на свидетелката по делото В.И. не е пречка за даване ход на делото, а неявяването на повереника на гражданските ищци и частни обвинители на 13.03.2017 г. не може да бъде прието, че се дължи на уважителни причини и дал ход на делото в хипотезата на чл.271, ал.7 от НПК.

В съдебното заседание на 13.03.2017 г. ВОС е констатирал очевидното противоречие между интересите на В.И. – дъщеря на подсъдимия и съпруга на пострадалия, и тези на малолетните й деца. В.И. е изправена в ситуация на класически конфликт на лоялност между баща си и съпруга си. Затова и абсолютно правилно и законосъобразно е било стореното от ВОС в това второ съдебно заседание – В.И. е била отстранена от процесуалното представителство на децата си в хипотезата на чл.101, ал.1 от НПК, чиито интереси са били поверени за защита на особен представител – адв. Я.Г.. Всички процесуални действия са били преповторени от първата инстанция с участието на особения представител – предявяване на искове, конституиране на страни и съгласие по реда на следствието. Затова въззивната инстанция не съзира каквото и да е нарушаване правата на малолетните деца на убития Н. И..

Правата на В.И. също не са били нарушени, която на собствено основание се явява пострадала от инкриминираното деяние. Това обстоятелство е било съобразено от първата инстанция, която е изпълнила задълженията си да я уведоми за правата й, както вече бе коментирано по-горе. Тя обаче е преценила да упражни това право единствено от името и за сметка на малолетните си деца – Е. и Б. Иванови. Сама В.И. в нито един момент не е заявила желание да встъпи в процеса като страна нито пред първата, нито в частните жалби до ВАпС, разгледани по ЧНД № 398/2017 г. Затова и ВОС правилно е преценил, че В.И. има само качество на свидетел и не е бил длъжен да й осигурява повече възможности тя евентуално да преосмисли позицията си. Нещо повече, демонстрираната от защитата на подс.Р.И. загриженост за правата на В.И. по никакъв начин не е била проявена в съдебно заседание пред ВОС на 13.03.17 г., когато тя е била заменена с назначения особен представител и когато той е заявил претенциите за конституиране на малолетните деца като частни обвинители и граждански ищци. Тогава подсъдимият и неговия защитник са дали становище за допустимост на отправеното искане. Иначе казано, защитата развива доводи за някакви незаконосъобразни действия на решаващата първа инстанция, след като сама е изразила съгласие с тази дейност.

Второто оплакване на защитата е за нарушени права на подс.Р.И. в хода на неговата лична защита пред ВОС, ограничена от неоснователни прекъсвания от страна на председателстващия състава. Безспорно нормата на чл.296, ал.1 от НПК повелява времетраенето на съдебните прения да не бъде ограничавано. И такова ограничаване във времетраенето на пренията ВОС не е допуснал по никакъв начин. Същевременно обаче на председателя на състава е дадено правото да прекъсва страните, когато те явно се отклоняват в пренията по въпроси, които не са предмет на делото – ал.2 на чл.296 от НПК. Видно от отразеното в съдебния протокол именно това е било сторено двукратно – председателят на съдебният състав е указал на подсъдимия за необходимостта да се придържа в изложението си към фактите, предмет на делото. След второто подобно указание, защитата на подс.И. (в лицето на адв.Р.) е направила изявление, че подсъдимият ще изкаже своето становище в последната си дума, което и е сторено – подс.Р.И. обширно и необезпокоявано е изложил виждането си за обективната и субективната страна на извършеното от него деяние в последната си дума. Затова и въззивната инстанция не съзира каквото и да било ограничаване правата на подсъдимия, който лично и чрез защитниците си е изложил както пред първата, така и пред настоящата инстанция аргументирано становището си за оценката на доказателствата, за установимите чрез тях факти, както и за правната им квалификация.

На следващо място от защитата се твърди процесуално нарушение, допуснато от първата инстанция при оценката и анализа на доказателствата по делото, което по същество представлява несъгласието на защитата с отказа на ВОС за безкритично и безусловно кредитиране на обясненията на подсъдимия и на показанията на дъщеря му В.И.. Въззивната инстанция споделя възприетия и от първата инстанция подход на внимателен анализ на тези два преки доказателствени източника. ВОС всъщност е кредитирал с по-голямо доверие заявеното от баща и дъщеря, отколкото възприема тази инстанция, за което ще стане реч по-долу. Твърденията на подсъдимия не са били отхвърлени с лека ръка, а това е сторено след задълбочен анализ и съпоставка с другите доказателствени източници – обективните находки по делото, заключенията на съдебните експертизи, гласните доказателствени източници, изхождащи от лица, които не са свързани със семейния конфликт. Основното твърдение на подсъдимия е за нападение на зет му над В.И. и децата. То обаче е неподкрепено от нито едно достоверно доказателство по делото, вкл. и след внимателен анализ на заявеното от В.И..

На първо място появата на Н. И. в дома на подсъдимия в КК Чайка, гр.Варна е била уговорена със В.И., която по несподелени със съда причини, е скрила това обстоятелство от баща си. Факт е, че 15.08 ч. двамата съпрузи са провели разговор по телефона с продължителност 58 сек. Факт е, че В.И. е била наясно и с времето на планираното посещение – около 18 ч. Очевидно проведеният разговор с В.И. е мотивирал убития Н. И. да изостави предварителния си план неговата майка да го придружи в това посещение. Факт е, че Н. И. втори път е провел разговор с В.И. в 18.35 ч., обстоятелство установено от предоставените от мобилния оператор разпечатки на аб.номер № 0877924102. Недоумение буди отричането на този факт от страна на свид.В.И.. Затова и тезата за негово агресивно нахлуване в жилището е крайно нелогична, най-малкото защото е свързана с преодоляване на две врати – една електромагнитна на входа на кооперацията (видно от приложения към огледния протокол снимков материал вратата е трябвало да бъде подпряна с камък, за да бъде осигурен достъпа до вътрешността на сградата) и втора на апартамента, намерена при огледа на местопроизшествието заключена (противно на твърдението на подсъдимия, че никога не заключвали жилището). Всъщност сама В.И. заявява в разпитите си и пред ВОС, и в този от 14.01.2016 г. (л.144, т.1), приобщен по реда на чл.281,ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК от първата инстанция, че е помолила Н. да бъде по-тих, а самата тя говорела тихо, за да не събуди децата. Това нейно твърдение се намира в открито противоречие с описаната преди това сцена на нахлуване, избутване, дърпане и „агресия“.

Н. И. в 18.49ч. провел от жилището разговор и със своята майка – свид.С.И.. Това обстоятелство е установено по категоричен начин и от разпита на С.И. и от предоставените разпечатки на моб.оператор. В 18.49 ч. Н. И. е бил в компанията на будните си деца вече близо 14 мин. и е споделил с майка си, че скоро ще бъде при нея. Този разговор отново се отрича от свид.В.И.. В.И. твърди, че след като Н. „нахлул“, веднага я избутал, влязъл в спалнята и „грабнал“ спящата Е. и без нейното съгласие се насочил към изхода. Ако това е вярно, абсолютно нелогично се явява нейното поведение – хукнала след него с намерението да го спре и да вземе Е. обратно, ама пътьом взела и бебето Б., което си е било в безопасност на леглото. За съда остава неясно как с бебе на ръце дребничката свидетелка е смятала да се пребори за другото си дете със съпруга си.… Единственото логично обяснение за тази нейна позиция е желанието да се изгради картина, различна от действителната и извиняваща последвалото поведение на баща и́, изненадан от присъствието на зет си в дома си. Това нейно желание е обяснимо чисто човешки, но то не дава логичен и достоверен отговор на въпроса – какво се е случило през тези близо 14 минути, през които Н. И. е пребивавал в жилището, преди да се събуди баща и́. Описаните бурни събития са настъпили едва след неочакваната за подсъдимия среща с Н. И. и са приключили в 18.35 ч., когато вече подс.Р.И. е изстрелял и последните два куршума в тялото на падналия в двора на кооперацията негов зет.

В.И. не е последователна и в твърденията си за упражнена физическа агресия от страна на Н. И. спрямо нея –веднъж твърди, че я ударил в корема в юмрук, веднъж че се опитал да я удари, трети път че я избутал с корем. Факт е обаче, че при извършеното освидетелстване на свид.В.И. от съдебен медик не е установено нито една травматично нараняване, каквото би следвало да се появи при удар с юмрук в корема. Заявеното от свидетелката и подсъдимия драстично се разминава и с установеното при извършения оглед на апартамента в 21.00ч. в деня на убийството – там не са констатирани каквито и да било следи от борба или взлом. Напротив в протокола от 23.08.2015г. (т.1, л.79 дп) е записано, че „апартаментът е подреден, няма следи от взлом, няма вещи които да са в неестествено положение. На холната маса в средата на дневната се намери дървена кутия с домино, столовете около масата са подредени.“ Всичко изложено мотивира и въззивния съд да кредитира частично с доверие заявеното от свид.В.И. – само доколкото то се потвърждава от другите обективни доказателства по делото. Още повече, че и самата тя в разпита си пред първата инстанция, проведен в с.з.18.04.2017 г. л.237, казва: „Вече съзнанието ми е толкова изкривено, не знам какво съм виждала и какво не, не спирам да сънувам и да се будя“. Пред ВАпС в проведеното  на 17.11.2017 г заседание тя отново твърди: „Днес не съм в състояние по-ясно да си възстановя спомените, аз се опитвам да забравя случилото се.“  

Затова въззивната инстанция не може да удовлетвори настояването на подсъдимия Р.И. за безкритично кредитиране на показанията на свид.В.И.. Не може да бъде игнорирано особеното положение на свидетелката, която не само е дъщеря на подсъдимия, но и е играла активна роля в събитията, довели до смъртта на съпруга и́. Именно неудовлетвореността на В.И. от съпружеския живот с убития е била водещия мотив за генериране, наслагване и ескалиране на конфликт между В.И., подсъдимия от една страна и заклеймения съпруг – от друга. Тук следва да се подчертае, че наказателния съд не поставя под съмнение субективната основателност на тези чувства на свидетелката, но пък извън пределите на наказателния процес е установяването какви брачни провинения е допуснал Н. И.. В.И. е имала своите лични причини да напусне съпруга си и в тази семейна битка тя винаги е била подкрепяна (финансово, интелектуално и емоционално) от нейното разширено семейство – подсъдимия – неин баща, и св.Й. И. - неин брат. Същевременно внимателният, обективен и непредубеден прочит на нейните показания сочи, че тя е депозирала непоследователни и противоречиви показания - резултат на тази нейна особена роля и в опита си да „оправдае“ своята позиция, прехвърляйки вината за случилото се изцяло върху съпруга си. Опитът той да бъде обрисуван като насилник, незаинтересуван от децата и съпругата си, не кореспондира с всички негови усилия да бъде заедно със семейството си – да работи усилено, да наеме и обзаведе квартира в Германия, да издържа семейството си, да позволява на съпругата си регулярно да посещава баща си в България, да осигури детска ясла за Е. и бавачка за Б., да къпе, пее и играе с децата си, да осигури помощ за съпругата си след раждането на второто дете – вкл. и като повика по-рано майка си в Германия да им помага; Всички тези негови усилия очевидно обаче не са били достатъчни за св.В.И., решила тайно да го напусне и да се завърне в България при баща си. И след тази нейна постъпка и въпреки заведените дела, Н. И. е продължил да полага грижи за децата си в рамките на позволеното му от В.И. и баща й – продължил да плаща издръжка (по делото са налице писмени документи в тази насока, въпреки отричането на този факт от В.И.), пратил зимните дрехи и играчките на децата (обстоятелство, което В.И. отново отрекла, а после се е опитала да използва срещу съпруга си в делото по Хагската конвенция), сам се е завръщал в България при всяка възможност, за да се вижда с децата си, въпреки усложнените отношения между съпрузите.

Показанията на свид.К. въззивната инстанция не намира основания да не кредитира, но се каса за производно доказателство, защото в голямата си част свидетелката не възпроизвежда личните си впечатления за семейния живот, а пресъздава разказите на В.И.. В останалата част от показанията си свидетелката пресъздава събития и случки далеч в миналото и без връзка с инкриминираното убийство.

По отношение на обясненията на подс.Р.И. въззивната инстанция подходи по същия особено внимателен начин. От една страна те са израз на неговото неизменно право на защита, но от друга страна тяхната доказателствена достоверност подлежи на оценка в съвкупност с целия доказателствен материал. В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе, ВОС правилно и след задълбочен анализ е отхвърлил тезата на защитата за нападение от страна на Н. И., отблъснато от подсъдимия в условията на неизбежна отбрана. Както вече въззивната инстанция посочи по-горе появата на Н. И. в жилището на подсъдимия на 23.08.2015 г. не е била противоправна – той е бил там, за да види децата си, след уговорка с тяхната майка и негова съпруга. Обстоятелството, че В.И. му не е счела за нужно да уведоми баща си не променя този извод, но може да обясни частично реакцията на подсъдимия, който след като се събудил от следобедната си дрямка, под въздействие на употребения алкохол, бил неприятно изненадан да види зет си с Е. на ръце да се насочва към изхода на жилището. Подсъдимият за пореден път се намесил в отношенията между дъщеря си и зет си, като се опитал да попречи на намерението му да изнесе детето от дома му. Н. И. не се подчинил на подсъдимия да остави детето, като заявил, че той е бащата на децата и има право да ги вижда. Сам подсъдимият твърди, че тази сцена се е разиграла в коридора на жилището при отворена врата на апартамента (подсъдимият сам я отворил, за да подкани зет си да напусне жилището). В тази ситуация за Н. И. не е било нужно да проявява каквато и да е агресия към когото и да било, а е било достатъчно да напусне жилището с детето на ръце. Според подсъдимия обаче, вместо Н. да излезе с детето, той крещял, че ще ги избие и позволил на дребничката си съпруга да му „отскубне“ детето и след това „побеснял“ – изпънал юмруци и жили, вената му пулсирала и продължил да крещи, че ще избие всички, че ще прави с децата каквото си иска, дори да ги продаде за органи, насочил се към жена си, подсъдимият го спрял, спречкали се, паднали на земята, борили се и тогава произвел без да се цели всички четири изстрела.  Подсъдимият описва една драматична сцена, както той се изразява - „какафония“, децата пищят, В. пищи, Н. крещи – и цялата тази сцена, развила се при отворена врата на жилището не е била възприета от нито един съсед в тихата привечер на 23.08.2015 г. Единствените звукови възприятия на съседите са били свързани с произведените изстрели. Твърдяната борба отново не е оставила следи по телата на нито един от хипотетичните участници в нея – нито по това на подсъдимия, видно от извършеното освидетелстване, нито по тялото на убития Н. И.. Пред ВАпС подсъдимият в личната си защита разви малко по-различна теза: „Това става в коридора, при отворена врата и първият куршум е стоп, втория е, който минава през ключицата на момчето, забива се в стената и оттам тръгва кръвта и той е смъртоносния куршум, третият и четвъртият са при извъртане на тялото да бяга, което е нормален, инстинктивен процес. И с мен ако го направят и аз ще се опитам да избягам.“ Подсъдимият отрича единствено да е гонил зет си по стълбите. Тази негова теза е стояла на вниманието и на първата инстанция и е била аргументирано отхвърлена. Безспорно е, че първият изстрел е бил със стоп патрон, но е попаднал в лявата ключица на Н. И.. Експертизите установяват, че е бил произведен от разстояние 50-100 см., което изключва категорично версията на подсъдимия за изстрел от упор, докато се борят двамата. Това попадение е причинило много силна болка на пострадалия и е намалило в значителна степен двигателните възможности на ръката му. Н. И. се превил, обърнал се с гръб и тогава напуснал жилището, извървял част общия коридор. В този момент  подсъдимият произвел от разстояние повече от 120 см. в гърба му втори изстрел – този път с боен патрон, който влязъл в гърба отдясно и излязъл през шията отпред вляво, засегнал сънната артерия, след което се забил в стена в коридора на етажа. Н. И. продължил да слиза, успял да излезе от кооперацията и паднал на земята до металната врата на двора на кооперацията. Тогава го видял и излезлия от офиса на партерния етаж свид.М.А. – приведен и да притиска гърдите си с ръка, а малко след това А. и К. чули още два изстрела. Те били произведени от подсъдимия, който последвал зет си надолу по стълбите и изстрелял в падналото му, но все още живо тяло последните два бойни патрона. Горните изводи не са голословни, те почиват на заключенията на експертизите и на показанията на малкото непредубедени по това дело свидетели – К. и М.А.. В тази група следва да бъдат включени и показанията на полицейския служител – св.Д., пред когото сам подсъдимият е споделил, че изкарал пистолета, подгонил е зет си в сградата и, че е стрелял още вътре в коридора на същата. Безспорно се касае за производни доказателства, но те в конкретния случай се използват от въззивната инстанция не да заместят преките (обясненията на подсъдимия), а за проверка единствено на достоверността на заявеното от подсъдимия.

 Съвкупният анализ на доказателствата води до категорични изводи – първи е произведен изстрел със стоп патрон от 50-100 см., попаднал отпред в тялото на Н. И., който не може да причини пряко смърт – видно от обясненията на подсъдимия и коментираните СМЕ и комплексни БФХЕ и БСМФХЕ и протокол за оглед на местопроизшествие. Вторият по време изстрел, достатъчен да причини смъртта, е произведен в гърба на пострадалия, от разстояние по-голямо от 120 см, засегнал сънната артерия, съгласно БСМФХЕ. Боеприпасът от този изстрел е намерен в стената, съгласно протокола за оглед, на място /пробойна/, отстоящо на 6 метра от входната врата на апартамента на подсъдимия. Първите капки кръв, оставени от отдалечаващия се Н. И. /фотоалбум - об.№ 12/ са още по-далеч - на един метър в повече от посочените шест метра, на стъпало до входна врата на етажа. Поредността на изстрелите и местоположението на пострадалия в момента на тяхното произвеждане е установена с достатъчна категоричност, която е извън всяко разумно съмнение и не позволява интерпретацията, поддържана от подсъдимия и защита. Тук следва да се отбележи, че опитите на защита да внуши недоказаност на обстоятелството, че последните два изстрела са били произведени от подсъдимия в падналото тяло на Н. И. са несъстоятелни. Защитата твърди, че проектилите от тези последни два изстрела не били напуснали тялото, защото срещнали прилежащата повърхност на раницата, а не на асфалта. Следва да се посочи, че раницата е била предмет на оглед, извършен в хода на досъдебното производство /л. 160 ,т.2 д.п./, от които е видно че тя е с не нарушена цялост, т.е. изстрели не са попадали в нея. Както вече бе подчертано, данните за поредността на изстрелите и местоположението на тялото на пострадалия не се извличат само въз основа на експертните заключения, но и на останалите писмени (коментираните огледни протоколи) и гласни доказателствени средства – в това число показанията на Д., на М.А., потвърдени от тези на св.К. и регистрираните обаждания на тел.112.

Въззивната инстанция намира за нужно да подчертае изрично, че начинът на произвеждането на изстрелите категорично отхвърлят версията на подсъдимия, че е стрелял без да се цели, на посоки. Упрекът му към първоинстанционният съд, че не достигнал до дълбочина и време да прочете  какво се е случило, е напълно произволен и се обяснява единствено с факта, че първата инстанция е отхвърлила неговата теза. Това обаче не е направено повърхностно, а след задълбочен и съвкупен анализ на всички доказателства по делото. Те сочат на извод, че подсъдимият е произвел срещу пострадалия четири изстрела от разстояние от 50 см. до над 120 см, всички попаднали в тялото му в различни области. Последните три изстрела с бойни патрони въззивникът е произвел след оттеглянето на пострадалия от жилището в общия коридор на жилищната сграда, като вторият е в гърба му, а последните два когато е Н. И. вече е паднал по гръб в двора на кооперацията. За съдържанието на умисъла на дееца следва да се съди не от неговите декларации, а от обективираните в действителността негови действия. Насочването на бойно оръжие и произвеждането на 4 изстрели в тялото на човек обективира ясното и недвусмислено намерение за неговото умъртвяване, при пълното съзнаване на явната запретеност и противоправност на това действие. Затова и въззивната инстанция приема, че въззивникът Р.И. при умъртвяването на зет си е действал при пряк умисъл. Безспорно той е възникнал инцидентно, както сам отбелязва подсъдимия в личната си защита, то не е било планирано или подготвяно предварително, но това не изключва наличието на пряк инцидентно възникнал умисъл, а евентуален предумисъл. Срещу подсъдимия никога не е било повдигано обвинение за предумисъл по смисъла на чл.116, т.9 от НК, нито пък ВОС е коментирал подобна форма на вина.

Всичко изложено по-горе мотивира въззивната инстанция да се солидаризира напълно с изводите на ВОС за липса на каквито и да било предпоставки да се обсъжда хипотезата на чл.12 от НК – липсва  противоправно и общественоопасно нападение от страна на убития Н. И., за да може подсъдимия да се позовава на неизбежна отбрана или нейното превишаване, още по-малко да се обсъжда на какво се дължи то - уплаха или смущение. Поведението на Н. И. на инкриминирана дата не е било нито противоправно, нито обществено опасно. Н. И. е реализирал свои законни права. Децата и В.И. не са били застрашени и обстановката е била спокойна. Едва когато подсъдимият се е намесил, за да попречи на убития родител да осъществи правата си, ситуацията е ескалирала, но това е било провокирано от поведението на подсъдимия. Съдебната практика е категорична „неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение“, а само когато е реална и непосредствена опасността за увреждане. Съдът намери, че такава реална и непосредствена опасност за телесната неприкосновеност или живот не е имало, нито за В.И., нито за нейните деца.

По поддържаното в условията на евентуалност искане за преквалификация на деянието по чл.118 НК.

И това искането на защитата не може да бъде удовлетворено от въззивната инстанция. Правната доктрина и практика отдавна е изяснила обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 118 НК - убийството трябва да е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие против виновния или неговите близки. За това престъпление е характерно от една страна, че решението за извършване на убийството възниква внезапно в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с някои от посочените действия и, от друга страна, че то се извършва в същото състояние. Прието е, че „под силно раздразнение“ се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях.

             Горните критерии съотнесени към конкретика на настоящия казус водят на извод за липса на всички обективни елементи на този привилегирован състав, извън факта на причинената смърт. Както вече бе посочено по-горе поведението на Н. И. не може да бъде средството, признато лимитативно от закона, което да предизвиква състоянието на силното раздразнение. Това е така, защото поведението му не може да бъде квалифицирано като насилие, тежката обида, клеветата или другото противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. За липсата на противоправно или общественоопасно поведение на убития съдът вече изложи доводите си.

            На следващо място по делото категорично е установено, че подсъдимият Р.И. не е бил в състояние на физиологичен афект. Неговото психично състояние към момента на деянието е било обследвано от две съдебно-психиатрични с участието на психолог експертизи, които категорично са отхвърлили тази възможност. Вещите лица са провели няколко интервюта с подсъдимия, запознали са се с материалите по делото и мотивирано са защитили изводите си, както при изготвянето на заключенията, така и при тяхната защита в съдебната фаза, давайки аргументиран отговор на всички въпроси на страните. Алкохолното повлияване на подсъдимия не е бил единствения аргумент за отхвърлянето на афекта, както настоява защитата и във въззивните жалби и в пренията. Вещите лица не са ограничили до констатацията, че подс.Р.И. е бил с концентрация на алкохол в кръвта си около 1.75 %0, а са коментирали и останалите типични признаци на състоянието на физиологичен афект и са достигнали до извод за липсата на част от тези белези. Вещите лица по допълнителната СППЕ сочат:

·      Поведението на освидетелствания преди, по време и след деянието е логично изводимо и разбираемо и в значителна степен подредено, което отхвърля хипотезата за физиологичен афект. Декларираната при първоначалните разпити ситуация със стеснение на съзнанието „всичко ми е като в мъгла“ не се потвърждава при последващи разпити, при които се открояват редица детайли, за който разказва И.. Макар, че загубата на спомен няма експертна стойност.

      Няма описание за наличие на постафектно състояние, характеризиращо се с релаксация, умора, снижена активност, апатия и субективно чувство на облекчение и с невъзможност човек да извърши активни действия, което се подкрепя от свидетелските показания и на обвиняемия /качва се по стълбите и казва на дъщеря си да се обади на 112, обажда се по телефон след убийството и казва какво е направил, изчаква полицията/.

      Нанесените травматични увреждания по тялото на пострадалия, както и данните, че изстрелите започват в антрето на апартамента и приключват на входа на сградата, който се намира два етажа по-надолу, както и изстрелите нанесени отпред и отзад са доказателство за липсата на автоматизирани поведенчески действия, характерни за физиологичния афект.

      Няма описания за наличие на външни /психофизиологични/ признаци на афекта, няма и типичните за физиологичен афект предпоставки - хронично безсъние, недохранване, или изтощения поради тежка телесна болест. При освидетелствания е установено наличие на захарен диабет, който е компенсиран и в състояние на ремисия /телесно здраве/, което също отхвърля хипотезата за физиологичен афект.

Въззивната инстанция намира, че тези изводи на експертното заключение са в синхрон и с доказателствата по делото. Не състоятелно е твърдението на защитата, че подсъдимият не действал логично и подредено, а бил толкова объркан от станалото, че затова помолил дъщеря си се обади на тел.112. Тази теза не държи сметка за обстоятелството, че подс.Р.И. не се е обадил на тел.112, не защото бил объркан или смутен, а защото е преценил, че за него в този момент е по-важно да се обади на св.Трендафилов, който да му окаже нужното съдействие, уведомявайки Окръжния прокурор на Варна, след това е провел разговор с адвокатското дружество, ангажирано и по настоящото дело, разговарял е със сина си. Очевидно подс.Р.И. е организирал защита си от първия момент след деянието, което безспорно е не само негово право, но и е очевидно подредено и адекватно на ситуацията поведение на трезво мислещ човек. Нещо повече, при появата на полицейските служители подсъдимият е продължавал да води телефонни разговори, и едва след като е приключил е реагирал на тяхната присъствие. Полицейските служители са водили с него адекватен и спокоен разговор, като Д. заявява в разпита си, че подсъдимият се е държал „възпитано“. Горното мотивира въззивната инстанция да възприеме изводите на експертизата, че поведението на подсъдимия не е било афектно.

     На следващо място въззивната инстанция приема за безспорно установено, че подс.Р.И. към момента на деянието е бил в пияно състояние.

По делото са налични недвусмислени писмени доказателства в тази насока:

- към 17 ч. е бил с концентрация на алкохол 1,75 промила, съгласно зависимост на Видмарк, описано в СППЕ

- към в 20.38 ч. е измерена стойност 1,22 промила алкохол в издишван въздух  отчетена с Дрегер, съгласно изготвена докладна записка от св.Т. /л.367/

-  към 22.45 ч. концентрацията на алкохол в кръвта на Р.И. е била един промил, а степента на опиянение - „лека“ / протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно упойващо средство № 1406/24.08.2015г./

Горните данни сочат по убедителен начин, че към 18.56 ч. концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била над 1.22 и под 1.75 %0, което представлява значително алкохолно повлияване. Според експертите, а и в практиката на ВКС се приема, че употребата на алкохол е изключващ за развитие на физиологичен афект не се допуска употреба на алкохол.

В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе развитие на физиологичния афект се изключва не само на това основание, а и въз основа на посочените по-горе липсващи характерни фази на протичане на това състояние. Употребата на алкохола се явява улесняващ фактор, затрудняващ волевия контрол. В този контекст се вещите лица сочат, че алкохолната интоксикация може сама по себе си да доведе до снижаване прага на раздраза, силно намаляване на контрола върху импулсите, погрешна, но не болестна преценка на ситуацията, вкл. опасността, както и гневно дисфорични нагласи. Частично от описаните признаци са налични при физиологичен афект, но имат друг генезис. Експертите уточняват, че емоционалните реакции и отслабването контрола върху гневно агресивните импулси могат в най-голяма степен да се причислят към състояние на обикновено алкохолно опиване. Всъщност подсъдимият като всеки човек, особено в състояние на алкохолно повлияване, е станал по-лесно раздразнителен на фона на тлеещия между дъщеря му и пострадалия конфликт, очакващ разрешение по съдебен ред.  Конфликтът не е възникнал в момента на инцидента, а е резултат на един дълъг период, при който от страна на подсъдимия има насложена емоционална непоносимост към пострадалия. На следващо място следва да се вземе предвид и становището на СППЕ касаещо личността и социален статус на подсъдимия, характерните му начини на общуване. Подсъдимият е охарактеризиран като склонен към прибързани решения, настроението зависи от обкръжението, избирателен в контактите, подозрителен, скептичен към оценките на другите. Водещи са избягване на неуспехите, стремеж да намери социалната си ниша, постигане на достижения. Стилът му на междуличностно поведение е определен като избягване на конфронтации, но често е нетърпелив и раздразнителен в междуличностните отношения.

По отношение на оплакванията за несправедливост на наложеното наказание:

При определяне на справедливото наказание първата инстанция не е допуснала нарушение на закона. За престъплението по чл.115 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от десет до двадесет години.

Анализът на обстоятелствата със значение по смисъла на чл. 54 от НК показва, че по отношение на подс.Р.И. е налице превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – коментирани обстойно от първата инстанция. Като отегчаващи такива са посочени упоритост в постигане на целения резултат чрез преследване на жертвата, както и завишена укоримост на стореното с оглед посегателство върху живота на родния баща на внуците на подсъдимия. Повереникът на частните обвинители С.И. и Ж.И. навеждат доводи, че недооценен е останал факта на употреба на мощно бойно оръжие, както и причинените болки на простреляната жертва с четири патрона – един стоп и 3 бойни. Настоящият състав на въззивния съд частично споделя становището на частното обвинение, тъй като е безспорен факт, че подсъдимият е насочил боен пистолет срещу не въоръжен човек в общия коридор на жилищна сграда, игнорирайки всякакви предохранителни мерки; факт е, че първият изстрел, произведен със стоп патрон е причинил изключително силна болка на пострадалия, но същевременно тази болка не е била търпяна дълго, тъй като смъртта е настъпила около 2-3 минути след произведения втори изстрел.

Не могат да бъдат игнорирани обаче значителния брой смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, изключително добрите му характеристични данни, дългогодишната трудова ангажираност, оказаното съдействие на органите на разследването, влошеното здравословно състояние, напредналата възраст. Тяхното наличие въззивната инстанция намира, че дава основание да бъде наложено именно наказание в размер над средния на предвидената в специалната норма санкция, но не и да се слезе под нейния предел, тъй като не счита, че е налице второто изискване по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК- то да е несъразмерно тежко. Точно обратно въззивната инстанция намира, че именно наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 13 години е справедливо и съответно на извършеното, както и необходимо за да бъдат постигнати целите и на специалната, и на генералната превенция. Това е така, защото подсъдимият е лишил от живот един млад мъж, високо образован и с голям потенциал за реализация както в социалния, така и в личния си живот. Не само неговите родители и деца са били лишени от неговата обич и грижи, но и обществото е загубило един свои висококвалифициран член, които е допринасял с труда си като лекар за неговото развитие и добруване.

            Затова правилно съдът е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, предполагащи приложение на чл. 55 НК.

            Направеният от първоинстанционния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, който категорично подкрепя приетите за установени факти и обстоятелства, логично налага извод за обоснованост на обжалваната осъдителна присъда.

            Също законосъобразен е изводът наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от 13 години да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим по реда на чл. 57, т.2 б. А от ЗИНЗС.

            Въззивната инстанция извърши служебна проверка на атакуваната присъда и в нейната гражданско-осъдителна част и не констатира допуснати нарушения от първостепенният съд, както при допускането за съвместно разглеждане в наказателния процес на гражданските искове, при конституирането на допълнителните страни в наказателния процес, така и при уважаването на деликтната претенция. ВОС е изложил убедителни доводи за формиране на справедливия размер на дължимото обезщетение, обсъждайки съществувалите близки роднински връзки между убития Н. И. и неговите майка, баща и малолетни деца, техните отношения на взаимопомощ, подкрепа и обич.

 За да прецени по справедливост претенцията на всеки един от правоимащите, съдът е отчел моментът на понасяне на причинените неимуществени вреди:

– за децата в малолетна възраст, на прага на живота, които ще бъдат лишени от бащина обич, ласка, морална и имуществена подкрепа, които би следвало да ги съпътства през целия им живот.  

 – в зряла за родителите възраст, които също ще бъдат лишени от синовна грижа, морална и имуществена подкрепа. Същевременно обаче те разполагат са повече ресурс като житейски опит, паралелни семейни и социално значими ангажименти, които биха ги подпомогнали да преодолеят травмата.

Затова присъдените от първата инстанция обезщетения за претърпени морални вреди в размер на по 200 000 лева за всяко от малолетните деца и 150 000 лева за всеки от родителите на Н. И. се преценяват и от въззивната инстанция като съответни на критериите на справедливостта. Тук следва да се отбележи, че гражданските претенции на С.И. и Ж.И. са били за присъждане на обезщетение в размер на по 250 000 лева за всеки от тях. За този размер са били и допуснатите граждански искове за съвместно разглеждане в наказателното производство по НОХД № 1605/2016 г., видно от протоколното определение от с.з., проведено на 13.03.2017 г. Горното сочи, че тяхната претенция е била частично уважена, като в този смисъл са изложените от ВОС мотиви (л.313). В постановената присъда обаче липсва отхвърлителен диспозитив за разликата над присъдените обезщетения в размер от по 150 000 лева до претендираните 250 000. Този пропуск следва да бъде отстранен от въззивната инстанция по реда на чл.337, ал.3 пр.последно от НПК.

 Водим от горното и на основание чл.337, ал.3 и чл.338 от НПК, въззивният съд

                       

                                                           Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда 28/11.05.2017г., постановена по НОХД № 1605/2016 г. от ВОС, като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу подс.Р.И. граждански искове от С.Н.И. и Ж.Л.И. за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.115 от НК за разликата от присъдените 150 000 лева за всеки от тях до претендираните 250 000 лева за всеки от тях.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и́ част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Копие от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                  2