Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 169/18.7.2016г.,     Град Варна

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На седемнадесети юни       Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

                   ЧЛЕНОВЕ:Светослава Колева

            Асен Попов

 

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Попов

ВНОХД №398 по описа на съда за 2015г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда №21/10.09.2015г. по НОХД №177/15г. на Окръжния съд в град Силистра, с която е:

признал подсъдимата Н. А.И. с ЕГН **********, родена на ***г***, обл.Силистра, българска гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, безработна  за ВИНОВНА в това, че през периода 21.03.2008г. - 28.12.2010г. в гр.Дулово, обл.Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 4 514.85 лв. , представляващи дължим данък за получени дарения на обща стойност 107 780.65 лв., като не е подала справки декларации по чл.49 от ЗМДТ в Дирекция „Местни приходи” към Община Дулово, обл.Силистра в нито един от случаите на получени  през периода 175 бр. дарения, поради което и на основание чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26 от НК и чл.54  от НК й е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл.58а, ал.1 от НК е редуцирано на лишаване от свобода за срок от осем месеца и наказание глоба в размер на 500лв. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години 

признал подсъдимия С.К.И.  с ЕГН **********, роден на ***г***, обл.Силистра, български гражданин, със средно  образование, женен, неосъждан, безработен  за ВИНОВЕН в това, че през периода 20.04.2009г. - 13.06.2012г. в гр.Дулово, обл.Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнал установяване и плащането на данъчни задължения в големи размери – 9 415.53 лв., представляващи дължим данък за получени дарения на обща стойност 248 601,72 лв., като не е подал справки декларации по чл.49 от ЗМДТ в Дирекция „Местни приходи” към Община Дулово, обл.Силистра в нито един от случаите на получени през периода 198бр. дарения , поради което и на основание чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на осн. чл.58а, ал.1 от НК е редуцирано на лишаване от свобода за срок от една година и наказание глоба в размер на 1 000 лв. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

признал подсъдимия Н.С.К. с ЕГН **********, роден на ***г***, обл.Силистра, български гражданин, със средно  образование, неженен, неосъждан, безработен  за ВИНОВЕН в това, че през периода 09.10.2011г. – 30.06.2013г. в гр.Дулово, обл.Силистра, в условията на продължавано престъпление е избегнал установяване и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4 038.71лв., представляващи дължим данък за получени дарения на обща стойност 123 666,71лв., като не е подал справки декларации по чл.49 от ЗМДТ в Дирекция „Местни приходи” към Община Дулово, обл.Силистра в нито един от случаите на получени през периода 56бр. дарения, поради което и на основание чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест  месеца. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години. 

 

С присъдата съдът се е произнесъл и по приетите за съвместно разглеждане граждански искове за нанесени материални вреди, както следва

осъдил подс.Н. А.И. *** сумата от 4 514,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изпащане на сумата  и отхвърлил иска в частта за присъждане на разноски, като недоказан.

осъдил подс.С.К.И. *** сумата от 9415,53лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изпащане на сумата и отхвърля иска в частта за присъждане на разноски като недоказан.

осъдил подс.Н.С.К. *** сумата от 4038,71лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изпащане на сумата и отхвърля иска в частта за присъждане на разноски като недоказан.

 

Недоволни от така постановената Присъда са останали подсъдимите Н. И. и С.И., като обжалват чрез защитника си-адвокат Н.Д.Д. с въззивна жалба в гражданско-осъдителната й част, като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, като на основание чл.334, ал.1, т.2 от НПК се моли за отмяната й в тази й част и постановяване нова такава, с която да бъде отхвърлен, като неоснователен, приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск на Община Дулово за сумата над 915,49 лева,по отношение на подс.Н. И. ведно със законната лихва, както и в частта на дължимата държавна такса върху уважения размер на иска и над 6303.78 лв. за подс.С.И., ведно със законната лихва, както и в частта на дължимата държавна такса върху уважения размер на иска.

Основните доводи наведени в жалбата са, че публичните вземания се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок - по смисъла на чл.171, ал.1 от ДОПК, като в случая исковата молба на Община Дулово е постъпила в деловодството на ОССл на 12.08.2015г., като задълженията, възникнали за получени дарения до 12.06.2010 година са били погасени по давност.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура счита жалбите на двамата подсъдими за неоснователни. Визира се задължителна съдебна практика в частност ТР 5/2005г. ВКС по отношение момента на възникване на взимането по граждански искове вследствие данъчни престъпления. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата потвърдена.

Гражданският ищец - Община Дулово, редовно призовани,не се явяват, не се представляват и не вземат отношение по подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание процесуалния представител на подсъдимите адв.Д. поддържа жалбите. Развива допълнителни доводи и в частност с оглед по-високия ранг на ДОПК по отношение ЗЗД следващото се негово прилагане по отношение сроковете за преклудиране на претенцията на Община Дулово.

Подсъдимата Н. И. в последната си дума заявява, че няма какво да каже.

Подсъдимия С.И. в последната си дума заявява, че също няма какво да каже на въззивния състав.

 

Настоящият състав на въззивния съд счита, че жалбите са неоснователни, защото постановената присъда е обоснована в гражданско осъдителната и част предвид събраните и проверени доказателства, последните не са тълкувани превратно, и не са допуснати такива процесуални нарушения, представляващи отменително основание.

 

По реда и със средствата на НПК и в условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина, при което се установяват като безспорни най-общо следните факти, относими съгласно рамката на обвинението:

По сигнал на ДА”НС” в ОП Шумен през 2014г. е била образувана преписка №1408/14г. за извършено престъпление по чл.209 от НК. В последствие преписката е била изпратена по компетентност на ОП Силистра. Образувано е било ДП №СС-170/11.08.2014г. по описа на ОД на МВР Силистра срещу Н. И. И. за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК, по което тримата подсъдими са били привлечени в качеството на обвиняеми.

В хода на разследването е било установено, че подс.Н. И. е омъжена за С.К.И. и живеят в едно домакинство със сина си Н.С.К.. Подс. Н.К. страда от хебефренна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит. Поради влошено здравословно състояние, неговите родители имали нужда от финансови средства. За да си набавят нужните пари подсъдимата И. решила да потърси помощ от чуждестранни граждани. Чрез интернет сайт се свързала с различни граждани от турски произход от Турция, Азербайджан, САЩ, Италия, Ирландия, Канада, Кипър, Саудитска Арабия, Холандия, Великобритания, Германия, Дания, Македония и Австрия. На всеки един от тях обяснявала за тежкото здравословно състояние на сина си и нуждата на семейството от финансови средства. През различни периоди от време сумите били превеждани на името на подс. Н. И., на подс. С.И. и на подс. Н.К., чрез международната система за експресни парични преводи „ Western Union”. За кратко време такива дарения постъпвали и на името на Ердинч С.К. /другия син /.

По описания начин подсъдимата И. получила за периода 21.03.2008-28.12.2010г. общо 175 дарения в различна валута на обща левова равностойност  107 780,65 лв.

Подсъдимият И. получил за периода 20.04.2009г. – 13.06.2012г. общо 198 дарения на обща стойност 248 601.72лв.

Подсъдимият  К. за процесния период 09.10.2011г. – 30.06.2013г. – 56 бр. дарения на стойност 123 666.71лв.

С оглед разпоредбите на чл.49, ал.3 от ЗМДТ всеки от подсъдимите е бил длъжен, в двумесечен срок от датата на получаване на  дарението, да подаде в Община Дулово декларация за облагане с данък. Получените дарения са обект на облагане с данък съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗМДТ.

През процесните периоди от време тримата подсъдими не са подали в нито един от случаите на даряване съответната декларация по реда на чл.49, ал.3 от ЗМДТ.

Съгласно заключението по съдебно-икономическата експертиза, дължимия данък, за всеки един от подсъдимите е както следва:

За подсъдимата И. -  дължим по ЗМДТ данък в размер на 4 514.85 лв.

За подсъдимия И. -  дължим данък по ЗМДТ в размер на 9 415.53 лв.

За подсъдимия К. - дължим данък в размер на 4 038.71 лв., горното е съгласно Наредба №15 за определяне на местните данъци и такси на територията на Община Дулово, където определената данъчна ставка е в размер на 3,5 на 100, когато дарението е между лица без родствена връзка.

 

В депозираните жалби липсват релевантни фактически и правни аргументи, подкрепящи искането за постановяване на нова присъда в гражданско осъдителната част, такива не се откриват и след най-прецизен анализ и съпоставка на доказателствените източници.

Оплакването във въззивните жалби на защитата на подсъдимите И. е за постановена присъда при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и при допуснато нарушение на материалния закон в гражданско-осъдителната й част. Конкретните оплаквания са, че задълженията, възникнали за получени дарения от подсъдимите до 12.06.2010 година са били погасени по давност. Такива са били основните оплаквания на защитата и пред първоинстанционния съд.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за законосъобразни, по отношение съждението, че щетата по делото се формира от размера на дължимия, но неплатен публичен общински данък и основателно е била претендирана срещу извършителя на престъплението, чрез предявяване на граждански иск в наказателния процес на основание член 45 от ЗЗД, който е бил приет за допустим.

Оплакванията на защитата са неоснователни поради следното:

Както правилно е посочил в мотивите си окръжния съд давностният срок в конкретния случай следва да тече от момента на откриването на извършителите на деянието, което е станало в процеса на разследване по преписка №1408/14г. по описа на ОП Шумен, за извършено престъпление по чл.209 от НК. С оглед обстоятелството, че точната дата на образуване на преписката не е установено съдът в полза на подсъдимите е приел датата - първия работен ден на 2014г.. Към момента на предявяване на гражданските искове, докладвани в първо съдебно заседание на 10.09.2015г. очевидно не са изтекли пет години.

По отношение доводите за по-висок ранг на ДОПК и момента на отпочване на давностните срокове жалбата е неоснователна поради следното:

На първо място конкретните обвинения са за извършване на продължавано престъпление, което представлява едно престъпление, извършено с две или повече деяния,  осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при която последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. По отношение на жалбоподателите престъплението е довършено с последното деяние – за подсъдимата И. на 31.12.2010г., а за подсъдимия И. на 13.06.2012г..

С оглед постановеното ТР №5/05.04.2006г. по т.д. № 5/2005 година на Общото събрание на гражданската и на търговската колегии на ВКС на РБ, вземането възниква от деня на откриване на дееца и от този момент това вземане става изискуемо. С оглед обстоятелството, че момента на извършване на деянието и откриването на дееца не съвпадат, то петгодишния давностен срок следва да тече от момента на откриване на извършителя на престъплението. В конкретния случай по отношение на подсъдимите И. това е първия работен ден на 2014г..

С оглед на изложеното настоящия състав на ВнАС намира, че въззивните жалби на защитата на подсъдимите Н. И. и С.И. се явяват изцяло неоснователни и като такава, следва да бъдат оставени без уважение, а присъдата на Силистренския Окръжен Съд, като законосъобразна и обоснована, следва да бъде потвърдена в гражданско-осъдителната й част.

Поради липса на други, служебно констатирани основания за отмяна на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №21/10.09.2015г. по НОХД №177/15г. на Окръжния съд в град Силистра, в частта, с която:

подс.Н. А.И. е осъдена да заплати на гр.ищец Община Дулово сумата от 4 514,85 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изпащане на сумата и е отхвърлил иска в частта за присъждане на разноски, като недоказан.

подс.С.К.И. е осъден да заплати на гр.ищец Община Дулово сумата от 9415,53лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изпащане на сумата и е отхвърлен иска в частта за присъждане на разноски като недоказан.

В останалата част присъдата е влязла в законна сила.

Решението подлежи на касационна проверка по протест, допустим в петнадесет дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: