Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 17/19.02.  Година  2019                          Град Варна

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На първи февруари            Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Румяна Панталеева 

                            ЧЛЕНОВЕ:              Росица Тончева

Десислава Сапунджиева

 

 

Съдебен секретар П.П.

Прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 398 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 21/13.09.2018 г. по НОХД № 344/17 г. на Окръжен съд гр.Шумен, с която подсъдимият Е.Й.И. е била признат за виновен и осъден по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.2 от НК на лишаване от свобода за седем години при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 18.07.2017 г. в с.Имренчево, обл.Шумен, в условията на опасен рецидив и съучастие като съизвършител с К.С.К., чрез употреба на сила и заплашване, подсъдимият е отнел 190 лева от владението на К. И., с намерение противозаконно да ги присвои.

Въззивното производство е по жалба на подсъдимия лично, и на защитника му адвокат Г.И.,***, с искане за оправдателна присъда, а от първия – и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият се представлява от нов служебно назначен защитник - адвокат К.К.,***, който поддържа жалбата, в последната си дума подсъдимият се счита за невинен, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че присъдата е правилна.

 

След цялостната въззивна проверка съгласно изискването в чл.314, ал.1 от НПК, настоящият състав на въззивния съд счете, че присъдата е обоснована и не е постановена при доказателствен дефицит, каквото оплакване е направено с жалбата, както и че материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо и съответно на извършеното.

Чрез събраните и проверени по реда на НПК доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие, допълнени при проведеното такова и във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка накратко:

Подсъдимият Е.И., свидетелят К.К. /признал вината си за съучастие в същото престъпление и осъден по споразумение/ и пострадалата свидетелка К. И., родена 1926 г., живеели в с.Имренчево.

Вечерта на 18.07.2017 г. И. и К. прекарали заедно – първоначално се събрали пред кръчмата в селото, в последствие ходили до съседно село с автомобил, управляван от свидетеля С.С., придружени и от свидетеля Б.Б., като през цялото време се черпели с бира. От другото село закупили поредна бутилка, 2 литра, за която И. и К. събирали дребни пари. След връщането им приблизително към 22 часа, свидетелят С. се прибрал, а останалите трима продължили да пият в къщата на К.. В течение на вечерта Б. си тръгнал, а към компанията, малко след полунощ, се присъединил свидетелят Ц.И.. Подсъдимият Е.И. и свидетелят Ц.И. живеели в една къща и били първи братовчеди. Свидетелят Ц.И. гостувал приблизително до един часа, след което сам се прибрал и веднага си легнал.

След като вече били останали само двамата, подсъдимият И. попитал свидетеля К. готов ли е да отидат да вземат парите на една жена от селото – баба К., която имала 1000 лева, и той се съгласил. Проникнали в къщата й, след като прескочили оградата, а подсъдимият И. счупил едно стъкло от остъклението при входа и през него отключил вратата, докато свидетелят К. му светел с телефона си. Това събудило свидетелката К. И. и тя видяла двама мъже да влизат в стаята й – един висок, който само светел с „батерия“ по нейните възприятия, и един по-нисък, който започнал да й иска пари, като я стискал за врата. Тя първоначално отричала да има пари, но под влияние на обзелия я страх признала, че има 40 лева в портмонето си. Подсъдимият ги взел – две банкноти от по 20 лева, но продължил да иска и да търси още пари. Скрити в калъфка на възглавница, той намерил и взел още три банкноти от по 50 лева, а с калъфката ударил пострадалата по главата, отново я стискал за врата и пак искал пари, започнал да взима и хвърля различни предмети, изтръгнал стационарния телефон от кабела. Пострадалата не могла да огледа добре лицето му и не разбрала кой е, но разпознала другия мъж, който само светел, като К. – дете на близка нейна приятелка, което познавала от малко.

С отнетата сума от общо 190 лева И. и К. напуснали къщата, а от тях подсъдимият дал на свидетеля едната банкнота от 20 лева и една от банкнотите с номинал 50 лева.

До ранна сутрин пострадалата се бояла да излезе навън, а като се престрашила, отишла в кмета на селото – свидетеля Юрий Лозанов, разказала му случилото се, дала описание на нападателите, както и споделила, че е разпознала в единия от тях К. от селото. Същата сутрин свидетелят К.К. бил задържан от полицията, а след разговорите с него бил арестуван и подсъдимият. У двамата били налични:

-      в свидетеля К. – двете банкноти, дадени му от подсъдимия след грабежа, и отделно  - около 20 лева на дребно,

-      в подсъдимия К. – две банкноти от по 50 лева, две банкноти от по 20 лева и незначително количество монети.

 

При наличните доказателства обстоятелствата, свързани с факта на извършеното престъпно деяание, начинът на осъществяването му и участието на две лица в него, едното от които свидетелят К.К., са безспорни по делото. Подсъдимият И. оспорва обвинението си за съучастие, като отрича да е прониквал в дома на пострадалата същата вечер с К., но обясненията му са изолирани и се опровергават при доказателствения анализ. Подсъдимият И.  твърди, че се е разделил с К. в къщата му и сам се е прибрал в своята. Първият му братовчед, свидетелят Ц.И., чийто показания следва да се преценяват и с оглед особено близката родствена връзка и факта на съвместното съжителство, твърди, че подсъдимият се е прибрал почти веднага след него и повече не е излизал, като от показанията му пред въззивния съд става ясно, че сам той веднага след прибирането си е легнал да спи, и че всъщност не е видял връщането на Е.И., а само е чул шум, както и гласа му. С обвинителните факти изобщо не се обхваща такава възможност, тъй като те са извлечени от наличния при предварителното разследване доказателствен материал, а свидетелят Ц.И. е дал сведения за прибирането на подсъдимия за първи път пред първоинстанционния съд. В разпита си пред въззивния съд той заявява, че същото е повторил неколкократно и когато е бил разпитван веднага след задържането си, както и че подписът под протокола на л.45 от досъдебното производство не е негов. Но дори и когато се вземе предвид безкритично казаното от него - че е чул подсъдимия да се прибира в някакъв неустановен час в къщата им,  е очевидно, че следващото твърдение - че същият повече не е излизал, е само едно предположение. 

Срещу декларативното отричане на участието си от страна на подсъдимия Е.И. в неговите обяснения, и лишения от категоричност опит да бъде подкрепена защитната му позиция чрез свидетелските показания на Ц.И., убедително се противопоставят всички останали доказателствени източници, които взаимно се потвърждават и допълват, за това на първите от тях не може да се даде кредит на доверие.

За свидетеля К.К., притежаващ това качество съгласно чл.118, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, липсват каквито и да е данни, установяващи евентуална негова правна или житейска заинтересованост от невярно уличаване на подсъдимия И.. Неговите показания относно начина на проникване, както и относно поведението – не само своето, но и на съучастника си, по време на извършване на деянието, съвпадат до детайли с разказаното от пострадалата К. И.. С оглед данни за прекарана в миналото ЧМТ и провеждано лечение в психиатрична клиника, свидетелят К. е бил обект на съдебно психиатрично изследване. Експертизата /л.230 и сл. от НОХД № 344/17 г./ е установила, че съгласно анамнестичните данни, при свидетеля К. са налице епизодични паметови нарушения, изразяващи се в непълноценно впечатване, запазване и предаване на елементи от преживения ежедневен опит. Правилната оценка на тази констатация и последиците от нея е наложила сравнителен анализ, извършен от вещото лице по отношение на всичко разказано от К. по делото, въз основа на който е изразено мнението, че много голямата степен на еднаквост в предаването на основните елементи от информация, тяхната подредба, групиране, разбор и оценка, обуславят извод, че свидетелят К. е бил способен да възприема правилно и точно факти и обстоятелства, свързани с деянието и да ги запаметява, както и че същият притежава годност да възпроизвежда запазения паметов материал под формата на достоверни показания.  Даденото заключение настоящият състав намира за обосновано и правилно, то се подкрепя и от действително установимото по делото, а именно, че засягането на пълнотата на спомена – в случая например това, че първоначално той не е разказал за гостуването в определена част от вечерта на свидетеля Ц.И., не се отразява на истинността на трайно запаметените и предадени събития, защото по същия начин ги е възприела и предала и свидетелката К. И.. 

Безспорно установено е, че до късно през нощта подсъдимият и свидетелят К. са били заедно, както и същевременно, че приблизително половин час след обявеното време на тръгването си от страна на свидетеля Ц.И., когато подсъдимият и свидетелят К. са били вече само двамата, е осъществено проникването в дома на пострадалата. Безспорно е и съвпадението в макар и оскъдното описание от последната на неразпознатия извършител, и в частност разликата при съпоставка в ръстта на двамата съучастници, установима при визуалното им възприемане.

Убедителна подкрепа в полза изводите за добросъвестността на подсъдимия К. и едновременно вината на подсъдимия са и обективните находки – намерените пари във всеки един от тях. Броени часове след деянието – в 07:30 часа на 18.07.2017 г., непосредствено след задържането си, свидетелят К. е предал доброволно на служител от РУ Велики Преслав обща сума от приблизително 90 лева, за 70 от които – една банкнота от 50 лева, и една от 20 лева, в обясненията си потвърждава, че са част от парите на свидетелката К. И., дадени му от подсъдимия И.. При проведения два часа по-късно обиск на подсъдимия И., извършен след задържането му, в него са намерени общо приблизително 142 лева, сред които две банкноти от по 50 лева, две от по 20 лева и дребни монети. Тези банкноти добре съответстват, като купюри, на отнетите от пострадалата – две банкноти от по 20 лева и три банкноти от по 50 лева.  По отношение на наличната в него сума, разпитан пред въззивния съд, подсъдимият И. заявява, че представляват спестявания от възнаграждение за работа, извършена в рамките на месец преди инкриминираната дата в полза на и платена от свидетелите Р. и Г. Г.ви, негови съседи. От разпитите на последните се установява, че подсъдимият действително е работел епизодично в тяхното стопанство, обичайно за по няколко дни, като са му плащали по 25 лева на ден, и че най-вероятно е имало такива дни и в рамките на месеца преди деянието, но не и в дните точно преди случката, при което твърдението на И., че към 17.07. е имал, налична само от спестявания, значителната сума от 140 лева, остава недоказано. В подкрепа на последния извод са още и показанията на свидетеля С.С., които е заявил, че за бирата в с.Кралево /съседното село, до което са ходили с неговата кола/, Е. и К. са събирали пари, като са вадели някакви стотинки.

 

Въз основа на така установените факти, закономерно се достига до направения и в окръжния съд правилен правен извод за тяхното съответствие с престъпния състав по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като утежняващата квалификация на опасния рецидив се обосновава от данните за предходни осъждания на подсъдимия Е.И., при наличие и на двете хипотези в чл.29, ал.1 от НК – по б.“а“ и по б.“б“.

 

Прилагайки правилно материалния закон, първоинстанционният състав е бил обвързан от предвидените граници на наказанието лишаване от свобода, съдържащи се в санкционната част на нормата – от пет до двадесет години. Наложеното наказание в размер на седем години се разполага под средния, към минималния размер на санкцията, което не съответства на твърдението в мотивите, че спрямо подсъдимия И. не са налице смекчаващи вината му обстоятелства. Това несъответствие не може да бъде отстранено чрез завишаване на наказанието поради липса на протест. Липсват основания и за решение в обратния смисъл – по посока намаляване на наказанието, независимо от служебната констатация, че е отчетена неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство липсата на критичност у подсъдимия, тъй като тя се обуславя от процесуалната допустимост на избраната от него защитна теза. Налице са обаче други утежняващи обстоятелства в две насоки – от една страна характеристиките на самото конкретно деяние, и в частност проявената престъпна упоритост, съзнаваното насилие над особено уязвима предвид напредналата й възраст самотна жена, събудена от сън посред нощ след нахлуване с взлом в собствения й дом, вандалското отношение спрямо имуществото й, а от друга страна - предходна съдимост /по три наказателни дела за общо пет престъпления/, обуславяща едновременното наличие и на двете форми на опасния рецидив по чл.29, ал.1 от НК, като всички тези обстоятелства в своето единство бележат по-висока степен на обществена опасност на конкретното престъпление както от обективна, така и от субективна страна, поради което би било несправедливо, независимо от високия специален минимум, проявяването на по-нататъшна снизходителност спрямо подсъдимия Е.И..

 

Немотивираното искане на последния от саморъчната му жалба - за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, не следва да бъде уважавано, тъй като при служебната проверка не се констатира наличие на което и да е от основанията, обуславящи вземането на подобно решение съгласно чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1-4 от НПК, при наличното допълване на доказателствения материал и мотивите към присъдата, извършено във въззивния съд.

 

При служебната проверка се констатира, отбелязаното и от представителя на въззивната прокуратура, незаконосъобразно определяне на място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – предвид изменението на чл.57-58 от ЗИНЗС, респ. чл.301, ал.1, т.6 от НПК, в сила от 07.02.2017 г., за каквото произнасяне, към датата на присъдата 13.09.2018 г., съдът не е бил компетентен, и което налага изменението й в тази част.

 

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.337 и чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 21/13.09.2018 г. по НОХД № 344/17 г. на Окръжен съд Шумен, като я отменя само в частта, с която е определено подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на касационна проверка по жалби на подсъдимия и неговия защитник, допустими в петнадесет дневен срок от съобщенията за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: