РЕШЕНИЕ

 

10      15.01.2016 година, град Варна

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД               НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На ПЕТНАДЕСЕТИ ЯНУАРИ      ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

Секретаря Г.Н.

Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

Като разгледа докладвано от съдия ПАНТАЛЕЕВА

ВЧНД № 4 по описа за 2016 година

На основание закона, данните по делото и по реда на чл.20, ал.2 ЗЕЕЗА

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 91 от 17.12.2015 година на Шуменския окръжен съд, постановено по ЧНД № 391/2015 година и вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА екстрадиция на украинския гражданин В.А.Ш. - роден на *** година, с.Ореховка,  Одеска област, гражданин на Украйна, с временно разрешително за пребиваване в Република България № 700781379, издадено от Дирекция “Български документи за самоличност” на 23.07.2012 г., ЛЧН 1001245166, ЕГН **********, живущ на адрес ***  по искане на компетентните съдебни органи на Украйна за изтърпяване на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, осъден с присъда на Окръжен съд гр.Овидиопол, област Одеса.

 

ВЗЕМА мярка за неотклонение на В.А.Ш., ЕГН ********** - „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” до фактическото му предаване.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.

Мотиви към решението по ВЧНД № 4/2016 г. по описа на Апелативен съд Варна, наказателно отделение.

 

Производството е по реда на чл.20, ал.2 от ЗЕЕЗА и има за предмет решение № 91/17.12.2015 г., постановено по ЧНД № 391/2015 г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което състав на същия съд, наказателно отделение, е отказал екстрадицията на украинския гражданин В.А.Ш., ЕГН ********** г., роден в с.Ореховка, Одеска област, с временно разрешително за пребиваване в Република България № 700781379, издадено на 23.07.2012 г. от Дирекция „БДС”, ЛНЧ **********, поискана от компетентните власти на Украйна, които го издирват за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. За да постанови своя отказ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА.

Въззивната проверка е по протест на прокурор в първоинстанционната прокуратура, с оплаквания, че атакуваното решение е неправилно, тъй като отказът е необоснован и постановен в нарушение на закона поради наличието на всички формални изисквания, регламентирани в ЕКЕ и ЗЕЕЗА за предаване.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, защитникът на исканото лице счита проверяваното решение за законосъобразно и моли да бъде потвърдено, в своя лична защита лицето също моли да не се допуска неговата екстрадиция.

 

Съставът на въззивния съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и сам провери служебно правилността на атакуваното решение, намери следното:

С присъда на Овидиополския районен съд в Одеска област, Украйна, влязла в сила на 21.02.2012 г., В.Ш. бил осъден по чл.185, ч.5 от Наказателния кодекс на Украйна – кражба в особено големи мащаби, по предварителен сговор с други лица, на лишаване от свобода за срок от четири години и конфискация. Съгласно правилата в молещата държава, изпълнението на това наказание започнало още на 11.02.2011 г. – веднага с произнасянето на присъдата в първата инстанция, и той бил задържан от залата на съда, но в хода на последвалото обжалване, на 28.04.2011 г. бил освободен от арест. След окончателното произнасяне на всички компетентни инстанции и влизане в сила на съдебния акт, Ш. не бил намерен за доизтърпяване на наказанието и се предприело издирването му чрез Интерпол, в резултат на което бил установен и задържан в България на 31.07.2015 г. С писмо от 02.09.2015 г. Министерството на правосъдието на Украйна поискало екстрадирането му съгласно ЕКЕ, при гаранции, че той няма да бъде преследван, съден или задържан за друго престъпление, различно от това, предмет на молбата, нито ще бъде ограничавана личната му свобода поради някаква друга причина.

 

Молбата за екстрадиция е подадена от компетентен орган на молещата държава в писмена форма, по делото е постъпило и искане от съдебните органи на Украйна /ходатайство/ за предаване на лице с цел изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, адресирано до компетентните органи на Република България. Република България и Украйна са страни по международен договор, какъвто се явява Европейската конвенция за екстрадиция. Към искането за предаване са приложени необходимите документи и доказателства по чл. 9, ал.3 от ЗЕЕЗА и то е постъпило в рамките на 40-дневния срок от постановената мярка за неотклонение временно задържане. Документите са придружени с превод на български език.

 По повод на така постъпилите от молещата държава документи и на основание чл.14, ал.4, т.5 от ЗЕЕЗА, Окръжна прокуратура Шумен, на територията на която е било установено лицето, внесла образуваната във ВКП преписка по случая за разглеждане от Окръжен съд Шумен и последвало проверяваното екстрадиционно производство по отношение на украинския гражданин В.Ш..

От наличните в делото документи безспорно се установяват целта на искането за екстрадиция – изпълнение на присъда с наложено наказание четири години лишаване от свобода, и престъплението, за което Ш. е бил осъден – квалифицирана кражба, с което са налице условията, предвидени в чл.5, ал.ал.2 и 3 от ЗЕЕЗА. Същевременно В.Ш. не е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл.6 от ЗЕЕЗА, за които не се допуска екстрадиция - той не е български гражданин, не му е предоставено убежище в Република България, не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България и е наказателно отговорен съгласно българското законодателство.

 За настоящия въззивен състав категорично липсват основания да се приеме, че са налице и предпоставките по чл.7 от ЗЕЕЗА за отказ да се екстрадира лицето, като изводът за това по отношение на хипотезите в т.1-4 и 7-8 от същия текст са безспорни и не се нуждаят от коментар, тъй като са неотносими по случая, а във връзка с т.6 е достатъчно да се отбележи, че въз основа на събраната допълнителна информация в окръжния съд и приложимите правни норми се установява, че не е изтекла предвидената в законите и на двете държави давност.

Първоинстанционният съд, като се е позовал на два доклада на ЕКПИ, изготвени по повод две посещения в Украйна – от 18 до 24.02.2014 г. и от 09 до 16.09.2014 г., е приел, че съобразно изложеното в тях има основания да се счита, че не са гарантирани правата на исканото лице, свързани с изпълнение на наложеното наказание, съгласно изискванията на международното право, поради което и е отчел наличието на предпоставката по чл.7, т.5 ЗЕЕЗА, обуславяща отказ по искането за екстрадиция. Такова решение не може да бъде споделено, тъй като правилният прочит на двата доклада не обосновава подобен категоричен извод.

При внимателно запознаване с пълния текст на докладите става ясно, че предмет както на конкретната проверка, така и на обективираните в писмен вид резултати в първия от тях, е било отношението на служители на реда спрямо участници в антиправителствените протести от 30-ти ноември 2013 г. и по време на операциите за възстановяване на обществения ред от началото на 2014 г. – събития с изцяло политическа характеристика, хода на които е белязан с действия и реакции, за които липсват основания механично да бъдат отнасяни към настоящия криминален случай, и които в рамките на целия доклад са разглеждани единствено и само в светлината на възможно умишлено малтретиране на така наречените „протестиращи от майдана”.

От втория доклад, в който за първи път става дума за разгледани отделни оплаквания от малтретиране на затворници, става ясно отново, че проверката е по отношение на лица, задържани в контекста на антитерористични операции, и с цел упражняването на контрол над предприетите действия по разследване на изявления за малтретиране на лица, отново и само в рамките на операциите „Майдан” /срещу демонстрантите/. Данните в доклада са само от две изправителни колонии в зоната на Харков, и от него е видно, че след намесата на КПИ са последвали бързи действия от страна на украинското правителство, директорите на тези две колонии са били освободени и са проведени разследвания. В доклада също така изрично е отразено, че предвид взетите комплексни мерки, изчерпателно изброени в неговия параграф 42 и на база цялата получена информация, която има на свое разположение, КПИ достига до извода, че е настъпила промяна, и че са взети решителни мерки от съответните органи за борба с малтретирането и заплашването на затворници в колониите, поради което процедурата по чл.10, параграф 2 от Конвенцията по отношение на Украйна е прекратена. 

Въз основа на изложеното именно в двата доклада настоящият съдебен състав счита, че дори и да е имало случаи в предишни години на отделни случаи на малтретиране или заплашване на затворници в някои от изправителните колонии в Украйна, констатираната промяна, активното сътрудничество от страна на сегашното правителство на тази държава с ЕКПИ и действително предприетите поредица от действия с цел предотвратяване и недопускане на изтезания и нечовешко или унизително наказание, са достатъчна гаранция, че след екстрадирането си, украинският гражданин В.Ш. няма да бъде подложен на такова отношение.  

Необезпечена с конкретни доказателства по делото е и тезата, че към настоящия момент В.Ш. е застрашен поради характеристиките на Украйна като регион на въоръжен конфликт, район на насилие, несигурност и сериозни нарушения на правата на човека. Престъплението, за което се иска лицето, е криминално и не може обективно да се свърже с отношенията между молещата държава и Руската Федерация, които при това не се намират във въоръжен конфликт, а продължително време спазват сключеното примирие. По начало при съблюдаване принципите на чл.3 от Конвенцията е необходимо в процедурата по предаване на лицето да се разкрият сериозни и обосновани причини, поради които да се заключи, че в случай на екстрадиция лицето ще бъде подложено на реален риск от отношение, противоречащо на чл.3. В настоящия случай такива заключения не могат да се направят на базата на актуалните отношения между Украйна и Русия.

 Предпоставките по чл.8 от ЗЕЕЗА, представляващи факултативни основания за отказ да се допусне екстрадиция, също не са налице, тъй като деянието не е подсъдно на български съд, съответно и не може да има прекратено наказателно производство в Република България за това престъпление, както и висящо наказателно производство. Не се касае за задочно постановена присъда, а престъплението, за което е осъдено лицето, е извършено на територията на молещата държава..

 

 Предвид изложеното изводът на Окръжен съд Шумен, че не са налице всички предпоставки за екстрадиция на лицето В.Ш. за изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода за четири години, наложено му от компетентен съд в Украйна, се явява незаконосъобразен и настоящият въззивен състав отмени решението му за отказ, допусна екстрадицията в тази инстанция, а с оглед на разпоредбата в чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА, взе по отношение на исканото лице мярка за неотклонение "Задържане под стража" до фактическото му предаване на молещата държава.

  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: