Р Е Ш Е Н И Е

 

122

 

гр.Варна, 26 юни 2015 год.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 25 май две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

 

СВЕТОСЛАВА К.А

 

 

при участието на прокурора Пламен Костадинов и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава К.а ВНОХД № 40 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на прокурор при ОП – гр.Разград, въззивни жалби от частните обвинители И.Г.К., М.П.С., Й. Р.П., М.Р.П. и К.Р.Б., действаща като законен представител на малолетния В.Д.К. и въззивна жалба от защитника на подсъдимия Б.Г.Б., ЕГН **********  против присъда № 79, постановена на 05.12.2014г. от Окръжен съд, гр.Разград по НОХД № 104/2014г. С атакувания съдебен акт въззивникът Б. е бил признат за виновен както следва:

  1. по чл.123, ал.3, предл.2-ро, вр. ал.1, предл. 1-во и 2-ро НК, тъй като на 06.08.2012г. в гр. Разград, като ръководител на Обект „Газстанция", находяща се в Източна промишлена зона, със собственик и ползвател „Социалинвест” ЕАД и като водач на автоцистерна - газовоз „Мерцедес Бенц 1520 L" със словенска регистрация № LJTD 385, поради незнание и немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил задълженията си, произтичащи от: чл. 36 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, изискващ дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са вписани в Регистъра на лицата, извършващи такава дейност и са получили удостоверение за това от Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД „ИДТН",от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /НУБЕТНГСИВВГ/ - чл.7/1/, изискващ съединителните и фасонните елементи на газопроводите да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове, чл.19/1/, допускащ използването на резбови съединения за метални гозопроводи с налягане на газа до 0.5 МРа, чл. 62/1/, изискващ съоръженията за пълнене или изпразване на автоцистерните да се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове, предназначени за налягане не и по-малко от 1.5 пъти по-високо от максималното работно налягане на резервоара или цистерната, чл. 122/1/, изискващ автоцистерните да са заземени, преди да започне изпразването или запълването им с газ, като заземяването се прекратява след поставяне на устройствата за затваряне на щуцерите за газ, чл. 127, изискващ пропуските на газ от газовете съоръжения и инсталации да се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газсигнализатор,чл. 174/1/, изискващ на обекта да не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи, чл. 176/1/, недопускащ подаване на газ в газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността им, от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане /НУБЕТНСН/, чл. 220/1/, изискващ извършването на външен преглед и хидростатично изпитване на гъвкавите шлангове и подвижните стоманени тръбопроводи, свързващи стационарните тръбопроводи с цистерните преди първото им използване и периодично по време на експлоатацията им, от Производствено технологичната инструкция за безопасна експлоатация на Газо-зарядната станция на „Социалинвест" ЕАД -гр. Разград, изработена въз основа на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ - чл. 1.5, изискващ на територията на Газо-зарядната станция да не се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ, чл.1.11, изискващ персоналът, обслужващ Газо-зарядната станция, да се допуска на работа само с облекло и обувки от антистатични материали, съгласно действащите правила за защита от статично електричество, чл. 3.10, изискващ преди започване на всяка дейност на Газо-зарядната станция, да се проверява дали не е нарушена херметичността от течове на газ, като проверката се осъществява с помощта на омокряне с пенообразуваща течност, чл. 3.17.3, изискващ автоцистерната, пълна с втечнен газ „пропан-бутан", при пристигането в Газо-зарядната станция да спира на площадката, да се загаси двигателят на возилото и цистерната да се заземи с гъвкавия накрайник, чл. 4.12.10, изискващ пускането на газовите съоръжения и инсталации, резервоари и машини след ремонт, ревизии и преустройства, да става след като бъдат предложени на органите за Държавен технически надзор за техническо освидетелстване и след издадено писмено разрешение от тези органи за въвеждане в експлоатация, при което причинил смъртта на повече от едно лице -  на 48-годишния Р. П. С. от гр. Разград, която настъпила на 17.08.2012 година и на 38-годишния Д.В. К. ***, която настъпила на 02.09.2012 година, за което на основание чл.54 от НК  му е определил наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

   2. по чл.134, ал.1, предл. 2-ро, т.2 от НК, тъй като на 06.08.2012 година в гр. Разград, като ръководител на Обект „Газстанция", находящ се в Източна промишлена зона, със собственик и ползвател „Социалинвест" ЕАД и като водач на автоцистерна - газовоз „Мерцедес Бенц 1520 L" със словенска регистрация №LJTD 385, поради незнание и немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил задълженията си, произтичащи от: чл.36 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, изискващ дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са вписани в Регистъра на лицата, извършващи такава дейност и са получили удостоверение за това от Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД „ИДТН", от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /НУБЕТНГСИВВГ/ - чл.7/1/, изискващ съединителните и фасонните елементи на газопроводите да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове, чл. 19/1/, допускащ използването на резбови съединения за метални газопроводи с налягане на газа до 0.5 МРа, чл. 62/1/, изискващ съоръженията за пълнене или изпразване на автоцистерните да се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове, предназначени за налягане не и по-малко от 1.5 пъти по-високо от максималното работно налягане на резервоара или цистерната, чл. 122/1/, изискващ автоцистерните да са заземени, преди да започне изпразването или запълването им с газ, като заземяването се прекратява след поставяне на устройствата за затваряне на щуцерите за газ, чл. 127, изискващ пропуските на газ от газовете съоръжения и инсталации да се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газсигнализатор, чл. 174/1/, изискващ на обекта да не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи, чл.176/1/, недопускащ подаване на газ в газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността им, от Наредбата за устройството за безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане /НУБЕТНСН/ - чл. 220/1/, изискващ извършването на външен преглед и хидростатично изпитване на гъвкавите шлангове и подвижните стоманени тръбопроводи, свързващи стационарните тръбопроводи с цистерните преди първото им използване и периодично по време на експлоатацията им, от Производствено - технологичната инструкция за безопасна експлоатация на Газо-зарядната станция на „Социалинвест" ЕАД - гр.Разград, изработена въз основа на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ - чл.1.5, изискващ на територията на Газо-зарядната станция да не се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ, чл.1.11, изискващ персоналът, обслужващ Газо-зарядната станция да се допуска на работа само с облекло и обувки от антистатични материали, съгласно действащите правила за защита от статично електричество, чл. 3.10, изискващ преди започване на всяка дейност на Газо-зарядната станция да се проверява дали не е нарушена херметичността от течове на газ като проверката се осъществява с помощта на омокряне с пенообразуваща течност, чл. 3.17.3, изискващ автоцистерната, пълна с втечнен газ „пропан-бутан”, при пристигането в Газо-зарядната станция да спира на площадката, да се загаси двигателя на возилото и цистерната да се заземи с гъвкавия накрайник, чл.4.12.10, изискващ пускането на газовите съоръжения и инсталации, резервоари и машини след ремонт, ревизии и преустройства да става след като бъдат предложени на органите за Държавен технически надзор за техническо освидетелстване и след издадено писмено разрешение от тези органи за въвеждане в експлоатация, при което причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето с временна опасност за живота на 50-годишния К. И. ***, за което на основание чл.54 от НК му е определил наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

         РОС е групирал така определените наказания и на основание чл.23, ал.1 от НК е наложил на подсъдимия Б.Г.Б. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно: ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при ОБЩ първоначален режим, в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.

         С атакуваната присъда подс.Б.Г.Б. е бил признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАВАН по първоначално възведеното срещу него обвинение деянието по чл.123, ал.3 НК да представлява особено тежък случай.

         Окръжният съд е възложил заплащането на сторените по делото разноски върху подс.Б.Г.Б. - в полза на Републиканския бюджет сумата от 3 080,35 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметката на Разградския окръжен съд сумата от  2 688,15 лв., представляваща разноски в съдебното производство.

          Веществените доказателства: кран- тип пистолет, фланец с преходник, бронзов нипел, обгорели парчета маркуч – 10 бр., диск- VERBATIM, намиращ се към делото в том 5 и автоцистерна „Мерцедес Бенц 1520L” със словенска регистрация – обгоряла, само метална конструкция – на съхранение в ТИЛ ОД на МВР-Разград, е постановено да се върнат на собственика „Социалинвест” ЕАД-гр.Разград след влизане на присъдата в сила.

В протеста се сочи неправилност на присъдата в нейната оправдателна част, като се твърди, че е налице особено тежък случай; прокуратурата поддържа и оплакване за несправедливост на наказанието, тъй като е занижено.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Варненска апелативна прокуратура поддържа така подадения протест единствено в частта, в която се иска увеличаване на наказанието „Лишаване от свобода” до средния размер, предвиден в закона за престъпление по чл.123, ал.3 пр.2 вр. с ал.1 от НК. Искането се обосновава с високата обществена опасност на деянието, както и с оглед на тежкия вредоносен резултат. Прокурорът намира определения от първоинстанционния съд размер на наказанието „Лишаване от свобода” към минимума, че не може да постигне целите на генералната и личната превенция по чл.36 от НК. По отношение на оправдателната част на присъдата – участващият във въззивното производство прокурор се солидаризира с изводите на РОС относно липсата на обективните критерии на квалифициращия признак „особено тежък случай”. Прокурорът приема за правилни изводите на първата инстанция, че не е налице единият от кумулативно изискуемите елементи – личността на дееца не разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Затова и изразява становище за неоснователност на въззивните жалби и на частните обвинители, поддържащи аналогично оплакване за неправилност на възприетата от РОС правна квалификация на деянието. По отношение на въззивната жалба на подс. Б. и допълнението към нея представителят на въззивната прокуратура счита, че съдържат твърдения и хипотези относно обстоятелства, които нямат пряко отношение към предмета на делото – имало ли е заземителни инсталации и възвратен клапан. Прокурорът поддържа становище, че фактическата обстановка по делото е била изяснена в детайли и от нея се установява наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.

Единствената незаконосъобразност на първоинстанционната присъда представителят на ВАпП съзира в обстоятелството, че подсъдимият е бил признат за виновен и осъден и по двете форми на изпълнителното деяние по чл.123 от НК, а именно „незнание” и „немарливо изпълнение”, които са в съотношение на алтернативност. Въз основа на анализ на доказателствата по делото, представителят на публичното обвинение поддържа становище, че в конкретния случай е налице единствено хипотезата на немарливо изпълнение, т.к. подс. Б. е познавал добре приложимите правила за работа и въпреки това ги е нарушил. Настоящата инстанция е сезирана с искане за изменение на първоинстанционната присъда.

Частните обвинители И.Г.К., М.П.С., Й. Р.П., М.Р.П. и К.Р.Б., действаща като законен представител на малолетния В.Д.К. в подадените от тях въззивни жалби навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и заниженост на наложеното на възз.Б. наказание „Лишаване от свобода”. Настоящата инстанция е сезирана с искане за изменение на атакуваната присъда и прилагане на закон за същото престъпление, за което е имало обвинение на първата инстанция – наличието на квалифициращия белег „особено тежък случай”, както и увеличаване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание от името на всички частни обвинители - адв.Д. поддържа така подадените жалбите. Излага виждането си, че личността на дееца също разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като е проявил упорство при нарушаване на правилата за безопасност. По отношение на жалбата на подсъдимия Б. и изложеното в нея виждане за неустановеност на механизма и мястото на възникване на искрата, довела до възпламеняване на цистерната, изразява становище за необоснованост, тъй като по делото е категорично установено, че дори при триене с въздуха при високата дневна температура е достатъчно да се възпламени газа и въобще не е необходимо да е налице искра от някакъв запалителен уред, какъвто и да е той.

Във въззивната жалба на подс.Б. се излагат оплаквания за необоснованост на присъдата и възприетия с нея извод, че автор на деянието е именно Б.Б.. В допълнение към въззивната жалба адв.К. развива доводи, за това, че отговорност за случилото се на 06.08.2012 г. на газстанцията, стопанисвана от “Социалинвест” ЕАД в гр.Разград следва да понесе друг субект – собственика на дружеството; твърди се, че в пряка връзка с инцидента била липсата на възвратен клапан и заземителна инсталация; твърди се, че подс.Б. не може да бъде субект на наказателна отговорност по чл.123 и чл.134 от НК, тъй като не притежавал специалните познания, изискуеми от закона за осъществяване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Безалтернативно се иска оправдаването на подс.Б. и по двата пункта на обвинението.

В съдебно заседание защитниците на въззивника изразяват несъгласието си с аргументите на обвинението, че се касае за особено тежък случай на деянието по чл.123 от НК. Поддържа се оплакването за необоснованост. Адв.Д. твърди, че РОС от техническа гледна точка не е разбрал смисъла на експертизите и точния механизъм на възникване на инцидента. Твърди се, че основната причина за възникналия пожар била липсата на възвратен клапан. Защитата намира извода на първата инстанция, че дори и да е имало монтиран възвратен клапан, изградената пълначна връзка би се разрушила и би възникнал инцидент, за необоснован. Твърди се, че охранните съоръжения на товарния автомобил са били затворени в момента, в който е била отворена ръчка № 2 на наземната цистерна. Затова защита прави извод, че ако е имало възвратен клапан и дори да се разпадне пълначната връзката, която е изготвил Б., щяло да изтече незначително количество газ, така щото такъв пожар въобще не би възникнал.

Твърди се, че извършеното преустройство на обекта в данъчен склад е било в нарушение на изискванията на чл.60, ал.2, т.1 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, и въпреки това контролните органи са го обявили за годен и технически изряден, въпреки липсата на възвратен клапан. И тъй като подс. Б. го е заварил в това технически неизправно състояние, според защитата, той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на взрива, защото за него инсталацията била редовна.

На следващо място се навеждат доводи за наличието на съпричиняване от страна на всички пострадали – те всички били с нивото на компетентност на Б.  и те според защитата и имат същите като на Б. най-малко компетенции защото, те периодично са били обучавани и инструктирани в рамките на инструктажа за безопасна работа.

В условията на евентуалност се поддържа и искане за намаляване размера на размера на наказанието „Лишаване от свобода” и приложението на разпоредбата на чл.66 от НК.

 

В последната си дума подсъдимият Б. моли да бъде намален размера на наложеното му наказание.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалби и протест са е процесуално допустими, подадени e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество се преценяват като частично основателни единствено досежно изложените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.

 

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б.Г.Б. – роден на ***г., женен, неосъждан, с висше образование – завършил Русенския университет през 1998г., специалност „механизация на земеделието”, машинен инженер, степен „магистър".

    Подс.Б. е правоспособен водач на моторни превозни средства (МПС), категории „С+Е" и „Д+Е".

    След успешно положен изпит, видно от изпитен протокол № 561/08.06.2010г., подсъдимият придобил правоспособност на водач на МПС-та, превозващи опасни товари, валидно за модули „основен, цистерни и клас 1”. Било му е издадено ADR - свидетелство на водач  № 48079, със срок на валидност до 08.06.2015г., съобразно Наредба № 40 от 14.01.2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена на основание чл.14 от Закона за автомобилните превози, който постановява, че превоз на опасни товари на територията на Р България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе /ADR/ и наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

   Подс.Б. се запознал със св.Т.Д. през 2004-2005 г., по повод работата му като служител в ИА „Автомобилна администрация”-Разград.

   Двамата решили да работят съвместно и през 2007г. създали дружеството „Автотест” ООД като съдружници, с основен предмет на дейност периодични технически прегледи на моторни превозни средства.

   През 2010г. подс.Б. продал собствените си дружествени дялове на св.Т.Д. и останал в трудово-правни отношения с дружеството на длъжност „ръководител пункт”, по силата на сключен основен трудов договор. Подс. Б. бил в допълнителни трудови правоотношения и с „ДИД - С.Д.” ЕООД- гр.Разград, собственост и управлявано също от св.Т.Д.. В това дружеството въззивникът заемал длъжността „професионално компетентно лице”. Основната дейност, осъществявана от това предприятие била търговия и дистрибуция на компенсиран природен газ /метан/ за промишлени и битови нужди.

  На 07.11.2011 г. подс. Б. започнал работа и като шофьор- оператор на тежкотоварен автомобил в „Социалинвест" ЕАД - гр. Разград с изпълнителен директор св.Т.Д. по сключен трудов договор №52/07.11.2011г. /трудов договор - папка III - 8, л. 5, том 7, л.125/ на основание чл.111 от КТ за допълнителен труд при друг работодател, с непълно работно време – 2 часа.

  Като шофьор-оператор на тежкотоварен автомобил, наред с нормативните актове ЗДвП и ППЗДвП, регламентиращи безопасното управление на МПС и съответно правилата за движение по пътищата, той бил длъжен да познава и спазва и тези за превоз, товарене и разтоварване на опасни товари (длъжностна характеристика, папка III-9, л. 7 и 8), съобразно и ADR правоспособността, която притежавал за модули „основен, цистерни и клас 1” /нормативна уредба посочена горе/.

 Подсъдимият не управлявал ежедневно тежкотоварен автомобил за превоз на метан, а само в изключително редки случаи, когато се налагало да помага на другите шофьори-оператори или да замества някой от тях. Като работник в процесното дружество обаче, подс. Б. ежегодно бил обучаван по безопасност при работа с газови съоръжения.

  На 01.03.2012г., подс.Б. приел да работи и по още едно трудово-правно отношение със „Социалинвест“ ЕАД и встъпил в длъжност и като Ръководител на обект „Газстанция“ (трудов договор, папка III-8, л.1, том 7, л.124/). Сключеният трудов договор бил с правно основание чл.110 от КТ - допълнителен труд при същия работодател, с непълно работно време – 1 час. Работата, която подс.Б. извършвал по основния трудов договор към „Автотест” ООД се осъществявала физически на територията на същия обект „Газстанция”.

  Обект „Газстанция”, разположен в Източната промишлена зона на гр. Разград, бил приет и въведен в експлоатация с Протокол обр. 16 от 01.12.1992г. (папка III-1, л. 3 и 4), с констатации за спазени нормативни изисквания по опазване на околната среда, по хигиената и безопасността на труда и по противопожарната безопасност. Първоначално в обекта се осъществявало зареждане на газови уредби на автомобили, а по-късно - само на туристически газови бутилки.

  Основната особеност на производствения процес в същия обект била свързана с доставка, съхраняване и преливане на газ „пропан-бутан“, който е лесно възпламеним горим газ, склонен да образува взривоопасни концентрации в смес с въздуха. Това прави обекта пожаро- и взривоопасен и поради това цялостната му дейност е свързана с повишен риск.

 Тази дейност изисквала спазване както на общите разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и на Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия труд на работните места и при използване на работното оборудване, така и на специалните такива, разписани в Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), в Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове (НУБЕТНГСИВВГ) и в Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане (НУБЕТНСН).

Нормата на чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП и чл.136, ал.1 от НУБЕТНГСИВВГ изисквала изработване на вътрешна Инструкция за производствената дейност на Газстанцията.

   Нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ създавала задължение за работодателя за оценяване на рисковете за безопасността и здравето на работещите в обекта, като се обхване избора на работно оборудване и организацията на работните места. В изпълнение на тези си задължения собственикът и ползвател на обекта, „Социалинвест” ЕАД - гр. Разград, чрез изпълнителния директор, св. Т.Д., изготвил Производствено-технологична инструкция за безопасна експлоатация на Газо-зарядната станция (папка III-4) и Оценка на риска (папка III-6), която периодично била актуализирана, вкл. през 2011г., за специфичните рискове, пораждани от експлозивна атмосфера.

   В съответствие с тази Оценка било въведено изискване за определено задължително използване на предпазно работно облекло зa работещите в обекта оператори и водачи на МПС, от материя, непредизвикваща възникването на искри от статично електричество (памук, вълна и др.) и затворени обувки с подсилени бомбета (папка III-11, л. 27).

   При въвеждане на Газстанцията в експлоатация зареждането с газ „пропан – бутан” на авто-газови уредби и на туристически бутилки било осъществявано първоначално от мобилна цистерна. По-късно тази цистерна била закрепена стационарно в района на обекта и започнало ползването ѝ като резервоар, зареждан периодично от мобилни цистерни по сключени договори за доставка.

   След въвеждането на Газстанцията в експлоатация, в изпълнение на задълженията си по чл.194, ал.1, т.2 от НУБЕТНГСИВВГ, органите на техническия надзор извършвали редовни ежегодни технически прегледи на това газово съоръжение.

   През 2011 година, в изпълнение на изискванията на Наредба № 3 за данъчните складове, на входа на стационарната цистерна бил монтиран разходомер чрез свързване към наличния фланец.

   На 3 август 2011 година проектът за това преустройство бил заверен от св. А. в качеството му на инспектор в Регионалния отдел на Главна дирекция на Инспекцията за държавен технически надзор /ГД „ИДТН”/ гр. Шумен към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.

          Св. А. извършил и годишния технически преглед на обекта на 21.02.2012 година. Установил само необходимост от замяна на предпазен клапан със същия такъв трипътен вентил. Предписанието му за такава замяна било изпълнено към 20.04.2012 година от подс.Б. в качеството му на ръководител на обект Газстанция.

          Периодично обектът бил проверяван по направления и от контролните органи на Инспекцията по труда.

          Последващите проверки не са установявали неизпълнение на предписанията, дадени при предходните такива.

          Подс.Б. познавал естеството на осъществяваната дейност и организацията на работа в процесния обект още преди да встъпи в длъжност като негов ръководител през м. март 2012г. Именно това обстоятелство мотивирало както подс.Б., така и изпълнителния директор св.Т.Д., съответно първият да приеме, а втория да му предложи назначаването му и на ръководна длъжност, тъй като /както бе посочено горе/ работата на подс.Б. по основния трудов договор към „Автотест” ООД се осъществявала на територията на Газстанцията, а от 2011г. работел в процесното дружество и като шофьор оператор на тежкотоварен автомобил.  

          С встъпване в длъжността „ръководител обект Газстанция” за подс.Б. възникнали задължения да ръководи, организира и контролира цялостната дейност на обекта, да познава, спазва и контролира изпълнението от страна на работещите на всички заповеди и инструкции, регламентиращи организацията на работата, вътрешния ред, пожарната безопасност и охраната на труда, безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации; в т.ч. да познава, спазва и контролира изпълнението на действащите нормативни актове – Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Закона за техническите изисквания към продуктите, Наредбата за устройство, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане; да извършва инструктаж на работещите, да актуализира вътрешните правила, инструкции и др. документи, свързани с безопасната експлоатация на обекта, да го поддържа в добро техническо състояние съгласно нормативните документи, да осигурява спазване на правилата за противопожарна безопасност и безопасност на труда в обекта при зареждането му с горива и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации (длъжностна характеристика, папка III-8, л. 10, том 7, л. /последни два листа/).

  Подс.Б. знаел тези си задължения и отговорности. Той бил въведен в спецификата на работата от своя предшественик – св.Д.. Проучил и протоколите от извършените проверки на специализираните контролни органи и дадените от тях предписания, като изпълнил и предписанието на св.А. / посочено горе/.

  През пролетта на 2012г. възникнали проблеми с доставката на газ „пропан – бутан” в процесния обект, която се осъществявала с автоцистерни на външни превозвачи. Установени били технологични загуби.

  Тези проблеми дали повод на изпълнителния директор - св. Т. Д., да потърси и закупи за дружеството автоцистерна, с която процесния обект да се зарежда с газ „пропан – бутан” самостоятелно. Установил, че такава се предлага от „Бутан Плин” АД - гр. Любляна - Словения. Договорил покупката и възложил на подс.Б. да извърши оглед на автомобила на място и ако е годен технически - да финализира покупката и да транспортира автомобила-газовоз от Словения до България.

   На 30.07.2012г. подс.Б. пристигнал в Словения и се свързал с дружеството-продавач. На следващия ден въззивникът огледал автомобила и се осведомил за техническата му документация. Въззивникът преценил, че макар автомобилът да бил използван, то той бил в много добро техническо състояние, с валидно ADR – удостоверение и с пълна техническа документация. Уведомил по телефона св.Т. Д. за тези свои констатации, което мотивирало св.Т.Д. да вземе решението за закупуването му. Едва след това били оформени и документите за покупко-продажбата. Така „Социалинвест“ ЕАД, гр.Разград придобил собствеността върху автоцистерна-газовоз „Мерцедес Бенц 1520 L“ със словенска регистрация LJTD 385 и валидно словенско ADR-удостоверение.

   При огледа на автоцистерната подс.Б. установил, че претоварването на газ „пропан – бутан” от нея става посредством кран, тип „пистолет”, присъединен към края на маркуча ѝ. От дружеството - продавач му обяснили, че този кран се свързва към приемащия резервоар посредством муфа чрез метално приспособление - преходник - бронзов „нипел”, с двустранна външна резба. Предоставили му за улеснение този „нипел” като приспособление към крана.

    Рано сутринта на 03.08.2012г. (петък) подс.Б. докарал ново закупената автоцистерна - газовоз „Мерцедес „Бенц 1520 L” със словенска регистрация „LJTD 385” и валидно словенско ADR - удостоверение, в района на Газстанцията в гр. Разград. Св.Т. Д.  дошъл на място и огледал автомобила. Подс. Б. го уверил, че е запознат с работата на основните агрегати и възли на газовоза. Обяснил също, че прехвърлянето на газ ще става посредством кран „пистолет” като продавачите са му предоставили „нипел” за връзка със стационарната цистерна.

    Тъй като предварително бил проучил, че автомобилът може да се ползва по предназначение преди да е пререгистриран у нас и с редовното словенско ADR - удостоверение, св.Т.Д. уведомил подс.Б., че на 06.08.2012г. (понеделник) трябва да се зареди стационарната цистерна на обекта с новия газовоз, като възложил и на св.Н.К. да провери още веднъж дали ще допуснат в базата на „Лукойл” ново закупения газовоз със словенската регистрация и валидно  ADR - удостоверение и едва тогава да се извърши доставката.

  Подс.Б. не възразил пред св.Т.Д. да се извърши доставката на газ „пропан – бутан” с новия газовоз. Не го уведомил и за необходимостта да се изпълни ново техническо решение на пълначната подвръзка за прехвърляне на газ между мобилната и стационарната цистерна, нито споделил с него намерението си да осъществи такова техническо решение, което било необходимо за да може да се извърши преноса на газ от мобилната към стационарната цистерна.

  Веднага след огледа на газовоза св.Т. Д. напуснал гр.Разград и отпътувал на почивка със семейството си. Паричният превод за предстоящата на 06.08.2012г. доставка на газ св.Т. Д. бил направил с бъдещ вальор през предходния работен ден, още на 02.08.2012г.

  На място подс.Б. установил, че предоставеното му от продавача приспособление „нипел” е с едра външна резба от единия си край, чрез който се свързва с вътрешната резба на муфата, с която завършвал кран - „пистолетът" на газовоза. Другият край на приспособлението следвало да се присъедини към входа на стационарната цистерна. Този край на приспособлението обаче, завършвал със ситна външна резба и при наличния фланец на входа на стационарната цистерна - директно присъединяване било невъзможно. Тогава Б. решил да реализира ново техническо решение за пълначна подвръзка между стационарната цистерна и новия газовоз.

  За това си решение, включително за елементите, от които да бъде формирана новата връзка и за това от кого, как и от какъв материал да се изработят и как да се монтират тези елементи, не поискал ничие мнение, нито уведомил някого. Подсъдимият сам преценил, че следва да се изработи фланцово-присъединително приспособление от стомана, което да се монтира към изходната тръба на стационарната цистерна. За накрайника му предвиждал резбово присъединяване. Поръчал изработването на приспособлението на „Цани 92" ООД - гр. Разград, чрез св. П.П.. Поискал от свидетеля към фланец с 4 отвора за присъединяване чрез болтове, да се завари цилиндрична тръба с форма на пресечен конус - умалител и цилиндрична тръба - накрайник, завършваща със ситна вътрешна резба, съответна на тази на бронзовия „нипел“. Св. П.П. обаче, го уведомил, че в неговото предприятие не могат да изработят резбата, защото не разполагали със стругар. 

   Тогава подс.Б. потърсил за изработване на резбата св. И.Я. - стругар. Св.И.Я. се съгласил да изпълни поисканото от въззивника и изработил резбата от вътрешната страна на единия край на предоставеното му от подс. Б. парче стоманена тръба, като съобразил размера ѝ с тази на показания му от подсъдимия преходник - бронзов „нипел“. При предаването ѝ на подсъдимия свидетелят го предупредил за необходимостта преходникът – бронзовият „нипел” да се завие внимателно на тръбата, тъй като е от мек метал /бронз/, а резбата е много ситна.

  След това св. Х.О. - заварчик в „Цани 92" ООД, завършил изработването на фланцово-присъединителното приспособление като заварил фланеца към умалителя, а последният - към тръбата с изработената от св.И.Я. резба.

    Действията на подс.Б. по възлагане изработката на това приспособление от стомана, но предназначено за присъединяване към друго от бронз и чрез резбова връзка за работа под налягане 1,6 МРа (16 атм), били извършени в нарушение на нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ, изискващи съединителните елементи на газопроводните съоръжения да са изработени от съвместими материали и при допустимост на резбови съединения за метални газопроводи с налягане на газа до 0,5 МРа (5 бара).

   Подс.Б. нарушил и разпоредбата на чл. 36 от ЗТИП, която  изисква дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са получили разрешение за това от Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД „ИДТН". Възлагайки изпълнението на съоръжението, предназначено за газово съоръжение, като такова с повишена опасност на лица, които не притежават такова разрешение – свидетелите Я., П. и О., последните двама и като  работещи в „Цани 92” ООД, която фирма не притежавала такова разрешение – лиценз за такава дейност,  подсъдимият нито знаел, нито поискал да се увери в наличието на това законово основание.

   За изработеното приспособление и намеренията си за монтирането му отново не уведомил никого.

   На 06.08.2012г. сутринта, поради ангажимент на другите шофьори от процесното дружество с ADR - правоспособност по други задачи, се наложило подс.Б. като ръководител и шофьор с ADR правоспособност да вземе решение, лично той с новозакупения газовоз да отиде до базата в гр.Русе /Мартен/ и да осъществи договорената от св.Т.Д. доставка на газ. Преди да отпътува подс.Б. провел разговор със св.К. А., работещ в процесното дружество, като оператор газстанция. Обяснил му, че на обекта ще бъде доставено поръчаното от него приспособление от „Цани 92” ООД  и възложил на св. Х.К., също оператор газстанция чрез св. К. А., в негово отсъствие да навие „нипела" на резбата на приспособлението като използва тефлонов конец за уплътняването му и да монтира приспособлението на стационарната цистерна, за да е готова за прехвърляне на доставения газ „пропан – бутан“. С новия газовоз подс.Б. тръгнал за базата-гр.Русе, придружаван от св.СВ.В. – работник в „Автотест” ООД, който решил просто да се разходи с него за компания.

  След като на обекта било доставено приспособлението, св.Кр.А., в изпълнение указанията на прекия си ръководител – подсъдимия Б., предал нареждането му на колегата си - св.Х.К.. В ранния следобед на същия ден св. Х.К. започнал изпълнението на възложеното му от прекия му ръководител - подсъдимия Б.: навил тефлонов конец по каналчетата на тънката резба на „нипела“; след това я завил към тази на накрайника на фланцово-присъединителното приспособление. Въпреки внимателното подвеждане и максимално възможното затягане обаче, връзката останала слаба и нестабилна, с голям допуск между външната и вътрешната резба.

  Св.Х.К. развил „нипела“, при което тефлоновият конец се накъсал. При последващия внимателен оглед на „нипела" установил, че от страната на тънката му резба има периферия. Разбрал, че предназначението ѝ е при свързване с друг детайл да опре в неговата челна периферия, като между двете периферии трябва да се постави гарнитура, която да осигури уплътняването, респективно да не допуска изтичане на газ. Разбрал също, че резбата е предназначена само за свързване на детайлите.

  Свидетелят опитал да се свърже по телефона с подс.Б., за да му съобщи тази информация, но това не му се удало. Споделил наблюденията си със св. Кр. А. и  св.П.Д. - шофьор в процесното дружество. Изразил съмнение, че не може да се направи надеждна връзка по указания от подс.Б. начин с тефлонов конец. Казал, че според него трябва да се направи нов фланец с преходник, който да има периферия, за да може върху нея да се сложи гарнитура за челно уплътняване. Св.П. Д. също огледал „нипела“ и се съгласил с доводите на св.Х.К.. Предложил му служебния си телефон да се свърже с подс. Б., но вместо подсъдимия се обадил св.СВ.В., който придружавал подсъдимия с газовоза до Русе. Последният, обяснил, че подс.Б. го няма в момента, но ще му предаде да се обади по телефона на св.Х.К.. След известно време действително подс.Б. се обадил по телефона на св.Х.К.. При проведения разговор св.Х.К. обяснил на подс. Б. резултата от действията си по свързване на „нипела" и накрайника на фланцово-присъединителното приспособление чрез резбите им с уплътняване с тефлонов конец, както и наблюденията си за наличието на челна периферия. Обяснил, че резбата „изтърва”, че е износена, че трябва да има периферия за гарнитура, както и че трябва да се направи по друг начин. Изразил притеснение, че е невъзможно да се осъществи сигурна уплътняваща връзка само с резбово свързване. Предложил да предприеме изработване на нов детайл с преходник с челна периферия, да ангажира евентуално и св.Н.К. – ръководител на другия обект на дружеството-бензиностанция. Подс.Б. го изслушал, но отказал предложението му. Настоял св.Х.К. да изпълни указанията му за монтиране на изработеното приспособление чрез уплътняване на вече изработената връзка с „нипела" с тефлонов конец и заявил, че когато се върне, сам ще прецени надеждността на връзката и тогава ще вземе решение. Св.Х.К. изпълнил указанията на подс.Б. и отново навил тефлонов конец по тънката резба на „нипела", но с по-голям брой намотки по каналчетата ѝ. След това завил „нипела" към преходника на изработеното приспособление и в този му вид го присъединил към фланеца на изхода на стационарната цистерна. Свидетелят отново притегнал връзката между „нипела" и преходника, този път използвал и гаечен ключ. Установил, че е по-добра от първата такава. Въпреки това обаче, не бил убеден, че е достатъчно надеждна, но имал уверението на подс.Б., че лично ще я изпробва преди да вземе окончателно решение. Заключил преградната решетка на мястото, където се намирала стационарната цистерна и около 16.30 часа продължил работата си по зареждане на туристически газови бутилки в предназначеното за това помещение.

   Около 17.00 часа подс. Б. пристигнал на обекта и паркирал новия газовоз на заден ход на около 3-4 метра от стационарната цистерна, за да извърши прехвърлянето на доставения газ „пропан - бутан". Макар да бил уведомен в пълнота за проблема при монтиране на новото фланцово-присъединително приспособление, не потърсил св.Х.К., за да разбере окончателния резултат от действията му, нито сам проверил този резултат.

Междувременно св.Х.К. изпълнявал пряката си работа и задължения - обслужвал клиенти и нямал възможност сам да отиде при подс.Б., но очаквал, че той ще го потърси както и че ще му нареди да спре обслужването на гражданите.

   След установяването на газовоза в близост до стационарната цистерна, подс.Б. започнал да се подготвя за прехвърляне на доставения газ.

   На обекта в това време били 48-годишния Р.П.С. - шофьор в процесното дружество с ADR – правоспособност, 38-годишния Д.В. К. ***, който случайно пребивавал в района, познат на и на подсъдимия, и св.Кр.А..

   Подс.Б. ги повикал при газовоза и започнал да обяснява на Р. С. и Д. К. как се работи с новия газовоз, защото С. щял да го управлява да работи с него, а на св.Кр. А. наредил да  отключи преградната решетка към стационарната цистерна.

   Като работници в обекта, св.Кр. А. и Р.С. били снабдени с необходимото утвърдено предпазно облекло и обувки. Денят обаче, бил много горещ и поради горещината, били облечени с лични летни дрехи - блузи с къси ръкави, с къси панталони и чехли.

   Като ръководител на обекта, подс.Б. бил длъжен да контролира изпълнението на чл. 1.11 от Производствено-технологичната инструкция и да не допуска присъствието на тези работници без предпазно облекло  но, не изпълнил това си задължение.

   Не изпълнил и задължението си по чл.174, ал.1 от НУБЕТНГСИВВГ и по чл. 1.5 от горепосочената инструкция - да не допуска външни лица на обекта.

    В присъствието на св.Кр.А., Р. С. и Д. К. подс.Б. установил, че налягането в стационарната цистерна е със стойност 10 атмосфери. Такава стойност установил и за налягането на газа в автоцистерната. След това започнал да обяснява на Р. С. предназначението на отделните бутони и значението на показанията на уредите по таблото в кабината на газовоза.

   Установената в обекта процедура по прехвърляне на газ „пропан - бутан" от автоцистерната към стационарната такава изисквала приключване на работата с клиенти в зарядния пункт и установяване на налично количество газ в стационарната цистерна, чиято стойност се записвала в нарочен дневник. Тези дейности се извършвали от двамата дежурни оператори на пункта, единият от които отварял предпазната решетка на стационарната цистерна и установявал наличното количество газ, а другият на място в пункта записвал посоченото му показание в дневника. Операторите нямали задължения по последващата процедура по прехвърляне на газ. Тя се осъществявала изцяло от водача на автоцистерната - газовоз.

   Подс.Б., като ръководител на Газстанцията и шофьор-оператор с ADR - правоспособност познавал тази процедура, но не я изпълнил. Без да уведоми оператора в пълначния пункт - св.Х.К., и да изчака приключване на работата с клиенти и отчитане на количеството на наличния газ в стационарната цистерна, пристъпил към прехвърлянето.

   При наличието на ново монтирана пълначна подвръзка подс. Б., в качеството на ръководител на обекта, имал задължение, произтичащо от нормата на чл. 176 от НУБЕТНГСИВ, в присъствието на инспектор от ДАМТН и съгласно чл. 194, ал.1, т.т. 3 и 5 от НУБЕТНГСИВВГ, да изпита тази връзка при условията на чл.106, хидростатично на якост в продължение на един час и при налягане, по-високо от работното такова от 16 атм., както и на плътност при условията на чл.127 от НУБЕТНГСИВВГ, чрез омокряне с пенообразуващо вещество или газсигнализатор. Задължение за такова изпитване за подс.Б. произтичало и от нормите на чл.220, ал.1 от НУБЕТНСН, както и от чл. 3.10 на Производствено-технологичната инструкция. Подс.Б. обаче, не изпълнил тези си нормативни задължения, а и нямал намерение да ги изпълни, тъй като въобще не потърсил съдействието на инспектор от ДАМТН.

  Последващите му действия следвало да бъдат съобразени с последователността на процедурата, регламентирана в чл. 3.17.3 от Производствено-технологичната инструкция. Тя изисквала позиционираната автоцистерна, при изгасен двигател, първо да се заземи с гъвкав накрайник. Такова задължение за подс.Б. съществувало и по силата на чл.122 от НУБЕТНГСИВВГ, но той не изпълнил както него, така и това по чл. 62 от НУБЕТНГСИВВГ, включително след напомняне от страна и на пострадалия Д. К..

   Подс.Б. присъединил шланга за разтоварване на автоцистерната, като завил кран - „пистолета“ към ново монтираното на стационарната цистерна флангово-присъединително приспособление. Включил двигателя на автоцистерната и отворил дънния клапан, за да подаде налягане към гъвкавия шланг. Чрез визуален оглед преценил, че газ от маркуча не изтича. След това отишъл при стационарната цистерна, като минал зад предпазната решетка. Отворил вътрешния кран на цистерната. Единствена пречка за осъществяване на свободна връзка между автоцистерната и стационарната цистерна останал външният кран на последната. С отварянето му се осъществявало началото на прехвърляне на доставения газ „пропан – бутан“.

  В това време св.Кр. А. стоял от външната страна на отворената предпазна решетка. Тъй като бил по-близо до външния кран на стационарната цистерна, подс.Б. му казал да го отвори. Св.Кр. А. изпълнил искането му и леко завъртял дръжката на крана на дясно. Мигновено избухнал пламък /в 17 ч 15 мин 39 сек./ около мястото на връзката между кран - „пистолета“ и фланцово-присъединителното приспособление и огънят се разпространил бързо към автоцистерната.

          Пламъците обгорили тежко стоящите наблизо Р. С. и Д. К.. Обгаряния на лицето и крайниците получил и св.Кр. А., а по-леки такива - и подс.Б..

   В 17 ч 18 мин. в дежурната част на РУ „ПБЗН” било получено съобщение за пожар в района на газстанцията.

   В 17 ч 21 мин. на местопроизшествието пристигнали екипите на пожарната безопасност, които предприели действия по потушаване на пожара. На местопроизшествието пристигнали бързо и сезираните полицейски и здравни органи от ЦСМП – Разград.

   Пострадалите били откарани и настанени в болничното заведение за лечение.

   Св.К. А. бил лекуван първоначално в болницата в гр. Разград, а по-късно преведен за специализирано лечение в МБАЛ - гр. Русе, където пребивавал до 28.08.2012г.

   Назначената съдебно-медицинска експертиза (т. V, л.33-35) дава заключение, че в резултат на претърпения на 06.08.2012г. инцидент 50 - годишния К. И.А. е получил изгаряния от l-ва и II-ра А и Б степен, със засягане на 10% от повърхността на тялото, с термичен шок и инхалация на токсични газове. Тези увреждания заключава експертизата, са характерни за пламъчно изгаряне и са в пряка причинна връзка с възникналия пожар. Довели са до разстройство на здравето с временна опасност за живота и съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

  Поради тежките изгаряния, претърпени от Р. П. С. и Д.В. К., двамата са били преведени на 07.08.2012г. от МБАЛ - гр. Русе в Клиниката по изгаряния на УМБАЛСМ „Пирогов" - гр. София. Въпреки проведеното активно специализирано лечение, С. починал на 17.08.2012г., а К. - на 02.09.2012г. Назначената съдебно-медицинска експертиза (т. V, л.44-48) дава заключение, че 48-годишния Р. П. С. е претърпял тежка термична травма с 80% изгаряне на общата телесна повърхност на главата, лицето, шията, гръдния кош, корема, горните и долните крайници. Тази травма и настъпилите от нея усложнения са причина за смъртта на С.. Изгарянията са съответни да са получени при пламъковото изгаряне по време на инцидента на 06.08.2012г.

  Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза (т. V, л.52-53 и 56-61), смъртта на 38-годишния  Д.В. К. се дължи на тежка термична травма и на настъпили от нея усложнения. Травмата е засегнала 60% от общата телесна повърхност на пострадалия с изгаряния от II-ра степен - АВ и III-та степен по главата, лицето, тялото и крайниците. Съответна е да е получена при пламъково изгаряне по време на инцидента на 06.08.2012г.

   Тежката производствена авария на 06.08.2012г. в Газстанцията на „Социалинвест" ЕАД в Източната промишлена зона на гр. Разград е обследвана от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (т.III, л. 14-16). Установени са множество нарушения в дейността на процесния обект, санкционирани по административен ред.

  Назначена е комплексна четворна съдебно пожаро-техническа, техническо-надзорна, техническа по технология на металите и металообработването, и експертиза на здравословни и безопасни условия на труд, извършена от специалисти в посочените области, която е дала заключение при съобразяване на обективно установените обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства и на констатациите на специализираните контролни органи. Съгласно това заключение пожарът е възникнал с пламъчно горене в образувала се газо-въздушна среда в зоната, в която е осъществена връзката между стационарната цистерна и автоцистерната. Последващото развитие на пожара е в зоната на задната дясна част на автоцистерната, където е имало остатъчно оттичане и изгаряне на газ от кран - „пистолета", изпадал на това място след разхерметизиране на връзката. Запалването е възникнало при налично спонтанно изтичане на газ към външното пространство от разрушената резбова връзка на „нипела" и новото фланцово-присъединително приспособление на стационарната цистерна.

  Тази връзка, съгласно заключението на вещите лица, е била ненадеждна, като съставена от некачествено изработени елементи, несигурна, поради естеството и начина им на свързване и опасна, тъй като не е изпитана и в цялост е изпълнена и експлоатирана в грубо нарушение на установените императивни нормативни разпоредби. Разрушаването е последвало от ударното налягане на газ „пропан - бутан", постъпил към връзката от стационарния резервоар при отваряне на външния му кран. Това налягане е било по-голямо от съпротивлението, оказвано от материалите на резбовата двойка - „нипел“ от бронз и стоманен накрайник „муфа". Резбата на „нипела" е била износена над допустимото, а тази на муфата е била направена некачествено с недопустимо по стандарт износване от 0.65 мм. „Нипелът" е бил монтиран неправилно в новата връзка, без елемент, създаващ възможност за челно уплътнение към „муфата" и без такова уплътнение.

   Така създадената връзка не е отговаряла на изискванията за якост и не е осигурявала херметичност.

    Експертите установяват липса на възвратен клапан на течната фаза на входа на стационарната цистерна. Тяхното категорично становище е, че и при наличието на такъв, изградената нова пълначна връзка би се разрушила и би възникнал същият инцидент, който обаче би се развил в друга последователност и би могъл да има по-тежки последици, видно от заключението и на експертите от тройната инженерно-техническа експертиза и допълнителната тройна инженерно-техническа експертиза / т.5, л.10-18, т.8, л.48-59, т.5 - диск приложение към експертизата/.

   В момента на възникване на разхерметизацията са били налице условия за възникване на електростатичен заряд и такъв е причинител на възпламеняването. Другите потенциални причинители за такова възпламеняване обосновано са били отхвърлени от вещите лица.

   За възникване на електростатичен заряд, на фона на сухо и горещо време, е способствала липсата на заземяване на автоцистерната и разкъсването на линията за преливане на газ с изтичане на такъв под високо налягане над 10 bara. Експертизата заключава, че причината за запалването е липсата на заземяване на автоцистерната и използването на недостатъчно надеждна и непроверена връзка за преливане на газ „пропан-бутан” от автоцистерната към стационарната цистерна. Ненадеждността на връзката е обусловена от преустройване на елементите на фланцовото устройство за свързване на стационарната цистерна при зареждане, извършено от неоторизирани лица при изпълнение на детайлите от недопустима за налягане над 0,5 Мра резбова връзка. При изработване на завършващия детайл на фланцово -присъединителното приспособление не е предвиден и изпълнен праг, който да осигурява херметичност на връзката чрез уплътняване със свързващия детайл муфа (бронзовия „нипел"). Ненадеждността на новата връзка и неизпитването на херметичността ѝ по надлежния ред преди да бъде използвана, са причина за разпадането на резбовата връзка при започналото интензивно изтичане на газ от стационарната цистерна от щуцера за пълнене при отваряне на външния кран. За разпада е допринесло и налягането на сгъстения въздух в шланга на газовоза.

   От своя страна смесването в атмосферата на този въздух и на изтичащия газ е довело до много бързо образуване на готовата за възпламеняване и изгаряне взривоопасна смес.

   Поради незаземяване на газовоза е било налично статично електричество, което незабавно е възпламенило тази смес.

    Назначената по делото съдебно криминалистическа-видеотехническа експертиза и допълнителна такава в хода на съдебното следствие, с обект на изследване система за видеонаблюдение включваща цифров видео рекордер, захранващ адаптер, устройство за управление на системата за видеонаблюдение – компютърна мишка, диск за оптичен запис, след  техническа проверка и изследване, не установява видими следи от въздействие върху видео рекордера.

    По отношение на информационното съдържание на твърдия диск също не установява следи от интервенция под каквато и да било форма.

    Експертизата установява, че видео файловете са автентични и съдържанието им съответства на възприетото в полезренията на свързаните към видео рекордера заснемащи устройства. Твърдият диск е единствен носител на информация, където същата се записва непосредствено от камерите след съответното ѝ преобразуване от кепчър-платката. Наличната функционалност за записване на информация по мрежата не е активирана.

   Експертизата не установява признаци на въздействие върху видеофайловете, съдържащи се в твърдия диск, не установява и прекъсване във вкопирания в тях тайм-код.

   От видеозаписите, съдържащи се в оптичния носител експертизата фиксира кадри със събития, представляващи предмет на разследване, по делото, които са приложени като снимков материал представляващ неразделна част от експертното заключение.

   Експертизата не установява следи от манипулация /намеса/ върху записаната информация.Тайм-кодът, вкопиран в записите, не се прекъсва.

   Допълнителната експертиза със задача да проследи и онагледи чрез кадри движението на лицето от видео системата, влязло в кадър на стр.18, 19 и 20 от влизането в кадър до излизането от системата за видео наблюдение на 06.08.2012г. не установява повторна проява на лицето в зрителното поле на заснемащото устройство, както и на останалите две такива от другите видео файлове от оптичния носител.

   В хода на съдебното следствие е било установено, че след инцидента, на 18.12.2012г. на подс.Б. е бил издаден дубликат на ADR – свидетелството по подадено от него заявление, тъй като оригиналът е бил унищожен по време на пожара. По искане на съда, дубликатът /заверено копие/ е представен от подсъдимия и приобщен към материалите по делото като писмено доказателство.

   И след инцидента  до настоящия момент подс.Б. продължава да работи в процесното търговско дружество по същите трудови договори и при същите условия.

Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема идентична с възприетата от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Правилно първоинстанционният съд е основал присъдата си на задълбочен анализ на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на  разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица по назначените и изслушани експертизи: съдебно медицинска по писмени данни, съдебно медицинска на труп, съдебно медицинска по писмени данни и съдебно медицинска на труп - трите експертизи изготвени от вещото лице д-р Т.Боянова приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.282, ал.3 НПК чрез прочитане със съгласието на всички страни в процеса; съдебна комплексна четворна пожаро-техническа, техническо надзорна, техническа по технология на металите и металообработването, по здравословни и безопасни условия на труд експертиза; тройна съдебна инженерно-техническа експертиза; допълнителна съдебна тройна инженерно-техническа експертиза; допълнителна комплексна съдебна техническо-надзорна и по здравословни и безопасни условия на труд експертиза; съдебно криминалистическа-видеотехническа; допълнителна съдебно криминалистическа-видеотехническа експертиза; писмените и веществените доказателства.

По оплакването за необоснованост:

                Атакуваната присъда не е необоснована. Приетите за установени от окръжния съд фактически положения, към които се присъедини и апелативният съд, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и внимателно преценени поотделно и в съвкупност. Известните противоречия между данните в гласните доказателствени средства са били обсъдени внимателно от първостепенния съд в мотивите към присъдата съобразно предписанията на чл.305 ал.3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и същевременно точно е посочено на кои доказателства се дава вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо, и най-после на кои се градят направените изводи за съставомерността на деянията, правната им квалификация и виновността на подсъдимия. Вътрешното убеждение на съда при вземане на решения по съществото на делото е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност и съпоставянето им. Въззивният съд намира фактическите изводи относно извършените деяния и техния автор, съдържащи се в мотивите към присъдата, за обосновани и аргументирани, тъй като те се основават изцяло на събраните по делото доказателствени средства. Липсват доказателства, които да опровергаят правдивостта на фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд и обосноваността на неговия акт. Отсъстват доказателства, поставящи под съмнение виновността на подсъдимия. Напротив, налице са многобройни доказателствени източници, подробно и всеобхватно коментирани от двете инстанции, които категорично и убедително подкрепят изводите на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. Упражненото от първостепенния съд правомощие да даде вяра на определени доказателствени средства – показанията на свидетелите Кр.А. и Х.К., писмени и веществени доказателства, а други такива – обясненията на подсъдимия в съдебната фаза – да пренебрегне и да изгради фактическа обстановка по спора на база кредитираните доказателства, не представлява недостатъка необоснованост на съдебния акт. Въззивният съд направи самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, подробно изложен по-горе и категорично се убеди в правдивостта на фактическите положения, отразени в мотивите към първоинстанционната присъда. Правилно първата инстанция е дала вяра на показанията на свид.Кр.А. и Х.К. не само защото са единни, логични и взаимосвързани, но защото се подкрепят и от разказа на починалия Р. С., възпроизведен от св.М.П.- разузнавач, ОДМВР-Русе- провел беседа за случилото се с него в болничното заведение – гр.Русе. Показанията на тези свидетели правилно са били използвани от РОС, за да оцени част от обясненията на подс.Б. като негова защитна теза, на която той неизменно има право, но остава неподкрепена от доказателствената маса по делото. Твърдението на въззивника, че когато се върнал на обекта със заредената мобилна цистерна, погледнал пълначната връзка монтирана на стационарната цистерна по негово нареждане от св.Х.К., попитал свидетелите Кр.А. и Х.К. дали всичко е наред, отговорът бил положителен не се потвърждава от тях. На следващо място,  правдивостта на показанията на тези двама свидетели се установява и от безспорно установеното обстоятелство, че взривът е избухнал към момент, когато св.Х.К. действително е обслужвал клиенти, което обстоятелство несъмнено говори, че този свидетел си е вършел пряката работа, чакал е да получи разпореждане от подс.Б. да спре обслужването на клиентите и  да проведат разговор за монтираната връзка, а и от работното си място е нямал видимост за започващи действия по подготовката за преноса на газа, за да може по собствена инициатива да спре обслужването на клиентите и сам да  потърси подс.Б., за да сподели мнението си за тази връзка. Показанията на св.Кр.А. опровергават категорично обясненията на подс.Б., че намиращите се на обекта работници- пострадалите Р.С., Д.К. и  Кр.А. сами отишли при него, за да помагат при преноса на газа, че той никого не бил викал, както и твърдението му, че той не е разпоредил на св.Кр.А. да отвори външния кран на стационарната цистерна, че този свидетел сам посегнал и бутнал крана, че той споделил, че не знае как да извърши разтоварването на газа и затова разчитал на работниците да му помогнат, че св.Кр.А. му асистирал и му обяснил как да проверят връзката и какво е било необходимо да се отвори, респ. кой кран да се отвори. Първо, с показанията си св.Кр.А. не потвърждава тези обяснения на подс.Б. и категорично отрича казаното от него. Съдът даде вяра изцяло на показанията на този свидетел, защото те се потвърждават и от другите свидетелски показания: от показанията на св.Кр.Б., която пред съда разказва за разговора си с пострадалия Д.К. и онова, което той е споделил за случилото се, че действията по прехвърлянето на пропан-бутана са били ръководени от подс.Б., че именно подсъдимият ги извикал и казал: „Гледай тука Р.е, защото ти ще караш тази цистерна”; от показанията на св.М.П. – полицейският служител от ОД на МВР-Русе, който е бил натоварен да проведе разговори с пострадалите от аварията в гр.Разград, свидетел, който на 07.08.2012г. /само ден след аварията/ успял да разговаря с пострадалия Р.С., който бил адекватен; в проведения разговор за случилото се, пострадалият Р.С. обяснил, че „били помолени от колега или началник свой Б...да разтоварят камион, който пренася  цистерна с газ в съответното хранилище…”; следователно, с тези свидетелски показания категорично се установява, че и тримата пострадали – Р.С., Д.К. и св.Кр.А. не са отишли сами, по собствена инициатива при новия газовоз, а са били повикани от подсъдимия както и, че действията по разтоварването са били ръководени именно от подс.Б.; показанията на св.Кр.А. се потвърждават и от показанията на св.Ст. С. – ст.инспектор от Инспекцията по труда, който свидетел заедно с другите си колеги- св.М.Минчева са провели разговор със св.Кр.А. веднага след инцидента и приемането му в болничното заведение в Разград, при който разговор свидетелят им обяснил, че е отворил крана след подаден сигнал от Б.Б.; следователно, и с тези показания се установява категорично, че св. Кр.А. действително е отворил външния кран на стационарната цистерна по нареждане на подс.Б.. Касае се, за свидетелски показания, които не са противоречиви, а взаимодопълващи се.

Обясненията на подс.Б., че св.Т.Д. е знаел за необходимостта от изработването на нова пълначна връзка, за да може новозакупеният газовоз да бъде използван по предназначение; за това, че подс.Б. се консултирал с този свидетел по какъв начин да се извърши тази връзка, че този свидетел му обяснил за елементите на тази връзка – фланец, резба, нипел, че за изработването на тази връзка този свидетел му казал да се обърне към фирма „Цани 92” , се опровергават категорично от събраните по делото доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства. Първо, с показанията си както на ДП така и в хода на съдебното следствие, както и при извършената очна ставка между двамата на ДП /т.2, л.11/, приобщена към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 НПК св.Т.Д. категорично отрича тези обяснения на подс. Б.. Внимателният анализ на тези свидетелски показания, преценени по отделно и в съвкупност с другите доказателства по делото в т.ч. и с обясненията на подсъдимия и конкретно установените факти по делото, даде основание на въззивната инстанция да прие  изцяло за обективни и достоверни показанията на св.Т. Д.. Показанията на този свидетел са в пълно съответствие с останалите свидетелски показания затова, защото нито един от разпитаните свидетели по делото не потвърждава пряко или косвено обясненията на подсъдимия в тази посока. Контролираният съд правилно е дал вяра на показанията на св.Т.Д. и защото, самите обяснения на подс.Б. са нелогични, противоречиви и поради това самоизключващи се. Аргумент в подкрепа това становище на съда се явява обстоятелството, че самият подсъдим както на ДП, така и при извършване на очната ставка със св.Т.Д., така и в хода на съдебното следствие не е бил в състояние да потвърди със сигурност, че на 03.08.2012г. при огледа на ново закупения газовоз е показал на св.Т.Д. бронзовия „нипел”. Даването на техническа консултация относно използването на този „нипел”  за пълначната връзка и начина на изработването на тази връзка, само по себе си обективно, предполага детайлен оглед на този елемент от страна на даващия консултацията, в случая св.Т.Д..

Правилно окръжният съд не е приел за обективни и достоверни обясненията на подс.Б. в частта им, с която той оспорва възможността да бъде субект на инкриминираните деяния и като водач на цистерната-газовоз, и като технически ръководител на обекта. Всъщност подс.Б. не оспорва факта, че през лятото на 2011г. по трудово правоотношение е започнал работа в процесното дружество като шофьор-оператор на тежкотоварен автомобил, не оспорва и факта, че и към момента на извършване на инкриминираните деяния е притежавал  ADR – правоспособност за превоз на опасни товари, както и не оспорва обстоятелството, че на инкриминираната дата и място именно той, като водач на мобилната автоцистерна е извършил доставката на газ пропан – бутан в процесното дружество, че именно той е позиционирал автоцистерната в близост до стационарната цистерна и предприема действия по подготовката за преноса на газа от мобилната към стационарната цистерна. Едновременно с това въззивникът твърди, че курсът по ADR, който преминал успешно касаел само и единствено превоз на опасни товари по шосе, без да обхващал дейностите и отговорностите при товаро-разтоварна дейност, респ. не бил обучаван по правилата за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности счита, че неговите задължения са били само по доставката на газа, определено не било негово задължение да се занимава с разтоварването на газа от автоцистерната до стационарната такава, респ., че нямал такива задължения като водач на МПС превозил и доставил в случая, опасния товар, не знаел чие задължение е да разтовари газа, както и не знаел както се извършва тази дейност. Въззивната инстанция също не кредитира тези му обяснения и ги разглежда като защитна теза , по следните съображения:

 Първо, обясненията му са в разрез с действащото специално законодателство /Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари – чл.8б, ал.1, т.8/ уреждащо този вид обществени отношения, свързани с условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари и свързани с  превоза товаро-разтоварни дейности, задълженията на лицата, занимаващи се с превози на опасни товари, респ.задълженията на членовете на екипажа на МПС, превозващи опасни товари, задълженията на участниците в превоза на опасни товари, задълженията на тези лица при товарене и разтоварване на товара,  и в тази връзка регламентиращи придобиване на  ADR – правоспособност за упражняване на този вид дейност. Касае е се за специални императивни правила за безопасно упражняване на занятието или дейността по превоза на опасния товар и свързаните с него товаро-разтоварни дейности, при което подсъдимият не може да се позове на  незнание,  защото е бил длъжен и е могъл да ги научи при получаване на необходимата за правоспособността му квалификация.

На следващо място, обясненията му се опровергават и от показанията на свидетелите Т.Д., Кр.А. и Х.К., които са категорични, че задължението за подготовката и разтоварването на газа от мобилните цистерни към стационарната такава винаги е било осъществявано от шофьора-оператор, който е доставил газа на обекта с управлявания от него газовоз, както и че в конкретният случай това е било само и единствено задължение на подс.Б., а не на работещите в обекта други лица и изпълняващи други длъжности, които по длъжностна характеристика нямат такива задължения. РОС мотивирано е дал вяра на свидетелските показания в тази посока, те само защото те са в синхрон с императивните правила за тази дейност, но и защото разкриват установената в конкретния обект практика при доставката и разтоварването на газа от другите доставчици преди инцидента. Всички свидетели са единодушни, че именно шофьорите на газовозите са осъществявали самостоятелно подготовката и разтоварването на газа без каквото и да било външно вмешателство, в т.ч. и от работещите на обекта, които са имали единствено задължение да спрат обслужването на клиентите, да отключат решетката за помещението на стационарната цистерна и да се отдалечат на безопасно разстояние.

Освен това, обясненията на подс.Б. в тази посока са нелогични, вътрешно противоречиви и поради това, самоизключващи се. На въпрос на страните с оглед ADR –правоспособността му дали той е бил „екипаж” на автоцистерната, подсъдимият отговаря, че е бил водач на автоцистерната, водачът на автоцистерната дали е „екипаж”, отговорът е, че следва да се консултира, ако е записано „екипаж”, „ аз съм екипаж”….не мога да отговоря, не разбирам към момента понятието „екипаж”, за да отговоря,  и веднага след това обяснява и на практика признава, че: „така или иначе към него момент съм водач на цистерната”. На въпрос на страните защо, след като по ADR – удостоверението е имал задължението само да достави газа с газовоза от базата-Мартен-Русе в базата на процесното дружество, защо той е решил да остане в базата при газовоза, подсъдимият е отговорил, че не може да посочи точната причина, поради която останал да вземе участие при разтоварването на газа, „евентуално съм искал да гледам, незнам, нямам представа”, останал по негово собствено желание да помага и веднага след това обяснява, че в случая бил единствения, който познавал „кое копче на цистерната за какво е” и поради това, нямало как да не остане. От една страна, заявявайки категорично, че това не било негово задължение да се занимава с разтоварването на товара от камиона до цистерната, от друга страна, на въпрос на страните може ли да посочи конкретно, поименно лицето, което е трябвало в случая да извърши разтоварването на газа или е очаквал да дойде конкретно такова лице, което да извърши претоварването на газа от автоцистерната към стационарната отговорът на подсъдимия е бил, че не може да отговори на този въпрос.

Безспорно в конкретният случай оформянето на акта на връчването на въззивника на длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност „ръководител обект газстанция”, видно от показанията на св.М.Б., св.Р.Д. и св.Т.Д., е станало след инкриминираната дата. Но по делото са налице обилни гласни доказателства, че тази длъжността характеристика е била изготвена от св. Р.Д. - бивш технически директор в процесното дружество, член на съвета на директорите след прекратяване на трудовите му правоотношения. Нещо повече, съдържанието ѝ, преди изготвяне на окончателния вариант, е било обсъждано между св.Р.Д. и подс.Б.. Б. е имал възражения по така коментираната характеристика, които са били приети от Д. за основателни. Това довело до корекции на дл.характеристика и едва след тяхното нанасяне тя била одобрена от изп.директор св.Т.Д.. Горното сочи, че въззивникът е бил напълно наясно с характера и обема на задълженията, които поема, и подписвайки договора се е съгласил да ги изпълнява добросъвестно. Единствено не е било оформено връчването на характеристиката на подс.Б. към момента на сключване на трудовия договор, а това е станало след инцидента, респ. след извършване на инкриминираните деяния. Безспорно връчването е било антидатирано, тъй като е посочена като дата, на която то е направено 01.03.2012г. -  датата, на която е бил сключен трудовия договор с него. Горното обаче не може да обоснове извод, че въззивникът не е бил наясно със задълженията си, не самото защото те са били обсъдени с него, но и защото те произтичат директно от коментираните нормативни актове. Въз основа на направения обстоен анализ на доказателствата по делото правилно РОС е приел за безспорно установено, че в конкретния случай, подс.Б. не само формално по силата на сключения трудов договор и изготвената му длъжностна характеристика, за чието съдържание е бил известен, но и фактически е упражнявал функцията на технически ръководител на обект Газстанция в пълен обем и то от момента на сключването на трудовия договор, към момента на извършване на инкриминираните деяния и до настоящия момент. За всички разпитани по делото свидетели, работници и служители в процесното дружество-св.Кр.А., Х.К., П.Д., М.Б., за пострадалия Р.С. – шофьор в процесното дружество, подс.Б. е бил техен пряк ръководител и в качеството му на такъв те са контактували ежедневно с него при пряката си дейност. Към него са се обръщали при всеки възникнал проблем, именно като към пряк ръководител, осъществяващ организацията и контрола по извършваната от тях дейност, извършващ и инструктаж за безопасна работа, видно от показанията на св. Кр.А. и св.П.Д.. За всички останали разпитани свидетели, в т.ч. за св.Р.Д., св.Н.К., св.С.И., св.СВ.В. – служител от  „Автотест” ООД, за контролните органи извършвали проверки на обекта, разпитани като свидетели, свидетелите извършвали определени дейности на обекта преди пускането му  в експлоатация, компетентните контролни органи и длъжностни лица, извършили разследването на инцидента, за пострадалия Д. К. /св.Кр.Б. и от обясненията на самия подсъдим, че се познавали и били приятели/ на всички тях, подс.Б. също е бил познат и представян като технически ръководител на газстанцията, собственост на процесното дружество. Тези свидетелски показания  потвърждават изцяло и заявеното от св. Т.Д., че подс.Б. не само формално – юридически, но и фактически е осъществявал техническото ръководство на обект газстанция. Нито един от разпитаните по делото свидетели не сочи в показанията си, да му е било известно това, което твърди подсъдимия, че не бил технически ръководител на обекта, а отговорностите му били само от организационно и документално естество; включително и от свидетелските показанията на контролните органи и длъжностни лица, не се установява подсъдимият да е направил възражения относно  техническото си ръководство на обекта, респ., да е оспорил това свое качество  преди и към момента на разследването на инцидента и  изготвянето на актовете за разследване на авария и злополука, респ. към момента на изготвянето на актовете за установяване на административни нарушения. Подс.Б. в нито един момент не е оспорил това свое качество и в образуваните, водени и приключили паралелно с ДП адм.наказателни производства, приложени към материалите по дело.

В подкрепа на коментирания извод, че подс.Б. фактически е осъществявал техническото ръководство на обекта, е и безспорно установеният факт, признат и от самия подсъдим, че именно той със съдействието на св.Т.Д. е изпълнил предписанието на св.Л.А. от Техническия надзор за подмяна на предпазния клапан, монтиран на стационарната цистерна със  същия такъв трипътен вентил. А изпълнението на едно такова предписание предполага познаване спецификата на обекта и съоръженията, нормативната база регламентираща този  вид дейност, в т.ч. производствено-технологичната инструкция за безопасна работа на  газо-зарядната станция и съоръжения. Въззивникът не само е приел и го е изпълнил, но и като ръководител на газстанцията лично е уведомил св.Л.А. за това свое поведение. Нещо по-вече. По този въпрос подсъдимият в обясненията си употребява израза „наследих”, „единственото предписание, което наследих след подписването на трудовия договор е това на инспектор Л. А. от Техническия надзор”, което само по себе си на практика показва и доказва, че в случая подс.Б. в действителност е „наследил” техническото ръководство на процесния обект, а не само и единствено документооборота, свързан с данъчния склад и отношенията с Агенция митници. Все в тази връзка, по-нататък с обясненията си сам подсъдимият признава, че той действително е поел и приел техническото ръководство на обекта от св.Р.Д.. Именно той го е въвел в естеството на работата, с него са проведени разговорите относно техническото състояние на обекта и  свързаната с това  нормативна документация, а не само документация с данъчния склад, която той познавал и от преди. Именно от него научил, че обекта е нов, респ. преустроен и пуснат в експлоатация през 2011г., че няма забележки от последните проверки на контролните органи, проверяващи обекта - Инспекцията по труда, Пожарна безопасност, Технически надзор. Сам признава и факта, че към края на м.юли преди инцидента обектът бил изряден, че всичко било наред. Горното очевидно опровергава собственото му твърдение, че е поел само документооборота с данъчния склад.

Не е налице и твърдяната от защитата необоснованост на първоинстанционния акт досежно механизма на настъпване на инцидента на инкриминираната дата. Видно от изложените и от настоящата фактически изводи, РОС е приел идентичен на претендирания от защитата механизъм на настъпване на възпламеняването – безспорно в момента на взрива кранът за подаване на газ от автоцистерната е бил затворен (той се е заварил в това положение в резултат на пожара), връзката между товарния автомобил и резервоара се е разрушила в момента, когато е бил отворен външния кран на резервоара. Причината за това разрушаване е била непригодността на подвръзката да издържи налягането на подаване на течната газ. В този момент, при разкъсването на връзката, изградена от различни метални сплави, изтича пропан бутан във въздушна среда. Това създава електрически заряди и слаби искри, които са били достатъчни да възпламенят смесилия се с въздух газ. Получило се е факелно горене. В резултат на пожара изгарят гумени детайли по газовоза и започва захранване на пожара и с газ, изтичащ от него. РОС е приел за установена липсата на възвратен клапан на течната фаза на резервоара, както и липсата на заземяване на газовоза. Всички тези факти са били подложени на внимателен анализ и са обосновали правилни изводи, което сочи, че не е налице претендираното от защитата въззивно основание „необоснованост”.

При безспорно установените от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, изводите, че се касае за осъществени от подсъдимия престъпления при посочените правни квалификации, са напълно обосновани и законосъобразни.

 

По отношение оплакването за неправилно приложение на материалния закон:

Настоящата инстанция е сезира от защитата с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон в две насоки:

1.       Въззивникът не може да бъде субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК, тъй като нямал нужната за това правоспособност

2.       Въззивникът не следва сам да понесе отговорността за случилото на обект „Газстанция“ гр.Разград на 06.08.2012 г., тъй като и други лица са допринесли за настъпилия съставомерен резултат.

3.       Повереникът на частните обвинители поддържа оплакване за наличие на основания да приложение на закон за същото престъпление, при наличието на още един квалифициращ белег – „особено тежък случай”.

4.       Пред въззивната инстанция представителят на публичното обвинение наведе и трето оплакване за неправилно осъждане на въззивника и по двете форми на изпълнителното деяние „незнание“ и „немарливо изпълнение“, тъй като те се намират в съотношение на алтернативност и взаимоизключване.

Първите три оплаквания - на защитата и частното обвинение, са били поставени на обсъждане още пред първата инстанция и те мотивирано са били отхвърлени. РОС е изложил пространни мотиви в тази насока и те изцяло се споделят и от настоящата инстанция, поради което и няма да се преповтарят. Безспорно въззивникът притежава изискуемата от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари правоспособност на водачи на МПС за извършване на превоз на опасни товари, т.нар. ADR правоспособност. Страните по делото не спорят и относно обстоятелството, че осъществяваната дейност по превоз, товарене и разтоварване на газ „пропан-бутан” представлява източник на повишена опасност. Затова изводите на първата инстанция, че подс.Б. може да бъде субект на инкриминираните деяния на две самостоятелни основания - като водач на цистерната – газовоз, пряк изпълнител и като ръководител на Газстанция - все дейности правно регламентирани и представляваща източник на повишена опасност са правилни и обосновани. В допълнение на изложеното от РОС, следва да се посочи, че дори да се приеме твърдението на защитата, че подсъдимият Б. не притежава съответната квалификация, призната по надлежния ред за правнорегламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност и упражнявана на територията на Газстанцията, то неговата наказателна отговорност не отпада за случилото се на 06.08.2012 г., то просто би довело до преквалификация на стореното от него по чл.123, ал.2 от НК (в този смисъл Решение № 1022 от 7.Х.1971 г. по н. д. № 889/71 г., III н. о.)

По второто оплакване на защитата: То също се преценява от въззивната инстанция като неоснователно. По делото е установено по безспорен начин, че настъпилият съставомерен стои в пряка причинно-следствена връзка с поведение на въззивника. Това е така, защото именно Б. е взел решение за изработване на нова технологична пълначна връзка на стационарната система за приемане на газ „пропан-бутан” от автоцистерна, той е избрал детайлите и материалите, от които да бъде изработена, начина, мястото на изработване, той е разпоредил как тя да бъде монтира, както и е пренебрегнал нуждата така създадената нова подвръзка да бъде изпитване, той не е предприел действия по отстраняване на външните лица. Съобразно всички приобщени по делото технически експертни заключения, тези обстоятелства са в генезиса на инцидента, респ. за смъртта на пострадалите Р.С. и Д.К. и за телесното увреждане на пострадалия Кр.А.. При тези фактически констатации изводът на първата инстанция, че следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл.123, ал.1 НК и чл.134 от НК е правилен. Той не може да бъде променен от принципно вярното твърдение на защитата, че стационарната цистерна на газстанцията не е била снабдена с възвратен клапан, въпреки установеното изискване за това и от две приложими наредби, нито от констатацията на четиримата експертите по комплексната съдебно техническа експертиза (т.5, л.34) за липсата и на изградена самостоятелна заземителна инсталация за автоцистерните и гъвкавите шлангове на мястото за разтоварване на автоцистерните. В това състояние обектът е функционирал поне година след преустройството без то да е довело до някакви затруднения или аварии. На инкриминираната дата единствената промяна от обичайното за обекта разтоварване на газ „пропан-бутан” от автоцистерна е била привнесена от въззивника чрез изработената по негова идея и поръчка нова подвръзка между стационарния резервоар и автоцистерната. Експертите от тройната инженерно-техническа експертиза и допълнителната такава, заключават категорично, че дори да е имало монтиран възвратен клапан изградената нова пълначна подвръзка би се разрушила и би възникнал инцидент, който обаче би се развил в друга последователност и би могъл да има и по-тежки последици.  Този извод експертите изграждат не само въз основа на своите две заключения, но и въз основа на заключението на комплексната четворна техническа експертиза.

От друга страна, дори да се приеме, че резултатът е причинен от виновното поведение на няколко лица, наказателната отговорност не отпада от обстоятелството, че всичките причинители не са предадени на съд. Според Решение № 59 от 23.ХII.1975 г. по н. д. № 54/75 г., ОСНК е достатъчно резултатът да е в причинна връзка с виновното поведение на дееца. Решение № 127 от 16.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 153/2013 г., II н. о., НК.

    Правилно с атакуваната присъда е била изменена поддържаната от обвинението пред първата инстанция (и след изменението на обвинението по реда на чл.287 НПК) квалификация - деянието да съставлява „особено тежък случай”. Напълно обосновано и изхождайки от законовата дефиниция на това понятие, дадено в нормата на чл.93, т.8 от НК, РОС е приел, че в конкретния случай не е налице кумулативно изискуемия белег изключително висока степен на обществена опасност на дееца. Безспорно личността на въззивника разкрива ниска степен на обществена опасност. Тази преценка въззивната инстанция извърши не само на база неговите характеристични данни за личността му, а преди всичко обсъди професионалната му дейност. Инкриминираното деяние е инцидентна проява в неговата професионална практика и въпреки изключително тежкия инцидент той продължава да се ползва с доверието на своя работодател и да осъществява същата деятелност без да са налице данни за нови негови провинения. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, не даде основание на съда да приеме, че подс.Б. в случая, се е проявил като лице, склонно особено съществено да нарушава правилата на дейността, която е упражнявал, поради което не може да се приеме, че  той  се е проявил като деец с изключително висока лична степен на обществена опасност, каквото е изискването на съдебната практика, за да се приеме наличие на квалифициращия белег „особено тежък случай” -  Решение № 34 от 5.IХ.1988 г. по н. д. № 544/88 г., III н. о.

                Настоящият състав на апелативния съд споделя становището на представителя на публичното обвинение досежно невъзможността въззивникът да е осъществил и двете форми на субективно отношение към резултата – незнание и немарливо изпълнение. Това е така, защото престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК (респ. чл. 134, ал. 1 от НК) е непредпазливо, при две форми на постигане на съставомерния резултат - поради незнание или немарливо изпълнение на дейността. Поначало незнанието е по-леката форма на осъществяване на престъплението, тъй като в този случай вината на дееца е небрежност, когато е трябвало "да знае" какво да направи в конкретния случай. Незнанието по принцип изключва немарливото изпълнение на съответните правила, уреждащи начина на осъществяване на дейността, защото незнаещият съответните правила не може да бъде винен за това, че немарливо ги е изпълнил. Затова пък немарливото изпълнение на правилата може да се осъществи и при двете форми на непредпазливост - небрежност и самонадеяност. Допустимо е съществуването на тези две форми на осъществяване на престъплението тогава, когато поради незнанието на едни правила, както и поради немарливото изпълнение на други (обаче несвързани с първите) правила е причинена съставомерната последица - смъртта (респ. телесната повреда) на пострадалия. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 468 от 22.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 446/2010 г., I н. о., НК, Решение № 162 от 26.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 16/2010 г., II н. о.

                В конкретния случай подс.Б. е имал познание на дължимите правила (както мотивирано е приел и първоинстанционния съд) и въпреки това ги е нарушил - както чрез неизпълнение на необходимо, прогласено по съответен ред, поведение, така и чрез прекрачване на забрани. Горното изпълва „немарливото изпълнение”. Това налага проверяваната присъда да бъде изменена от въззивната инстанция, която следва да приложи правомощието си по чл.337, ал.1 т.2 от НПК и да приложи закон за същото престъпление и по двата пункта на обвинението.

 

По отношение оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

 

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието по чл.123, ал.3, предл.2-ро, вр с ал.1, предл.1-во и 2-ро от НК и дееца, малко над минималния размер, установен в санкцията на нормата, РОС е допуснал нарушения на закона.

При определяне вида и размера на адекватното наказание на подсъдимия Б. в конкретния случай първоинстанционният съд правилно е отчел ниската степен на обществена опасност на личността на дееца. Същевременно обаче е подценил високата степен на обществена опасно на деянието, в резултат на което не само са загинали двама работоспособни мъже, но са били нанесени значителни имуществени вреди. В опасност от възникналия пожар са били поставени живота и имуществото на редица членове на обществото – в непосредствена близост до горящата цистерна с газ „пробан-бутан” е бил разположен пункт за технически прегледи на МПС и бензиностанция. Единствено бързата и адекватна намеса на противопожарните служби са предотвратили настъпването на по-тежки последици, които биха били непредсказуеми при неовладяване на изгарящия на 1100 градуса газ „пропан-бутан”. Видно от показанията на св.Славчо И. – Началник на РС „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Разград, създадената ситуация е била овладявана от противопожарните служби в продължение на часове от 17.21 ч. на 06.08.2012 г. до сутринта на следващия ден. През този период газовоза е бил охлаждан, за да се избегне неговото взривяване. В този ред на мисли апелативният съд не може да сподели виждането на защитата, че занижената степен на обществена опасност на личността на доверителя им следва да има по-голяма относителна тежест при определяне на справедливото наказание. Справедливостта изисква при избора на наказанието измежду предвидените в закона алтернативи да се намери баланса между индивидуалната и генералната превенция, така че това да не бъде възприето като безнаказаност. При очевиден баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на възз.Б. обстоятелства справедливото наказание се явява онова, определено около средния размер, предвиден в санкцията на специалната норма – така както е постъпила първата инстанция при индивидуализацията на наказанието по чл.134, ал.1, т.2 НК. Не така обаче РОС е постъпил при отмерване на наказанието, което въззивникът следва да понесе по чл.123 НК – наложеното наказание от 4 години „Лишаване от свобода” е малко над специалния минимум. При предели от три до десет години „Лишаване от свобода” за престъплението по чл.123, ал.3, пр.2 от НК, то срок от пет години би съответствал на изложеното по-горе и би въздействал предупредително върху личността на дееца, да го поправи и превъзпита, като едновременно с това би въздействало възпитателно и предупредително върху другите членове от обществото.

Наложеното наказание за деянието по чл.134 НК въззивната инстанция преценява като съответно на целите по чл.36 от НК.

 По изложените съображения и предвид липсата на други  констатирани основания за отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.337, ал.2, т.1 от НПК, въззивният съд

 

                                                                              Р Е Ш И :

 

I. ИЗМЕНЯВА присъда № 79, постановена на 05.12.2014г. по НОХД № 104/2014 год. от Окръжен съд Разград, като

1.      прилага закон за същото наказуемо престъпление, като приема, че престъпленията по чл.123, ал.3, пр.2 от НК и чл.134, ал.1, предл. 2-ро, т.2 от НК са осъществени от подс.Б.Г.Б. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност;

2.      увеличава размера на наложеното на подс.Б. наказание “Лишаване от свобода” за престъплението по чл.123, ал.3, пр.2 от НК на ПЕТ ГОДИНИ, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, в затворническо общежитие от открит тип на основание чл.61 т.3, вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС

 

II.     ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

                                                                                                                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                        2.