Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

     № 72/11.04.2017   гр.Варна

        

Варненският апелативен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ                                                                    ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

РОСИЦА ТОНЧЕВА

    

   при участието на секретаря С.Д. и прокурора АННА ПОМАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Тончева ВНОХД №40/2017г. по  описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производство по реда на Глава 21 от НПК.

 

 С присъда №36/25.11.2016 г., постановена по НОХД №272/2016 г. по описа на СОС, подсъдимият И.И.В. е бил признат за виновен в извършване на три престъпления по чл.149 ал.5 т.1 вр. ал.1, чл.159 ал.6 и чл.159 ал.4 т.1 вр. ал.2 и ал.3 от НК. Съвкупността е наказана с осем години лишаване от свобода, изпълнимо  на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗ при първоначален строг режим в затвор. Към това наказание на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказание глоба в размер на две хиляди лева.

Съдът се е произнесъл по реда на чл.59 ал.1 от НК, относно веществените доказателства на основание чл.53 ал.1 б.а от НК и за разноските по делото, възложени на основание чл. 189 ал.3 от НПК на подсъдимия.

Присъдата е протестирана от прокурор от СОП с искане за увеличаване на наложеното наказание за престъплението по чл.149 ал.5 т.1 от НК, което съответно ще повлияе и върху наказването на реалната разнородна съвкупност.

Съдебният акт е обжалван по реда на чл.318 ал.6 от НПК от защитника на подсъдимия. Релевирани са оплаквания за неправилност на присъдата в аспекта на материална незаконосъобразност и несправедливост на наложените наказания. От начина на формулиране на доводите се извлича и твърдение за абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, изразило се в нарушение на изискването по чл.14 от НПК. Прави се искане за отмяна на присъдата поради нейната незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост.

  В пренията на възизвното съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста. Установява вътрешно противоречие в мотивната дейност на първоинстанциония съд досежно индивидуализацията на наказанията за отделните престъпления в съвкупността, като след анализ на относимите доказателства обосновава становището си за частична основателност на въззивната жалба. Пледоарията на въззивния прокурор засяга и нарушение на материалния закон във връзка с определяне на наказанията за престъплението по чл.159 ал.6 от НК, изразяващо се в нарушаване на принципа по чл.2 ал.1 от НК. Счита се, че нарушението е отстранимо чрез изменение на проверяваната присъда.

Въззивната жалба се поддържа от двамата защитници на подсъдимия. Адв.Д. аргументира тезата си за нарушение на материалния закон досежно престъплението по чл.149 ал.5 т.1 от НК, изразяващо се в осъждане на подсъдимия за деяние извън обхвата на инкриминирания с диспозитива период /пункт шести/. Излага становище за допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство относно проведените разпити на малолетните свидетели по реда на чл.223 от НПК, както и липса на мотиви към проверяваната присъда. Във връзка с последното оплакване, защитникът разчита мотивите на съда като буквален препис на обвинителния акт, без дори минимален анализ на доказателствата, обосноваващи обективната и субективна съставомерност на деянията.Защитникът припомня, че в пренията в стадия на съдебното заседание в първата инстанция са били противопоставени множество доводи във връзка с обективна и субективна несъставомерност на трите престъпления, игнорирани напълно от състава на съда. При аргументиране на несправедливостта на наказанията, защитникът използва заключението на СПЕ по отношение на подсъдимия, която освен да очертава характеристика на личността, установява и заболявания изискващи обсъждане на плоскостта на справедливостта на наказанието.

Пледирайки, защитникът адв.Й. също засяга липсата на мотиви към присъдата, изразяваща се в пълно отсъствие на воля на съда относно обективната и субективна съставомерност на деянията. Счита, че наказанията следва да се индивидуализират при приложението на чл.55 от НК, в какъвто смисъл е и искането към въззивната инстанция.

В лична защита подс.В. заявява, че не е извършил престъпленията по чл.149 и чл.159 ал.6 от НК, като счита че следва да бъде оправдан.

В последната си дума подс.В. моли за приложението на чл.66 от НК и да бъде освободен.

 Варненският апелативен съд, проверявайки атакуваната присъда във връзка със становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка на основание чл.314 от НПК, констатира основание налагащо нейната отмяна.

Присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви.

Първоинстанционното съдебно следствие е протекло в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Съдържанието на протокол от съдебно заседание от 25.11.2016 година удостоверява направеното от подс.В. признание на фактите по обвинителния акт, съчетано със съгласие да не се събират доказателства за тези факти и констатираната обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства. Не е съществувала процесуална пречка за приложение на диференцираната процедура, в резултат на частично самопризнание или самопризнание, дължащо се на обстоятелства извън волята на подсъдимия.

В рамките на алтернативното следствие, подсъдимият чрез своя защитник е противопоставил аргументи за обективни и субективни признаци на престъпните състави на чл.149 ал.5 т.1, чл.159 ал.6 и чл.159 ал.4 вр. ал.2 и 3 от НК, допустими според ТР 1-2009-ОСНК като средство за защита. Същите са изисквали юридически анализ, какъвто първата инстанция не е сторила. Прочитът на мотивите към присъдата установява единствено, че съставът на СОС буквално е възпроизвел фактическото съдържание на обвинителния акт срещу подсъдимия. Въз основа на него е извел абсолютно формалния извод за съставомерност на деянията по повдигнатото обвинение без да извърши нужната юридическа обосновка. Трябва да се признае, че в мотивите към проверяваната присъда фигурират известни аргументи за съставомерността на деянията на подсъдимия, които обаче отново са копирани изцяло от обвинителния акт.

Извършената индивидуализация на наказанията на подсъдимия също почива на непоследователен анализ, довел до вътрешно противоречие на мотивите относно смекчаващите и отегчаващите вината на В. обстоятелства и тяхното значение за отмерването на санкциите. Първоинстанционният съд е нарушил принципа на чл.2 ал.1 от НК, като е приложил закон, който не е бил в сила към датата на деянието по чл.159 ал.6 от НК . Последното като нарушение на материалния закон би било отстранимо по реда на чл.337 ал.1 т.1 от НПК.  от настоящата инстанция, но наличието на констатираното процесуално нарушение препятства процесуалната възможност.

Безпротиворечива е съдебната практика на касационната инстанция, че в случай като настоящия е налице липса на мотиви, явяващо се абсолютно процесуално нарушение, неотстранимо от настоящата инстанция.  Присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Наличието на процесуалното основание за отмяна на присъдата препятства обсъждането на всички останали аргументи на страните.

 

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 вр.  чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ присъда №36/25.11.2016 г., постановена по НОХД №272/2016 г. по описа на СОС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                                   2.