Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 14/25.01. Година 2016 Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение

На осми януари, Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Росица Тончева

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска

 

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 400 по описа на съда за 2015 г., при произнасянето си взе предвид:

 

В ъззивното производство е образувано  по протест и жалба  по чл.318 ал.6 от НПК срещу присъда № 77/18.09.2015 г. по НОХД № 1/15 г. на Окръжен съд-Варна. С тази присъда С.К. е признат за виновен и осъден за осем престъпления в реална еднородна съвкупност, шест от които наказуеми по чл.149 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, едно по чл.149 ал.5 т.1 вр. ал.1 от НК и едно по чл.149 ал.1 от НК. Съвкупността е наказана с „лишаване от свобода“ за срок от пет години, изпълними при първоначален общ режим в ЗООТ.

По отношение на престъплението по чл.149 ал.5 т.1 вр. ал.1 от НК подсъдимият е оправдан да е извършил същото  в условията на чл.26 ал.1 от НК.

С първоинстанционната присъда са уважени три граждански иска – в полза на В.Г. и В.Г., действащи чрез законния си представител М.М., както и в полза на Н.К., чрез законния си представител Н.Р.. С тях са обезщетени неимуществени вреди от деянията.

С първоинстанционната присъда е решен въпроса за съдебните разноски и разноските за адвокатско възнаграждение, направени от гр.ищец и частен обвинител М.М..

Въззивният протест е съсредоточен към несправедливостта на наказанията за отделните престъпления, рефлектиращо и на наказването на съвкупността. След анализ на обществената опасност на деянията, моралната им укоримост, интензитет и данните за личността на подсъдимия, авторът на протеста мотивира от една страна основание за изменение на присъдата чрез увеличаване на наказанията за отделните престъпления и от друга – за приложението на чл.24 от НК.

Протестът е лаконичен по аргументи относно неправилността на първоинстанционната присъда в оправдателната част. Логическо продължение на съзряния недостатък е искането на прокурора за изменение на присъдата по реда на чл.336 ал.1 т.2 от НПК.

Въззивната жалба и допълнението към нея очертават приоритетно оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционния стадий, довели до нарушаване на основните начала по чл.14 и чл.18 от НПК. Поставя се и въпросът относно приложимия материален закон.

В пренията на въззивното съдебно заседание прокурорът поддържа протеста единствено в частта, търсеща изменение на присъдата чрез увеличаване на наказанията за всяко едно от престъпленията. В пледоарията се акцентира върху високата степен на обществена опасност на деянията и дееца, върху тежко засегнатите доверителни отношения между учител и ученици, на широкия обществен отзвук на престъпната деятелност. Относно размера на наказанията, пледоарията препраща към обвинителната реч в първоинстанционните прения.

Защитникът на подсъдимия пледира приоритетно за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подзащитния му по повдигнатите обвинения. Чрез подробен анализ на доказателствените източници аргументира тезата за необоснованост на присъдата и недоказаност на обвиненията. Алтернативно са развитите аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд поради дискредитиране на основното начало по чл.18 от НПК и немотивираност на съдебния акт. Излагат се аргументи по квалификацията на престъпната деятелност, сред които и за несъставомерност на деянията спрямо на Н. В., В.Й. и Д. И;.

Повереникът на гр.ищци и частни обвинители В.Г. и В.Г., действащи чрез законния представител М.М. – адв.Л., счита че атакуваната присъда не страда от недостатъци и следва да бъде потвърдена.

Особеният представител на Н.К., действаща чрез законен представител Н.Р. – адв.В., се присъединява към аргументите на първоинстанционния протест относно явната несправедливост на наложените наказания и наличието на основание за приложение на чл.24 от НК.

В последната си дума подс.К. определя случващото се с него като пълен анахронизъм. Счита се за невинен и желае да бъде оправдан.

Настоящият състав на апелативния съд преценява протеста за частично основателен, а въззивната жалба за  неоснователна по следните съображения:

С.К. е предаден на съд по обвинение за извършени шест  престъпления по чл.149 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от Нк, две престъпления по чл.149 ал.5 т.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и едно престъпление по чл.149 ал.1 от НК.

 Първоинстанционният съд в рамките на проведено съдебно следствие подложил на проверка събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и доказателства, по инициатива на страните и сам попълнил доказателствената съвкупност с нужните факти, позволили произнасянето на присъда.

С допустими доказателствени способи накратко са установени следните релевантни обстоятелства:

Подс.С.К. е жител ***. В това населено място функционира ОУ „Д-р Петър Берон“. Обучението на учениците се провеждало в смесени класове.

От 01.09.2007год. подс.К. длъжностно принадлежал към структурата на посоченото училище. Като учител преподавал физика,  математика, английски език и информационни технологии.

Подсъдимият проявявал особен интерес към ученичките от пети и шести клас. Многократно опипвал по различни части от тялото децата, целувал някои от тях, всичко обслужващо целта му да възбуди у себе си полово желание. Конкретно:

1/По отношение на В.Г. и Н.К. /родени 2001 година/:

В рамките на учебната 2012/2013 година, малолетните св.св.В.Г. и Н.К.  били ученички в пети клас в ОУ“Д-р Петър Берон“.

На неустановена дата от тази учебна година, по време на учебен час и в присъствието на други ученици, подс.К. повикал двете момичета при себе си. Накарал ги да седнат – всяка на едно от коленете му. Започнал да ги опипва по гърба и в областта на дупето, като едновременно с това извършвал активни телодвижения.

2/По отношение на В.Г.:

През учебна година - 2012/2013г. и  през следващата учебна година до 08.01.2014 година, подс.К. проявявал полов интерес към св.Г.. Извършвал поредица от действия с цел да възбуди половото си желание в следните форми:

Многократно, под предлог за успешен изпит на дъската, подс.К. прегръщал детето през кръста, опипвал го в тази област и по гърба. Понякога потупвал момичето по дупето. Често опипвал  и гърдите на св.Г.. Успявал да стори това като прегръщал момичето през гърба и си промушвал ръката под мишницата му, достигайки до гърдите.

Веднъж в инкриминирания период, подс.К. повикал св.Г. при себе си. Той стоял седнал зад бюрото. Накарал детето да седне в него, като съпротивата му  преодолял дърпайки го към тялото си. Свидетелката седнала в подсъдимия. Усетила нещо твърдо, оприличено от Г. на половия член на учителя й. Подсъдимият започнал да извършва активни действия с краката си, докато момичето се намирало в досег с половия му орган.

В часовете се случвало подсъдимият да опипва свидетелката в областта на нейния полов орган. Той използвал ситуации, в които ученичката била права. Тогава поставял пръстите си между краката на момичето и ги местел в различни посоки.

На 08.01.2014г., подсъдимият целунал св. Г.  по челото и после по устата.

3/ По отношение на Н.К.:

През учебната 2012/2013 година и през следващата учебна година до 08.01.2014 година, подс.К. многократно опипвал детето с цел да възбуди собственото си полово желание. Действията му се развивали по време на учебните часове. Подсъдимият прегръщал момичето през кръста, галел я по гърба, хващал я за дупето, опипвал я по вътрешната и външната част на бедрата, докосвал гърдите й, карал я да сяда в него – в непосредствена близост до половия му орган, като извършвал активни движения с тялото си.

4/ По отношение на В.Г. /родена 2001 година/:

През учебна година - 2012/2013г. и  през следващата учебна година до 08.01.2014 година,  подсъдимият с цел да възбуди половото си желание многократно галил детето по гърба, пипал го в областта на дупето и гърдите, карал го да сяда в него и извършвал движения с тялото си в това време.

Св.Г. описва как подс.К. провирал ръката си между бедрата й, като стискал крака й от вътрешната част. Едновременно с това ръката му достигала до половия орган на момичето. Действията на подсъдимия били крайно неприятни на ученичката.

Един път подсъдимият промушил ръката до гърдата на момичето, като започнал да я търка с пръстите си.

5/  По отношение на Н. В. /родена 2000г./:

На неустановена дата през 2012г.  по време на час, подс.К. натиснал главата на св.В. надолу към чина. Детето се развикало, като в момента в който К. освободил захвата си, плеснал ученичката по дупето.

Веднъж в учебната 2012/201Зг. подс.К. срещнал св.В. и нейна съученичка в коридора на училището. Прегръщайки я отзад, през врата подсъдимият успял с ръка да достигне до гърдата й, започвайки да я пипа настойчиво с пръсти.

6/ По отношение на И.Н. /родена 2002г./:

Свидетелката се обучавала в пети клас през учебната 2013/2014 година. Един път, в рамките на учебен час, подсъдимият прегърнал детето през рамото, промушил си ръката до гърдата и започнал да я опипва.

Втори път, в рамките на учебната година и до 08.01.2014 година, подсъдимият потупал свидетелката по дупето, като с ръка започнал да я гали от вътрешната част на бедрото.

7/По отношение на В.Й. /родена 2000г./:

През учебната 2012/2013г. в час по математика, подс.К. плеснал свидетелката по дупето пред съучениците й.

През пролетната ваканция на 201Зг. св. Й. посетила дома на подсъдимия за частен урок. Оставайки насаме, подс.К. целунал момичето по устата. Тази постъпка мотивирала детето да разкаже за поведението на  учителя на майка си.

8/По отношение на Д. И; /родена 2000г./:

Свидетелката също била ученичка на подс.К.. През учебната 2011/2012г.  по време на  час той я прегърнал, погалил я по гърба и опипал дупето й.

Поведението на учителя детето оценило като анормално, послужило й за мотив да страни от него.

Действията на подсъдимия се разкрили по инициатива на св.В.Г. и св.В.Г.. Първо, те споделили за случващото се със св.Н. /учител в същото училище/, а после разказали за учителя на майка си - св.М.М.. Оплакването на последната сложило началото на проверка на институциите относно заявените от децата й факти.

В д.пр. били  назначени СПЕ за изследване годността на всички малолетните свидетели по делото с оглед физическото и психическо състояние правилно да възприемат фактите от значение за делото и да дават достоверни показания във връзка с тях.  Според заключенията, всички  деца  - пострадали и очевидци, не страдат от психично заболяване, като физическото и психично състояние им позволява да дават достоверни показания относно фактическите обстоятелства.

Чрез заключение на СПЕ е  отречено психично заболяване в тесния смисъл на думата при подс.К..

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Подсъдимият К. отрича авторството на деянията. С обясненията си изцяло  отхвърля обстоятелствата по фактическото обвинение.

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 ал.3 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство установявайки следното:

По настоящето дело се очертават няколко безспорни фактически положения. Условно според лицата те могат да се конфигурират по следния начин:

Относно подс.С.К.:

Подс.С.К. е с висше образование, с налични две специалности – физика и математика с квалификация преподавател по физика. В периода от 01.09.1991 година до 24.11.2006 година е работил като учител в V ЕГ „Йоан Екзарх”-Варна.

От 01.09.2007 година до 04.03.2014 година работи като учител в ОУ „Д-р Петър Берон” с.Царевци, обл.Варна /т.4, л.2-4/.

От 2009 година подсъдимият живее на семейни начала със св.Р. – директор на училището /л.168 от НОХД/.

Относно свидетелите В.Г., В.Г., Н.К., Н. В., И.Н., В.Й., Д. И;:

Всички са малолетни момичета към инкриминирания период, ученици в ОУ „Д-р Петър Берон” с.Царевци. Техен преподавател бил подс.С.К..

Най-общо, това са концентраторите на двете противостоящи фактически твърдения относно деянията, авторството и вината. Разгледани през призмата на оценката за относимост, допустимост, достоверност и достатъчност, доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в първоинстанционното съдебно следствие очертават следната процесуална картина:

Свидетелите В.Г., В.Г., Н.К., Н. В., И.Н., В.Й., Д. И; устно са депозирали фактическите си твърдения в стадия на съдебното следствие пред първата инстанция.

Децата неотменно поддържат заявеното относно действията на подсъдимия по отношение на всяко едно от тях – галене по гърба, потупване по дупето, опипване на гърдите, поставяне на ръка между бедрата и движение на пръстите в различни посоки, поставяне на някои от тях в непосредствена близост до половия му орган, съпроводено с активни движения от негова страна. Гласните доказателствени средства неоснователно се третират от защитата като противоречиви, защото:

-показанията на св.В.Г. са последователни и непротиворечиви относно времето, мястото и действията на подсъдимия. По реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК първоинстанционният съд е приобщил гласни доказателства във връзка с вербалната комуникация /л.96 от НОХД/.

По коментираното процесуално действие настоящият въззивен състав установява допуснато процесуално нарушение, което не е от категорията на съществените. По реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК приобщим е бил единствено протокол за разпит на св.Г. от 20.03.2014 година /т.2, л.35-37/, т.к. разпитът на свидетеля е проведен при условията на 223 от НПК. Показанията от 18.07.2014 година /т.2, л.38-39/ биха станали валидно единство от доказателствената маса по реда на чл.281 ал.5 от НПК, алтернативно – на чл.281 ал.4 от НПК. Според съдържанието на протокол от съдебно заседание от 14.05.2015 година /л.96/, активно легитимираните лица по чл.281 ал.5 от НПК са заявили съгласие за попълване на доказателствената съвкупност с гласни доказателства от д.пр., т.е. допуснатото процесуално нарушение не се отразява на законосъобразното формиране на доказателствената основа;

-св.В.Г. е съобщила факти, относими към предмета по чл.102 от НПК. Противоречия или непълноти в показанията й не са били констатирани /л.97 от НОХД/;

-св.Н.К. заявява пред състава на ВОС: „Спомням си горе-долу какво съм казала тогава, като ме разпитваха в кметството. Те ме питаха къде ме е опипвал г-н К.. Малко се притеснявам сега да говоря.” /л.97 гръб от НОХД/.

Следва свободен разказ на св.К., съдържим последователни фактически твърдения относно съставомерни обстоятелства /л.98-100 от НОХД/. Не са констатирани противоречия или съществени непълноти. Вярно е, че прокурорът е направил искане за прочитане на протокол от 26.09.2014 година /т.2, л.47а/, което съвсем правилно не е удовлетворено.

Към 26.09.2014 година свидетелката К. е малолетна. В чл.140 от НПК лимитативно са очертани изискванията за законосъобразно провеждане на действието по разследването. Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог и при необходимост, в присъствието на родителя/настойника.Чрез съставения протокол за конкретното действие по разследването категорично се отрича неговата законосъобразност, поради отсъствието на педагог/психолог. Недопустимото ДС никога не може да възпроизвежда доказателствени факти, поради което и отказът на първоинстанционния съд да приобщи последните към доказателствената съвкупност е законосъобразен. Той има проявление и върху приложението на материалния закон, предмет на анализ в следваща част на настоящето решение;

-противоречия са били констатирани в показанията на св.Н. В. единствено по отношение на времето, в което подсъдимият преустановил противоправното си поведение спрямо нея.  По отношение на  факта в кой клас детето се обучавало през инкриминирания период, показанията му са били приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК;

-не е констатирана колизия в показанията на св.св.И.Н.;

-св.Д. И; депозирала противоречиви твърдения само по факта дали е виждала подсъдимият да пипа по телата св.св.В.Г. и В.Г..

От изложената процесуална хронология е видно, че свидетелите са ангажирали относими и константни факти по фактическите обстоятелства от предмета на доказване. В този смисъл, упрекът към дейността по проверка на доказателствата от първоинстанционния съд е лишен от основание.

Оценката за достоверност  на горепосочените гласни ДС е осъществима чрез съпоставянето с други доказателствени източници, съдържащи преки доказателства. Доколкото последните са възпроизведени чрез разпита на свидетели-очевидци, очертава се следното:

Налице е кореспонденция между показанията на св.Х. А. и заявеното от двете сестри-близначки Г. /л.114 от НОХД/ относно засягащата ги деятелност на подс.К. – опипване в областта на гърдите им и то, винаги до бюрото на учителя. Св.А. потвърждава, че действията на подсъдимия спрямо момичетата се осъществявали в часовете му.

Св. А. разказва за запис на поведението на учителя в час, направен от негов съученик. Резонно защитата третира този факт, като преднамереност в действията срещу подсъдимия. Най-общо логиката на това възражение касае св.Н. и възможният стремеж да дискредитира подсъдимия и св.Р., чрез манипулиране поведението на учениците.

Според настоящия въззивен състав, заявеното от св.А. получава съвсем неправилна доказателствена трактовка от защитата. При внимателно проследяване съдържанието на показанията му, ясно се установява, че споменатият запис е бил провокиран не от действия на възрастни, а от ненормалността на ситуацията в часовете на подсъдимия. Това е така, защото недопустимо от гледна точка на правилата на морала  е общуването на учител с учениците да засяга теми като „приятел-педофил”, сексуални спомени от казармата, мястото и ролята на проститутките в живота на мъжа, провокация по темата за големината на мъжкия полов орган и т.н./показания на А. в съдебното следствие/.  Ако към посоченото се добави оцененото от ученика като нередно опипване на момичетата в час, тогава записът се явява едно средство за съпротива на децата срещу  анормалното поведение на С.К..

 В показанията на св.А. са били констатирани непълноти досежно поведението на подсъдимия по отношение на св.св.К., И; и В.. Те са преодолени чрез приобщаване на протокол за разпит в условията на чл.223 от НПК. Индикираното противоречие касае класа, в който се обучавал А. в инкриминирания период. Последното в никой случай не може да се окачестви като противоречивост/нестабилност на свидетелското показание, така че да разколебае доверието в обективността на възприятията. Фактическият дисонанс не е от категорията на съществените с оглед  фактическите обстоятелства по чл.102 т.1 от НПК.

Показанията на пострадалите от една страна, от друга - на св.А. и св.С.И.,  кореспондират изцяло с тези на св.М. И. /л.115 гръб от НОХД/. Констатираните противоречия за отношенията между свидетеля и подсъдимия К. не се отнасят до съставомерни признаци. Същите не разколебават и извода за достоверност на показанията му, който е резултат от логическата съпоставка на заявеното от И. с останалите гласни доказателствени средства, коментирани по-горе.

Към обсъжданата синхронна доказателствена съвкупност принадлежат показанията и на св.С.И. /л.116-117 от НОХД/. Чрез тях се установяват съставомерни действия на подсъдимия – в час опипвал по задната част на бедрата и по гърдите св.св.Н.К., В. и В. Г..

Св.С.И. е автор на коментирания по-горе запис. Той много логично обяснява какво точно е продиктувало действията му – непристойното поведение на С.К. с учениците по време на провеждане на учебните занятия. Това  е време, в което подсъдимият бил насаме с децата, оставайки напълно безконтролен. Съвсем очевидно, учениците са били в положение на зависимост от К.,  т.к. той преподавал повече от една учебни дисциплини. На практика от него зависело дали децата успешно ще завършат учебната година. Като се отчете и фактичекото съжителство на С.К. със св.Р. /директор на училището/, ясно се установява, че децата практически не са имали възможност за реакция. Единствената възможност да докажат правотата си е бил въпросния запис, така че да убеди друг възрастен да им помогне. Защо учениците са споделили със св. Н., не е предмет на настоящето наказателно производство. Последното изхожда от необходимостта в конкретното наказателно производство да се установят не всички факти, а само онези които имат отношение към обстоятелствата по чл.102 от НПК.

Разбираем е стремежът на защитата да установи внушаемост и преднамереност в действията на малолетните свидетели. Този стремеж стъпва доказателствено на показанията на св.Р. относно противоречия между нея и кмета на с.Царевци. Дискредитирането на подсъдимия според св.Р. е довело до отстраняването й от длъжността „директор“ на основното училище.

Тази позиция се отрича доказателствено чрез  показанията на св.Д.А., Д. С., Драгомир Б.. Първо – това са лица външни за училищния живот, второ – те съобщават факти, които косвено потвърждават истинността на соченото от малолетните свидетели.

Показанията на св.Н. съдържат производни доказателства. В случая техният принос  е само във връзка с консолидиране на първичните доказателства.

На коментираната доказателствена съвкупност противоречат обясненията на подс.К., които обезпечават единствено правото му на защита.

Що се касае до показанията на св.св.Р., М., Т. и В., те се адаптират към доказателствената съвкупност по следния начин:

Показанията на св.Р. са оскъдни на факти относно поведението на подсъдимия по време на часовете. Тя не е имала възможност за ежедневен контрол, поради което и няма как да установи преки доказателства по съставомерните признаци. На практика свидетелката сочи сведения по характеристиката на подсъдимия и за отношенията между учениците и К., които могат да се окачествят като носители на оправдателни и косвени доказателства. Изводът за „несъстоятелността“ на обвиненията по отношение на К. се прави посредством факти за близката му връзка с учениците от училището и личните му качества като партньор в семейния живот. В сходна насока могат да се приемат и показанията на св.св.М. и В..

Предвид съдържанието на въведените доказателствени факти при разпита на горепосочените свидетели, не би могло да се обсъжда разколебаване на доказателствената съвкупност относно съставомерното поведение на подс.К. по чл.149 от НК. Налице са множество преки доказателства в коментираната насока, като същите хармонират в логично и непоколебимо единство, потвърждавайки извода за авторството и обективната съставомерност.

За зашитната теза са важни показанията на св.Т.. В тях се съдържат факти за случай на откраднати пари, за което били обвинени близначките Г.. Ако се спази терминологичната характеристика  на ситуацията, дадена от адв.Д. в пренията, то следва да се обсъди значението на това събитие в аспект на отключващо оплакванията на пострадалите. Това е все в логиката на възможността за преднамерено създаване на  неистинни факти.

Защитният аргумент се отрича на първо място от заключенията на СПЕ /т.5, л.14-28/ и заявеното от вещите лица по реда на чл.282 от НПК /л.172-173 от НОХД/. Констатираната дълбочина на преживения емоционален стрес и вербално обективираното от децата не носи никакъв белег на противоречие или фантазия.

На следващо място,  този аргумент е в дисонанс с показанията на св.Д. С.. Чрез тях се установяват косвени доказателства по отношение на съставомерни обстоятелства /във връзка с емоционалното състояние на децата по време на проверката/. В по-голямата си част, заявлението на свидетеля се доближава до извънсъдебна експертиза. С него не се установяват факти по чл.104 от НПК, респективно показанията му не биха могли да имат доказателствен принос към интересуващите наказателното производство фактически обстоятелства. За изчерпателност, свидетелят категорично отрича възможността оплакванията на децата да са резултат на коментираното „отключващо събитие”.

Изложеното дава основание на настоящия въззивен състав да сподели изводите на първоинстанционния съд по достоверността и непротиворечивостта на показанията на малолетните свидетели /л.11-13 от мотивите/.

С оглед горното не намира разбиране за състоятелност оплакването на защитата от дейността на първоинстанционния съд по проверка и оценка на доказателствата. Логическите изводи са обективни, без да се отдава значение на т.нар.“изключително доказателство“, да се игнорират или превратно тълкуват съставни на доказателствената съвкупност.

При спазване на стандарта за доказване „извън разумното съмнение“, обосновано и законосъобразно окръжният съд е стигнал до единствения възможен извод за съставомерно поведение на подс.К. по чл.149 от НК. Изводът за деянията, авторството и вината почива на стабилна доказателствена основа.

Подсъдимият е извършил типични блудствени действия – прегръщане, опипване по гърдите, пипане по ерогенни зони, целуване, все с цел да възбуди половото си желание. Поведението му е еднообразно – пипал е малолетните момичета в зони от тялото, нетипични дори за близък приятелски контакт. Т.нар.“плясване по дупето“ не представлява закачка, както се опитва да внуши защитата, а допир с интимна  физическа зона. Не издържа и тезата, че действията на подсъдимия по отношение на св.св.И;, Й. и В. са обективно несъставомерни. Както вече бе посочено, поведението на К. е ориентирано към момичета в предпубертетна възраст. Възбуждането на половото желание е чрез типични действия, сред които и коментираното плясване по дупето, апропо винаги по отношение на лица от женски пол и никога спрямо еднополови. В тази насока, съвсем правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че престъплението по чл.149 ал.1 от НК е формално, като за съставомерността на деянието не се изисква достигането до полова възбуда на извършителя. Достатъчно е наличието на такава поставена цел /Р 77-1981-1 н.о., Р 238-2014-2 н.о./, в конкретния случай изводима от обективните действия на С.К..

Деянията му се субсумират от квалифицирания състав на престъпление по чл.149 ал.5 пр.1, по чл.149 ал.1 и по чл.149 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Доказателствено отречено чрез показанията на св.В.Г. и св.Н.К. е приложението на чл.26 ал.1 от НК. Установено е само едно блудствено действие осъществено от подсъдимия по отношение на двете малолетни свидетелки.

И по отношение на останалите деяния е приложен съответния материален закон, като в случая не се касае до едно престъпление по чл.149 ал.1 т.5 вр. ал.1 от НК.  Действията на подсъдимия са били насочени към седем лица от женски пол, ненавършили 14 години. Съдът основателно е възприел правната квалификация залегнала в обвинителния акт, като от обективна страна е приел, че се касае за множество самостоятелни блудствени действия с пострадалите В.Г., В.Г., Н.К., Н. В., И.Н., В.Й. и Д. И;, както и съвместни блудствени действия по отношение В.Г. и Н.К..

Престъпната дейност на С.К. по отношение на седемте лица не би могла да се квалифицира като едно продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, поради изричната забрана на чл.26, ал. 6 от НК.

Пред настоящата инстанция се поставя въпроса относно вината на подс.К.. Той стои на плоскостта  на установения чрез СПЕ вътрешен сексуален конфликт, с възможно отражение върху интелектуалния момент на умисъла. 

Според заключението на СПЕ /т.5, л.82 и сл./, при използването на две поредни проективни методики, вещите лица установили вътрешен сексуален конфликт в зоната на предсъзнаваното и несъзнаваното поле на  подсъдимия, с възможни различни външни прояви. Сред тях биха могли да преобладават компенсаторните, изявени като потребност от говорене на сексуални теми, създаване на  близост чрез прегръдки, опипвания и пр.

Констатацията е била обект на допълнителен анализ при разпита на вещите лица по чл.282 от НПК. Така става ясно, че този вътрешен конфликт не обитава полето на съзнаваното, т.е. подсъдимият не може да го осмисли и отработи.  Каква обаче е проявната му форма? Отговор може да се намери в казаното от в.л.Б. по реда на чл.282 от НПК: „Асоциацията във всяка тема, каквото и да му кажеш да го обърне на сексуална тема – това са компенсаторните му прояви. Това говори за един вътрешен конфликт... Той в нито един момент не е обяснил, че създава такава близост, върши тези действия като нещо редно и в интерес на децата. Той напълно отричаше всички тези свои действия.” /л.176 гръб от НОХД/. Вещото лице Г. допълва: „Той изпитва необходимост да говори на сексуална тема, независимо че се намира в училище, че се намира пред деца. Осъзнава, че не е редно, т.к. е достатъчно интелигентен и психично здрав. Профилът му е в рамките на нормата.” /цитат, пак там/.

Вменяемостта на подс.К. практически не е поставяна под съмнение,а това е предпоставка за вина. Доколкото наказателното право се интересува само от две страни на психиката – воля и интелект, то наличието им като вътрешна потребност породила деянията подлежи на изясняване.

Интелектуалният момент на умисъла изисква  наличието на две категории представи в съзнанието на дееца – относно обективните елементи на престъплението и обществената опасност.

Чрез доказателствата по делото се установява концентрация на противоправни действия само към малолетни момичета и то в предпубертетната им възраст – пети, шести клас. Доказателствено отречено от показанията на самите пострадали е сходно поведение на подс.К., по времето когато те са били в по-малките класове.  Установено е с нужната степен на категоричност, че подс.К. не е  извършвал блудствени действия с малолетни момчета. Тях по-скоро унижавал по „мъжки”, но никога не е проявил несъзнаван интерес. Със сериозно значение е времето, в което подс. е обективирал поведението си – по време на учебен час, когато действията му практически са били безконтролни. Проява на вътрешното му намерение е и опитът за физическа близост - целувка със своя ученичка, по време на провеждан частен урок, отново насаме. Тази доказателствена последователност налага единствено възможния извод – подсъдимият е съзнавал обективните елементи на престъплението по чл.149 от НК, както и обществената му опасност.

Заключението на СПЕ хармонира изцяло с тези фактически данни. Вярно, вещите лица са констатирали конфликт в предсъзнаваното и несъзнавано поле на психиката, но то не влияе на способността на подсъдимия да разбира свойството на поведението си.

Коментираният вътрешен конфликт не дискредитира изводът за наличие на волевия елемент в умисъла на подсъдимия. Действията му са подредени и целенасочени – ориентирани само към изяснената по-горе категория ученици, почти винаги в  зона, в която подсъдимият е хегемон /катедра-дъска/ и място, където ученикът остава сам, без подкрепа и възможност за отработване на адекватна реакция.

 

По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения:

С особена настойчивост се поставя оплакването от нарушаване на принципа по чл.18 от НПК. Свързва се с разпита чрез видеоконференция по чл.140 ал.5 от НПК. Упреците към първоинстанционния съд са все за дерогиране на принципа на непосредствеността, изискващо съдебният състав да основе решението си на  събрани и проверени лично от членовете му доказателствени материали.

        Оплакването е неоснователно. Законодателно са регламентирани изключенията при приложението на чл.18 от НПК, като  сред тях попада хипотезата на чл.140 ал.5 от НПК. Относно приложимостта на процесуалната норма, законодателят лимитативно е очертал три предпоставки – свидетелят да е малолетен или непълнолетен, да се намира на територията на страната и да съществува необходимост от провеждане на разпита му чрез видеоконференция. Първите две позитивноправни характеристики са безспорни. Стои открит въпросът дали е съществувала необходимост от прилагането на горепосочения способ. Отговорът неминуемо е положителен от една страна с оглед  предмета на делото и от друга, обоснован със заключенията на СПЕ за емоционалните поражения върху психиката на пострадалите. В подобно положение не се намират св.св.Х. А., МИ. Антонов и С. И., поради което резонно разпитът им е бил проведен по общото правило на чл.140 ал.1 от НПК.

        Основното възражение на защитата е продиктувано от твърдение за отсъствие на съдебните заседатели при събиране на гласните доказателства. Несъстоятелността на оплакването е изводима от съдържанието на протокол от съдебно заседание от 14.05.2015 година, който е писмено доказателствено средство относно съдебните следствени и други процесуални действия в първата инстанция. Съдържанието на този протокол налага следните изводи:

        -в стадия на първоинстанционното съдебно заседание стриктно е спазен принципа по чл.258 от НПК, пряко произтичащ от чл.18 НПК;

        -малолетните и непълнолетни свидетели се намирали в съдебна зала заедно със състава на съда, в.л.Румяна Г. и Добринка В. – социален работник /л.94 гръб от НОХД/;

        -на видеостената в друга съдебна зала, страните и останалите участници виждали само образа на председателя на съдебния състав. Изрично е отбелязано, че залата е озвучена;

        -страните са участвали активно при събирането и проверката на гласните доказателства,взели са становища относно попълване на доказателствената съвкупност по реда на чл.281 от НПК и пр. Последното гарантира съблюдаване и на  равенството на страните в наказателното производство, гарантирано от чл.12 от НПК. 

 

Защитата на подсъдимия се оплаква от съдържанието на мотивите към атакуваната присъда, приравнявайки ги на липсващи такива. Настоящият въззивен състав не съзира процесуален дефект в мотивите от гледна точка на вложеното съдържание, съпоставено с изискването по чл.305 ал.3 от НПК. Изложени са установените обстоятелства, обсъдени са доказателствата и по пътя на логическата дейност е извършена тяхната оценка. Вътрешното убеждение на съдебния състав по фактите и по правото е проследимо и законосъобразно изградено. Упрекът на адв.Д., концентриран към фактическото изложение би бил основателен, ако събраните и проверени доказателства в съдебното следствие променяха параметрите на фактическото обвинение. В случая такъв дисонанс   липсва, поради което и упрекът към аналитичната дейност на първоинстанционния съд е лишен от основание.

В мотивната си дейност ВОС е изчерпил възраженията на страните с излагането на аргументи по фактите и по правото. Оценъчната дейност е в обхвата на чл.102 от НПК, като не се констатира игнориране на доказателствени източници, превратна интерпретация или пълно игнориране. Мотивите не страдат от произволна доказателствена оценка.

По справедливостта на наложеното наказание:

Окръжният съд е индивидуализирал отговорността на подсъдимия на плоскостта на чл.54 и чл.36 от НК. За всяко едно от престъпленията е наложено минимално по размер наказание.

Преди да вземе отношение по въпроса за наказанието, настоящият въззивен състав, счита че следва детайлно да анализира личността на подс.К..

Условно, на първо място могат да се посочат данните за чистото съдебно минало и възрастта. В случая, те представляват благоприятна характеристика от гледна точка на демонстрираното правомерно поведение в социума. Този извод е привиден, защото:

-от 2003 година датират проявите на подсъдимия във връзка с качественото изпълнение на учителската професия. В писмо на Началник на РИО-Варна /т.4, л.2 от д.пр./ е изложена поредица от жалби на ученици от ГПЧЕ „Йордан Екзарх”-Варна за процеса на преподаване. След извършена проверка, подсъдимият е бил наказан с дисциплинарно наказание „предупреждение  за уволнение” /т.4, л.41 от д.пр./;

- поведението на подсъдимия граничи с бруталността от гледна точка на обсъжданите теми с малолетните ученици. Никакви правила на морала, логиката и вътрешните потребности  на личността не допускат с деца в пети и шести клас да се дискутират теми, касаещи факти от сексуалния живот на учителя и директорката на ползата от проституцията, физически особености на собствени и чужди полови белези и пр.

Приоритетът на горните теми пред учебния материал е бил безкомпромисно следван от С.К.. Едва ли навлизащи в пубертета деца са имали нужда от подобен пръв досег с темата за сексуалните отношения между хората. С действията си подсъдимият е провокирал отвращение у учениците си, оставило траен отпечатък върху съзнанието им и върху процеса на съзряването. Последиците при някои деца са много сериозни, например при детето Т..

В коментираната насока освен заключенията на СПЕ, следва да се имат предвид показанията на св.Д.А. /л.166 гръб от НОХД/. От същите са изводими факти за сходно поведение  на К. приблизително от назначаването му в училището /във връзка с разказа на по-голямата дъщеря на свидетелката/.

Не бива да се подценява и фактът, че вербалната и физическа агресия на подсъдимия към децата с непрекъснатото атакуване на възприятията им по темата секс е довела някои от тях до окончателно напускане на училището /например св.Д. И;/.

От друга страна, не може да се пренебрегне добрата характеристика за С.К., съдържима в показанията на св.св.М., Т. и  В.. Тя касае работата на подсъдимия и интересът към личността му, демонстриран от учениците. Настоящият въззивен състав счита, че показанията на тези свидетели са съвсем обективни. Те почиват на констатираната от СПЕ интелигентност и социална адаптивност на подсъдимия, резултат както от професионалната му подготовка, така и от много богатия педагогически опит. Вероятно така изглежда общата проявна форма на поведението на подсъдимия в общуването с възрастните, но това е едната страна на личната му характеристика.

Тук е мястото да се обсъди наличието на вътрешен сексуален конфликт в зоната на несъзнаваното и предсъзнаваното.  Касае се за психическа аномалия, ограничаваща в известна степен възможността на подсъдимия да ръководи постъпките си, но не и изключваща наказателната отговорност. Наличието на този конфликт би следвало да се оцени на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Обществената опасност на деянията е изключително висока. Тя се предопределя на първо място от възрастта на пострадалите и оставеното отражение върху процеса на съзряването им. Особен акцент следва да се постави на мястото, където се е осъществила престъпната дейност - в училище, където според чл.15 от Закона за народната просвета важими са държавните образователни изисквания за изграждане на свободни и морални личности, които уважават законите и правата на другите.

Очевидно, при изложените обстоятелства наложените по размер наказания от първоинстанционния съд са явно несправедливи. Справедливо е това наказание, което е съответно на тежестта на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението /Р 528-1993-1 н.о./.

 Горните аргументи, отнесени към чл.54 от НК дават основание на настоящия въззивен състав да приеме, че наказанията на подсъдимия следва да се индивидуализират при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като се отчете индивидуалната материалноправна характеристика на всяко едно от престъпленията, а именно:

1.По пункт първи от присъдата – касае се квалифицирано блудство, осъществено еднократно. Доколкото отсъства коментираната интензивност на престъпното поведение, степента на обществена опасност на престъплението не е толкова висока, както при останалите. При това положение, наказанието на подсъдимия от пет години лишаване от свобода, макар и в размера на специалния минимум на санкцията е справедливо;

2.По пункт втори от присъдата – посегателството против половата неприкосновеност на В.Г. се отличава с висок интензитет. Действията на подсъдимия по отношение на малолетната пострадала са ангажирали поведението на С.К. много често в учебните часове. Към това дете подсъдимият е проявявал „особен интерес”, установен чрез показанията на останалите ученици. Като се имат предвид и негативните последици на деянията в емоционалното развитие на детето, то наказанието следва да се определи над средния размер към максималния, предвиден в санкцията на чл.149 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца;

3.По пункт трети от присъдата –напълно важими са аргументите от горния абзац. Пострадалата е сестра-близначка на св.В.Г., като не се установява отлика в интензитета на посегателство спрямо двете момичета. Наказанието за това престъпление следва да се увеличи от една година лишаване от свобода на четири години и шест месеца лишаване от свобода;

4.По пункт четвърти от присъдата – интензивно по време и  начин на извършване е престъплението с пострадал Н.К.. Подсъдимият е докосвал интимни зони на детето многократно. Доколкото няма отлика в периода и степента на обществена опасност с престъпленията по пункт втори и трети от присъдата, то наказанието и в тази част следва да бъде увеличено на четири години и шест месеца лишаване от свобода;

5.По пункт пети от присъдата – посегателството против половата неприкосновеност на Н. В. не сочи на сериозен интензитет. В рамките на продължаваното престъпление са две деяния. Като се вземе предвид и заключението на СПЕ относно „по-безболезненото приемане на действията и постъпките на учителя К.” /т.5, л.79/, то наказанието за това престъпление следва да е ориентирано незначително под средния размер на санкцията – три години лишаване от свобода;

6.По пункт шести от присъдата – посегателството на подс.К. по отношение личността на малолетната И.Н. се отличава с настойчивост, но в сравнение с деянията по отношение на свидетелките Г. и К. не би могло да се окачестви като особено интензивно. От друга страна поведението на подсъдимия е в състояние да обърка представите на детето  по отношение на противоположния пол и авторитетите /т.5, л.13/, т.е. степента на обществена опасност на деянията в продължаваното престъпление също е висока от гледна точка на последици и моралната укоримост. Това дава основание на настоящата инстанция да индивидуализира наказанието в средния размер – от три години и шест месеца лишаване от свобода;

7.По пункт седми от присъдата – престъпното поведение на подсъдимия по отношение на В.Й. също не се отличава с висока интензивност. Развило се е и в относително по-кратък период от време.Индивидуална характеристика на конкретното престъпление е злоупотребата с доверието, което един ученик изпитва към учителя си. В момент, в който Й. е очаквала помощ под формата на допълнителен урок, подсъдимият грубо е погазил пространството на половата й независимост, като я целунал по устата. Очевидно преживяванията на малолетната са дълбоки, като в тази насока е констатираната от вещите лица тревожност, постоянно усещане за нещо лошо /т.5, л.73 /. Като отчете изложеното, настоящата инстанция прие, че следва да увеличи наказанието в коментирания пункт на три години и осем месеца лишаване от свобода;

8.По пункт осми от присъдата – по отношение на св.Д. И; е осъществено едно деяние. Случилото се, не се е отразило сериозно на емоционалната сфера на детето /т.5, л.48/, но пък е изиграло ролята на мотив за преустановяване посещението на училище. При тези обстоятелства, наказанието от една година лишаване от свобода е несправедливо, като същото следва да се увеличи до размер над минималния, ориентиран към средния в санкцията на чл149 ал.1 от НК, а именно – две години лишаване от свобода.

Реалната еднородна съвкупност следва да се накаже по правилото на чл.23 от НК, като на подс.К. бъде наложено най-тежкото наказание за изтърпяване – пет години лишаване от свобода, изпълнимо пои реда на чл.61 т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим в ЗООТ. Доколкото първоинстанционната присъда е в идентичен смисъл в частта относно приложението на чл.23 от НК и досежно режима на изтърпяване на наказанието атакуваният акт следва да се потвърди.

С протестът се поставя искане за приложение на чл.24 от НК. Основателността му следва да се прецени на плоскостта относно съответствието на най-тежкото наказание с престъпленията от съвкупността /П 4-1965-ПлВС т.1, Р322-1985.3 н.о., Р 680-1982-3 н.о., Р 421-2-11-2 н.о./. Трайно припознати от съдебната практика критерии относно приложението на чл.24 от НК са броя на престъпленията в съвкупността, тяхната последователност и време на извършване, характер и тежест на обществената им опасност.

Предметните на наказателното производство престъпления са извършени в относително кратък период от време, но с различна интензивност- посегателствата срещу част от пострадалите са спорадични от гледна точка на времевата компонента на съвкупността. Неоспорима обаче е високата им обществена опасност, отчетена при индивидуализация на отделните наказания и станала причина за определянето им при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна, обективността изисква да се признае че подсъдимият е в близост до пенсионната възраст – 63 години, като до момента на е осъждан. Поправянето и превъзпитанието му е постижимо чрез наложеното най-тежко наказание за престъпленията в съвкупността, като евентуалното му увеличение би представлявала неоправдана репресия. Не се дискредитира и постигането на генералната превенция, като в случая предупредителният ефект върху останалите членове на обществото също е постижим без приложението на чл.24 от НК.

Относно гражданските искове:

С първоинстанционната присъда са уважени три граждански иска, обезщетяващи неимуществени вреди от деянията. Всички са в размер от по четири хиляди лева, присъдени на М.С.М. като майка и законен представител на  В.М.Г. и В.М.Г. и на Н.В.Р. – като особен представител на Н.К. /т.1 л.42 от д.пр./.

При определяне на справедливия размер на обезщетението първоинстанционният съд се е ръководил от заключенията на СПЕ относно претърпените болки и страдания от противоправното поведение на подсъдимия и проекцията за преодоляването им в бъдещо време /стр.17 от мотивите/. При тази отправна точка на съжденията, споделени и от настоящата инстанция,  първоинстанционният съд е удовлетворил с решението си изискването на чл.52 от ЗЗД.

При служебната проверка въззивният съд не установи основания за отмяна на първоинстанционната присъда.

По направеното искане от повереник – адв.Л., на основание чл.189 ал.3 от НПК разноските на гр.ищец и ч.обвинител В.Г. и В.Г., действащи чрез законния си представител М.М. в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за представителство пред въззивната инстанция следва да се възложат на подсъдимия.

По изложените съображения и основание чл.337 ал.2 т.1 И ЧЛ.338 от НПК настоящият състав на апелативния съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 77/18.09.2015 г. по НОХД № 1/15 г. на Окръжен съд-Варна, като увеличава наказанията наложени на С.Д.К. с ЕГН********** по пункт втори до осми, както следва:

-по пункт втори, с пострадал В.Г. -  лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца;

-по пункт трети, с пострадал В.Г. - лишаване от свобода за срок четири години и шест месеца;

-по пункт четвърти, с пострадал Н.К. –лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца;

-по пункт пети, с пострадал Н. В. – лишаване от свобода за срок три години;

-по пункт шести, с пострадал И.Н. – лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца;

-по пункт седми, с пострадал В.Й. – лишаване от свобода за срок от три години и осем месеца;

-по пункт осми, с пострадал Д. И; – лишаване от свобода за срок от две години.

 

ОСЪЖДА С.Д.К. с ЕГН**********, да заплати на М.С.М., сумата от хиляда и петстотин лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: