Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 42/11.03.    Година  2015                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд          Наказателно отделение

На тринадесети февруари Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Станчо Савов

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Савов

ВНОХД № 401 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 87/07.10.2014г. по НОХД № 250/2014 г. на окръжния съд в град Варна, с която Н.Д.Н. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 13.06.2013г. в с. Радево, обл.Варна, умишлено умъртвил баща си Д. Н.Д., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода  за срок от  ПЕТ ГОДИНИ, което е било постановено да изтърпи при  първоначален строг  режим в Затвор.

С присъдата си на основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия  считано от 14.06.2013г.

 

Въззивната проверка се инициира по протест на прокуратурата и по жалба на  защитника на подсъдимия.

В протеста се излага, че съдът правилно е приел, че подсъдимия Н. е извършил престъпление наказуемо по чл.116, ал. 1, т. 3 и т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК, но неправилно е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК. Излага, че по делото не са налице доказателства от които да се направи извод за наличие на изключителни или  многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват налагане на наказание под минимално определения от закона размер. Предлага се присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено наказание предложено  от прокурора в пледоарията по същество пред първата инсанция.

В жалбата се прави искане поддържано и в съдебно заседание, за преквалифициране на деянието по чл.124 ал.1 пр.2 от НК и алтернативно по чл.118 от НК и съответно  намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитника на подсъдимия- ад.Б.Ж. подробно развива доводи за това свое искане.

Становището на представителя на въззивната прокуратура е, че поддържа протеста, както и че жалбата като цяло е неоснователна.

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, накратко са следните:

Подсъдимия заедно със своите родители - пострадалия Д. Д. и съпругата му К.Т. живеели в с. Радево, обл. Варна. Последните двама били глухонеми , като успявали да общуват с околните посредством  звуци, съпроводени с жестове.  Подсъдимия трайно се установил да живее в дома на родителите си през 2011г., като до тогава  работил като заварчик в кораборемонтно предприятие. Пострадалия Д. имал сприхав характер и често ставал агресивен особено към съпругата си. Той трайно злоупотребявал с алкохол, като след пенсионирането му това станало ежедневие.  Пред дъщеря си – св.Н., пострадалият демонстрирал силна привързаност към съпругата си. Въпреки това я биел с бастуна по главата и други части от тялото, в резултат на което св.Т. често имала множество синини. Имало случаи , когато  св.Н./сестра на подсъдимия/  прибирала майка си в гр.Аксаково за да я спаси от агресията на съпруга й, а именно пострадалия.

       Отношенията между подсъдимия и баща му не били добри. Според св.Н. между баща и син никога не е имало любов, като  винаги бащата се е дразнел от подсъдимия. Имало е случаи , когато   подсъдимият е  нощувал в автомобила си, за да избегне конфликт с баща си. Случвало се също така той и св.Т. да обикалят с колата из съседни населени места, дори да преспиват при познати докато пострадалият овладее гнева си.

       На 13.06.2013 год. в преди обед подсъдимият с неговия автомобил, придружаван от св.Т. и св.Н. отишъл в с. Ботево откъдето напазарувал  хранителни стоки. Там подсъдимият изпил и една половин литрова бира. След това тримата продължили с пазаруването в с. Крумово.

Когато се върнали в с.Радево, подсъдимият установил, че част от покупките ги няма, поради което и оставил майка си в дома им и  се върнал в с. Крумово за да вземе забравените стоки. Пред магазина в селото изпил 200 гр. мента, след което се върнал в дома си в с. Радево около 13:00 часа. Когато спрял колата, чул шум от викове идващи от къщата. Тогава той влязъл в помещението и видял, как баща му с една  вилица  мушка в бедрата, майка му. Видял го също, как взема от масата един нож и казал, че ще я убие. Тогава подсъдимия  бутнал всичко от масата и попитал баща си защо пие толкова.  Тогава пострадалия  взел да скача и да замахва със сопа към подсъдимия, като в същото време св.Т. се била превила на дивана, но малко след това тя напуснала къщата.

 Когато били вече насаме, подсъдимят блъснал баща си и последния  паднал от стола. След което подс.Н. му нанесъл множество силни удари с тъпи твърди предмети, включително и с кухненската маса, в областта на главата, врата, тялото и крайниците.

Въпреки, че видял какво е състоянието на пострадалия, веднага след като извършил гореописаните действия подсъдимият излязъл от дома си и отишъл при св.Н..  Разказал му  набързо,  че пребил баща си, защото последния искал да намушка майка му с нож в крака. Поискал в  заем пари  за да заведе майка си на лекар в гр.Аксаково. Тогава свидетелят Н. го посъветвал да уведоми за случилото се кметския наместник- св. Ж.И..

Подсъдимия  отишъл при св.И. като и  казал, че цапнал  с един стол баща си и ако последния  умре св.И. да търси и събира родатата и да го погребват.  Казал и също, че него полицията ще го намери.  Обяснил, че баща му надупкал майка му в крака с вилица.

 После се качил  в л.а.”Опел Корса” с ДК№В 5762 КК и заедно със св.Т. потеглил.

Обезпокоена от разказаното свидетелката И.  помолила св.Н. да провери какво се случва с пострадалия. Той отказал, защото не бил в добри отношения с Д.. На молбата й се отзовал свид. Ю.В. - съсед на пострадалия. Последния отишъл до къщата на пострадалия и когато влязъл вътре видял Д. да лежи безпомощен на пода във всекидневната стая. В самата стая всичко било в пълен безпорядък -столовете и кухненска маса били преобърнати на пода до пострадалия, а той бил покрит с парченца стъкла.

По сигнал на св.И. на место дошъл спешен медицински екип, както и РИ – св.Т.. Пострадалият бил хоспитализиран в болница, но  в 22.15 часа на 13.06.2013г. починал.

Междувременно по повод на започналото разследване около 15:30 часа на 13.06.2013 год., свидетелите  Д.С. и З.С. – полицейски служители в РУП-Аксаково, спрели за проверка лекия автомобил управляван от подсъдимия. Последния се държал неадекватно и отказал каквато и да е проверка за наличие на алкохол в кръвта. Двадесет минути по-късно св.К.Т. била прегледана в ЦСМП- Аксаково, като по тялото й не били установени  травматични увреждания.

В д.пр. е изследвана причината за смъртта на пострадалия. Видно от заключението на вещото лице по изготвената  СМЕ №103/2013год. се установява, че смъртта на Д. Н.Д. е резултат от развилата се дихателна недостатъчност поради вдишването на кръв в белите дробове и травмата на шията довела до тежък оток на меките тъкани и лигавицата на гръкляна със силно стесняване на просвета му. Вещото лице е категорично относно наличната пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртта. Изложило е, че основно значение за настъпването на смъртта има травмата на шията и шийните органи, както и разкъсно-контузните рани по устните на устата довели до изтичане на обилно количество кръв и нейното последващо вдишване в белите дробове.

От  заключението на допълнителна СМЕ №487/2013г. се идентифицират броя и проявените последици на ударите по тялото на пострадалия, като условно вещото лице ги е разделило на - травматични увреждания в областта на главата,- травмични увреждания в областта на шията и други.

Според вещото лице броят на ударите с или върху твърди тъпи предмети, причинили травмите е между 2 и 6 за областта на главата, по един в областта на лявото рамо и гръдния кош, 8 или 9 по горните крайници.  При тези наранявания е прието, че причината за настъпването на смъртта е острата дихателна недостатъчност в резултат на травмата на гръкляна, довела до тежък оток на меките тъкани и лигавицата на гръкляна със силно стесняване на просвета му и аспирацията на кръв в белите дробове от изтичаща кръв от разкъсно-контузните рани по устните, както и от венеца на долната челюст в областите на счупванията на челюстта. Вещото лице е дало също  заключение, че при подобни травматични увреждания настъпването на смъртта е възможно, без да е неизбежно. Травматичните увреждания на гръкляна и разкъсно - контузните рани по устните на устата и разкъсванията на венеца в областта на счупването на долната челюст са пряко свързани с настъпването на смъртта. Останалите травми, самостоятелно и в съвкупност не биха водили до летален изход.

В хода на д.пр. св.К.Т. е била освидетелствана, като по тялото й не са констатирани видими травматични увреждания.

    Както и първоинстанционния съд, така и настоящия съдебен състав   след анализ на заключенията на вещите лица по извършените СППЕ  стига до извода, че следва да се кредитира заключението на комплексната СППЕ от ДП, както и заключението дадено от  в.л. доц.Маринов и в.л. Куков, а именно, че на процесната дата  поведението на подсъдимия е било подчинено на  кумулиран афект, който не е достигнал до нивото и степента на физиологичния афект.  Налице е било стеснение в съзнанието в резултат на силната емоция, довела до рязко скъсяване на волевия път на борба между мотиви и контрамотиви при осъществяване на деянието.      

Така изложените обстоятелства се установяват от достатъчен по обем доказателствен материал, което обуславя и липсата на спор по фактите пред въззивната инстанция.

 

По приложението на материалния закон.

       Въз основа на правилно установените на съдебното следствие пред окръжния съд факти, е направен законосъобразен правен извод, че подсъдимият  следва да отговаря за извършено от него престъпление по  чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК.

    Установява се, че с юмруци и твърди предмети подсъдимият е нанесъл много удари по цялото тяло на пострадалия, като част от тях  са били в области на жизнено важни органи, а именно главата и шийната област на пострадалия, като в същото време са били нанесени и със значителна сила, при което на пострадалия са пречинени  увреждания, несъвместими с живота въпреки оказаната  медицинска помощ.

Имайки предвид вида и  характера на нараняването и засягането на особено жизнено важни органи, то несъмнено подсъдимия  е разбирал, че действията му насочени по отношение на пострадалия ще доведат именно до настъпилия и допускан от него общественоопасен резултат- смъртта му.

      От друга страна подсъдимият е извършил убийство на своя  баща, при това с  особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин.

       Особената жестокост е квалификация касаеща  поведението на  дееца проявена при умъртвяването на жертвата, а именно - брой, сила на ударите, оръжието с което е извършено убийството, както и  демонстрираното отсъствие на състрадание към жертвата. В случая ударите са нанесени  със значителна сила, има възприето от подсъдимия   обилно кървене, включително и от липсата на каквото и да е отношение към последиците от действията му и страданията на пострадалия, когото изоставя на местото на престъплението. 

       Убийство по особено мъчителен за пострадалия  начин е налице, когато последния  изживява тежки физически и душевни страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца.  

        В случая подсъдимият е нанасял множество удари по главата, шията, лицето и  горните крайници на жертвата, като последния е бил в съзнание и е изживявал ужаса от тези силни удари. Страданията на пострадалия са били съпътствани и от болезнени психични изживявания, предвид на обстоятелството, че той е  изпаднал в безпомощно състояние и е  осъзнавал безнадеждността на ситуацията в която е бил поставен.

С оглед силата и интензитета на нанасяните удари избягването на летален резултат е било случайност, а не по волята на подсъдимия.

Със съставомерното си поведение подсъдимият недвусмислено е демонстрирал намерение да умъртви жертвата, което изключва и приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.124 или чл.118 от НК.

И по тези  искания в мотивите на проверявания съдебен акт са изложени изрично подробни  мотиви, изведени при убедителен фактически и правен анализ, за това следва да се приемат като основателни. 

По отношение на искането за преквалификация на деянието по чл.124 от НК правилно първоинстанционния съд е стигнал до извод, че разпоредбите на този текст в случая не са налице.

Подсъдимият е нанесъл поредица от удари и в частност по  жизненоважни  части на пострадалия, а именно  глава и шия. Били са  причинени множество телесни увреждания, като силата, с която са били нанесени е била значителна, тъй като е счупена долната челюст на пострадалия, а в областта на шията е счупено дясното рогче на щитовидния хрущял. От обективните действия на подсъдимия се налага извод, че в съзнанието му са се съдържали представи за възможно причиняване на увреждания, несъвместими с живота. При  побоя, за подсъдимия  е било видно голямото  кървене от областта  на главата, поради което и  не може да се твърди, че е имал представа само за причиняване на телесните повреди.  Разликата между убийство и  повреда, вследствие на която по непредпазливост е причинена смърт, се извежда от психическото отношение на дееца към настъпилия  резултат и от обективните действия, чрез които се причинява този резултат. В случая силата, с която са счупени челюстта и дясното рогче на хрущяла по категоричен начин установяват евентуален умисъл у подсъдимия за лишаване от живот на жертвата - баща му.

       По отношение на искането на защитата  за преквалификация на деянието по чл.118 от НК отново  правилно първоинстанционния съд е стигнал до извод, че и разпоредбата на този текст в случая не е налице.

      За да бъде приложен този състав е необходимо състоянието на силно раздразнение у дееца да е предизвикано от пострадалия със средствата и по начина посочени  в закона, а именно  с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки.

        Опита на пострадалия да намушка в бедрото съпругата си с вилица не е бил основната причина за изблика на действия от страна на подсъдимия към неговия баща.  Между този момент и последващите действия от страна на подсъдимия е изминал един период от време, през който е имало размяна на реплики, обиди, бутане между двамата.    

        При осъществяване на деянието св.Т.  не се е намирала в стаята, т.е. нямало е пряка и непосредствена опасност за здравето и живота й.

      Между пострадалия Д. и съпругата му  конфликтните ситуации са били обичайни, като въпреки всичко  св.Т.  е полагала грижи за пострадалия,  живели са в едно дамакинство е явно помежду им е имало търпимост изградена през годините.

       От друга страна отношенията между баща и син са били различни, а именно определени от вещите лица като  ,,състояние на дистрес у подсъдимия,, , както и че дългогодишно комулирания гняв  от поведението на пострадалия са преживявани от подсъдимия като травматични компоненти.

      Последвалите от страна на подсъдимия действия са резултат на особено психическо състояние, което обаче не изключва противоправността на деянието.

 

 

 

По справедливостта на наказанието.

Въззивният съд е задължен служебно да извърши проверка за справедливостта на наложеното наказание и в случаите, когато споделя възприетата в предходната инстанция правна квалификация.

За извършеното престъпление, в специалната норма се предвижда наказание от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

От мотивите на първоинстанционния съд, така както са изложени, може да се съди, че е констатирано наличие на основание за  приложение  чл.55, ал.1, т.1 от НК, като изрично е посочено, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Това становище се споделя и от настоящият съдебен състав, тъй като действително по делото са налице доказателства за ,,сложните,, отношения между баща и син и натрупания се с годините гняв у последния и безсилието му да се справи със ситуацията в домът им.  Дествително от доказателствата по делото може да се направи извод за наличие на молоформация в отношенията между ,,родител - дете ,,.  По делото са налични  доказателства, че подсъдимия Н. е бил силно привързан към майка си и е правел всичко възможно да се грижи добре за нея, като отношението и действията на баща му към майка му изразяващи се в непрекъснат  ежедневен  психически и физически тормоз са довели именно до натруправенто на гнева у подсъдимия към пострадалия, който в крайна сметка се е обективирал с извършените от него действия при осъществяване на  престъплението.

От друга страна следва да се вземе в предвид и личността на подсъдимия, а именно, че същият се ползва с добро име в обществото, с добри характеристични данни, липса на противообществени прояви, често съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина по делото, проявена критичност към станалото.  

Така посочените по горе обстоятелства водят и настоящият съдебен състав до извод, че така наложеното наказание от пет години лишаване от свобода по най добрият начин ще изпълни целите на генералната превенция визирана в разпоредбата на чл.36 от НК.  Именно такъв период на лишаване от свобода и според настоящия съд ще бъде най подходящ за да може подсъдимия да преосмисли напълно своето поведение и постъпка и да бъде превъзпитан към спазване на законите в страната.

При съобразяване на посочените обстоятелства се налага извод, че липсват основания за по-нататъшно увеличаване на  наложеното наказание от пет години лишаване от свобода, и че то е справедливо.

 По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 87/07.10.2014г. по НОХД № 250/2014 г. на Окръжния съд в град Варна

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: