Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 268/12.12. Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и пети ноември                 Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор М. Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 402 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е определение по ЧНД № 291/16г. на ОС гр. Добрич, постановено на 07.09.2016 г., с което на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК спрямо осъденото лице В.И. било определено общо наказание между наложените по осъжданията по НОХД № 100/13г. на ОС гр. Варна и НОХД № 174/ 15г. на ОС гр. Добрич – лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален строг режим в затвор или ЗОЗТ. С приложение на чл. 24 от НК общото наказание било увеличено с две години. Съдът на основание чл. 25 ал. 2 от НК приспаднал изтърпяната част от включените в съвкупността наказания.

Въззивното производство е образувано по жалба на осъденото лице срещу увеличението на общото наказание по чл. 24 от НК. Жалбоподателят сочи, че предвид възрастта му, качеството родител и съзнаването на тежестта от извършените от него престъпления, с изтърпяване на наказанието от девет години ще бъде постигнат очакваният от закона ефект.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник на осъдения. Допълнително се излага тезата, че увеличението на наказанието по чл. 24 от НК ще попречи на постигане на целите подсъдимият да бъде добър гражданин и да се промени.

Представителят на въззивната прокуратура счита, че разглежданото определение е правилно и законосъобразно. Намира, че с оглед обремененото съдебно минало, отсъствието на ефект от предходните наказания, броя на санкционираните деяния и тяхната еднотипност, приложението на чл. 24 от НК е обосновано. Счита, че с определото общо наказание не биха се постигнали церите на наказанието по чл. 36 от НК и моли определението да бъде потвърдено.

Осъденото лице счита, че девет години са достатъчно, за да се промени. Посочва, че от 4 години и един месец е в затвора, работи, спазва вътрешния ред, в личен аспект заявява, че е родител. В последната си дума моли приложението на чл. 24 от НК да бъде отменено.

     

След запознаване с материалите по делото настоящият състав на въззивната инстанция счете жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд било проведено по реда на чл.306 ал.2 във връзка с ал.1 т. 1 , чл. 39 ал. 1 от НПК с оглед молба на осъдения за групиране по чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК на наказанията, наложени му с присъдите по НОХД № 100/2013 г. по описа на ОС-Варна и по НОХД № 174/2015 г. по описа на Окръжен съд-Добрич.

От доказателствата по делото се установява, че:

С Присъда № 68 от 03.07.2013 г. по н.ох.д.№ 100/2013 г. Варненският окръжен съд е признал В.С.И. за виновен в извършването на три престъпления, от които две по чл.142 ал.2 т.2 във връзка с ал.1 от НК на 14.10.2012 г. и едно по чл.152 ал.З т.1 във връзка с ал.1 и чл.26 от НК на 14.10.2012 г. За всяко едно от тях му е наложено наказание „лишаване от свобода” като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено да изтърпи най-тежкото, а именно: „лишаване от свобода” за срок от дванадесет години при първоначален строг режим в затвор. С Решение № 167 от 29.11.2013 г. по ВНОХД № 275/2013 г. Апелативен съд-Варна изменя присъдата спрямо подсъдимия В.И. като на основание чл.23 ал.1 от НК определя за изтърпяване „лишаване от свобода” за срок от десет години при строг режим в затвор. С Решение № 153 от 24.04.2015 г. по н.д. № 248/2014 г. състав на първо наказателно отделение на ВКС изменя решението на АС-Варна по отношение на В.И. като намалява наказанията за две от престъпленията, по чл. 23 от НК определя като общо най-тежко наказание за изтърпяване – лишаване от свобода за срок от девет години. Присъдата влязла в сила на 24.04.2015 г.

 


С Присъда № 26 от 09.12.2015 г. по НОХД № 174/2015 г. Добричкият окръжен съд е признал В.С.И. за виновен за извършване на три престъпления, а именно: по чл.142 ал.2 т.2 във връзка с ал.1 от НК на 16.10.2012 г., по чл.142 ал.2 т.2 във връзка с ал.1 от НК на 18.10.2012 г. и по чл. 152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 от НК като му наложил наказания „лишаване от свобода”. На основание чл.23 ал.1 от НК наказанията били групирани като му е определено за изтърпяване „лишаване от свобода” за срок от девет години при първоначален строг режим в затвор. С Решение № 116 от 06.06.2016 г. по ВНОХД № 82/2016 г. Апелативен съд-Варна потвърждава изцяло присъдата. Присъдата по отношение на жалбоподателя влязла в сила на 25.06.2016г.

Правилно първоинстанционният съд преценил подсъдността на производството и връзката между деянията, извършени преди да има влязла в сила присъда за всяко едно от тях. Обосновано е прилагането на чл.25 във връзка с чл.23 от НК, като най-тежко се наказанието лишаване от свобода, наложено и по двете разглеждани наказателни производства.

Пред настоящия състав се оспорва увеличаването с две години на основание чл. 24 от НК на общото най-тежко наказание на осъдения И..

Особеният институт на увеличаване на определеното по чл. 25, чл. 23 от НК наказание, е предвиден с цел постигане на подходяща индивидуализация на наказателната репресия по отношение на дейци, разкриващи висока степен на обществена опасност на личността. За да прецени основателността на приложението му съдът съобрази следното:

Осъденият И. действително е млад човек, не се противопоставят доказателства срещу твърденията му, че е родител и не е допускал нарушения на вътрешния ред в рамките на последното му пребиваване в затвора, свързано с изтърпяване на наказанието по НОХД № 100/13г. на ВОС.

От друга страна, видно от свидетелството му за съдимост, в период от седем години, предхождащи годината на извършване на разглежданите деяния, осъденият е извършил доказано четири престъпления срещу собствеността и едно, свързано с наркотични вещества, за които е бил наказван с различни видове наказания, при отчитане на намалената поради непълнолетието му наказателна отговорност. Не е спазвал режима на пробационни мерки, поради което му е било наложено наказание лишаване от свобода. Изтърпял е ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Обсъжданите в настоящото производство осъждания са за изключително тежки и интензивно извършени деяния. В периода 14-18.10.2012г. осъденият е осъществил четири отделни отвличания и две изнасилвания, общо шест престъпления срещу личността. Причинени са били тежки и невъзстановими общественоопасни последици пряко на четири жени.

Изразеното от жалбоподателя съжаление и критично отношение към извършеното не са достатъчни гаранции за трайността на очакваните от обществото положителни промени. Увеличеното с две години при условията на чл. 24 от НК общо най-тежко наказание от девет години лишаване от свобода е определено в предвидените в закона параметри, а младата възраст на подсъдимия, няма изключителен характер и е в остро противоречие с данните за предходната му съдимост. /по арг. от Решение № 105 от 9.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 326/2016 г., I н. о./ Обществената опасност на дееца, преценена не само с оглед на съдебното му минало, но и с оглед цялостната му престъпна дейност, видът, броя, еднотипността на престъпленията, напълно обосновава извод за правилното приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК. Само по този начин изолацията на осъдения от обществото ще бъде съответна на високата степен на риска му от вреди и от рецидив. Периодът от единадесет години лишаване от свобода би бил достатъчен за реалното осъзнаване от И. тежестта на извършените от него престъпления, за убедителното утвърждаване на положителни модели на мислене и поведение, и за обезпечаване на интересите на обществото, че след изтърпяване на наказанието осъденият няма да допусне друга неправомерна проява.

        

Изложеното налага определението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

        

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 248 на Окръжен съд гр. Добрич, по ЧНД № 291/2016 г., постановено на 07.09.2016 г.

 

         Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :