Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 15/26.01.          Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На четиринадесети януари                    Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 407 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 67, постановена на 15.07.2015 г. по НОХД № 744/15 на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимият М.А.А. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4  вр. чл. 198 ал. 1 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца, с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК намалил с една трета и постановил за изтърпяване наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален строг режим което да бъде изтърпяно в затвор. На основание чл. 304 от НПК съдът оправдал частично подсъдимия да е извършил деянието по отношение на вещи на обща стойност в размер на 29лв. На подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

         Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подс. А., в която счита че наложеното наказание е явно несправедливо като определено в завишен размер, несъответстващ на обществената опасност на деянието и обстоятелствата при които е извършено. Моли присъдата да бъде изменена като наложеното наказание бъде намалено. В с.з. защитникът подчертава, че деянието е извършено след като трикратно подсъдимият се е опитал да заговаря пострадалата и използваната от него сила е да издърпа от ръцете й телефона, след което не е тръгнал да бяга и тя е успяла да си вземе обратно портмонето. Сочи, че в мотивите съдът е посочил, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, но въпреки това е дал завишено по размер наказание. Обръща внимание, че в пледоарията си пред първоинстанционния съд прокурорът е поискал минималното наказание, след което да бъде приложен чл. 58 А от НК.

Представителят на въззивната прокуратура не счита наказанието за несправедливо и завишено, напротив намира, че съдът е бил твърде благосклонен и снизходителен към подсъдимия като е определи наказанието при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Приема, че е налице млада възраст, но за нея подсъдимия вече има 14 осъждания, което говори за утвърдени престъпни навици и поведение. Наложеното наказание според прокурора е справедливо спрямо извършеното, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

В производството по делото в качеството на частен обвинител участва пострадалата – свид. В.В.. Чрез представителя си пред въззивния съд намира присъдата за приемлива, макар и ниска. Счита, че в подсъдимия има чувство за безнаказаност с оглед предходните осъждания. Деянието е извършено в центъра на града, подсъдимият е притеснявал пострадалата, ударил й шамар, отнел й е телефон, чиято стойност е по-висока от оценената в производството. Сочи, че у подсъдимия независимо от самопризнанието няма разкаяние, тъй като е отправял заплахи и принуда за лъжесвидетелстване спрямо пострадалата, за което е подадена жалба в полицията. Моли за потвърждаване на присъдата.

В последната си дума подс. А. моли съда да намали наказанието и съжалява за стореното.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт за подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите към разглежданата присъда са изготвени съобразно чл. 373 ал. 3 от НПК. Отразена фактическа обстановка не се оспорва пред въззивната инстанция.

Задължителните указания по т. 8 от ТР 1/2009г. на ВКС, ОСНК, налагат при правилно приложена процедура по чл. 372 ал. 4 и чл. 373 ал. 2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното установени по делото са следните значими фактически положения:

Подс.А. ***, бил многократно осъждан за престъпления против собствеността на гражданите. С присъда по НОХД № 3190/11г. на Окръжен съд гр. Варна влязла в сила на 30.01.2012г. за престъпление по чл. 206 ал. 3 вр. ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, при първоначален строг режим в затвор.

 На 05.03.2015г., около 22.00 часа, пострадалата В.  В.  посетила “Галакси Боулинг“ в сградата на хотел “Черно море“. Около 02.30 ч. на 06.03.2015г. излязла на улицата пред хотела с цел да изтегли пари. Тръгнала в посока към заведението “Макдоналдс“, където подс. А. се опитал да я заговори. Пострадалата го отминала, виждайки че го придружава още един млад мъж. Влязла в една от кабинките на банкоматите пред сградата на хотела, но подсъдимият я последвал и отново се опитал да я заговори. В проведения разговор помежду им свидетелката В. казала на мъжа името си и че учи в град Варна, той се представил като Виктор, роден през 1987г. Когато той си отишъл, свидетелката изтеглила сумата от 20 лева, поставила ги в портмонето си и тръгнала обратно към заведението. Видяла, че подс. А. и мъжът с него я чакат, след което продължили да вървят в нейната посока. На входа на заведението подсъдимият препречил пътя на В. и заявил, че няма да я пусне вътре. Искал да му даде номера си, но тя отказала. Непознатият с него го нарекъл „Радо” и му каза да не се занимава повече с нея. Телефонът на свидетелката позвънил, но тя затворила, тъй като щяла да влиза при приятелите си. В този момент, подсъдимият се пресегнал към нея, като го издърпал от ръката й. Тя си поискала телефона, подала си ръката, а подсъдимият казал че й е взел телефона и попитал какво си мисли – че не може да й вземе и портмонето ли, след това взел от лявата й ръка портмонето. Пострадалата на свой ред се пресегнала към мъжа, повишила тон и успяла да вземе портмонето си. Извикала на подсъдимия да й върне телефона, но той и казал нещо от рода  – “ти за каква се мислиш“,  ударил я по лицето и побягнал. Другият непознат го последвал.

В този момент от заведението излязла приятелка на свидетелката и уведомили полицията. На 06.03.2015г. сутринта В. се явила в полицията и дала показания за случилото се. Било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, с оглед на извършеното престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В резултат на издирвателните мероприятия на полицейските органи бил установен подсъдимият А.. При проведено разпознаване на 12.03.2015г. пострадалата В. разпознала подсъдимия А.. 

При  проведения по ДП разпит на подсъдимия, същият обяснил, че е продал телефона на лице, което малко познава. В хода на разследването телефонът на пострадалата не бил намерен.

От заключението на извършената  съдебно-оценителна експертиза се установяват стойността на  мобилен телефон марка “Самсунг-Галакси S5” – 764,10 лева ; стойността на силиконов калъф за телефона  - 17,09 лева; портфейл /портмоне от плат/ на стойност  9 лева и пари в него – 20 лева. Всички вещи на свидетелката били оценени общо в размер на 810.19 лева.

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия – свидетелски показания на свид. В. и свид. Николов /на когото вещта била предложена/, протокол за разпознаване, дискове с информация от мобилен оператор и от видеокамери. Първоинстанционният съд формулирал съображения относно оценката на отделните гласни източници. Доказателствените средства са събрани по правилата на процесуалния закон, а доказателствата са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Приобщавайки съвкупността от релевантните по делото доказателства, без да са допуснати слабости в процеса на събиране и проверката им, действията на подсъдимия са били правилно изяснени от първоинстанционния съд.

 

ІІ. От правна страна.

Съдът признал подсъдимия за виновен в това че на 06.03.2015 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Самсунг Галакси S5, ведно със СИМ-карта към "Теленор" и силиконов калъф, всичко на обща стойност 781,19 лева, от владението на В.П.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –издърпване, и извел правната оценка на действията на подсъдимия, като престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. I от НК.

Оправдателният диспозитив за част от предмета на обвинението по внесения обвинителен акт е обоснован в мотивите към присъдата. Портмонето с поставените в него пари и документи, действително са били изтеглени от ръката на свидетелката, но тя е успяла незабавно да си го върне.

Изхождайки от трайната практика на съдилищата грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане на тази вещ, с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Изпълнителното деяние по чл. 198 ал. 1 от НК се състои от две действия – принуда, изразена като сила и/или заплашване,  и отнемане на движимата вещ, предмет на престъплението. Видът принуда се определя от самия деец, фактите в процеса на осъществяване на престъплението и е средството, което деецът избира като необходимото и достатъчно да му осигури отнемането на вещта. Тази обективна връзка между двете действия трябва да е отразена в съзнанието на дееца и обосновава прекия му умисъл.

При стриктно отчитане на фактите по делото съставът намира, че субективните представи на подс. А. са включвали връзката между преследваната цел - да отнеме вещта, и като средство за това - необходимата и достатъчна сила за издърпване от ръката й. Използваната за отнемане физическа активност е била изводима от степента на възможна съпротива – младо, слабо и само момиче, поставено в момент на изненада. Подвикването към момичето и удрянето на шамар са били непосредствено преди отдалечаването на подсъдимия – което очертава елемент на сила и за запазване владението върху вече отнетия телефон, ведно с картата и калъфа му, и безспорно завишава степента на обществена опасност на личността на подсъдимия.

Правните съображения на ВОС имат опора във фактическите положения по делото и напълно се споделят и от настоящия състав. Признаците на престъпния състав не са оспорвани, не представят сложна конструкция от обективна и субективна страна и не налагат допълнителен анализ.

 

         ІІІ. Относно наложеното наказание.

 

При определяне на наказанието съставът на ВОС е приложил принципите на законоустановеност и индивидуализация.

Наказанието е определено по чл. 54 от НК, като съдът е изложил съображения по всички оценъчни елементи с правно значение – степен на обществена опасност на деянието, дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства. Наказанието е определено при превес на смекчаващите в размер под средния, предвиден в специалната норма. На следващо място е съобразено, че самата процедура, по която е протекло съдебното производство, е свързана със законово регламентирано снизхождение към подсъдими, признали фактическите положения по обвинителния акт - по чл. 58 А от НК. Нормата на ал. 1 на същия текст регламентира намаляване на санкцията, определена по чл. 54 от НК, с една трета, довело до редуциране на наложеното на подс. А. наказание лишаване от свобода до реален за изтърпяване размер от пет години.

Според защитника на подсъдимия, макар и определено в законовите граници наказанието се явява несправедливо като завишено и несъобразено с обстоятелствата, при които е извършено деянието. Възраженията по жалбата и изразени в пренията пред въззивната инстанция бяха задълбочено разгледани от състава, но счетени за неоснователни по следните съображения:

Действително спрямо свид. В. не е била използвана брутална, груба физическа сила. За постигане на целта да се отнеме най-ценната й вещ такава сила не е била необходима. Моментът на изненада, съпроводен от издърпването на телефона от ръката й са осигурили реализиране на престъпните намерения на подсъдимия. Силата, която е използвал е била необходимата за да се сдобие с вещта, и достатъчната с оглед поведението към онзи момент на пострадалата – възпитано отклоняваща предложенията за бъдещи разговори и срещи докато се е стремяла да се върне обратно към заведението и своите приятели. Когато обаче действията са се активизирали и е успяла да си вземе портмонето с другите вещи, настоятелно изисквайки подсъдимия да й върне телефона, съответно се е покачил и интензитета на физическите действия на подсъдимия. Той й подвикнал за каква се мисли, ударил й шамар с дясната си ръка през лицето и побягнал. Изложеното е достатъчно да се обоснове извод, че подсъдимият е бил в състояние да упражни онази сила, която би му гарантирала да се сдобие с телефона, който е искал, и в готовност да завиши величината й, което и реално е сторил.

Обстоятелствата, при които деянието е извършено не намаляват, а завишават собствената му степен на обществена опасност. Видът на свид. В. красноречиво изразява възрастта й – девет години по-малка от подсъдимия, съответното ниво на социалната й зрялост, физическите й възможности да се самоотбранява. Тя е била поставена в ситуация на продължаващо и нежелано от нея преследване от подсъдимия и неговия спътник, и пред вратата на заведението, в което се е връщала, е било посегнато върху собствеността й. Подсъдимият се е представил под чуждо име и възраст, с което от самото начало на срещата им е взел мерки за запазване в тайна на самоличността си, изразяващо и изначално престъпните му намерения спрямо свидетелката. Деянието е извършено в ранните сутрешни часове на публично място. Материалната щета не е възстановена, налице са и нематериални вредни последици - към неприятните преживявания на свидетелката се е добавило и физическото усещане за болка от удара на подсъдимия. Съобщава се и за телефонен контакт, в който подсъдимият е отправил заплаха спрямо нея, подадена е допълнителна жалба в полицията.

Следва да се отчете още и фактът, че телефонът на свид. В. е деветият телефон, който подсъдимият придобива от другиго в резултат на престъпно деяние. Независимо от различните квалификационни елементи, видно от бюлетините му за съдимост, за посегателство към такъв обект на чужда собственост подс. А. е изтърпял множество ефективни наказания лишаване от свобода.

Към момента на внасяне на обвинителният акт срещу подс. А. са били водени още 10 наказателни производства за престъпления срещу чуждата собственост.

Правилно са били отчетени от първоинстанционния съд данните за броя осъждания на подсъдимия, липсата на настъпили до момента в резултат на понесените наказания положителни промени и осъзнаване на социално правилния модел на живот – категоричен ориентир за следващото се по настоящото дело наказание.

Въпреки, че предложението на прокурора относно съответното за извършеното наказание не е ангажиращо съда, прецизността налага да се уточни – позицията на първоинстанционния прокурор е била за наказание малко над минимума, което би изпълнило целите по закон. От изложеното не се извличат каквито и да е аргументи в полза на намаляване на наложеното наказание. Към момента реален за изтърпяване размер лишаване от свобода е минималният по специалната норма на чл. 199 ал. 1 от НК размер лишаване от свобода от пет години, постигнат при справедливо прилагане на принципите на законоустановеност и индивидуализация.

С оглед на изложеното, проверката на обстоятелствата от значение за отговорността не установи основания за проява на по-голяма снизходителност към подс. А.. Подсъдимият, разкриващ покачване на агресията, трайно неповлиян от предходния престой в условията на затвор се нуждае от изключително внимание и професионален подход за постигане на желаните от закона промени. При тази увредена личностна основа така формирания размер на наказанието осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие. Целите на генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно отражение на наказанието. Моралната укоримост на извършеното, реалната тежест на настъпилите общественоопасни последици, съпоставката на проявата и личността на подс. А. спрямо останалите от този вид подкрепят този размер на санкцията. С така определеното наказание се постига справедливо отражение спрямо подсъдимия и обществото и гарантиране целите по чл. 36 от НК.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

        

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 67 на Окръжен съд гр. Варна, по НОХД № 744/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 15.07.2015 г.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :