Р Е Ш Е Н И Е

 

58/15.5.2014г.

 

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на двадесет и пети април,  година две хиляди и четиринадесета, в открито заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

 

Секретар С.Д.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 41 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от  НПК.

 

Варненският Oкръжен съд, с присъда № 3 по НОХД № 1233/13г. по описа на същия съд, постановена на 13.01.2014г. е признал подсъдимия К.А.Д. ЗА ВИНОВЕН в извършване на деяния както следва:

-  за това,  че на 26.04.2013 г. в гр. Варна, дал подкуп – дар, парична сума в размер на 40 лв., състояща се от два броя  банкноти  с номинал от по 20 лева на всяка от тях , със серийни номера съответно: АЦ 1646177 и БЛ 9571695 на полицейски орган Р.Т. Б. – полицай ООР при трето РУП при  ОД  на МВР – Варна, за да не извърши действия по служба – да не му състави актове за установяване на административни нарушения по чл.150, чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл. 304а вр. чл. 54 от НК  му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година и шест месеца и ГЛОБА в размер на две хиляди лева.

- за това, че на 26.04.2013г. в гр. Варна, управлявал лек автомобил, марка “БМВ 320”, с рег. № В 7025 КН,  собственост на И. И. Я., без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред  за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с наказателни постановления № 6801/15.08.2008 г., № 4097/01.08.2012 г., № 10231/01.09.2008 г. и № 6664/17.06.2009 г. от Началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна, влезли в сила на 02.10.2012 г., поради което и на основание чл. 343в, ал.2, вр. чл.54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от шест месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК ВОС е наложил най-тежкото от така определените наказания на подс., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като е присъединил и наказанието  ГЛОБА в размер на две хиляди лева.

На основание чл.68 ал.1 от НК е привел в изпълнение и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три месеца,  наложено на подс. по НОХД 6044/10г. по описа на ВРС и  влязло в сила на 03.02.2011г, определяйки първоначален строг  режим на изтърпяване в затвор; налице е произнасяне досежно веществените доказателства; подс. е осъден да заплати направените по делото разноски.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба  на  подс. Д., чрез проц. му представител адв. А. – ВАК, с която се оспорва изцяло постановената присъда като несправедлива, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че първоинстанционният съд е базирал своя съдебен акт на противоречивите свидетелски показания на двамата полицейски служители; излагат се аргументи в посока недоказаност и на двете обвинения. Молбата е за оправдаване на подс. или алтернативно - за намаляване размера на наложените наказания.

 

В съдебно заседание пред състав на ВАС, подс. редовно призован не се явява, но се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата, навеждайки допълнителни доводи за необходимост от разпит на двама свидетели-очевидци, намиращи се извън страната към настоящия момент, но с неизвестно местоживеене, което налагало делото да бъде върнато на прокуратурата. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционната присъда, поради недоказаност и на двете обвинения по безспорен и категоричен начин; сочат се и допуснати процесуални нарушения при огледа на полицейския автомобил, конкретно за вратата и такива, свързвани с неизвършения разпит на двамата свидетели-очевидци.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на съдебният акт.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. Д. е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ОС-Варна е протекло по реда на глава ХХVІІ – чл. 371 т. 1 от НПК.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд  е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият Д.  не притежавал свидетелство за управление на МПС. Въпреки това управлявал такива, за което му били съставени АУАН и съответно издадени наказателни постановления. Последните наказателни постановления били с № 6801/15.08.2008 г., № 4097/01.08.2012 г., № 10231/01.09.2008 г. и № 6664/17.06.2009 г. , влезли в сила на 02.10.2012 г.

На 25.04.2013г. вечерта подс. празнувал рождения си ден с приятели в с.Каменар, област Варненска. След полунощ, на 26.04.2013г., заедно с двама негови приятели - В.В. и Е.А., той решил да отиде до бензиностанция в гр. Варна, с автомобил “БМВ”, модел “320”, с рег.№ В 7025 КН,  собственост на И. И. Я. и да закупи още алкохол. Около 02:30ч. полицейските служители – свид. Р.Т. Б. и свид. П.Г. Г., патрулирайки със служебен лек автомобил, “Опел Астра”, с рег. № В 0152 КН, забелязали, че от “ОМВ“ до Автогара-Варна, по ул.“Андрей Сахаров“ рязко потеглил лек автомобил  “БМВ 320”, с рег. № В 7052 КН, който се поднесъл и на кръстовището с бул. “Владислав Варненчик” и завил в посока центъра на града. Вниманието на служителите било привлечено от криволичещото движение на ЛА по пътното платно, поради което решили да извършат проверка, затова подали звуков и светлинен сигнал, като св. Б. посочил с ръка на водача мястото, където да спре - в района на автобусна спирка “Автогара”, пред блок № 29, находящ се на бул. “Владислав Варненчик”. След като излезли от служебния автомобил и приближили до спрялото “БМВ” полицейските служители се представили и поискали от водача личните му документи и тези на автомобила, както и  на пътниците в автомобила. Водач на автомобила бил подс. Д., който обяснил, че не носи личната си карта и че няма издадено свидетелство за управление на МПС, но скоро щял да се снабди с такова. Полицейските служители поканили подсъдимия Д. да излезе от автомобила и тогава ясно възприели, че подс. е с нестабилната походка и лъха на алкохол. Уведомили го, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на алкохол и т. к.  не разполагали с такова, се обадили на ОДЧ при Трето РУП  на ОД на МВР -  Варна за оказване на съдействие от служители при сектор “ПП” на ОД на МВР – Варна. Докато изчаквали пристигането на колегите си, полицейските служители обяснили на подс.Д., че ще му бъдат съставени актове за извършените от него административни нарушения - управление на МПС без свидетелство за управление и евентуално за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. Тогава подсъдимият Д. казал на свидетеля Б., че имал рожден ден, че е употребил алкохол и го попитал дали не могат да се  разберат да не му съставят АУАН. Казал им, че има 40 лв., след което извадил от джоба си две банкноти от по 20 лв. и ги подал на свид. Б.. Същият го предупредил да си прибере парите, но подсъдимият настоявал св. да ги вземе. След отказа на свид. Б. да приеме предлаганите парита, подс. Д. отишъл до полицейския автомобил,  отворил предната дясна врата и пуснал вътре двете банкноти от по 20 лева, които паднали на постелката пред предната дясна седалка на автомобила. Полицейските служители веднага задържали подсъдимия Д.. След пристигане на служителите от сектор “ПП” на ОД на МВР – Варна, подсъдимият отказал да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол. Свидетелите Б. и Г. докладвали на ОДЧ при Трето РУП на ОД на МВР – Варна  за извършеното от К.Д. деяние.

След задържането на подс. двамата пътници в управлявания от него л.а. поискали разрешение да слязат  и да отидат до тоалетната в бензиностанция „ОМВ“. Тъй като вече били проверени, свидетелите Б. и Г. им разрешили. Подсъдимият бил отведен до МБАЛ “Света Анна”, за да му бъде направена кръвна проба за алкохолно съдържание. Подсъдимият отказал да  даде и кръв за изследване. При извършената проверка на документите му и на управлявания от него лек автомобил, контролните органи на Трето РУ на ОД на МВР – Варна  установили, че той е нарушил:

- чл.150 от ЗДвП, за това че управлявал лек автомобил марка “БМВ”с рег. № В 7052 КН без да е правоспособен водач;

- чл.174, ал.3 от ЗДвП, за това че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол;

- чл.100, ал.1, т.2  от ЗДвП, за това че не носи свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил.

За нарушенията на ЗДвП на подсъдимия били съставени АУАН  № 051385/26.04.2013 г. и АУАН № 051413/26.04.2013 г., които той подписал без възражения.

На местопроизшествието бил извършен оглед, при който от полицейския автомобил били иззети два броя банкноти с номинал на всяка от тях по 20 лв. и със серийни номера: БЛ 9571695 и АЦ 1646177.

Към инкриминираната дата св. Б., заемал длъжността “Старши полицай “ в ООР – сектор “ОП” към Трето РУ на ОД на МВР – Варна, а свид. П.Г. Г. - длъжността полицай (ВПА) към Трето РУ на ОД на МВР – Варна, осъществявайки функциите си на авто-патрул 393 на територията, обслужвана от посоченото Районно управление към  Охранителна полиция.

Съгласно предоставения от Трето РУ – Варна заверен препис от нарядния дневник  и писмо от Началник сектор “Човешки ресурси” при ОД  на МВР -  Варна, на 25-26.04.2013 г. свидетелите Б. и Г. са били на работа за времето от 19:00 до 07:00 часа.

Подс. Д. имал придобита категория “В” по протокол от 16.06.2012г., но до 16.07.2013 г. нямал издадено СУМПС и същият бил неправоспособен водач.

 

 

Настоящата инстанция възприема изцяло фактическите изводи, до които е достигнал  първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателствени източници: частичните обяснения на подсъдимия, свидетелските показания, писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, АУАН №№ 051385/26.04.2013г. и 051413/26.04.2013 г., заверен препис от нарядния дневник и писмо от Началник сектор “Човешки ресурси” при ОД  на МВР -  Варна, справка за съдимост и други; веществените доказателства.

 Видно от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът е кредитирал изцяло като допълващи се и непротиворечиви, именно подс. Д. е дал подкуп - парична сума в размер на 40 лв. на полицейския служител -  Р.Т. Б., за да не извърши действия по служба – да не му състави актове за установяване на административни нарушения по чл.150, чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. Обясненията на подс. в тази връзка и опитът му да се разграничи от това деяние правилно е преценен от първостепенният съд като правен механизъм за реализиране на основното му право на защита в наказателния процес.

Не се споделят доводите на защитата за наличие на противоречия в свидетелските показания на двамата полицейски служители -напротив същите са последователни, логични и подкрепени от целия доказателствен ресурс - протокол за оглед и изготвен фотоалбум към него; иззетите при огледа два броя банкноти с номинал на всяка от тях по 20 лв. със серийни номера БЛ 9571695 и АЦ 1646177.

Не са допуснати и визираните от защитата процесуални нарушения, които да налагат отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за връщане на делото за доразследване – поначало съставът на АС-Варна не констатира изобщо допуснати на досъд. или в хода на първоинст. съдебно  производство процесуални нарушения, а още по - малко такива, от категорията на съществените. Обстоятелството, че не е извършен оглед на вратата на полиц. автомобил,  както и това, че двамата свидетели, пътували с подс., не са били разпитани, /за които настоящата инстанция също положи усилия да бъдат установени и призовани/, не се възприемат от въззивната инстанция като процесуални нарушения. Събраните по делото доказателства са били детайлно изследвани и съпоставени от ВОС, присъствието на двете лица в автомобила, управляван от подс. Д. не обуславя извода, че те са възприели разговора на подс. със св. Б. извън ЛА и факта на пускане на двете банкноти в полиц. автомобил. Дори и да бяха разпитани въпросните свидетели, същите не биха допринесли за установяване на по-различна фактическа обстановка, тъй като те са били в автомобила, управляван от подсъдимия и не са били очевидци на това, което се е случило в полицейския автомобил.

Не се споделя и доводът на защитата за изтекла погасителна давност на наказателните постановления,  във връзка с обвинението по чл. 343в, ал.2 от НК - подобно възражение е направено и пред първостепенният съд, като  правилно същият е приел наличието на доказателства, че същите не са били обжалвани и са влезли в сила, поради което подс. Д. не може да се позовава на изтекла давност.

Предвид събраните доказателства по делото, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин е доказана вината на подс. по отношение и на двете деяния: шофирал МПС без да притежава свидетелство за правоуправление и след като е бил наказан за това по административен ред с наказателни постановления, влезли в сила на 02.10.2012 г., а след като е бил спрян за проверка от компетентните органи, дал материална облага – 40 лв. на полицейски орган, за да не извърши последният служебните си задължения – да не му състави актове за установяване на административни нарушения по чл.150, чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. Деянията са извършени от подс. с пряк умисъл, като последният е съзнавал общественоопасния им характер и е целял настъпването на противоправните резултати.

 

Относно справедливостта на наложените по вид и размер наказания:

За да определи наказание между минималния и средния размер за деянието по чл. 343в, ал.2 от НК,  първоинстационният съд обосновано е отчел завишената обществена опасност на дееца, предвид многобройните му регистрирани  нарушения по ЗДвП – повече от 20 бр. НП, невлияещи на правната квалификация по настоящото обвинение. Очевидно налаганите до момента наказания са били снизходителни и не са превъзпитали дееца, напротив - той е продължил да неглижира разпоредбите на ЗДП, управлявайки отново МПС без свидетелство за управление. Отчетени са правилно като смекчаващи обстоятелства частичните му  самопризнания, сравнително тежкото му  семейно положение и добрите характеристични данни.

За деянието по чл.304а от НК обосновано ВОС е отчел завишената обществената опасност, обуславяща се от степента на засягане на обществените отношения, накърнени с това престъпление и е взел предвид гореизложените смекчаващи вината обстоятелства, за да достигне до правилния извод, че наказанието следва да се определи между минималния и средния размер на санкцията, а именно в размер на една година и шест месеца. Наложеното кумулативно наказание  глоба също е определено правилно в рамките между минималния и среден размер, предвиден в закона.  По тези съображения и с оглед личната и генерална превенции, ВОС е определил едно справедливо наказание под средния предвиден в закона размер - лишаване от свобода и кумулативно е наложил наказанието глоба. Съобразявайки данните за личността на подсъдимия, факта, че до този момент същият е осъждан, ВОС правилно е приел, че наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия от една страна, и от друга за да въздейства възпитателно и предупредително върху цялото общество.

Законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 23 и 68 ал. 1 от НК, като е определен и първоначален режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание от три месеца лишаване от свобода. 

В контекста на изложеното по-горе, всички възражения на защитата се преценяват от настоящата инстанция като неоснователни.

 

С оглед гореизложено, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че жалбата е неоснователна, а присъдата на ВОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №3 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 1233/13г. по описа на същия съд, постановена на 13.01.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.