Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Номер    54/31.03.     Година  2015              Град Варна

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На шести март                       Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Станчо Савов

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД41 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 4/23.01.2015 г. по НОХД № 363/14 г. на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият О.Ю.Х. е бил признат за виновен и осъден по чл.304а, вр.чл.54 от НК на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за три години, както и на 100 лева глоба. По реда на чл.307а от НК е била отнета една банкнота от пет евро, предмет на престъплението.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 12.02.2014 г. в гр.Кубрат, подсъдимият е предложил и дал пет евро подкуп на Николай Н. - длъжностно лице - служител в РУП Кубрат, за да не му състави фиш за установено административно нарушение по ЗДвП.

 

Въззивното производство се инициира с жалби от подсъдимия лично и от защитника му в първата инстанция - адвокат Р.В.,***, с които се оспорва обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и се иска произнасяне с нова, оправдателна присъда. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят подсъдим се представлява от адвокат Мария Павлова, АК Разград, която поддържа жалбите и изготвеното от нея допълнение към тях, респ. искането подсъдимият да бъде признат за невинен. Становището на представителя на въззивната прокуратура, изразено в съдебното заседание пред въззивния съд е, че искането е неоснователно. В последната си дума подсъдимият  не се признава за виновен и заявява, че не е давал подкуп, а е дал петте евро за да му се издаде фиша.

 

Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установил е именно твърдените от обвинението факти, като накратко относимите по предмета на делото от тях са:

На 12.02.2014 г. подсъдимият пътувал към с.Лъвино по повод смъртта на бащата на съпругата си. Той кормувал и цялата предишна нощ, завръщайки се от Белгия. След влизане в гр.Кубрат възприел полицейски автомобил, от който слязло униформено лице и му указало със стоп-палка да спре. Подсъдимият спрял автомобила си - „Мерцедес 316 CDI" с рег. № РР 8820 АР и до него приближил свидетелят Николай Н. - младши автоконтрольор в РУП Кубрат, компетентен съгласно надлежно упълномощаване със заповед  на Министъра на вътрешните работи за проверки по спазване правилата за движение по пътищата, респ. за издаване на актове за установяване на административни нарушения или фишове съгласно чл.186 от ЗДвП. В този момент свидетелят изпълнявал служебни задължения по седмичен график, отразени и в ежедневната ведомост, в екип с втори полицейски служител – свидетелят Николай С..

Свидетелят Н. се легитимирал, поискал документите на подсъдимия за проверка, обяснил му, че го спират, тъй като в нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП управлява МПС без включени светлини, за което ще му бъде наложена глоба с фиш в размер на 10 лева, и го поканил до полицейската кола, където бил кочанът с фишове. Още преди да е слязъл, подсъдимият попитал не е ли по-добре да почерпи, на което свидетелят Н. отговорил, че няма да стане, отишъл при служебния автомобил, взел кочана и започнал да попълва фиш с имената си. В този момент подсъдимият го приближил и му подал калъф за документи, между които банкнота от 5 евро. На въпроса на свидетеля Н. „защо?”, подсъдимият уточнил, че е за да се почерпят и да не съставя фиша.

Тогава свидетелят Н. преустановил попълването на фиша, казал на подсъдимия, че ще бъде задържан и отведен в РУП за даване на подкуп, поел документите с банкнотата, а на подсъдимия поставил белезници и го обискирал. Двамата със свидетеля С. отвели подсъдимия в сградата на управлението в Кубрат и там му съставили акт за установяване на административно нарушение – на разпоредбата на чл.70, ал.3 ЗДвП, по който той вписал като възражение „нямах български лева дадох 5 евро”.

 

От така изложените факти се оспорва единствено мотивът за даване на петте евро, като според подсъдимия той не ги е предложил „да се почерпят” полицейските служители и за да не му съставят фиш, а за да си плати веднага, на място, глобата. Тези твърдения правилно са отхвърлени в първоинстанционния съд, тъй като представляват защитна теза, която се оборва от събраните доказателства и налагащите се от тях логически изводи.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1987 г., който, според актуалната справка за допуснати от него административни нарушения на правила за движението по пътищата, от 2009 г. до инкриминираната дата е бил санкциониран двукратно с наказателни постановления и четири пъти с глоби по фиш. До изменението на закона с ДВ бр.69/05.08.2007 г., предишната редакция на чл.186, ал.1 от ЗДвП е предвиждала заплащане на глобата „доброволно на място” от нарушителя, но считано от влизането в сила на 09.08.2007 г. новата уредба не дава такава възможност, а изисква, съгласно официално утвърдения образец на бланката на фиша, наред с другите предвидени данни, да бъдат вписани срока, банковата сметката или мястото за доброволно заплащане на глобата, след което подписаният фиш се изпраща за изпълнение на съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, а заплащането се извършва чрез пощенски запис в най-близката пощенска станция или чрез банков превод по посочената във фиша сметка. Видно от доказателствата, във всяка от годините 2009, 2010, 2011 и 2012 г. подсъдимият е бил санкциониран с глоби по фиш, за които е отразено, че са заплатени, т.е. налице са обективни данни, изключващи възможността да бъде кредитирано твърдението му, че не е бил запознат с актуалния законов ред, и че е продължавал да счита, че глобите по фиш се заплащат на място при констатиране на нарушението.

 

В подкрепа на горното заключение са и показанията на двамата полицейски служители, които неправилно се определят от защитата като недостоверни и противоречиви до степен, изключваща кредит на доверие. Общоизвестен факт е, че полицейските патрули, извършващи работа по контрол на движението, многократно се сблъскват с подобни ситуации, които не се отличават с някакво особено разнообразие на отправяните реплики и извършваните действия, така че, без запис, от тях не може да бъде очаквано, респ. изисквано, при последващото си свидетелстване да възпроизведат с абсолютна точност и в абсолютен синхрон конкретно използваните думи и изрази, или точната последователност и място където са били отправени – дали в колата, или до колата на проверявания водач, или пък до служебния автомобил. В случая,      фактическата обстановка не се отличава с многообразие на данни и детайли, и доколкото протоколите от разпитите на полицаите на досъдебното производство определено не са изготвени при ползване на софтуерните способи „copy” и „paste”, единствено твърдението, че са почти идентични, само по себе си не може да е основателно. Въз основа на извършените в последствие, в условията на публично съдебно следствие, разпити пред два съдебни състава, по делото е изяснено безспорно, че:

- подсъдимият е бил спрян с автомобила си в дясно от пътя спрямо неговата посока на движение /влизане в гр.Кубрат/, а служебният полицейски автомобил се е намирал от другата страна на пътното платно, на разстояние от 4 до 6 метра,

- при автомобила на подсъдимия, съгласно установената практика, е отишъл само единият от двамата полицейски служители - свидетелят Н., и между тях е произтекъл разговор, чието съдържание не е възприето лично от свидетеля С.,

- свидетелят Н., вече е прибрал предоставените му и единствено необходими документи на водача и автомобила, и с тях се връща при служебната кола, от която взема и започва да попълва бланка на фиш, когато се е приближил подсъдимият и му е подал, без да са били изисквани от него, калъф с други свои лични документи, между които е поставил банкнота от пет евро,

- свидетелят Н. е показал на колегата си свидетеля С. документите с банкнотата в тях.

Многократно даваните от свидетеля Н. показания, включително и отговорите на многократно повторилите се срещу него едни и същи, или сходни въпроси, винаги са били еднообразни и последователни, поради което и липсват основания за отправените към тях критики. Обстоятелството, че той е докладвал и за други случаи, в които му е бил предлаган и/или даван подкуп, и че за тези случаи са се водили, или продължават да се водят наказателни производства, може да е от значение най-вече за служебната му и личностна характеристика, но не и да послужи като основа за правно обсъждане не е ли налице провокация към подкуп, тъй като по делото липсват каквито и да било данни той да е създал преднамерено обстановката или условията, при които подсъдимият му е дал банкнотата от пет евро, и още по-малко да е имал за цел по такъв начин да му навреди. Поради това не е допуснато и нарушение на правото на защитата да иска събиране на нови доказателства, тъй като твърдяният факт, както правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, е неотносим по предмета на делото и неговото установяване не би допринесло за разкриване на обективната истина.

Единственото сериозно противоречие в гласните доказателства е вътрешно и засяга показанията на свидетеля С., при това относно едно единствено обстоятелство - възприел ли е той съдържанието на разговора между колегата му Н. и подсъдимия, проведен до служебния автомобил, и в частност чул ли е подсъдимият да казва „Почерпете се, не пишете фиш”.  От съдържанието на съдебния протокол за проведеното на 18.11.2014 г. съдебно заседание не може да се извлече ясен и категоричен отговор по този въпрос. Същевременно липсват основания за съмнение досежно отразеното в протокола, защото е видно, че в края на това съдебно заседание, представлявалият в първата инстанция подсъдимия - адвокат Р.В., е поискал да му бъде предоставен аудиозаписа, с оглед евентуални забележки по съдържанието на протокола, и макар да е получил разрешението на съда, такива не са последвали, нито въпросът е бил наново повдиган, при което следва да се приеме, че приложеният протокол отразява дословно казаното от свидетеля С.. Следва обаче да се отбележи, че свидетелят С. в хода и на двете съдебни производства в първоинстанционния съд е положил усилия да бъде максимално добросъвестен, а очевидното му притеснение е лесно обяснимо с оглед факта, че след дванадесет години работа в системата на МВР като монтьор, на 28.01.2014 г. той е назначен на длъжност полицай, и броени дни след това – на 12.02.2014 г. се оказва лично ангажиран в качеството на свидетел по разследване на престъпление срещу дейността на МВР, каквото е конкретният подкуп.

При така записаните показания на свидетеля С. само досежно формулирания по-горе спорен въпрос, в този им вид, на който се основават и част от възраженията в допълнението към въззивната жалба, не се налага в тази част те да бъдат ангажирани в подкрепа на обвинението, тъй като то е доказано и без тях – чрез показанията на свидетеля Н., вещественото доказателство – банкнота от пет евро, въз основа на специфичния начин по който тя е била предложена – поставена в калъф с други, неотносими към проверката документи, и при доказания факт, че четири пъти вече подсъдимият е бил санкциониран и е заплащал глоби по фиш, при действието на все същия режим на издължаване. За това, дори и да се приеме, че свидетелят С. не е чул лично казаното от подсъдимия на свидетеля Н., че парите са да се почерпят и да не пишат фиш, няма причина да не се даде вяра на свидетеля Н., който пресъздава последователно и безпротиворечиво думите на подсъдимия, казани и в неговия личен, и при служебния автомобили, защото е невярна другата теза, лансирана от защитата – че подсъдимият не е знаел реда за заплащане на глоба, наложена по фиш, и че чрез предлагането на тези пет евро е смятал, че се издължава към държавата. Във връзка с последното се налагат изводите, че не е било от съществено значение дали полицейските служители са разяснявали на подсъдимия изрично по какъв начин може да заплати глобата по фиш, нито дори е тяхно задължение да му отправят нарочния въпрос „съгласен ли е да я плати”, защото видно от разпоредбите на закона, там е предвидена възможността нарушителят да не подпише фиша – именно когато не е съгласен да плати глобата, и в такъв случай му се съставя акт за установяване на административно нарушение. Нещо повече – в показанията си никой от свидетелите Н. и С. не е заявявал, че към нарушителят е бил отправян въпрос „Съгласен ли си да си платиш?”, поради което и са несъстоятелни предположенията на защитата, какви възможни реакции може да предизвика такъв въпрос. 

Това, че подсъдимият е предложил подкуп в размер близък до глобата, за която предварително вече свидетелят Н. го е бил уведомил, че ще му бъде наложена – 10 лева, не е нелогично, защото по делото е установено, включително и от показанията на свидетеля Юмеров, доведен от защитата, че до този ден подсъдимият е пребивавал известно време извън страната и едва същата сутрин е влязъл в България, че другите пари, с които е разполагал, са били десет банкноти от по 50 евро, а липсва интерес от предлагане на по-голяма сума, както и че той е бързал по тъжен повод за с.Лъвино, където е бил починал бащата на съпругата му. Именно в последния факт може да се открие мотивът на подсъдимия, наред с естественото нежелание на всеки водач на МПС да обременява досието си с данни за свое неправомерно поведение като такъв. С опровергаването на тезата, че парите са дадени за заплащане на глобата, отпадат и съмненията по отношение на умисъла на подсъдимия, който безспорно е съзнавал, че с даването им цели да мотивира свидетеля Н. - лице от състава на МВР с качествата на полицейски орган, да не изпълни служебното си задължение като автоконтрольор – да документира безспорно извършеното от него и констатирано от полицейските служители нарушение на правилото в чл.70, ал.3 от ЗДвП.  

 

Въз основа на правилно установените факти, законосъобразно се извличат признаците на осъществения престъпен състава, посочен от обвинението и обосновано възприет от съда – по чл.304а от НК, поради което и приложимият материален закон не е бил предмет на спор между страните. За да е осъществен състава на това престъпление чрез формите на изпълнителното деяние предложил и дал, не е необходимо подсъдимият да е подал банкнотата „от ръка в ръка”, според израза на защитата, а използваният от него начин – да я постави и подаде между други свои лични документи, е изцяло в духа на многократно констатирания модел по други дела с аналогичен предмет и сходна фактическа обстановка. Макар и да не се развива в съдебно заседание от процесуалния представител на подсъдимия пред въззивния съд, въззивната жалба съдържа и още едно възражение по законосъобразността на присъдата, въз основа на което е било отправено алтернативно искане за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Това възражение поставя въпроса, след като безспорно са осъществени признаците на престъплението подкуп по чл.304а от НК, престъпно ли е конкретното деяние, преценено на плоскостта на неговата обществена опасност. Настоящият състав на въззивния съд е изцяло съгласен с изложените мотиви, че предметното деяние не е малозначително, тъй като то съставлява обществена опасност, която не е явно незначителна, независимо от ниския размер на дадената сума. Предметът на престъплението не е единственият критерий за приемане на деянието за малозначително, а обществената опасност зависи от степента на засягане на обществения интерес. Това престъпление е широко разпространено и създава корупционна среда за длъжностните лица, в конкретния случай – за полицейските служители. Престъпното поведение на подсъдимия цели подронване престижа на оторизираните органи да се борят с допусналите нарушения по ЗДвП. Затова и в конкретния случай обществената опасност на престъплението не е явно незначителна и не следва да се прилага разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. То е насочено срещу дейността на държавните органи, чиято функция е установяването на административни нарушения и евентуално престъпления при движение по пътищата, като целта му е да се мотивират тези органи да не изпълняват своите отговорни служебни задължения. В случая обществената опасност на деянието се завишава и от обстоятелството, че подкупът на полицейския служител се предлага и дава от лице, което многократно е санкционирано за нарушения на правила за движението по пътищата, поради което е в още по-висока степен укоримо поведението на игнориране на установените норми и правила за действие от страна на контролиращите органи и опита за противоправно въздействие върху последните да не изпълняват своите произтичащи от закона задължения.

 

С оглед на защитната теза, справедливостта на наказанието не е предмет на въззивната жалба, и проверката в тази част е дължима служебно. За да вземе своето решение – в пределите на предвиденото до десет години лишаване от свобода, да наложи самия минимум на санкцията три месеца, кумулативно с глоба от 100 лева, при максимум 15 000 лева, първоинстанционният съд е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, ниска стойност на предмета на престъплението, добри характеристични данни. Към тях необосновано е била добавена и възрастта на подсъдимия, но пък е било пропуснато обстоятелството, че въз основа на предходно решение от 2009 г., на 02.05.2012 г. същият е бил преосвидетелстван от ТЕЛК във връзка с общо заболяване – счупване на бедрена кост, и му е призната 60 % намалена работоспособност, със срок две години, т.е. валидно до 01.05.2014 г., без данни за последващо преосвидетелстване. Липсват също така и съответните писмени доказателства, подкрепящи твърдението в характеристиката от кмета, че подсъдимият е пенсионер по инвалидност.    

По въпроса как да бъде отмерено справедливо и съответно на извършеното наказание за подсъдимия Х., въззивният съд счита, че следва да намерил приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.1 от НК, тъй като предметът на подкупа – пет евро и фактът, че той се дава във връзка с извършено административно нарушение, представляващо маловажен случай по смисъла на чл.186, ал.1 от ЗДвП, за което законодателят е предвидил глоба до 20 лева, а полицейският орган е преценил, че следва да му бъде наложена такава в размер на 10 лева, имат стойността на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. При съвкупното отчитане на тези, както и на останалите, изброени по-горе обстоятелства, намаляващи степента на отговорността, се налага извод, че дори и най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода, а то е именно наложеното в размер на три месеца, би се оказало несъразмерно тежко и несъответно на извършеното, и че по отношение на подсъдимия Х. то не би способствало за постигане целите на наказателната репресия, поради което и присъдата следва да бъде изменена, като това наказание се заменени с пробация, чрез налагане както на задължителните мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК – първата от тях за минималния срок, а втората – за една година, така и на мярката по чл.42а, ал.2, т.4, пр.2 – включване в корекционна програма за обществено въздействие по смисъла на чл.217, ал.3 от ЗИНЗС, също за една година. Наложеното наказание глоба, съобразно предвидената законова рамка, е ниско по размер, поради което и не е определено несправедливо и не се налага отмяната му чрез приложение на чл.55, ал.3 от НК.    

 

По изложените съображения във връзка с въззивната жалба, и предвид констатираните служебно основания за изменение на присъдата, на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ частично присъда № 4/23.01.2015 г. по НОХД № 363/14 г. на Окръжен съд Разград, като на основание чл.304а, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.1 от НК налага на подсъдимия О.Ю.Х. наказание пробация чрез следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност шест месеца и периодичност два пъти седмично,

- задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност една година и

- включване в корекционна програма за обществено въздействие с продължителност една година.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: