Р Е Ш Е Н И Е

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Номер 16/25.01.                 Година  2017                  Град Варна

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На втори декември                     Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов 

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

  

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 410 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Е.Д.Г., чрез защитника му – адвокат С.С.,***, за възобновяване на ВНОХД № 146/2016 г. по описа на Окръжен съд Шумен, отмяна на потвърдената с него присъда по НОХД № 1400/2014 г. на Районен съд Шумен и признаване на подсъдимия за невинен. Представителят на Апелативна прокуратура Варна намира искането за основателно и предлага да бъде уважено.

 

Съставът на Апелативния съд извърши проверка по доводите и намери, че подаденото в срок искане в частта му за отмяна на въззивното решение поради нарушение на материалния закон е основателно по следните съображения:

Окръжен съд Шумен с оспореното решение по ВНОХД № 146/2016 г. потвърдил присъда № 21/15.03.2016 г. по НОХД № 1400/2014 г. на Районен съд Шумен, осми наказателен състав, с която Е.Г. е бил признат за виновен и осъден по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, по реда на чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години. Възложени му били и деловодните разноски, възлизащи общо на 5883.84 лева.

Въпреки потвърдителното си по съществото на делото решение, окръжният съд, изцяло в правомощията си на втори решаващ съд, е възприел нова фактическа обстановка, която е съответна на доказателствената съвкупност, и според която, относимите по предмета на делото обстоятелства накратко са:

Осъденият Е.Г. бил управител на търговско дружество. По повод развили се усложнени гражданско правни и търговски отношения във връзка с участие на дружеството в търгове за покупка на недвижими имоти и последяващи сделки с тях, през 2003 г. той извършил редица счетоводни и банкови операции, сред които внасянето на сумата от 89 695 лева по сметка на дружеството, като тези пари били негови и на трети лица лични средства, както и превеждането от сметка на дружеството по своя лична сметка на сумата от 46 800 лева с основание „прихващане по предоставени средства“.

Въз основа на тези факти обаче въззивният окръжен съд неправилно се е съгласил с извода, направен и в първата инстанция, че това поведение на осъдения е съставомерно по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201 от НК. Този извод е бил обоснован със забраната по чл.38, ал.1 от ЗЗД, без да се държи сметка за наличната обвързваща и задължителна съдебна практика – ТР № 3/2013 г. ОСГТК, ВКС, която изключва приложимостта на посочената материално правна норма към инкриминираните отношения, тъй като не се касае за представителството, възникнало въз основа на изразена чужда воля, при което осъденият да е бил във фигурата на договаряне сам със себе си, а за органно представителство на юридическо лице. Становището на въззивния съд, формирано по аргумент на по-силното основание, че забраната не допуска и изпълнение на договорни задължения на дружеството в лична полза на представителя му, е в противоречие с цитираната съдебна практика със задължителен характер, поради което и следва да се приеме за неправилно.

 

С оглед изложеното, поставените с предметното искане за възобновяване въпроси относно наличието на нарушения при осъществяването на процесуалната дейност от инстанциите по същество не следва да бъдат обсъждани, тъй като искането е основателно поради неправилното приложение на материалния закон, респ. наличието на основание по чл.24, ал.1, т.1 от НПК, обуславящо признаването на подсъдимия за невинен, тъй като извършеното от него не съставлява престъпление. Възложените му деловодни разноски, съгласно чл.190, ал.1, пр.1 от НПК, следва да останат в полза на държавата.

 

По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.2, пр.3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 146/16 г. на Окръжен съд Шумен, ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 69/13.07.2016 г. и постановената по НОХД № 1400/14 г. на Районен съд Шумен присъда № 21/15.03.2016 г., като признава Е.Д.Г. за НЕВИНЕН по обвинението на 19.12.2003 г. в гр.Шумен, в качеството си на длъжностно лице – управител на „Петроелт“ ООД, гр.Шумен, да е присвоил парична сума в големи размери - 46 800 лева, поверени му да ги управлява, и на основание чл.304, пр.4 от НПК го ОПРАВДАВА по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201 от НК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: