Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 256/18.10.     Година  2017                      Град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На шестнадесети октомври                        Година две хиляди и

                                                                        седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ:   Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

съдебен секретар С.Д.

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 412 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.44, ал.13, вр.ал.12 от ЗЕЕЗА.

Предмет на въззивната проверка е решение № 198/28.09.2017 г. по ЧНД № 1130/17 г. на Окръжен съд Варна, в частта му, с която е оставено без уважение предложението на окръжна прокуратура Варна да бъде прието за изпълнение наказание глоба в размер на 6 000 000 евро, наложено на българския гражданин В.Д.Д. с присъда № 36/11.11.2016 г. по дело № 1/2009 г. на Национален съд, наказателна колегия, състав 4, гр.Мадрид, Кралство Испания.

Със същото решение е прието за изпълнение наложеното на Д. наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, и същевременно е отказано по отношение на друго кумулативно наказание – лишаване от избирателно право, в която част страните не спорят и постановеното не подлежи на въззивен контрол.

В обжалваната част решението е правилно.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от компетентната прокуратура с искане за решаване на въпросите във връзка с изпълнението на присъдата на българския гражданин, постановена от испански съд. След запознаване с материалите в досието на делото се установява, че от решаващата държава е постъпило единствено удостоверението, посочено в член 5 от Рамковото решение 2008/909/ПВР на Съвета, при което, допустимите предели, както правилно е отбелязано в проверяваното решение, се ограничават само до вземане на решение във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от свобода, по реда на чл.457, ал.2-5 от НПК.

За да се постанови решение и досежно наказанието глоба, доколкото същото е наложено с присъда на страна-членка на ЕС, следва да е налично отделно удостоверение – по чл.4, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/, съответно чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. Искането по протеста – да бъде прието за изпълнение и наказанието глоба, но редуцирано до максималния размер, предвиден в съответстващата правна норма от българския наказателен закон, би било допустимо единствено в случаите, когато такава глоба е наложена със съдебен акт, постановен в страна извън Европейския съюз.

Наред с приложимото европейско право, решението на спорния въпрос е в императивна обвързаност с ТР 3/2013 г. ОСНК, ВКС, където, в неговата точка 1, изрично са дадени аналогичните отговори, и първоинстанционният съд правилно се е съобразил със задължителната съдебна практика.

По изложените съображения, и като не констатира служебно други основания за изменение или отмяна на решението в проверяваната част, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 198/28.09.2017 г. по ЧНД № 1130/17 г. на Окръжен съд Варна, в частта, с която е оставено без уважение предложението на окръжна прокуратура Варна да бъде прието за изпълнение наказание глоба в размер на 6 000 000 евро, наложено на българския гражданин В.Д.Д. с присъда № 36/11.11.2016 г. по дело № 1/2009 г. на Национален съд, наказателна колегия, състав 4, гр.Мадрид, Кралство Испания.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: