Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 29/06.03.            Година  2019                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На десети януари                                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар Соня Дичева

Прокурор П. Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 415 по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 22, постановена на 20.09.2018 г. по НОХД № 394/17г. на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдимите Г.П. и В.А. били признати за виновни по обвинения за престъпления – за подс. П. по чл. 343, ал. 3 б. „Б”  вр.  чл. 342, ал. 1 от НК, за подс. А. по чл. 343 ал. 1 б. „В“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК, извършени от тях при независимо съпричиняване и при различни конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът наложил наказанията на подсъдимите с приложение на чл. 54 от НК- на подс. П. лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, и лишаване от право да управлява МПС за три години, а на подс. А. лишаване от свобода за срок от две години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Съдът постановил частично оправдаване на подсъдимите по отделни правила за движение, включени в първоначалните им обвинения. Със същата присъда на подсъдимите били възложени направените по делото разноски, а на подс. П. и тези за процесуалното представителство на частния обвинител Д. Я..

Въззивното производство е образувано по жалби на подс. П., подс. А. и поверениците на частните обвинители.

Въззивната жалба на частните обвинители Е. Ю., Б. и И. И., чрез повереника им, съдържа доводи за явна несправедливост – заниженост на наложените на подс. А. наказания. Счита се, че съдът не е съобразил тежестта и високата степен на обществена опасност на деянието, приел е, че е налице превес на смекчаващи обстоятелства в отсъствието на такива, а наложените наказания не изпълняват нито индивидуалната, нито генералната превенция. Иска се завишаването им до средния размер, предвиден в закона. Повереникът поддържа жалбата в с.з. В писмени становища срещу жалбите от подс. П. и А. и в хода на пренията пред въззивната инстанция повереникът счита, че не следва да бъдат уважени. Подчертава, че не са налице основания да се счита, че пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, напротив направил е всичко възможно да не се стига до ПТП. Коментира, че пред първата инстанция е приета СМЕ, която е изключила наличието на грешки в хода на лечението на пострадалия.

Частният обвинител Д. Я. чрез неговите повереници претендира изменение на присъдата с увеличаване на наложените на подс. П. наказания, като лишаването от свобода бъде ориентирано към средата на предвиденото, да бъде изтърпяно ефективно, а лишаването от право да управлява МПС да бъде в същия размер. В с.з. повереникът адв. М. подчертава становището си, че поведението на подс. П. е първопричина за произшествията, като той демонстрирал своя избор на поведение на три пъти – спирайки на мястото, неотстранявайки автомобила въпреки настояването на починалия Ю. и необезопасявайки мястото на инцидента. На този основа повереникът счита, че прилагането на закона спрямо подс. П. следва да бъде в по-суров вид и моли за ефективно изтърпявана от подсъдимия присъда. Адв. Б. поддържа жалбата и заявява, че подс. П. не е имал поведение на дългогодишен водач, насочено да спазва стриктно закона и да предпазва останалите участници в движението. Счита, че не е налице основание за преквалификация на деянието с освобождаване на подс. П. от отговорност за смъртта на Ю..

Във въззивната жалба на подс. А. се иска присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която той да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Алтернативно се иска преквалифициране на обвинението и определяне на наказанието по чл. 55 от НК с намаляване на сроковете на двете наказания. В допълнение чрез защитник, встъпващ във въззивното производство възразява срещу приетото в мотивите за установено като фактология от значение и за правната квалификация, за оказването на помощ на пострадалите и дали с неправилните си действия Ю. не е станал причина за възникването на двете ПТП, което да обоснове съпричиняване от негова страна. След провеждане на съдебно следствие, в хода на пренията защитникът – адв. Г. излага конкретни възражения от фактическа и правна страна и счита, че Ю. е съпричинил още първото ПТП, при втория удар сам е скочил от което е възможно да са причинени телесните му увреждания, налагащо оправдаването на подс. А.. Подс. А. е имал адекватно поведение – оказал е помощ на пострадалия подс. П., поради което деянието му следва да бъде преквалифицирано и наложените наказания да бъдат намалени. На следващо място намира, че съдът не може да прави аналогии извън конкретните обвинения, което води до извод за липса на мотиви и основание за връщане на делото за ново разглеждане.

Във въззивната жалба на подс. П., чрез защитник – адв. М.Р., се счита, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, а определените с нея наказания са явно несправедливи. Иска се отмяната й и постановяване на нова, с която подс. П. да бъде оправдан. Алтернативно се иска изменение на присъдата на основание чл. 337 ал. 1 т. 1, 2 и 4 от НПК,  като се счете, че при нарушение на чл. 58 т. 1 от ЗДвП подсъдимият по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Я., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343 „а“ ал. 1 б. „а“ предл. 2 вр. чл. 343 ал. 1 б. „б“ предл. 2 от НК и по чл. 78 „а“ от НК подс. П. бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като бъде оправдан по първоначалното обвинение, включително за причиняване смърт на Н. Ю.. Постъпило е допълнение към жалбата от защитниците Б.Р. и М.Р., в което са изложени конкретни съображения в подкрепа на становището за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс. П., и за незаконосъобразност на присъдата. В с.з. адв. М. Р. акцентира на наличието на две самостоятелни ПТП, отразено и в обвинителния акт, като подс. П. е свързан само с първото произшествие, при което е пострадал свид. Д. Я.. Неправилността на фактологичните и правни изводи на съда се дължи, според защитника, на неправилното оценяване на причинната връзка между поведението на подс. П. и ако тя е пряка с първия настъпил резултат, то по отношение на втория пътен инцидент подс. П. няма участие и единствена причина за настъпване смъртта на Ю. е неправомерното поведение на подс. А.. Защитникът настоява подс. П. да бъде оправдан за настъпването на смъртта на Ю.; деянието по първия инцидент да бъде преквалифицирано – като обаче за допуснатото от подсъдимия нарушение по чл. 58 не му е повдигнато обвинение, а тези нарушения, за които е обвинен не са извършени и не са относими – поради което ако не е възможно преквалифицирането на деянието, подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло. В с.з. въззивната жалба се поддържа и от защитника адв. Б. Р.. От своя страна той счита, че няма причинна връзка между поведението на П. и настъпилия резултат спрямо Ю., тъй като са налице две самостоятелни ПТП-та. Оспорва се виждането на първоинстанционния съд за наличие на верижна катастрофа, и за създадена от поведението на подс. П. предпоставка за настъпване на второто произшествие. Поставя въпрос защо съпричинилият първото ПТП Я. не е обвинен, и тъй като второто ПТП става с негово участие – очевидно разлика в поведението на П. и Я. не може да бъде намерена. Счита, че обвинение, формулирано на базата на чл. 59 и чл. 97 от ЗДвП не може да има. Ако бъде приета тезата на защитата за нарушение по чл. 58, съдът следва да се позове на този текст, тъй като чл. 59 е специален по отношение на общия чл. 97.

Представителят на въззивната прокуратура в пренията по същество счита, че в хода на наказателното производство са били събрани достатъчно доказателства, потвърждаващи фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, като не са допуснати процесуални нарушения. Преценява, че не са налице доказателства подс. А. да е оказал помощ на пострадалия Ю., поради което не са налице основания за преквалификация на обвинението му и намаляване на наказанията, независимо и от представените в с.з. доказателства относно семейното му положение. Приема аргументите по жалбата на подс. П. за наличие на две ПТП, но счита, че действията на подс. П. са в причинна връзка и с първото, и с второто ПТП, поради което и следва да носи отговорност за съпричиняването на първото, чиято пряка последица е второто. Счита, че не е налице противоречие с материалния закон относно извода на съда за наличие на нарушение по чл. 59 от ЗДвП от страна на П., тъй като повредата е възникнала в устройството за разпръскване на луга по пътя. Намира, че неоснователно се претендира преквалифициране на деянието по чл. 343 а от НК, тъй като действията за оказване на помощ са били неефективни и не изпълват смисъла на закона. Преценява като неоснователни жалбите на частните обвинители, тъй като определените на подсъдимите наказания са съобразени с характера и тежестта на извършените престъпления, данните за личността, съдебната практика по идентични казуси и могат да изпълнят целите на чл. 36 от НК. По изложените съображения моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

 

В последната си дума подс. П. моли жалбата да бъде уважена, счита, че няма вина за смъртта на Ю.. Съжалява за инцидента.

В последната си дума подс. А. предполага, че ако конусите са били поставени на правилното място е щял да избегне удара. Желае да бъде оправдан или присъдата да бъде намалена. Подчертава, че е оказал помощ, което намира като смекчаващо вината му.

 

 

Настоящият състав извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 313, чл. 314 от НПК и след събиране на нови доказателства в хода на проведено съдебно следствие. В рамките на своите правомощия въззивният състав установи следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Решаващият съд е разгледал производството по правилата на чл. 371 т. 1 от НПК и с определение по чл. 372 ал. 3 от НПК одобрил съгласието на страните по делото да бъдат приобщени събраните на досъдебно производство показания на свидетелите С.В.Д., С.Л.Г., Я.М.В., Е.Д.С., Д.П.И., Е.Т.Т., Г.П.Г., Д. Д. Д., и заключенията, изготвени от вещите лица д-р В.П.В., д-р Х.А.Х., инж. В. Н.Б., М.К., д-р Г.В., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Изслушани непосредствено били обясненията на подс. П., показанията на свидетелите Е.Ю., И.И., Б.И. – Р., Д.Я., М.Н., както и заключенията на СМЕ, изготвена от в.л. В. Д., Д. Р. и Д. Г., на две АТЕ представени от в.л. П. П.и И. Р.. В хода на съдебното следствие ШОС назначил допълнителна АТЕ и повторна тройна СМЕ, приобщил заключенията им. След изчерпване на доказателствените искания съдът пристъпил към пренията, последна дума на подсъдимите и след проведено тайно съвещания постановил разглежданата присъда.

Пред настоящата инстанция бяха депозирани искания за провеждане на допълнителен разпит на свид. Я., подс. П., а подс. А. пожела да даде обяснения по обвинението – за първи път в хода на воденото наказателно производство. Приобщени в хода на въззивното следствие бяха и писмени доказателства.

Проучването и анализът на доказателствения материал по делото обосновават приемането за установени на следните значими фактически положения:

Рано сутринта на 19.12.2013г. по пътищата в участъка от АМ“Хемус“, които се поддържали от Районна пътна служба /РПС/-гр.Нови пазар, (подразделение на Областно пътно управление /ОПУ/– Шумен към Агенция „Пътна инфраструктура“), имало гъста мъгла, скреж и заледени участъци. В 07,00 часа на 19.12.2013г. свид. Марияна  Василева Н. – старши специалист  в РПС-гр.Нови пазар, получила обаждане по телефона от ОПУ-гр.Шумен, за сигнализиране на НС 112 за заледен участък на магистралата в южното платно. Разпоредено й било да бъдат предприети мерки за обработване на заледените участъци и да обход на магистралата. Свидетелката се свързала с П. Й., който бил техник в поддържащата участъка фирма ДЗЗД „Североизток  груп“ Варна по договор с ОПУ-гр.Шумен. Свид. Н. и Н. И. Ю. – старши специалист пътен участък, отговарящ за този район, отишли при дежурните в базата в гр.Нови пазар на поддържащата фирма. Подс. Г.А.П., дежурният шофьор за южното платно в посока към гр.Варна, бил уведомен от П. Й., че има заледен участък и трябва незабавно да започне да „лугира“ – да обработва с луга пътното платно на автомагистралата. В 07,30 часа с него говорила и свид. Н.. Около 07,45 часа подс. П. потеглил от базата с поверения му товарен автомобил „Камаз 53212" с рег. № В 9844 КС, собственост на „Пътища и мостове“ ЕООД-гр.Варна. Следвало да изпълнява задачи по опесъчаване и обезопасяване на пътната настилка на автомагистрала „Хемус“ в посока гр.Варна, в участъка от гр.Нови пазар до с.Невша. Автомобилът бил бордови, без сигнална лампа, с поставена в каросерията му цистерна за луга, като в задната част на цистерната бил монтиран разпръсквач с механичен кран, задействащ се ръчно. Напускайки базата, подс. П. не проверил дали цистерната е пълна с луга, а когато излязъл на магистралата пуснал крана за лугата и потеглил по южното платно посока гр. Варна да обработва  дясната активна лента за движение.

Малко преди 08,00 ч. свид. Н. и колегата й Н. Ю. също се отправили към автомагистралата, за да извършат разпоредения им обход. Двамата пътували със служебен л.а.„Лада“ ВАЗ 2104 (комби), ДК № Н 5112 АМ, управляван от Ю.. Движели се в мъгла, по пътя имало лед и скреж. Настигнали т.а., управляван от подс. П. и продължили след него. Наблюдавали лугирането, но около километър по-късно, от всички отвори на цистерната престанало да тече. Предположили, че ръсалката се е запушила, или че може лугарката е празна. Ю. се изравнил с лугарката, свирнал с клаксона и дал знак с ръка на шофьора, че нещо е станало и да спре, след което изпреварил камиона и спрял л.а. в аварийната лента. Подс. П. спрял т.а. в дясната активна лента за движение.

Ю. и Н. слезли от лекия автомобил и се отправили към лугарката. Ю. казал на подс. П., че има повреда и не тече луга. Подсъдимият спрял двигателя, слязъл от т.а. и отишъл до задната част на цистерната при разпръсквача. Установил, че не работи и се качил на цистерната, отворил люка и коментирал, че не е пълна, което било задължение на колегата му от предната смяна. Ю. направил забележка на подс. П., че няма включена сигнална лампа и е спрял в активната лента за движение. Свид. Н. се отдалечила извън платното и зад мантинелите, тъй като й се обадили по телефона, за да докладва какво е положението по пътя. Подс. П. и Ю. продължили да разговарят и се разбрали лугарката да отиде до с.Невша, за да се допълни цистерната, като това ще размие утаената сгъстена луга, запушваща отворите за ръсене. Подс. П. слязъл от каросерията, качил се в кабината и се подготвил да потегли към с.Невша.

По същото време, около 08.15ч., в дясната лента на АМ „Хемус“ по посока гр. Варна се движил т.а. „МАН 8.150Ф'' с рег. № Р 9921 АТ, натоварен с мебели. Водачът, свид. Д.Г.Я., управлявал т.а. със скорост от 71, 28 км/час и на 24, 75 м пред себе си възприел спрелия в същата лента т.а. „Камаз". Свид. Я. задействал спирачната система, при което т.а. „МАН“ се плъзнал и задната му част се завъртяла обратно на часовата стрелка (на около 28 спрямо направлението на пътя) и се блъснал с предната дясна част на кабината в задната дясна част на товарната платформа на т.а. „Камаз“. Скоростта на т.а. „МАН“ в момента на удара била 70, 70км/ч. Вследствие на удара, т.а."Камаз" се отместил на 1,36 м. напред в посока Варна, а на т.а."МАН" силно била деформирана дясната страна на кабината и автомобилът допълнително се завъртял (до 35⁰) и също се изместил на разстояние 1,5 метра в посока за гр.Варна.

Шумът от силния сблъсък бил възприет от подс. П., свид. Н. и Ю.. Подс. П. излязъл от кабината на своя камион и отишъл при блъсналия се отзад камион марка „Ман“, кабината на който била сплескана и вътре водачът – свид. Я. бил затиснат. Двамата с Н. Ю. се опитали да отворят вратата на сплесканата кабина и да помогнат на водача на т.а.“Ман“ да излезе от кабината. Свид. Я. обърнал внимание да се обезопаси движението, но подс. П. казал, че няма светлоотразителен триъгълник. Свид. Я. предложил да вземат неговия от кабината, но усилията на Ю. и подс. П. да го достигнат били неуспешни. Подс. П. се върнал до своя т.а.“Камаз“ да вземе щанга, а Ю. изтеглил напред по аварийната лента служебния л.а., извадил куп предупредителни сигнални конуси и започнал да ги поставя на разстояние, ограждайки района на ПТП.

Свид. Н. се обадила на свой колега в РПС по телефона, за да съобщи за произшествието, след което позвънила и на тел.112, разговаряла и с П. Й. от поддържащата пътния участък фирма. След като сигнализирал с конусите за произшествието, Ю. взел лопата и се върнал до кабината на т.а. „Ман“. Възприел, че преминаващи в участъка неустановени автомобили разместили и прегазили част от конусите. Заедно с подс. П. Ю. се качил на бронята на кабината и продължили да се опитват да извадят шофьора  на т.а.“Ман“.

По същото време, подс. В.А., управлявал т.а. „Мерцедес"  с рег.№СА2194НТ, с открита платформа, натоварена с празни газови бутилки.  Движил се в дясната лента на АМ „Хемус“ по посока гр. Варна със скорост от 75, 6 км/час. На около 60 м пред себе си подс. А. видял оранжеви конуси в лентата, по която се движел – един изправен в дясната част на лентата, близо до аварийната, и един съборен – в средата на активната дясна лента. Предприел плавно намаляване на скоростта, не могъл да премине в лява лента, тъй като бил изпреварван от л.а. На 26, 25 м пред себе си възприел опасността от сблъсък в ударилите се на пътя товарни автомобили, задействал спирачната система, при което автомобила се плъзнал по пътното платно и се ударил с предната си дясна страна на кабината в лявата страна на каросерията, зад кабината на т.а. „Ман". Към момента на удара скоростта на т.а. „Мерцедес“ не била ефективно повлияна от спирачната система и възлизала на 75, 6 км/ч, а т.а. бил разположен успоредно на оста на пътя, в средата на дясната лента за движение. След удара, т.а. „Мерцедес" се придвижил напред на 2,45м., при което силно се деформирала предната дясна страна на кабината му. След това автомобилът се върнал обратно назад и се установил под ъгъл около 15° обратно на часовата стрелка спрямо направлението на пътя.

Свид. Я. възприел приближаването и непосредствено предстоящия удар от т.а. „Мерцедес“ и извикал на Ю. и подс. П. да се пазят, а сам той легнал надясно в кабината на своя т.а. „МАН“. От удара Н. Ю., който бил от лявата страна на кабината на т.а. „МАН“ отхвръкнал и  паднал под т.а. „Камаз",  а подс. П. бил затиснат между т.а. „Камаз“ и т.а. „МАН“. Носените от т.а. „Мерцедес“ газови бутилки изпадали и се разпилели по пътното платно.

Когато дошъл на себе си, Ю. изпълзял изпод т.а. „Камаз“, възприел газовите бутилки и за да избегне още по-тежки последици, подпирайки се на лопатата, стигнал до служебния л.а. и го изместил още по-напред в аварийната лента. Върнал се обратно на мястото и споделил на свид. Н., че навсякъде  го боли.

Подс. П. останал върху бронята на т.а. МАН, изпитвал силни болки в левия си крак и не можел да го движи. Известно време изчакал да премине болката му, а след това помолил преминаващо неустановено лице му помогне да слезе и да се изтегли встрани на аварийната лента.

Междувременно подс. А. слязъл от т.а. „Мерцедес“, взел един от оранжевите конуси и започнал да сигнализира приближаващите водачи на МПС за произшествието и да отбият вляво. Край него преминал л.а. Тойота Ярис“ ДК № Н5557АН, който се ударил в лявата мантинела и понесъл щети основно по предната си лява част. Свид. Д. Д., водач на т.а. Рено ДК № Р 0856 РХ, възприел, че подс. А. му маха, за да спре, но когато намалил, се подхлъзнал и също се ударил в мантинелата вляво, спукал задна лява гума и изкривил джанта.

Малко след това дошъл друг служебен автомобил на РПС-гр.Нови пазар, „Лада Нива“ и шофьор Кольо Колев, с когото Н. Ю. бил откаран в болницата в гр.Нови пазар. След проведени там прегледи и изследвания Н. Ю. бил насочен и транспортиран с автомобил на ЦСМП-гр.Нови пазар до спешния център на МБАЛ-гр.Шумен, където бил хоспитализиран.

На местопроизшествието дошла линейка, която откарала шофьора на лугарката П., който бил настанен в МБАЛ-гр.Шумен.

Пристигнали екипи на Полицията и на Гражданска защита, които извадили от сплесканата кабина водача на т.а. „МАН" свид. Я., след което той бил транспортиран до гр.Шумен и настанен в МБАЛ-гр.Шумен.

Свид. Г. Г. – автоконтрольор към РУП Нови Пазар, пристигнал на произшествието, взел участие в прибирането на газовите бутилки. Заедно с колегите си свид. Е.Т., Д.И., Е. С. и Я.В., изпълнявали задачи да обезопасят и регулират движението в района, за да не се допускат последващи произшествия.

В интервала 10.20ч. – 12.35ч. на мястото бил извършен оглед с участието на поемните лица свид. С. Д. и С. Гочев. Фиксирани били: разположението на заварените общо пет МПС, значими за механизма на произшествието следи, уврежданията по различните автомобили. Изготвени били фотоснимки, приложени по делото в албум. На основание чл. 212 ал. 2 от НПК с извършването на огледа е започнало досъдебното производство по делото.

През следващите дни състоянието на Н. Ю. варирало, но на 25.12.2013г. след обяд рязко се влошило, спешно бил преместен в реанимацията на МБАЛ-гр.Шумен, където същата вечер към 21,30 часа починал.

Уврежданията и причините за настъпване на смъртта на пострадалия Ю. са били разглеждани от редица експертни изследвания, в ДП и на първоинстанционното производство, които са взаимодопълващи се. Настоящият състав приема и кредитира напълно изводите на СМЕ за оглед и аутопсия на труп № 105/2013; комплексна съдебномедицинска, автотехническа и биомеханична експертиза /КСМАТБЕ/ по писмени данни №113/2016г.; тройна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №133/2016г. и повторна тройно съдебно медицинска експертиза, приобщена в с.з. 19.09.2018г. Обобщавайки установено, неоспорвано пред настоящата инстанция, съставът прие, че при пострадалия е диагностицирана съчетана травма - глава-гърди-меки тъкани, придружена с тежки увреждания: два вътречерепни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки. По гръдния кош са установени счупвания на три ребра в ляво и шест ребра в дясна гръдна половина, оформящи билатерален /двустранен/ гръден „капак", който довежда до остра дихателна недостатъчност най-често със смъртен изход. Съчетанието на черепно мозъчните увреждания, гръдният „капак" и двустранната контузия на белите дробове са несъвместими с живота. Причината за смъртта на Н. Ю. е остра дихателна, последвана и от сърдечна недостатъчност, настъпили в резултат на масивна тромбоемболия на белите дробове. Тази констатация е постигната при повторната СМЕ, назначена в съдебната фаза, по която вещите лица са обследвали всички документи по лечението на пострадалия и са извършили и допълнителни изследвания по взети при аутопсията проби. Водеща в генезата на смъртта е гръдната травма, но съчетанието с черепната и коремната травма правят протичането на болестния процес по-тежко и с по-неблагоприятна прогноза. Развилото се усложнение БТЕ е в пряка връзка с травмата. Шест, независими един от друг, експерти приемат, че проведеното спрямо пострадалия Ю. лечение е било адекватно и в съответствие с правилата на добрата медицинска практика.

Свид. Я. и подс. П. също провели лечение по получените от тях към момента на произшествието телесни увреждания, подробно описани в изготвените на ДП СМЕ и КСМАТБЕ, констатациите по които са безспорни и възприети от настоящия състав изцяло, без да е необходимо да бъдат подробно преповтаряни. За фактическата пълнота на настоящото решение е достатъчно да се обобщи, че в резултат на:

-Сблъсъка между т.а. МАН и т.а. Камаз, на пострадалия Я. било причинено трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по голям от един месец - средно за 12 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, което съгласно чл.129, ал.2 предложение второ от НК съставлява средна телесна повреда. При ударът в т.а. „МАН“ от т.а. „Мерцедес“ е малко вероятно на свид. Я. да са причинени съществени травми.

-Удара между т.а. „Мерцедес“ и т.а. „МАН“ на подс. П. било причинено трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по голям от един месец - средно за 8-10 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, което съгласно чл.129, ал.2 предложение второ от НК съставлява средна телесна повреда.

В хода на ДП чрез заключенията на химични експертизи по взети от  подс. П., свид. Я. и пострадалия Ю. кръвни проби се установява, че не са употребили алкохол. В Протокол за ПТП № 1480137/20.12.2013г., т. 4, л. 40 от ДП, свид. Г. Г. е отбелязал, че подс. А. не е употребил алкохол и не му е издаван талон за кръвна проба.

Чрез заключенията на двете двойни АТЕ, КСМАТБЕ – от ДП, и допълнителната АТЕ, приобщена в съдебна фаза на 19.09.2018г., се установяват значими за механизма на произшествието, скоростите на движение на т.а., управлявани от свид. Я. и подс. А., и безопасната с оглед условията на движение скорост, възможностите на водачите за избягване на критичен инцидент – при различни варианти, опасните зони за спиране при различни коефициенти на сцепление между гумите и леда/скрежа по асфалта, и т.н., изводи. В допълнителната АТЕ е била отстранена допусната от вещите лица аритметична грешка при изчисление на скоростта, явяваща се безопасна, като е уточнено, че тя възлиза на 34, 8 км/ч при коефициент на сцепление μ 0, 1 (вариращ с оглед наличието на лед от 0, 02 - 0, 03 до към 0, 2 при по-заснежена, отколкото заледена настилка). При управление с тази скорост при намалената от мъглата видимост от 60м, МПС има опасна зона за спиране от 59 м. Налице са изследвания за по-големи коефициенти на сцепление и разстояние на видимост, при които безопасната скорост е по-голяма, достигайки до максимум 63, 1 км/ч. По-големите коефициенти на сцепление намаляват опасните зони за спиране на т.а. „МАН“ и „Мерцедес“ – при μ 0, 1 опасната зона за спиране на т.а. „МАН" при скорост на движение 71,28 км час е 223,08 метра, при μ 0, 15 – 156, 6м, а при μ 0, 2 – 123, 27м; съответно дължините на опасните зони при скорост от 75, 6 км/ч за т.а. „Мерцедес“ са при μ 0, 1 - 249,64 м, при μ 0, 15 – 174, 68м, а при μ 0, 2 – 162, 50м. Установено е, че при поставен светлоотразителен триъгълник на 100 и повече метра от т.а. МАН, водачите са могли да го възприемат и с оглед необходимото минимално разстояние на преместване и двамата водачи (свид. Я. и подс. А.) са могли да предприемат маневри за промяна в посоката на движение чрез преминаване от дясна в лява лента. При поставен триъгълник на 100м и видимост от 60м, водачите и на двата автомобила не са имали техническа възможност да спрат и да предотвратят удара при коефициент на сцепление μ 0, 1, тъй като относимата дължина на опасната зона и на двата автомобила е по-голяма от разстоянието 160 метра до мястото на удара; такъв е изводът и при всички коефициенти на сцепление за т.а., управляван от подс. А.; при по-голям коефициент на сцепление т.а., управляван от свид. Я. е разполагал с разстояние за спиране по-голямо от размерите на опасните зони. Всички заключения са подробно отразени в мотивите към присъдата. Констатациите на изследванията се възприемат от страните, били са кредитирани от първоинстанционния съд, включени са сред фактическите изводи в настоящото решение и ще бъдат обсъждани с оглед отделните възражения на страните.

В резултат на произшествието са били причинени материални щети, като стойността на щетата на т.а. „МАН" възлиза на 4000 лв., на т.а. „Мерцедес " - 6500 лв., на т.а.„Камаз“ - 80 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупността от взаимно допълващи се и безпротиворечиви доказателства, извлечени чрез свидетелските показания на свидетелите С.В.Д., С.Л.Г., Я.М.В., Е.Д.С., Д.П.И., Е.Т.Т., Г.П.Г., Д. Д. Д., М.Н., Д.Я., Е.С.Ю., И.Н.И. и Б.Н.И.-Р., както и от обясненията на подсъдимите Г.П. и В.А. (с изключение на частите – че след като е възприел конусите и е продължил движението си в същата лента не е видял пред себе си т.а. Камаз и МАН, и че е оказал помощ на подс. П.); протоколи за оглед с приложения фотоалбум, за ПТП, за медицинска експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство, за технически оглед на МПС, за резултати от извършени разследвания на злополука относно пострадалия Ю. и подс. П., препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, трудов договор и допълнително споразумение, длъжностна характеристика, справки: от Хидрометеорологична обсерватория - гр.Шумен, за съдимост, за нарушител от КАТ, съдебно медицинска документация, документи относно здравословното състояние и семейното положение на подс. П. и А., интерпретиращите доказателствените източници заключения на СМЕ оглед и аутопсия на труп, СМЕ, химически експертизи, АТЕ, КСМАТБЕ, тройна СМЕ, допълнителна АТЕ и повторната СМЕ.

Съдът анализира събраните доказателства и обсъди становищата на страните по фактическите положения по делото, както следва:

1.В депозираните за първи път пред настоящата инстанция подс. А. сочи, че след удара на управлявания от него т.а. Мерцедес в т.а. МАН слязъл и отишъл до предната част на т.а. „МАН“. Твърди, че видял подс. П. да лежи върху двигателя със заклещен крак, помогнал му като освободил крака му и го изнесъл към аварийната лента, където го оставил да лежи. Тези обяснения съдът не кредитира поради следните съображения:

А)Описвайки конкретните си действия по оказване помощ на пострадалия подс. П., подс. А. не пресъздава последователно и безпротиворечиво фактите, които иска да бъдат възприети.

Така в с.з. 10.01.2019г. подс. А. сочи: „Видях и П. да лежи върху предната част на камиона „Ман“, върху двигателя да лежи… Видях П. да лежи, вдигнах го от земята, хванах го под мишници да го изведа на безопасно място. Казах му човек дай да ти помогна, да те изведа от активната в аварийната лента за да мога да ти помогна…. видях и Г. П. отгоре върху двигателя на Мана да лежи…. Понечих да му помогна, вдигнах го, хванах го под мишниците за да го изкарам в аварийната лента, той ме попита: Какво направи бе момче? Аз викам Вие какво направихте тук, какво правите в активната лента. Вдигнах го за да му помогна да го изкарам, кракът му беше заклещен между Мана и Камаза, беше закачен панталонът му с работните дрехи, имаше някакво желязо закачено, забито вътре, извадих го, понечих да го вдигна и тръгвайки отгоре, както бяха смачкани камионите, много трудно се придвижвахме, не беше равно. Той започна да охка, много го болеше и ме помоли да го оставя там. Моята реакция беше да няма нещо по-тежко счупено и да не го нараня повече. След като ме помоли да го оставя тази реакция моята беше да сляза от камиона и да отида да обезопася района защото щом аз се ударих там предположих, че и други ще се ударят…. Аз разместих П. от мястото, на което беше и направих опит 1, 2 крачки да премина към аварийната лента. Аз го накарах да ме прегърне за да мога да го изнеса по-нататък и там го оставих да легне….. Пренесох П. до лентата. Той ме помоли да го оставя, аз го оставих там да лежи по гръб.“.

 Изведени от контекста на относимия към оказаната помощ разказ, се отграничават следните съществени противоречия:

-къде е лежал пострадалият П. – върху предната част и двигателя на МАН-а, или на земята;

-какво е било разположението между подс. А. и подс. П. при оказване на помощта – подс. П. ли е бил хванат под мишниците или сам е прегърнал подс. А.;

-какви конкретни действия е извършил подс. А. – хванал го под мишниците, вдигнал го, или първо е извадил забитото желязо от крака му;

-къде се е намирал пострадалият П., когато е помолил подс. А. да го остави – на камиона („След като ме помоли да го оставя тази реакция моята беше да сляза от камиона“) или на аварийната лента („Пренесох П. до лентата. Той ме помоли да го оставя, аз го оставих там да лежи по гръб.“).

Поради вътрешните противоречия в самите обяснения на подс. А. отсъства убедителност на казаното.

Б) Подс. П. действително е пострадал при удара между т.а. Мерцедес и МАН, като е бил затиснат между задната част на т.а. Камаз и смачканата предна част на т.а. МАН. Механизмът на нараняването му е описан в заключението на КСМАТЕ, приета по съгласие на страните по чл. 371 т. 2 от НПК.

В своите обяснения от с.з. от 10.01.2019г. подс. П. разказва – „в този момент стана някакъв удар и Ю. паднал, аз съм останал на бронята и някой ми помогна да сляза, обаче болката ми беше голяма. Малко като ми поотмина болката се опитах да сляза. Тогава не видях Ю.. Молех се някой да ме снеме защото чувствах, че не можех да си движа левия крак. Някой ми помогна да сляза, обаче не мога да кажа точно кой. Някакъв човек ми помогна да сляза, държеше ме, сне ме от камиона, сложи ме настрани от камиона…. Човекът, който ми помогна беше мъж… Аз продължавах да изпитвам силна болка когато ме сваляше….“.

В с.з. от 30.04.2018г. пред ШОС подс. П. обяснява – „ Като дойдох на себе си Н. не беше до мен. Опитах се да слизам, но не мога да мръдна. Някакъв човек дойде, не знам кой е, помогна ми да сляза, измъкнаха ме настрани вдясно до мантинелата, там на банкета… Някакъв човек се мярна и го помолих да ме снеме от бронята защото не мога да сляза… След сблъсъка може и другият подсъдим да ми е помогнал, но не знам…“.

Установява се, че подс. П. е стоял на бронята известно време, в очакване да отмине болката му, тогава се е опитал да слезе, но не е успял и е започнал да се моли за помощ. Някакъв човек, мъж, се мярнал, снел го от камиона и го сложил настрани. Подсъдимият не знае кой е човекът, не изключва да е бил подс. А., но не съобщава някой да му е вадил забито желязо.

Подс. П. не съобщава и кракът му да е бил заклещен между Мана и Камаза, както обяснява подс. А.. От снимките във фотоалбума – сн. 26, 28 и 30, т. 1, л. 18-19 от ДП, се установява че между посочените т.а. след преустановяване на движенията, причинени от удара, има разстояние – те не са допрени или притиснати един към друг.

В) Свид. Я., който е възприел предстоящия удар с т.а. Мерцедес, е съумял да извика на другите и да се предпази като легне настрани в кабината на т.а. МАН.

Изследвайки по същите факти показанията на свид. Я., се установява, че в с.з. от 30.04.2018г. свидетелят съобщава – „Видях автомобила отзад, който се удари странично в мен. След този удар абсолютно нищо не почувствах, само се изправих да видя какво се случва.“. На основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК са му били прочетени показанията от ДП от 20.12.2013г. и от 10.12.2014г. и свидетелят е потвърдил записаното в протоколите. В разпита от 10.12.2014г. той е посочил – „ Настъпи удар. Аз се надигнах след това и чух, че човекът, който се опитваше да ме извади пищи, казваше, че му е счупен крака… От буса, който ни удари слезе едно момче. Това момче почна да спира движение по някакъв начин да предотврати следващи удари.“.

В с.з. от 10.01.2019г. пред въззивната инстанция, в хода на допълнителния разпит свид. Я. съобщава – „След удара когато се изправих само чувах викове на хора от болка… В момента, когато мен ме удариха, аз нямаше как да го видя вече, не виждах абсолютно нищо пред мен… Вторият подсъдим мисля, че тръгна да спира движението, да помага да се спре движението Не мога да кажа [какво направи той] защото, когато видях удара видях само как притича и отиде назад някъде…. Разговор не съм чувал, но болки и викове да, но към този момент не разбрах какво точно се е случило… С втория подсъдим не съм разговарял по време на инцидента.“.

С оглед на изложеното, свид. Я. последователно, от хода на ДП, твърди, че след втория удар се е изправил, видял е слизането на подс. А. от буса и бързото му насочване назад, за да вземе мерки да предотврати следващи удари. Едновременно с това е чувал викове на хора от болка.

Г) Свид. М. Н. разказва за възприетото от нея след втория удар – „Н. вървеше с лопатата и само псуваше, и каза, не искам да се изразявам: „Много съм зле“. Шофьорът на лугарката също беше и той ударен в крака и даже седна… Водачът на камиона с газовите бутилки не го видях, само виждах празни бутилки, непрекъснато се блъскаха коли и се пързаляха колите и се блъскаха в мантинелите, беше нещо ужасно.“.

Свидетелката не сочи подс. А. да е бил с пострадалия подс. П., не го е видяла изобщо.

На тази основа съставът счете, че не е доказано твърдението на подс. А., че след удара е оказал помощ на пострадалия подс. П.. Съдът подчертава, че не съобразява оценката си с разказа на подс. А., отразен в протокол за разпит като свидетел от 19.12.2013г. Тези показания нямат никаква процесуална стойност и не подлежат на обсъждане. Подложени на анализ обясненията на подс. А., надлежно депозирани в заседанието пред въззивната инстанция, са напълно изолирани от останалите източници на доказателства, разкриват вътрешни противоречия и несъответствия, поради което не могат да бъдат поставени в основата на желаните от защитата фактически изводи.

Съставът прие, че след преустановяването на т.а. Мерцедес при удара в т.а. МАН, подс. А. е насочил вниманието си към предприемане на действия по обезопасяване на участъка от други произшествия, подкрепено от показанията на свид. Я. – описващ поведението му непосредствено след удара, и свид. Д., един от водачите, които подсъдимият е предупредил.

2.Възражението на защитата на подс. П. за неправилна фактологична оценка от първоинстанцонния съд на случилото се като едно ПТП, за разлика от отразените в обвинителния акт съображения, е неоснователно.

В обвинителния акт, а и в мотивите към разглежданата присъда, са преповторени основните изводи по експертните заключения по делото. В заключението на КСМАТБЕ с предмет да установи механизма на причиняване на телесните увреждания при всеки от двата удара произшествието е разгледано като съставено от две отделни. Видно е обаче, че заключенията на АТЕ изясняват етапите на едно общо ПТП. Хронологичната последователност на събитията обективно организира фактите около два удара, общо с участието на три т.а. Те не са едновременни, гласните доказателства ги поставят във времеви рамки от 4-5 минути (свид. Я. в показанията от ДП, т. 1 л. 30, приобщени в с.з.) до повече от 15-20 минути (обясненията на подс. П. в с.з. от 10.01.2019г.). Доколкото обаче тези удари са обвързани от общ механизъм се касае за едно събитие с различни последици, отнесени към обусловилите ги конкретни действия на участниците в него.

Поставянето на съвместно изследване на причината и последиците от двата удара води до фактическа пълнота и подпомага изясняването на обективната истина в рамките на едно производство. Видно от съдебната практика подобен подход е препоръчителен – напр. в Решение № 367 от 13.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 213/20 10 г., III н. о. – „Настоящият състав намира, че в конкретния случай, въпреки че участниците в инцидента - Н. и Д. са независими извършители на едно и също непредпазливо престъпление, би било по-удачно с оглед на процесуална икономия, разследването да бъде проведено в едно и също наказателно производство…. Освен това, този процесуален въпрос е изцяло от компетентността на прокуратурата.“. По разглежданото наказателно производство е било обсъждан този подход на прокуратурата и не е установено да е довел до съществени нарушения или ограничения на правата на подс. П., включително и в Определение № 103/26.03.2018г. по ВЧНД № 67/2018г. на ВАпС .

Фактическите положения по делото изясняват действията на всеки от водачите на трите т.а., без да възпрепятстват отнасянето на определени последици към съответен от тях. Множество примери от практиката коментират т.нар. „верижна катастрофа“ – напр. Решение № 182 от 22.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 768/2018 г., I н. о. - „Обичайно при поредица от последователно допускани от водачи на ППС на подобни нарушения на правилата за избор на скоростта или на безопасна дистанция се стига до т. н. "верижни" катастрофи, а при причиняване на съставомерни вредоносни резултати - до ангажиране на наказателната им отговорност при независимо съпричинителство.“; Решение № 65 от 5.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о.; Решение № 72 от 29.05.2009 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 61/2009 г. – „Касае се до усложнена пътна ситуация и до верижна катастрофа, за която безспорно първопричина е поведението на подсъдимата, но в крайна сметка тежестта на съставомерните последици зависи не само от нейното поведение, но и от поведението и на водача Н. С., и това на водача на товарния автомобил "МАН" - свидетелят Ц. С. Няма как пътната обстановка да се разглежда изолирано за всеки един от водачите на МПС. При изследването на поведението на всеки един от тримата не може да не се направи изводът за съпричиняване.“.

Неоснователно в допълнението към въззивната жалба се твърди, че ШОС не е обсъдил възраженията за две самостоятелни ПТП с различни последици. Изложени са мотиви на л. 367-8, 374 от т. 2 на СП. Съдът е формулирал критерии, чрез които е изразил виждането си за една „верижна катастрофа“ – брой участници, причинени телесни/материални увреждания, кратък период на настъпване, съпричастност на всички участници към престъпния резултат. Възразява се от защитата по отделни елементи на този извод.

Съставът прецени, че легалната дефиниция на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, дава понятие за пътнотранспортно произшествие, което не изключва етапност при осъществяването на събитието, „възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“, не определя минимален или максимален брой участници в това събитие и не налага времеви параметри за проявяването му. Следователно не е налице нормативна предопределеност, която да изключва казусът по делото да се оцени като единно ПТП.

За да бъде оценено едно събитие като ПТП не е необходимо за възникването му да е реализирано виновно поведение на някои от участниците в движението – такъв елемент не е заложен в правната дефиниция. Поради което и становището на ШОС за задължителна „съпричастност на всички участници към престъпния резултат“ в една верижна катастрофа не се споделя от настоящия състав. Възможно е: - да не бъде реализиран престъпен резултат; - да е налице невиновно поведение на един или повече участници; - реализираният престъпен резултат да е различен за всеки/някой от участниците; и т.н.

Дали деянието по разглежданото производство ще бъде определено като верижна катастрофа или като двуетапно ПТП е въпрос на изказ. Същественото е, че се касае за едно събитие, което е възникнало в процеса на движението на подс. П., свид. Я. и подс. А., и е предизвикало телесни увреждания на Я., П., смъртта на Ю., повреди на ППС. Предвид дефиницията на т. 27, § 6 от ДР на ЗДвП - "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.“ – и четиримата са участници в ПТП.

На плоскостта на фактите, обвързващи поредицата от действия на водачите на трите т.а., изясняващи механизма и последиците от ударите помежду им, защитата на подс. П. не поставя конкретни възражения. Правната оценка на извършеното ще бъде самостоятелно разгледана в съответната част на настоящото решение.

3. Съображения относно правомощията, действията и причината за уврежданията на Ю. в момента на удара между т.а. Мерцедес и т.а. МАН.

А)Защитата на подсъдимите навежда аргументи за неправомерни действия на пострадалия при упражняване на правомощията му по сигнализиране на подс. П. за настъпилата повреда в разпръсквателната система на т.а. Камаз.

-По силата на Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура“, чл. 30 ал. 2 т. 3, Областните пътни управления (ОПУ) осъществяват надзор на дейността на лицата, на които е възложено да поддържат пътищата, и проверяват готовността им за работа при зимни и кризисни условия.

Видно от документацията по трудовото правоотношение на Н. Ю., приложена в т. 4 от ДП, в качеството си на старши специалист пътен участък към ОПУ гр. Шумен, той не е имал подчинени. Длъжностната му характеристика изисква да: „Пряко ръководи и контролира дейностите по стопанисване и текущ ремонт и зимно поддържане на РПМ за участъка, за който отговаря.“. В задълженията му е „Пряко ръководство, надзор и контрол върху количеството и качеството на извършените работи по … зимно поддържане… и набиране на информация за състоянието на пътищата и движението по тях“.

С оглед изпълнение на служебните си задължения заедно със свид. М. Н., Ю. като отговорен за заледения участък на АМ „Хемус“ са предприели обход, следвайки т.а. Камаз. Установявайки, че е настъпила повреда в системата за лугиране, Ю. като водач на служебния л.а. е предприел сигнализиране на водача като със звуков сигнал и жестове, му е дал да разбере, че нещо се е случило. Ю. е преминал пред т.а. и е спрял в аварийната лента без да е разпореждал на подс. П. да преустанови движение в активната лента. Намесата на Ю. е била обоснована от задълженията му да контролира количеството и качеството на дейността по зимно поддържане на пътния участък, изпълнявана в същия момент от подс. П.. Като служител на ОПУ-РПС, Ю. не е разполагал с правомощия да разпорежда на подс. П. с какво оборудване и как да упражнява функциите на дежурен шофьор за участъка. Но е констатирал и отправил забележка, че т.а. няма сигнална лампа и че т.а. е в активната лента за движение.

Подс. П. е бил служител на поддържащата форма. Видно от показанията на свид. Н., преди да излезе лугарката и след първия удар, тя е контактувала с представител на поддържащата фирма П. Й.. За същия човек сочи и подс. П. – „нареждането ми беше от моя началник, той ми се обади, П. Й. се казва, обади се да запалим… аз тръгнах за Варна…“. Пред него и подс. П. е дал обяснения за случилото се – приложени в т. ІV, л. 45, в които е посочил, че след спирането от представителите на ОПУ – Шумен започнал работа по отстраняването на запушването и отивайки да вземе инструменти от кабината в цистерната се блъснал камион. Известно е установеното в практиката на ВКС решение подобни извънпроцесуални документи да не могат да бъдат обсъждани по същество, но е видно, че подс. П. е дължал детайлни обяснения на посочения от него ръководител, фигуриращ и в заверения за вярност посочен документ.

Изпълнението на задълженията, произтичащи от ЗДвП, се дължи от всеки водач на МПС, без да е опосредствано от допълнителни разяснения, напътствия, разпореждания от когото и да е. Такива указания подс. П. не е следвало да очаква нито от прекия си ръководител, нито от служителя по контрол на качеството и количеството извършена работа по зимно поддържане. При най-високата квалификация като водач на ППС и опита на подс. П. не възниква дори и съмнение, че е бил запознат с относимите правила.

-От друга страна, л.а. на РПС при ОПУ Шумен, по действащите тогава правила, не е попадал в групата по чл. 91 ал. 3 от ЗДвП за МПС със специален режим на движение, нито е имал специфичен характер на движение, поради който да представлява препятствие или опасност за другите участници в движението по пътя. Следователно не е било необходимо да има сигнална лампа и е напълно необосновано да се настоява от защитата на подс. А. за допълнително изясняване на този въпрос, включително и чрез връщане на делото за ново разглеждане. Такова задължение, обаче е имал подс. П., предвид функцията на пътя на управлявания от него т.а. и правилото на чл. 34, ал. 2 от ЗДвП, правилно коментирано от първоинстанционния съд.

-Според защитата на подс. А., ако управляваният от Ю. автомобил беше останал зад „Камаза“ и беше включил сигнална и аварийни светлини, произшествието е могло да бъде избегнато. Поставя се въпрос и дали л.а., спрян в аварийната лента е бил с аварийни светлини. От фактологията на произшествието е установено, че служебният л.а. е бил спрян в аварийната лента, като е бил по-напред и вдясно от преустановилия движението си т.а. Камаз. Целта на спирането е била да бъде уведомен водача за настъпилата повреда, а не собствена повреда на л.а., престой, паркиране и т.н. Действието му е било позволено от тогавашната редакция на чл. 58 т. 3 от ЗДвП и не е обвързано със задължение за сигнализиране с аварийни светлини. Не е имало и причина л.а. да бъде изместван назад – зад т.а. Камаз, с цел обозначаването му, тъй като светлините на самия т.а. са били изправни. Ползването на светлините на т.а. е било изцяло в оперативното управление на неговия водач подс. П., който от своя страна изключвайки двигателя ги е спрял.

-На следващо място, според защитата на подс. А., Ю. бил длъжен да каже на подс. П. след удара с МАН да се изтегли в аварийната лента и че както са били заклещени „Камаза“ бил в състояние да изтегли и камиона „Ман“ в аварийната лента, можело и да го закачи ако са имали въже да го изтегли, а те престоявали и извършвали безсмислени действия.

Становището на защитата е в разрез с правилата по чл. 123 ал. 1, б. Б. задължаващи водача на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие с пострадали хора, а именно тези по: „б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието; в) до пристигането на представителя по буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на представителя на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби.“.

Оттегляне на т.а. Камаз, влачене на т.а. МАН, в който е имало пострадал човек, към аварийната лента – се явява напълно незаконосъобразно действие. Преместването на превозното средство (което не е пречело на движението при свободна за преминаване в същата посока лява лента) би заличило важни следи, необходими за изясняване на значими обстоятелства по случилото се. Доколкото са били необходими мерки за безопасност и организация на движението с подходящи затова средства Ю. е сигнализирал.

Поради изложените съображения и съставът не приема тезата на защитата на подс. А., че Ю. е бездействал в свое служебно качество възприемайки поведението на подс. П. на активната лента на пътното платно и последващия сблъсък.

Б)По отношение на поставените конуси.

-По действащите към 19.12.2013г. нормативни правила на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, приложима по чл. 1 ал. 2 и за сигнализиране на препятствия в обхвата на пътя или улицата, възникнали в резултат на аварии и пътнотранспортни произшествия, конусите са средства за сигнализиране при въвеждане на временна организация и безопасност на движението.

Поради това и в служебния си автомобил Ю. е имал голям куп конуси, които е използвал да обозначи произшествието между т.а. МАН и т.а. Камаз. Възприемайки насоката на внимание на подс. П. към пострадалия свид. Я. и узнавайки, че няма светлоотразителен триъгълник, Ю. е пристъпил към разполагане на средствата за сигнализиране на временна организация и безопасност в зоната на произшествието. Тези негови действия могат да бъдат отнесени към изискуемите по чл. 123 ал. 1 буква "б" от ЗДвП мерки за безопасността на движението и обозначаване намиращите се пътното платно повредени от удара МПС по чл. 97 ал. 3 от ЗДвП „по друг подходящ начин“, така че да бъдат забелязани навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. Подобни светлоотразителни конуси са изрично предвидени в чл. 97 ал. 7 от ЗДвП при извършване на пожарогасителни, аварийни и спасителни действия на пътното платно и водачите на пътни превозни средства със специален режим на движение могат да ги ползват, за да обозначават допълнително мястото. С оглед на изложеното съставът прие, че Ю. е избрал подходящ начин да сигнализира за произшествието. Видно от сн. 9 от фотоалбума (т.1 от ДП, л. 15), такъв конус е бил ползван и към момента на огледа на местопроизшествие, поставен зад т.а. Мерцедес.

-За начина, по който са били разположени конусите дават информация свид. Н. и подс. А., а подс. П. сочи, че са били един върху друг на голям куп. В областта на недопустимите предположения би било да се конкретизира на какво разстояние от задната част на т.а. МАН ги е поставил, в какъв ред и брой. Доказано е, че са били на разстояние от задната част на т.а. МАН, в дясната лента за движение, като преминаващи автомобили са ги размествали и прегазвали – видно и от сн. 2 и 19 от фотоалбума.

- Конусите са били възприети от подс. А., но той не е разпознал сигнала за повишено внимание.

С оглед обясненията на подс. А., депозирани в с.з. на 10.01.2019г., от момента, в който е видял конусите до последвалия удар „са минали около 3-4 секунди, като метри 20“. След това съобщава, че „Двата конуса, които видях да бяха на около 60 м пред мен.“, а след конусите не виждал опасност. Тогава предприел намаляване и тръгнал наляво, но бил изпреварван и останал в лентата си, като последвал удар.

По делото е установено, чрез заключението на допълнителната АТЕ, назначена в хода на с.з., че минималното надлъжно разстояние за преместване на т.а. Мерцедес от дясна в лява лента е 109, 5 м – по-голямо и от двете обсъждани зони на видимост – 60м и 100м. Следователно подс. А. е мислил да предприеме маневра без да има видимост, достатъчна за безопасното й извършване.

Видно от изслушването на вещите лица пред ШОС, т. 1, л. 149 от СП, времето да вземе решение водача за предприемане на изместване възлиза на 0, 9 секунди. При скорост от 21 м/сек=75, 6 км/ч само за обмисляне на решението си да мине вляво подс. А. е изминал около 20 м – изключващо достоверността на първите му обяснения, че след като видял конусите до последвалия удар „са минали около 3-4 секунди, като метри 20“.

При възприемане на 60 м пред себе си конусите, и при запазване на видимост 60 м напред – с движението на т.а. в следващите метри подс. А. е имал възможност да възприеме задната част на т.а. МАН и Камаз. Твърди, че не е видял никаква опасност, но това се опровергава от установеното от вещите лица по АТЕ от ДП, т. 3, л. 40, че водачът на т.а. Мерцедес е възприел опасността от сблъсък на разстояние 26, 25м от мястото на удара с т.а. „МАН“, когато спирачната система не е могла сработи ефективно. С оглед на изложеното и съдът не кредитира обясненията му, че не възприел никаква опасност за движението си след като е преминал през конусите.

Изложените съображения сочат, че конусите са били поставени от Ю. на разстояние зад двата сблъскали се автомобила, сочели са на съществуващ проблем/препятствие в дясната лента на платното и са указвали на водачите да намалят скоростта дотолкова, че да преминат безопасно. Подс. А. е възприел конусите, но не е подбрал своевременно адекватна на пътната картина реакция.

В) Причината за получаване на травматични увреждания от Ю..

Защитата на подс. А. постави въпроса има ли доказателства, че счупванията на пострадалия Ю. са причинени конкретно от удара на „Мерцедеса“ в „Ман“, след като са налице свидетелски показания, според които Ю. сам е скочил. Според защитника, е необходимо да се изясни възможно ли е при този скок да се причинят тези телесни увреждания, които констатира СМЕ. С оглед отправеното възражение съставът съобрази следното:

По обясненията на подс. П., непосредствено преди връхлитането на т.а. Мерцедес, двамата с Ю. са били заедно отпред на предната част на МАН. Свид. Я. не е видял Ю., но в момента, в който е забелязал идващия към тях т.а. е извикал да се пазят.

Показанията на Ю., в протокол от 20.12.2013г. не са приобщени по делото, поради което и не могат да бъдат коментирани.

Пострадалият е споделил на съпругата си как е станал ударът и къде е бил той в този момент. След приобщаване на показанията на свид. Ю., приобщени в с.з. от 30.04.2018г., тя е потвърдила казаното в ДП. Според разказа й, към момента на удара Ю. бил качен встрани от кабината и се опитвал с лопата да освободи сплесканата кабина, видял как с бясна скорост се приближава трети камион към тях и скочил и според думите му „щял да бъде на място остал, ако не е бил отскочил“, след което се озовал под лугарката.

Свид. И. И. в показанията си пред ШОС възпроизвежда разказа на баща си – „Видял е в последния момент и не е успял да скочи от камиона, защото ако е бил успял, може би е щял да се спаси. Опитал се да тръгва, но нямал нужното време за реакция… Щял да се опита да скочи, но не е успял. Може би тръгнал някакси, сега точните движения никой не ги знае… И след този удар вече се е озовал наистина под първия камион, никой не знае как.“. 

Травматичните увреждания на Ю. са били изключително подробно изследвани. Нито една от експертизите не поражда и съмнение, че тези увреждания са били причинени в динамиката на произшествието. Нещо повече, в с.з. от 30.04.2018г. при изслушване на вещите лица по СМЕ 133/2016г., няколкократно е подчертано, че „пострадалият е получил една високоенергийна травма“, която без медицинска намеса неминуемо е водела до смърт. На въпрос на съда – възможно ли е да бъде получена от скачане от автомобила или от сблъсък, при който да е бил отхвърлен, в.л. Д. изяснява, че травмата е причинена от голяма кинетична енергия, като с оглед вида и тежестта на уврежданията се изключва падане от неголяма височина, без да се ангажират с отговор за самия механизъм.

Приетото по чл. 371 т. 1 от НПК заключение на КСМАТБЕ, т. 3, л. 78 от ДП, пояснява механизма на причиняване на травматичните увреждания на Ю.: „При удара в задния ляв край на кабината на т.а. МАН от т.а. Мерцедес, следствие на инерционните сили, Н. Ю. полита вляво и пада под каросерията на първия автомобил. Травматичните му увреждания са получени от удар върху пътното платно, при падане от неголяма височина с придадена допълнително кинетична енергия….(л.80) тялото на Ю. е било отхвърлено от височината на кабината на МАН-а, и е попаднало на пътното платно под товарния автомобил Камаз, при което са получени тежки увреждания в областта на главата и гръдния кош на пострадалия, както и множествени кръвонасядания по тялото, кръвонасядания по меките тъкани около бъбреците, подробно описани в СМЕ на труп № 105/2013г.“.

Всички изложени източници са безпротиворечиви и взаимодопълващи се. Те позволяват единственият извод, че политането на пострадалия е подчинено на инерционните сили, а към падането му от нивото на кабината на платното е била придадена допълнителна кинетична енергия с източник удара на двата т.а. Не стоят в противоречие производните доказателства, съдържащи се в разказите на близките на пострадалия, че той е видял идващия към него т.а. Мерцедес и се опитал да се предпази/премести/скочи. Травмите му не са относими към самостоятелно скачане/падане, а към неволеви движения, подчинени и пряко свързани с физичните закономерности по повод удара между товарните автомобили.

При съобразяване на изложеното, съдът счете възражението на защитника на подс. А. за недоказаност на причината за травматичните увреждания на пострадалия, за неоснователно.

 

Обсъждайки материалите по делото, поотделно и във връзка с останалите, разглеждайки възраженията на страните срещу приетото от съда и след служебната проверка, съставът констатира, че събраните по делото доказателствени източници и тяхната експертна интерпретация позволяват несъмнено изясняване на фактите от предмета на доказване. Анализът на доказателствата за причините, елементите и резултата от произшествието обоснова приетото от фактическа страна в настоящото решение.

 

ІІ. От правна страна.

 

С разглежданата присъда подсъдимите били признати за виновни, както следва:

Подс. П. бил признат за виновен в това че на 19.12.2013г. около 08,00 часа край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при управляване на моторно превозно средство -  товарен автомобил “Камаз 53212” с рег.№ В 9844 КС, нарушил правилата за движение по пътищата:

  по чл.59, ал.1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства,може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.”

   както и по чл. 97, ал.1, 3 и 4  от ЗДвП: “(1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него. (3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. (4) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.”

   в резултат на което настъпило ПТП, при което причинил по  непредпазливост  телесна повреда на едно  лице и  смърт на едно  лице,                       а именно:

- средна телесна повреда на Д.Г. ***, изразяваща се в счупване на дясната подбедрица, както и счупване на десен ацетабулум и дясна пубисна кост, довели до трайно затруднение в движението на десен долен крайник за повече от един месец, като средната телесна повреда на Я. е получена при условията на съпричиняване от страна на самият пострадал, изразяващо се в това, че на 19.12.2013г. около 08,00 часа край гр. Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при управляване на моторно превозно средство -  товарен автомобил “МАН 8,150Ф” с рег. № Р 9921 АТ  нарушил правилата за движение по чл.20 от ЗДвП:  (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“  като при гъста мъгла и видимост 60 метра, се  движил със скорост 71,28 км/ч, при безопасна скорост за движение според зоната за видимост -  34,8 км/ч;

и смъртта на Н. И. ***, който починал на 25.12.2013г. в МБАЛ-гр.Шумен, като смъртта на Ю. е причинена при условията на независимо съпричиняване от страна на В.Б.А. ***,  изразяващо се в това, че на 19.12.2013г. около 08,00 часа край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при управляване на моторно превозно средство -  товарен автомобил “Мерцедес ” с рег. № СА 2194 НТ В.А. нарушил правилата за движение по чл.20 от ЗДвП: (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“  като при гъста мъгла и видимост 60 метра, се  движил със скорост   75,6 км/ч при безопасна скорост за движение според зоната за видимост – 34,8 км/ч.

Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият П. осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.343,  ал.3 предложение 2-ро, буква  “Б”, алтернатива 1-ва, във връзка с чл. 342, ал.1  от НК 

Съдът признал подс. А. за виновен в това, че на 19.12.2013г. около 08,00 часа край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800  при управляване на моторно превозно средство -  товарен автомобил “Мерцедес ” с рег.№ СА 2194 НТ,  нарушил правилата за движение по пътищата:

по чл.20 от ЗДвП: (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ като при гъста мъгла и видимост 60 метра се движил със скорост 75,6 км/ч при безопасна скорост за движение според зоната за видимост-34,8 км/ч,

в резултат на което настъпило ПТП, при което причинил по  непредпазливост смъртта на Н. И. ***, който починал на 25.12.2013г. в МБАЛ-гр.Шумен, като смъртта на Ю. е причинена при условията на независимо съпричиняване от страна на  Г.А.П. ***, изразяващо се в това, че на 19.12.2013г. около 08,00 часа край гр. Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при управляване на моторно превозно средство -  товарен автомобил “Камаз 53212” с рег. № В 9844 КС, Г.П. нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.59. ал.1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.”    както и по чл. 97. ал.1, 3 и 4-та  от ЗДвП“ (1) На път извън населено място водачът на недвуколесно пътно превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен незабавно да го измести извън него.      (3) В случаите по ал. 1 и 2, когато изместването е невъзможно, водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин,така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. (4) Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента, заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни средства. На автомагистрали и пътища с разрешена скорост на движение над 90 km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не по-малко от 100 метра.”.

Съдът приел, че действайки по описания начин подс. А. осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.343,  ал.1, буква  “В”, алтернатива 1-ва, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

 

С присъдата подсъдимите били частично оправдани по елементи от първоначално повдигнатото им обвинение. Съставът счита за необходимо да обърне внимание, че формулировката, използвана в присъдата за всеки от подсъдимите „като го оправдава по първоначалното обвинение“ е неправилна и в противоречие с вече постановеното осъждане по значителната част на същото първоначално обвинение. Необходима е конкретизация, чрез която при обявяване на присъдата подсъдимите да узнаят в кои части са оправдани, което в случая ШОС е сторил в мотивите си.

Съпоставката между обвиненията по обвинителния акт и осъдителните диспозитиви на присъдата установява волята на първоинстанционния съд да признае за невинни подсъдимите:

-Подс. П. за нарушение на правилото по чл. 97 ал. 2 от ЗДвП;

-Подс. П. и подс. А. за нарушение на правилото по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП; както и

-относно величината на безопасната скорост за движение според зоната за видимост, включена в осъдителните диспозитиви-от 43 км/ч на 34,8 км/ч.

 

Като принципна бележка, съставът счита за необходимо да посочи, че цифровото означение на правната квалификация по чл. 343 от НК, в различните й конкретни изражения, не е задължително обвързана с нормата на чл. 342 ал. 1 от НК. Действително в чл. 342 ал. 1 от НК са описани отделни обективни елементи, но съществената разлика между двата състава е в субективните признаци. Съдебната практика е разяснила, че не е необходимо при цифровото означение на деянието да се конкретизира точния ред на предложения и  алтернативи, обхванати от алинеята и/или буквата на нормата, тъй като тяхното съдържание е отразено в словесната част на съответното обвинение. Поради изложеното е достатъчно да се приеме, че с присъдата подс. П. е признат за виновен в деяние по чл. 343 ал. 3 б. „б“ от НК, а подс. А. – по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК.

 

Първоинстанционният съд е изложил в мотивите към проверяваната присъда съображенията си от правна страна. Посочил е кои конкретни нарушения на правилата за движение са в съставомерна връзка с престъпния резултат, какви други нарушения са били допуснати от подс. П., изследвана е причинната връзка между поведението на подс. П., А. и свид. Я., прецизирана е формата на вината, при която са действали подсъдимите.

При отчитане на приетото от фактическа страна, трайната съдебна практика и депозираните от защитата на подсъдимите възражения срещу отделни обективни и субективни признаци съставът обсъди следното:

1.По отношение на допуснатите от подсъдимите нарушения на правилата за движение.

А) Споделят се съображенията на ШОС, че подс. П. е нарушил правилата по чл.59. ал.1 от ЗДвП и  чл. 97, ал.1, 3 и 4 от ЗДвП.

-С преустановяване на движението си в активната/дясна/основна лента на платното за движение по АМ „Хемус“ по посока гр. Варна подс. П. е нарушил правилото по чл. 59 ал. 1 от ЗДвП. Сигналите от служителите на ОПУ-Шумен РПС Нови Пазар са го принуждавали да спре и изпълват съдържанието на „независещи от него обстоятелства“. Подсъдимият е имал нормативно позволената и реално съществуваща възможност да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, но по думите му: „Не съобразих да го отмина и да спра в аварийната лента.“. Анализът на първоинстанционния съд обхваща разликите между посочените в чл. 59 ал. 1 от ЗДвП причини за такова внезапно спиране и настъпилата повреда е само една от хипотезите.

Според защитата на подс. П. спирането в аварийната лента е недопустимо в условията на закона и забранено. Това съображение е в несъответствие със самата норма на чл. 59 ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за принудително спиране извън платното за движение…“.

Нормата на чл. 58. „При движение по автомагистрала на водача е забранено: 1. да спира пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места.“ – има друг обхват и не е в противоречие с възможността по чл. 59 ал. 1 от ЗДвП.

Една от разликите е във волевия мотив на водача, като по чл. 59 ал. 1 от ЗДвП спирането е по възникнали обстоятелства, принуждаващи го да спре, извън неговото желание, а по чл. 58 т. 1 от ЗДвП спирането е подчинено само на негово субективно решение.

На следващо място – в чл. 59 ал. 1 от ЗДвП не се определя предназначението на това спиране, тъй като то е по необичайни, неочаквани причини. За разлика от това, спирането по чл. 59 ал. 1 от ЗДвП има целпрестой или за паркиране“.

Следващата разлика е свързана с периода на спирането. По чл. 59 ал. 1 от ЗДвП не са конкретизирани времеви рамки, а само необходими действия. По чл. 58 т. 1 от ЗДвП – спирането е съобразено от легалното дефиниране на понятията „престой“ и „паркиране“ по чл. 93 ал. 1 и 2 от ЗДвП, които включват елемент „време“ (чл. 93 ал. 2 е обвързан с ал. 1, регламентираща престояване за ограничено време).

В чл. 93 ал. 2 от ЗДвП е въведено разбирането за трети вид (различно от престой или паркиране) „спиране“, а именно поради „необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение“. Едно от тези правила е това по чл. 59 ал. 1 от ЗДвП, регламентиращо спиране по независещи от водача обстоятелства.

   С оглед на изложените съображения и при установеното спиране на подс. П. само поради сигналите на служител на ОПУ, контролиращ количеството и качеството на дейността на подсъдимия като шофьор на лугарката, не е обосновано да се твърди, че той е бил обвързан с правилото по чл. 58 т. 1 от ЗДвП. Подс. П. не е спрял с цел престой или паркиране, а по независещи от волята му обстоятелства. Следвало е да го стори по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗДвП, което не е съобразил.

В мотивите на ШОС е разглеждана и неотносимата хипотеза на чл. 58 т. 3 от ЗДвП, в редакцията й към момента на деянието, което разкрива пълнота на изследването по възраженията на защитата в хода на пренията.

-В хронологията на фактите, веднага след като е узнал от служителите каква е причината да го спрат, подс. П. е следвало да се съобрази с правилата по чл. 97 ал. 1, 3 и 4 от ЗДвП.

Подсъдимият е узнал, че е от цистерната не тече луга. Защитата на подсъдимите настоява, че запушването на разпръсквателната система не може да бъде счетено за повреда.

Съставът прецени, че повредата/неизправността може да обхване различни елементи и системи от едно МПС. Напр. в действалите към 19.12.2013г. норми - чл. 101 ал. 3 от ЗДвП има регламентиране на неостраними повреди в различни системи; чл. 37 ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, е посочено, че „Значителни са неизправностите, които оказват сериозно отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или пораждат риск за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство. При констатиране на такива неизправности и несъответствия превозното средство не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе необходимите мерки за безопасността на движението“, и т.н.

Т.а. „Камаз“ съставлявал специализирана за нуждите на зимно поддържане техника с оператор – подс. П.. При настъпване на неизправност в разпръсквателната система, необходима за изпълнение на основното предназначение на т.а., са били засегнати елементи от експлоатационното оборудване на превозното средство. Съобразявайки това, подс. П. е следвало незабавно да изтегли т.а. извън платното за движение – съгласно чл. 97 ал. 1 от ЗДвП.

Подс. П., обаче, веднага се е заел с оглед с цел отстраняване на повредата. Изместването на т.а. е станало невъзможно, което от своя страна е налагало да бъдат взети мерките по чл. 97 ал. 3 вр. ал. 4 от ЗДвП. Подсъдимият е бил длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства на разстояние не по-малко от 100 метра. Факт е, че подс. П. не е имал триъгълник, факт е и, че светлините на автомобила са били изгасени при изключване на двигателя му. Докато водачът е оглеждал задната част на системата, качвал се е горе на цистерната, разговарял е с Ю., т.а. „Камаз“ е бил оставен в активната/основна лента на АМ „Хемус“ без каквато и да е сигнализация. Ето защо и подс. П. е нарушил своите задължения по този текст на закона.

- Въззивният съд е сезиран с искане от защитата на подс. П. да приеме, че отразените в обвинението срещу него като нарушени правила за движение са неотносими, а вместо това да приложи като конкретно нарушение чл. 58 т. 1 от ЗДвП.

Действително по т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, „Съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му.“. В конкретния случай, обаче, по изложените от състава съображения, не се налага промяна в съдържанието на бланкетната норма, тъй като оценката на първоинстационния съд е правилна и законосъобразна.

-Прието е от ШОС, че подс. П. е допуснал и несъставомерни нарушения на правилата за движение, от значение при индивидуализацията на наказанието. Съставът подкрепя изводите за допуснати нарушения по  чл. 34, ал. 2 от ЗДвП, тъй като т.а. не е бил оборудван със сигнална лампа; и по чл. 139, ал.2, т.1 от ЗДвП, тъй като е нямал обезопасителен триъгълник. Тези нарушения са сериозни, тъй като пропуските на подсъдимия касаят възможностите му да обозначи и обезопаси т.а. по време на работа и в случай на повреда. С неглижирането на тези задължения подсъдимият е поел значителен риск, придружаващ развитата в резултат на другите му нарушения критична ситуация.

От друга страна съставът не споделя извода на първоинстанционния съд, че подс. П. е нарушил чл. 123 ал. 1 т. 2 б „в“ от ЗДвП. В хода на развиващото се произшествие, насоката на вниманието на подс. П. е била към оказване на помощ на пострадалия – правно предписано в същата норма поведение. Подсъдимият е изпълнил това задължение.

Б) Подс. А. е нарушил с действията си правилото по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

-При избиране скоростта на движението, с която е управлявал своя т.а. – с тегло около 3 550кг, дължина 5, 91 м, натоварен с газови бутилки в открита платформа, подсъдимият е бил длъжен да се съобрази и с атмосферните условия – зимна обстановка, гъста мъгла, ограничаваща видимостта до 60 м, по заледен път, допълнително заскрежен, с интензивно движение в началото на работния ден. Субективното му решение да се движи в тези условия, с конкретното МПС и специфичния му товар, със скорост от 75, 6 км/ч е било в разрез с дължимото поведение да е в състояние да спре в зоната си на видимост, пред всяко предвидимо препятствие.

Безопасна скорост за движение, в случая, според зоната за видимост, коефициентът на сцепление на гумите със заледената повърхност на пътя е била 34,8 км/ч.

-Съставът отхвърли становището на защитата, че неправомерното поведение на подс. П. не може да бъде оценено като предвидимо препятствие:

На първо място, с тази скорост подс. А. не би могъл да спре безопасно пред каквото и да е препятствие – предвидимо или непредвидимо, намиращо се на по-малко от 249, 64м.

На следващо, при тежките зимни условия, с най-високата квалификация като водач на МПС и опита си в това качество, подс. А. е могъл и е бил длъжен да съобрази, че по пътя, по който се движи може да има нарушаване целостта на пътното покритие, предмети, вещества или други подобни, които се намират в неговата лента и създават опасност за движението. Такъв предмет, създаващ опасност би могъл да бъде и аварирало МПС. По пътя би могло да има хора, и т.н.

Движението му в собствената лента не е освобождавало подс. А. от задължението да следи ставащото на цялото пътно платно, доколкото някои участници в движението могат имат съзнателно или подчинено на фактори от пътната обстановка неправомерно поведение на пътното платно.

-Подс. А. е възприел поставените от пострадалия Ю. сигнализиращи конуси в лентата, по която се движи. В този момент е дължал оценка за наличие на опасност в пътната обстановка. При ограниченията на мъглата, леда по платното и натовареното движение, подс. А. е следвало незабавно да намали скоростта, за да е в състояние при необходимост да спре. Не е реагирал своевременно, а едва на 26, 25 м преди сблъсъка.

-С оглед на изложеното и съставът счете, че в конкретния случай подс. А. е нарушил и двете хипотези на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

Тези задължения не са в невъзможно и взаимноизключващо се отношение, както счита защитата на подс. П.. И извън разглеждания казус, съдебната практика дава поводи за ангажиране на наказателната отговорност на деец по двете хипотези на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, напр. в Решение № 21 от 8.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1627/2015 г., I н. о. – „…на подс. А. са вменени две нарушения на правилата за движение, независимо че са формулирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - едното, касаещо управление на ППС с несъобразена скорост /изр. 1/, а второто - непредприемане на действия по намаляване на скоростта или спиране на ППС при възникване на опасност за движението /изр. 2/. Естествената последица на допускането и на двете нарушения е настъпилото ПТП. При това положение сама подсъдимата се е поставила в положение да не може да избегне удара и макар и да не е първопричината за настъпилия вредоносен резултат, е съпричинила същия.“, Решение № 43 от 26.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1604/2014 г., I н. о. и др.

 

2. По отношение на причинната връзка между допуснатите от подсъдимите конкретни нарушения на правилата за движение и съответните престъпни последици.

А) Съществена част от съображенията на защитата по въззивната жалба, допълнението към нея и изключително подробните прения пред първата и въззивната инстанция, е насочена към оспорване на причинната връзка между действията на подс. П. и смъртта на Ю.. Счита се, че този резултат е относим изцяло към отговорността на подс. А. и е настъпил в самостоятелно обособено ПТП.

-Излага се, че ШОС непълноценно е разгледал въпросите на причинната връзка, като е приел, че водачът на т.а.Камаз" с рег.№ В9844КС, е създал предпоставката за възникване на произшествието. Счита се, че неправилно ШОС е коментирал предпоставка, която не е достатъчна да се оцени пряката връзка „причина – следствие“.

Проверката на състава установи, че действително двукратно в мотивите към присъдата ШОС е използвал думата „предпоставка“ – при фактическата обстановка и при излагане причините за произшествието – „причината за настъпването на ПТП са  действията на водача на т.а.Камаз" с рег.№ В9844КС – подс. Г.П., който е създал предпоставката за възникване на произшествието.“

Видно е, че по този начин е изложено и заключението на САТЕ, изготвена на ДП от в.л. Р. и П.– т. 3, л. 40, абз. последен, така е отразено в обвинителния акт – л. 10, абз. 6 от т. 1 на СП.

Приложимостта на думата „предпоставка“ при изясняването на причинно-следствената връзка между действия и правно значим резултат е утвърдена от съдебната практика, напр. Решение № 104 от 13.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 377/2016 г., III н. о.„Причинната връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава обективна предпоставка, без която съобразно характера на развиващия се процес престъпните последици не биха настъпили; когато то е едно от необходимите условия за вредоносните последици, елемент от каузалния комплекс, който предизвиква предвидения в закона общественоопасен резултат.“; Решение № 155 от 22.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 130/2009 г., III н. о., - „В този смисъл с допуснатите нарушения подсъдимата обективно е създала предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие…Затова по делото съдът е заключил, че"когато водачът на моторно превозно средство в резултат на допуснатите от него нарушения на правилата за движение по улиците и пътищата е създал предпоставките за настъпването на едно неизбежно автопроизшествие, последвалата неправомерна намеса на трети лица в дейността му по управлението на превозното средство не може да бъда причина или съпричина за настъпилите обществено опасни последици". Това нарушение е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, тъй като е една от предпоставките за произшествието.“; Решение № 252 от 30.01.2017 г. на ВКС по к. н. д. № 1045/2016 г., II н. о. - „предпоставка за възникването на злополуката и за настъпването на съставомерния резултат“, и др.

-С допуснатите конкретни нарушения на правилата за движение – спирайки на пътната лента (чл. 59 ал. 1 ЗДвП), оставайки на пътната лента (чл. 97 ал. 1 от ЗДвП), необозначавайки т.а. преди да предприеме действия по оглед с цел отстраняване на повредата (по чл. 97 ал. 3 вр. ал. 4 от ЗДВП), подс. П. е създал критична ситуация, която правилно ШОС е оценил. Подсъдимият на практика е блокирал движението по тази лента – оставяйки в нея т.а. тежък повече от 18 тона, дълъг 8, 6м, широк 2, 5 метра, което е създало опасност за движещите в същата лента превозни средства в един по-продължителен период от време. С това е сложил началото на причинно-следствената верига на двата етапа на произшествието.

За да приеме този извод, свързан с първия етап на произшествието, съставът съобрази и съдебната практика в сходни пътни ситуации, напр. Решение № 37 от 7.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 665/2007 г., III н. о. – „Бездействието му да изпълни дължимото по чл. 97, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП правилно е оценено като създаване на опасност на пътя, която е в пряка причинна връзка с ПТП … От фактическа страна е установено, че светлинната сигнализация на авариралия автомобил не е била достатъчна. Именно поради това, подсъдимият е трябвало своевременно да предупреди останалите водачи за пътното препятствие - спрелия автомобил… Законът е предвидил изпълнението на предписанието по чл. 97, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП с активни действия, което подсъдимият не е изпълнил.“; Решение № 37 от 7.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 665/2007 г., III н. о. – „Защото първият е създал опасността на пътя по неправомерен начин, а вторият, макар и да е имал обективна възможност да я възприеме и предотврати ПТП, но не я е избегнал чрез аварийно спиране.Защитниците на подс. П. също намират, че причинна връзка между действията му и увреждането на свид. Я. съществува.

 По отношение на втория етап, макар и ударът, при който пострадалият Ю. е бил травматично увреден, да не е бил в задната част на т.а. „Камаз“, то без действията на подс. П. по установяването му на това място, не би съществувала причината, довела до тази удар. В Решение № 486 от 10.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2424/2011 г., II н. о., съдът е приел – Обстоятелството, че липсва съприкосновение между управлявания от подсъдимия автомобил и автомобилите, в които се возели пострадалите, е без значение за отговорността на Г., след като той, нарушавайки правилата на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е създал критична ситуация. Причинноследственият континуитет между настъпилите общественоопасни последици и инкриминираните действия на касатора Г. не е нарушен и съдът законосъобразно е ангажирал наказателната му отговорност. ". Подпомагат преценката на съда и  Решение № 133 от 5.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 791/2006 г., I н. о. – „Налице е причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения от подсъдимия С. и вредоносния резултат. При правомерно поведение от страна на последния ПТП не би настъпило, защото нямаше да има обективна причина пострадалият А. да не продължи праволинейното си движение в своята пътна лента…“, Решение № 283 от 26.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 221/2015 г., II н. о – „В конкретния случай подсъдимият не е продължил направо по пътното платно при задължаващото го поведение съгласно знак Г 1 "Движение само направо след знака", а е пресякъл напречно пътя, ставайки първопричина за настъпилото пътно произшествие…подсъдимия, който поради изначално неправомерното си поведение е станал причина за настъпване на процесното деяние, но и на водача И., чиито действия са допринесли за настъпване на противоправния резултат“.

С оглед на изложеното, независимо, че към момента на удара между т.а. Мерцедес в т.а. МАН подс. П. е бил извън кабината на своя камион, не е управлявал въобще МПС, а е оказвал помощ на свид. Я., предходно извършеното му неправомерното поведение се е проектирало върху нежеланите, но мислими и възможни да бъдат избегнати, общественоопасни последици.

Поради това и допуснатите от подс. П. конкретни нарушения стоят в причинна връзка последиците от всеки от двата етапа на произшествието – с причинената средна телесна повреда на свид. Я. и със смъртта на Н. Ю..

Б)Нарушението на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, допуснато от подс. А.,  е в причинна връзка с уврежданията на Н. Ю..

Видно от механизма на причиняването на телесните увреждания, именно при втория удар Ю. е бил отхвърлен от кабината на т.а. МАН, и с придадената голяма кинетична енергия е паднал под т.а. Камаз. Същественият дял за този удар е в несъобразената скорост на управление (надвишаваща повече от два пъти съобразената и безопасна скорост) и забавената реакция на подс. А..

Съставът съобрази и относимата съдебна практика, напр. Решение № 232 от 18.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 229/2009 г., III н. о. – „Само при такава скорост, съобразена с всички обстоятелства по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, подс. Г. е имал възможност да възприеме опасността на пътя - каруцата, която е предприела маневра, и да спре, без да настъпи удар. Вместо това той е приел да се движи със скорост, която е максимално допустимата в случая, и очевидно тя се е оказала несъобразена с пътните и атмосферни условия. При това положение сам водачът се е поставил в положение да не може да избегне удара и макар и да не е първопричината за настъпилия вредоносен резултат, е съпричинил същия. Движението му по правомерен начин в собствената лента не го освобождава от задължението да следи ставащото на пътното платно и в лентата за насрещно движение, доколкото Законът за движение по пътищата, макар и да не съдържа изрична норма за това, е подчинен на целта да се охрани живота и здравето на всички участници в движението, дори и когато някои от тях имат неправомерно поведение на пътното платно.“

Подсъдимият А. сам се е поставил в положение да не предотврати удара с т. а. МАН, поради което не може да се позовава нито на изненадваща и внезапна поява на опасността, нито на факта, че тя е създадена по описания начин единствено от подс. П.. Следователно, подсъдимият не може да се позовава на оневиняващото основание по чл. 15 НК, след като е могъл и е бил длъжен да реагира на опасността и да я предотврати.

В) Въпросът за причинната връзка между действията на подс. П. и А. и настъпването на смъртта на Н. Ю. е решен чрез експертните изводи на назначените в различните фази на делото СМЕ. Отдалечеността на настъпването й с близо 6 дни не налага друг извод. Началото на процеса е сложено на 19.12.2013г. като резултат от независимо обвързаните нарушения на специалните правила за движение, отнесени към отговорността на двамата подсъдими. От непосредствено причинените телесни увреждания по главата, гръдния кош и т.н. по тялото на пострадалия, и въпреки последвалото изрядно медицинско лечение, е последвала смъртта на пострадалия. В сходен казус в Решение № 435 от 4.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1545/2013 г., II н. о. е посочено – „Налице е причинна връзка между смъртта на пострадалия и причиненото му при автотранспортното произшествие телесно увреждане, поради което законосъобразно е прието, че следва да отговаря за този резултат, а не само за телесното увреждане, което е съвместимо с живота. Причинната връзка не е прекъсната поради факта, че смъртта е настъпила няколко дни по-късно в болничното заведение в процеса на лечението, защото е установено че белодробната емболия най-често се развива при травмирани и размачкани меки тъкани и липсва друга причина за фаталния резултат“.

Г) Обвързаност на действията на подс. П., А. и свид. Я. и независимо съпричинителство на последиците.

 Правно значими за наказателната отговорност на подсъдимите са само нарушенията, които се намират в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, без които последният не би настъпил. В случая специалните правила за движение визирани в чл. 59 ал. 1, чл. 97 ал. 1, 3 вр. 4 от ЗДвП, нарушени от подс. П. и по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, нарушени от подс. А.  са в причинна връзка със съставомерните последици и тяхното нарушение обуславя отговорност по чл. 343 НК.

Обемът на ангажиране на отговорността на всеки от двамата подсъдими е в съответствие с прекия резултат от действията им и наличието на съпричиняване.

За средната телесна повреда, понесена от свид. Я., са допринесли собствените му действия в нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и тези на подс. П..

За смъртта на Н. Ю. са допринесли независимо извършените от двамата подсъдими действия като водачи на МПС в нарушение на предписаните правила, съответно отнесени към отговорността им.

Съдебната практика на ВКС е разглеждала сходни, усложнени фактически ситуации, при които е налице съвиновно непредпазливо поведение на повече водачи, част от които подведени под отговорност, а други – допринесли към резултата, запазващи качеството си пострадали (като пострадалият свид. Я., чието неправомерно поведение е част от фактическите и правни изводи по разглежданото производство). Така напр. в Решение № 140 от 7.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 115/2012 г., I н. о., е прието, че „… подсъдимата С. е предприела поредица от маневри на пътя, без предварително да се увери, че не застрашава движението на другите участници в него (нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДП), навлязла е почти непосредствено пред управлявания от подсъдимия Я. товарен автомобил в неговата лента за движение (ал. 2), като е направила това, без да сигнализира надлежно (чл. 26 от ЗДП), отнемайки предимството на управлявания от него автомобил (чл. 50, ал. 1 от ЗДП), след което почти е спряла на двойната непрекъсната разделителна линия, косо на посоката на движение в лявата лента на пътното платно. Хронологично тези нарушения на правилата за движение са довели неминуемо до сблъсъка с товарния автомобил, управляван от подс. Я.. Последният, от своя страна, не е направил необходимото да осигури пълен контрол върху управляваното от него МПС (чл. 20, ал. 1 от ЗДП), което би му позволило да избегне конфликта с лекия автомобил. Макар и разрешена, скоростта му на движение не е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Отклонявайки автомобила вляво, той не се е уверил предварително, че не създава опасност за другите участници в движението (чл. 25, ал. 1 от ЗДП). Поведението на пострадалия Х. на пътното платно също е било в нарушение на правилата за движение относно разрешената скорост на този участък на пътя. Това обстоятелство обаче не повлиява изводите за наличието на пряка причинна връзка между поведението на всеки от двамата подсъдими и настъпилият вредоносен резултат.“; в Решение № 52 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3071/2011 г., III н. о. – Ситуиран по този начин, безусловно товарният състав е създавал опасност и е представлявал препятствие на пътя, по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП, а следователно и пречка за движението, доколкото е правел невъзможно нормалното и безпрепятствено преминаване на превозните средства в конкретния участък, по платното за посоката към [населено място], без да се налага заобикалянето му, придружено с навлизане в платното за насрещно движение. Именно поради тази причина, и във връзка с горното нарушение, е била ангажирана наказателната отговорност на посочения жалбоподател, при условията на независимо съпричиняване. В този случай е релевантен собственият му принос за настъпване на съставомерния резултат, при съобразяване на допуснатото от самия него нарушение, поставено в пряка причинна връзка с настъпилата смърт и телесни повреди на пострадалите от ПТП лица. Това съвсем не означава, че се игнорира поведението на другия водач, също допуснал нарушения на правилата за движение (макар и от съвсем различен характер), и също намиращи се в пряка причинна връзка с резултата. При независимото съпричиняване на конкретното непредпазливо престъпление, всеки от дейците носи отговорност за собствените си съставомерни действия, допринесли за постигане на конкретния резултат.“; в Решение № 5 от 27.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1733/2014 г., III н. о. – Евентуалното наличие на два различни каузални фактора, обусловили настъпването на резултата, има своето значение за отчитане на каузалния принос на всеки един от двамата независими извършители,…“.

При формулиране на изводите си съставът се съобрази с приетото в окончателни съдебни актове по други казуси за независимо съпричиняване на деяния по чл. 343 от НК, напр. Решение № 195 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 387/2014 г., I н. о., Решение № 388 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1255/2013 г., II н. о.,  и др.

Д) Защитата на подс. А. намира, че по делото са налице обилно количество доказателства за неправомерни действия, извършени от страна на пострадалия Ю..

Съставът на въззивната инстанция разгледа и отхвърли съществуването на фактическа основа за подобни изводи.

В допълнение следва да се преценят и задължителните указания по Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК. С оглед на възприетото, съпричиняване от пострадалия би имало, когато „Поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие, което е създало предпоставки за настъпването му или нарушаване от негова страна на правила за движение по пътищата, като по този начин е допринесено за причиняване на вредоносния резултат…“.

Такива предпоставки Ю. не е създал, той не е нарушил правилата за движение, поради което и не съществува обективна основа да се твърди, че е съпричинил собствените си увреждания. В Решение № 165 от 12.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 385/2017 г., II н. о., съдът е разграничил – Конкретният принос за настъпване на вредоносния резултат при ПТП се свързва с нарушение на правила за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и допринесли за настъпване на пътно-транспортното произшествие, а не с житейските оценки за личното поведение на пострадалото лице. Релевантните към това възражение съображения на състава бяха изложени от фактическа страна. Правната им оценка е несъмнена.

 

3.Зашитата и на двамата подсъдими претендира постигането на правна оценка на извършеното от всеки от тях с отчитане на оказаната след деянието помощ.

А) Защитниците на подс. П. намират, че при разграничаване на двете отделни и независими едно от друго ПТП, помощта спрямо свид. Я. следва да обуслови квалификация по чл. 343 А ал.1, б.“а“, предл. 2 от НК.

Съставът изложи подробни съображения защо счита, че произшествието не може да бъде разделяно на две самостойни, както и относно пряката причинна връзка между действията на подс. П., увредите на свид. Я. и смъртта на Ю..

Следва да се подчертае, че помощта, оказана от подс. П. не е достатъчна за преквалификация на цялостното му деяние, но не поради обема или неефективността й, както е намерил ШОС, а с оглед комплексността на произшествието. Престъпният резултат, за който е ангажирана отговорността на подс. П., е настъпил след увреждането на Н. Ю., когато подс. П. обективно е бил лишен от възможност да оказва помощ и сам се е нуждаел от такава. Поради това и опитите да се подпомогне за изваждането на свид. Я. имат значение само на смекчаващо отговорността обстоятелство.

Б) С оглед приетото от фактическа страна съставът не установи основа за обсъждане преквалификация на деянието на подс. А. с отчитане на оказана към подс. П. помощ.

 

4.Тъй като от деянието на подс. П. е последвала средна телесна повреда на едно лице и смъртта на едно лице правилната квалификация на извършеното от него е по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „б“ от НК. Правните последици по чл. 343 ал. 3 б. „б“ от НК следва да обхващат смърт на повече от едно лице, несъответно на фактите по делото.

В този смисъл е необходимо изменение на присъдата с прилагане спрямо подс. П. на закон за същото наказуемо престъпление и преквалифициране на извършеното от него в деяние по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „б“ от НК.

 

 

ІІІ. Относно наложените наказания.

 

Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от частните обвинители, като Е. Ю., Б. и И. И., излагат доводи за явна несправедливост – заниженост на наложените на подс. А. наказания и искане за завишаването им до средния размер, предвиден в закона, а Д. Я. претендира изменение на присъдата с увеличаване на наложените на подс. П. наказания към средния размер.

Претенциите на подсъдимите са насочени към преквалификация на деянията и намаляване на наказанията. Подс. А. счита, че е имал адекватно поведение – оказал е помощ на пострадалия подс. П., поради което деянието му следва да бъде преквалифицирано и наложените наказания да бъдат намалени. От своя страна защитата на подс. П. заявява, че очаква наказание по чл.343а, ал.1, б.“б“, пр.1, във вр. чл. 78а от НК. Доколкото съдът не установи фактическа основа за промяна на правната квалификация по отношение на подсъдимите, постави на разглеждане справедливостта на наказанията, наложени им по обвинението, в което всеки от тях е счетен за виновен.

Съставът на настоящата инстанция счете, че първоинстанционният съд правилно е приложил принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието, което счита за справедливо на всеки един от подсъдимите. Изложени са конкретни съображения в съответствие с установеното за степента на обществена опасност на деянието и личността на всеки от подсъдимите, съществуващите смекчаващи отговорността им обстоятелства – изтеклия период на водене на наказателното производство, съпричиняването, чистото съдебно минало, липсата на сериозни предходни нарушения на правилата за движение. И двамата подсъдими продължават да работят при работодателите си отпреди произшествието. За подс. П. се отчита оказаната помощ, влошеното здравословно състояние, но и паралелно допуснатите несъставомерни нарушения на правилата за движение. По отношение на подс. А. съставът съобрази семейните ангажименти, но и интензивността на допуснатите груби нарушения на правилата за движение. От значение за степента на обществена опасност на деянието, неотчетено до момента обстоятелство са причинените сумарно значителни материални последици и критичността на ситуацията, в резултат на разпилените десетки газови бутилки, изпаднали от т.а. на подс. А., въвеждайки допълнителен хаос в пътната обстановка.

При обмисляне на всички значими за справедливостта на наказанията обстоятелства, въззивната инстанция подкрепя становището на ШОС за налагане на минималните по размер наказания по всеки от съставите. Необходимостта от промяна в квалифициращ елемент спрямо подс. П. не обуславя промяна в санкционните предели. Основните наказания лишаване от свобода, съответно са в размер от три години за подс. П. и две години за подс. А.. В същия размер са наложени и кумулативните наказания лишаване от право да управляват МПС. Съдът е индивидуализирал допълнително отговорността на подсъдимите като на подс. А. е определил минимален изпитателен срок по чл. 66 ал. 1 от НК, а спрямо подс. П. – в среден размер от четири години. При отсъствие на: слабости в преценката на обстоятелствата по изследване на параметрите на отговорността на всеки от подсъдимите; многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, при отчитането на които и най-лекото, предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното, въззивната проверка потвърди изводите за вида, размера и начина на изтърпяване на наложените на подсъдимите наказания.

Искането за увеличаване на наложените наказания от частните обвинители не съответства на съществуващите смекчаващи обстоятелства и постижимостта на целите на наказанието по чл. 36 от НК с така определените наказания.

Поисканата промяна в начина на изтърпяване и постановяване на ефективно понасяне на определените наказания би довело до изолирането на подсъдимите от обществото и поставянето им в затворническа среда без да реализира поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото персоналната характеристика и на двамата подсъдими сочи на възможност за постигане на тези цели при запазване пълноценността на семейните и социални връзки на свобода. Ефектът на наказателното въздействие се обезпечава с отлагането на изтърпяването на определените размери на наказанията лишаване от свобода. Индивидуално определените периоди на изпитателния са достатъчни да коригират съзнанието и поведението и на двамата подсъдими, като ги мотивират към спазване на закона и въздържане от престъпна дейност, с което биха се постигнали целите за поправяне и превъзпитание. По отношение постигане на генералната превенция също не е необходимо подс. П. и А. да изтърпят ефективно наказанията си – от деянието са отминали повече от пет години, в произшествието са участвали трима водачи на МПС, всеки от които има дял в динамиката на настъпване на престъпните последици, двата от тях са претърпели лични увреждания, засегнали значително работоспособността им. Всички тези факти влияят върху моралната укоримост на извършеното и на оценката за съответност на наказанията от гледна точка на широкия обществен кръг. Споделят се и съображенията по Решение № 79 от 10.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 110/2017 г., II н. о. – „Подкрепящата искането на частните обвинители аргументация в жалбата им, че високият ръст на престъпления от категорията на тази по делото налага и по-сериозна репресия с оглед постигане на превантивния ефект на наказанието, не би могла сама по себе си да обуслови по-строго санкциониране, изразяващо се в необходимост от увеличаване размера на наказанието "лишаване от свобода" и ефективното му изтърпяване. Обществената опасност на деянието по принцип не може да бъде отделена от конкретиката на разглежданото престъпление, като бъдат игнорирани всички останали обстоятелства, посочени в чл. 54 от НК. Наказанието се налага най-вече, за да се поправи и превъзпита конкретният деец, като на втори план остава преценката за постигане на генералната превенция. Последната не трябва да има приоритет при обсъждането на предпоставките за приложението на чл. 66 НК, защото в противен случай би се стигнало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и превъзпитава дееца, спрямо когото се налага, тъй като го дистанцира от самото общество.“; Решение № 270 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 197/2010 г., II н. о.; Решение № 430 от 23.10.2008 г. на ВКС по к. д. № 416/2008 г., II н. о. и др.

Поради изложените съображения съставът не установи явна несправедливост  на наложените на подс. П. и А. наказания, съответно основания за уважаване на въззивните жалба срещу тази част на присъдата.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

 

Поради което и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 22 от 20.09.2018 г., на Окръжен съд - гр. Шумен, постановена по НОХД № 394/2017 г., по описа на съда, както следва:

ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ като преквалифицира, извършеното от подс. Г.А.П. от престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „б“ от НК в престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „б” от НК.

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :