Р Е Ш Е Н И Е

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

№ 134/28.6.2016г.,  Град Варна

 

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На трети юни                             Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

  

 

съдебен секретар П.П.

прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 416 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения И.З.К., чрез защитника му – адвокат Б.М.,***, за възобновяване на ВНОХД № 12/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, отмяна на потвърдената с него присъда по НОХД № 4982/2012 г. на Районен съд Варна и признаване на подсъдимия за невинен, а алтернативно – за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснати процесуални нарушения, такива на материалния закон и на изискванията за съответност и справедливост на наказанието.

Прокурорът от въззивната прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на нарушения при постановяване на съдебните актове в инстанциите по същество.

 

Съставът на Апелативния съд извърши проверка по доводите и намира, че подаденото в срок искане в частта му за отмяна на въззивното решение поради нарушение на правото на защита е основателно по следните съображения:

Окръжен съд Варна с оспореното решение по ВНОХД № 12/2015 г. потвърдил присъда № 382/27.11.2014 г. по НОХД № 4982/2012 г. на Районен съд Варна, първи наказателен състав, с която И.К. е бил признат за виновен и осъден по чл.211, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.54 от НК на три години лишаване от свобода, изпълнението на което, по реда на чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от пет години. Ангажирана била и гражданската му отговорност с присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в полза на пострадалия от измамата – гражданския ищец Г.К..

Съдържащото се в досието на делото оригинално решение няма номер, а като година на постановяването му е посочена 2014 г., което е обективно невъзможно, във връзка с което служебно са извършени необходимите справки и се установява, че проверяваното решение е под № 137 и е вписано на 05.05.2015 г. При постановяването му във въззивния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните права и в частност възможността за организиране на защитата на тази фаза от наказателното производство. Подсъдимият К., като всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, съгласно чл.55 от НПК има право на защитник. Пред Районен съд Варна той не се е ползвал от възможността да се защитава лично, а е упълномощил защитник - адвокат М., да го представлява и защитава ефективно. Съдът с процесуалните си действия не може да лиши подсъдимия от правата по чл.55 НПК, но точно това е станало по делото пред Окръжен съд Варна.

Тъй като пълномощното е било изготвено и е важало само за производството пред първоинстанционния съд, по силата на правата и задълженията в рамките на така ограничената представителна власт, адвокат М. е изготвил въззивна жалба, но с нея не е станал страна във въззивното производство, въпреки това е бил вписан в списъка и призоваван, на което всеки път коректно е отговарял с подчертаване на факта, че няма пълномощно. Въззивният съд първоначално насрочил делото за разглеждане на 19.02.2015 г., но вместо да го внесе в съдебно заседание, след като видно, че всички страни са били редовно призовани, още преди тази дата служебно го отстрочил без да има процесуално основание за това. На следващата дата – 19.03.2015 г., подсъдимият – жалбоподател К. не могъл да се яви поради заболяване, и предвид представените предварително документи съдът правилно отстрочил делото. За новата дата – 16.04.2015 г. жалбоподателят не получил призовка, тъй като длъжностното лице по връчването, макар и посетило адреса трикратно, не го намерило, но при извършена по негова инициатива телефонна справка в деловодството, предния ден – на 15.04.2015 г. научил за датата на съдебното заседание, и макар живущ ***, на следващият ден успял да се яви. Междувременно, без защитата му да е задължителна, и без данни при това обаждане жалбоподателят да е отправял подобно искане, съдът по своя инициатива осигурил участието на служебен защитник. В заседанието на 16.04.2015 г. жалбоподателят заявил, че не желае да го защитава служебен защитник, че има упълномощен такъв и моли делото да се отложи, за да може той да го представлява. В отговор съдът, след като освободил от участие служебния защитник, без никакви мотиви, съвсем декларативно, държал определение, че няма процесуални пречки по хода на делото и го разгледал и решил по същество.

Като не е отчел обстоятелството, че научавайки в София един ден по рано за насроченото във Варна съдебно заседание, жалбоподателят е бил поставен в невъзможност за подготовка и организиране на защитата за тази дата, и същевременно като не се е съобразил с изрично заявеното и отразено в протокола негово искане за отлагане на делото на това основание, въззивният състав го е лишил против волята му от съдействието на адвоката, който лично е избрал и на когото се е доверил, а с освобождаването на призования служебен защитник, напълно е игнорирал възможността защитата да се осъществява посредством лице с юридическо образование, като по този начин е принудил жалбоподателят да се защитава сам въпреки желанието си за професионална защита.

От изложеното следва, че е нарушено съществено правото на подсъдимия на защита, при това нито от неговото поведение, нито от това на адвокат М., изготвил въззивната жалба, според данните по делото, не се установява да са използвали средства и похвати, които да имат за цел неоправдано и безпричинно отлагане на делото. Процесуалните права съществуват по силата на Конституцията и НПК и не може произволно, по усмотрение на съда, страните да бъдат лишавани от тях. Няма никакви данни за злоупотреба с правото на защита и вероятно съдът се е ръководил от предположения, без да съобрази дейността си по организиране и провеждане на съдебните заседания със стриктното спазване правата на страните. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК и обуславя отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването.

С оглед изложеното, поставените с предметното искане за възобновяване въпроси относно наличието на други процесуални нарушения при осъществяването на процесуалната дейност от инстанциите по същество, съдържанието на решението, законосъобразността на изводите за инкриминираното поведението на подсъдимия с оглед повдигнатото му обвинение, приложението на материалния закон, както и за справедливостта на наказанието, не могат да бъдат обсъждани. Те следва да бъдат разгледани и решени при ново разглеждане на делото от въззивния съд.

 

По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 12/2015 г. на Окръжен съд Варна и ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 137/05.05.2015 г. по отношение на осъдения И.З.К..

 

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: