Р Е Ш Е Н И Е

                                                        № 76

                                     Гр.Варна 18.04.2017 г. 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета години в открито заседание в състав:                                                        

                                           

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:Живка Денева

                                                                            Светослава Колева

 

 

Секретаря Г.Н.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

Разгледа НДВ № 416/2016 година по описа на АС-Варна

 

Производството е по реда на чл.424 ал.1 от НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане от В.С.В., чрез адв.Ж.И.-*** и адв.Е.С.-*** за възобновяване на производство по НОХД №4095/2015 г. по описа на РС-Варна и ВНОХД №440/2016 г. по описа на ОС-Варна.

В направеното предложение се сочи, че РС-Варна е допуснал нарушение при приложението на материалният закон, допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалния закон и е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Поради което се иска възобновяване на НОХД №4095/2015 г. на РС-Варна и ВНОХД №440/2016 г. на ОС-Варна, да се отмени постановената присъда по него, от 15.02.2016 г., както и Решение от 26.05.2016 г. по описа на ОС-Варна и се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че направеното искане за възобновяване е неоснователно и изразява съображения относно това.

         Защитата на осъденото лице в с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, поддържа направеното искане, като иска от настоящата инстанция да възобнови посочените дела, като бъдат отменени съдебните актове и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане или да наложи друго по леко наказание-пробация, тъй като престъплението за което е осъден се предвижда от закона наказание до две години лишаване от свобода.

Вторият защитник - адв.И. моли настоящата инстанция да отмени изцяло осъдителната присъда и признае подзащитния й за невиновен и оправдае същия.

След анализ на доказателствата по делата и направеното искане за възобновяване на горепосочените дела, съдът прие за установено следното:

         С присъда №69 от 15.02.2016 г. РС-Варна по НОХД №4095/2015 г. е признал за виновен подс.В. С.В. и на основание чл.316 от НК вр. чл.309 ал.1 от НК е наложил наказание-лишаване от свобода за срок от осем месеца, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в условията на затвор. С Решение №169 от 14.06.2016 по ВНОХД №440/2016 г. ОС-Варна е потвърдил присъдата на РС-Варна.

         Направеното искане от защитата на осъденото лице е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

От двете съдебни инстанции е била установена следната фактическа обстановка:

Починалата на 06.11.2013г Т.С.Г.притежавала апартамент в гр. Варна, ж.к. „Чайка” бл. 26 ех. А ет. 10 ап. 55. На същият етаж живеели семейство Н. и Г.Н., средния апартамент на етажа бил необитаем, поради което те били единствените хора които полагали грижи за възрастната жена. Тя се чувствала неудобно, споделяла, че няма абсолютно никой, който да се грижи за нея, извинявала се за причиненото неудобство.

 Неустановено как, поде. В. се снабдил с неистинско саморъчно завещание, на което бил придаден вид, че е съставено от починалата Г. и с което тя завещавала цялото си имущество на подсъдимия. След смъртта й той решил да се възползва от него и да придобие имуществото.

За целта на 09.07.2014г поде. В. се явил в кантората на нотариус П.М. в гр. Варна, бул. „Чаталджа” № 20 ет. 1 офис 9 и поискал от нея да обяви завещанието в негова полза. Представил завещанието в не запечатан плик в което пишело, че е изготвено от Г. на 12.03.2013г и че тя завещава цялото си имущество на подсъдимия, обяснил, че живее в гр. София, но дядо му имал приятелка в гр. Варна, на която понякога пазарувал и тя му завещала цялото си имущество.

След, като се запознала със съдържанието, св. М. извършила справка в националната база данни и се уверила, че действително Г. е починала през ноември 201З г, след което съставила протокол за обявяване на саморъчно завещание и издала на подсъдимия необходимите удостоверения, за да се снабди с необходимите документи за наличието на имущество, данъчна оценка, скица на имота, както и удостоверение, че е обявила саморъчното завещание. Свидетелката М. обяснила на подсъдимия, че има задължение да уведоми агенцията по вписванията, че има завещание и едва след, като й представи документи, че има недвижимо имущество на името на починалата, ще впише завещанието.

На електронната поща на нотариус М. било получено съобщение, разпореждане от ВРП, да не се извършват никакви разпоредителни сделки с имущество на Г., поради съмнения за съставяне на неистински частен документ - саморъчно завещание в полза на подсъдимия. Въз основа на това, св. М. отказала да впише представеното й от подсъдимия саморъчно завещание, този отказ бил обжалван пред ВОС и след отмяната му било извършено.

След вписването на саморъчното завещание в Агенцията по вписванията, подсъдимият чрез агенция за недвижими имоти „Адрес”, продал притежавания от Г. апартамент в гр. Варна ж.к.”Чайка” бл. 26 вх. А ет. 10 ап.55 на свидетелката Д..

 

От заключението по назначената и приета от съда съдебно- графическа експертиза се установило, че ръкописният текст в оригинала на завещание, не е изписан от Т. Г. или В.В., подписът след имената Т.С.Г.не е положен от нея, като не би могло да се отговори на въпроса дали е положен от В.В. или друго лице.

Производството по настоящото дело е по реда на глава тридесет и трета от НПК, предмет на което е правилното приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и наложеното наказание да е явно не справедливо, при разглеждане на делата от проверяваните, съдебни актове на решаващите две инстанции.

Настоящата инстанция не е по фактите, а се занимава с правилността на начина, на събраните доказателства и дали въз основа на тях съответно, съдебните инстанции са приложили правилно материалния закон.

Предмет на проверка е, дали при изясняване на фактите и събиране на доказателствата по делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и наложеното наказание е явно справедливо.

Първоинстанционният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, въз основа на всички събрани доказателства по делото. Твърдението, че не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната пълнота и не е обсъдено кои от тях се приемат и кои не, като не е посочено защо дава вяра на едните, а не кредитира други е неоснователно. Подробно в мотивите на РС-Варна е посочено, че дава вяра на част от свидетелите, като е посочил кои са те и защо. На друга част от свидетелите не кредитира показанията, а именно на Н., С. и С.. Идентично е и становището на въззивната инстанция, като в мотивите на същата се сочи, че показанията на тези свидетели няма последователност и некореспондират с останалите доказателства по делото.

Настоящата инстанция споделя изцяло така приетото от предходните две, като в тази насока следва да се добави, че изброените по горе свидетели, на които правилно и двете предходни инстанции не са дали вяра на показанията им, следва да се добави, че тези свидетели се появяват във фазата на съдебно заседание. Тяхното съществуване не е налице във фазата на ДП и в последствие една година по късно са поискани в с.з. при разглеждане на делото от РС-Варна. Както бе казано по горе, тези показания изцяло не кореспондират с останалите доказателства по делото.

Категорично е установено, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил признат за виновен по предявеното му обвинение.

По един безспорен и категоричен начин по делото е доказано, че представеното пред нотариус М. саморъчно завещание не е написано от починалата Г..

Подробни и задълбочени мотиви съставът на ВРС е изложил и за субективната и обективната страна на извършеното деяние. Те напълно са споделени от на въззивната инстанция, както и от настоящата такава.

Фактическата обстановка е безспорно установена, а направените правни изводи - законосъобразни.

При извършената проверка и на двата съдебни акта не се констатираха допуснати нарушения на процесуални правили и от двете инстанции, които да водят до отмяна на постановените присъда и решение.

Наложеното наказание е определено при липса на смекчаващи вината обстоятелства и въпреки това е под минимума, на предвидения размер в законовата норма, за това престъпление.

Не без значение е и предходната съдимост на осъденото лице. По делото не са налице данни за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК, поради което и това възражение на защитата на осъдения е неоснователно, че би могло да се наложи друг вид по леко наказание.

Предвид гореизложеното съдът счита, че направеното искане за възобновяване на НОХД-на РС-Варна и ВНОХД на ОС-Варна е неоснователно по изложените съображения и същото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК съдът,

                                     Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от защитата на осъденото лице В.С.В. за възобновяване на производството по НОХД №4095/2015 г. по описа на РС-Варна и ВНОХД №440/2016 г. на ОС-Варна.

Решението е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: