Р Е Ш Е Н И Е

                  

                      № 206

 

15.12.2015 година, Гр. Варна

 

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на десети декември две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар Г.Н.

прокурора Стефка Якимова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №417 по описа за 2015 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на шуменски окръжен прокурор  против присъдата на Шуменския окръжен съд от 24.09.2015г., постановена по нохд № 234/14г., с която подсъдимият А.Х.Х. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението му за деяние по чл.255 ал.3 вр.ал.1т.2 т.6 и т.7 в.чл.26 ал.1 НК, В протеста се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения както на процесуалния така и на материалния закон  и се иска отмяната й като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото обвинение като му се определи поисканото пред първата инстанция наказание или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В с.з. апелативния прокурор поддържа протеста като прави искане делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правата на страните, както и поради липса на мотиви. Поради така подържаното искане не поддържа направените доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли присъдата да бъде потвърдена.

Протеста е подаден  в срок и е допустим.Разгледан по същество е основателен.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 24.09.15г. Шуменският окръжен съд е признал подсъдимия А.Х.Х. за невиновен в това, за времето от 06.08.2008г. до 19.03.2010г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представляващ „Синка”ЕООД Шумен да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо 2 067 670,28лв. от които:

1.Корпоративен данък общо в размер на 356 842,24лв. за 2008 и 2009г. като потвърдил неистина в подадените данъчни декларации вх.№№ 2700003677/31.03.2009г. и 1125/19.03.2010г.

2.Данък добавена стойност – за периода 06.08.2008г. до 09.02.2010г. в размер на 1 393 702,04лв. като потвърдил неистина/чрез посредствено извършителство/в подадени справки декларации за същия период.

като е използвал документи с невярно съдържание-фактури /подробно описани в присъдата/ за извършени покупки на услуги и стоки с получател „Синка” ЕООД и издатели „Генов”ЕООД –Добрич; „Фруктимпорт”ЕООД; „Инвестгруп”ООД; „Фаворит-10”ЕООД; „Велвет” ЕООД; ”Фармкорект 2009”ЕООД; и да е приспаднал неследващ се данъчен кредит и на основание чл.304 НК го оправдал по обвинението му по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 НК.

Постановил е разноските по делото в размер на 5 129,89лв. да останат в полза на държавата.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. регистрирал фирма „Синка”ЕООД, занимаваща се предимно с покупко продажба на селскостопанска продукция. При отчитане на своята дейност той заприходил фактури издадени от различни фирми като „Генов”ЕООД Добрич – за месеците 07., 08. 2008г.; „Фруктимпорт”ЕООД – за м.01.2009г., „Инвестгруп”ООД –за м.06.2009г.,”Фаворит 10”ЕООД – за м.07.2009г., Велвет”ЕООД – за м.08,09.2009г.ч „Фармкорект-2009”ЕООД – за м.09, 10,12.2009г. и 01.2010г. Тези фактури използвал при подаването на месечните справки-декларации, които били подадени по електронен път, с електронния подпис на свид. Слава Георгиева.

В резултат на така подадените 10 бр. справки декларации, подс. Х., приспаднал данъчен кредит общо в размер на 1 393 702,04лв.

Включвайки същите фактури в ГДД за 2008 и 2009г. подс. Х., намалил и данъчната основа за изчисляване на корпоративен данък, като за финансовата 2008г. намалил този размер с 356 842,72лв. и за 2009г. – с 317 125,52лв.

След това подс. Х. продал дяловете си във фирма „Синка” ЕООД на безработния Ц.С.Г., който преместил седалището на фирмата във гр.Варна.

В изключително семплите си мотиви, съдът се е позовал основно на назначената в с.з. тройна ССЕ. От своя страна тази експертиза се позовава на писмените доказателства по делото включително и процесните фактури и справки декларации – предмет на обвинението.

Тук следва да се отбележи, че и обвинителният акт на ШОС страда от сериозни недостатъци. Освен изброяване на фактури и справки-декларации в него няма никаква фактология, нито анализ на доказателства. Не е изложен механизма на извършване на престъплението, нито въз основа на какви доказателства прокурора приема, че фактурите са с невярно съдържание. Не са посочени управителите, собствениците на дружествата контрахенти на дружеството на подсъдимия, тяхната дейност и пр.

Съдът от своя страна също не е обсъдил събраните доказателства и не е дал отговор на основния въпрос – дали отразените във процесните фактури сделки са действителни. При своите изводи се е позовал единствено на счетоводните отбелязвания в съответните фирми, както и на обстоятелствата че били подадени и от доставчика и от получателя справки-декларации, както и че плащанията са по банков път. Няма и дума за това, от къде е направен категоричен извод за реалност на сделките, извън тези доказателства, които са предмет на обвинението-фактурите и справките-декларации.

Прието е, че почти всички фактури притежават необходимите реквизити, но няма и една дума за заключението на графологичната експертиза относно съставителите и подписалите тези фактури.

Съдът не е отговорил на възражението, че повечето доставчици не са имали техническа и материална обезпеченост за извършване на инкриминираните сделки – не са имали работници, не са били регистрирани като търговци или производители на земеделска продукция, не са имали транспортни средства.

Така например относно фирма „Фруктимпорт”ЕООД, свид. В.Г. е дал показания, че е бил съдружник с още едно лице в тази фирма до м.-март 2008г. след което е прехвърлил дяловете си на неизвестно лице. Търгувал е с хранителни стоки и не е имал складове за зърно. Следващият собственик на фирмата – свид. П.П., заявява, че е търгувал със зърно но не си спомня дали е търгувал със „Синка” ЕООД. Подържа си показанията дадени на ДП. Свид. Д.Д., пълномощник на същата фирма заявява, че през този период не е сключвал сделки с подсъдимия.

От показанията на свид. Ц.Г. е видно, че през 2008г. е прехвърлил фирмата си „Генов”ЕООД на Й.В.Й. и го е запознал с лице на име П., който се занимавал с изкупуване на зърно. Й.Й. упълномощил служител на този П. – свид. Д.Д., който да извършва дейност от името на „Генов”ЕООД. Свидетелят е сигурен, че фирма”Генов” ЕООД не е разполагала с никакъв ресурс –нито работници, нито автомобили, нито складове – протокол за разпит на свид. ДП от 19.12.13г.

По делото са събрани и гласни доказателства, показания на свидетели – производители на земеделска продукция, но нерегистрирани по ЗДДС, които са продавали такава продукция на подсъдимия през инкриминирания период – такива са свидетелите Е.Ч., Р.К., К.К., С.Х. и др.

Инкриминираното дружество е продавало зърно и от продажбата на същото е следвало да внесе 20% ДДС от стойността на сделките. За да си приспадне данъчен кредит, е необходимо зърното да е било закупено от дружество, регистрирано по ЗДДС. Това и не е установено от съда. Напротив има доказателства, че зърното не е купувано от такива доставчици, но тези факти не са изследвани.

Тъй като дружеството на подсъдимия се е явявало посредник е следвало да се установят сделките по веригата до крайния получател. При този тип сделки, освен документите цитирани от съда се издават и редица други документи, установяващи реалността на доставките като кантарни бележки, предавателни документи, пътни листи, товарителници и пр. Такива документи не са изследвани. Ако това беше сторено съдът можеше да достигне до друг извод.

В мотивите няма нито дума за предходните доставчици, повечето от които са „кухи” фирми без складови бази, транспортни средства. Не са издавани и съпроводителни документи установяващи реалността на доставката. Не е обсъден РА№271100675/25.03.11г., потвърден с решение на Адм.съд Варна с реш.№729/21.03.13г. и от ВАС с реш.№2336/18.02.14г., касаещи доставки на „Генов”ЕООД” към „Синка”ЕООД, където са били установени факти от значение за изхода на делото.

По отношение „Фректимпорт”ЕООД също не е обсъдено възражението за нереалност на доставките, свързани с предходни доставчици. Тук следва да се отбележи, че управител на две от тях „Агротрейд БГ”ООд и „Ескалибур интернейшинъл” е същият Й.В.Й., управител и на „Генов”ЕООД, който е заявил, че лично не е осъществявал никаква дейност, а е упълномощил трето лице. Правоприемникът на това дружество, свид. П.П. е заявил в показанията си, че е доставял зърно на „Синка”ЕООД, закупено от частни земеделски производителни, нерегистрирани по ЗДДС.

По отношение „Инвест груп”ЕООД, свид. П.П., посочена като управител на дружеството е заявила, че не е имала фирма и не познава подсъдимия. Предходния доставчик по документи-фактура70/19.06.09г. е бил „Сприг”ЕООД, който обаче е издател на фактура №70/19.01.09г. с получател „Кауфланд” и предмет – брашно. Т.е. няма доставка на рапица.

По отношение фактурата издадена от „Фаворит 10”ЕООД от м.юли 2009г. съдът не изложил никакви съображения относно факта, че собственикът и управител Ц.Ц. е починал на 18.03.2009г. и няма как да подпише процесната фактура през м.юли 2009г.

Относно „Велвет”ЕООД, свид. Г. Д. – собственик и управител е заявил, че купил фирмата по предложение на негов познат, за което му заплатили 250лв. Не е чувал нищо за фирмата, не разполага с документи и печати и никога не е работил с нея, не е сключвал договори за зърно, нито е издавал процесните фактури.

Същото се отнася и до свид. Д.П., собственик и управител на „Фарм корект 2009”ЕООД. Следва да се подчертае, че разпоредителите по банковите сметки и на двете последни дружества са били лицата С.Г.И. и З.Г.И..

В мотивите си, на няколко места съдът е отбелязал, че прокуратурата не била доказала обвиненията си. В същото време е отказал събиране на доказателства, поискани от прокуратурата – разпит на свидетели – шофьори на товарни автомобили, с които е доставяно зърно, с оглед изясняване на обстоятелства от значение за обвинението – неистиност на съставяни документи по доставките.

Предвид всичко изложено въззивната инстанция намира, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения от една страна ограничаваща правата на страните, а от друга фактическа липса на мотиви.

Съдът е посочил, че назначената ССЕ на ДП не е проверявала счетоводните документи, записвания и банкови документи, но е не е посочил приема ли ги или не. В с.з. е назначена допълнителна такава като са й поставени въпроси неотносими към основния предмет на доказване – фиктивността на сделките.

От така изложените такива, не може да се направи преценка на изводите на съда. Съдът не е посочил установените обстоятелства, фактическата обстановка, която приема и въз основа на какви доказателства. От там са неясни и правните съображения. Не са били изследвани обективно, пълно и всестранно всички обстоятелства по делото и не е било осигурено разкриването на обективната истина.

В настоящия казус въззивната инстанция не би могла да изложи собствени съображения, тъй като не е в състояние сам да отстрани допуснатите нарушения.

Общо казано няма никакво обсъждане на доказателствата, пропуснати са очевадни противоречия. По този начин настоящата инстанция не може да провери как съдът е достигнал до своите изводи.

По тези съображения присъдата следва да бъде отменена изцяло и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъда изяснени поставените по-горе въпроси, да бъдат назначени съответните експертизи, с които да се отстранени съмненията относно автентичността на представените документи, да се изчистят противоречията в показанията на свидетелите като съдът даде еднозначен отговор по основния въпрос – налице ли е престъпление по чл.255 НК.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 и 2 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло присъдата от 24.09.2015г. на Шуменския окръжен съд, постановена по нохд №234/2014г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на касационна жалба или протест.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.